РЕШЕНИЕ

 

  ................

 

гр. Пловдив,  24.07.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 414 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.М.Т., ЕГН ********** *** срещу Заповед № А-2007/07.12.2016г. на кмета на Община А., издадена на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, с която е учредено безсрочно и възмездно право на преминаване в полза на В.Х.К. през два поземлени имота с идентификатор № 12992.14.50 и № 12992.14.46 по КК на с.Врата, община А. до поземлен имот с ИД № 12992.30.75.

Жалбоподателката не е доволна от оспорваната заповед и моли за нейната отмяна. Твърди нарушение на административнопроизводствените правила с оглед наличието на предходно идентично административно производство и задължителни указания на съда по него. Твърди и нарушение на материалния закон, тъй като е налице неяснота относно частта от й имот, през която ще се преминава, която част е неопределена и неопределяема и поради това и не е ясно дали са спазени предпоставките за учредяване на право на преминаване без засягане на установения начин на трайно ползване на имат и влошаване на условията за застрояване. В подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата- кмет на Община А., чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.., оспорва жалбата. Твърди, че са спазени всички процесуални и материално правни предпостваки за учредяване на правото на преминаване.

Заинтересованата страна В.Х.К. оспорва жалбата.

 Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото,прецени събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.215,ал.4 от ЗУТ. Видно от приложената административна преписка, оспореният акт е съобщен на жалбоподателката на 30.12.2016г., а жалбата е постъпила в общинската администрация на 04.01.2017г.

Жалбоподателката е собственик на единия от определените за служещи имоти, а именно ПИ с идентификатор по КК № 12992.14.50, поради което се явява адресат на оспорвания акт и разполага с правен интерес за защита на засегнатите права.

 

По същество:

Производството е започнало по молба на *****от 13.11.2011г., собственик на имот с ИД № 12992.30.75.

В хода на административното производство е настъпило правоприемство, тъй като иницииралия производството по издаване на спорната заповед е прехвърлил правото си на собственост на В.Х. Колев, видно от нот.акт за покупко-продажба № 198, том 16, дело 2736/2015г. на Служба по вписванията гр.А..

Тук възражението на жалбоподателката, видно от доказателствата по делото е неоснователно. Посоченото от нея предходно производство е завършило просто с отмяна на издадената от административния орган заповед въз основа на влязло в сила съдебно решение по адм.д.№ 2692/2010г. на Адм.съд-Пловдив, приложено по делото, с което съдебно решение е сложен и край на това предходно административно производство. Няма върната преписка,няма указания на съда,които да се приеме, че не са били изпълнени.

С посочената от 13.11.2011г. молба се слага начало на съвсем ново административно производство, макар и с идентичен на предхождащото го предмет, за което няма пречка.

В този смисъл, твърдяните процесуални нарушения не се констатират.

Учреденото с оспорената заповед право на преминаване засяга 32 кв.м. от собствения на жалбоподателката имот, отразени на скицата предложение с букви ВСDЕВ, както и 15 кв.м. от съседния имот с ИД № 12992.14.46 отразени с букви АВЕА на скицата-предложение.

Прави впечатление,че самата скица не е посочена в заповедта като неразделна част от нея. Няма друга графична част и така, самата заповед остава някак с неиндивидуализиран предмет на учреденото право на преминаване.

От друга страна, за учредяване на право на преминаване през чужд имот разпоредбата на чл.192 от ЗУТ определя няколко материалноправни предпоставки - липса на какъвто и да е друг подходящ начин за достъп към господстващия имот, икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение, невлошаване на условията за застрояване на поземлените имоти, непрепятстване на установения начин на трайно ползване на поземлените имоти и незасягане на разрешени строежи или съществуващи сгради.

Видно от събраните по делото доказателства е, че с учреденото право на преминаване не се осигурява транспортен достъп, тъй като през предвидения за преминаване терен МПС не може да премине. Така, видно от заключението на вещото лице Г., което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, теренът е с голям наклон и през него могат да преминат само леки автомобили с висока проходимост, но не и други, нито товарни такива. В съдебно заседание вещото лице поясни,че оригиналният исторически път е ПИ 48, като единственият транспортен достъп до определения господстващ ПИ 75 може да се осъществи през вратата на границата с ПИ 76, преминавайки през ПИ 48, който е път и ПИ 79, и двата общински. Вещото лице пояснява още, че при така определеното право на преминаване трябва да се премине през ПИ 90, който именно е с много голям наклон на терена.

Доколкото процесното сервитутно право е учредено с цел обслужване на жилищен имот, видно от приложените по делото нотариални актове, то правото на достъп следва да е адекватно на начина на ползване на главния имот, за което необходимо е и осигуряването на транспортен достъп. Видно е,че това не е съобразено.

Изводът, който се налага е, че така определеното право на преминаване не е най-целесъобразното или поне не е изследвана от административния орган възможността преминаването да стане по по-равен терен, какъвто се оказва да е този през ПИ 79 и ПИ 76 така, щото да не е затруднен транспортният достъп.

Видно от заключението на вещото лице е още,че  съгласно одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № А-562/21.09.2007г. на кмета на Община А. се образува собствения на жалбоподателката ПИ 12992.14.50 – жилищно застрояване и с така учреденото право на преминаване ще се влошат условията на застрояване на имота, тъй като строителните линии са на 3 метра от границите на имота.

Тази констатация е още едно основание да се приеме,че не са изпълнени зададените от закона предпоставки за учредяване на право на преминаване.

По отношение на констатацията за засягане на масивна ограда в собствения на жалбоподателката имот, доколкото в хода на настоящото производство не се установява същата да е разрешен строеж, а и видно от административната преписка е наличието на особено мнение към решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, в което се посочва, че за оградата няма разрешение за строеж, то възражението за засягане на същата е недоказано.

Каза се, налице са други основания, на които да се приеме,че оспорваната заповед е незаконосъобразна. Не е избран икономически целесъобразен начин за определяне право на преминаване по посочения  начин и е налице влошаване на условията за застрояване по отношение на единия от служещите имоти.

Впрочем, аргумент за незаконосъобразност е и факта, че веднъж вече е било учредено почти идентично на спорното право на преминаване, като с влязло в сила съдебно решение издадения административен акт е бил отменен поради незаконосъобразно приложение на материалния закон.

Ето защо оспорваната заповед ще следва да се отмени. Същата е оспорена от единия от засегнатите собственици, но е оспорена изцяло и следва да се отмени изцяло, доколкото няма как да остане право на преминаване само по отношение на другия служещ имот.

 

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски, които съгласно представения списък на разноските са в размер на 810 лв.

 

Водим от горното, Съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по оспорване на Н.М.Т., ЕГН ********** ***, Заповед № А-2007/07.12.2016г. на кмета на Община А., издадена на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ, с която е учредено безсрочно и възмездно право на преминаване по отношение на поземлен имот с ИД № 12992.30.75 в полза на В.Х.К. през два поземлени имота с идентификатор № 12992.14.50 и № 12992.14.46 по КК на с.Врата, община А..

 

ОСЪЖДА Община А. да заплати на Н.М.Т., ЕГН ********** *** сумата от 810/осемстотин и десет/ лева разноски.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ