РЕШЕНИЕ

 

  712

 

гр. Пловдив, 28.04. 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на тридесети март, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                  

при секретаря Д.Й., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 423 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. / Наредба № 9/.

2. Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област ***, представлявано от управителя И.В., чрез адв. М.Ч., срещу Заповед № 03-РД/1521/19.05.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане на „***“ ЕООД, с УРН *** и ИД на проект № 26/04/1/0/02870, по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

В жалбата и уточнението към нея /л.474, т.2/ са изложени съображения за нищожност на оспорения акт. Поддържа се, че ответникът се е произнесъл извън законоустановения срок, без необходимата времева компетентност.  Сочи се, че оспореният акт е издаден при пълна липса на правни основания. Оспорват се констатациите и изводите на административния орган, изложени в мотивите на заповедта.

 

Иска се прогласяване на нищожност на обжалвания административен акт като се присъдят сторените разноски по производството.

3. Ответникът - Изпълнителния Директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. е на становище, че жалбата е недопустима поради просрочие, а по същество неоснователна. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя размер на адвокатско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на оспорената заповед, в хипотезата на чл. 149, ал. 5 от АПК с искане за прогласяване на нищожност, поради което се явява ДОПУСТИМА. Тук следва да се посочи, че процесната заповед освен по съдебен ред е обжалвана и пред Министъра на земеделието и храните, който според изявлението на ответника /л.24/ не се е произнесъл в законоустановения срок. В този смисъл, предвид предмета на делото и формирания мълчалив отказ, не са налице и пречки по смисъла на чл. 129, ал. 2 от АПК за разглеждане на жалбата.

ІІІ. За фактите:

5. „***“ ЕООД е подало заявление УРН ***/05.06.2015г. /л.48/ до Министерство на земеделието и храните - Разплащателна агенция, за участие по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", с проект № 26/04/1/0/02870: „Система за защита от градушки, птици и насекоми на био лозя. Закупуване на техника за отглеждането им и създаване на 119 дка десертно био лозе“, с общ размер на разходите по проекта 2 932 624,81 лева, от които 1 906 206,13 лева за финансово подпомагане.

6. С Уведомително писмо  изх. № 01-2600/6270/17.09.2015г. на ДФЗ /л. 385/, във връзка с констатирани, в контролен лист КЛ 1 /л. 322/, нередовности по проектната документация, на  заявителя е предоставен 10 – дневен срок за отстраняването им. Във връзка с горното от „***“ ЕООД е представен отговор вх. № 01-2600/6270/08.10.2015г. /л. 389/, към което са приложени изисканите документи.

7. На 22.02.2016г. заявителят, с молба вх. № 02-2600/1617, е поискал да бъдат одобрени промени в проекта за подпомагане като е посочил в табличен вид допустимите инвестиции, които няма да се изпълняват и такива, които ще бъдат изпълнени.

8. В процеса на извършване на административни проверки, по отношение на заявления за подпомагане, подадени от „***“ ООД с УРН ***,  „***“ ООД с УРН ***, „***" ЕООД  с УРН *** и . „***“ ЕООД с УРН ***, администрацията е установила, че са налице индикатори за потенциално наличие на изкуствено създадени условия както следва: 1) ползването на земя с друг кандидат по мярката в едно и също землище; 2) оперирането на един и същи пазар, чрез еднакви клиенти и/или доставчици с такива по проект на други кандидати по мярката - подадените заявления за подпомагане са с един и същ обект на инвестиция - Система за защита от градушки, птици и насекоми на био лозя. Закупуване на техника за отглеждането им и създаване на десертно био лозе".

В резултат на тези констатации, със Заповед № 03­РД/756 от 23.02.2016 г., Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" на основание чл. 37, ал. 5 във връзка с чл.37. ал.4, т.2 от Наредба № 9 е наредил да бъде спряна обработката на заявлението за подпомагане на „***" ЕООД, с цел изясняване на фактическите обстоятелства.

Заповедта за спиране е обжалвана от „***" ЕООД пред Министъра на земеделието и храните като по делото не се ангажираха доказателства контролният административен орган да се е произнесъл изрично по жалбата, няма данни тази заповед да е била оспорена по съдебен ред, поради което настоящия състав намира че същата е влязла в сила и е породила желания правен ефект.

9. Извършена е проверка от специализирана дирекция "Противодействие на измамите", резултатите от която са отразени в Докладна записка вх. № 03-0416/620/07.04.2016г. Служителите на дирекцията са установили следното: 1) В заявленията на посочените четири дружества се съдържа еднакъв предмет, а именно: изграждане на „Система за защита от градушки, птици и насекоми на био десертни лозя“; 2) Четирите инвестиции ще бъдат изпълнени в едно и също землище с ЕКАТТЕ 48979 - с. ***. Налице е и съвпадение в седалището и адреса на управление на дружествата,  а именно: 4000 гр. ***, с едно и също лице за кореспонденция, телефон и електронна поща за кореспонденция;  3) И четирите дружества са съдружници с по 18 % дялово участие в „***“ ООД с ЕИК ***; 4) Контролните листове от проверките на място са подписани от едно и също упълномощено лице - Г.К.П.; 5) Отговорите на уведомителните писма за отстраняване на непълноти и неясноти също са идентични, както и допълнително внесените пояснения към тях; 6) Всеки от  четирите бенефициента е посочил едни и съши оференти и доставчици, а договорите с доставчика/изпълнител са от една и съща дата. Консултант по четирите проекта е фирма – „***" ЕООД. Договорите за извършване на консултантски услуги и на четиримата бенефициента са сключени на една и съща дата, при един и същи допълващи оференти – ***" ЕООД и  „***“ ЕООД. Водещите оферти отново са идентични - основният избор за изпълнител и на четиримата бенефициенти е фирма „***“, а подоференти на всичките са „***“ ЕООД и К.К.. Налице е и идентичност на сключените договори с изпълнителя – „***“ ЕООД – за доставка на десертно лозе и поддържащи машини. Подобно е и положението с договорите на бенефициентите с "***“ ЕООД - за изграждане на технологична карта за винените насаждения - едни и същи дати и едни и същи договори, с едни и същи условия при едни и същи подоферентни фирми; 7) Голяма част от инвестицията, за която се кандидатства в четирите проектни предложения е идентична по вид, марка и модел: „Система за защита от градушки, птици, насекоми и контрол на зреенето и качеството на продукцията на трайни насаждения - десертни лозя, модел CRODES-MF“.

Така установените обстоятелства са дали основание на проверяващите да формират извод за наличие на изкуствено създадени условия, съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9 във връзка с чл. 60 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и § 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 9.

10. Със Заповед № 03-РД/756/18.05.2016г. е възобновявана обработката на заявлението на „***" ЕООД, след което Изпълнителният Директор на ДФ “Земеделие” е издал  Заповед № 03-РД/1521/19.05.2016г., с която на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 42, ал. 1 вр. чл. 39, ал. 1, т. 2 и чл. 15, ал.2 от Наредба № 9 и Регламент (ЕО) № 809/2014 е отказал финансово подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ с УРН *** и ИД на проект № 26/04/1/0/02870. В мотивите си административният орган, въз основа на установените в хода на проверката обстоятелства е посочил, че са налице изкуствено създадени условия от страна на четиримата кандидата, изразяващи се в предприемането на целенасочени действия, с цел заобикаляне на регламентираното в чл. 15. ал. 2 от Наредба № 9 условие, с оглед постигане и усвояване на субсидия надвишаваща максимално допустимия размер, посредством привидното разделяне на масива на няколко части и подаване на четири отделни заявления за подпомагане, всяко от което да отговаря формално на изискванията на приложимото законодателство, което е в пряко противоречие с основната цел на подмярка 4.1, а именно подпомагането на възможно най-голям брой земеделски стопани. В подкрепа на тази констатация, административният орган е посочил установената идентичност в определени части на заявленията, описаната между тях географска, икономическа и правна връзка, които обективни обстоятелства в своята съвкупност обосновават наличие на обща цел между четиримата кандидата за получаване на финансова помощ, при заобикаляне на ограниченията за максимален размер на допустимите разходи по проект съгласно чл.15, ал. 2 от Наредба № 9.

IV. За правото:

11. Развилото се пред изпълнителния директор на ДФЗ производство е по издаване на индивидуален административен акт по реда на Наредба № 9. Според чл. 42, ал. 1 от същата, заповедта за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане подлежи на оспорване по реда на  Административнопроцесуалния кодекс. Следователно контролът за законосъобразност върху процесния административен акт ще бъде в обхвата на чл. 145 от АПК. Тук е мястото да се отбележи, че в АПК не се съдържа легално определение за нищожност на административен акт и правни основания за прогласяване на нищожност на административните актове. В административноправната литература и в съдебната практика е възприет критерият за особено съществено нарушение на всяко едно от петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК. Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който изцяло е лишен от нормативна основа, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, т.е. когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт и не намира никаква нормативна опора. Превратното упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост.

12. ДФ "Земеделие", съгласно чл. 20а ЗПЗП, изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация (чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗПЗП). ДФ "Земеделие" е акредитиран в качеството му на единствена разплащателна агенция за Република България на основание Заповед № РД-09-1166/20.12.2006 г. (обнародвана в ДВ бр. 3 от 12.01.2007 г.), Заповед № РД-09-835 от 20.12.2007 г. (обнародвана, в ДВ, бр. 2 от 08.01.2008 г.) и Заповед № РД 09-863/25.11.2008 г. на Министъра на земеделието и горите (обнародвана, в ДВ, бр.108 от 19.12.2008 г.) и съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 79 от 01.06.2006 г. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция /РА/. Представляващият ДФ "Земеделие" - РА е изпълнителният директор - чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. Според чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане.  

13. Според чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 9, по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства" се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство като финансова помощ може да бъде получена от земеделски стопани за инвестиции в техните стопанства и признати групи или организации на производители за инвестиции.

Кандидатстването по мярката се извършва чрез подаване на заявление за подпомагане до ДФЗ, към което се прилагат нормативно предвидени документи. Също така всеки от кандидатите следва да отговаря на условията за допустимост, посочени в Раздел II от Наредба № 9, в частност нормата на чл. 11, ал. 1 изисква да не се дава предимство, а даденото предимство да се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство.

В § 1, т. 13 от Наредба № 9 е посочено, че „Изкуствено създадени условия" са всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, а именно: „Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство“. В този смисъл, „Изкуствено създадени условия" се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, кандидатите за подпомагане имат намерение да получат предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка.

14. Според чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи, определени в тази наредба.

Според чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9 максималният размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. за един кандидат е левовата равностойност на 1 000 000 евро.

15. Според чл. 37, ал. 1, т. 2  от Наредба № 9, Разплащателната агенция в срок до три месеца от крайната дата за съответния период на прием, определен в заповедта по чл. 35 (до 08.06.2015г., виж. http://www.dfz.bg/assets/8065/02_Заповед_за_прием_РД_09-213_от_27.03.2015.pdf), извършва административна проверка на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане. Тримесечният срок може да бъде удължен, в случаите когато са събрани данни и/или документи, от които възниква съмнение за нередност - с не повече от един месец, а при изпратен сигнал до съответната прокуратура или разследващите органи при установени съмнения за наличие на престъпни обстоятелства - до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган /чл. 35, ал. 4, т. 2 от Наредба № 9/.

При необходимост, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция, издава заповед за спиране на производството по обработка на заявлението за подпомагане, която се връчва на кандидата

16. В случаите, когато заявлението е допустимо за разглеждане, се оценява съгласно критериите за оценка, посочени в приложение № 7, по реда на чл. 41, ал. 1 – ал. 3 от  Наредба № 9. Съответствието с критериите за оценка се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към заявлението за подпомагане документи.  Заявленията за подпомагане се класират според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет.

17. При тази правна уредба, административната процедура по набиране на заявления обхваща два етапа: първият е проверката на документите по заявлението за наличие на нередовност и/или непълнота и наличието на условията за допустимост на кандидатите, а вторият – по оценка на самото заявленията за предоставяне на финансова помощ съобразно критериите в Приложение № 7 към Наредба № 9. В този смисъл първият етап третира допустимостта на участието в оценяването, а вторият – интензитета на съответното проектно предложение спрямо критериите за оценка. Заявлението за подпомагане може да бъде отхвърлено на всеки един от посочените етапи (арг. чл. 39 и  чл. 42 от Наредба № 9).

В случая, доколкото оспорената заповед е издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9, без съмнение отказът е формиран поради недопустимост, дължаща се на нарушаване от страна на заявителя на забраната за създаване на изкуствени условия за финансиране.

18. Обсъдената правна регламентация и очертаната фактическа обстановка налагат извода, че оспореният административен акт е издаден от материално, йерархически и териториално компетентен орган. Не може да бъде споделено възражението на оспорващия, че произнасянето на ответника извън срока по чл. 37, ал. 1, т. 2  от Наредба № 9, води до липсата на времева компетентност. Според формираното в съдебната практика разбиране, отразено в т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр.д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, сроковете за административния орган са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание.

На следващо място съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискването за форма на административния акт, по смисъла на чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са фактическите и правни основания, с които органът е обосновал упражненото от него правомощие - чл. 39, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9. Тук е мястото да се отбележи, че според § 8, ал. 2 от ПЗР на Закон за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ - Обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 - 2013 г. А съгласно § 8, ал. 3, нормативните актове по ал. 2 се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2014 - 2020 г., доколкото не противоречат на този закон. Съгласно § 4, ал.1 от ЗУСЕСИФ, безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следователно по силата на горецитираните разпоредби при преценката за законосъобразност на издадената заповед, в оспорената й част приложима остава Наредба № 9, доколкото същата съответства на нормите на ЗУСЕСИФ.

При това положение не е налице нищожност на акта поради липса на  компетентност или липса на форма, която може да са приравни на липса на волеизявление.

Съдът констатира, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на акта. Контролните проверки са извършени от компетентните по смисъла на  чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 длъжностни лица, резултатите от проверките са надлежно отразени в контролни листи и докладни записки.

Не се установи и хипотезата, в която акт с такова съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, нито е налице превратно упражняване на власт, т.е административният орган да е целял, чрез предоставената му компетентност да постигни забранени от закона цели.

19. С оглед изложените съображения, настоящият състав на съда намира оспорения административен акт за валиден и нестрадащ от пороци, водещи до неговата нищожност, което налага подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена.

V. За разноските

20. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област ***, представлявано от управителя И.В., срещу Заповед № 03-РД/1521/19.05.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане на „***“ ЕООД, с УРН *** и ИД на проект № 26/04/1/0/02870, по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област ***, представлявано от управителя И.В., да заплати в полза на Държавен Фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция сумата в размер от 100 лв. /сто лева/, представляващи възнаграждение за юрисконсултска защита. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението му чрез Административен съд - Пловдив пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: