Р Е Ш Е Н И Е

№ 960

 

Град Пловдив, 07 юни 2017 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,  в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета  година в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при участието на секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 426 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на Ц.Н.П. *** против заповед № РД-09-28 от 10.01.2017 г. на кмета на зам.-кмета на община Марица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Дървена стреха на стопански постройки”, с идентификатори 17806.501.451.4 и 17806.501.451.5 по кадастралната карта на с. Граф Игнатиево, построени в УПИ ХІV-491,451 (поземлен имот с идентификатор 17806.501.451), на границата с УПИ ХV-492 (поземлен имот с идентификатор 17806.501.452),  кв.36 по плана на с. Граф Игнатиево, с извършител Ц.Н.П..

Според жалбоподателката оспорената заповед е незаконосъобразна, защото соченият като незаконен строеж представлява строеж по смисъла на § 16 ДР ЗУТ, защото е извършен през 1986 г. и съседът е дали съгласие да се построи навес на границата на двата имота. Твърди се, че административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с установяването на действителните факти, липсата на мотиви. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по същество са изложени и в представената на 29.05.2017 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 23.05.2017 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати с оглед на вмененото задължение за премахване на строеж, от който жалбоподателката се ползва, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на 24.01.2017 г. с препоръчано писмо, получено лично от жалбоподателката, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, обаче, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е собственик жилищна сграда и дворно място в с. Граф Игнатиево, представляващо поземлен имот с идентификатор 17806.501.451 по кадастралната карта на селото (нотариален акт № 138, том 10, дело № 4773/1976 г. на Пловдивския районен съд – л.12 от делото, и скица – л.13 от делото).

 

            На 16.12.2016 г. е извършена проверка на част от строеж, представляващ стреха на стопански постройки с кадастрални идентификатори 17806.501.451.4 и 17806.501.451.5, собственост на жалбоподателката, построени в собствения й поземлен имот.  Съставен е констативен акт № 17 от 16.12.2016 г. за това, че строежът е собственост на жалбоподателката и е извършен от нея без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, без заповедна книга, че строежът представлява дървена стреха на стопански постройки, покрита с керемиди и има улук. с което е нарушен чл.148, ал.1 ЗУТ. Констатирано е, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.

Въз основа на този констативен акт зам.-кметът на общината е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство от ответника бяха представени и предходни констативни актове, съставени по повод същия строеж, и възраженията срещу тях от жалбоподателката, заявление от 17.03.2015 г. (л.76 от делото), с което жалбоподателката е поискала издаване на удостоверение за търпим строеж, отговорът на общината, повторни искания от жалбоподателката от 01.04.2015 г. и от 19.05.2015 г., отговорите на общината на тези искания. Видно от тези писмени документи, между жалбоподателката и общинската администрация съществува спор относно характера на процесния строеж от повече от две години, което обаче по никакъв начин не влияе върху хода на производството по издаване на оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, защото това са били други административни производства, които очевидно не са приключили с издаване на индивидуални административни актове.

В хода на съдебното производство е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Вещото лице посочва, че не е правило проверка на всички книжа в общината, тъй като не се оспорва собственост или разположение на застроена площ на сградите. Процесните сгради с идентификатори 17806.501.451.4 и 17806.501.451.5 са сгради от допълващото застрояване, като северозападната им стена, която е по регулационната линия (имотна граница) със съседния от северозапад УПИ ХV-492 е калканна стена. Според вещото лице независимо, че в УПИ ХV-492 няма застрояване по регулационната линия (имотна граница) с УПИ ХІV-491,451, важи изискването на чл.83, ал.1, изр.3 от Наредба № 7 водите от покрива трябва да се отвеждат в имота, в който се изгражда сградата. Съответно вещото лице е направило извод, че процесните сгради на допълващо застрояване по страничната регулационна линия със стрехи по калканния зид не съответстват на строителните правила и норми, тъй като стрехите навлизат с около 0,50 см в УПИ ХV-492. Обстоятелството, че някои части на строежа не съответстват на строителните правила и норми прави целият строеж да не съответства. Според вещото лице в общия случай е допустимо осъществяване на допълващо застрояване по вътрешната регулационна линия на имота, което обаче трябва да съответства на определени правила. В конкретния случай в УПИ ХІV-491,451 са построени сгради на допълващото застрояване по страничната регулационна линия с УПИ ХV-492, които не съответстват на строителните правила и норми, защото имат стрехи по калканния зид, което е недопустимо както към момента на извършването им, така и съгласно ЗУТ, защото тези стрехи навлизат с около 0,50 см в УПИ ХV-492.

В съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице посочва също, че регулационните и застроителни планове отразяват само основното застрояване и не се правят предвиждания за допълващото застрояване. Ако бъде поискано допълващо застрояване, се прави допълващо градоустройствена разработка, с която се изследват възможностите на конкретния имот, за да се спазят необходимите отстояния. Възможно е допълващото застрояване да се допусне със скица-виза от главния архитект.  

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за настоящия спор. Всички относими факти – време на извършване на строителството, липса на строителни книжа, възможност за узаконяване – са установени още в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателката във връзка с извършената експертиза. Вярно е, че вещото лице не е извършило оглед на имота и не е дало заключение за вида, състоянието, конструкцията, приблизителната дата на извършване на строежа и неговата амортизация, но в случая тези въпроси се оказаха излишни, с оглед на обстоятелството, че между страните не съществува спор относно годината на осъществяване на процесния строеж – 1986 година, което наложи и заличаване на допуснатите до разпит свидетели. С оглед на безспорния факт относно годината на извършване на строежа без правно значение за настоящия спор се явяват цитираните по-горе задачи за съдебния експерт, доколкото отговорите на тези въпроси по никакъв начин не допринасят за установяване на законността на строежа или за неговата търпимост, които единствено влизат в обхвата на предмета по настоящото дело. От друга страна, вещото лице е дало отговор на въпроса за допустимостта на процесния строеж по действащите към момента на неговото изграждане нормативни актове и в този смисъл не се налага извършването на повторна експертиза.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – зам.-кметът на община Марица, на когото надлежно са били делегирани правомощията на кмета на общината за времето на неговото отсъствие (заповед № РД-09-19 от 06.01.2017 г. на кмета на община Марица – л.22 от делото).

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Т.е., заместникът, на когото е предоставено правото да изпълнява длъжността кмет, за определения период от време може да извършва всички правни действия, вменени по закон на кмета на общината, включително да издава заповеди с правно основание чл.225а, ал.1 ЗУТ.

Както се каза по-горе, страните нямат спор и относно годината на извършване на строежа – 1986 година, както и че навесът на процесните стопански постройки е реализиран без разрешение за строеж и строителни книжа (чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ) и представлява незаконно строителство. За това говори и извънпроцесуалното поведение на жалбоподателката, която чрез заявлението си от 17.03.2015 г. е поискала издаване на удостоверение за търпимост на строежа. А в хода на настоящото съдебно производство при нейна доказателствена тежест да установи, че процесният строеж е законен, такива доказателства не бяха представени, нито се твърди такъв факт.

Неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателката, че процесният незаконен строеж е търпим по смисъла на § 16, ал.1 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. За да бъде определен един строеж като търпим, не е достатъчно само той да е осъществен преди определена дата, но също е необходимо строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Двете предпоставки трябва да са кумулативно дадени и докато за първата от тях между страните няма спор (времето на извършване на строителството – 1986 година, която попада в приложното поле на § 16, ал.1 ПР ЗУТ), то по отношение на втората предпоставка жалбоподателката при нейна доказателствена тежест не доказа, че процесният строеж  е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали през 1986 г. или съгласно ЗУТ.

При липсата на издадено разрешение за строеж нито на допълващото застрояване като цяло (самите стопански постройки), нито на частта от него – стрехата, попадаща в обхвата на оспорената заповед и разпоредена за премахване, именно в тежест на жалбоподателката е в условията на пълно насрещно доказване да установи, че са налице всички предпоставки по § 16 ПР ЗУТ, което тя не стори, включително съобразяването на стрехата с действащите към 1986 г. правила и норми и сега действащите такива.

От друга страна, от констатациите на проверящите органи, отразени в констативен акт № 17 от 16.12.2016 г., както и издадените преди това констативни актове № 14 от 15.11.2016 г. (л.53-56 от делото) и № 13 от 21.10.2016 г. (л.68-71 от делото), се установява, че стрехата на процесните стопански постройки навлиза с 0,40 см и 0,60 см в съседния УПИ XV-492, т.е., безспорен факт е, че стрехата навлиза в съседния имот, като е без правно значение с колко точно сантиметра е навлизането. По този начин е нарушено изискването на чл.83, ал.1, изр.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно което водите от покрива на сградата трябва да се отвеждат в имота, в който се изгражда сградата.

Вярно е, че ЗТСУ (отм.) не казва нищо за разполагането на сградите на допълващото застрояване. Съгласно чл.121 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство  (в сила от 06.09.1977 г., отменена от 26.07.1995 г.) второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда, а от регулационните линии на съседните парцели те трябва да са на разстояние най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите. Второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид. Второстепенната постройка може да се разположи на самата странична регулационна линия, без да се спазват други изисквания, при денивелация на терена към собствения парцел, равна или по-голяма от нейната височина. Второстепенните постройки могат да се разполагат на регулационната линия, без да се спазват други изисквания, когато парцелът граничи с извънселищната територия. Второстепенните постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда на парцела и най-малко на същото разстояние от жилищни сгради в съседните парцели.

С оглед на така съществувалата към момента на изграждането на процесните стопански постройки правна уредба съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че наличието на съгласие на собствениците на съседния имот е достатъчно основание, за да бъде квалифицирана стрехата като търпим строеж, защото липсват доказателства, че декларацията изхожда от собствениците на УПИ ХV-492 и не са доказани другите предпоставки на чл.121, ал.2 от цитираната наредба – декларацията да е подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, деклараторите не са декларирали задължение да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно и да се изгради пожаропредпазен зид. Дори към настоящия момент, видно от извадката от кадастралната карта, а и това не е спорно по делото, в съседния УПИ ХV-492 няма изградени стопански постройки, които да покриват калканната стена. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателката, че административният орган е игнорирал тези декларации, доколкото със тях или без тях единственият възможен правен извод е за неспазване на законите изисквания. Т.е., процесните стопански постройки са изградени в нарушение на действалите към момента на изграждането им строителни правила и норми и след като те самите представляват незаконен строеж, следователно и частта от тях – стрехата – също представлява незаконен строеж. В този смисъл заключението на вещото лице е напълно обосновано и правилно.

Към настоящия момент в сила е ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (в сила от 13.01.2004 г.). Така съгласно чл.41 ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, а когато не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота, като допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. Съгласно чл.44, ал.1 ЗУТ в селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид, но при спазване на забраната на чл.45 ЗУТ стопанските постройки на допълващо застрояване да не се разполагат на калканна стена на жилищна сграда в съседен урегулиран поземлен имот. Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е изключително лаконична и в своя чл.84 казва, че допълващо застрояване с постройки се разрешава по реда и съгласно изискванията на чл.41-47 ЗУТ.

Следователно при съществуващата в момента правна уредба, за да бъде осъществено допълващо застрояване, то трябва да бъде разрешено в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план или да се допусне с виза за проучване и проектиране, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в имота или свързано с допълващо застрояване между два имота. В настоящия случай допълващото застрояване не отговаря на нито една от тези три хипотези, поради което стопанските постройки са недопустими по сега действащите правила и норми и са незаконен строеж, съответно и стрехата като част от тях също е незаконен строеж.

Следва да бъде направен извод, че разпоредената за премахване стреха не може да бъде квалифицирана като търпим строеж, защото не е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Търпимостта представлява компромис от страна на законодателя, който допуска запазването на незаконен строеж, изграден обаче при съобразяване с всички законови и технически изисквания относно неговото извършване, като единствената разлика със законния строеж се състои само в липсата на строителни книжа. В този смисъл процесният строеж при никакви обстоятелства не би могъл да бъде определен като търпим, доколкото във всяко време и при действието на ЗТСУ (отм.), и при действието на ЗУТ, за да бъде разрешено строителство на допълващо застрояване е необходимо да се извърши предварително проучване на терена и изследване на възможностите за разполагането му съобразно изискванията на чл.121 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство  (отм.) или чл.41-47 ЗУТ, което в настоящия случай не е съобразно, като не трябва да се забравя също факта, че действащия подробен градоустройствен план не предвижда осъществяване на допълващо застрояване.

Голословно и недоказано остана също възражението на жалбоподателката за нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството. В настоящия случай тази процедура е спазена – издаденият констативен акт № 17 от 16.12.2016 г. от служители в община Марица е послужил за основа за издаване на оспорената заповед. Следователно предвидената по закон процедура е изпълнена и не е налице такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Наличието на други констативни актове № 14 от 15.11.2016 г. и № 13 от 21.10.2016 г. по никакъв начин не е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото не тези актове, а именно констативен акт № 17 от 16.12.2016 г. е послужил за издаване на процесната заповед. Констативен акт № 17 е бил съобщен на жалбоподателката и тя своевременно е упражнила правото си на възражение срещу него. Дали административният орган ще упражни правото си да издаде съответните заповеди, позовавайки се на констативни актове № 13 и № 14, е въпрос, който излиза извън обхвата на настоящото съдебното производство, както не подлежи на съдебна проверка и причината, поради която общинската администрация е издала три констативни акта за един и същ незаконен строеж, а още по-малко – съдържанието на тези констативни актове.

Следва изрично да бъде отбелязано, че предмет на настоящото дело не е отказът на общината да издаде удостоверение за търпимост, поради което възраженията и исканията на жалбоподателката в тази насока не следва да се коментират.

Не се споделя възражението на жалбоподателката за немотивираност на оспорената заповед. В нея достатъчно подробно, ясно и точно са посочени всички факти от значение за настоящия спор – строежът, неговата категория и неговата незаконност, невъзможността да бъде узаконен. Липсата на мотиви относно търпимостта на строежа в случая не представлява такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност на издадената заповед, защото в административната преписка се съдържа достатъчно обилна кореспонденция между общинската администрация и жалбоподателката, от която е видно, че е указала дължимото поведение, за да бъде издадено удостоверение за търпимост на стопанските постройки. От друга страна, в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за жалбоподателката да установи твърдението си, че стрехата представлява търпим строеж, такива доказателства не бяха събрани, както това вече се каза и по-горе. Т.е., строежът не е търпим, съответно заповедта не е издадена при липса на мотиви.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на община Марица сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Ц.Н.П., ЕГН **********,***, против заповед № РД-09-28 от 10.01.2017 г. на кмета на зам.-кмета на община Марица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Дървена стреха на стопански постройки”, с идентификатори 17806.501.451.4 и 17806.501.451.5 по кадастралната карта на с. Граф Игнатиево, построени в УПИ ХІV-491,451 (поземлен имот с идентификатор 17806.501.451), на границата с УПИ ХV-492 (поземлен имот с идентификатор 17806.501.452),  кв.36 по плана на с. Граф Игнатиево, с извършител Ц.Н.П..

ОСЪЖДА Ц.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на община Марица сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: