Р Е Ш Е Н И Е

№ 504

 

Град  Пловдив, 29 март 2017 година

 

 

Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при участието на секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 446 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е във връзка с решение № 1826 от 14.02.2017 г. по адм. дело № 4067/2016 г. на ВАС, ІV о., и по жалба на К.М.Б. *** против заповед № 03-160-РД/33 от 05.02.2013 г. на директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд “Земеделие”, с която е отказано изплащането на финансо­ва помощ, представляващо второ плащане по договор № 16/112/02924 от 19.10. 2009 г. поради неподадена заявка за второ (финално) плащане, прекратен е договор № 16/112/02924 от 19.10.2009 г. и е наредено връщане на полученото пла­щане по договора.

Според жалбоподателя оспорената заповед е нищожна и се иска обявяване на нейната нищожност поради липса на компетентност на издате­ля на акта, липса на форма, мотиви и пълна материална незаконосъоб­разност. Подробни съображения са изло­же­ни в жалбата и в писмени защити, представени при първоначалното и при повторното разглеждане на делото. Претендират се раз­нос­ки.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалба­та за неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, с която за него се създават неблагоприятни последици, т.е., налице е правен интерес. Жалбата е насочена срещу заповед, издадена от органите на ДФ „Земеделие” по чл.26, ал.1, т.3 и чл.33 от На­редба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на сел­ските райони за периода 2007 – 2013 г., която съгласно тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 1/2015 г. представлява индивидуал­ен административен акт и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. С оглед нормата на чл.149, ал.5 АПК искането за обявяване на нищожност не е ограничено със срок. С молба от 22.02.2017 г. жалбоподателят отново заявява, че не сочи доказателства за спазване на срока за обжалване, доколкото жалбата му е за обявяване на нищожност и законът не е предвидил срок за упражняване на това право. Предвид всичко изложено жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на настоящия правен спор е единствено и само валидността на индиви­дуалния административен акт с оглед възраженията на жалбоподателя за нищожност, потвърдени в молбата му от 22.02.2017 г. при настоящото повторно разглеждане на делото. Следователно съдът не следва да се занимава с въпроса за законосъобразността на заповедта.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ДФ „Земеделие” и жалбоподателя като ползвател е сключен договор № 16/112/02924 от 19.10.2009 г. на основание чл.21, ал.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., която се изплаща на два етапа. Не се спори между страните, че жалбоподателят не е подал заявка за второ плащане, което е следвало да стане до 19.11.2012 г., тъй като съгласно т.5.1 от договора заявката за второ плащане се подава не по-късно от един месец след изтичане на срока по т.3.1, който срок е определен до 19.10.2012 г.

Междувременно със заповед № 231317 от 22.11.2012 г. на началник отдел на Регионален технически инспекторат към Разплащателната агенция е било наредено извършването на проверка на място по отношение на жалбоподателя, в резултат на която е издадена оспорената заповед № 03-160-РД/33 от 05.02.2013 г. за отказ за второ плащане по договор № 16/112/02924 от 19.10.2009 г. и доклад за нередност № 16 от 12.03.2013 г.

Заявление за второ плащане не е подадено и по-късно, след 05.02.2013 г. – датата на издаване на оспорената заповед. Жалбоподателят не прави такива твърдения, нито представя доказателства за извършване на такова действие по подаване на заявление за плащане.

С оглед на така установеното от фактическа страна и изхождайки от обстоятелството, че липсва ле­гално определение на понятието за нищожен административен акт, но в чл.146 АПК са установени основанията за оспорване на индивидуалните административни актове, а правната теорията и съдеб­ната практика приемат, че критериите за нищожност са идентични с тези за незаконосъобразност, като разликата е в интензитета на нарушенията, които трябва да са толкова съществени, че на практика да водят до липса на властническо волеизявление.

Във връзка с конкретните оплаквания в жалбата за нищожност настоящият съдебен състав съобрази направения с решение № 1826 от 14.02.2017 г. по адм. дело № 4067/2016 г. на ВАС, ІV о., извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото със заповед № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, издадена на основание чл.20а ЗПЗП и във връзка с чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, са делегирани конкретни правомощия на административните директори на областните дирекции, включително издаване на заповеди за одобрение или отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане на заявленията за финансово подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фер­мери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Т.е., директорът на областната дирекция е действал в качеството си на орган, на когото са били делегирани правомощия, предоставени по силата на закон на друг орган. От своя страна, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е имал възможност да делегира тези свои правомощия и тази възможност произтича от нормата на чл.20а ЗПЗП и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие” (обн., ДВ, бр.87 от 03.11.2009 г., в сила до 20.07.2012 г.). Съгласно чл.20а ЗПЗП, в редакцията към датата на издаване на упълномощителната заповед, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие” (обн., ДВ, бр.87 от 03.11.2009 г., в сила до 20.07.2012 г.), в редакцията към момента на издаване на упълномощителната заповед, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, за вземане на решения, в т. ч. произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

Изхождайки от това законодателно разрешение, следва да се приеме, че изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на фонда, включително и в качеството му на изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Отделно от това, именно изпълнителният директор на фонда е посочен като компетентен орган да издава заповеди за изплащане или за отказ за изп­лащане на финансовата помощ съгласно чл.26, ал.1, т.3 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. Следователно изпълнителният директор на фонда е имал правна възможност да делегира своите правомощия на други административни органи и тази възможност произтича от нормативен акт. Следователно издадената при упражняване на делегирано правомощие заповед – предмет на настоящото съдебно производство – е издадена от компетентен орган.

Противно на твърдението на жалбоподателя, следва да бъде отбелязано, че упълномощителната заповед № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. е била представена за първи път с писмо от 01.06.2015 г. и се намира на л.35 от първоначалното дело. Вярно е, че същата е издадена при действието на отменения Устройствен правилник на Държавен фонд „Земеделие” ” (обн., ДВ, бр.87 от 03.11.2009 г., в сила до 20.07.2012 г.), но е вярно също, че съгласно чл.11, ал.2 от този правилник, цитиран по-горе, изпълнителният директор има възможност да делегира със заповед правомощията си на административните директори на областните дирекции, като не е необходимо предварително решение на управителния съвет на фонда, стига делегираните правомощия да произтичат от правото на ЕС или от националното законодателство. Настоящият случай е точно такъв – правомощието да се одобряват или отказват плащания произтича от правото на ЕС, следователно за да делегира свои правомощия, свързани с одобряването или отказа на финансово подпомагане, изпълнителният директор на фонда не се нуждае от предварителното одобрение на управителния съвет на фонда.

Неоснователно е възражението за нищожност поради липса на форма, тъй като оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма на мотивирано решение, в което в достатъчна степен ясно и недвусмислено е посочено, че не е подадено заявление за второ плащане, т.е., посочено е фактическото основание, както и правните основания, въз основа на които е издадена, съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 АПК.

Неоснователно е възражението за нищожност поради липса на мотиви, защото по правило съдебната практика и правната теория не приемат липсата на мотиви като основание за нищожност, дори когато се третира като съществено нарушение на изискването за форма на административния акт или като друго съществено процесуално нарушение. Неспазването на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК е основание единствено за незаконосъобразност на административния акт и то не винаги, а само когато мотивите не могат да бъдат извлечени от други документите, създадени в производството по неговото издаване, но не може да повлияе върху валидността на административния акт.

Неоснователно е също възражението за нищожност поради пълна материална незаконосъобразност. Оспорената заповед е издадена на основание чл.20а, ал.2 ЗПЗП и чл.33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., поради което и не може да се при­еме, че е лишена напълно от правно основание. Не следва да бъдат коментирани направените в тази насока възражения на жалбоподателя, доколкото същите касаят отново законосъобразността на заповедта – спазването на срока за подаване на заявление за втора плащане, началото на този срок, причините за неговото пропускане, реда за подаване на заявление за второ плащане, и не е предмет на делото, от една страна, а от друга страна, единственият правнорелевантен факт, който не се оспорва от жалбоподателя, е, че заявление за второ плащане не е подадено нито към 19.11.2012 г., нито към 19.12.2012 г., нито в някой друг момент.

Предвид всичко изложено, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответната дирекция сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК. Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав:

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.Б., ЕГН **********,***, против заповед № 03-160-РД/33 от 05.02.2013 г. на директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд “Земеделие”, с искане за обявяване на нейната нищожност.

ОСЪЖДА К.М.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд “Земеделие” сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на стра­ните.

 

Административен съдия: /п/