Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 557

 

гр. Пловдив, 07 април 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №447 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

ЕТ “А.- М.Н.”, със седалище и адрес на управление: ***** **, ЕИК *****, представлявано от адвокат М.Ф.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16002615005124-091-001 от 12.11.2015г., издаден от И.К.К.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложил ревизията; и П.К.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №47 от 02.02.2016г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е начислен допълнително данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 11 448,61 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 2 008,81 лв.

Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт И.П.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Първоначално по жалба на едноличния търговец против РА с №Р-16002615005124-091-001 от 12.11.2015г. е образувано административно дело №486 по описа на Административен съд- Пловдив за 2016г., ХХV-ти състав. С Решение №2158 от 14.11.2016г. по дело №486/2016г. е обявена нищожността на оспорения РА и на жалбоподателя са присъдени разноски в общ размер от 1 300,00 лв. По касационна жалба на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, против Решение №2158 от 14.11.2016г. е образувано административно дело №14497 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2016г., Първо отделение. С Решение №1838 от 14.02.2017г. на ВАС, е отменено Решение №2158 от 14.11.2016г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пловдив.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16002615005124-020-001 от 03.07.2015г. (лист 37, 38 дело №486/2016г.) на И.К.К.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя по прилагането на ЗДДС за периода 30.07.2013г. – 30.06.2014г. За ревизиращи органи са определени П.К.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Г.Л.А.- инспектор па приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 08.07.2016г., според нарочна разпечатка (лист 40, дело №486/2016г.). Ревизионният доклад (РД) с №Р-16002615005124-092-001 (листи 29-34, дело №486/2016г.) е изготвен на 22.10.2015г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 26.10.2015г., според нарочна разпечатка (лист 35, дело №486/2016г.). По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против изготвения РД. Ревизионният акт (листи 24-26, дело №486/2016г.), части от който са предмет на настоящето производство, е издаден на 12.11.2015г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 16.11.2015г., според нарочна разпечатка (лист 28, дело №486/2016г.).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-518 от 30.04.2014г. (листи 4-6, дело №486/2016г.) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед на И.К.К. и на заместващата го при отсъствие М.Й.Л. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Посоченото делегиране на правомощия и определяне на заместващ орган съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.  

Предмет на спора е допълнително начислен ДДС в общ размер от 11 448,61 лв., ведно с прилежащите лихви от 2 008,81 лв. за извършени облагаеми доставки за периода от 30.09.2013г. до 31.05.2014г.

На ревизираното лице са извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) за установяване на облагаемия оборот по смисъла на ЗДДС, за което са съставени Протокол с №П-26-1424267-073-01 от 16.12.2014г. (листи 205-209, дело №486/2016г.) и Протокол с №П-16002614064718-073-001 от 20.05.2015г. (листи 52-52, дело №486/2016г.), надлежно присъединени към ревизионната преписка с Протокол №0728375 от 05.08.2015г. (листи 43-44, дело №486/2016г.).

В рамките на извършените ПУФО е прието за установено, че са налице обстоятелства, касаещи размера на извършените продажби на стоки от ЕТ “А.- М.Н.” чрез интернет платформа на “М.“ ЕООД, ЕИК ****.

На “М.“ ЕООД е извършена насрещна проверка, за която е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №П-16002615025430-141-001 от 14.05.2015г. (листи 87-89, дело №486/2016г.).

В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №П-16002615025430-040-001 от 17.02.2015г. (лист 92, дело №486/2016г.) и на ИПДПОЗЛ с №П-16002615025430-040-002 от 17.04.2015г. (листи 90-91, дело №486/2016г.) от страна на “М.” ЕООД са представени множество документи (листи 94-102, 105-204, дело №486/2016г.), в това число: извлечения за продажби за периода от 16.11.2011г. до 31.10.2013г. (листи 94-102, дело №486/2016г.), извършени от ЕТ “А.- М.Н.“, чрез онлайн платформа на “М.“ ЕООД, включваща номер на платежно нареждане за изплатена сума на ЕТ “А.- М.Н.“, както и номер на заявка, номер на стокова разписка и номер на оферта, доказващи размера на продадените стоки от ЕТ “А.- М.Н.“ чрез онлайн платформа на “М.“ ЕООД; извлечения за продажби за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2015г. (листи 105-204, дело №486/2016г.), извършени от ЕТ “А.- М.Н.“, чрез онлайн платформа на “М.“ ЕООД, включваща номер на платежно нареждане за изплатена сума на ЕТ “А.- М.Н.“, както и номер на заявка, номер на стокова разписка и номер на оферта, доказващи размера на продадените стоки от ЕТ “А.- М.Н.“ чрез онлайн платформа на “М.“ ЕООД; заверени копия на платежни нареждания за изплатени суми на ЕТ “А.- М.Н.“, за периода 01.11.2013г. – 31.03.2015г.; месечни справки за оборота на едро и дребно, доказващи начина на формиране на сумите във връзка с начислените комисионни от “М.“ ЕООД, за периода 01.11.2013г. – 31.03.2015г.; месечни справки за изпълнените поръчки от ЕТ “А.- М.Н.“, чрез онлайн платформа на “М.“ ЕООД, за периода 01.11.2013г. – 31.03.2015г.; месечна справка за върнати заявки, за периода 01.11.2013 г. – 31.03.2015г.

От страна на жалбоподателя, като приложение към нарочни описи (листи 210, 217, дело №486/2016г.) са представени множество документи (листи 218-317, дело №486/2016г.).

След извършен анализ на събраните в рамките на ревизията доказателства на база представените данни за оборота на ЕТ “А.- М.Н.“ и представените справки от “М.“ ЕООД за продажби на проверяваното лице чрез онлайн платформа, ревизорите приемат за установено, че за ЕТ “А.- М.Н.“ възниква обстоятелство за регистрация по ЗДДС, на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, през месец 06.2013г.; през месец 07.2013г. основанието за регистрация по ЗДДС отпада; а през месец 08.2013г. отново възниква основание за регистрация по ЗДДС.

От страна на ревизорите е направен извод, че след като издадените фактури от “М.“ ЕООД за “комисионна“ са във връзка с реализацията на продукция на жалбоподателя, то въпросните стоки не са върнати и осчетоводени по съответните материални сметки и след като не са установени осчетоводени липси или излишъци, тези стоки са реализирани от ЕТ “А.- М.Н.“, без това да е документирано по надлежния ред от жалбоподателя и съответно без да е отчетен оборот и да са начислени дължимите данъци.

На основание чл.102, ал.3 от ЗДДС на ЕТ “А.- М.Н.“ се начислява допълнително ДДС в общ размер от 12 687,38 лв., като данъкът е определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС.

В рамките на оспорването на процесния РА пред ответника процесният РА е отменен за сумата от 1 238,77 лв. и законните лихви върху същата в размер от 254,44 лв., а в останалата си част РА е потвърден.

Според ответника, на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, за М.Н. Р. с ЕТ “А.- М.Н.“ възниква задължение за регистрация по ЗДДС, като подаде заявление за целта до 14.09.2013г., но се посочва, че с оглед разпоредбите на чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС, в конкретния случай крайният срок, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация на М.Н. Р. с ЕТ ЕТ “А.- М.Н.“, ако бе подадено заявлението за регистрация в срок, е 28.09.2013г. Посочено е , че тъй като такова заявление не е подадено от ревизираното лице в срок, то ревизиращият орган, прилагайки нормата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС (изм. ДВ, бр.94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013г.), би следвало да начисли данък за извършените от М.Н. Р. с ЕТ “А.- М.Н.“облагаеми доставки от 29.09.2013г., който е ден е почивен, то данък се дължи от 30.09.2013г. Направен е извод, че ревизорите не са съобразили редакцията на нормата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2013г., което е довело до начисляване на ДДС от 15.09.2013г., а от там и до неточно определяне на задължението на жалбоподателя за месец 09.2013г. В Решение №47 от 02.02.2016г. (листи 16-19, дело №486/2016г.) на ответника се посочва, че за извършените през месец 09.2013г. облагаеми доставки М.Н. Р. с ЕТ “А.- М.Н.“, на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, дължи ДДС в размер от 307,50 лв., определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС. Следователно, начисленият през месец 09.2013г. ДДС, в размер от 1 238,77 лв., представляващ разликата на 1 546,27 лв. и 307,50 лв., е недължим от лицето, ведно с прилежащите лихви от 254,44 лв., поради което тази част от РА се отменя.

 

В рамките на съдебното производство по дело №486/2016г. е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. А. Ц.. Заключението на вещото лице Ц. (листи 451-484, дело №486/2016г.) е прието без заявени оспорвания от страните, като настоящият състав на съда намира, че заключението следва да бъде кредитирано, предвид неговите компетентност, безпристрастност и съответствие с останалите по делото доказателства. Според експерта Ц., че за периода 2011г. до 30.06.2014г. ЕТ “А.- М.Н.“ организира и прилага двустранна форма на счетоводна отчетност с компютърна обработка на първичната счетоводна документация и счетоводните регистри чрез програмен продукт; по счетоводните сметки счетоводните операции са регистрирани текущо и хронологично, в съответствие и с водене на аналитичната счетоводна отчетност. По отношение на Отчитане на стоково–материалните запаси експертът посочва, че същите са в съответствие с НСС 2; материалните запаси се оценяват по доставна цена– цена на придобиване, а за отписване на стоково-материалните запаси е посочено, че при тяхното потребление се използва методът “средно претеглена стойност”. За извършените стопански операции (разходи и приходи) експертът посочва, че са обосновани документално с издадени фактури, приходни квитанции, счетоводни справки, сведения, разплащателни ведомости и други. Относно съществуването и използването на cметка “303-Готова продукция“ вещото лице посочва, че от ЕТ “А.- М.Н.“ е определен подход, който се използва за осчетоводяване на наличната в края на отчетния период продукция, като се взима под внимание и количеството и стойността на наличната в началото на периода продукция. В заключението на експерта се посочва, че ЕТ “А.- М.Н.“ има организирано складово стопанство, като произведената и продадена продукция е отразена аналитично, като при този подход е налице възможността по cметка 303 да се осчетоводи само промяната в остатъка на наличната продукция между началото и края на отчетния период. Според вещото лице, отчетените разходи за периода, включително и закупените материални запаси, съответстват с наличните към момента парични средства в касата. Експертът посочва още, че няма данни в счетоводството на жалбоподателя да са извършени други разходи за придобиване на стоки– готова продукция или материали за готова продукция, освен посочените и заприходени в cметка “302-Материални запаси“. В заключението се посочва, че няма данни за продажба на стоки, които не са собствено производство, че реализираната през периода продукция съответства на произведената такава, както и че няма данни за изписана продукция и да не е отчетена реализация на същата, да са укрити приходи от нея.

Относно декларираните данни по приходите и разходите по подадените от жалбоподателя годишни данъчни декларации (ГДД) по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и отчетите за приходите и разходите (ОПР) към тях за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. в заключението се посочва, че са в пълно съответствие с тези в оборотните ведомости на фирмата за същите периоди. За начина на документиране на извършените от ЕТ “А.- М.Н.“ продажби на произведена продукция през периода от месец 05.2012г. до месец 05.2014г. чрез интернет платформата на “М.“ ЕООД е посочено, че заявките се осъществят чрез личния профил на ЕТ “А.- М.Н.“ в интернет платформата на “М.“ ЕООД, като заявките пристигат с номера на клиентите и на поръчаните модели и след изработването им същите се предават на посредника “М.“ ЕООД срещу стокови разписки. За процесния период от ЕТ “А.- М.Н.“ не са съхранени стокови разписки.

Вещото лице представя два варианта, според поставените му задачи за изчисляване момента на достигане на оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Първият вариант е изготвен с оглед представените от жалбоподателя справки за реализирания оборот по месеци за годините от 2008г. до 2014г. включително от продажби към “М.“ ЕООД, като в този случай обстоятелството за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, според вещото лице, е възникнало през месец 03.2014г. по достигнат облагаем оборот в размер от 53 562,59 лв. към 01.04.2014г. Размерът на евентуално дължимият ДДС за извършените продажби в този първи вариант вещото лице изчислява на 3 040,75лв. Вторият вариант е изготвен с оглед представените от жалбоподателя справки за реализирания оборот по месеци за годините от 2008г. до 2014г., като по отношение на оборота от продажби чрез онлайн платформата на “М.“ ЕООД от месец 11.2013г. до месец 07.2014г., е взет предвид същият от представените по делото платежни нареждания за изплатени суми на ЕТ “А.- М.Н.“, без платежно нареждане с №2729 от 25.12.2013г., като в този случай обстоятелството за регистрация по ЗДДС, на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, според вещото лице, възниква през месец 01.2014г. по достигнат облагаем оборот в размер от 52 896,70 лв. към 01.02.2014г. Размерът на евентуално дължимия ДДС за извършените продажби в този втори вариант вещото лице изчислява на 5 926,92 лв.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правния спор относно доначисления ДДС. Освен това, заключението на вещото лице по никакъв начин не допринася за изясняване на основния спорен въпрос по делото– реалното осъществяване на доставките, документирани с процесните платежни документи.  

Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:

Съгласно чл.160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. При преценка по същество на жалбата и дължимата служебна проверка за законосъобразност на РА, съдът приема следното:

Посочи се по-горе, че оспореният РА е издаден от компетентни органи и че в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Не се спори между страните, че основната дейност на жалбоподателя е производство на дамско облекло, осъществявана в цех под наем в гр.****, находящ се на бул. ****, собственост на “Б.“ ООД, ЕИК ****, както и търговия, реализация на произведената продукция на Общински пазар, сектор Д2, маса 83. По делото не е спорно, че от 2012г. жалбоподателят извършва продажби на дамско облекло и чрез интернет платформата на “М.“ ЕООД, както и че от месец 06.2014г. ЕТ “А.- М.Н.“ прекъсва дейност.

Съдът споделя изцяло изводите на органите по приходите, че приходите на жалбоподателя от продажбата на дамско облекло са получени в резултат на осъществяване на независима икономическа дейност. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според ал.2 на цитираната разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица,предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия. Независимата икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Както бе посочено по-горе, жалбоподателят ЕТ “А.- М.Н.“ извършва доставки чрез интернет платформата на “М.“ ЕООД, с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми по смисъла на чл.12 от ЗДДС. Съгласно чл.9, ал.1 от Директива 2006/112/ЕС относно Общата система на ДДС в Общността, всяка дейност на производители, търговци или лица, извършващи услуги, включително професионални дейности, се разглежда като икономическа дейност. Също е формиран извод, че тези сделки не попадат в обхвата на глава четвърта от ЗДДС “Освободени доставки”, същите са облагаеми по аргумент от чл.12, ал.1 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на страната.

Видно от разпоредителната част на Решение №47 от 02.02.2016г. на ответника, задълженията по ЗДДС са установени за периода 30.09.2013г. - 31.05.2014г. Именно за този данъчен период е определен ДДС за внасяне от жалбоподателя в общ размер от 11 448,61 лева и съответните лихви за получените от него облагаеми приходи от продажба на дамско облекло.

Периодът 30.09.2013г. - 31.05.2014г. е включен в обхвата на ревизията съгласно чл.113, ал.1, т.4 от ДОПК. Следователно, установяването на задължения за този период е в правомощията на ревизорите.

Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14 – дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот да подаде заявление за регистрация.

Като основание за определяне на допълнителните задължения органите по приходите са се позовали на разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ДДС, съгласно която норма, при определяне на данъчните задължения на лицето, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Съгласно разпоредбата на чл.102, ал. 4 от ЗДДС, задълженията се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК.

Настоящият състав на съда счита, че правилно с РА в потвърдената част е определен облагаемият оборот. Изводите на органите по приходите са в съответствие с чл.96, ал.2 от ЗДДС- този оборот се определя като сума от данъчните основи на извършените от данъчно задълженото лице облагаеми доставки. В чл.12, ал.1 от ЗДДС е дадено легално определение за “облагаема доставка“– всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Следва да се отбележи, че процесните сделки не са освободени доставки по смисъла на ЗДДС .

В хода на ревизията са събрани достатъчно относими доказателства, че жалбоподателят осъществява продажба на облекло, чрез онлайн платформа на “М.“ ЕООД, за периода 01.05.2012г. – 30.05.2014г.

Макар и представени едва в съдебното производство заверени копия на платежни документи, издадени от “М.“ ЕООД към жалбоподателя, касаещи процесния период, следва да се вземе предвид, че същите са подписани от М.Н. Р., което удостоверява, че същата е получила посочената в платежното сума от “М.“ ЕООД за продадените чрез интернет платформата облекла. Също така, следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство не е оспорено авторството на положените подписи в процесните платежни документи.

Съдът приема, че спорните доставки правилно са квалифицирани от органите по приходите като облагаеми по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС. При определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС съдът намира, че ревизиращите органи правилно са включили сумите от получения от ЕТ “А.- М.Н.“ приход от продажбата на облекло чрез онлайн платформа на “М.“ ЕООД.

След като жалбоподателят достига облагаем, то следва да подаде заявление за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, тъй като дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за времето от изтичане на срока за подаване на заявлението за регистрация до датата, на която е регистриран от органа по приходите. Съдът приема, че за извършените продажби след датата на регистрацията ЕТ “А.- М.Н.“ дължи ДДС. Съдът споделя изводите на ответника относно началният момент от който следва да се начисли ДДС.

Следователно, с потвърдената част на процесния РА правилно са установени задължения за ДДС за данъчни периоди в обхвата на възложеното ревизионно производство, ведно със следващите се лихви за забава в посочените в РА размери за осъществените от жалбоподателя доставки- продажби на дамско облекло, конкретно посочени в РА и решението на ответника.

Жалбата е неоснователна и съдът следва да постанови нейното отхвърляне.

Поради своевременно направено искане за разноски и на основание чл.161, ал.1, изречение второ и изречение трето от ДОПК на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Законодателят посочва в чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК, че на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение “за всяка инстанция“, а с Решение №1838 от 14.02.2017г. по дело №14497/2016 на ВАС, Първо отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Съдът констатира, че в производството пред касационната инстанция директорът на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, не е представляван от юрисконсулт. Касационната жалба е подадена лично от директора на дирекция Д4ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, а в единственото проведено пред ВАС открито съдебно заседание не се явява процесуален представител. Задължителна предпоставка за възникване на правото за разноски е реално осъществено процесуално представителство, с цел възмездяване на извършените разходи по предоставена правна защита. Тъй като в настоящия случай това изискване не е изпълнено, за касационната инстанция ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски. Пред настоящата съдебна инстанция процесуалното представителство е реално осъществено в проведеното открито съдебно заседание, в което ответникът е представляван от юрисконсулт.

Предвид очерталия се изход на делото и последно изложените съображения, в полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за една инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата (13 457,42 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “А.- М.Н.”, със седалище и адрес на управление: ***** **, ЕИК *****, против Ревизионен акт с №Р-16002615005124-091-001 от 12.11.2015г., издаден от И.К.К.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложил ревизията; и П.К.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №47 от 02.02.2016г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е начислен допълнително данък по ЗДДС в общ размер от 11 448,61 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 2 008,81 лв.

ОСЪЖДА ЕТ “А.- М.Н.”, със седалище и адрес на управление: ***** **, ЕИК *****, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 933,72 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/