Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1384

 

Град Пловдив, 28.07. 2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретар Полина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно  дело № 493 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано  по жалба на А.Р.М., ЕГН: **********, с адрес ***, против ревизионен акт № Р-16001614003323-091-001 от 24.07.2015г., издаден от З. Д. В., началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и С. З. С., старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Смолян, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 51 от 31.01.2017 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2 874.12лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 866.15лв., за 2009 г. в размер на 308.22 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 165.28лв., за 2010 г. в размер на 5 340.60лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 312.52лв., за 2011 г. в размер на 3 479.64лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 146.17лв., за 2012 г. в размер на 10 327.65лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 342.85лв., за 2013 г. в размер на 1 810.96лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 226.83лв., както и вноски за ЗОВ: за 2011 г. ДОО в размер на 2 688лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 155.21лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 050лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 451.26лв. и ЗО в размер на 1 503.60лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 509.22лв.; за 2012 г. ДОО в размер на 3 072лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 775.44лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 200лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 302.90лв. и ЗО в размер на 1 718.40лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 405.56лв. и за 2013 г. ДОО в размер на 282.69лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 308.09лв., ДЗПО – УПФ в размер на 813.55лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 120.36лв. и ЗО в размер на 1 245.71лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 179.43лв.  

Според жалбоподателя постъпилите суми в банковите му сметки са или върнати заеми или подаръци за семейството. Развива подробни съображения за реалността на договора за заем. Прави възражение за приложението на чл.124а от ДОПК като материалноправна норма, която следва да се прилага след влизането й в сила на 15.02.2011 г., но не и преди това. Иска се тяхната отмяна на РА, потвърден с Решение № 51 от 31.01.2017 г. на директор на дирекция ОДОП Пловдив.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.  

Административният орган, чрез процесуалния си представител, моли да се остави без уважение жалбата по доводи, изложени в представената писмена защита и претендира юрисконсултско възнаграждение.  

Настоящият състав на административния съд в гр. Пловдив намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването.

Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията

на приходната администрация орган. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.156, ал. 1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима.

Ревизията е образувана със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001614003323-020-01от 15.12.2014 г., издадена от З. Д. В., началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена със ЗВР № Р-16001614003323-020-002/13.03.2015 г., Р-16001614003323-020-004/15.04.2015г., Р-16001614003323-020-005/17.04.2015г. Ревизията обхваща установяване на задължения за: ДДФЛ за свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2013г.; за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2013г.; универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2013г.; ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2013г., като е определен срок за приключването й до 18.05.2015.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119 ал. 3 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001614003323-092-001/01.06.2015 г., който е връчен на РЛ електронно на 02.06.2015 г. (видно от приложеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ – лист 83, 84). След направено искане от страна на А.Р.М., срокът за подаване на възражение и представяне на доказателствата по РД бил удължен до 15.07.2015г., в който срок е депозирано възражение.

Въз основа на РД е издаден и ревизионен акт № Р-16001614003323-091-001/24.07.2015 г., който е връчен по електронен път на 27.07.2015 г. и който от РЛ е обжалван пред директор на Д „ОДОП“ – гр. Пловдив с жалба вх. № 20-15-329/21.08.2015 г.

С решение № 747/25.09.2015 г. на директор дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив, на основание чл. 147, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, § 2 от ДР на ДОПК и чл. 88, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от АПК прекратено административното производство, образувано по  жалба вх. № 20-15-329/21.08.2015 г., подадена срещу ревизионен акт № Р-16001614003323-091-001/24.07.2015 г. Прието е за установено обстоятелството на подадена извън 14-дневния срок жалба  /чл. 107, ал. 4 ДОПК/ и на основание чл. 147,  ал. 1 ДОПК жалбата е оставена без разглеждане.

         С Определение 669 от 18.04.2016г. по адм. дело 2621/2015г. Административен съд Пловдив е отменил решение № 747/25.09.2015 г. на директор дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив и върнал административната преписка на органа. С Определение № 7969 от 30.06.2016 г. тричленен състав на ВАС е оставил без разглеждане жалбата на Директора на Дирекция ОДОП против Определение 669 от 18.04.2016 г. на Административен съд Пловдив. С Определение № 9880 от 20.09.2016г. по адм. дело № 9353/2016г. петчленен състав на ВАС е оставил в сила С Определение № 7969 от 30.06.2016г. тричленен състав на ВАС.

         Въз основа на горното с Решение № 51 от 31.01.2017 г. Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил  и изменил РА № Р-16001614003323-091-001 от 24.07.2015г., в посочените му по-горе части. Със същото решение РА № Р-16001614003323-091-001 от 24.07.2015г. е отменен, в частта му на установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 194.31лв., с прилежащи лихви в размер на 126.16лв. и за 2010 г. в размер на 599.51лв., с прилежащи лихви в размер на 259.59лв. и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за периода от 01.01.2008 г. до 15.02.2011 г., ведно с прилежащите лихви.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя в насока, че неправилно органите по приходите са извършили ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Ревизията е извършена по този ред, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 (данни за укрити приходи или доходи) и т.7 ДОПК (декларираните и получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период).

Установено е, че А.Р.М. е физическо лице /ФЛ8 действащо с фирма - ЕТ "**.". Фирмата е регистрирана през 1997г.  няма пререгистрация в ТР и е неактивна от 01.01.2012г. Лицето не е собственик и съдружник в други дружества. Предходна ревизия на ЗЛ не била извършвана.

В хода на ревизията на основание чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК на РЛ са връчени ИПДПОЗЛ на следните дати 08.01.2015г., 13.02.2015г. и 08.05.2015г., от РЛ са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в ревизионния доклад.

В хода на ревизията с Протоколи № 0760031/05.05.2015г. и № 0760035/14.05.2015г. към РД са присъединени документи от значение за облагането на лицето, а именно: справки и документи от ИМ на НАП, справки от ЕСГРАО, от система Митници и НСИ, документи от трети лица, събрани документи при извършена ревизия на съпругата на РЛ, писмо от ОД на МВР Пловдив отдел „Икономическа полиция“;  Постановление от 04.05.2015г. и документи събрани в хода на досъдебното производство за лицата А. и Фият М. и др. ФЛ участвали в търговията на стоки и обувки  марки Адидас, Найк, Лакоста, Долче и Габана без съгласие на притежателите на изключително право; разпити на свидетели.

Относно счетоводството на РЛ в хода на ревизията е установено, че от страна на него не е водена счетоводна отчетност. ЕТ „**.“ е регистрирана на 16.09.1997г. и е без пререгистрация в ТР. Считано от 01.01.2012г. фирмата е неактивна.

По ЗДДФЛ ревизиращите констатирали, че през ревизирания период от 01.01.2008г. до 31.12.2013г. А.Р.М. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи. От събраните и присъединени доказателства органите установили приходите и разходите на РЛ и съпругата му за ревизирания период и направили извод, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи през част от периодите на ревизията – 2008г. и 2010г. От присъединените доказателства, събрани в досъдебното производство срещу А.Р.М. и неговата съпруга, ревизиращите установили, че лицата са участвали в търговията на стоки /обувки, маратонки, тениски/ с известни марки, без съгласие на притежателите на изключително право, т.е. лицата са реализирали стопанска дейност, касаеща продажбата на маркови обувки, маратонки, тениски и т.н. без правно основание. Било установено, че лицата са изпращали стоките до клиентите си чрез куриерска фирма „**“ ООД с наложен платеж. При  извършено претърсване на стопанисвани от лицата складове на територията на гр. Пловдив органите на МВР намерили и иззели значителни количества стоки, предназначени за реализиране на пазара.       От "**" ООД били изготвени и предоставени справки с данни за куриерски и пощенски пратки с подател и получател А.М. и Фият М. за периода 2008 г. - 2014 г. Органите по приходите са направили извод, че представените справки са подробни и от тях е видно какви пратки лицето е изпращало до клиентите си, на коя дата и каква сума с получило с наложен платеж, както и какви стоки са върнати и рекламирани. На база на представената информация от "**" ООД, ревизиращият екип е изготвил справка по дати за изпратените стоки от А.М. до клиентите и получените суми с наложен платеж. За 2010 г. лицето е получило с наложен платеж сумата от 4 714лв., за 2012 г. - 1 343лв., за 2013 г. – 4 271лв. Общо платените в брой суми, доказани с документи, възлизат на 1О 328лв.

При извършен подробен анализ на представените банкови разпечатки и извлечения от банковите сметки, с които е разполагал А.Р.М., от ревизиращия екип са констатирани постъпления на парични средства от физически лица, като общо постъпилите средства по години са в следните размери: за 2008 г. - 25 661лв., за 2009 г. - 2 866 лв., за 2010 г. - 36 650лв.; за 2011 г. – 29 389,58лв.; 2012 г. - 73 700лв.: 2013 г. – 12 000лв.

При тези обстоятелства ревизиращите приели, че са налице предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК за определяне на данъчни основи за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ по години по реда на чл.122 ал.2 от същия кодекс.

След като е налице основание за извършване на ревизия по особения ред, важи презумпцията на чл.124, ал. 2 ДОПК – в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Доказателствената тежест е обърната и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органите по приходите.

Особеният ред за ревизия по чл. 122 ДОПК е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален закон, т.е., когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, последица от проявлението на някой от фактите, възведени в чл.122 ал.1 ДОПК. Същността на особения ред по чл.122 ДОПК е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства, които са относими към ревизираното лице, като целта на закона е да се установи във възможно най-голяма пълнота данните, които се доближават максимално до данъчната основа, до която би се стигнало при нормално развитие на правоотношенията.

В конкретния случай, органите по приходите са съобразили основните правила за облагане по ЗДДФЛ и при наличие на предпоставките по чл. 122,  ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съответно са определили основата за облагане с преки данъци за всяка от ревизираните години. В зависимост от установения приходоизточник са определени облагаемия доход, данъчна основа и дължимия данък по чл. 48, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

По КСО и ЗЗО ревизиращите установили, че не са подавани декларации за самоосигуряващо се лице и декларации обр.1 и обр. 6. Органите по приходите са приложили разпоредбата на чл.124а от ДОПК при установяване на задълженията  за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за ЗО при определяне на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице и съответните задължения за задължителни осигурителни вноски. Органите по приходите са определили размерите на годишните облагаеми доходи на ЗЛ по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл.124а от ДОПК допълнително били установени задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице, като при определяне на окончателния размер на осигурителния доход на ЗЛ, ревизиращите взели предвид, че лицето не е внасяло авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, както е максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със съответния ЗБДОО. На основание чл. 113, ал. 1 от КСО били начислени дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО - УПФ, а на основание чл. 107 от ЗЗО във вр. чл.175 от ДОПК са начислени лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски.

След обжалване на РА, решаващият орган е направил извод: по отношение на ЗДДФЛ, че в случая при ревизията за 2008г. и 2010г. не са събрани доказателства жалбоподателят да е придобил недвижимо имущество, движимо имущество или финанси в големи размери. В този смисъл и  при липсата на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за този период е посочил, че незаконосъобразно е определен облагаем доход и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и е отменил РА в тази му част.

         Решаващият орган е отменил РА и в частта за установените допълнителни задължения за данъци и осигурителни вноски както следва: ДОО за 2008г., 2009г., 2010г. и съответните лихви; ЗО за 2008г., 2009г., 2010г. и съответните лихви; ДЗПО - УПФ за 2008г., 2009г., 2010г. и съответните лихви. Като мотиви е посочил, че съгласно ТР № 1 от 18.05.2016г. на ВАС разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периоди преди създаването на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011г. Поради изложеното и изменил РА, в частта на допълнително установените задълженията осигурителни вноски ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2011 г., ведно с прилежащите лихви.

По делото са разпитани и свидетелите О. Н. Н. и Ф. О. Н..

Свидетелят О. Н. Н. – познат на жалбоподателя, заявява че до 2012г. му е превеждал пари по банковата сметка. Парите били давани на свидетеля от неговия баща, след което бащата на свидетеля / Н. Н. И./ е получавал обратно парите си от своя приятел А.М. за закупуване на захарни изделия и ядки използвани в търговската дейност на Н. Н. И..

Свидетелят Ф. О. Н.,  внук на Н. Н. И., заявява, че за периода 2012 - 2013г. е превеждал различни суми от своята сметка на жалбоподателя, които са давани от дядо му. След което дядо му е получавал обратно парите си от своя приятел А.М. за закупуване на стока за търговската му дейност. Съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като не са представени каквито и да било писмени доказателства в подкрепа на твърдението за подпомагане „икономическата дейност“ на А.М. от Неджип Исмаилов, нито за някакви търговски взаимоотношения между тях.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Вещото лице е определило задълженията за данъци и осигурителни вноски за ревизирания период, като е изключило като реализирани доходи сумите получени по банкови сметки на РЛ и от разпитаните свидетели, както и сумите посочени като заеми, получени от А. Ю. и А. П., подробно описани в табличен вид. При изключване от постъпленията по банкови сметки на изчерпателно посочени суми (таблица 6 на л. 709 – 711) вещото лице е намалило постъпленията по банковите сметки за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. съответно на 9 814лв., 500лв., 10 043лв. и 4 271лв. Въз основа на тези експертни констатации са извършени преизчисления на дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за посочените години, ведно с прилежащите лихви, съответно задълженията за ЗОВ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с прилежащите лихви (таблици на л. 713 – 714 и таблица на л. 715).

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

На първо място следва да се посочи, че ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съгласно константната съдебна практика, за да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание.

В случая посоченото в РА основание за формиране на основите за облагане с данък върху доходите е посочено това по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа по чл. 122, ал. 1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в тт.1-16 от ал. 1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да  направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най – обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.

Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, не е декларирало и не е заплатило данък върху доходите за процесните периоди. Същото обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионният акт да опровергае установените фактически констатации, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия от ревизиращите органи.

В обсъжданата дотук насока, следва да се съобрази правилото възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.” Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това обаче важи в случай, че преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 от ДОПК обстоятелства.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва, че по отношение на жалбоподателя и за ревизираните периоди, са налице данни за получени доходи – чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, включително постъпления на парични суми в брой и по банкова сметка ***. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че през ревизирания период жалбоподателят е получавал суми във валута по банковата му сметка.

В хода на ревизията, а и в хода на съдебното производство не се събраха безспорни доказателства за произхода на сумите именно в твърдяната от жалбоподателя насока, а именно с основание заемни средства. В тази връзка, са депозирани само и единствено свидетелски показания на две лица, които излагат твърдения, че се касае за връщане на суми на А.М., който ги е дал в заем в предходен период на техния баща и дядо. Въз основа на тези свидетелски показания вещото лице е намалило постъпленията на парични суми по банковите сметки на жалбоподателя, като е приело, че част от тях, обобщени в табличен вид, са с установен произход и не следва да бъдат третирани като укрити доходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Следва да бъде отбелязано, обаче, че свидетелските показания не се подкрепят от каквито и да било събрани при ревизията и в хода на съдебното обжалване доказателства за заемни правоотношения между А.М., който като заемодател е предоставил парични средства на Неджип Исмаилов, нито за размера на заетата сума, съответно условията на връщането й (на отделни вноски, както се твърди от свидетелите). Предвид на това, заключението на вещото лице не следва да бъде кредитирано в тази му част, като основаващо се на предположения, изразени от жалбоподателя, а не на несъмнено доказани факти.

В жалбата не се съдържат конкретни възражения относно постъпилите парични средства в брой в общ размер на 10 328лв. за периода от 2010г. – 2013г. с произход изпратени колетни пратки към неограничен брой лица чрез куриерска фирма „**“ ООД с наложен платеж. В тази връзка, по делото е представена справка от „**“ ООД, съдържаща данни за номер на товарителница, индивидуализиращи данни за подател и получател, както и за платените, съответно рекламираните стоки. Справката не е оспорена от лицето, поради която се кредитира като убедително писмено доказателство за извършвана регулярна дейност по изпращане на колетни пратки с различно съдържание към неограничен брой лица. Предвид установеното при наказателното производство обстоятелство на извършване на търговска дейност от А. и Фият М. на стоки (обувки, маратонки, тениски и др.) с известни марки, без съгласие на притежателите на изключителното право на марката и изложените твърдения, че действително са получавани различни стоки от гр. Истанбул, Турция, несъмнено следва да бъде приет фактът на укривани от А.М. приходи от икономическа дейност, разплащанията на доставките по която са извършвани както в брой, така и по банков път.

Следователно, от събраните по делото доказателства категорично се установи наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, а жалбоподателят, от друга страна, не успя при условията на пълно и главно доказване да преодолее презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. 

        По отношение определените с обжалвания РА на основание чл. 124а от ДОПК ЗОВ за довнасяне, определени върху установения по реда на чл. 122 от ДОПК укрит доход за всяка от процесните години, следва да бъде съобразено следното: според чл. 124а.  (Нов - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) ДОПК -  Разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Това правило е очевидно процесуално. Наложително обаче в случая е да се съобрази, че то препраща към приложение на материалноправни разпоредби.

Липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Същността на този особен ред е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението. Казано с други думи, когато поради противоправно развитие на данъчните правоотношения, данъчната основа не може да бъде определена съобразно материалните правила установени в ЗДДФЛ, то тогава, тази данъчна основа се определя съобразно материалните правила установени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Ето защо, независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е процесуално правна по своя характер, то това не може да има за последица, приложение с обратна сила на материално правните разпоредби към които тя препраща при положение, че това не е изрично предвидено в закона.

Данъчните и осигурителни отношения са регулирани с императивни правни норми, поради което е изключено каквото и да е разширително тълкуване или приложение с обратна сила в тежест на отделния правен субект.

         Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК влиза в сила считано от 15.02.2011г. С РА задълженията за ЗОВ са вменени на годишна база – като дължима сума за годишно изравняване по смисъла на чл. 6, ал. 8 от КСО, с оглед на което и лихвите са начислени считано от 01 май на следващата година, а не за всеки месец по отделно. Основанието за осигуряване е това за самоосигуряващи се лица, а не за лица, осигурени по трудово правоотношение, поради което осигурителните вноски се дължат върху формирания от дейността годишен осигурителен доход (по данни от ГДД или установен с РА). През годината са дължими единствено авансови осигурителни вноски върху избран от лицето осигурителен доход, в границите, определени с ЗБДОО, чиито размер се приспада от размера на дължимите осигурителни вноски за годишно изравняване.

Единственото възражение на жалбоподателя срещу допълнително определените задължения за ЗОВ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. се състои в обстоятелството, че след като се касае с доход с неустановен произход, същият не може да бъде приравнен на доход от трудова дейност, върху която са дължими осигурителни вноски.

Съдът намира възражението за неоснователно, предвид следните аргументи: сами по себе си изложените възражения се отнасят до случаите, когато е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, основно в случаите на констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. В тази част, обаче, ревизионният акт е отменен с решението на горестоящия административен орган и не е предмет на настоящото производство. В настоящия случай е констатирано, че предвид системността на постъпленията на парични суми в брой и по банкови сметки на жалбоподателя и несъмнено установения факт на изпращане на куриерски пратки чрез куриерска фирма „**“ ООД, А.М. е извършвал независима икономическа дейност по формата на продажба на спортни стоки, доходите от която не са декларирани по надлежния ред. При ревизионното производство, предвид констатираното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 15% върху изчислената данъчна основа. Следва да бъде отчетен и фактът, че вноските за ЗОВ за периода от 01.01.2008 г. до 15.02.2011 г., ведно с прилежащите лихви, са определени по реда на чл. 124а от ДОПК, но са отменени с решението на горестоящия административен орган, при съобразяване с ТР № 1 от 18.05.2016 г. на ОС на Първа и Втора колегия на Върховен административен съд.

Водим от всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответната дирекция сумата 2 029,47лв. (две хиляди двадесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки), изчислено по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция към 25.10.2016 г.) .

Затова и на основание чл.160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК Административен съд Пловдив, Х състав, 

 

 Р Е Ш И : 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.М., с ЕГН **********, с адрес ***, против ревизионен акт № Р-16001614003323-091-001 от 24.07.2015г., издаден от З. Д. В., началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и С. З. С., старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Смолян, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 51 от 31.01.2017 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2 874.12лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 866.15лв., за 2009 г. в размер на 308.22 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 165.28лв., за 2010 г. в размер на 5 340.60лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 312.52лв., за 2011 г. в размер на 3 479.64лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 146.17лв., за 2012 г. в размер на 10 327.65лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 342.85лв., за 2013 г. в размер на 1 810.96лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 226.83лв., както и вноски за ЗОВ: за 2011 г. ДОО в размер на 2 688лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 155.21лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 050лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 451.26лв. и ЗО в размер на 1 503.60лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 509.22лв.; за 2012 г. ДОО в размер на 3 072лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 775.44лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 200лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 302.90лв. и ЗО в размер на 1 718.40лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 405.56лв. и за 2013 г. ДОО в размер на 282.69лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 308.09лв., ДЗПО – УПФ в размер на 813.55лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 120.36лв. и ЗО в размер на 1 245.71лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 179.43лв.

ОСЪЖДА А.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 2 029,47лв. (две хиляди двадесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.                             

  

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/