РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 778

гр. Пловдив, 12.05.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІIІ състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 496 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е пред първа инстанция по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от СД „***“, със седалище и адрес на управление гр.*** срещу Решение №1876, издадено на 28.11.2016година от Началник на Митница Пловдив – град Пловдив, с която на Дружеството са определени по реда на чл.79 §2 б.а от Регламент (Ес) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза на основание чл.54 ал.1 от ЗДДС митническо задължение за данък добавена стойност в размер на 1156.79 лева.

В подадената жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на административният акт поради неговото несъответствие с изискванията на административно производствените правила, което е основание по чл.146 т.3 от АПК. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но дава писмено становище, с което поддържа подадената жалба и представя писмени доказателства за извършени плащания. По същество на спора моли да бъде отменен атакувания административен акт.

Ответникът – Началник на Митница – Пловдив, редовно призован, за него се явява в съдебно заседание процесуален представител юрисконсулт Г., който оспорва подадената жалба ангажира писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка. По същество на спора дава мнение, че издаденият административен акт не страда от посочените в жалбата основания за незаконосъобразност, като сочи, че нарушението е формално, доказано от изяснените при проверката обстоятелства по извършването му, съобразена е наложената санкция с всички необходими законови гаранции за нейното определяне, поради което счита, че жалбата следва да се отхвърли от съда. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение..

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, двадесет и осми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение №1876, издадено на 28.11.2016година от Началник на Митница Пловдив – град Пловдив, с което на СД „***“-Пловдив са определени по реда на чл.70 от Регламент (Ес) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза на основание чл.54 ал.1 от ЗДДС задължение за данък добавена стойност в размер на 1156.79 лева, за това, че като международен превозвач по разрешен митнически режим „транзит“ от отправно митническо учреждение МБ Свиленград, Р България по приета митническа декларация Т2 с МРН 16BG00301000116310 не е извършил доставката в съответствие с декларираното количество в получаващото митническо учреждение TR341300, Halkali Gumruk Mudurlugu, Истанбул, Р Турция.

По делото не е спорно, а и от приложената митническа документация непротиворечиво се установява, че СД „***“ е превозвач, които в периода 27.06.2016година - 11.07.2016година е осъществявал международен превоз на стоки- спортни облекла и аксесоари с марката „Пума“ от Германия до Истанбул, Турция. Превозът е осъществяван с МПС влекач рег.№*** и ремарке  рег.№ ***, който се управлявал от водача Г.П.К.. Изпращач на товара бил ***, а получател „***“ АД-  град Истанбул, Турция. Товарът бил придружен с представените пред МБ Свиленград документи, които били Декларация за износ с № MRN 16DE615641123199E2, касаеща инвойс – фактура №3290640362 от 22.06.2016година, MRN 16DE615641123315E4  с инвойс – фактура №3290640363/22.06.2016годин, MRN 16DE615641123438E8  с инвойс – фактура №3290640361 от 22.06.2016година. Същият бил деклариран и проверен като стоки 974 колета, брутно тегло 5941.910 кг и му била поставена 1 брой пломба с идентификационен номер СВ2472941. След оформяне на износа от отпращащото митническо учреждение товарът на 11.07.2016година бил превозен до митнически склад в приемащото митническо учреждение TR341300, митническо бюро Халкалъ. Чакайки обработка водачът К. станал свидетел на извършването на кражба чрез разрязване на метални въжета от управляваното от него МПС, за което уведомил органите на реда. При пристигането си те установили, че е извършена кражба на част от превозваната стока, за което съставили съответните полицейски протоколи. В последствие при контрол на стоките в Митническо бюро Халкалъ на 12.07.2016година бил съставен Приемо- предавателен протокол, съгласно който при отваряне на камиона след разпломбирането му се е установило, че в него са налични 900 броя колета, които били приети на временен склад, като липсвали 74 броя колети. При предаване на товара в митнически склад №А34000417 на 14.07.2016 година бил съставен Протокол за приемане №16/Т339/AN8/2-499 , в който била описана липса на 74 броя колета с вид на стоката „обувки“. Затова в информационната система NCTS била отчетена транзитната операция, като бил налице запис, че тя е завършила в приемащото митническо учреждение с несъответствие на стоката. Било посочено, че са представени 900 колета, които били по ЕАД за транзит МРН16BG00301000116310 по ст. №1 - анораци, блузи, якета, блузони и други артикули, с код по ТАРИК -61023090, като са доставени 248 колета, вместо 322 колета. Същите произлизали от Декларация за износ MRN 16DE615641123438E8  с инвойс – фактура №3290640361 от 22.06.2016година, която била на обща стойност 190447.28 турски лири /л.94-117 от делото/. За несъответствието бил уведомен със съобщение титуляра на режима транзит „“ ЕООД, който с вх.32-209993/27.07.2016година изпратил становище, че стоките са представени пред получаващото митническо учреждение в определения за това срок в променено състояние, дължащо се на извършена кражба на територията на Р Турция, като към него приложил и съответните за това документи от полицейското разследване, които били заверени от митническите органи с печат и подпис на длъжностно лице от 11.07.2016година. Допълнително в становището си посочил, че пряк длъжник се явява превозвача, а те са солидарно отговорни за митническото задължение. Поискали от българските митнически власти да осъществят проверка със запитване до турските митнически власти. При така констатираното несъответствие митническите органи от МБ Свиленград отправили информационно известие ТС 24, изх.№32-215065/01.08.2016година /л.35-36 от делото/ до получаващото митническо учреждение при Р Турция за установяване на длъжника и за това, кой митнически орган е отговорен за събиране на задължението във връзка с осъществената транзитна операция. Тези свой действия осъществили на основание разпоредбата на чл.114, § 2, изр.2-ро от Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим [2016/858] в качеството си на последното митническо учреждение на транзит, уведомяващо „отправното митническо учреждение“ за преминаването на границата. Поради липса на потвърждение на сведенията за извършената кражба и липса на получена информация за известяване от получаващото митническо учреждение до митническия орган на отправната държава дали отговаря за събирането на задължението, които сведения не били представени в установения срок от 28 дни, включително и до м. ноември 2016 година, била направена констатацията, че представените документи от титуляра на режима не са достатъчни, за да се определи мястото на възникване на събитието. Съобразил и разпоредбата на чл.87, §4 от Регламент №952/2013г на европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, която определя, че ако митническите органи установят, че съгласно член 79 или член 82 /касаеща митническо задължение при износ/  е възникнало митническо задължение в друга държава членка и размерът на вносните или износните мита, съответстващ на това задължение, е по-малък от 10 000 EUR, се приема, че митническото задължение е възникнало в държавата членка, в която е установено неговото възникване.  При тези обстоятелства и на основание чл.50, §2 от Допълнение I от Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим [2016/858] митническият орган започнал процедурата по събирането на задължението във връзка с неприключения общ транзитен режим, дължащо се на настъпило неправомерното събитие – кражба на част от стоките. Той определил данъчното задължение на основание чл.70 от Регламент № 952/2013г на европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като определил митническата стойност въз основа на договорната стойност, но не конкретизирал съответните методи относно базата за митническата стойност на стоките, като се позовал единствено на стойността на приложената към декларацията за износ МРН 16DЕ615641123438Е8 фактура №3290640361/22.06.2016година и определил в размер на 5783.95 лева. На тази база посочил, че на основание чл.79 §2 б.“А“ от Регламент №952/2013г на европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, /която норма определя, че митническото задължение е възникнало в момента, в който изискването, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се изпълнява или престава да се изпълня/ следва да се определи по реда на чл.54 от Закон за данък добавена стойност митническо задължение за ДДС в размер на 1156.79 лева по приключена с несъответствие транзитна операция Т2 с МРН 16DЕ615641123438Е8, с длъжник към 14.07.2016година жалбоподателят и солидарен длъжник „“ЕООД- София. Решението било връчено на ТД „***“СД на 23.12.2016година, който в срока по чл.84 от АПК, във връзка с чл.220 от Закона за митниците и в съответствие с предоставената му възможност по чл.44 §1-4 от Регламент № 952/2013г на европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза го обжалвал пред Директора на Агенция Митници, прилагайки доказателства за осъществено плащане пред митническите органи на държавата, където са настъпили събитията, довели до неговото възникване. С Решение №Р-36/32-18126 от 23.01.2017г директорът на Агенция „Митници“ отхвърлил подадената жалба и потвърдил издаденото Решение №1876/28.11.2016г на Началника на Митница Пловдив, като се позовал на приложението на разпоредбата на чл.215 §2 от Регламент № 952/2013г на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, която норма определя задължение за митническите органи по приключването на специален режим транзит, сочейки, че „режим транзит се приключва от митническите органи, когато те са в състояние да установят, сравнявайки данните, с които разполага отправното митническо учреждение, и данните, с които разполага получаващото митническо учреждение, че режимът е завършил коректно“. Той също се позовал на разпоредбата на чл.50 от Допълнение I от Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим [2016/858], респ. посочил разпоредбата на чл.311 от регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета за създаване на Митнически кодекс на съюза, касаещ процедурата по запитване, като изрично посочил, че според него българските митнически власти са отправно митническо учреждение. В тази връзка изложил аргумент за спазване на изискванията на запитване по чл.114 §2 б. „а“ от Решение № 1/2016 на съвместния комитет ЕС-ЕАСТ по общия транзитен режим от 28 април 2016 година за изменение на Конвенцията от 20 май 1987 г. За общ транзитен режим [2016/858], който текст определя, че ако стоките са били поставени под общ транзитен режим, който не е бил приключен, а мястото, където е възникнало задължението, не може да бъде определено по реда на параграф 1, букви а) и б) от настоящия член в следните срокове: по б.“а“ - седем месеца от най-късната дата, на която стоките е следвало да бъдат представени пред получаващото митническо учреждение, освен ако преди изтичането на посочения срок е изпратено искане по член 50 за прехвърляне на събирането на задължението до органа, отговарящ за мястото, където съгласно доказателствата, получени от митническия орган на отправната държава, са настъпили събитията, от които възниква задължението, в който случай посоченият срок се удължава най-много с един месец и  по б.“б“-един месец от изтичането на срока по член 49, параграф 4 за отговор от страна на титуляря на режима на искане за информация, необходима за приключване на режима, когато митническият орган на отправната държава не е бил уведомен за пристигането на стоките, а титулярят на режима е предоставил недостатъчна информация или не е предоставил информация. Посочил, че този текст се припокрива с разпоредбата на чл.77 б.а от Делегиран регламент на комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС)952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. От позоваването си на тези разпоредби Директорът на Агенция Митници черпил и допълнителна аргументация, в която подробно изброил задължения за митническия орган, разписани в посочените по – горе норми на чл.50 от Допълнение I от Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим [2016/858], от което направил извод, че като отправно митническо учреждение са изпълнили всички задължения, а именно- изпратили са информационно известие до получаващото митническо учреждение и след като не са получили отговор, са пристъпили към събиране на възникналите задължения за ДДС. Така горестоящият административен орган преценил, че приложените от жалбоподателя документи за осъществено плащане във връзка с допълнително начисляване от 19.12.2016година на сумата от 17734.54 турски лири, издадено от Министерство на митниците и търговията на Р Турция е предвидена индивидуална отговорност за получателя нас токата, а не на превозвача, без да е ясно изписано основанието за допълнително начисляване и без да са вписани данни, че същото се отнася до липсващите стоки, поради което не го възприел като годно основание да бъде освободен длъжника от задължението, което му е определено. В мотивите си необсъдил другото представено доказателство, приложено от жалбоподателя, свързано с известие до него като превозвач за фактурирана от получателя на товара щета на стойност 4.838,36 евро, която ще бъде удържана в полза на изпращача на товара. С оглед на тези произнасяния в последствие жалбоподателя приложил и документ на турски език за платената сума и банково извлечение от сметка при ТБ „***“ АД за периода от 01.01.2017г до 13.0.2017г като потвърждение на заявлението си, че сумите по възникналото митническо задължение са били заплатени от получателя на товара пред получаващото митническото учреждение, където то е възникнало, а в последствие са били удържани от него като превозвач.

Така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателва: от постъпилата с вх. 3214/20.02.2017г на Административен съд –Пловдив административна преписка на Митница - Пловдив по издаване на оспорения административен акт; от представените с Молба от жалбоподателят писмени доказателства към проведеното съдебно заседание от 28.03.2017г /л.135 - 144 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Началникът на Митница-Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл.19 ал.7 от Закона за Митниците, вр. разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Оспореното решение  е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК, като в него формално се съдържат изложени мотиви относно фактическите и правни сонования за неговото издаване. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени констатациите на длъжностните лица, митнически служители за извършената проверка, като правомощието за това произлиза и от разпоредбата на чл.114, §2, изр.2-ро от Решение № 1/2016 на съвместния комитет ЕС-ЕАСТ по общия транзитен режимот 28 април 2016 година за изменение на Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим [2016/858], който текст определя, че задължението възниква или в държавата, отговаряща за последното митническо учреждение на транзит, уведомяващо отправното митническо учреждение за преминаването на границата, или — в противен случай — в държавата, отговаряща за отправното митническо учреждение. Тази разпоредба от международният акт се явява основополагаща на посочените по- горе основания, т.е. възпроизвежда случаите, когато митническите органи от съответното транзитно митническо учреждение имат правомощията да извършат съответните проверки за установяване на митнически задължения при нарушения на изискванията на режим съюзен транзит. В тях детайлно е разписана възможност за административният орган- Началник на Митница да вземе решение за налагане на санкция при съответните за това предпоставки.

В настоящият случай обаче Съдът констатира, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и противоречия с материалноправните разпоредби, които касаят незаконосъобразност на издаденият административен акт. Тази незаконосъобразност се е изразила в липсата на фактически и правни основания за неговото издаване с изложените в него обстоятелства.

При преценка на направеното спрямо правно дължимото следва да се посочи, че очевидно е, че от страна на административният орган е възприета позицията, че са налице предпоставки за определяне на митническо задължение като начисляване на ДДС, посочен от него в размер на 1156.79 лева, дължащи се несъответствие при приключването на режим съюзен транзит за извършен международен превоз на посочения товар стоки до  Р Турция. Изводите, които са направени в тази връзка от него, са за безспорно установени обстоятелства по непредставянето на част от  товара- 74 броя колети по позиция 1 от подадена пред българските митнически органи декларация за транзитен режим Т2 с карнет тир МРН 16BG00301000116310 с титуляр „“ЕАД, която е представена при приключване на режима в получаващото митническо учреждение в Р Турция. Всички тези обстоятелства са касаели преценка на документи, свързани с митнически декларация за износ, представени в Германия пред „митническо учреждение на износ“ по смисъла на чл.1§16 от Делегиран регламент на комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза /съкратено Делегиран регламент на комисията (EC) 2015/2446/, една от които е МРН 16DЕ615641123438Е8. Пред митническото учреждение в България стандартната митническа декларация за транзитен режим Т2 е била подадена с всички придружаващи документи, изисквани за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, за който стоките са декларирани, в който смисъл са изискванията на чл.163 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. В самата декларация МРН16BG00301000116310 е посочено, че данните по осъществявания режим транзит Т2 са въведени в системата от митническите власти в България като „отправно митническо учреждение“ по смисъла на чл.1, §13 от Делегиран регламент на комисията (EC) 2015/2446 на 08.07.2016 година. Безспорно е, че като отправно митническо учреждение МБ Свиленград е следвало да осъществи проверка за причините, поради които съюзен режим транзит Т2 не е бил приключен в съответствие с изискванията на чл.233 §2 от Кодекса, а именно, транспортираните стоки, поставени под този режим, да са представени в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение. Безспорно е, че от страна на митническите органи са предприети своевременни мерки за изпълнение на вменените изисквания с посочената разпоредба с оглед отбелязването в електронната компютърна система за транзит NCTS, че са завършили в получаващото митническо учреждение с несъответствие, получени 900 колета. Законосъобразно е изискана информация за причините за несъответствието /респективно, то е свързано с причините за неспазване на условие, касаещо използването на този общ транзитен режим, а именно представянето им в непромемено състояние пред получаващото митническо учреждение/ от титуляра на режима. Получените от него документи по настъпил инцидент на територията на получаващото митническо учреждение- протоколи от полицията за осъществената кражба на 74 колета със заверка на митническите органи от получаващото митническо учреждение, протокол за липси от митническите органи на получаващото митническо учреждение и протокол за приемане на стоките на склад от митническите органи на Митническо бюро Халкалъ, са били в достатъчна степен годно доказателства за това, какви са конкретните причини за настъпилото несъответствие при представянето на стоките пред получаващото митническо учреждение и за мястото, където са настъпили събитията, довели до неговото възникване. Осъществените в последствие административно- процесуални действия от митническите органи са били свързани със законосъобразна оценка на представените им документи по настъпилия инцидент – кражба на 74 колета на територията на получаващото митническо учреждение, като те са преценили, че следва да приключат общият транзитен режим в съответствие с изискванията за възникване на митническо задължение за ДДС, като орган за събирането му се явява получаващото митническо учреждение. Правната квалификация на това задължение, митническите органи незаконосъобразно са определили като основание по смисъла на чл.79 §2 б.а от Митническия кодекс на съюза, която разпоредба касае възникване на митническо задължение при внос на стоки, а не неизпълнение на режим съюзен транзит. За да обосноват изводите си те се позовали на обстоятелството, че в настоящият случай това митническо задължение е възникнало от момента, в който в който изискването, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се изпълнява или престава да се изпълнява. Това неизпълнение на изискването, което поражда митническото задължение, напълно неправомерно и без необходимата конкретна, причинно- следствена връзка те обвързали със започната процедура по искане за прехвърляне на събирането на митническото задължение, което провеждали по реда на чл.50 от Допълнение I от Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим [2016/858], а именно, че в срок от 28 дни не са били известени от компетентният митнически орган на получаващото митническо учреждение за получаването на сведенията за причините, довели до настъпилото несъответствие на проведения режим транзит, както и, че не са известени дали получаващото митническо учреждение отговаря за събирането на задължението, което за тях водело до необходимостта да започнат съответната процедура по събирането му. Тези техни изводи се явяват незаконосъобразни, защото са в противоречие с разпоредбата на чл.112, §2, б.б от дял IVЗадължение и събиране на задължението“, Глава I „Задължение и длъжник“ от  Допълнение I от Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим [2016/858], която разпоредба определя, че „задължението се погасява, когато отклонението на стоките от общия транзитен режим или неспазването на условие, отнасящо се до поставянето на стоките под общия транзитен режим или използването на този режим, е резултат от пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на стоките по причина, свързана с естеството на стоките, или поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, или е вследствие на нареждане на митническите органи. Стоките се смятат за безвъзвратно загубени, когато употребата им е станала невъзможна за когото и да е“. Безспорно поведението на жалбоподателят като превозвач на стоки при посочения с транзитен режим е задължен да представи стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение. Неизпълнението на това му задължение безспорно се дължи на причини, които не касаят негово неправомерно поведение, а се дължат на непредвидими обстоятелства, каквато се явява безвъзвратната загуба на 74 броя колета по причина на осъществена спрямо тях кражба. От негова страна са изпълнени изискванията на чл.305 „Инциденти при движението на стоки при операция по съюзен транзит“, б.Д „има инцидент, който може да засегне способността на титуляря на режима или превозвача да изпълнява задълженията си“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година, касаещ определяне на подробни правила за прилагането на разпоредбите на чл. 226, § 3, б. „а“ и чл. 227, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като той своевременно е представил стоките заедно с основния референтен номер (MRN) на декларацията за транзит пред най-близкото митническо учреждение на държавата членка, на чиято територия се е намирало транспортното средство, а това е именно получаващото митническо учреждение в Р Турция.  Ето защо в настоящият случай административният орган е следвало да съобрази тези обстоятелства, които касаят погасяване на съответното митническо задължение на превозвача, в който смисъл е следвало да се произнесе, когато е установил представените му от титуляра на режима документи за извършената кражба със заверка. Неизпълнението на задължението по чл.305 §2 изр.2ро от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година от страна на митническите органи от получаващото митническо учреждение, а именно- да запишат относимите сведения за инцидентите по чл.305, § 1, б.Д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година в електронната система за транзита не могат да се вменят във вина на превозвача и съответно от това да се обосновава от административният орган липса на възможност да се установи мястото, където са възникнали фактите, които пораждат това задължение, поради което на основание чл.87 §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза да се приеме за  място на възникване на задължението мястото, където стоката е поставена  под митнически режим транзит и стоката е напуснала митническата територия на Съюза. Тези изводи на решаващият орган са и в противоречие на установения от него факт в обжалваното решение, че мястото на инцидента е Р Турция и отговорен за събиране на задължението е получаващото митническо учреждение.  Следвало е административният орган да прецени всички тези обстоятелства при мотивирането си дали е възникнало митническо задължение за ДДС с оглед на установените от контролните органи обстоятелства по осъщественият митнически режим транзит и констатираното несъответствие на стоката за завършения режим съюзен транзит, които касаят индицент при неговото осъществяване. Безспорно представените и обсъдени от него документипротокол от полицията №2723/11/07/2016г, протокол за липси на митнически служители от 12:07/2016г, протокол за приемане №16/Т339/AN8/2-449 от 14/07/2016г съставляват алтернативно доказателство за завършване на режим съюзен транзит по смисъла на чл.315 §2, вр.§1 б.в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година. Така представените от титуляра на режима „СЖС Бългаария“ ЕООД документи пред митническия орган на отправната държава членка- Началник на Митница Пловдив, са едни от следните приемливи за митническия орган документи за идентификация на стоките, а именно: документ, издаден от трета държава, където стоките са поставени под митнически режим. Ето защо при тези обективни предпоставки- представени достоверни документи, съставляващо алтернативно доказателства за приключването на съюзния транзитен режим, а от там и на обстоятелства, водещи до погасяване на митническото задължение, за административният орган не са били налице материалноправните и административнопроцесуални предпоставки да издаде обжалвания административен акт. В този аспект всеки от контролните органи сам следва да достигне до собствени изводи за релевантните факти във връзка със законосъобразното осъществяване на обследваните правоотношения, по които страна е жалбоподателя. При своята преценка той следва да съобрази основните принципи на административният процес, а именно принципа на съразмерност, определен в разпоредбата на чл.6 ал.1 от АПК- да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Налице са били условията административният орган да направи своята преценка по начин, по който тя да не засегне митническо задълженото лице в степен, по – голяма от необходимото, каквито са изискванията на разпоредбта на чл.6 ал.2 от АПК. В тази връзка възраженията на жалбоподателя за наличие и на други основания да не му бъде определяно митническо задължение- събиране на задължението от страна на митническите органи от приемащото митническо учреждение,  се явяват  на пълно основателни. Определеното от Началник Митница Пловдив митническо задължение за ДДС в размер от 1156.79 лева се явява абсолютно несъразмерно на преследваните от закона цели. При  вземане на своето решение за възникване на митническо задължение административният орган не е преценил дали са налице материалноправните предпоставки за това,определянето на съответното задължение в посочения размер може да причини вреди, които са явно несъизмерими с преследваните от закона цели. Налице са били предпоставките от въздържане от страна на административният орган от издаването на обжалваното Решение №1876/28.11.2016 година, в който смисъл е и изискването на чл.6 ал.5 от АПК. Ето защо неговата преценка се явява незаконосъобразна и като е издал оспорваният административен акт, той е нарушил изискванията на чл.6 от АПК, което от своя страна води до неговата незаконосъобразност, защото обективираната от него воля противоречи на принципа на съразмерност. В кръга на процесуалните задължения на компетентния орган е да посочи в мотивите на административният акт приетите фактически положения, релевантни за определеното на жалбоподателя митническо задължение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени  те и след задълбочен анализ, и прецизна оценка на съществуващите противоречия в събраните при проверката и направените възражения доказателства, да изложи  в един логичен и със съответната ясна причинно- следствена връзка какви са правните съображения за взетото решение. Изводите на решаващия орган по приложимото материално право, с произтичащите от това санкционни последици, следва да бъдат компетентно очертани. Безспорно в техният обхват е било  налице необходимостта от мотивирането им със съответният юридически усет и професионализъм, като в тази връзка да бъдат надлежно и релевантно обсъдени доводите и възраженията на проверяваното лице, защото те касаят и наведени доводи, погасяващи митническото задължение. В настоящият случай началникът на Митница Пловдив не е спазил тези процесуални изисквания. Очертаната в атакуваното решение конкретика не обосновава настоятелно претендираната от ответната страна необходимост от определяне на митническо задължение за ДДС според посочените от него обстоятелства. Това е така, защото смисълът на съответната санкция е следвало да бъде преценен през максимата на принципа на съразмерност, очертан в разпоредбата на чл.6 от АПК, като в тази връзка се съобрази и обстоятелството, че единствено и само ясно изяснени безспорни фактически основания дават правна възможност да възникне съответното митническо задължение, които да бъдат събирани. Категорично следва да бъдат съобразени от административният орган преследваните от посочените нормативни катове цели, които гарантират стабилност и предвидимост на правната уредба и защита на основното право на гражданите във връзка с осъществяваната дейност по режим на съюзен транзит на стоки. Безспорно такава преценка от административният орган в настоящият случай не е била направена.

В този смисъл релевантни се явяват възраженията на жалбоподателя относно заплащане на дължимите митнически задължения пред митническите органи на приемащото митническо учреждение, но не и на посочените от него основания. Те са релевантни до толкова, доколкото за административният орган е била налице необходимостта да се прецени обективната невъзможност на да вземе съответното решение за определяне и събиране на митническо задължение за ДДС, което е станало поради неизясняване в необходимата степен на всички основания за неговото съществуване. При тази конкретна фактическа обстановка не е спазено общото административно правило за установяване на истината за фактите от значение за случая по реда и със средствата, предвидени в нормативните актове. Административният орган- Началник на Митница Пловдив е следвало да постанови своя акт при условията на оперативна самостоятелност, като изложи мотиви, в които да изложи становище и по констатациите на контролните органи относно настъпил инцидент на територията на получаващото митническо учреждение, досежно изисквания на чл.305 §1 б.д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година, респективно чл.112 §2 б.б от Допълнение I от Конвенцията от 20 май 1987 г. за общ транзитен режим [2016/858]. В случаят обаче ответникът се е задоволил само да преповтори мотивите в медицински протокол. Така, като е мотивирал определянето на митническото задължение за ДДС само въз основа липса на отговор от изпратеното запитване, той  е постановил неправилно решение в посочената си част, тъй като тези констатации са оспорени от представените от титуляра нарежима документи, а в последствие и от санкционираното Дружество, което представя документи по тяхното заплащане пред приемащото митническо учреждение, което законосъобразно самият Началник на Митница Пловдив в издадения даминистративен акт е определил като орган, отговарящ за събиране на задължението, защото той е по мястото, където е извършен инцидента със стоките, поради което и на това самостоятелно основание оспореното в това производство административно решение на ответника е незаконосъобразно.

Консеквентно това обосновава и извода на този Съд за незаконосъобразност на оспореното в настоящото производство Решение на Началник Митница– Пловдив в нейната цялост, поради което същата следва да се отмени.

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на направените разноски за това производство, а искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на делото, на същият такива не се дължат.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Съдът:

РЕШИ

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно РЕШЕНИЕ №1876, издадено на 28.11.2016година от Началник на Митница Пловдив – град Пловдив, с което на СД “***. *** ЕИК***, с оглед възникнало основание по чл.79 §2 б.а от Регламент (Ес) № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза са определени на основание чл. 54 ал.1 от ЗДДС митническо задължение за данък добавена стойност в размер на 1156.79 /хиляда сто петдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :