РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

1111.jpg

РЕШЕНИЕ

 956

гр. Пловдив, 06.06.2017 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, II отделение, ХХVІII състав, в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретаря В.К., като разгледа докладваното от председателя АХД № 503 по описа за 2017 г. на Административен съд-Пловдив – ХХVIII състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по постъпила жалба на И.А.С., ЕГН********** ***«*** против Решение №  2153-15-18, издадено на 27.01.2017 година от Директор на ТП на НОИ-град Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №**********, взето с протокол №01262/08.07.2015г. за изменение и допълнение на Разпореждане №**********, взето с протокол №572/31.03.2015г., издадено от Ръководител на “Пенсионно Осигуряване” в ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като постъпва становище от неговия процесуален представител адв. Е. В., с което поддържа жалбата и ангажира допълнително становище по незаконосъобразност на атакувания административен акт. По същество се навеждат доводи на липса на мотиви в издадения административен акт, както и на липса на законосъобразна преценка за това, дали жалбоподателя е недобросъвестен или настъпилото изменение на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не се дължи на незаконосъобразни действия на пенсионната администрация. По изложените в жалбата и в допълнителните писмени становища съображения Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждането на сторените в процеса разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт В.- М. оспорва подадената жалба и ангажира писмени доказателства. По същество на спора взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразен административен акт. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните в съдебното производство доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14- дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на оспорване е Решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 година, издадено от Директора на ТД на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №**********, взето с протокол №01262/08.07.2015г. за изменение и допълнение на Разпореждане №**********, взето с протокол №572/31.03.2015г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От фактическа страна се установи следното:

Между страните не е спорно, че с Разпореждане №**********/01.06.2004година на началник „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив на жалбоподателят е била отпусната доживотна лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.12.1998г.. В последствие при служебна проверка на пенсионните досиета в ТП на НОИ – Пловдив, е било констатирано от служители, че част от тях липсват, като едно от тях е било на жалбоподателят. Затова служебно, а и от пенсионера, са изиска­ни документи за попълването на оригиналното досие му. Със свое ново разпореждане поради непредставяне на всички документи, свързани с отпускането на личната пенсия е било издадено ново Разпореждане №**********, протокол №1275/20.08.2014г., с което е отменен предходният административен акт Разпореждане №**********/04.10.1999година и отпусната нова пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от  01.04.2009година.  В същото е посочено, че следва да се възстановят по реда на чл.114 ал.1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия заедно с лихвите.В последствие е издадено Разпореждане №********** протокол №Ра-671/02.09.2014година, с което е определена на жалбоподателят да възстанови неправилно изплатени суми за лична пенсия за периода от 01.08.2014година до 31.08.2014година, като задължението за периода 29.12.1998г- 31.12.2003 година е признато за погасено вземане поради изтичането на 5 годишната погасителна давност. С жалби вх.№МП-60754/16.09.2014г и вх.№МП-61370/18.09.2014г по опис на ТП на НОИ- гр. Пловдив С. е обжалвала издадените административни актове, като е приложила допълнителни писмени доказателства за осигурителен стаж. Със свое Решение №РД-321/10.10.2014година, касаещо обжалваното Разпореждане №**********/ протокол №Ра-671/02.09.2014година/ горестоящият административен орган - Директор на ТП на НОИ-Пловдив е заличил поради изтичане на 5 годишният давностен срок вземането за възстановяване на неоснователно получени лична пенсия за периода от 01.01.2004г до 31.12.2008година, като спрял производството  по жалбата в останалата си част. Междувременно жалбоподателят приложил допълнителни писмени доказателства към жалба вх.№ МП-61379/18.09.2014година. Същата била разгледана и със свое Решение №РД-335/16.1-.2014година Директора на ТП на НОИ-Пловдив приел така представените писмени доказателства за осигурителния стаж и отменил атакуваното Разпореждане, взето с Протокол №ПР-1275/20.08.2014година, като върнал преписката за ново произнасяне, а в последствие възобновил спряното административно производство и отменил със свое Решение №РД-68/16.03.2015г и разпореждане №**********, протокол №Ра-671/02.09.2014г.. След извършена проверка на документите за осигурителен стаж на жалбоподателят, органа по пенсиониране Разпореждане №**********, протокол №ПР572/31.03.2015година, с което отпуснал от 01.04.2009година и наследствена пенсия по чл.82 ал.2 от КСО, като отново се произнесъл, че на основание чл.114 ал.1от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от лицето, като не посочил периода, за който те са дължими. Издаденият административен акт бил обжалван с жалба вх.№МП-42702/25.06.2015г. пред по- горестоящият орган, като в нея се изложили мотиви, че не е възможно да има произнасяне за дължими суми по смисъла на чл.114 ал.1 от КСО.  След подаване на жалбата и представените с нея доказателства, административният орган по пенсиониране сам издал нов административен акт - Разпореждане №********** по протокол №01262/08.07.2015г., с който изменил отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2015година. В последствие с Разпореждане №**********, протокол №3045-15-1/29.07.2015г. изискал и да бъдат възстановени неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от С. за периода 01.01.2005г до 31.08.2014 година. Това Разпореждане било обжалвано с жалба вх.№1012-15-62/20.08.2015година пред по- горестоящият административен орган, който се произнесъл със свое Решение №2153-15-63/15.09.2015година. С така издаденият административен акт Директорът на ТП на НОИ-Пловдив отменил и Разпореждане, взето с протокол №3045-15-1/29.07.2015г. и Разпореждане, взето с протокол №01262/08.07.2015г., като приел представените писмени доказателства и изменил в полза на жалбоподателят отпусната му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.12.2011година. Със Заявление вх.№1013-15-49/08.10.2015г жалбоподателят обосновал липса на съответните обжалвания на част от разгледаните актове, както и неизлагане на мотиви по отношение на неговата добросъвестност във връзка с прилагането на чл.114 ал.1 от КСО и съответно компетентността на административният орган в тази връзка. Така подадената жалба била препратена към съответният състав на Административен съд -Пловдив, който по образуваното административно дело №2595/2015г по опис на съда се произнесъл с Решение №1364/05.07.2016година, влязло в сила на 30.07.2016година. С него той оставил без разглеждане част от жалбата, относно обжалването на акта на пенсионния орган – Разпореждане по протокол №ПР-572/31.03.2015година и за частта, в която се е произнесъл с отмяна на акта на пенсионния орган Разпореждане по протокол №3045-15-1/29.07.2015г., касаещо изискването да се възстановят неправилно допуснати суми за лична пенсия за времето от 01.01.2005г до 31.08.2014 година. В останалата част той отменил атакувания административен акт и върнал преписката на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив поради липса на изрична жалба срещу Разпореждане по протокол №01262/08.07.2015г, което обуславя недопустимост на извършеното произнасяне по съществото на спора. При така влязлото в сила съдебно решение и извършена проверка за връчването на издаденият административен акт на жалбоподателят, се пристъпило към издаването на обжалвания административен акт. Със същият било извършено изрично произнасяне от Директор на ТП на НОИ-Пловдив по жалба вх.№42702/25.06.2015година, подадена срещу Разпореждане №********** по протокол №572/31.03.2015г., с което той посочил, че с Разпореждане по протокол №01262/08.07.2015г. се е стигнало до удовлетворяване на исканията и във връзка с представените от С. писмени доказателства, като с оглед на датата на връчване на акта и Решение №1364/07.05.2016г  по адм. дело №2595/2015г на Административен съд-Пловдив се касаело за стабилен административен акт.  Затова се произнесъл, потвърждавайки Разпореждане №**********, взето с протокол №572/31.03.2015г, което било изменено с Разпореждане №********** по протокол №01262/08.07.2015г. и изрично посочил, че лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да се изплаща съгласно акта от 08.07.2015г.. Междувременно на база така издаденият административен акт, който не бил стабилизиран, Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив издал Разпореждане №3045-15-55/ 30.01.2017г., с който определя да бъдат възстановени неправилно изплатени на жалбоподателят суми за лична пенсия за периода от 01.01.2007г до 31.08.2014година. Първият посочен административен акт бил връчен на 03.02.2017година, като бил обжалван и с процесната жалба. Вторият административен акт също бил обжалван с жалба от 15.02.2017година, като по нея се произнесъл горестоящият административен орган, който със свое Решение №2153-15-49/14.03.2017година удовлетворил част от исканията на С., заличавайки поради изтичане на погасителната давност на част от дължимото вземане за периода 01.01.2007г до 31.12.2001година и спрял административното производство на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК поради обжалване на процесния административен акт пред съда.

Така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства- Представената с писмо вх.№ 3294/20.02.2017година административна преписка по издаване на оспорения административен акт, от приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства-  обратна разписка за връчване на акт, от жалба вх.№1021-15-29/15.02.2017г, Решение №2153-15-49/14.03.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т. 2 б. ж от КСО. Оспореното решение  е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му е посочено наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е върната преписката за ново разглеждане. С обжалваният административен акт безспорно са удовлетворени исканията на жалбоподателят, който потвърждава това и в свое писмено становище вх.№4721/14.03.2017година. С него по същество се иска произнасяне  от съда по отношение на друго волеизявление на административният орган, свързано с възстановяване на неправилно изплатени на С. суми за лична пенсия. По това искане се е развило отделно административно производство, като същото към настоящият момент е спряно съгласно издаденото Решение №2153-15-49/14.03.2017година на Директор на ТП на НОИ-Пловдив. Именно в това друго административно, респективно съдебно производство следва да се направи преценка на възраженията на жалбоподателят относно пенсионното му досие и на представените от него доказателства за добросъвестност /респ. недобросъвестност/ от страна на осигуреното лице.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че жалбата на С. срещу решението на ответника, касаещо частта по п.1 от нея, с оглед на обстоятелството, че с Разпореждане №********** по протокол №01262/08.07.2015г на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив от административният орган е удовлетворено искането и за нова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, се явява недопустима, поради липса на правен интерес. Касае се за решение в посочената негова част, което е благоприятно за лицето, тъй като по същество се уважава неговата жалба срещу посочения утежняващ, неблагоприятен административен акт на пенсионния орган. Макар същият да се потвърждава изцяло, безспорно с него е удовлетворено искането на жалбоподателя с оглед новопредставени писмени доказателства. Други спорните детайли са без значение за пре­ценката за допустимост в случая, още повече, че те са предмет на друго съдебно производство. Независимо, че в писменото си становище, тя иска да се произнесе съдът по подадената жалба и да я удовлетвори, по същество от жалбоподателят е извършен отказ от оспорването по смисъла на чл.159 т.8 от АПК с признанието, че нейната претенция е била удовлетворена.

В останалата си част жалбата също се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено поради недопустимост. Това е така, защото е налице друго административно производство, по което има произнесен в тази връзка административен акт, срещу който няма подадена жалба пред съда. В настоящото производство липсва произнасяне в посочения от жалбоподателят смисъл от административният орган, който да подлежи на обжалване, т.е. липсва предмет на обжалване, поради което за С. няма правен интерес от подадената жалба. Същата може да защити своите права и законни интереси с обжалване на административния акт в другото посочено административно производство. При това положение и в тази част жалбата на С. следва да се остави без разглеждане, а производството се прекрати като недопустимо.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Пловдив в размер на минималното възнаграждение от 350 лева за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В предвид на изложеното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

РЕШИ  :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.А.С. ЕГН**********, с която се обжалва Решение №2153-15-18 от 27.01.2017г. на Директор на ТП на НОИ – Плов­див, с която е потвърдено Разпореждане №**********, взето с протокол №01262/08.07.2015г. за изменение и допълнение на Разпореждане №**********, взето с протокол №572/31.03.2015г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази му част.

ОСЪЖДА И.А.С. ЕГН********** *** да заплати на ТП на НОИ - Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: