РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

1111.jpg

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 2232

 

 

гр. Пловдив, 14.12. 2017 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ - ро отделение, ХІІ - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесетата година в състав :

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 505 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК, във връзка с чл. 226 от АПК, във връзка § 2 от ДР на ДОПК.

2. С Решение № 1979 от 16.02.2017 год., постановено по адм. дело № 9012 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. е отменено Решение № 1388 от 08.07.2015 год., постановено по адм. дело № 3019 по описа на Административен съд Пловдив за 2014 год., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено оспорването на Т.К.Д. срещу Ревизионен акт № 261401140/24.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, относно определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. общо в размер на 3995,03 лв. и лихви в размер на 1879,48 лв., както и в частта на присъденото в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 286 лв. Постановено е на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, делото да се върне на Пловдивски административен съд за ново разглеждане от друг състав на съда в отменената част, с оглед установяване и преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и събиране на относимите за спора доказателства. С касационното решение са дадени конкретни указания при новото разглеждане на делото в отменената част решаващият състав да допусне изслушване на съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли данъчните основи за ревизираните периоди на годишна база, като съобрази личните разходи и приходи на ревизираното лице, като съдът следва отново подробно да обсъди представените доказателства за преведените по банков път суми на Т. М. и А. С. от тяхната майка от Италия и писмените доказателства и свидетелските показания за предаване на пари „на ръка“ между трите близки родственици. Указано е също така, че следва да се обсъди доколко са доказани получаваните от майката доходи от Италия и възможността и житейската достоверност тя да предостави на дъщерите си, респ. А. С. да ги предостави на сестра си Т. М. с цел закупуване на жилището през 2009 г. и не на последно място да се укаже на ревизираното лице, че негова е доказателствената тежест да установи произхода на средствата, с които е заплатен недвижимият имот в гр. Димитровград, с оглед защитната му теза, че не е правил разходи за този имот.

3. В хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя не се  поддържат съображения, различни от изложените при първоначалното разглеждане на делото. Систематизирани, същите се свеждат д. твърдения, че не е доказано нито едно от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и ревизията неправилно е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. По съществото на спора се възразява изначално относно включването в разходната част на жалбоподателя на суми за извършени плащания по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.01.2008 г., както и срещу непризнаването на получените от съпругата на жалбоподателя дарения от Р. С. (майка на съпругата на жалбоподателя) и А. С. (сестра на съпругата на жалбоподателя) преди и по време на ревизирания период, което влече след себе си и неправилно определяне както на началното салдо за 2008 г., така и на паричните потоци за процесните години 2009 г. и 2011 г. Иска оспореният ревизионен акт да бъде отменен изцяло в частта, предмет на разглеждане в настоящото производство. Претендират се сторените разноски, съгласно приложен списък.

4. Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в оспорения ревизионен акт и решението на контролния административен орган. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За процедурата и за фактите:

5. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1305286/29.10.2013 г., изменена със ЗВР № 1400741/17.02.2014 г. и ЗВР № 1401140/14.03.2014 г., издадени от компетентния за това орган по приходите – М.Й.Л.– Началник сектор, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив е сложено в ход ревизионното производство, осъществено по отношение на Т.К.Д. с обхват определяне на задълженията на лицето за данък чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2011 г., както и вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица, на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО за периода от 01.01.2008 г. д. 31.12.2011 г., Вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващите се лица, на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО за периода от 01.01.2008 г. д. 31.12.2011 г., Вноски за ДЗПО за УПФ на самоосигуряващите се лица, на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО за периода  от 01.01.2008 г. д. 31.12.2011 г. С оглед делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г., издадена от Директора на ТД на НАП - гр.Пловдив.

6. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № 1401140 от 07.05.2014 г., против който в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено възражение от ревизираното лице. Представени са и писмени доказателства.

7. Въз основа на констатациите в РД, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е издаден процесният Ревизионен акт №  261401140 от 24.07.2014 г., издаден от М.Й.Л.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Р.Б.Т.на длъжност главен инспек­тор по приходите – ръководител ревизията, при ТД на НАП - Пловдив.

8. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван изцяло пред Директора на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК Директорът на Дирекция ”ОДОП” - гр. Пловдив е постановил и решението си под № 994 от 06.10.2014 г., с което потвърдил ревизионния акт в частта, предмет на разглеждане в настоящото производство досежно допълнително установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. общо в размер на 3995,03 лв., ведно с начислени лихви – 1879,48 лв.

Така постановеният от решаващия административен орган резултат и подаването на жалбата д. съда от активно легитимирано лице и в рамките на законоустановения за това срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

9. В хода на ревизионното производство е установено, че Т.К.Д. по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ (в сила от  01.01.2007 г.) е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ, на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че задълженото лице няма участия в дружества. Т.К.Д. е семеен – съпруга - Т. М. Д., има дъщеря Р., родена на *** г.

С оглед установяване на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице и източниците на доходи за покриване на издръжката на лицето и направените разходи, от страна на органите по приходите са предприети действия за събиране на доказателства за приходите и разходите на лицето по години, с оглед съпоставка между тях.

В хода на извършената ревизия от страна на органите по приходите,  по реда на ДОПК са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице със справки на ревизираното лице, както и на трети лица – службите по вписванията, отдел „Местни данъци и такси”, ОД на МВР, банки и др. С оглед липсата на представени доказателства от ревизираното лице и като са взели предвид данните, събрани по съответния ред от третите лица, включително и тези, присъединени по надлежния процесуален ред от ревизионно производство, осъществявано спрямо съпругата на лицето, имащи значение за определяне на основата за облагане, ревизиращите органи са установили приходите и разходите на Т.К.Д. за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

В резултат на изложеното за процесните 2008 г., 2009 г. и 2011 г. от страна на органите по приходите е установено несъответствие между извършените разходи от Т.К.Д. спрямо установените и получени доходи за покриването на тези разходи. За процесната 2010 г. установеното несъответствие между извършените разходи и установените и получени доходи, е прието за малозначително от Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив и в тази част РА е отменен, съответно не е и предмет на разглеждане в настоящото производство.

Въз основа на тези обстоятелства, в ревизионния доклад и в ревизионния акт е прието, че за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за определяне на данъчните основи по реда на чл.122, ал. 2 от същия кодекс. От страна на органите по приходите е извършена съпоставка на извършените разходи и доказаните доходи, за установяване на причините за несъответствието между тях, с оглед прилагането и на разпоредбата на чл.123 от ДОПК. Изследвани са и всички декларирани приходи с цел установяване на източниците им. На ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, както и ИПДПОЗЛ, като д. приключване на ревизионното производство, не са представени изисканите документи и обяснения, в т. ч. и декларации по чл.124, ал. 3 от ДОПК.

10. Казано с други думи, ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи, съответно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Облагането по посочения ред за периода 2008 г., 2009 г. и 2011 г. е обосновано с констатациите на органите по приходите за недостиг на парични средства, съгласно изготвения паричен поток на съвкупните доходи и разходи за физическото лице и съпругата му.

За да достигнат д. този извод органите по приходите са извършили анализ на събраните доказателства и са констатирали, че Т.К.Д. през ревизирания период е назначен на трудов договор в ЕТ „Т. М.“, като няма данни за получени доходи от извънтрудови правоотношения и други получени доходи, няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. През 2008 г. и 2009 г. ревизираното лице съвместно със съпругата си внася по банковата сметка на „Е.Ф.“ АД суми (общо 116 958,63 лв.) по представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, за което впоследствие е изповядана сделка с нотариален акт. Освен това, през 2011 г. Т.К.Д. със съпругата си Т. М. Д. закупува застроено дворно място за сумата от 3175,40 лв.

С оглед на това, че ревизираното лице не е представило документи, доказващи направените от него разходи за живот, издръжка, обучение и лечение, както и транспортните, дневните и квартирни разходи при пътувания в страната и чужбина, са използвани данни за паричен разход на домакинства по групи разходи, съгласно публикуваните данни от НСИ. Тъй като жалбоподателят е семеен, ревизиращият екип е приел ½ от разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, съобщения и транспорт, свободно време, данъци, както следва:

за 2008 г. в размер на 3937,50 лв. (по 328,12 лв. на месец);

за 2009 г. в размер на 4009,50 лв. (по 334,12 лв. на месец);

за 2011 г. в размер на 4194 лв. (по 349,50 лв. на месец).

След анализ на приходите и разходите, движение на парични средства и паричен поток, начално салдо на налични парични средства на Т.К.Д. и съпругата му Т. М. Д. (в режим на СИО) е установен паричен поток за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2011 г., като при изготвянето му, след констатиране на недостиг на паричните средства на всеки от съпрузите, същият е компенсиран от паричните средства, с които разполага другият съпруг, в резултат на което за двамата съпрузи са взети предвид средствата, с които разполага всеки един от тях и общо.

11. След извършен анализ на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращият екип от изготвения паричен поток на съвкупните доходи и разходи за физическото лице и съпругата му, е констатирал, че направените разходи от домакинството превишават размера на декларираните получени средства – за 2008 г. с 27 161,08 лв., за 2009 г. с 20 613,19 лв. и за 2011 г. с 5735,14 лв. и предвид разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК е приел, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход.

Данъчната основа за облагане с данък върху доходите за съответните периоди е формирана след анализ на приетите за относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са изчислени и приспаднати дължими ЗОВ.

Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията, предмет на разглеждане в настоящото производство, както следва:

Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2044,10 лв.

Лихви                                                                         1119,56 лв.

Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1525,38 лв.

Лихви                                                                           662,98 лв.

Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на   425,55 лв.

Лихви                                                                             96,94 лв.

Конкретните изчисления на данъчните основи и на дължимите данъци са намерили отражение в табличен вид в издадения ревизионен доклад.

12. В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице след като вземе предвид началното салдо от разполагаеми парични средства към 01.01.2008 г., като вземе предвид приходите и разходите на жалбоподателя за процесния период поотделно за всяка една календарна година, да даде заключение, като преизчисли данъчната основа по години за процесния период като превишение на разходите над приходите по методиката на данъчния орган, като при положение, че се установи превишение на разходите над приходите, да определи размера на дължимия данък за процесния период по години по чл. 48 от ЗДДФЛ. Вещото лице да даде и заключение при положение, че има превишение на разходите над приходите и за задължения по периоди относно вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО за УПФ, като изготвянето на заключението за процесните 2008 г., 2009 г. и 2011 г. се изготви в два варианта – с включване и/или изключване на конкретно посочени от жалбоподателя суми за разходи и приходи.

Заключението на експерта Б.Р.Д.е прието без заявени възражения и резерви от страните във фактическите си констатации и правни изводи.

Ангажирани са и гласни доказателствени средства във връзка с твърденията за получени заемни и дарени средства. В тази връзка по делото са разпитани Д.М.Б., В.Б.О., Н.В.Т.и А. С. С..

13. При новото разглеждане на делото, и с оглед дадените задължителни указания от Върховния административен съд, е допуснато извършването на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ към назначеното вещо лице П.П.П., чието заключение е прието без заявени възражения и резерви от страните. По поставените въпроси, след като се запознае с материалите по делото и извърши проверки, там където сметне за необходимо,

да изчисли данъчните основи за ревизираните 2008 г., 2009 г. и 2011 г. на годишна база, като съобрази при изготвянето на експертизата личните разходи и приходи на ревизираното лице да даде заключение налице ли е превишение на разходите над приходите за всяка една от календарните години и на база изчислената данъчна основа да даде заключение за размера на данъчните задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, е дало следното заключение:

Вещото лице е изготвило четири варианта на заключението по поставената задача – два, по поставените задачи от жалбоподателя и два по поставените задачи от съда.

Първи вариант по задачи от жалбоподателя:

След включване в разходната част на изплатените за ревизираните периоди суми, свързани с придобития недвижим имот, съгласно предоставения НА и като е съобразило приходната част и размера на дарените средства на съпругата на жалбоподателя Т. Д. и размера на заемните средства, за които съществуват писмени доказателства по делото, вещото лице е констатирало, че изчислено на годишна база през 2008 г., 2009 г. и 2011 г. за Т.К.Д. не е налице недостиг на парични средства.

Допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на основание превишение на разходи спрямо приходи не е дължим.

Втори вариант по задачи от жалбоподателя:

След изключване от разходната част на сумите, изплатени във връзка с придобиване собствеността на недвижимия имот по представения НА, изключване от приходната част размера на заемните средства, съгласно мотивите, съдържащи се в отменителното решение на ВАС, както и дарените средства, послужили за закупуване на процесния имот, вещото лице е констатирало, че изчислено на годишна база през 2008 г., 2009 г. и 2011 г. за Т.К.Д. не е налице недостиг на парични средства.

Допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на основание превишение на разходи спрямо приходи не е дължим.

Първи вариант по задачи от съда:

След включване в разходната част на изплатените за ревизираните периоди суми, свързани с придобития НИ, съгласно предоставения НА, при съобразяване в приходната част и размера на дарените средства на съпругата на жалбоподателя Т. Д., изключвайки от приходната част размера на заемните средства, съгласно мотивите, съдържащи се в отменителното решение на ВАС, вещото лице е констатирало, че за 2008 г. няма недостиг на средства за извършените разходи.

За 2009 г. е налице недостиг на средства, поради което е изчислен дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: облагаема основа 3748,71 лв., в т.ч. недостиг на средства 3748,71 лв.; данъчна основа 3748,71 лв.; дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 374,87 лв.; лихви за просрочие за периода 01.05.2010 г. – 24.07.2014 г. – 162,95 лв.

За 2011 г. е налице недостиг на средства, поради което е изчислен дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: облагаема основа 1345,19 лв., в т.ч. недостиг на средства 1345,19 лв.; данъчна основа 1345,19 лв.; дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ 134,51 лв.; лихви за просрочие за периода 01.05.2012 г. – 24.07.2014 г. – 30,64 лв.

Втори вариант по задачи от съда:

След изключване от разходната част изплащаните за ревизираните периоди суми, свързани с придобития НИ, съгласно предоставения НА, съобразявайки в приходната част и размера на дарените средства на съпругата на жалбоподателя Т. Д., изключвайки от приходната част размера на заемните средства, съгласно мотивите, съдържащи се в отменителното решение на ВАС, вещото лице е констатирало, че за Т.К.Д. не е налице недостиг на парични средства. Допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на основание превишение на разходи спрямо приходи не е дължим.

14. При новото разглеждане на делото, са ангажирани и гласни доказателствени средства във връзка с твърденията за дарени средства. В тази връзка по делото са разпитани Р.П.С. и Т. М. Д..

Разпитана по делото, свидетелката Р.П.С. (майка на съпругата на жалбоподателя) заявява, че има участие в придобиването на апартамента на зетя и дъщерята в град Димитровград. Този имот е на дъщеря й и парите са дадени от нея, защото е работила в Италия. Специално заради закупуването на този апартамент е работила в Италия и всички пари ги е изпращала  по банков път, по шофьори, с “У.Ю.”, с „М.Г.“.  Парите, с които е закупен апартаментът, са лично нейни. И за да бъде всичко узаконено, е правила дарения на дъщеря си, за да няма друг претенции за този апартамент. Подписала е договори за дарение - първият път през 2005 г. за 15 000 лева и 18 000 евро, и след това вторият път през 2007 г. за 15 000 евро. Сумите, които са по договорите от 2007 г. за дарение, свидетелката е искала да ги направи като дарение, за да няма след време проблеми със семейството и да си има черно на бяло, че тя ги е дарила. Втората дъщеря на свидетелката – А., е ходила в Италия и по нея също са били изпращани пари за Т. Д.. По банков път също са изпращани суми на Т. Д., както и по познати и приятели, които пътуват. Свидетелката заявява, че е работила в Италия 14-15 години без прекъсване, за което са й плащали по 900-1000 евро, но по документи сумата е била по-ниска. Не е плащала за квартира и храна, защото е спяла и се е хранила в жилищата на хората, при които е работила. Здравното и   пенсионно осигуряване са поемани от работодателите. Всичко, което е получавала, е било чиста сума. Сумите за апартамента ги е дала, за да осигури дъщеря си Т. така, както е осигурена другата й дъщеря – А..

Разпитана по делото, свидетелката Т. М. Д. (съпруга на жалбоподателя) заявява, че въпросният апартамент е закупен със средства от нейната майка, които е изпращала от Италия, давала е и на ръка, по приятели е изпращала, от пенсията също. Взимала е заеми и когато майка й е изпращала пари, си ги е връщала. Семейни пари не са влагани в закупуването на апартамента. Това обстоятелство, че не са влагани семейни пари в този апартамент свидетелката заявява, че е декларирано пред данъчните, както  и  че парите са й дарени от нейната майка. Всички пари за закупуване на апартамента, са дадени от майка й. Това обстоятелство, според свидетелката, е известно и на нейния съпруг, който няма претенции към този апартамент.

ІІІ. За правото:

15. В случая на първо място следва да се констатира, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила в хода на развилото се административно производство. Впрочем спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.

Спорът е по приложението на материалния закон по отношение на установените в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства, като се концентрира във въпросите относно наличието или липсата на основания за извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК и определяне размера на основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на жалбоподателя за процесните ревизирани периоди 2008 г., 2009 г. и 2011 г.

16. Разрешаването на административноправния спор по същество в случая налага да се съобразят разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии, т. нар. ревизии при особени случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т. 1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира, че са налице данни за укрити приходи или доходи, а съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Съгласно разпоредбата на чл.122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа по чл.122, ал. 1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т. 1 - 16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най-обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал. 2,  които са приели за относими към данъчната основа, и които според тях, биха допринесли за определянето й по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект.

В обсъжданата насока е необходимо още да се посочи, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК не съставлява самостоятелна материалноправна уредба за възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи д. възникване на данъчни задължения. Естествено при това заместване на изискуемите от материалния закон данни (декларации, отчети и т.н.) с други такива, посочени в чл. 122 от ДОПК, води много често д. само приблизително установяване на данъчната основа. Все пак, в крайна сметка целта е да се получи цялостна, макар и косвена представа за дейността на задълженото лице (това се отнася и за физическите лица), а оттам и някакво, макар и само приблизително и относително, съвпадение на данъчната основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК и данъчната основа, която би била установена, ако бяха налице липсващите доказателства и данни.

Неминуемо, при това положение така определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, не е декларирало и не е заплатило данък върху доходите за процесните периоди в съответния размер. Същото обаче разполага с процесуална възможност в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае установените фактически констатации, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетият от ревизиращите органи.

Как се разпределя при това положение доказателствената тежест между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Решаващо е обстоятелството каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест.

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда д. последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата (чл. 160, ал. 1 от ДОПК), независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

В обсъжданата д. тук насока, следва да се съобрази и правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни д. доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.” Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя.

Как изложеното д. тук се съотнася към конкретиката на настоящия случай?

17. Каза се, че с оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация са приели, че са проявени съставите, предвидени в хипотезата на чл.122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи, съответно декларираните и/или получените доходи на ревизираното лице за процесния ревизиран  период на 2008 г., 2009 г. и 2011 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Липсата на представени документи и писмени обяснения от ревизираното лице, както и данните, съдържащи се в останалите доказателствата, приобщени в хода на ревизионното производство, са наложили несъмнения извод, че жалбоподателят Т.К.Д. е бил назначен на трудов договор в ЕТ „Т. М.“, като през 2008 г. е получил заплата общо в размер на 1530 лв., през 2009 г. в размер на 2010 лв., през 2010 г. в размер на 1576,87 лв. и през 2011 г. в размер на 2192,40 лв., няма декларирани други приходи, същевременно през 2008 г. и 2009 г. са извършени плащания по закупени два недвижими имота – първият от тях на стойност 116 958,63 лв., а вторият – 3175,40 лв. Т.е., приели са, че извършените разходи надвишават значително декларираните и получени от жалбоподателя доходи за процесния ревизиран период. Това само е било достатъчно, за да се направи извод за наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст.

Правният извод, който е формиран от страна на органите по приходите е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, във връзка с чл. 123 от ДОПК, което е предопределило определяне на  основата за облагане с процесния пряк данък по реда на чл.122, ал. 2 от ДОПК. Именно констатираната в хода на ревизията липса на несъмнени данни за произхода на средствата, с които Т.К.Д. е придобил недвижими имущества и е покривал разходите си за издръжка, е наложила необходимостта да се прибегне д. особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приет за приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, прието е, че е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите, възведени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, и което е предопределило прилагане на особения ред за извършване на ревизионно производство.

18. В случая, основният спор, по отношение на който се концентрират противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, тук се свежда по отношение установяване на произхода на паричните средства, с които Т.К.Д. е придобил недвижими имущества през процесния ревизиран период и е покривал разходите си за издръжка.

Според поддържаното от жалбоподателя становище, средствата за закупуване на апартамента в гр. Димитровград са дарени от майката на неговата съпруга, а средствата за закупуване на имота в с. Верен са дарени от неговите родители, освен това, през процесния период са заемали средства от близки и приятели, които неправилно не са зачетени от органите по приходите при формиране на облагаемата основа по реда на чл.122 от ДОПК.

Обратно, разбира се, е становището на органите по приходите, които не са зачели тези доходи, основавайки се на липсата на представени каквито и да било документи и обяснения от ревизираното лице в хода на ревизията, въпреки, че от лицето такива са били изисквани, в т.ч. и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, каквито каза се, не са представени. Единствените представени доказателства са 5 бр. нотариално заверени декларации и то чак с възражението срещу РД (въпреки, че в самото възражение като приложени са посочени 4 такива декларации). Тези декларации ревизиращите са приели за изготвени за целите на ревизионното производство, тъй като на първо място с декларацията от Н.В.Т.за първи път се въвежда ново обстоятелство, а именно, че лицето е било преносител на суми, предоставени от родителите на жалбоподателя, от които през 2008 г. – 3000 долара и през 2010 г. – 4000 долара, въпреки, че многократно е била изисквана информация в хода на ревизията. Твърденията за предоставен заем в декларацията на И.Г.Т. в размер на 4900 лв. е приет от ревизиращите органи, а що се отнася д. останалите три лица, в хода на ревизионното производство е извършен подробен анализ на получаваните от тях доходи и придобити имущества, взет е предвид разходът за издръжка по НСИ и е установено, че тези лица нямат възможност да предоставят твърдените парични средства. По отношение даренията, предоставени от майката и сестрата на съпругата на жалбоподателя, въпреки, че не са посочени изрично в таблиците към РД като приход на жалбоподателя, фактически са взети предвид при определяне на недостига на парични средства за всеки месец, предвид описания по-горе подход за общо сумиране на недостига и разделянето му поравно за жалбоподателя и неговата съпруга.

В случая становището на приходния орган е необосновано и неправилно.

19. С оглед обстоятелството, че настоящото производство е образувано във връзка с Решение № 1979/16.02.2017 г., постановено по адм. дело № 9012/2015 г., по описа на ВАС, Първо отделение, ще следва на първо място да се съобразят дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, които съгласно чл. 224 от АПК са задължителни.

19.1. В изпълнение именно на тези указания, наложително е да се констатира, че съпоставката между приходите и разходите на ревизираното лице за процесните години е извършена не в годишен аспект, а по дни, което само по себе си е основание за ново преизчисляване на данъчната основа за облагане през ревизирания период. Нито в оспорения РА, нито в РД, нито в Решението на Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив, са изложени някакви фактически или правни основания за избрания подход на облагане от страна на приходна администрация, изразяващ се във формиране на данъчна основа, съответно начисляване на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, въз основа на приходи и разходи, реализирани само за част от месеците през една данъчна година.

В тази насока е необходимо да се отбележи, че според чл. 15 от ЗДДФЛ данъчна година е календарната година, а чл. 12, ал. 1 от същия гласи, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В чл. 48 от закона е предвидено, че размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите прилага определения в съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. След като в чл. 48 от ЗДДФЛ данъкът се определя за съответната година в посочения в този текст размер на базата на годишната данъчна основа, незаконосъобразно с този размер на данъка е обложена не годишната данъчна основа, а тази, определена само за част от месеците на една данъчна година (В този смисъл Решение № 7190 от 01.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2010 г., I о., Решение № 1380 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5896/2011 г., I о. и др.).

Изложените д. тук съображения налагат да бъдат формирани нови парични потоци за процесните години, съответно при наличието на предпоставките за това и нови данъчни основи за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ.

19.2. Относно началното салдо:

В хода на ревизията с ИПДПОЗЛ е изискано от жалбоподателя да представи обяснения и документи, свързани с паричните средства, с които е разполагал към 01.01.2008 г. Д. приключване на ревизията такива не са представени, поради което и правилно от органите по приходите е прието, че жалбоподателят не е разполагал с парични средства.

За пълнота на изложеното, и с оглед твърденията за наличие на получени по договори за заем средства през м.12.2007 г., които би следвало да намерят отражение в началното салдо, следва да се посочи също така, че правилен е изводът на приходната администрация за недоказаност по безсъмнен начин на предоставянето на твърдяните суми, поради липсата на доказателства да са били разполагаеми такива парични средства в брой в съответните размери у заемодателите. След като се твърди предоставяне на парични средства, то ревизираното лице следва да установи, че заемодателите са разполагали с такива на датите на предоставянето им, както и приемането от него на тези суми. В подкрепа на твърденията си ревизираното лице е ангажирало декларации, разписки за предаване на сумите, а в съдебното производство - свидетелски показания. Договорът за заем, обаче, като реален договор има за предмет предоставяне на парична сума за определен период от време на конкретен правен субект. Съответно, след изтичане на срока, въпросната парична сума се връща от заемателя на заемодателя. Това е съдържанието на насрещните права и задължения на страните - фактическото (реално) предаване на паричната сума в заем и съответно фактическото (реално) връщане на тази сума на заемодателя, поради което следва да се установи реалното предаване на сумите, което от своя страна включва и установяване на обстоятелството, че заемодателите са притежавали заетите суми към твърдяната дата на предоставянето им. Тежестта за доказване на тези обстоятелства пада върху жалбоподателя, който е лицето, черпещо благоприятни последици от тяхното установяване. С оглед горното, представянето на разписки, които са частни документи и нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, а следва да бъдат цени съвкупно с останалите доказателства по делото, не доказват предаването на сумите. Последното обстоятелство не се установява и от депозираните с възражението срещу РД декларации и дадените пред съда свидетелски показания от лицата В.О.и Д.Б.При това положение, твърдените като предоставени средства в заем от Д.Б.в размер на 5000 лв., от В.О.в размер на 5000 лв. и от К.Г.в размер на 5000 лв. не следва да намерят приложение в началното салдо на жалбоподателя.

Впрочем, в този смисъл са и изложените мотиви в отменителното решение на ВАС, който е приел, че правилно и обосновано съдът при първоначалното разглеждане на делото не е кредитирал показанията на свидетелите Б. и О., с оглед на това, че същите установяват, че през 2007 г. са получавали заплата от 400 лв., респ. 500 лв., с които средства е логично да са издържали семействата си, освен това, липсата на данни за връщане на средствата, допълнително разколебава реалното им предоставяне.

19.3. Относно твърденията за получени дарения от Р. С. (майка на съпругата на жалбоподателя) и А. С. (сестра на съпругата на жалбоподателя) следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Семейния кодекс, даренията са лично имущество на надарения съпруг. В този смисъл са наведени и възражения в жалбата, а именно, че: „Напълно погрешно дарените средства с произход дарител майка Р. и сестра А. се разпределят при режим на СИО между мен и съпруга ми.“

Действително, по делото са събрани достатъчно доказателства, че сумите, изплащани по банкови преводи от Италия, приходите от получаване на пенсията на Р. С. от страна на Т. Д., както и приходите от признатите в хода на ревизията плащания от А. С., представляват дарения в полза именно на Т. Д., следователно са нейно лично имущество и същите не следва да намерят приложение в приходната част на паричните потоци на жалбоподателя. При това положение е безпредметно обсъждането доколко са доказани получаваните от Р. С. доходи от Италия и възможността и житейската достоверност тя да ги предостави на дъщерите си, респ. А. С. да ги предостави на сестра си Т. Д., както е указано в отменителното решение на ВАС.

19.4. Относно твърденията за получени дарения от родителите на жалбоподателя в размер на 3000 долара през 2008 г. и 4000 долара през 2010 г., чрез Н. В.Т., следва да се има предвид, че за пръв път такова твърдение е направено от ревизираното лице с възражението му срещу връчения РД, представена е декларация от Н.В.Т.от 08.07.2014 г., в която е посочено, че лицето се е срещнало с родителите на жалбоподателя във Виетнам и че те са му предали горепосочените суми, за да ги занесе в България на сина им, други документи не са съставени. Настоящият съдебен състав, споделя изводите на ВАС, изложени в отменителното решение, че показанията на свидетеля Н.В.Т., дадени при първоначалното разглеждане на делото, са твърде общи, неподкрепени от други доказателства по делото и при липса на житейска логика за даряване на средствата на сина, който от идването си в България изобщо не се е завръщал във Виетнам.

При това положение, съдът намира, че ревизиращите органи правилно не са признали посочените суми, поради което и същите не следва да бъдат включени в приходната част на паричните потоци за съответните данъчни периоди.

19.5. Относно твърденията за закупуване на НИ в гр. Димитровград със средства само от съпругата на жалбоподателя.

По делото няма спор за това, че Т.К.Д. през ревизираните периоди има сключен граждански брак, който и към настоящия момент не се установява да е прекратен. Този факт е от значение за определяне на имущественото и финансовото състояние на лицето, тъй като Семейният кодекс въвежда презумпции относно съвместния принос на съпрузите при придобиване на вещи и относно отговорността за задълженията и за разходите за задоволяване на нужди на семейството. Въведените от СК презумпции за съвместния принос на съпрузите при придобиване на вещи и за солидарност на задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството, са оборими, т.е., за да се освободи от тяхното приложение, жалбоподателят следва да ангажира доказателства, установяващи липса на съвместен принос или на солидарност на задълженията, което не е направено.

Достатъчно е да се посочи, че действително през 2008 г. за въпросния имот са сключени предварителни договори със страни „Е.Ф.“ АД -  продавач и Т. М. Д. – купувач (л. 138 и сл., л. 145 и сл.), впоследствие обаче, на 26.02.2009 г. са сключени допълнителни споразумения (л. 144, л. 150), видно от които на основание чл. 101 от ЗЗД страните се съгласяват на страната на купувача Т. М. Д. по предварителните договори да покупко-продажба да встъпи и Т.К.Д., който заедно с купувача встъпва във всички права и задължения на купувача, произтичащи от посочените договори и двамата ще отговарят заедно към продавача като солидарни длъжници.

И най-сетне, видно от НА за покупко-продажба на НИ № 55, том І, рег. № 1769, дело № 48 он 2009 г. от 10.03.2009 г. (л. 156 и сл.), като купувачи в него са посочени както Т. М. Д., така и Т.К.Д. и никъде в този НА няма посочване, че сумата в размер на 59 800 евро е заплатена само от единия от двамата купувачи, нито пък, че сумата за закупуването му е дарена от родителите на единия от двамата купувачи. При това положение, разходите за закупуването на този недвижим имот правилно от ревизиращите са разпределени поравно между жалбоподателя и неговата съпруга.

Изложеното по-горе касае и имота, закупен от съпрузите в с. Ветрен през 2011 г. и разходите за закупуването му следва да бъдат разделени поравно между двамата съпрузи.

19.6. Във връзка с разходите за издръжка и живот.

Въведените от СК презумпции за съвместния принос на съпрузите при придобиване на вещи и за солидарност на задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството и фактът, не бяха оборени и в този случай. Жалбоподателят не ангажиран каквито и да било доказателства, установяващи липса на солидарност на задълженията, поради което и същите следва да бъдат зачетени така, както е сторено от ревизиращите органи, а именно по ½ от разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, съобщения и транспорт, свободно време, данъци по данни на НСИ, както следва: за 2008 г. в размер на 3937,50 лв.; за 2009 г. в размер на 4009,50 лв. и за 2011 г. в размер на 4194 лв.

19.7. И най-сетне, съдът констатира във връзка с изготвена ревизия на съпругата на жалбоподателя – Т. М. Д., че производството е приключило в влязъл в сила съдебен акт – Решение № 1053/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 358/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което издаденият РА № 261401141/24.07.2014 г., потвърден и изменен с Решение № 995/06.10.2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, е отменен. РА и решението на директора на Д „ОДОП“ Пловдив, както и събраните в хода на тази ревизия доказателства са присъединени по настоящото дело.

С цитираното съдебно решение (оставено в сила с решение № 12584/19.10.2017 г., постановено по адм. дело № 7621/2016 г. по описа на ВАС, Осмо отделение) е прието, въз основа на изготвена ССЕ, че липсва превишение на разходите над приходите на Т. М. Д., съответно към 31.12.2008 г. са констатирани разполагаеми средства в размер на 82 512,04 лв., към 31.12.2009 г. в размер на 29 806,83 лв., към 31.12.2010 г. в размер на 2287,03 лв. Към 31.12.2011 г. е установено превишение на разходите над приходите в размер на 3893,34 лв.

Касае се за съдебно решение, постановено от съдебен състав на Административен съд Пловдив, което е влязло в сила и е служебно известно на съда. Задължителната сила на влезлия в законна сила съдебен акт, без всякакво съмнение следва да бъде зачетена.

При това положение, няма пречка, при констатиране на недостиг на паричните средства, с които разполага жалбоподателят, те да бъдат компенсирани с паричните, средства, с които разполага съпругата му.

20. Изложеното д. тук, е довело д. незаконосъобразно определяне на задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на жалбоподателя за 2008 г., 2009 г. и 2011 г., което налага неговото преизчисляване, чрез формиране на нови парични потоци за 2008 г., 2009 г. и 2011 г.

За 2008 г.

Общо установени приходи – 1530 лв. (от работна заплата).

Общо установени разходи – 39 196,43 лв. (ЗОВ + ½ НИ + ½ НСИ).

Установеният недостиг на парични средства в размер на 37 666,43 лв. следва да се компенсира с констатираното в т.19.7. от настоящото решение съдебно установено превишение на приходите над разходите на съпругата на жалбоподателя, което за 2008 г. е в размер на 82 512,04 лв.

При това положение за 2008 г. не се установява наличие на доход с неустановен произход, подлежащ на облагане по реда на ЗДДФЛ.

За 2009 г.

Общо установени приходи – 2010 лв. (от работна заплата).

Общо установени разходи – 28 291 лв. (ЗОВ + ½ НИ + ½ НСИ).

Установеният недостиг на парични средства в размер на  26 281 лв. следва да се компенсира с констатираното в т.19.7. от настоящото решение съдебно установено превишение на приходите над разходите на съпругата на жалбоподателя, което за 2009 г. е в размер на 29 806,83 лв.

При това положение за 2009 г. не се установява наличие на доход с неустановен произход, подлежащ на облагане по реда на ЗДДФЛ.

За 2011 г.

Общо установени приходи – 2192,40 лв. (от работна заплата).

Общо установени разходи – 5841,59 лв. (ЗОВ + ½ НИ + ½ НСИ).

Установява се недостиг на парични средства в размер на 3649,19 лв., който обаче не отговаря на критериите по чл. 123 от ДОПК, съгласно която разпоредба в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК се смята д. доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данък печалба или доход, когато: 1. Стойността на имуществото на лицето явно и съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. Направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК явно и съществено превишават размера на декларираните парични средства.

В този смисъл, така изчисленото превишение за сумата под 4000 лева не отговаря на установените критерии същото да е явно и съществено. Аналогични са и изложените съображения от решаващия орган, съгласно Решение № 994/06.10.2014 г. във връзка със задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. и в тази част РА е отменен.

При това положение, така направената съпоставка между приходи и разходи за процесната 2011 г. не установява елемента на явно и съществено превишение на разходите над декларираните приходи, което да обоснове облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, в този смисъл и за 2011 г. не се установява наличие на доход с неустановен произход, подлежащ на облагане по реда на ЗДДФЛ.

21. Изложеното д. тук обосновава крайният извод на съда, че в конкретния случай не са били налице основания за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК и съответно за определяне на следващите се фискални задължения за процесните 2008 г., 2009 г. и 2011 г. Установяването на основанията за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите при условията на пълно и главно доказване и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание, както това е сторено в конкретния случай. Това има за последица отмяна на ревизионния акт по отношение на определените задължения за данък, ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета за този период.

22. Предвид гореизложеното, РА следва да бъде отменен, като незаконосъобразен за установения размер на задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. общо в размер на 3995,03 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 1879,48 лв.

ІV. За разноските:

23. Констатираната основателност на жалбата, предполага да се уважи и направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски по настоящото производство, които се констатираха в размер на 1200 лв., съгласно представения списък.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 261401140/24.07.2014 г., издаден от М.Й.Л.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Р.Б.Т.на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 994 от 06.10.2014 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на Т.К.Д., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция ******** и по чл.8 от ДОПК **********, допълнително е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. общо в размер на 3995,03 лв. и са определени прилежащи лихви в размер на 1879,48 лв. в резултат на несвоевременото му разчитане с бюджета.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на Т.К.Д., ЕГН **********, с адрес за ********** и по чл. 8 от ДОПК ***********, сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, съставляваща сторените разноски по производството.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: