РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1112

23.06.2017 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 529 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на „А." ЕООД, ЕИК 201906388, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.Д.К., чрез адвокат П., съдебен адрес: ***, ТЦ Гранд, офис 3-65 срещу РА № P-16001616003816-091-001/16.09.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 803/21.12.2016 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив.

В жалбата се възразява със следните мотиви:

Фактическите и правни изводи в РА са явно необосновани, тъй като не се подкрепят от събраните по време на производството доказателства. Иска се отмяна на РА.  Претендира разноски по делото.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в решението на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 760 лв.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

І. Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила.

При издаването на оспорения акт ревизиращият екип е взел предвид следното:

„……….отчетена от „А.” ЕООД балансова стойност на продадените стоки (дрехи), отразена по Дт сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“/Кт сметка 304 „Стоки“, придобити с множество фактури, издадени от ЕТ „Р.“, „А.П.“ ООД, „Ц.П.“ ЕООД, „Л.-2007“ ЕООД, „М.Г.И.“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, ЕТ „З.-С.Д.“, „Е.“ АД, „М.М. 2007“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „С.2007“ ЕООД, „Б.Ф.“ ЕООД, „Н. 2011“ ЕООД, подробно описани по години в съставения РД.

В РД към оспорения РА е записано, че при преглед, анализ и съпоставка на представените първични документи (фактури за покупка на стоки) и приложените към тях касови бележки като доказателства за плащане в брой с декларираните данни в информационната система на НАП, са установени несъответствия, а именно между данните за ФУ и ФП от прикрепените „фискални бонове“ и данните за същите, декларирани в НАП. Констатирано е, че горепосочените дружествата нямат регистрирани ЕКАФП в ИС на НАП или регистрираните касови апарати, като № на фискално устройство и № на фискална памет, не съответстват (не съвпадат) с посочените в касовите бонове, поради което приложените фискални бонове към издадените фактури не могат да бъдат сравнени за идентичност. Освен това, част от касовите апарати, посочени в касовите бележки към фактурите, издадени от различни доставчици, съвпадат, т.е. са от едно и също недекларирано в НАП устройство. В тази връзка са визирани норми от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството на финансите. Сочи се, че според чл. 18, ал. 3 от наредбата, лицата нямат право да отчитат продажби чрез фискално устройство без то да е регистрирано в НАП и че на боновете не са отбелязани наименованието, количеството и стойността по видове закупени стоки, каквото е изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7 от същата. Счетено е, че изложените обстоятелства водят до извода, че липсва валиден документ за извършено плащане. Според дадено обяснение от РЛ, процесните фактури са получавани при закупуването на дрехи от търговски пазар в град Димитровград, по-точно от находящите се сергии в частния сектор на същия пазар, не е извършвано проучване на тези търговски обекти и издаваните от тях фактури и е пазарувано на случаен принцип.

С оглед изложеното, ревизиращият екип е приел, че между горецитираните доставчици и ревизираното дружество не се доказва плащане в брой, тъй като първите нямат регистрирани фискални устройства в НАП, посочени в касовите бележки към издадените фактури. Твърди се, че няма представени доказателства и за друг начин на плащане. Отделно от горното, при проверка в регистрите за подадени ГДД и за издадени фактури в дневниците по ЗДДС е установено, че: „Л.-2007“ ЕООД и „Н. 2011“ ЕООД подават нулеви ГДД по чл. 92 от ЗКПО; „Н.“ ЕООД няма декларирани приходи в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО; „Б.Ф.“ ЕООД няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г.; „Ц.П.“ ЕООД няма декларирани издадени фактури с получател „А.“ ЕООД в дневниците за продажби за ревизирания период. Цитирани са нормите на чл. 4, ал. 3 от ЗСч., чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, чл. 37, ал. 1 от ДОПК. Според ревизиращите органи, представените „фискални бонове“ не са от регистриран в НАП касов апарат и не съдържат всички задължителни реквизити, поради което те не представляват реални фискални касови бележки по смисъла на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Направен е и анализ на осчетоводените придобити и продадени стоки по сметка 304 и салдото по тази сметка, като регулация на СФР за съответната година е извършена със сумата на балансовата стойност на изписаните продадени стоки, в т.ч. закупени през съответната година и налични от предходната.…………“

В съдебно заседание бе разпитана свидетелката М.А.К., която заяви, че познава управителя на “А.” ЕООД – А.К. от 2009 г., работят в един търговски център, като фирмата се занимава с търговия на дрехи. Предимно зареждат от пазара в Димитровград почти всяка седмица. Заплащането на стоките се извършва в брой в момента на продажбата и след това се иска фактура за тази стока. Търговецът получава фактура, като понякога на следващия път си взима фактурата, но фактура се взима винаги. Издава се касов бон към фактурата. Не е забелязала нищо нередно при издаване на фактурите и касовия бон.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи :

Действително, налице са редица несъответствия между данните за фискално устройство /ФУ/ и фискална памет /ФП/. От прикрепените „фискални бонове" и данните за същите, декларирани в НАП е констатирано, че дружествата-доставчици - ЕТ „Р.", „А.П." ООД, „Ц.П." ЕООД, „Л.-2007" ЕООД, „М.Г.И." ЕООД, ,,Н. ЕООД, ЕТ „З.-С.Д.", „Е." АД, „М.М. 2007" ЕООД, „С." ЕООД, „С.2007" ЕООД, „Б.Ф." ЕООД, „Н. 2011" ЕООД нямат регистрирани ЕКАФП в ИС на НАП или регистрираните касови апарати, като на фискално устройство и № на фискална памет, не съответстват с посочените в касовите бонове, поради което приложените фискални бонове към издадените фактури не могат да бъдат сравнени за идентичност. Освен това, част от касовите апарати, посочени в касовите бележки към фактурите, издадени от различни доставчици, съвпадат, т.е. са от едно и също недекларирано в НАП устройство. Правилно е счетено, че между горецитираните доставчици и ревизираното дружество не се доказва плащане в брой, тъй като първите нямат регистрирани фискални устройства в НАП, посочени в касовите бележки към издадените фактури. Представените „фискални бонове" не са от регистриран в НАП касов апарат и не съдържат всички задължителни реквизити, поради което те не представляват реални фискални касови бележки по смисъла на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на тьрговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на тьрговската дейност, когато е налице задължение за издаването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели (ал. 4 на чл. 10 от ЗКПО). С чл. 7, ал. 1 от ЗСч законодателят е установил изчерпателно и кумулативно задължителните реквизити, които трябва да съдържа първичният счетоводен документ. Наличието на всички реквизити, предвидени в посочената правна норма, е условие за допустимост на счетоводните документи, като доказателства в ревизионния процес, но тези реквизити следва да удостоверяват вярно и честно извършените сделки между контрагентите. В конкретния случай реквизитите във фактурите не отразяват вярно реално извършена стопанска операция, т.е. безусловно в случая не са налице първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч, отразяващи вярно стопанската операция. Наред с това, не са налице и такива за действително плащане на сумите по спорните документи, съобразно ЗСч, чл. 10, ал. 4 от ЗКПО и отговарящи на специфичните изисквания на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството на финансите. В хода на ревизията и в настоящото производство, освен разпит на свидетел, жалбоподателят не представи нови доказателства, които да оборят констатациите на органа по приходите и да доказват по несъмнен начин реалното придобиване на процесните стоки /дрехи/ от издателите на процесните фактури и съответното заплащане на същите на посочените в тях лица. След като иска да бъдат признати процесните фактури от реaлно извършени сделки на търговския пазар гр. Димитровград, в негова тежест бе да докаже, че същите са свързани с дейността и по отношение на същите са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО. Ангажираните гласни доказателства бяха твърде общи и неконкретни. Разпитът на свидетелката М.К. не успя да внесе необходимата яснота по отношение на установените от приходните органи несъответствия, подробно изброени в РД. С оглед горното, и доколкото в хода на съдебното производство не се събраха опровергаващи горните констатации и изводи (Каза се по-горе, че жалбоподателят не представи годни доказателства, удостоверяващи действителното изпълнение на изследваните стопански операции и действително заплащане на посочените суми в недействителните фискални бонове от недекларирани, нефискaлизирани и несъществуващи ЕКАФП), то обжалваният Ревизионен акт е правилен и като такъв следва да се потвърди.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 760 лв.

 

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А." ЕООД, ЕИК 201906388, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.Д.К., чрез адвокат П., съдебен адрес: ***, ТЦ Гранд, офис 3-65 срещу РА № P-16001616003816-091-001/16.09.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 803/21.12.2016 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив.         

ОСЪЖДА „А." ЕООД, ЕИК 201906388, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.Д.К.  да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 760 лв., съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

       

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: