РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

   Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1103

 

 

Град Пловдив, 22 юни 2017 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 532 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 107, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/.

         Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, общ.Марица, с управител П.Х.Б., против заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1858 14.02.2017 г. на главен инспектор А. Г. в Областен отдел “Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив, с която е заповядано налагането на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, и т. 4 от Закона за автомобилните превози -спиране   от   движение   за   срок   6   месеца,   чрез   сваляне   и   отнемане   на   табела   с регистрационен номер и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № **на автобус "Ивеко**" с рег. № ,РВ**/категория МЗ/, собственост на „****" ЕООД, Булстат: ** и е определено като място за домуване платен охраняем паркинг "Глобал" на Е 80 - 231 км., посока гр. Хасково, съгласно изискванията на Закона за автомобилните превози.

         Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Излагат се доводи по същество. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед за ПАМ е неправилна поради нарушение на материалния закон. Доводите, които излага са за наличие на издадени заверени копия на посочения лиценз – три броя, които представя, както и посочва, че в предвидения в Приложение II към Регламент (ЕО) № 1073/ 2009 г. образец на копие от лиценза не е предвидено като изискване в тях посочването и идентифицирането на превозните средства, с които могат да се извършват международните превози. Твърди, че непредставянето в момента на проверката на изискуемиото заверено копие от лиценза е предвидено като състав на нарушение по чл.93, ал.2 от ЗАвтП, но не е предпоставка за налагането на ПАМ. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание се представлява от адв. К..

Ответникът по жалбата – главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив намира жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила издадената заповед. Счита, че в случая безспорно било установено нарушението на чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал., т.1 и ал.2, т.1 и т.4 на ЗАвтП и чл.7а, ал.1 от ЗАвтП, видно от приложената справка от база данни за лицензии, извършена към момента на проверката на превозното средство, не е имало издадено заверено копие на лиценза на дружеството.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, ведно от заповедта, същата е връчена на 15.02.2017 г., а жалбата е подадена на 24.02.2017 г. в съда, при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна страна:

         Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1858 14.02.2017 г. на главен инспектор А. Г. в Областен отдел “Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив, с която е заповядано налагането на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, и т. 4 от Закона за автомобилните превози -спиране   от   движение   за   срок   6   месеца,   чрез   сваляне   и   отнемане   на   табела   с регистрационен номер и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № **на автобус "Ивеко**" с рег. № РВ**/категория МЗ/, собственост на „****" ЕООД, Булстат: ** и е определено като място за домуване платен охраняем паркинг "Глобал" на Е 80 - 231 км., посока гр. Хасково, съгласно изискванията на Закона за автомобилните превози.

От доказателствата по делото се установява, че на 14.02.2017 г. около 08:00 часа, при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектор С.М.при ОО "Автомобилна администрация" - гр. Пловдив и старши инспектор Т.Н.установяват, че лицето К.С., ЕГН: **********,***, извършващ специализиран превоз на пътници /ученици/ от с. Малък Чардак, с. Голям Чардак и с. Неделево до с. Строево, видно от маршрутно разписание по договор с Община Марица от 13.01.2017 г., пътен лист № 548513 от 14.02.2017 г., управляващ автобус "****", категория МЗ с рег. № **, собственост на „****" ЕООД, като извършва превоз на 31 броя ученици с автобус „**" с рег. № **, за който съответно няма издадено заверено копие на лиценз на Общността към лиценз на Общността № 10442, валиден до 13.09.2026 г., с което е нарушил разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр. 2 от Закона за автомобилните превози.

Посочено е също, че от извършена справка в компютърната система с база данни на ИА "Автомобилна администрация" - гр. София се установи, че за автобус "****", с рег. № ** няма издадено заверено копие на лиценз на Общността към лиценз на Общността № 10442, валиден до 13.09.2026 г. В тази връзка е прието, че е налице основание за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Съдът намира, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.

По делото се събраха доказателства, от които е видно, че дружеството притежава лиценз № 10442 от 14.09.2016 г. за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение. Представени са по делото доказателства, че на дружеството са издадени и три броя заверени копия № 3104420001 от 14.09.2016 г., № 3104420002  от 21.11.2016 г. и № 3104420003 от 17.02.2017 г. за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение.

При преценка законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл.107 от ЗАвП принудителните административни мерки по чл.106 и 106а от с.з. се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Видно от Заповед №РД-01-212/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "АА"гр.София /л.18 по адм.д.№ 533/ 2017 г. по описа на Адмс съд - Пловдив/, същият е упълномощил Главен инспектор в областен отдел "Автомобилна администрация" да издава ПАМ по чл. 106а ЗАвП, поради което процесната заповед е издадена от компетентен орган, в пределите на неговата материална и териториално правна компетентност.

 Целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях по арг. от чл.22 ЗАНН. Наложената мярка по чл.106а ЗАвП е от категорията на преустановителните, но за бъде приложена ПАМ на основание чл.106а ЗАвП, следва да е обективирано кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки - от една страна да е извършен обществен превоз на пътници или товари, а от друга - превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Легална дефиниция на понятието "превоз на товари" е дадена с § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвП - дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. Няма спор между страните по делото за налицието на първата предпоставка – осъществен превоз на пътници в деня на извършената проверка, който е срещу заплащане, предвид представен договор с Община Марица от 13.01.2017 г.

Относно втората материално правна предпоставка от събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че към момента на проверката заверените копия на издадения на дружеството лиценз на дружеството са два, както е посочено в справката на областния отдел. Последния представен от жалбоподателя лиценз е от дата 17.02.2017 г., т.е. няколко дни след датата на установеното нарушение.

 

Съгласно чл.7а ал.1 от ЗАвП лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.

Съгласно чл. 106а, ал.1 ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като съобразно т.1 в случаите на извършване на обществен превоз на пътници или товари с МПС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, това е "спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторното превозно средство", с което се извършва този обществен превоз. Съгласно чл. 106а, ал.2 т.1 от ЗАвтП налагането на принудителната административна мярка по-горе се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.

В случая наложената с оспорваната заповед ПАМ е законосъобразна. Изпълнени са предпоставките по чл. 106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвтП за прилагане на ПАМ спрямо жалбоподателя съобразно посоченото по-горе. Наложената мярка е съответна по вид на предвиденото в закона. Заповедта като издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея фактически и правни основания е постановена в съответствие с изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК.

Същата е мотивирана като са изложени съображенията на административния орган за налагане на ПАМ, а именно липсата на който и да е от всеки от посочените документи за процесното МПС, нито един от които не е налице в случая за автомобила, с който е извършен обществен превоз на пътници. В акта са описани фактически обстоятелства за извършеното административно нарушение по ЗАвтПр, а именно извършването на обществен превоз без редовно издадено удостоверение за извършване на превоз на пътници на територията на страната или без лиценз на Общността. Тези фактически основания са установени от представените по делото доказателства, които не са оборени от жалбоподателя по надлежния ред.

Действително съгласно чл.4, пар.1 от Регламент (ЕО) № 1073/ 2009 г. е предвидено международните автобусни превози на пътници се извършват при наличие на лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата-членка на остановяване. В пар. 2 от сочената разпоредба се посочва, че компетентните органи на държавата-членка на установяване издават на притежателя на оригинала на лиценза на Общността, който се съхранява от превозвача, и заверени копия от него, чийто брой съответства на броя на превозните средства, използвани за международен превоз на пътници, с които разполага притежателят на лиценза, независимо дали са изцяло негова собственост или се ползват на друго основание. Видно е, че представените по делото лиценз на Общността и заверените копия от него като образци са в съответствие с Приложение II към посочения Регламент, като в този образец не се посочва като изискване идентифицирането на превозните средства, с които могат да се извършват международни превози. За да се приеме обаче, че издадените заверени копия са точно толкова, колкото са ползваните от дружеството за международен превоз превозни средства и конкретното такова в деня на проверката, така, както изисква нормата на пар.1 от Регламент (ЕО) № 1073/ 2009 г., е необходимо всяко заверено копие да отговаря на съответно превозно средство, с оглед липсата на злоупотреби от страна на превозвачите. Именно това е и идеята на посочената норма.

От представената справка на административния орган/ л.13, 14 и 15 по адм.д.№ 533/2016 г./ се установява, че издадените заверени копия са две от 14.09.2016 г. и 21.11.2016 г. и касаят съответно автомобили с рег.№ **и № **. Относно превозното средство с рег.№ РВ**не разполага с предвиденото заверено копие от лиценза за международен превоз.

По този начин актът на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Пловдив е постановен при спазване на залегналия в чл.7, ал.1 до ал.3 от АПК принцип на истинност, както и на административнопроизводствените правила. Процесуалното нарушение се явява съществено по своя характер, тъй като при недопускането му административният орган би могъл да достигне до различен по същество краен резултат. Видно от представените доказателства се установяват по несъмнен начин приетите от органа релевантни факти, които да изпълват хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП за прилагане на предвидената в правната норма принудителна административна мярка.

Доколкото принудителната административна мярка се налага с цел превенция по отношение на бъдещо административно нарушение и последиците от него, каквато опасност по делото се установи да е налице, предвид осъщественият превоз на ученици, обжалваната заповед за налагане на ПАМ се явява съответстваща и на целта на закона.

Предвид гореизложеното съдът намира, че заповедта, е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, при което се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

При този изход на спора се явява неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя.

         Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „****“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, общ.Марица, с управител П.Х.Б., против заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1858 14.02.2017 г. на главен инспектор А. Г. в Областен отдел “Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в  четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за  страните.

                                              

                 

                                                                  

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/