РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

2063

27.11.2017 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ А. МИТРЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 540 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. С.С.против ревизионен акт № Р-16-1402378-091-01 от 19.12.2014 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 204 от 16.03.2015 г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 77 379,98 лева и лихви в размер на 9 993,34 лева.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юркисконсулт К., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, като в настоящото производство се доказа и валидността на електронните подписи, положени под РА, РД и ЗВР.

 

В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е отказал на дружеството правото му на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „О." ЕООД и„К." ООД. На дружествата-доставчици са извършени насрещни проверки, при които е установено следното: 1. От доставчика „О." ЕООД на жалбоподателя са издадени 31 броя фактури с предмет на доставката печатни платки. Установено е, че „О." ЕООД е издало на „И." ЕООД съответните първични счетоводни документи и същите са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС, касаещи съответните данъчни периоди. От дружеството-доставчик са представени: - заверени копия на процесните фактури и съставени приемо-предавателни протоколи към тях; - разплащането е извършено в брой и по банков път Фактури с № 967/06.01.2014 г., № 1027/28.02.2014 г., № 1026/03.02.2014 г., №973/04.03.2014 г. и №977/ 01.04.2014 г. не са платени. - няма сключен договор между „И." ЕООД и„О." ЕООД. Стоките - печатни платки са внесени с митнически декларации от Хонг Конг. Печатните платки са доставени от „Д. е. е. Е.Б." ЕООД и транспортът е включен в цената на печатните платки. Стоките се доставят в търговския обект на „И." ЕООД в кашони от служители на „О." ЕООД. Двете дружества се помещават в една и съща сграда, но с различни входове. От страна на ревизираното лице са представени два договора за наем, анекс, заверени копия на банкови бордера и фискални бонове; 3 свидетелства за регистрация на MПC, две свидетелства за регистрация на ФУ, трудов договор № 11/ 28.10.2003 г., ведомости за заплати, касаещи м.01.2013 г., м.12.2013 г. и м.04.20I4 г., удостоверения - 2бр.; договор за счетоводно обслужване; оборотна ведомост и разпечатки на определени счетоводни сметки. Във връзка с доказване на транспорта по доставките на печатни платки и установяване на реалния получател по доставките е извършена насрещна „ проверка на „Д. е. е. Е.Б. ЕООД". В съставения Протокол за извършена насрещна проверка № П-29002914010546-141-  01/16.09.2014 г. е посочено, че за периода 2013 г. - 2014 г. в„Д. е. е. Е.Б. ЕООД" са получени осем доставки на печатни платки от Хонг Конг и Коулун. Всички доставки са с платен транспорт от изпращача, ., съответно и плащането е извършено от „Д. е. е. Е.Х.К.". „Д. е. е. Е.Б." ЕООД е изготвило съответните митнически документи по вноса и освобождаването на стоката, за което е упълномощено от собственика на „О." ЕООД, като всички митни сборове са платени от получателя. Представени са: копия на товарителници, митнически декларации, извадка от база данни-митнически отдел, съдържаща данни за изпращач, получател, количество на стоката, килограми, стойност, митни сборове и др. От представената товарителница по МД №5110417398/ 02.04.2014г. е видно, че получател на стоката - печатни платки е„О. ООД, лицето Ц.У.с адрес - ***. Органът по приходите при ИРМ - Стара Загора е установил връзка между „О." ЕООД, „И." ООД и„О." ООД. Счетоводството и на трите дружества се води от „О." ЕООД. „О." ЕООД и„И." ЕООД се помещават в два съседни входа на сграда, намиращи се в ***и ***. Лицето Д.П.Р.е  съставител и лице за контакт, посочено в годишните финансови отчети и на трите дружества за 2012 г. и 2013 г. Р.П.П.е съставител, посочен в годишните финансови отчети на трите дружества за 2011 г. З.Н.З.е назначено по трудов договор в „И." ЕООД и се  явява упълномощено лице на трите дружества. В пълномощните са й делегирани права да представлява управителите на дружествата в Агенция по вписванията, ТД на НАП, РУСО, ОИТ, както да съставя и подава всякакви декларации и документи от тяхно име, така и да получава и подписва издадени такива.

Налице са взаимовръзки между „О." ООД, „И." ЕООД и„О." ЕООД, които позволяват между дружествата да се договарят и осъществяват сделки, които не са се случили така, както е представено по документи. Съгласно писмени обяснения и декларация от И. Стаменова в качеството й на управител на „И." ЕООД печатните платки са доставяни от служители на „О." ЕООД в склада на „И." ЕООД /складовите помещения на двете дружества се намират в една и съща сграда/. Платките се опаковат от „И." ЕООД по заявка и се доставят до производственото помещение на „О." ООД на адрес - ***, след заявка по телефона за съответното количество за деня. Кутиите, с които са опаковани платките са поръчани и доставени от фирма - ,,К. ООД. След анализ на представените в хода на ревизията документи, декларации, писмени обяснения и извършената насрещна проверка е установено, че горепосочените доставки на печатни платки не са извършени от „О." ЕООД към „И." ЕООД, а от „О." ЕООД директно до „О. ООД. Това обстоятелство е видно от представените документи от ,. страна на спедиторската фирма - ,,Д. е. е. Е.Б." ЕООД. При извършена от ревизиращия екип проверка в информационните масиви на НАП е установено, че „И." ЕООД разполага с двама работника, назначени по трудови правоотношения за ревизирания период - З.Н.З.и Р.А.Д., като последната е била в болнични за целия ревизиран период. Управителката на „И." ЕООД работи по трудови правоотношения на 8 часов работен ден в „Целодневна детска градина „Майчина грижа" гр.Пловдив. Съгласно писмените обяснения предимно управителката на „И." ЕООД се е занимавала с доставките на платки. Дружеството е разполагало с един работник за ревизирания период, един регистриран касов апарат с фискална памет и с три обекта : - Склад - офис за печатни платки в ***/две помещения 18кв.м.; - Склад - магазин за козметични стоки в ***/две помещения 18кв.м.; - Офис и складово помещение за ядки в ***. Ревизиращият екип е формирал извода, че въпросните печатни платки са доставени от „О." ЕООД директно до „О." ООД, липсва и кадрова обезпеченост за опаковането на платките в кутии, както и наети лица за извършване на дейността в трите обекта. Според документите е налице следният стоков поток на печатните платки: Внос -„О." ЕООД - „И." ЕООД - „О." ООД Износ. Данъчната основа и внесеният ДДС на митницата от „О." ЕООД са ДО 22 034,43 лв. и ДДС в размер на 4 406,43 лв. Продажната цена на „О." ЕООД към „И." ЕООД е ДО - 287 899,90 лв. и ДДС в размер на 57 579,98 лв. Продажната цена на „И." ЕООД към „О." ООД е ДО - 1 018 125,00 лв. и ДДС в размер на 203 625,00 лв. Реално внесеният ДДС за периода от 31.01.2013 г. до 31.07.2014 г. /периодите на доставка на платки/ е 1 576,55 лв. Въз основа на описаните данни, ревизиращият орган е направил заключение, че печатните платки са доставени директно от „О." ЕООД на „О." ООД, без стоковият поток реално да минава през „И." ЕООД. Целта на действията на трите дружества е завишаване размера на

начисления ДДС по посочените доставки и ползване на право на приспадане на същия от „О." ООД. Последното дружество е знаело, че фактурираните доставки от „И." ЕООД са част от данъчна злоупотреба с ДДС. Основната дейност на дружеството е търговия с козметични продукти до 31.12.2013 г. В хода на извършваната ревизия е установено, че дружеството не е внесло разликата между начисления ДДС по доставка на платки след приспадане на данъчния кредит по тях в размер на 118 427,79 лв., поради извършени  покупки на ядки от „Д.П." ЕООД с данъчна основа 601 800,00лв. и ДДС - 120 360,00лв., които са трупани, като наличности и съответно продадени след започване на ревизията. Закупените ядки 102 тона на единична цена 5,900 лв./кг. Данъчната основа - 601 800,00 л. и ползваният данъчен кредит в размер на 120 360,00 лв. са преоценени с протоколи, като за причина е посочена изтичащ срок на годност. Продадени в последствие касово /без фактура/ през м.06.2014 г. и м.07.2014 г. под себестойност на база протокола за преоценка на средна цена 2,20 лв./кг., обща ДО на продадените ядки 217 459,92 лв. и начислен ДДС в размер на 43 491,98 лв. При доказаното знание от страна на „И." ООД на установените факти и обстоятелства за доставката на платки, ревизиращият екип е приел, че дружеството е извършило с умисъл сделки с ядки и кутии, целящи невнасяне на дължимия ДДС, по доставките на платки. Липсата на доказателства при извършената насрещна проверка на „О." ЕООД за извършени доставки към „И." ЕООД, липсата на технически и кадрови потенциал, обекти на дружеството, липсата на доказателства за натоварването и транспортирането на стоката при посочения доставчик, установените лица получатели на стоката при извършената насрещна проверка на „Д. е. е. Е.Б." ЕООД, както и несъответствие между декларирани от ревизираното лице обстоятелства, е накарало органа по приходите да приеме, че представените по време на ревизията приемо-предавателни протоколи между „О." ЕООД и „И." ЕООД не отговорят на обективната действителност и са съставени само и единствено за целите на ревизията. Липсата на реално осъществена доставка означава неправомерно начислен данък от доставчика и на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал.1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „О." ЕООД.

2. От доставчика „К." ООД на жалбоподателя са издадени 11 броя фактури с предмет на доставката 21 000 картонени кутии за печатни платки и една фактура с предмет „наем". Процесните фактури са издадени на „И." ЕООД и са отразени в отчетните регистри за съответните данъчни периоди. От доставчика са представени копия на фактурите и приемо-предавателни протоколи към тях. Плащането е извършено в брой, за което са приложени копия на дневни финансови отчети, копие на регистрация на касов апарат и разпечатка от сметка 501. Представени са Оборотна ведомост за 2013г., разпечатка на сметка 4532, 411, 303, 4551, 4553, 4559, 205, дневник продажби и гр.70. Приложени са и разпечатки от ведомост за периода м. 06, 07, 08, 09.2013 г. за доказване на кадрова обезпеченост на дружеството. Транспортът на стоките е извършен от „К." ООД с лек автомобил, марка „БМВ Х3", собственост на дружеството. При проверка в информационните масиви на НАП е установено, че основната дейност на „К." ООД е извършване на счетоводни услуги. Дружеството не е представило конкретна информация за лицата, ангажирани пряко в сглобяването на кутиите и опаковането на платките в тях. Ревизиращият екип е приел, че след като печатните платки са доставяни директно от „О." ЕООД до „О." ЕООД, то не е налице реално осъществена доставка на кутии от „К." ООД към „И." ЕООД, в които да бъдат опаковани въпросните печатни платки. Направен е изводът, че кадровата обезпеченост за поставянето на платките в кутии е налична във фирма „О. ЕООД. С оглед горните обстоятелства, органът по приходите при ИРМ - Стара Загора е формирал извода, че въпросните доставки на кутии не са реално извършени от „К." ЕООД към „И." ЕООД, като издадените от съответния доставчик фактури не документират осъществено прехвърляне на собственост върху стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Налице е неправомерно начислен косвен данък по реда на чл. 70, ал. 5 от същия закон, поради което на това правно основание и неизпълнение разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „И." ЕООД е отказан данъчният кредит в размер на 23 400.00 лв. по 12 бр. фактури, шдадени през периода от 01.06.2013 г. до 30.09.2013 г. от доставчика „К." ООД. С решение № 2227 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 13297/2015 г. по описа на Върховен административен съд гр. София, е отменено решение № 1734/28.09.2015 г. по адм. дело №921/2015 г. на ПАС, и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се проследи и последващата реализация на стоките. С ангажираните в хода на двете съдебни производства пред първоинстанционния съд доказателства, от страна на жалбоподателя, констатациите на ревизиращите органи не бяха опровергани. Установените със съдебно-счетоводните експертизи обстоятелства не са спорни и са установени още в хода на ревизионното производство. Издаването на данъчен документ и отразяването му в отчетните регистри от страна на жалбоподателя и на доставчиците не са достатъчно доказателство да се приеме, че реално е осъществена доставката на стоките, при наличието на необорими факти, изследвани по време на ревизията, от които е видно, че не са налице годни доказателства за съхранение, транспортиране и приемо-предаване на процесните стоки. Без значение е последващата реализация на стоките, ако не съществуват доказателства за получаването на същите. При правото на приспадане на данъчен кредит от съществено значение е издателят на фактурата да е извършил доставката на стоките на получателя. От експертизата е видно само счетоводното отразяване на процесните фактури. От заключението на ССЕ, приета в съдебно заседание, проведено на 28.09.2017 г., таблица 4 от същото, където е проследено движението по партида на материален запас 101 Печатни платки, е видно, че има несъответствие между заведените продадени количества печатни платки от „И." ЕООД на „О." ЕООД и изписаните количества платки в счетоводството на „О." ЕООД. Всичко това показва, че не може да се направи обвръзка между получените количества печатни платки, продадените такива и счетоводното им отразяване при получателя на доставката. Ревизираното лице не е представило никакви документи - сертификати, спецификации или други, които да потвърждават твърденията му, че процесните печатни платки са с различни параметри, което обосновава стократно по- високата цена, на която ги купува. Няма доказателства, че процесните платки се различават по вид от всички останали платки, които РЛ е закупувало и продължава да закупува самото то от Китай. Жалбоподателят не е представил доказателства, че процесните платки са вложени в производството на продукция, която е с по-висока себестойност от продукцията, в която са вложени по-евтини платки, както и не е представил доказателства, че по-скъпата продукция впоследствие е продал и на по-високи цени, което е логичното. Двете дружества -„И." ЕООД и„О." ЕООД, които се занимават основно с търговия на дребно на козметика, изведнъж стават вносители и търговци на стоки от Китай и многократно завишават оборотите си. „О." ООД е дружество, което от години внася платките си от Китай на ниски цени и изведнъж започва да купува такива на стократно по-високи цени от български търговец, без да обоснове икономическата логика от тази промяна. В момента, в който започват ревизии, дружествата решават да прекратят търговските си взаимоотношения, именно защото са започнати ревизиите. Поведението и на трите дружества навежда на доводи за участие в схема за данъчна измама. В представеното към жалбата писмо с изх.№ А-256811.12.2014 г. от „Д. е. е. Е.България" ЕАД е посочено, че пратките с №3100171/03.02.2014 г., № 6319008161/03.07.2013 г. и № 8262611674/ 03.04.2013 г. са били погрешно доставени във фирма „О." ООД, след което са били взети отново от куриер на DHL и предадени на фирма „О." ЕООД, гр. Пловдив, ***. Описаната в писмото грешка при доставката, обратното вземане на стоките и доставката им на правилния получател, за които не се съдържали данни в системата за проследяване на пратките на DHL и няма никакви доказателства, са несериозни и лишени от всякаква логика. Това е така, тъй като ако дори хипотетично бъде прието за вярно изложеното в горното писмо, то се очертава следната ситуация - куриерът на DHL e доставил платките на „О." ООД, дружеството е приело платките като свои и китайският изпращач е уведомен за това. Впоследствие, незнайно как, кога и от кого куриерът е уведомен, че платките трябва да се доставят на „О." ЕООД. Куриерът отива при „О." ООД, взима си обратно платките от адрес - ***, занася ги на „О." ЕООД на адрес — ***, за да може след това същите да се пренесат в съседния вход в офиса на „И." ЕООД, след което да се занесат отново на адрес — ***при „О." ООД. За всички тези действия няма и не се прилагат никакви доказателства и/или доказателствени средства. В конкретно разглеждания случай е налице типичната класическа схема на данъчна измама, изразяващ се в следната последователност - внос на стоки, завишаване на цената и данъка, който не се внася в бюджета и възстановяване на данъка на последния по веригата, който изнася стоките извън страната. С действията си „И." ЕООД се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което е знаело, че участва в привидна доставка и по този начин се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит. Тъй като дружеството съзнателно е участвало, не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Като лице, претендиращо право на данъчен кредит, ревизираното лице следва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки визирани в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Като лице, черпещ благоприятни за себе си последици от представените в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят и пред ревизиращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че отношенията са такива, каквито са се твърдели от него. Във връзка с представените от страна пълномощника на жалбоподателя множество писмени доказателства, както и първоначалното разглеждане на делото, така и в настоящото производство, същите са изследвани и анализирани в хода на ревизионното производство.

Предвид горното, констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства, неоспорени в хода на настоящото производство. В тяхна подкрепа е и фактът, че жалбоподателят не прояви активност и заинтересованост и в хода на производството не представи доказателства, които да ги оборят.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. В настоящия случай, изложените от твърдения в жалбата не са подкрепени с доказателства. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения то се констатира в размер на 3 151 лв. за настоящата инстанция и 3 151 лв. за касационната инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. С.С.против ревизионен акт № Р-16-1402378-091-01 от 19.12.2014 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 204 от 16.03.2015 г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 77 379,98 лева и лихви в размер на 9 993,34 лева.

         

ОСЪЖДА „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. С.С.да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 151 лв. за настоящата инстанция и 3 151 лв. за касационната инстанция.            

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: