РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

2073

27.11.2017 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 643 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на "Л." ООД, ЕИК ***, ***, представлявано от Й.И.И.срещу РА № Р-16002616005654-091-001/11.01.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 90/22.02.2017 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юркисконсулт Р., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, като в настоящото производство се доказа и валидността на електронните подписи, положени под РА, РД и ЗВР. По делото беше представен и оптичен носител с копия на обжалвания акт, доклад и всички ЗВР, подписвани с електронен подпис oт органа по приходите. От същите, с програма DSTool бе проверена валидността на подписите и се установи, че същите са квалифицирани по своята същност, съгласно разпоредбите на Закона за електронния документ.

Нещо повече, от страна на доставчика на удостоверителни услуги '"Б.-Б." АД в хода на делото бе представен и приет софтуер за валидиране на КЕП, положени със софтуер на "Б.-Б." АД.

От друга страна, бе допусната и приета и експертиза, която на място в ГД на НАП провери оригинала на акта, доклада и всички ЗВР и доказа, че хартиените отпечатвания на атрибутите на положени електронни подписи под процесния РА, съвпадат с електронните подписи, установени при проверката.

По същия начин бе отговорено и относно подписите, положени под РД и всички ЗВР.

Възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че заключението не следва да бъде кредитирано, тъй като изводите са направени след преглед на електронни документи в НАП, а не при преглед на представения оптичен носител, е неотносимо, тъй като вещото лице е работило с оригиналните електронни документи, а не с копие на същите и в този смисъл действията и изводите в СТЕ са правилни и законосъобразни.

Констатациите на ревизиращия екип са мотивирани със следното изложение в РА и РД

„………………Ревизията обхваща периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г., през който ревизираното лице извършва преработка на месо и търговия с месни продукти, осъществявани в обекти в гр. Димитровград.

За ревизираните данъчни периоди на основание чл. 70, ал.5 във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС не е признат данъчен кредит в размер на 23 453,00 лв. по 16 броя фактури, издадени от „Л.И.” ЕООД с ЕИК  ***. Предмет на доставка по фактурите е говеждо трупно месо, карантия и авансово плащане за доставката им.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22220516152526-141-001/06.10.2016 г., при която е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС два пъти от орган по приходите заради установени обстоятелства по чл. 176 от  с.з.

Във връзка с проверката е изготвено ИПДПОЗЛ №  П-22220516152526-040-001/31.08.2016 г., което е изпратено на декларирания електронен адрес. До датата на изготвяне на протокола за проверката не е получено потвърждение за получаване на електронното съобщение. На 02.09.2016 г. и 12.09.2016 г. са извършени посещения на адреса за кореспонденция, при които не е открит представител или упълномощено лице за получаване на съобщения или книжа. Посещенията са документирани по реда на ДОПК с протоколи. 

Изготвено е съобщение по чл. 32 от ДОПК за явяване във връзка с връчване на изготвеното ИПДПОЗЛ, поставено на таблото в съответната ТД на НАП, а искането е изпратено по пощата с писмо с обратна разписка. Писмото се е върнало с отбелязване на обратната разписка „непознат на адреса“.

В указания в искането срок от страна на доставчика не са представени документи и писмени обяснения във връзка с фактурите, по които ревизираното лице претендира данъчен кредит.

С искане изх. № Р-16002616005654-040-01/23.08.2016 г.  от ревизираното лице е поискано да представи сключени договори с контрагента; всички съпътстващи фактурите  документи – заявки, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, експедиционни бележки, разписки и други; документи за извършени разплащания; данни за обекта, от който са натоварени и в който са разтоварени стоките; данни за лицата, натоварили/предали и разтоварили/приели стоките; данни за транспортните средства – чия собственост са, кой е извършил транспортирането на стоките и за чия сметка, издадени пътни листове; писмени обяснения относно предназначението на фактурираните стоки и последващото разпореждане с тях.

В отговор на това искане са представени счетоводни документи за отразяване на получените фактури; складови разписки с посочен в тях доставчик „Л.И.“ ЕООД; търговски документи с посочен получател ревизираното лице и доставчик ЕТ „К.-К.И.-И.И.“ с ЕИК ***; приемо-предавателни протоколи, според които  „Л.И.“ ЕООД предава стоките на „Л.“ ООД; товарителници и пътни листове, издадени от „Л.“ ООД във връзка с превоза на стоките; извлечения от банкови сметки; документи за последваща реализация – справка за доставка на говеждо трупно месо, глави и карантия, разпад на говеждо трупно и глави по всяка фактура /без фактурите, документиращи авансово плащане/, справка за реализация по обратна проследяемост на говеждо трупно, глави и карантия; нареждания за експедиция и фактури за продажби.

Относно фактурите, документиращи платен аванс в обжалвания акт е посочено, че по всички тях е налице окончателно изпълнение. Плащането е извършено по банков път.

Относно фактурите с предмет различни количества стоки са проследени записванията в счетоводството на жалбоподателя и е посочено, че с декларация към приемо-предавателните протоколи управителят на фирма „Л.И.“ ЕООД декларира, че стоките са негова собственост и са придобити в резултат на сделки с доставчици.

Според представените от жалбоподателя документи, транспортните разходи по доставката на посочените във фактурите стоки са за негова сметка.  Според тези документи, като изпращач на стоките е посочен доставчика „Л.И.“ ЕООД. Мястото на натоварване е гр. Харманли, индустриална зона/обект на ЕТ „К.-К.И.-И.И.“. Последното лице е посочено и в търговските документи към фактурите, в които документи едноличният търговец удостоверява, че доставяните продукти отговарят на ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания по регламентите на ЕС и са предназначени за човешка консумация.

При извършена проверка в информационните масиви на НАП за доставчика е установено, че няма регистриран ЕКАФП и обекти, в които да осъществява дейност; за 2014 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която не са декларирани разходи за амортизации на ДМА. За 2015 г. не е подадена такава декларация и не са декларирани получени доходи. За ревизирания период в дружеството е назначено по трудов договор само едно лице на длъжност хигиенист. В дневниците за покупки за периода 01.01.2014 г. – 30.06.2016 г. са отразени доставки по 8 броя фактури, издадени от ЕТ „К.-К.И.-И.И.“ с предмет на доставка услуга - ишлеме. В дневниците за продажби на ЕТ тези фактури са отразени с предмет на сделката „клане на ишлеме“.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на  ЕТ „К.-К.И.-И.И.“, документирана с протокол № П-16002616190742-141-001/08.11.2016 г. При проверката изготвеното искане за представяне на документи и писмени обяснения е изпратено на декларирания електронен адрес. Въпреки че е получено потвърждение за получаването му в срока, указан от органите по приходите не са представени изисканите 11 броя търговски документи, подробно описани в обжалвания акт, които придружават фактурите, документиращи доставки на определени количества стоки - говеждо трупно месо и карантия; документи, удостоверяващи собствеността на стоките; приемането и предаването им; лицата, които са сторили това и мястото, където това е станало; фактури за извършено клане на животни във връзка с доставките на горепосочените стоки; счетоводни документи; документи, удостоверяващи правото и възможността търговецът да извършва услуги, свързани с добиването на трупно месо; писмени обяснения.

При проверка в информационната система на НАП за ЕТ „К.-К.И.-И.И.“ е констатирано, че за 2015 г. от страна на ЕТ не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не са декларирани получени доходи от извършвана дейност.

Ревизиращият орган е анализирал всички представени документи и е направил извод, че от тях не е доказано изпълнение на доставки на стоки от страна на доставчика „Л.И.“ ЕООД, независимо от това, че има издадени фактури. Основанията за това са следните:

-                     не са представени документи, че доставчикът притежава стоките и материалите, посочени в издадените фактури – живи животни или добити продукти/разфасовки от тях;

-                     не са представени документи, които да удостоверят, че доставчикът разполага със собствени или наети бази за приемане и престой на живи животни, които да бъдат заколени;

-                     не са представени документи и писмени обяснения, които да посочат дали, по какъв начин и кога животните са доставени до кланицата на ЕТ „К.-К.И.-И.И.“ в гр. Харманли; от кого е извършен превозът им; от кого са предадени и от кого са приети; точния обект, от който са натоварени.

Предвид изложеното органите по приходите приемат, че дружеството „Л.И.“ ЕООД не е реалният доставчик на стоките по издадените от него фактури. Представените от ревизираното лице документи, удостоверяващи получаването на стоките от кланицата на ЕТ „К.-К.И.-И.И.“ и тяхното транспортиране до производствената му база, както и влагането на стоките и последващото разпореждане с тях не доказват, че доставчик на тези стоки е именно „Л.И.“ ЕООД. Те удостоверяват факти и обстоятелства, възникнали след доставянето на животните в кланицата в Харманли. По време на ревизията не са представени данни за доставката до момента на предаване на животните за клане нито от доставчика „Л.И.“ ЕООД, нито от лицето, издало транспортни документи във връзка с превоза на трупно месо и карантии. Такива данни не са установени и при извършените служебни проверки от органите по приходите.

Прието е, че събраните документи не доказват извършването на доставка на стоки по спорните фактури, наличие на данъчно събитие и основание за начисляване на данък по тях, което представлява обстоятелство по чл. 70, ал.5 от ЗДДС и е основание на ревизираното дружество да бъде отказан данъчен кредит в общ размер 23 453,00 лв. и да бъдат начислени прилежащи лихви в размер на 4 673,96 лв…………….“

От страна на дружеството-жалбоподател се възразява, че процесният акт не е подписан от посочените лица и няма доказателства за вида на електронните подписи, с които актът е подписан. Възражението не отговаря на истината. Съгласно закона подписът под всеки един документ може да бъде саморъчен или електронен. Електронните подписи са няколко вида, като съгласно чл. 13, ал.4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис е равнозначен на саморъчно поставения подпис. Съгласно чл. 16, ал.1 от с.з., КЕП е този подпис, който е придружен от издадено удостоверение за квалифициран електронен подпис от доставчика на удостоверителни услуги. Това удостоверение трябва да отговаря на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП, трябва да удостоверява връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Представените удостоверения по делото за положените електронни подписи от органите по приходите отговарят на всички тези изисквания. Представени са сертификати за КЕП, всички от тях обвързани с името на автора, титуляра, издателя, дати на валидност, както и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи също наличието и валидността на подписите за посочен период от време, съвпадащо с времето на подписване на процесните актове: заповеди за възлагане на ревизия, протоколи, ревизионен доклад и ревизионен акт. Налице е и възможността подписите да бъдат проверени в електронен регистър B Trust info, който е публичен. Нещо повече, в хода на ревизията връзката между ревизираното лице и органа по приходите е изцяло по електронен път и в нито един момент представляващ дружеството не е оспорил автентичността на документите, получени от него. Точно обратното — лицето е отговаряло на исканията и запитванията като е представяло документи или е извършвало други процесуални действия. В този смисъл, след преглед на електронната кореспонденция между двете страни, приложена по делото, липсва всякакво основание да се прогласи нищожност както на заповедите за възлагане на ревизия, така и на актовете, издадени впоследствие — доклад и ревизионен акт. Представените документи доказват връзката между лицата, явяващи се орган по приходите и електронния подпис, чиито титуляри се явяват същите, поради което не е налице нищожност на акта.

Съгласно текста на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави.

Реалното наличие на доставка не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ. Следва да се провери изпълнението им, за да бъде направена преценка дали ревизираният данъчен субект има право да приспадне данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

От събраните по делото материали не може да бъде обоснован извод, че в конкретния случай са налице извършени облагаеми доставки на стоки по смисъла на ЗДДС по фактурите, издадени от „Л.И.“ ЕООД. Липсват годни доказателства за придобиването на различните количества месо. Липсват годни доказателства, от които по безспорен начин да се направи извод, че на съответната дата, посочена във фактурите и приемо-предавателните протоколи на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи. Няма  писмени обяснения за това по какъв начин и кога животните са доставени до кланицата на ЕТ „К.-К.И.-И.И.“ в гр. Харманли; от кого е извършен превозът им; от кого са предадени и от кого са приети; точния обект, от който са натоварени.

Правилни са аргументите на решаващия орган, че от ревизираното лице са представени търговски документи, придружаващи спорните фактури, но тези документи са издадени не от доставчика, а от трето лице - ЕТ „К.-К.И.-И.И.“ и истинността им не е потвърдена, тъй като това лице не е отговорило на питането на органи по приходите дали в действителност е издало такива документи на „Л.“ ООД и не е представило техни заверени копия.

Споделят се изводите, че данните, съдържащи се в  представените от ревизираното лице приемо-предавателни  протоколи, съставени между него и доставчика му „Л.И.“ ЕООД, според които различните стоки са разтоварени/предадени в гр. Димитровград – обект на клиента, не са потвърдени от другите събрани по преписката документи, тъй като доказателствата за транспортиране на стоките и предназначението им - пътни листове и търговски документи, са издадени от самото претендиращо правото на данъчен кредит лице и трето лице /ЕТ „К.-К.И.-И.И.“/, за което не е доказана връзката му с доставчика и процесните стоки. 

Споделя се становището на органите по приходите, че съдебната практика нееднократно е постановявала, че установяването на произхода на стоките не е предпоставка за признаването правото на данъчен кредит. Но в случая установяването на произхода на стоките и тяхното движение е свързано с доказването факта на съществуването в обективната действителност на предмета на стопанските операции, както и че именно собствеността върху тези стоки е преминала в патримониума на ревизираното лице и то е осъществило последващи облагаеми доставки именно с тези стоки.

Настоящата инстанция приема, че в хода на ревизионното производство е извършена правилна преценка на събрания по преписката доказателствен материал, от което следва, че  може да бъде обоснован извод за липса на реални доставки по спорните фактури като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и че данъкът по тях е начислен без законово основание, което представлява изпълнен фактически състава на нормата на чл.70, ал.5 от с.з. Предвид горното, констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни, подкрепени и документирани с годни доказателства, неоспорени в хода на настоящото производство.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. В настоящия случай, изложените от твърдения в жалбата не са подкрепени с доказателства. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и разноски в размер на 1 625 лв.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Л." ООД, ЕИК ***, ***, представлявано от Й.И.И.срещу РА № Р-16002616005654-091-001/11.01.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 90/22.02.2017 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив.         

ОСЪЖДА "Л." ООД, ЕИК ***, ***, представлявано от Й.И.И.да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение и разноски в общ размер на 1 625 лв.               

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: