Р Е Ш Е Н И Е

№ 1243

гр.Пловдив, 13, 07, 2017 год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 Административен съд - Пловдив, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни,  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

 при секретаря В. Е., като разгледа докладваното от председателя  адм. дело № 651 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на  Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

Жалбоподателят - Х.А.А. с ЕГН ********** *** обжалва Заповед № ДК-02-ЮЦР-14/01.09.2015 г. на Началника на РДНСК П. чрез адв.В. и Р.. Счита жалбата за неправилна, необоснована и незаконосъобразна и иска нейната отмяна. В жалбата се твърди, че поканата ЮЦР-Пд-130-00-021/11.01.2017 г. на Началника на РДНСК ЮЦР не му е връчвана никога и той се е запознал с нея, след като се е запознал със съдържанието на процесната заповед. Твърди, че посочения “навес - тип заслон”, не представлява сграда и обект по смисъла на чл.137, ал.1, т.1, б.”М” от ЗУТ, а преместваем обект по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ. В горния смисъл счита, че за поставянето на преместваемо съоръжение не е необходимо нито изготвяне на строителни книжа, нито разрешение за строеж, както и изготвяне на инвестиционни проекти.  Претендира съдебни разноски. В  представената защита  и допълнение към жалба / л. 151-164/ се твърди нищожност , като се цитира и практика на ВАС по ад. 4305/2016г. на второ отделение.

Ответникът  -  НАЧАЛНИК РДНСК-ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН – чрез юрк.И., оспорва жалбата като неоснователна и недопустима, предвид просрочието й, тъй като е издадена срещу неизвестен извършител и след съобщение по реда на § 4 от ЗУТ, което е качено на интернет страницата на ДНСК на два пъти, на 04.12.2015 г. и на 07.12.2015 г. Твърди и че съществува и констативен протокол за влизането й в сила на оспорената заповед, който е съставен от служители на РДНСК - ЮЦР от 28.12.2015 г., приложен на л.41 по делото. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Окръжна прокуратура – Пловдив не встъпва в процеса и не изразява становище.

Заинтересованите страни   -  Р.Д.А., В.Р.Х., Е.А.Д.,  С.А.А., С.А.К., С.А.Д.  и Й.А.Д. редовно уведомени, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по съществото на спора.

По допустимостта на жалбата -  доколкото в становище на л. 12  А. твърди че никога не му е връчване  процесната заповед  , а и обратни по смисъл доказателства по делото няма , следва да се приеме че жалбата е процесуално допустима и  като подадена от лице с правен интерес,  в преклуз. Срок от запознаването с поканата.

От фактическа страна следва да се приеме за установено следното:

 На 20,05,2015г., от представители на РДНСК – ЮЦР е извършена проверка на строеж: „дървен навес-тип заслон“   в поземлен имот с кадастрални идентификатори № 70757,13,12 по КК и КР на  с. С.В., община А., област Пловдив. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол № 13 и 14 от 20.05.2015г., в които е посочено, че в имота е извършено строителство  без необходимите строителни книжа и без съответствие с ПУП, без становище на РИОСВ и Министерство на културата.

Проверката е извършена в отсъствието на  жалбоподателя и др. заинтересовани лица.

Горното е дало основание да се образува административно производство по премахване на приетото за незаконно строителство.

Началник на РДНСК „Южен централен район“ на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и в хипотезата на чл. 137, ал. 1, т.1, б. „м“ от ЗУТ е наредил с  процесната  Заповед № ДК-02-ЮЦР-14/01.09.2015 г.  премахването на незаконен строеж представляващ „дървен навес - тип заслон“   в поземлен имот с кадастрални идентификатори № 70737,13,12 по КК и КР на  с. С.В., община А., област Пловдив с неизвестен извършител.

Предвид невръчването на заповедта и влизането й в сила,  административния орган на осн. чл. 277 от АПК е разпратил покани до  собствениците на имота  за доброволно изпълнение на приетата за влязла в сила заповед.

В преписката са приложени / л.14-53/  доказателствата по  принудителното изпълнение на заповедта , план сметки , оферти за изпълнение и доказателства за обявяване на поканите. Прави впечатление че  в съобщение от 4.12.2015г. / л.44/  е посочено неизвестен автор за строежа , а в КП от 20,11,2015г. / л.50/  са посочени заинтересованите лица в настоящото съдебно производство , като  отсъстващи лица по смисъла на пар. 4 , ал. 2  от ДР на ЗУТ.

Скица, от КК и КР  на с. Син връх, за процесният имот е представена на л. 72.

В съдебната фаза в открито заседание на 19,05.2017 г. жалбоподателят е поискал и съдът е допуснал извършването на СТЕ със задача основно да се установи типът на строителството и начина на закрепване към повърхността.

От приетата по делото СТЕ / л.139/ на инж. К. се установява,  че  „дървения навес-тип заслон“  е разположен в нива , необработваема , частна собственост  и представлява дървена конструкция от колони, надлъжни и напречни греди, разкоси и столици, върху които е поставена ламарина и друго  покривно покритие. До основната дървена конструкция е прикрепена втора , по-малка  такава от същия тип.  Дървената конструкция е прикрепена трайно към терена , чрез  настилка от бетон и камъни. Дървената конструкция  е оградена от трите страни с дървени стени ,  като в средата са монтирани маси и пейки , а в едното помещение е налице и чешма с табела.

За правото:

 По делото се спори както по отношение на материалната компетентност на органа издал акта, така и относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки и наличието на фактическите основания за неговото издаване.  

Атакуваната заповед е издадена от Началник на ДНСК ЮЦР на осн. чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, упълномощен по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ със Заповед № РД-13-378/ 26. 11. 2012 г. на Началника на ДНСК. Според чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. В заповедта обектът е определен като първа категория на осн. чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение", както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии са първа категория.

За да се отговори на въпроса в компетенциите на Началника на ДНСК ЮЦР ли е да издаде процесната заповед, следва да се отговори на  въпросите, представлява ли процесния обект “строеж”, в частност “сграда”, каква категория е и като част от охранителната зона на недвижима археологическа културна ценност "Тракийско скално светилище Белинташ", намира ли се извън урбанизирана територия.

 Според констативните  протоколи № 13 и 14 описани по-горе  процесният незаконен строеж представлява: на строеж,  „дървен навес-тип заслон“   в поземлен имот с кадастрални идентификатори № 70757,13,12 по КК и КР на  с. С.В., община А., област Пловдив и е първа категория.

Понятието за строеж е дефинирано в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, според който  „строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Видно е, че подходът на законодателя е бил да посочи видове строежи, които се включат в по-широкото и общо понятие „строеж“.

Според чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ като са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855 / 2010.г, докладчик съдията Емилия Миткова).

При това положение, не следва да има съмнение, че законодателят в нормата на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ, от общия обхват на понятието строеж, е конкретизирал точно определен вид строежи на основното застрояване –„сгради“, т.е. не и останалите видове строежи: постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и т.н. Този извод се подкрепя и от съпоставка с останалите хипотези по т.1 на чл. 137 от ЗУТ, така по б. „а“, „б“ и „ж“ строежите са от категорията мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; по б. „в“, „г“ и „е“ – строежи свързани със защита на важни обществени интереси и такива, по отношение на които са налице специфични изисквания; по б. „з“, „и“ и „к“ – производствени сгради, инсталации, съоръжения и прилежаща инфраструктура. Очевидно е, че законодателят е прилагал ясен критерии при определяне на видовете категории строежи и също така ясно в чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ е посочил като строеж първа категория – „сгради“, за които е налице специфична локация в археологически резервати с установен охранителен режим.

По делото не се спори, че процесният строеж представлява  „дървен навес-тип заслон“   в поземлен имот с кадастрални идентификатори № 70757,13,12 по КК и КР на  с. С.В., община А., област Пловдив.

Обсъдената фактическа и правна обстановка, налага извода, че процесният обект не може да бъде причислен към хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м",  вр. чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, от което на свой ред следва, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт, без да притежава необходимата материална компетентност. Компетентен в случая е бил кмета на Община А..

  В настоящото производство съдът е длъжен да се съобрази със задължителната съдебна практика по ад. 4305/2016г., на ВАС - второ отделение, като се обяви нищожността на оспорената заповед.

От страна на жалбоподателя  се претендира присъждане на сторените в хода на делото разноски, поради което съгласно приложените на л.7, 95 и  127 доказателства , такива се установиха в размер на 310 / триста и десет / лева.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

Р    Е    Ш    И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА  Заповед № ДК-02-ЮЦР-14/01.09.2015 г.  на Началник на РДНСК „Южен централен район“, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – представляващ „дървен навес - тип заслон“   в поземлен имот с кадастрални идентификатори № 70737,13,12 по КК и КР на  с. С.В., община А., област П. с неизвестен извършител.

ОСЪЖДА   РДНСК „Южен централен район“ да заплати на Х.А.А. с ЕГН ********** ***  съдебни разноски в размер на 310 / триста и десет / лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: