Р Е Ш Е Н И Е

№ 607

 

Град Пловдив, 19 април 2017 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,  в открито заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета  година в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при участието на секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 659 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на К.К.А. *** против заповед № РД-16-134 от 17.02.2016 г. на кмета на район „Централен” при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Стопанска сграда – работилница”, с идентификатор 56784.542.350.3, находящ се в УПИ XXXVI-350, кв.69-стар, 21-нов, по плана на кв.”Университетски”, Пловдив, с административен адрес*****, град Пловдив, извършен от К.К.А. без одобрен проект и разрешение за строеж, с което е нарушен чл.148 ЗУТ.

Според жалбоподателката оспорената заповед е нищожна и незаконосъобразна, поради което се иска нейната отмяна. Твърди се, че процесната постройка е строена преди 1954 г. и първоначално е била конюшня-обор, че жалбоподателката няма нищо общо с извършването на строителството. Заповедта не е мотивирана, с което са нарушени изискванията на чл.59, ал.1 и 2 АПК, което рефлектира върху правото на защита. Твърди, че административният орган не е изследвал въпроса с търпимостта на стопанската сграда, за която е приложим реда по § 16, ал.1 ДР ЗУТ. Според жалбоподателката оспорената заповед няма издател, опорочена е процедурата по нейното издаване. Допълнителни съображения по същество са изложени и в представената на 17.06.2016 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 16.06.2016 г. и на 30.03.2017 г. писмени защити.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати с оглед на вмененото задължение за премахване на строеж, от който жалбоподателката се ползва, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на 01.03.2016 г., лично, срещу подпис на жалбоподателката, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, обаче, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на решение № 93 (л.46 от първоначалното дело), взето по протокол № 21 от 23.06.1955 г. на Изпълкома на ГНС  Пловдив и договор от 04.07.1956 г. (л.49-51 от първоначалното дело) на К.К.А. (съпруг на жалбоподателката, видно от удостоверение за наследници – л.45) и М.А.Г. е отстъпено правото да построят двуетажна жилищна сграда върху урегулирано държавно място, съставляващо парцел XXVII в кв.113 (нов), Лаута,  по плана на гр. Пловдив, граничещ от три страни с държавни парцели XXVIIIXXIXXXVI и ул. „Колоездачна“.

През 1975 г. К.А. е уведомен с писмо с изх.№ 1254 от 20.12.1975 г. (л.47 от делото) на архитекта на ІV РНС, че му се разрешава да построи временен гараж в имота, като скрие калкана на съществуващия такъв на граничната линия, за което следва да представи нотариално заверени декларации от собствениците и съседите от изток, каквито няма данни по делото да са били представени.

През 1993 г. след смъртта на К.А. с нотариален акт № 12, том 64, дело № 16746 от 1993 г. на нотариус при Пловдивския районен съд жалбоподателката придобива по дарение от синовете си техните наследствени по 1/6 идеална част от жилището, представляващо северната част от постройка, с вход към север, находяща се в гр. Пловдив, ул.”Колоездачна” № 14, построена  върху общинско място – парцел XXXVI, имот пл.№ 350, в кв.113, при граници от три страни държавни парцели XXXVII, XXXV и ул. „Колоездачна“.

За процесния имот – дворно място, застроено и незастроено с площ 500 кв.м, представляващо УПИ XXXVI-350, кв. 21 – нов, 69 – стар, по плана на кв.”Университетски”, одобрен със заповед № ОА-1103 от 13.07.1992 г., с адрес: ****, – е издаден акт за частна общинска собственост № 1106 от 28.06.2006 г. В графа 11 „Разпоредителни действия с имота” е отразено отстъпеното право на строеж с протокол № 21 от 23.06.1955 г. В графа 13 „Забележки” е отразено осъщественото строителство съгласно издадената скица № 714 от 27.04.2006 г. (л.48 от делото) – двуетажни масивни жилищни сгради от 63 кв.м и 70 кв.м и масивна жилищна сграда от 12 кв.м, както и отписването на 1/2 идеална част от дворното място като общинска собственост на основание чл.64, ал.1 ЗОС. Видно от скица № 15-468302 от 28.10.2015 г. на СГКК Пловдив (л.36 от делото) в имот с идентификатор № 56784.524.350 (парцел XXXVI- 350, кв. 21(113) по предходен план), собственици на имота с идентификатор № 56784.524.350 при равни права са община Пловдив и М. А. Г. въз основа на нотариален акт № 9, том 55, рег.№ 19575, дело 10491 от 03.07.2015 г. на Служба по вписванията Пловдив.

Със заявление с вх.№ 94012-5640 от 17.05.2013 г. (л.52 от делото) жалбоподателката е поискала узаконяване на постройки, каквито, видно от скица от подробния устройствен план и от извадката от кадастралната карта, действително се намират в процесния имот. С писмо с изх.№ 94012-5640 от 17.06.2013 г. главният архитект на район „Централен“ е изискал от жалбподателката представяне на следните документи: 1) за гаража – съгласие на съсобствениците в имота и на собствениците в УПИ ХХХV-351, изискано с писмо от ІV РНС от 20.07.1975 г.; 2) за стопанските постройки (работилница и навес) – съгласие и отстъпено право на строеж от собствениците на имота. Няма данни по административната преписка такива документи да са били представени.

С писмо изх.№ 94012-5640 от 25.02.2014 г. главният архитект на район „Централен“ е изпратил копие от заявлението на жалбоподателката на зам.-кмета на община Пловдив за становище във връзка с продължаване на процедурата по узаконяване. С писмо с изх.№ 14РЦ-122 от 28.03.2014 г. зам.-кметът е отговорил, че с решение, взето с протокол № 97 от 19.03.2014 г., комисията по чл.2, ал.3 НРПУРОИ при община Пловдив възразява срещу исканото узаконяване, тъй като 1/2 идеална част от УПИ XXXVI-350, кв.69-стар, 21-нов по плана на кв.”Университетски”, гр. Пловдив, е общинска собственост.

С писмо с изх.№ 94012-5640 от 19.05.2014 г. главният архитект на района е уведомил жалбоподателката, че община Пловдив като собственик на 1/2 идеална част от УПИ XXXVI-350, кв.69-стар, 21-нов, възразява срещу исканото узаконяване на гараж и стопанска постройка, поради което незаконното строителство следва да бъде доброволно премахнато в 15-дневен срок от получаване на писмото или в противен случай ще се проведе процедура по чл.225а ЗУТ за принудително премахване.

            На 15.01.2016 г. е извършена проверка на строеж: „Стопанска постройка – работилница“, с административен адрес: ****, в УПИ XXXVI-350, кв.21-нов, 69-стар по плана на кв.”Университетски, град Пловдив.  Съставен е констативен акт № 2 от 15.01.2016 г. за това, че строежът е собственост на жалбоподателката и е извършен от нея без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, за строежа не са представени документи за собственост или отстъпено право на строеж, че строежът представлява стопанска постройка с размер 8,80/3 м и височина 2,05 м, разделена на три отделни помещения, с което са нарушени чл.142 и чл.148 ЗУТ. Въз основа на този констативен акт кметът на район „Централен“ е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото е разпитана свидетелката Ц.Д.П., съседка, според която на ***** има сграда с работилница. Свидетелката посочва, че през 1956 г., когато нейните родители започнали да строят къща, свекърът и свекървата на К. вече били построили тяхната къща и конюшня с плоча. Конюшнята била в сегашния вид, но отстрани не било затворено. След години К. дошла в къщата и направили работилница в тази сграда. Само измазали и затворили отпред един отвор. Затварянето на конюшнята било преди 1965 година. Работилницата се ползвала от мъжа на К..

Съдът кредитира показанията на свидетелката като непосредствени, логични и последователни, но намира, че с тях не се установяват нови факти от значение за настоящия спор. Фактът, че процесната работилница, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, е извършено преди много години, не е спорен между страните, а други факти от значение за делото от свидетелските показания не се установяват – имало ли е издадено разрешение за строеж, имало ли е съгласие от собствениците и съседите.

В хода на настоящото съдебно производство с оглед изпълнение на задължителните указания на Върховния административен съд, дадени в решение № 2726 от 06.03.2017 г. по адм. дело № 8875/2016 г., ІІ о., беше допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза за установяване допустимостта на процесния строеж с действащите подробни градоустройствени планове и с правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, но поради отказ на жалбоподателката да внесе определения депозит за вещото лице експертизата беше заличена и тези важни за спора въпроса останаха недоказани при доказателствена тежест за жалбоподателката.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Противно на изразеното от жалбоподателката становище в оспорената заповед е посочен нейният издател и това е кметът на район „Централен” при община Пловдив. Вярно е, че неговото име и длъжност са посочени в края на заповедта, където е положен и неговият подпис, но това обстоятелство не прави заповедта нищожна поради липса на автор и не се отразява по никакъв начин на нейната законосъобразност, доколкото не поражда съмнения в авторството, тъй като подписите на останалите длъжностни лица удостоверяват съгласуването и техническото изготвяне на заповедта.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В настоящия случай заповедта е издадена от кмет на район, който е бил надлежно упълномощен за това въз основа на заповед № 13ОА556 от 05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив, което упълномощаване е правно възможно, изхождайки от нормата на чл.225а, ал.1 ЗУТ.

Не се спори между страните, че процесният строеж представлява работилница, като е без значение дали в годините назад тя е имала друг характер – обор, конюшня или друго стопанско предназначение. При всички случаи тази стопанска постройка е елемент на допълващото застрояване, с второстепенен, спомагателен и обслужващ характер и представлява строеж пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.а ЗУТ, както е определен и от административния орган. Следователно именно упълномощеният от кмета на общината кмет на района е материално компетентен да издаде заповед за премахване на процесния строеж.

Няма спор между страните и относно факта, че процесната стопанска постройка е реализирана без разрешение за строеж, строителни книжа и отстъпено право на строеж (чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ) и представлява незаконно строителство. За това говори и извънпроцесуалното поведение на жалбоподателката, която чрез заявлението си от 17.05.2013 г. е инициирала започване на процедура за узаконяване на стопанската постройка и гаража, завършила със отказ постройките да бъдат узаконени.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че тя не е извършител на строежа и не следва да бъде адресат на оспорената заповед. По делото безспорно се установи, че за процесното строителство няма документи за собственост и то е осъществено без разрешение за строеж или други одобрени строителни книжа. В същото време обаче още през 1955 г. на съпруга на жалбоподателката е било отстъпено правото на строеж върху процесния имот, за да построи жилищна сграда, която след неговата смърт през 1993 г. е станала изключителна собственост на жалбоподателката. От друга страна, както се каза вече, именно жалбоподателката със заявлението от 17.05.2013 г. е инициирала започване на процедура по узаконяване на незаконните постройки, т.е., заявила е своите вещноправни претенции върху стопанската постройка и гаража и в този смисъл правилно е определен адресата на обжалвания административен акт. Дори и да не е извършител на процесното строителство, което според настоящия съдебен състав не е категорично установено по делото, то жалбоподателката има тези постройки за свои и следователно като техен владелец е длъжна да ги премахне предвид невъзможността същите да бъдат узаконени.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че процесният незаконен строеж е търпим по смисъла на § 16, ал.1 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. За да бъде определен един строеж като търпим, не е достатъчно само той да е осъществен преди определена дата, но също е необходимо строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Двете предпоставки трябва да са кумулативно дадени и докато за първата от тях между страните няма спор (относно времето на извършване на строителството, че е назад в годините и влиза в приложното поле на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ), то по отношение на втората предпоставка жалбоподателката при нейна доказателствена тежест не е ангажирала доказателства нито при първоначалното разглеждане на делото, нито при настоящото повторно разглеждане. Недоказан остана фактът, че процесният строеж е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. При липсата на издадено разрешение за строеж именно в тежест на жалбоподателката е в условията на пълно насрещно доказване да установи, че са налице всички предпоставки по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, което тя не стори, въпреки че точно с такава задача беше допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза. Предвид отказа на жалбоподателката да внесе определения депозит за вещото лице експертизата беше заличена, т.е., жалбоподателката сама се постави в невъзможност да докаже твърдението си за търпимост на процесната стопанска постройка.

От друга страна, от съдържащото се в административната преписка писмо с изх.№ 94012-5640 от 25.02.2014 г. на главния архитект на района се установява, че процесната стопанска постройка е  изградена на 2 метра от съседния УПИ XXXVII-349, т.е., не е спазено изискването на чл.35, ал.1 ЗУТ за отстояние от съседния имот. Като се вземе предвид и обстоятелството, че постройката е изградена в имот, чужда собственост, без отстъпено право на строеж и без съгласие на неговите собственици, очевидно в случая не може да се говори за търпимост на процесния строеж, разпореден за премахване. В този смисъл напълно обосновано е възражението на процесуалния представител на ответника, че търпимостта представлява компромис от страна на законодателя, който допуска запазването на незаконен строеж, изграден обаче при съобразяване с одобрените градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали при неговото извършване или съгласно ЗУТ. Т.е., за търпимия строеж са валидни всички технически изисквания относно неговото извършване, като единствената разлика със законния строеж се състои в липсата на строителни книжа. В този смисъл процесният строеж при никакви обстоятелства не би могъл да бъде определен като търпим, доколкото във всяко време и при действието на всички закони, уреждащи устройството на територията (ЗУТ, ЗТСУ, ЗПИНМ), за да бъде разрешено строителство на основно или допълващо застрояване е необходимо съгласието на собственика на земята, съответно предварително учредяване на право на строеж в полза на несобственик.

Не се споделя възражението на жалбоподателката за немотивираност на оспорената заповед. В нея достатъчно подробно, ясно и точно са посочени всички факти от значение за настоящия спор – строежът, неговата категория и неговата незаконност, невъзможността да бъде узаконен. Липсата на мотиви относно търпимостта на строежа в случая не представлява такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност на издадената заповед, защото макар и лаконично в заповедта е посочено, че община Пловдив е възразила срещу исканото узаконяване на стопанската постройка. От друга страна, в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за жалбоподателката да установи твърдението си, че постройката представлява търпим строеж, такива доказателства не бяха събрани, както това вече се каза и по-горе. Т.е., строежът не е търпим, съответно заповедта не е издадена при липса на мотиви.

Голословно и недоказано остана също възражението на жалбоподателката за нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството. В настоящия случай тази процедура е спазена – издаденият констативен акт № 2 от 15.01.2016 г. от служители в „Районен строителен контрол” при район „Централен” е послужил за основа за издаване на оспорената заповед. Следователно предвидената по закон процедура е изпълнена и не е налице такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на община Пловдив, район „Централен” сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на К.К.А., ЕГН **********,***, против заповед № РД-16-134 от 17.02.2016 г. на кмета на район „Централен” при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Стопанска сграда – работилница”, с идентификатор 56784.542.350.3, находящ се в УПИ XXXVI-350, кв.69-стар, 21-нов, по плана на кв.”Университетски”, Пловдив, с административен адрес: ****, град Пловдив, извършен от К.К.А. без одобрен проект и разрешение за строеж, с което е нарушен чл.148 ЗУТ.

ОСЪЖДА К.К.А., ЕГН **********,***, да заплати на община Пловдив, район „Централен” сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: