РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

898

26.05.2017 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 688 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на „Б.К.” ООД, ЕИК ***, с посочен адрес: **********, представлявано от управителя Г. М. Г. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №ЗО-0244028 от 14.02.2017 г. на Директора на Дирекция „Контрол при ТД на НАП гр. Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването е на становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Обжалва се Заповед № ЗО-0244028/14.02.2017 г. на Х. Г. Х. — директор на дирекция „Контрол" в ТД на НАП гр.Пловдив, с която се налага принудителна административна мярка — запечатване на търговски абект — склад, ************, стопанисван от „Б.К." ООД, с ЕІПК ******** и забрана за достъп до него за срок от 7/седем/ дни на основание чл.l86 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. В заповедта са изложени мотиви във връзка с продължителността на срока, като адм.орган е разпоредил предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка запечатване на търговски обект — склад, *********, община Смолян, стопанисван от „Б.К." ООД с ЕИК ********* За да наложи посочената принудителна адм.мярка, адм.орган е приел за установено, че е „извършено нарушение на чл.25 ал.2 от Наредба № H-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, 6."а" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС е наложена принудителната адм.мярка. Изложените мотиви от адм.орган относно продължителностга на срока се изразяват в следното: „Определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение. При определяне продължителностга на мярката се взеха предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, големината на търговския обект - склад и стойността на извършената продажба, за която не е издадена касова бележка в размер на 56,35 лв., реализирания оборот за месец януари в размер на 114,673.07 лв. и за периода от първи до девети февруари 2017г. в размер на 14,199.56 лв., а също така това се налага и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Следва да се отчете фактът, че с настоящото нарушение се засяга „ утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Така извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите налози. За извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок. При определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност, според който адм.орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска".

Заповедта за налагане на ПАМ е постановена в нарушение на материалния закон и не е съобразена с целта на закона. В обжалваната заповед липсват убедителни мотиви, които по безспорен начин да обосновават необходимосrга и основателносrга на наложената ПАМ. Изводите на адм.орган по отношение на установеното адм.нарушение са неправилни и несъответстващи на установената фактическа обстановка, с оглед на което обжалваната заповед се явява незаконосъобразна.

За да наложи посочената ПАМ, адм.орган се е мотивирал с довода, че „ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение. .., както и с необкодимостта от „извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект". При извършена проверка на 07.02.2017г. в обект, стопанисван от ЕТ „М.-83" в гр.Чепеларе, лицето М. Н. Б. е заявила пред проверяващите органи, че е получила стоки по търговски документ, по който доставчик е„Б.К." ООД и по който документ е извършила плащане в брой на сумата от 56,35 лв., но към търговския документ не е бил приложен касов бон. Направилото изявление за плащане лице се е подписало лично пред проверяващите органи. В последствие адм.органи са извършили на 10.02.2017г. проверка на търговски обект — склад, *********, стопанисван от жалбоподателя, при която проверка след направена справка от КЛЕН от дата 06.02.2017г. и 07.02.2017г., е установено, че няма отразена такава сума. Въз основа на изложеното, адм.органи са стигнали до извода, че „Б.К." ООД е извършило адм.нарушение на състава на чл.25 ал.2 от Наредба № H-18 от 13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС. В настоящия случай липсват доказателства, които да установяват по безспорен начин твърдяното от адм.орган нарушение по реда на чл.25 ал.2 от Наредба № H-18 от 13.12.2006г., с оглед на което е налице недоказаност на административното обвинение. В момента на извършената проверка в проверявания обект не е извършена доставка на стоки и не е извършено плащане на парични суми пред адм.органи. Изявлението на едно трето лице /изявлението е направено относно изгодни за лицето факти — погасяване на парично задължение/, че е извършило плащане в брой, за което не е представен касов бон не е достатъчно да обоснове твърдяното адм.нарушение. Адм.орган не е представил други доказателства, които са в подкрепа на заявеното адм.нарушение от страна на „Б.К." ООД. При извършена справка на 10.02.2017г. в търговски обект, стопанисван от жалбоподателя е направена справка от КЛЕН за дати 06.02.2017г. и 07.02.2017г. Не е установено въз основа на какви точно доказателства адм.орган е приел за установено, че доставката е извършена точно на една от тези две дати, нещо повече не е доказано по безспорен начин, че действително е било извършено плащане на доставени от склада на „Б.К." ООД стоки, плащането е в брой и това плащане е извършено на 07.02.2017г.

Наличието на първата от посочените от адм.орган в обжалваната заповед предпоставка е обосновано с характеристиката на принудителните административни мерки и със задължението за тьрговските субекти да издават касови бележки. Посочено е, че неизпълнението на това задължение води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Само неколкократното посочване на възможността да се стигне "до негативни последици за фиска" и "накърняване съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата", не освобождава адм.орган от задължението да посочи какви конкретно биха били тези последици и вреди, така че да е възможно да се установи дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния и обществен интерес. Извън гореизложеното, принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от кипотезите на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл. 186 ал. 1 б„а" ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Задължение на адм.орган е във всеки отделен случаи да докаже, че съществува такава възможност, който извод трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни дадености, от които може да се изведе обоснован извод, че привлеченото към адм.отговорност лице може да извърши друго административно нарушение. По аргумент от разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В обжалваната заповед не са изложени конкретни фактически основания за налагането на ПАМ, няма конкретни съображения на органа, бланкетно е посочено, че мярката се налага, за да се извърши промяна в организацията на дейността на конкретния обект. Видно от адм.преписка при извършена проверка на 10.02.2017г. в търговския обект, стопанисван от „Б.К." ООД, проверяващите органи отново не са станали свидетели на извършена пред тях продажба, за която да няма издадена касова бележка по надлежния ред. Нещо повече към датата на проверката в склада - 10.02.2017г. на ЕТ "М. Ш. — М.-83" гр.Чепеларе е била издадена фактура с прикрепен към нея служебен бон. Видно от датата на същата, сумата е платена в брой на 08.02.2017г., т.е. към датата на обжалваната заповед - 10.02.2017г., твърдяното адм.нарушение вече е било отстранено. Адм.орган е следвало да събере всички относими към това адм.нарушение доказателства, да обсъди всички релевантни факти, вкл. и новонастъпили такива и едва след като ги обсъди в цялост да извърши преценка налице ли са всички изброени в правната норма предпоставки за налагане на ПАМ и след тази цялостна преценка да предприеме действия по налагане на ПАМ.

При така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съобразно изхода от настоящото съдебно производство, на жалбоподателя по делото следва да бъдат присъдени сторените и надлежно претендирани разноски в размер на  300 лв. /триста лева/.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №ЗО-0244028 от 14.02.2017 г. на Директора на Дирекция „Контрол при ТД на НАП гр. Пловдив.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Пловдив да заплати на „Б.К.” ООД, ЕИК ***, с посочен адрес: **********, представлявано от управителя Г. М. Г. деловодни разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: