Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 1475

 

гр. Пловдив,  16 август 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

        

         при секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело   712 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.99 ал.6 от Закона за опазване на околната среда/ ЗООС/ във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

         Образувано е по жалба на Община „Марица“, представлявана от кмета-Д.И., против Решение № ПВ-30-ПР/2017г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение: Промяна на дейността на „**“ във „Ферма за отглеждане и угояване на водоплаващи птици с капацитет 38000 бр. птици“, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Местоположение в имот № 000880/47086.608.1/- **, в землището на с. **, местността „ **“, община Марица. Възложител „**“ ЕАД, ЕИК **, гр.София, **. 

        Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и  Наредбата за ОВОС. Твърди се, че не е извършено информиране на засегнатата общественост. Поддържа се, че обжалваният акт е постановен в нарушение на материални разпоредби на закона, понеже не е взето становището на органа по Закона за водите, тъй като от отпадъчните води ще се заустват в повърхностен воден басейн.  В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Хр.М., като се претендират и разноски.

Ответната страна – Директор на РИОСВ, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания административен акт и моли жалбата да бъде отхвърлена.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна-„**“ ЕАД, редовно призована, не взема становище по жалбата. 

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и от легитимирано лице , чийто правен интерес е уреден по силата на специалния закон Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, поради което се явява процесуално допустима.

         Предмет на разглеждане в настоящото производство е Решение № ПВ-30-ПР/2017г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение: Промяна на дейността на „**“ във „Ферма за отглеждане и угояване на водоплаващи птици с капацитет 38000 бр. птици“, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Местоположение в имот № 000880/47086.608.1/- **, в землището на с. **, местността „ **“, община Марица. Възложител „**“ ЕАД, ЕИК **, гр.София, **. 

        С обжалваното решение административният орган е приел, че предвид  местоположението, характера и вида на инвестиционното предложение, цел на плана, не се очаква значително отрицателно въздействие върху околната среда. Отразено е, че след предвидената от възложителя реконструкция на ПСОВ не се очаква значимо въздействие върху подземните и повърхностни води в обхвата на инвестиционното предложение, като пречистените води ще се отвеждат в р.С.. Не се очаква отделяните при експлоатацията на обекта /сероводород, амоняк, феноли и др./ да се излъчват извън границите на обекта и не се очаква въздействие върху атмосферния въздух. Торовият отпад ще се събира в торова площадка, а съществуващата пътна инфраструктура е достатъчна. Посочено е още, че в резултат от дейността не се очаква нарушаване на качествата и регенеративната способност на природните ресурси в района. Инвестиционното предложение ще бъде реализирано извън границите на защитени зони от мрежата на НАТУРА 2000, изграждането на фермата ще се извършва в границите на съществуващата площадка на бивша свинеферма.

         Регионална здравна инспекция-Пловдив с писмо изх. № 347/17.01.2017г. е определила, че не се очаква възникване на риск за човешкото здраве при реализация на инвестиционното намерение. 

         В обжалвания акт е посочено, че в изпълнение на чл. 6, ал. 9 и ал. 10 от Наредбата за ОВОС е осигурен обществен достъп до изготвената информация по Приложение № 2, като са представени копия от документацията на община-Марица и Кметство, с. **. поставено е условие, че въвеждането на обекта в експлоатация ще се извърши след като се изпълнят разпоредбите на чл. 127, ал.1 и ал. 2, чл. 132 и чл. 46, ал.1, т. 3 от Закона за водите/осигурено надеждно пречистване на отпадните води и разрешително за заустване на отпадъчни води/. 

         В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени Искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с вх. № ОВОС-977/11.11.2016г.; документи за кореспонденция между ответната администрация и община-Марица и кметство на с. **; писмо от 13.01.2017г. от „**“ ЕАД до община-Марица и Кметство на с. **, с което е предоставена информация за преценяване необходимостта от ОВОС по Приложение № 2 от Наредба за ОВОС за инвестиционно предложение „Промяна на дейността на свинеферма  ** 2 във Ферма за отглеждане и угояване на водоплаващи птици, в  имот № 000882/47086.608.1, в землището на с. **, местност „ **“, община Марица. Представени са били и документи от страна на дружеството-заявител за собственост върху имот 47086.608.3, договор за наем на имота и пречиствателната станция в имот  47086.608.1, информация за ЛПСОВ и разрешително за водовземане и разрешително за заустване на отпадъчни води.

         По делото беше допусната съдебно екологична експертиза, чието заключение беше прието без възражение от страните. Вещото лице поддържа, че реконструкцията и модернизацията на ЛПСОВ не е предмет на инвестиционното намерение, за което е постановения акт и поради това не е била включена в информацията по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. Експертът е дал данни за очакваното количество отпадни води, които биха се формирали от дейността на обекта. Съдът дава вяра на заявеното от вещото лице като изготвено професионално и отговарящо на целите, за които е била допусната експертизата по делото.

При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168 АПК във  връзка с чл.146 от АПК, съдът констатира следното:

Обжалваното решение е издадено от материално компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл.59 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, няма основание да се приеме, че правомощията на органа са осъществени превратно, т.е. не с оглед целта на закона, поради което оспореният административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По съществото на спора съдът намира, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон, поради което жалбата е неоснователна.

Инвестиционното предложение попада в обхвата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС, подлежи на преценка за необходимост от извършване на ОВОС и компетентен да направи тази преценка е директорът на РИОСВ – Пловдив. Видно от приложените по делото доказателства е, че изграждането на Локална пречиствателна станция за отпадни води в с. ** и в самия обект е самостоятелно инвестиционно предложение, което ще се осъществява от друг възложител.

Възложителят е  информирал  компетентните органи по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда и условията за извършване на ОВОС и е представил  информацията  по чл. 4, ал. 3 от същата наредба. Въз основа на уведомлението компетентният орган определя, че инвестиционното предложение попада в хипотезата на чл.93, ал. 1, т. 1 от ЗООС и подлежи на преценяване на необходимостта за извършване на ОВОС, както и че за него следва да бъде извършена оценка за съвместимост по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наредбата за ОС).

Процедурата по реда на глава шеста, раздел трети от ЗООС започва с внасянето от страна на дружеството на уведомление за инвестиционното предложение. Към документацията са приложени и доказателства, с които се установява, че е информирано засегнатото население, на чиято територия ще се реализира инвестиционното предложение в изпълнение на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС и чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Налице е обявяване на инвестиционното предложение по предвидения за това в закона ред, като надлежно е констатирано, че в законоустановения срок не са постъпили възражения.

В хода на процедурата по преценка за необходимостта от извършване на ОВОС е дадено становище от отдел „ОВО и ЕО” при РИОСВ, според което инвестиционното предложение не попада в защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, обектът на инвестиционното предложение попада в регулацията на с. ** и няма да засегне природни местообитания и местообитания на видове от флората и фауната, предмет на опазване в защитените зони и инвестиционното предложения не попада в защитени територии. Това становище е съобразено на по-късен етап при постановяването на оспореното решение на директора на РИОСВ-Пловдив. Съобразно изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2, буква „б" от Наредбата за ОВОС, компетентният орган по околна среда провежда консултации с Регионална здравна инспекция – Пловдив във връзка с определяне на необходимостта от извършване на ОВОС по отношение на степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве. Съобразно представеното становище на Регионална здравна инспекция – Пловдив няма необходимост от извършване на ОВОС за конкретното инвестиционно предложение, тъй като при строителството и обслужването на същото ще се използва съществуващата пътна инфраструктура, като изграждането на обекта не крие здравен риск. Направено е заключение, че не се очаква неблагоприятен ефект и възникване на здравен риск за населението от реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение. Жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи твърденията му за повишен здравен риск във връзка с реализацията на инвестиционното предложение.

На основание  чл. 40, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони компетентния орган извършва преценка за допустимостта на инвестиционното предложение. В случая процедурата по ОВОС е съвместена с процедурата по оценка за съвместимостта, като на основание чл. 40, ал. 3 и 4 от наредбата директорът на РИОСВ - Пловдив. преценя, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитени зони и взема предвид тази преценка при издаването на решение за преценяване на необходимостта от ОВОС.

Преценката да не се извършва ОВОС съвместена с оценка за съвместимост е направена като са взети предвид критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, чл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 16 от Наредбата за ОС. Взето е предвид, че инвестиционното предложение не попада в територията на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Констатирано е, че инвестиционното предложение само по себе си, както и във взаимодействие с други планове, програми и инвестиционни предложения, няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитени зони и природни местообитания, популации и местообитания на видове, представляващи предмет на опазване в защитените зони. Установено е, че инвестиционното предложение попада в регулацията на с. ** и не попада в защитени територии. В обжалвания акт  подробно са анализирани критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС предвид вида и характера на инвестиционното предложение.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че административният орган, обосновано е мотивирал липсата на необходимост за извършване на ОВОС по повод представеното му инвестиционно предложение. 

Доказателства относно необходимостта от извършване на екологична оценка на инвестиционното предложение не се представиха по делото.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваният акт е съответен на материалния закон. Жалбата като неоснователна ще следва да се отхвърли. 

Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира за неоснователна.  В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт“. Действително разпоредбата на чл.32 т.3 от ГПК дава възможност представители по пълномощие да бъдат освен юрисконсултите и други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Съдът приема, че ответната страна е надлежно представлявана в процеса от лице с юридическо образование. Това обстоятелство не е поставено под съмнение, но следва да се отбележи че правото на служители с юридическо образование да представляват юридически лица, по никакъв начин не е обвързано със задължението за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Длъжността „юрисконсулт“ не е идентична с друга длъжност, за която се изисква юридическо образование, затова съдът счита че е недопустимо да се прилага по аналогия разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК по отношение на други представители по пълномощие с юридическо образование.Тази разпоредба не би могла да се тълкува разширително, като се включват в хипотезата и други лица освен предвидените в нея. В този смисъл при буквално тълкуване на чл.78 ал.8 от ГПК съдът стига до извода ,че не се дължи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от лице, което няма качеството „юрисконсулт“.

В последното съдебно заседание е увеличен първоначалният депозит на вещото лице с 638,76лв. като жалбоподателят е бил задължен да ги внесе в 7-дневен срок по сметка на АдС.Пловдив. Това не сторено. Ето защо тази страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 638,76лв. по сметка на съда, след което тя да бъде изплатена на вещото лице.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, Административен съд – Пловдив, първо отделение, XVIII състав

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община „Марица“, представлявана от кмета-Д.И., против Решение № ПВ-30-ПР/2017г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите  - Пловдив.

         ОСЪЖДА          Община „Марица“ със седалище гр.Пловдив, бул. „Марица“ № 57А, да заплати по сметка на Административен съд-Пловдив сумата от 638,76лв.за допълване възнаграждението на вещото лице по СТЕ. 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/