РЕШЕНИЕ

№ 1485

гр. Пловдив, 21.08. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, XXIІ-ми състав, в публичното заседание на трети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря П. К., като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм. дело № 713 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.156 и следв. от ДОПК.

Образувано е по жалба на ЕТ „****“, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес за кореспонденция: ****, представлявано от З.М., против Ревизионен акт № Р-16002116002893-091-001/16.12.2016 г., потвърден с Решение № 89/22.02.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя се определени допълнително задължения за осигурителни вноски, както следва: - ДОО за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2013 г. в размер на 9 221.20 лв. и лихви – 4 551.71 лв.; ЗО за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2013 г. в размер на 3 666.93 лв. и лихви – 1 584.64 лв. и ДЗПО-УПФ за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2013 г. в размер на 1 360.57 лв. и лихви – 658.84 лв.

С жалбата се обжалва РА в частта за установени задължения за ЗОВ, като се твърди се, че същият е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, същият е необоснован и немотивиран, тъй като изводите са направени без да се анализира предоставената от фирмата справка за внесени суми за ДОО, ЗОВ, ДЗПО и ДОД по години. Излагат се подробни доводи в тази насока, като се твърди, че установените несъответствия нямат пряка връзка с установените в закона предпоставки за облагане. В съдебно заседание жалбоподателят дава становище, че е доказано от негова страна твърдението, че сумата, която е отписана от ТД на НАП е платена, което счита, че се установява от представени банкови извлечения.

Ответната страна, директорът на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., оспорва жалбата, като неоснователна, по доводи, подробно изложени в представената писмена защита. По същество счита, че издаденият административен акт е законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.  

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002116002893-020-001/26.04.2016 г., издадена от П. Д. С., началник сектор, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив, с обхват: данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.12.2010 г – 31.12.2013 г.; задължения за фонд „ГВРС“ за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2013 г.за универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода – 01.12.2010 г. – 31.12.2013 г.; задължения за ДОО за периода 01.12.2010 – 31.12.2013 г. и вноски за ЗО за периода 01.12.2010 – 31.12.2013 г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 30.04.2016 г. Със ЗВР № Р-16002116002893-020-002/29.07.2016 г. и ЗВР № Р-16002116002893-020-003/29.08.2016 г. на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 30.09.2016 г., като и двете заповеди са връчени на РЛ по електронен път. С оглед компетентността на органа, издал обжалвания РА, по делото са приложени: Заповед № РД-09-456/04.04.2016 г. и Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, както и 4 бр. удостоверения за квалифициран електронен подпис.

    З.А.М. с ЕТ „****“ е осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО и като такъв, има задължение да внася осигурителни вноски за лицата, работещи на трудов договор в предприятието му. В това му качество е възложена и извършена ревизията. Осигурителите декларират и внасят задълженията си по ЕИК, а самоосигуряващите се лица - по ЕГН.Органите по приходите са констатирали, че през ревизираните периоди от 01.12.2010 г. до 31.12.2013 г. З.А.М. с ЕТ „****“, ЕИК **** е извършвал дейността – пътнически сухопътен транспорт с код по КИД – 4939, по редовни линии в общ. Баните до Смолян и до Пловдив. В предприятието на ЕТ има наети лица по трудови правоотношения при условията на III категория труд. Подавани са уведомления по чл.62 ал.4 и ал.5 от КТ. С наетите лица са сключвани трудови договори при пълно работно време – 8 часа и за непълно работно време – 4 часа и 2 часа. Във фирмата е водена присъствена книга (форма обр.76) и графици за работа на работниците. Установено е, че за ревизираните периоди няма неизплатени начислени заплати, но същите са изплащани с голямо закъснение. Датите на изплащане на трудовите възнаграждения са декларирани от дружеството в декларации обр.6, които са подадени само за част от ревизираните периоди – от м.01.2011 г. до м.08.2011 г. За останалите периоди – за м.12.2010 г. и от м.09.2011 до м.12.2013 г. включително, не са подадени декларации обр.6. декларации обр.1 също не са подавани за всички периоди Констатирани са различия между данните относно начисления данък по първични счетоводни документи и подадената информация в НАП с декларации обр.1. нарушени са изискванията на чл.5 ал.4 т.1 и т.2 от КСО и на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за подаване от осигурителите за всяко осигурено лице данни за осигурителния доход, облагаем доход и за сумите за дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО и вноските за фонд „ГВРС“, дните в осигуряване, облагаемият доход и начисления данък по ЗДДФЛ. След преглед и анализ на представените от лицето документи – ведомости за заплати, форма обр.76 за отразяване явяванията на работа, пътни листове и др., и съпоставката им с наличните данни в информационната система на НАП – подадени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ, декларации обр.1 и обр.6, внесени задължителни осигурителни вноски и данък, са установени следните несъответствия между начислените и следващите се за начисляване: - лицето М. К. К. има отработени дни за периода 01.03.2011 г. – 30.07.2011 г., въпреки че няма сключен трудов договор с фирмата и няма данни във ведомостите за начислени и изплатени заплати за същия период; в РПВ е начислено възнаграждения за платен отпуск на работниците (2012 и 2013 г.), а в същото време, в присъствена форма обр.76 са отразени работни дни, за което има издадени пътни листове; част от работниците са работили на официални празници, като за това не им е начислено най-малко двойният размер на полагащото се дневно възнаграждение, в нарушение на разпоредбата на чл.264 от КТ. По този начин предприятието е укрило възнаграждения,, респ. дължими ЗОВ, поради което е прието, че са налице условията по чл.122 ал.1 т.1 от ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация.

Ревизията е извършена по реда на чл.122-124 от ДОПК. След извършен анализ на съотносимите обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК. Установени са допълнителни осигурителни задължения за част от наетите лица и ревизираните периоди. Относно издаваните от НАП удостоверения за липса на задължения е посочено, че съгласно чл.87 ал.1 от ДОПК, на всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка. В тази сметка се отразяват данните от подадените декларации, свързани с данъчното облагане и задължителни осигурителни вноски, издадени ревизионни актове, актове за прихващане или възстановяване, наказателни постановления и съдебните решения по тях. Посочено е, че в тази сметка се отразяват постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или всяко трето лице в полза на субекта, както и сумите, постъпили в резултат на действия по принудително изпълнение. В този смисъл е посочено, че в конкретния случай ЗЛ не е декларирало с декларация обр.6 задълженията си за данък по чл.42 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, в качеството си на осигурител, за м.12.2010 г. и от м.09.2011 до м.12.2013 г. Посочено е, че това не означава, че няма задължения за данък и осигуровки, а че същите не са установени по реда на ДОПК, поради което е получавал удостоверения за липса на задължения. Относно извършените от лицето плащания е посочено, че е необходимо да се има предвид реда за погасяване на публичните вземания – главница, лихва, разноски. Цитирани са разпоредбите на чл.169 от ДОПК в двете и редакции – до 04.03.2014 г. и след тази дата. На база на горните законови разпоредби работи системата за управление на приходите, поради което постъпили суми от ЗЛ за периода от 01.01.2013 до 04.03.2014 г. погасяват задължения, декларирани от същото. След като лицето не е декларирало задълженията си за задължителни осигурителни вноски, със съответната дата на дължимост се погасяват други установени задължения. Посочено е също така, че погасяването на установени задължения с постили суми след 04.03.2014 г. е станало съгласно новата редакция на чл.169 от ДОПК. В срока по чл.117 от ДОПК е бил съставен РД № Р-16002116002893-092-001/21.10.2016 г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение срещу така изготвения РД, вх. № 10696/02.12.2016 г., като с възражението са представени редица доказателства, подробно описани като приложение към него.

В законоустановения срок е бил издаден РА № Р-16002116002893-091-001/16.12.2016 г., който в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК е бил обжалван пред директора на дирекция “ОДОП ” – Пловдив при ЦУ на НАП. В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, директор дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, е постановил решението си под № 89/22.02.2017 г., с което е потвърдил РА в обжалваната част за установените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2013 г. в посочените по-горе размери. За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип.

В хода на съдебното производство към делото бяха приобщени справки за начислени и изплатени задължения по фондове и банкови извлечения за ревизирания период от „ЦКБ“ – клон Смолян.

При така установената фактическа обстановка, на база събраните по реда на съдебното следствие доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът формира следните правни изводи:

Обжалваният ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 от КСО (действаща редакция, ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г.) осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл.21, т. 5, а съгласно ал.4 т.1 и т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: 1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване; 2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

    В случая не се формира спор, че З.А.М., в качеството му на ЕТ „****“, ЕИК ****, е осигурител – същият е извършвал дейност - пътнически транспорт с код по КИД 4939 по редовни линии  в общ. баните до Смолян и до Пловдив. Същият е разполагал с работници на трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите:

1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл.7 ал.12 т.1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл.9 ал.3 т.1, 2 и 5 от Кодекса за социално осигуряване.

Съгласно ал.3 от същия текст, декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: 1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец № 1.

Няма спор, че М. е внасял декларации обр.6 за част от ревизирания период – от м.01.2011 г. до м.08.2011 г. Няма спор и, че не е внасял декларации за периоди – м.12.2010 г. и от м.09.2011 г. до м.12.2013 г. включително. Няма спор обаче, че не са внасяни декларации обр.1 за всички периоди, даже за доста по-големи периоди, както и, че в същите са констатирани различия между данните относно начисления данък по първични счетоводни документи и подадената информация до НАП с декларации обр.1.

Няма спор и, че ЗЛ не е декларирало с декларация обр.6 задълженията си за данък по чл.42 от ЗДДФЛ и ЗОВ, в качеството си на осигурител.

Няма спор и, че са констатирани несъответствията, посочени по-горе, чието изброяване отново, съдът намира за излишно, което е индиция за укрити възнаграждения.

Именно изложеното по-горе е дало основание на органите по приходите да формират извод, че са налице условията на чл.122 ал.1 т.1 от ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи. Фактът на констатираните несъответствия е индиция, че в счетоводството на дружеството са използвани документи с невярно съдържание. Отделно от това, т.1 от цитирания текст е напълно самостоятелно основание за извършване на ревизия по особения ред и в този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподател,у че след като РА е отменен от решаващия орган в частта за определени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, няма основание за извършване на ревизия за установяване на задълежния за ЗОВ. 

Относно възражението на жалбоподателя, че през тези периоди е получавал от данъчната администрация удостоверения, че няма задължения, следва да се посочи, че установяването на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се извършва по реда на ДОПК. Установяването на задължения се извършва: а) въз основа на подадена декларация, когато задълженото лице само определя основата за облагане и задължението за данък и/или задължителни осигурителни вноски; б) въз основа на акт за установяване на корекция по подадена декларация по б. „а”; в) въз основа на акт за установяване на задължение, когато задълженото лице декларира обстоятелства, определени със закон, а данъчния орган изчислява размерът на задължението, при поискване от задълженото лице или служебно от органа по приходите - въз основа на ревизионен акт.

Задълженията за данъци и осигурителни вноски се установяват с декларация от задълженото лице, когато то самостоятелно изчислява основата и дължимия данък и/ или задължителните осигурителни вноски. Тази декларация е частен писмен свидетелстващ документ, който има установително действие по отношение на определената от данъчния субект основа и изчисления данък и/или задължителна осигурителна вноска и е винаги изпълнително основание за започване на принудително изпълнение (чл.209 ал.2 т.2 от ДОПК). В този случай декларацията замества ревизионния акт, който се издава за определяне на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Такива декларации са напр. по чл.41 ал.1 от Закона за облагане на доходите на физически лица и по чл.51 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В случай на несъответствие в декларацията, което засяга основата за данъчно облагане или за изчисляването на задължителни осигурителни вноски или размера на задължението, органът по приходите, издава акт за установяване на задължението, с който се коригира подадената декларация. Именно с настоящия РА на лицето са установени такива задължения.

Когато органът по приходите определя конкретния размер на задължението, на основание заявяване на факти и обстоятелства от данъчния субект (напр.декларацията по чл.15 от закона за местните данъци и такси) , размерът на задължението се определя със съобщение, което не представлява акт, с които се установява задължението и не подлежи на отделно обжалване. Този вид декларации нямат установително действие по отношение на задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски. Независимо от това размерът на задължението подлежи на внасяне от задълженото лице в срока, определен в съответния закон, но съобщението за размера на данъка не е основание за принудително изпълнение (чл.209 ал.2 т.3 от ДОПК). Единствено след изтичане на срока по чл.109 ал.1 във връзка с чл.108 ал.2 от ДОПК, размерът на данъка, определен в съобщението се приема за окончателно установен, т.е. ДОПК, придава на съобщението по чл.107 ал.3 от ДОПК установително действие, но същевременно погасителната давност по смисъла на чл.171 ал.1 от ДОПК за това задължение ще изтече и оттам същото ще се погаси. Установяването на задължението се извършва от органа по приходите, при поискване от страна на задълженото лице или служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, с акт за установяване на задължението.

В този смисъл именно е настоящият РА, с който са установени задълженията за ЗОВ в качеството на осигурител на ЕТ „****“.

На следващо място, от представените по делото банкови извлечения, очевидно би могло да се направи извод, че задълженото лице е внасяло суми за осигуровки,  но няма и спор, че същото е имало непогасени задължения. В тази насока жалбоподателят не е предприел никакви действия с оглед оборване констатациите на органите на данъчната администрация, въпреки дадените указания с Разпореждане № 2364 от 20.03.2017 г., че е негова тежестта да докаже твърдените от него обстоятелства.  

По този въпрос тук е необходимо да се отбележи следното:

Преди всичко следва да се има предвид и последователността на погасяване на публичните задължения, който е регламентиран в чл.169 ДОПК. 

Публичните общински и държавни вземания, за които се прилагат пра-вилата на чл.169 от ДОПК, са изрично изброени в чл.162 ал.2, ал.5 и ал.6 на ДОПК. Това са: данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски; държавни и общински такси; незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините; вземания по влезли в сила наказателни постановления; лихвите за публичните държавни и общински вземания. В случая се касае именно за лихви за публични държавни вземания.

 Публичните вземания се погасяват в следната последователност: - главница, лихви, разноски. В този случай, с една сума ще бъде намалена главницата и дългът ще бъде редуциран, както следва - главница, лихви и разноски. Върху главницата ще се начисляват нови лихви, които ще се прибавят към съществуващото задължение за лихва в размер на пропорционално внесената сума. Ако следващата вноска е достатъчна за погасяване на главницата, с остатъка ще започне погасяване на натрупаните до момента лихви и така до окончателното ликвидиране на дълга.

 При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви пред НАП кое от своите задължения плаща. Това правило важи в случаите, когато не е започнало принудително събиране на задълженията от публичен изпълнител.

Специално правило за задължения, установявани от НАП: данъци и други задължения за централния бюджет, задължения за здравноосигурителни вноски, задължения за задължителни осигурителни вноски и задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, е установено в чл.169 ал.3 ДОПК в сила от 04.03.2014 г. До започване на принудително изпълнение длъжникът може за заяви кои от публичните си задължения иска да погаси с направената вноска. Редът и начинът, по който се извършва това погасяване е определен със Заповед №ЗМФ-195 от 05.03.2014г. на Министъра на финансите. Заповедта е публикувана на Интернет страниците на НАП и Министерство на финансите. Важно е да се знае: правото на длъжника да заяви на основание чл.169 ал.4 от ДОПК кой вид публично задължение иска да погаси се упражнява чрез извършване на безкасово плащане по реда на чл.178 ал.5 ДОПК по предвидената за съответния вид задължение банкова сметка. ***ент не се подава.

 Ако длъжникът е упражнил правото си да заяви за кой вид публично задължение прави вноска и тя не е достатъчна да погаси целия размер на за-дължението, с постъпила сума се погасява това задължение, чийто срокът за внасяне изтича най-рано. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Вноската, ако не е достатъчна да погаси цялото задължение, се разпределя между двете данъчни задължения съразмерно.

Правилата при погасяване на публични задължения, които се установя-ват от НАП, се свеждат до следното: длъжникът има право да заяви кой вид задължение плаща, но няма право да каже кое от задълженията си от този вид плаща. Разпределението на вноската за погасяване на задължения от един и същи вид се извършва по правилото най-напред се погасява най-старото за-дължение. Ако най-старите две данъчни задължения са с един и същи срок, вноската се разпределя съразмерно между тях.

Важно правило при погасяване на задълженията за лихви – чл.169, ал.6 ДОПК. Към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. Лихвите се плащат едва след погасяване на всички главници, независимо, че някои от задълженията за лихви са възникнали по-рано. В нашия случай, след като лицето не е декларирало задълженията си за ЗОВ със съответната дата на дължимост се погасяват други установени задължения.

Изключение от правилото за право на избор при плащане на публично задължение. Длъжникът не може да избира кое задължение плаща, както и правилото за съразмерно погасяване на задължения от един и същи вид и с един и същ срок на плащане не се прилага, ако ревизионният акт за съответното задължение не е влязъл в сила, т.е. при обжалване. В случай, че длъжникът е обжалвал ревизионния акт, до образуване на изпълнителното дело той може да подаде заявление до НАП, че погасява задължението си по обжалвания акт. Ако погасяването на публичните задължения на длъжника става чрез прихващане на негови вземания от приходната администрация, длъжникът не може да посочва кои негови задължения следва да бъдат прихванати.

След образуване на изпълнително дело за принудително събиране на публични вземания, същите се погасяват в следната последователност: раз-носки, главница, лихви.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователен и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА в тази му част, като правилен и законосъобразен – да бъде потвърден.

При този изход на делото и предвид претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в размер на 1 161.30 (хиляда сто шестдесет и един и 0.30) лв., съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XXVIIIсъстав,

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „****“, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес за кореспонденция: ****, представлявано от З.М., против Ревизионен акт № Р-16002116002893-091-001/16.12.2016 г., потвърден с Решение № 89/22.02.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя се определени допълнително задължения за осигурителни вноски, както следва: - ДОО за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2013 г. в размер на 9 221.20 лв. и лихви – 4 551.71 лв.; ЗО за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2013 г. в размер на 3 666.93 лв. и лихви – 1 584.64 лв. и ДЗПО-УПФ за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2013 г. в размер на 1 360.57 лв. и лихви – 658.84 лв.

ОСЪЖДА ЕТ „****“, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес за кореспонденция: ****, представлявано от З.М., да заплати на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1 161.30 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: