РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1528

 

гр. Пловдив,  20.09. 2017 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

  ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета година  състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора АТАНАС ЯНКОВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 732 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, предявена от В.А.С., ЕГН: **********,*** срещу Община Куклен. Иска се ответната община да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 300,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени силни негативни емоции от „....несправедливо постановения акт на властовия орган, без да е изследвана фактическата обстановка, стрес и тревожност по отношение на изхода на спора...“ за периода от 10.06.2014 г. до 16.12.2014 г.

Твърди, че е била издадена Заповед № 419 от 23.05.2014 г. на Кмета на Община Куклен, с която е разпоредено С. да събори стопанска постройка от 35,00 м², за която е посочено, че е незасконосъобразно осъществена. Определен е бил 60-дневен срок за премахване на строежа, като според ищцата това би и струвало около 1000,00 лв.

Ответната Община Куклен, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените срещу нея претенции. Счита същите за неоснователни, недоказани и необосновани и в този смисъл моли искът за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на претенциите.

Пловдивският административен съд – седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото няма спор от фактическа страна.

Със Заповед № 419 от 23.05.2014 г. на Кмета на Община Куклен (л. 34 по делото) е наредено на В.А.С. (в заповедта очевидно погрешно е посочено С. – виж в този смисъл Удостоверение 1565 от 17.05.2016 г. на общината – л. 8 по делото) да премахне, осъществен без строителни книжа строеж, представляващ стопанска постройка до 35,00 м²  и кота корниз до 3.00 м., намиращ се в имот 024082, масив 024, в местност „Шабан дере“ по плана на гр. Куклен, собственост на С.Г.Д.. Определен е 60-дневен срок от съобщаването на заповедта за доброволно изпълнение.

Въпросният административен акт е бил обжалван и съответно отменен с окончателно Решение № 2804 от 16.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1737 по описа на Административен съд Пловдив за 2014 г.

В хода на настоящото производство от страна на ищцата се представиха:

Нотариален акт № 18, том 49 от 05.06.2007 г. на Служба по вписванията Пловдив (л. 48 по делото), като по силата на извършената с него сделка за дарение, С. е добила собствеността върху 1/6 идеална част от поземлен имот № 024081, в местността Шабан дере от землището на гр. Куклен, при съседи: поземлен имот № 024082 (т.е. този в който, според заповедта е разположен незаконният строеж), поземлен имот № 024080 и поземлен имот № 023225;

Нотариален акт 20, том 49 от 05.06.2007 г. на Служба по вписванията Пловдив (л. 49 по делото), като по силата на извършената с него сделка за покупко-продажба, С. е добила собствеността върху 1/6 идеална част от поземлен имот № 024081, в местността Шабан дере, от землището на гр. Куклен, при съседи: поземлен имот № 024082 (т.е. този в който, според заповедта е разположен незаконният строеж); поземлен имот № 024080 и поземлен имот № 023225;

Разрешение за строеж № 38 от 14.04.2009 г. на Главния архитект на Община Куклен (л. 50 по делото), с което на В.С. (и в този документ, явно отново погрешно е посочено С.), С.П.. и Г.Т.е разрешено да осъществят обект – стопанска постройка до 35,00 м² и кота корниз до 3,00 м. в поземлен имот 024081 от квартал 024, местност Шабан дере, гр. Куклен.

Оценка за съответствието със съществените изисквания към строежите на част конструкции от 02.04.2009 г. (л. 54-55 по делото), изготвена по възлагане от С., заключението по която е, че проектът за процесната сграда е разработен в съответствие с издадената виза, част Архигектура и действалите към момента нормативни правила.

Представен е и техническият проект за стопанската постройка, включващ част Конструкции, част Архитектура, армировъчен план, кофражен план, план основи, план настилки и армировка (л. 56 и сл. по делото).

С последваща Заповед № 178 от 04.03.2015 г. (л. 36 по делото) и.д. Кмет на Община Куклен, отново е наредил В.С., С.П.. и Г.Т.да премахнат незаконен строеж „Стопанска постройка до 35 кв.м. и кота корниз до 3,00 м.“ с размери 5,83 м./5,65 м./5,71 м./5,65 м., намиращ се в имот № 024082, по картата на възстановената собственост, масив 024, местност Шабан дере, землище гр. Куклен. Според отразените данни в Констативен акт № 02 от 21.01.2015 г. (л. 30 от приложеното адм. дело № 815/2015г. по описа на ПАС), въз основа на който е издадена заповедта, стопанската постройка е осъществена без строителни книжа в имот 024082 по картата на възстановената собственост на гр. Куклен, който е собственост на С.Г.Д..

Заповед № 178 от 04.03.2015 г. е оспорена по съдебен ред, като с окончателно Решение № 2383 от 25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 815 по описа на Административен съд Пловдив за 2015 г. е обявена за нищожна в частта й по отношение на С.П.П. и Г.К.Т., а жалбата на В.С. е отхвърлена.

С Решение № 7099 от 14.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1458 по описа за 2016 г., Върховния административен съд е отхвърлил изцяло искането на В.С. за отмяна на влязло в сила Решение № 2383 от 25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 815 по описа на Административен съд Пловдив  за 2015 г. С окончателно Определение № 12647 от 23.11.2016 г., постановено по същото адм. дело № 1458 по описа за 2016 г., Върховния административен съд е осъдил В.С. *** сумата от 300,00 лв., разноски по делото.

Представена по делото е Молба вх. № 864 от 21.02.2017 г. (л. 28), адресирана до Кмета на Община Куклен, в която С. е заявила следното: „Във връзка със заведено от Вас изп. д. № 20175330402027 и изпратена по него покана за доброволно изпълнение Ви предлагам да оттеглите молбата си на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в противен случай ще заведа искова молба за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за неимуществени вреди от претърпени страдания във връзка с неоснователно и незаконосъобразно издадена и след това отменена от съда Заповед № 419/23.05.2014 г. по адм. д. № 1737/2014 г. ... Уведомявам Ви, че ако не прекратите изпълнителното производство, Вие действате срещу интересите на Община Куклен, тъй като  като краен резултат ще получите 300 лв., но ще загубите 600 лв. Уведомявам Ви също така, че ако не прекратите сега заведеното дело ще подам също Жалба до Комисията за защита от дискриминация и на Общината Куклен ще бъде наложена глоба за нарушение, което лесно ще бъде установено при нарочна проверка.....“. Към въпросната молба е приложен подписан екземпляр от исковата молба, по повод на която е образувано процесното производство.

По делото като свидетели са разпитани:

С.П.П., намиращ се във фактическо съжителство с ищцата. Свидетелят твърди, че в процесната постройка са живяли пет години съвместно с ищцата и седем деца. След тези пет години, в съседния имот дошъл съсед и оттогава започнали споровете помежду им. Според П., през 2014 г. е бил съставен констативен акт и след това е била издадена заповед за събаряне на къщичката, в която са живеели с децата. В този контекст, свидетелят заявява, че „.....Оттогава вече, от констативния акт и от заповедта В. не се чувстваше добре, не можеше да спи и спря да яде. То й мина вече, но тя не се чувства добре, както преди. Лекарства не съм видял да пий. Къщата е извън града и тя не пречи на общината, ние сме на края. Аз им готвя на децата. Тя си обслужва децата.“

К.Д.М., който твървди следното: „.....Срещал съм се с В. след като издадоха заповедта за събаряне. В. не беше изобщо притеснена. Нито общината я е притеснявала, нито аз съм я притеснявал. Напротив, те притесняват мен. Те са си построили къща в моята земя. Аз съм си засял там дървета – череши, орех и не мога да си засея домати, защото В. не ми дава да си засея в моето място. Те ме притесняват и не ме пускат в моя двор и ако аз съм лош човек досега трябваше да се сбием. От тях лежах в болницата, че получих инфаркт. Има ограда между мен и тях. Аз направих оградата и аз сложих вратата......“.

Така установените по делото факти и обстоятелства, налагат да се съобрази следното от правна страна:

Според чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съответно, чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

В контекста на така очертания фактически състав, следва  преди всичко да се посочи, че в случая формално е налице един отменен от съда административен акт и това е Заповед № 419 от 23.05.2014 г. на Кмета на Община Куклен, единствен адресат на която е ищцата В.С.. Каза се, този акт е отменен с Решение № 2804 от 16.12.2014 г., по адм. дело № 1737/2014 г. на АСП. За да постанови този резултат, съдът е установил, че с Разрешение за строеж № 38 от 14.04.2009 г. на В.С., П. и Трендафилов е позволено да осъществят стопанска постройка до 35,00 м² и кота корниз до 3,00 м. в поземлен имот 024081 от квартал 024 по плана на населеното место и съответно, в Констативен акт № 02 от 11.03.2014 г. е посочено, че въпросната сграда е осъществена именно в поземлен имот 024081. В Заповед № 419 от 23.05.2014 г., издадена въз основа на въпросния констативен акт обаче, административният орган е посочил, че строежът е разположен в съседния поземлен имот 024082.

В последвалата съдебното решение повторна административна процедура, тези неточности са отстранени, като в Констативен акт № 02 от 21.01.2015 г. е посочено, че строежът е осъществен в поземлен имот 024082 от квартал 024, м. Шабан дере, по плана на населеното место, като това е визуализирано в нарочно съставена окомерна скица. Съответно, със Заповед № 178 от 04.03.2015 г. е вече разпоредено премахването на незаконен строеж, осъществен в имот № 024082 по картата на възстановената собственост, масив 024, местност Шабан дере, землище гр. Куклен.

Този факт – осъществяването на незаконен строеж, не в собствения на ищцата имот 024081, съобразно издаденото разрешение за строеж, а в нарушение на строителните правила и норми в друг поземлен имот 024082 е установено еднозначно в хода на последвалото съдебно производство, поради което с окончателно Решение № 2383 от 25.11.2015 г. по адм. дело № 815/2015 г. на Административен съд Пловдив, жалбата на С. против заповедта за премахване на строежа е отхвърлена.

Това ще рече, че независимо от отмяната на Заповед № 419 от 23.05.2014 г. на Кмета на Община Куклен,  еднозначно и несъмнено установено е наличието на противоправно поведение от страна на С., изразяващо се в осъществяване на незаконен строеж - стопанска постройка до 35,00 м² и кота корниз до 3,00 м. в поземлен имот 024082 от квартал 024, местност Шабан дере, землище гр. Куклен.

Премахването на този строеж е разпоредено с влязъл в сила административен акт, като в случая трябва да се съобрази и обстоятелството, че според показанията на свидетеля П., макар и постройката да е била използвана за жилищни нужди около пет години, явно след 2014 г., това вече е било преустановено. Казано с други думи, в случая С. не само е осъществила сградата в нарушение на нормите по териториално и селищно устройство, но по отношение на разпореденото премахване на същия незаконен строеж, не е разполагала с възможността да противопостави евентуално защитимия интерес от обитаване на единствено за семейството жилище.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността може да се ангажира, когато претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая с отменения административен акт. С оглед прежде изложените съображения, очевидно твърдените от С. вреди, са в пряка релация с предприетото от същата неправомерно поведение, поради което следва да намери приложение правилото на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ. Според въпросната норма, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Казано с други думи, когато резултатът е причинен от поведението на субекта, в чиято правна сфера са настъпили вредите, държавата, съответно общината, се освобождава от задължението да заплати обезщетение. Това е достатъчно, с оглед несъмнено установеното противоправно поведение на ищцата във връзка с разполагането и изграждането на процесната постройка, настоящият съдебен състав да приеме, че исковата претенция за осъждане на община Куклен по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, е неоснователна, доколкото основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

С оглед конкретиката на текущия казус, обаче, наложително е да се добави и следното:

Според твърденията в исковата молба, след издаването на Заповед № 419 от 23.05.2014 г. на Кмета на Община Куклен, С., отчитайки обстоятелството, че събарянето на незаконния строеж е разпоредено да бъде осъществено от нея в качеството й на извършител, което по собствената й преценка би струвало около 1000,00 лв., тя изпаднала в състояние на силни негативни емоции от несправедливо постановения акт, в стрес и тревожност от изхода на спора, напрежение по време на висящността на процеса. Единствените данни по делото в тази насока се съдържат в показанията на свидетеля П., с който С. е във фактическо съжителство. Тези данни се свеждат до твърдението, че „....В. не се чувстваше добре, не можеше да спи и спря да яде. То й мина вече, но тя не се чувства добре, както преди. Лекарства не съм видял да пий......“. Очевидна в случая е липсата на каквато и да е конкретика по отношение на описанието на отделни, еднозначни факти и обстоятелства, съвкупната преценка на които да налага несъмнен извод за наличието на увреждане, засегнало съществено психическата сфера на пострадалия. Твърдението „....не можеше да спи и спря да яде...“, само по себе си, при неангажирането на каквито и да е други доказателства по делото, освен лаконичните показания на П., не е достатъчно, за да се приеме, че издаването на Заповед № 419 от 23.05.2014 г. на Кмета на Община Куклен е причинило на С. психически дискомфорт в по-висока степен от обичайното и нормално за всяко лице състояние в подобна ситуация. Следва разбира се, да се съобрази, че данните, съдържащи се в показанията на свидетеля М., относно психическото състояние на С. са напълно противоположни на тези, заявени от П..

При това положение - на взаимно изключващи се твърдения, заявени от двамата разпитани по делото свидетели, безусловно наложително е да се съобрази представената по делото Молба вх. № 864 от 21.02.2017 г., адресирана до Кмета на Община Куклен, в която, каза се, С. изрично е заявила, че: „Във връзка със заведено от Вас изп. д. № 20175330402027 и изпратена по него покана за доброволно изпълнение Ви предлагам да оттеглите молбата си на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в противен случай ще заведа искова молба за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за неимуществени вреди от претърпени страдания във връзка с неоснователно и незаконосъобразно издадена и след това отменена от съда Заповед № 419/23.05.2014 г. по адм. д. № 1737/2014 г. ...“. 

В хода на настоящото производство не се оспори автентичността на посочения писмен документ, нито пък се заяви, че обективираните в него волеизявления, са симулативни. Както се посочи, към тази молба е приложен екземпляр от исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство и е подадена в Община Куклен на 21.02.2017 г., т.е. около месец преди заявяването на иска в съда.

Единственият мислим извод при това положение е, че целта на предявяването на процесната искова претенция от С., очевидно не е да се получи съдебна защита на правото на обезщетяване за претърпени неимуществени вреди, а да се окаже принуда по отношение на административния орган да преустанови предприетите принудителни изпълнителни действия по отношение на ищцата. Дали така предприетите действия от С. са съставомерни по смисъла на чл. 143 и сл. от НК или не, това е въпрос, който стои извън рамките на настоящото производство.  Същественото в случая е, че данните по делото налагат несъмнените изводи, че единствено противоправното поведение на С. е било причина за издаването на Заповед № 419 от 23.05.2014 г.  и Заповед № 178 от 04.03.2015 г. на Кмета на Община Куклен, че не се установява в резултат на постановяване на първата от тях, ищцата да е претърпяла увреждане, което да е засегнало повече от обичайно нейната психическа сфера, както и че предявявайки процесната искова претенция, С. явно не цели да охрани правото си на обезщетение за причинена й от административен акт вреда, а да предизвика прекратяване на предприето срещу нея принудително изпълнение на парично задължения към Община Куклен.

Крайният извод на съда е, че предявената искова претенция, е неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена изцяло.

При посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК, на Община Куклен се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.С., ЕГН: **********,*** иск срещу Община Куклен за присъждане на обезщетение в размер на 300,00 лв., за претърпени от ищцата неимуществени вреди за периода от 10.06.2014 г. до 16.12.2014 г. в резултат на отмяната по съдебен ред на Заповед № 419 от 23.05.2014 г. на Кмета на Община Куклен.

ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН: **********,***, да заплати на Община Куклен, сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: