Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1056

гр. Пловдив, 19.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май,  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

при секретар Стефка Костадинова като разгледа докладва­но­то от Председателя адм.д. № 802 по описа на съда за 2017 г.,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на Ю. А.Б., ЕГН **********, с ЕТ „***“, ЕИК ****,  адрес по чл.8 от ДОПК гр. Р., ул. „О.“ № 9, против ревизионен акт № Р-16001616004427-091-001/15.12.2016 г., издаден от В.П.А.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в изменената му част с Решение № 108/ 01.03.2017 г. на директора на Дирекция „****. В СЗ и в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата  и претендира разноски.  

Ответната страна - ****, чрез процесуален представител  и в писмени бележки оспорва жалбата  и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, предвид следното:

         По отношение оплакванията за неправилно определено начално салдо следва да се отбележи, че не са представени никакви нови доказателства от страна на жалбодателката, от които да бъде направен различен извод, а изводите в тази насока на приходните органи, направени въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства, са правилни. Наличните суми в банка, сочени от жалбодателката, не следва да бъдат приети като начално салдо, тъй като същите не са използвани /теглени/ през разглеждания период, съответно няма как да влияят и в този смисъл да променят констатациите на приходните органи. В хода на ревизионното производство е установено, че през 2013 г. Ю. А.Б., в режим на СИО, е закупила от „Д.“ ЕООД, ЕИК ****, недвижим имот с НА № **** г. за сумата от 62 000 лв., като дължимата сума е платена с преводи по банков път, както следва: на 02.04.2013 г. - 20 000 лв. и на 10.07.2013 г. – 20 000 лв. Разликата от 22 000 лв. е внесена в брой по банковата сметка на дружеството от ревизираното лице на 26.09.2013 г. Констатирано е още, че по банковата сметка на лицето е внесена с вносна бележка на 18.07.2013 г. сумата от 13 100 лв. Тъй като за по-голямата част от тези средства /прието едва с решението на горестоящият административен орган, а в хода на ревизионното производство е прието за всички суми, но това в случая е без значение/ липсват доказателства за произхода им, правилно е прието, че е налице хипотезата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и посочените доходи са от други източници, за които липсват доказателства за произход, поради което следва да бъдат обложени по съответния ред. Спорният момент по делото е определяне на размера на тези средства за конкретното физическо лице, а оттам и размера на дължимия данък. В случая приходните органи са приели единствено за внесената в брой сума в размер на 22 000 лв. по банковата сметка на „Д.“ ЕООД, за придобиването на имот на 26.09.2013 г., че същата е в режим на СИО, т.е. че ревизираното лице е извършило плащане в размер на ½ от сумата или 11 000 лв. Абсолютно неясно е защо не е разсъждавано по същия начин  и по отношение на останалите суми /още повече, че така е прието в хода на първоначалната ревизия/, доколкото за тях също би следвало да се приложи презумпцията по чл.21, ал.3 от СК за двамата съпрузи, предвид липсата на доказателства за противното, но също и поради това, че ако се възприеме логиката на приходните органи това би означавало да им се “признае” правото да разрешат материалноправен граждански спор, свързан с имуществените отношения между съпрузите, тъй като при този начин на разсъждение съпругата спокойно би могла да претендира по-голям дял от придобитото по време на брака имущество, като се позове на изводите, направени в ревизионното производство.  В този смисъл настоящият състав на съда намира, че посочените по-горе суми в размер общо на 75 100 лв. следва да се разделят наполовина между двамата съпрузи, т.е. доходът по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ за конкретното физическо лице възлиза на 37 550 лв. Неясно за  настоящият състав на съда остава също защо при идентични писмени доказателства решаващият административен орган е признал един от двата заема в размер на 9 000 лв. всеки, а за другият заем - със заемодател Х. Х.  е посочил единствено, че не било доказано последният да е разполагал със сумата по заема. В СЗ Х. Х.  в качеството му на свидетел е потвърдил предаването на заемната сума /като освен това са налице договор за заем и разписка за приемо-предаване на сумата, представени в хода на ревизията/, като в същото време в СЗ са представени и писмени доказателства /извлечения от ведомости и извадка от ТР, от която е видно, че свидетелят е председател на ТПК “С.” и получава ежемесечно възнаграждение за това, освен пенсията си/, от които може да се направи обоснован  извод, че лицето е разполагало и е имало възможност да даде в заем сумата от 9 000 лв. Казано по друг начин при така събраните доказателства настоящият състав на съда намира за безспорно установено, че през процесния период в заем на жалбодателката са били предадени суми в размер на общо 18 000 лв., които суми /тъй като безспорно е установено приемо-предаването на същите, като сумите по време могат да бъдат обвързани с датите на плащанията, посочени по-горе/ следва да бъдат изключени от сумата на дохода по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. При това положение  доходите от други източници за жалбодателката, за които липсват доказателства за произход, възлизат общо на  37 550 лв., от които следва да бъдат извадени сумите по двата заема – общо 18 000 лв., при което размерът на доходите с неустановен произход за лицето възлизат на 19 550, при което данъчното задължение за 2013 г. възлиза на 1 955 лв. Поради това се налага изменение на РА по отношение установените задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. като същите следва да бъдат коригирани в полза на жалбодателката от 5 510 лв. на 1 955 лв., както следва да бъдат коригирани и съответните лихви. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По отношение направените оплаквания за допуснати процесуални нарушения в ревизионното производство, както и по отношение компетентността на възложилия ревизията и издателите на РА, съдът намира достатъчно да отбележи, че такива оплаквания са били правени в хода на задължителното административно обжалване, като същите са разгледани подробно,  а решаващият орган е изложил достатъчно подробни и разширени мотиви по тези оплаквания, които се споделят от настоящият състав на съда и което прави безпредметно повторното им обсъждане.   От друга страна настоящата инстанция е такава по същество и дори да са допуснати някакви нарушения в ревизионното производство, доколкото твърдяните такива дори и да са налице са несъществени, то съдът следва да се произнесе с решение по отношение размерът на данъчните задължения на лицето.

При този изход на делото  и съобразно своевременно направените искания следва да бъде осъдена жалбодателката да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 16, 38 лв.

         Мотивиран от гореизложеното, Административен съд - Пловдив, ІІ състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001616004427-091-001/15.12.2016 г., издаден от В.П.А.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изменен с Решение № 108/ 01.03.2017 г. на директора на Дирекция „****, за разликата над 1 955 лв., ведно със съответни лихви.

ОСЪЖДА Ю. А.Б., ЕГН **********, с ЕТ „***“, ЕИК ****,  адрес по чл.8 от ДОПК гр. Р., ул. „О.“ № 9, да заплати на Дирекция „**** разноски по компенсация в размер на 16, 38 лв.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: