РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1772

 

гр.Пловдив,23.10.2017г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

 

При секретаря  Марияна Георгиева

Като разгледа докладваното АД № 820 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

            Образувано е по жалба на В.А.П. с ЕГН ********** с адрес: *** против Заповед № ДК-10-ЮЦР-52 от 29.09.2016г. на Началника на РДНСК ЮЦР, с която на основание чл. 216 ал.6 във вр. с чл. 216 ал.2 от ЗУТ е оставено в сила Разрешение за строеж №28/09.06.2016г. на Главния архитект на Община Хисаря за строеж: Пристройка към жилищна сграда, находящ се в поземлен имот /ПИ/ 383, УПИ I-399 и разделяне на съществуващо жилище на първи етаж от жилищна сграда в УПИ №386, кв.69 по КП та ***/съгласно съдебно Решение №3204/17.07.2013г. на Пловдивския районен съд и Решение № 2378/25.11.2015г. на Административен съд-Пловдив, с възложители И.М.П., М.С.Д. и Т.С.Т..

            В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди се, Разрешение за строеж №28/09.06.2016г. на Главния архитект на Община Хисаря страда от сериозни пороци, тъй като липсва учредено право на пристрояване между съсобствениците, съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.2 от ЗУТ, което е пречка за реализиране на пристройката-стълбище. Излагат се и подробни писмени съображения.

            Иска се отмяната на оспорената заповед, претендират се разноските по делото.

            Ответникът –Началникът на РДНСК-ЮЦР, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Възразява срещу претендираните адвокатски възнаграждения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

           Заинтересованата страна –Главен архитект на Община Хисаря не изразява становище по жалбата.

           Заинтересованите страни:  М.Д.  и Т.Т., чрез процесуалния си представител, намират жалбата за основателна и претендират отмяната на обжалванта заповед и разноски по делото. Излагат подробни писмени съображения.

           Заинтересованата страна И.П., чрез процесуалния си представител, адвокат П., намира жалбата за неоснователна, излага подробни съображения в нарочна молба от 22.06.2017г /л.189 по делото/. Претендира разноски по делото.

           Заинтересованите страни:  Т.И., Н.П. и В.Т., намират жалбата за основателна и искат отмяната на оспорената заповед. Не претендират разноски по делото.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, тъй като административният акт е връчен на жалбоподателя на 01.03.2017г. /л.16 по делото/, а жалбата е депозирана пред административния орган на 15.03.2017г., и от лице, притежаващо правен интерес от оспорването.

   Съдът установи следното от фактическа страна:

   Съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, преди да разгледа жалбата или протеста по същество, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на тяхната допустимост. Административният орган е приел, че жалбата на В.П. е допустима, тъй като е съсобственик в ПИ 383, УПИ I-399, а РС се отнася за строеж, находящ се в ПИ 383, УПИ I-399, а съгласно чл.149 ал.2,т.1 от ЗУТ заинтересувани лица по ал.1 са 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж-възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Освен това жалбата  пред органа е депозирана на 27.06.16г, в срок, тъй като съобщаването на РС е извършено на 16.06.2016г.

 и разделяне на съществуващо жилище на първи етаж от жилищна сграда в УПИ №386, кв.69 по КП та ***/, установено от имотния регистър., като следва да се посочи, че РС  се отнася за строеж на обект, находящ се в УПИ №386, кв.69 по КП та гр. Хисаря, обл. Пловдив.

 Разрешение за строеж /РС/ №28 от 09.06.2016г. на Главния архитект на община Хисаря е издадено на основание чл. 148 ал.1,2 и 4 от ЗУТ по заявление с вх. № 94-00-И-196 от 02.06.2016г. на възложителя И.М.П. с постоянен адрес:***, собственик, съгласно Нотариален акт за покупка продажба на недвижим имот /НА/ № 6, том 2, рег. № 1104, нот. дело 205 от 2014 г., вписан с вх. рег. № 17067 от 25.06.2014 г., акт № 88, дело 8277 от 2014г.; по искане на М.С.Д., с адрес: ***, Т.С.Т., с адрес: ***. Със заявлението е поискано да бъдат одобрени инвестиционни проекти и да се издаде РС.

    РС е издадено в изпълнение на: Решение № 3204/17.07.2013 г. на Пловдивския районен съд /ПРС/, постановено по гр. дело № 3826 по описа за 2007г. , като решението в частта относно постановените в дял на съделителите имоти е влязло в сила на 14.08.2013г., съгласно Решение № 248 от 04.02.2014г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. №3093 по описа на съда за 2013г.; в изпълнение на Решение №2378 от 25.11.2015г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 2182 по описа на ПАС за 2015г., с което е отхвърлена жалбата на В.П., М.Д. и Т.Т. против виза №254 от 16.07.2015г. на Главния архитект на община Хисаря; на Комплексен доклад за оценка на съответствието на технически инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите изх. № 05-012/ 14.05.2016 г., изготвен от «СТРИКТ» ООД, гр. Пловдив, с Лиценз РК - 0313/15.10.2014г., издаден от ДНСК гр. София и одобрени проекти на 09.06.2016г. от Главния архитект на община Хисаря с части: Архитектура, Конструкции, Вертикална планировка е трасировъчен план, ПБЗ, ВиК и Електро.

  С решение № 3204 от 17.07.2013г. по гр.д. № 3826 от 2007г. на ПРС е разделено съществуващо жилище на първи етаж от триетажна жилищна сграда, намираща се в ПИ 383, УПИ I-399, кв.69 по КРП на гр.Хисаря, съгласно представен одобрен проект от Главния архитект на Община Хисаря от 2012г. само в част архитектура и чертеж разпределение. Разделянето на жилището на първи етаж се изразява в образуване на две жилища: апартамент с площ 39.44 кв.м. /ап.№ 2 е присъден в дял на М. Ст. Д. и Т. Ст.Т./, състоящ се от съществуващо wс; част от съществуващ коридор, който се прегражда на две; кухня и дневна в две от съществуващите помещения и съществуващата тераса към тях. Входът на това жилище е от съществуващото стълбище на жилищната сграда /ползва се съществуващият вход на жилището/; апартамент с площ 92.56 кв.м. /ап. № 1 е присъден в дял на С.Ст.М./, състоящ се от съществуваща баня; кухня; спалня; дневна и вестибюл в съществуващи помещения и частта от преградения съществуващ коридор. За да се осигури вход на това жилище в проекта е предвидено заграждане на част от съществуващата тераса като се образува предверие, като към него се предвижда пристрояване на външна стълба с тераса.

С  НА от 25.06.2014г. С.М.   продава   на   И.  П. апартамент с площ 92.56 кв.м.,  получен в дял  по съдебното  решение. Със заявление от 18.05.2015г. П. е поискал   разрешение   за   изграждане на външното стълбище, предвидено към проекта, което е нераздел на част от съдебното решение.

От Главен архитект на Община Хисаря за процесния строеж е издадена скица - виза №254 от 16.07.2015г. на основание чл.140, ал.1 и ал.5 от ЗУТ и в изпълнение на Решение №3204/17.07.2013г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр. дело №3826/2007г., относно проучване и проектиране на пристройка към съществуваща жилищна сграда за оформяне на вход на жилище, съгласно проект за делба от 2012г., с указания проектът да се изработи съгласно нормативните изисквания в обем и съдържание по Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и ЗУТ. Скицата-виза е оспорена като с Решение №2378 от 25.11.2015г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 2182 по описа на ПАС за 2015г., жалбата е отхвърлена. Решението на ПАС е влязло в сила.

  С Комплексния доклад за оценка на съответствието на технически инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите /КД/ изх. № 05-012/ 14.05.2016 г./л.232 и сл./ на основание чл. 166 ал.1, т.1 от ЗУТ е извършена оценка на всички части на Техническия инвестиционен проект.

 В КД е отбелязано следното: по  изискванията  на  чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ има  съответствие с предвижданията на Подробния устройствен план /ПУП/: Инвестиционният проект за пристройката отговаря на предвижданията на действащия ПУП и на цитираното в скицата с виза от Главния архитект на Община Хисаря по отношение    на    основното застрояване,за разделянето на апартамента на две има съдебно решение,   въз   основа   на   одобрен   от   Община   Хисаря   проект. Строежът      отговаря на предназначението  на  урегулирания  поземлен  имот  -  за     жилищни     сгради  по определението в  § 5, т.29 от ДР на ЗУТ и чл.97, ал. от Наредба №7.

   По  изискванията  на  чл. 142. ал.5, т.2 от ЗУТ: налице е съответствие   с   правилата  и нормативите за устройство на   територията: спазени са правилата и нормативите по устройство на територията, по Закон за устройство на територията и  Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗУТ места за гариране и паркиране трябва да са осигурени в границите на урегулирания поземлен имот.

    По изискванията на чл.142, ал.5, т.З от ЗУТ налице е  съответствие с изискванията по чл. 169, ал.1 и 3   от   ЗУТ: строежът е проектиран в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации.

              Административният орган е обсъдил събраните писмени доказателства по адм. преписка с вх. № ДК-04-127-01-117/17.08.2016г. и е приел, че Разрешение за строеж №28/09.06.2016г. на Главния архитект на Община Хисаря за строеж: Пристройка към жилищна сграда, находящ се в поземлен имот /ПИ/ 383, УПИ I-399 и разделяне на съществуващо жилище на първи етаж от жилищна сграда в УПИ №386, кв.69 по КП та ***/съгласно съдебно Решение №3204/17.07.2013г. на Пловдивския районен съд и Решение № 2378/25.11.2015г. на Административен съд-Пловдив, с възложители И.М.П., М.С.Д. и Т.С.Т., отговаря на проекта по чл. 203, ал.2 от ЗУТ. Административният орган се е ограничил до проверка дали РС отговаря на одобрените проекти в съдебното производство, съгласно контролните му правомощия, предвидени в посочената правна норма. В случая, не е установено разрешението за строеж да не съответства на одобрените проекти за делба или да разрешава нещо различно от това, което предвижда одобреният проект и което е утвърдено от съда в производството за делба.

              В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице арх. Б.К.-Х., която Съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена и в съответствие с доказателствата по делото.

            Вещото лице посочва, че предвиждането на проекта, одобрен през 2012г., който съдържа само част Архитектура и само един чертеж- Разпределение, служи за постановяване на Решение №3204/17.07.2013г. по гр.д. №382672007г. на ПРС. Вторият проект, одобрен на 09.06.2016г., не предвижда нищо ново или различно в част Архитектура, сравнен с първия от 2012г., а конкретизира решението в другите проектни части в съответствие с текста на визата от 16.07.2015г. за изработване и представяне, съгласно нормативните изисквания по ЗУТ и в обем и съдържание по Наредба №4 за обхвата и съдържанието на ИП, която пък (виза­та от 16.07.2015г.) е оставена в сила с Решение №2378/25.11.2015г. по АХ №2260/20015г. на ПАдмС.

             Изрично уточнява, че PC №28/09.06.2016г. отговаря на посочените в него съдебни решения: на Пловдивския районен съд, тъй като изработеният и одобрен ТИП на 09.06.2016г. повтаря предвиждането на първоначалния проект от 2012г. и на Административен съд - Пловдив, тъй като е изработен в съответствие с визата от 16.07.2015г.

              Случаят е за разделяне на съществуващо жилище на две жилища, като проектантьт е предложил, още в първия проект от 2012г., възможно най-лесният ва­риант за осъществяване и с възможно най-малко неудобства за съделителите.

     С оглед установуеното от фактическа страна Съдът намира от правна страна следното:

     В съответствие с изискванетона чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши проверка за законосъобразност та оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

    Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 216 ал. 5 във връзка с чл. 216, ал. 2, предл. първо във връзка с чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ. Спазена е установената от закона форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й.          Административният акт съдържа изискуемите от нормата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Законосъобразно е прието от органа, че В.П. има право на жалба, тъй като е съсобственик в  ПИ 383, УПИ I-399, установено от имотния регистър, а РС се отнася за строеж, находящ се в ПИ №383, УПИ I-399 и разделяне на съществуващо жилище на първи етаж от жилищна сграда в УПИ 386, кв.69 по КП та ***.

   Нормите на чл.183 и чл. 185 ал.2 и 3 от ЗУТ конкретизират изискването, следващо от чл.31 ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/, за съгласието на всички съсобственици като условие за промяната на субстанцията или предназначението на съсобствената вещ.

   Правото по чл.34, ал.1 от ЗС на делба, обаче, преодолява правото на съсобствениците да не допускат изменението на вещта или на ползването й. Затова, ако обособяването на реални дялове от етажи или части от етажи налага преустройство на съсобствената сграда, чл.39, ал.2 от ЗС го допуска само въз основа на обективното условие да не е значително и да не води до неудобства при ползването, превишаващи обикновените, без да изисква съгласието на останалите съсобственици. Конкретизация на правото на реален дял е чл.203 от ЗУТ, според който преустройство на сградата, с цел съдебната й делба, се допуска само въз основа на одобрен инвестиционен проект, без да е нужно съгласието на останалите съсобственици. Иначе изискването за съгласие би компрометирало самото право. Именно тази норма, която е специална, е приложима при делбеното производство, а не чл.185, ал.2 от ЗУТ, нито чл.183 ЗУТ, както неправилно твърди жалбоподателят. Следователно, влязлото в сила съдебно решение по чл.350 ГПК за одобряване на разделителен протокол въз основа на инвестиционния проект, респ. съдебната спогодба за това, са достатъчни за издаването на строително разрешение за разделяне на съществуващо жилище. Съгласие на участвалите в делбата съсобственици или етажни собственици не се изисква под никаква форма. Установи се по делото, с оглед приетите писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, че Решение № 3204 от 17.07.2013г на ПРС постановено по гр. д. № 3826/2007г., с което е одобрен проекта, е влязло в сила. Решение № 2378/25.11.2015г, на ПАС, постановено по АД № 2260/2015г. е влязло в сила и Разрешението за строеж отговаря на  сочените съдебни актове.

  Следователно, и с оглед нормата на чл.203, ал.2 от ЗУТ, контролът за законосъобразност на проекта е осъществен по съдебен ред от съда, пред който е протекло делбеното производство. В разпоредбата на чл.216 ал.1, т.2 от ЗУТ е предвидено, че не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, а на основание чл.149 ал.3 от ЗУТ, разрешението за строеж, заедно с одобрения инвестиционен проект, могат да бъдат обжалвани от заинтересованите лица по законосъобразност пред Началника на РДНСК. Поради обстоятелството, че се издава в съответствие и за изпълнение на одобрения инвестиционен проект, разрешението за строеж подлежи на обжалване не като самостоятелен акт, а заедно с одобрения проект. В този смисъл е и правилото, въведено с нормата на чл.148, ал.8 от ЗУТ, съгласно което одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж. По изложените съображения, Началникът на РДНСК-Пловдив, приемайки че разрешението на строеж не подлежи на самостоятелен контрол, до този извод съда стига, тъй като изрично е посочено в мотивите на акта, че извършената делба е на основание одобрен инвестиционен проект по чл. 203 ал.2 от ЗУТ и че проектът предвижда строеж, за който е издадено РС,  и като оставя в сила РС, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, в съответствие с разпоредбите на чл. 216 ал.1 т.2 във вр. с чл. 149 ал.3 и чл. 203 ал.2 от ЗУТ.

    Доводите на оспорващия и на част от заинтересованите лица, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни, тъй като са относими към законосъобразността на проекта за разделяне на процесния обект- жилищната сграда, контролът по която законосъобразност е осъществен по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, поради което жалбата на В.П. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

    Предвид изхода на делото и претенциите за разноски, заявени от ответника и от заинтересованото лице И.М.П., съдът намира, че такива следва да се присъдят, като жалбоподателят следва да заплати в полза на  РДСК ЮЦР сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.8 ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

     Жалбоподателят дължи разноски в размер на 600лв. /шестстотин лева/ в полза на И.М.П., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие №163080 от 04.05.2017г.

    Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.П. с ЕГН **********, против Заповед № ДК-10-ЮЦР-52 от 29.09.2016г. на Началника на РДНСК ЮЦР.

   ОСЪЖДА В.А.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РДНСК ЮЦР сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/.

    ОСЪЖДА В.А.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на И.М.П. сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/.

        Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                   Административен съдия: /п/