Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1354

гр.Пловдив, 25 . 07 . 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на единадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                     Административен съдия: Здравка Диева

 

при секретаря Г. Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 851/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Л.И.И. ЕИК **********,*** с пълномощник адв.И.Д. /преупълномощен от адв.дружество „***”/ обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616004514-091-001/22.12.2016г., издаден от С.Г. на длъжност началник сектор /възложил ревизията/ и К.Я. - гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/ при ТД на НАП-Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 119/06.03.2017г. на Директор Д ОДОП – Пловдив /и.д./.

Становища на страните :

            - Жалбоподателят счита оспорения ревизионен акт за незаконосъобразен с искане за отмяна. Във вр. с мотивите в РД /доставчиците не са открити на адресите им за кореспонденция с НАП; доставчиците ***ЕООД и ***ЕООД не са представили исканите им документи и писмени обяснения; липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките, тъй като в подадените от тях ГДД те декларират доходи от дейност, различна от покупко-продажба на стоки – „други довършителни строителни работи”, „производство на метални конструкции”; липса на двустранно подписани приемо-предавателни протоколи с вписани в тях. рег.№ на МПС/, е изтъкнато, че според РД не се спори, че в качеството си на земеделски производител жалбоподателят е получил съответните количества фуражи, а че фуражът е доставен именно от сочените във фактурите доставчици /цитиран е текст от стр.9, РД „ „В случая не се спори, че ЗП Л.И. е получател на материали, свързани с неговата икономическа дейност – отглеждане на крави. Спорният момент е кой е доставил материалите и дали това са посочените доставчици „М.Г.” ЕООД, „В.с.” ЕООД и „***” ЕООД”./. В тази вр., в писмено становище по същество адв.Д. поддържа, че единствените факти, поради които се отказва правото на данъчен кредит се явяват : неоткриване на доставчиците на адреса за кореспонденция, дерегистрацията им по инициатива на приходните органи по реда на ЗДДС и констатации, изведени от информация, съдържаща се в масивите на НАП. В жалбата са изложени подробни възражения спрямо всеки един от доводите за отказ : - позоваване на Указания на ИД на НАП изх.№ 91-00-321/08.11.2007г., Писмо изх.№ 15-00-17#2/25.08.2011г. относно неоткриване на адресите за кореспонденция на преки доставчици на ревизирано лице /РЛ/ и получени искания на РЛ от доставчиците „***” ЕООД и „***” ЕООД, които са представили транспортни документи във вр. с доставките /допълнение към административната жалба от 13.02.2017г./; - налице са предпоставките на чл.86 ЗДДС по отношение на спорните доставки, вкл. с позоваване на констатации в РД за счетоводството на ревизираното лице, стр.3 – „ЗП Л.И. е организирало и водило текущото счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия”; - относно мотива за липса на кадрова обезпеченост на доставчиците е противопоставена съдебна практика на ВАС : ”Кадровата обезпеченост на доставката е от значение за установяване реалността на доставката, но липсата й не означава винаги, че доставката не е извършена” - Решение № 9603/03.07.2012г., адм.д.№ 10749/2011г. и е посочено, че доставчиците са разполагали с някакъв персонал, което е установено и от приходните органи, освен което управителят на съответното дружество също може да осъществява физически дейност от името на дружеството; - позоваване на Решение на СЕО от 12.01.2006г. по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03, Решение на СЕС от 21.06.2012г. по обединени дела С-80/2011 и С-142/2011 – „Самото получаване на стоките се доказва със заприхождаването на тези стоки в счетоводството на дружеството и последващото им използване на осъществяването на облагаеми доставки; т.44 и т.52 – според становището на СЕС е достатъчно сделката да е осъществена от гл.т. на ДДС, без значение дали доставчика е разполагал с тези стоки /има се предвид счетоводно или дали същият е действителният им собственик, стр.4 писмени бележки по същество/, както и дали е бил в състояние да ги достави /в смисъл дали е ползвал „свои хора” и транспорт за осъществяването на доставките или е наел такива/. В тази вр. е изтъкната липса на анализ от приходните органи относно – общ обем на доставените на жалбоподателя фуражи през периодите на процесните доставки, налице ли са други доставчици на стоки /фуражи/ от типа на оспорените, как са разходвани тези фуражи на фона на констатация за голям брой селскостопански животни, отглеждани от РЛ. С допълнение от 13.02.2017г. е предоставен аналитичен регистър на сметка 401-доставчици за 2014г. и за 2015г., и за периода м.01.2016г.-31.05.2016г., видно от които ЗП И. няма други доставчици на фураж /стоково-материални запаси/ за тези периоди, освен от оспорените доставчици. В този см. жалбоподателят за позовава на Решения на ВАС №№ 11635/2008г., 6526/2010г., според които – след като ревизиращите твърдят, че стоките са доставени, но не от посочените във фактурите доставчици, то е следвало да обосноват от кого другиго са били доставени същите тези фуражи, дали жалбоподателят е в състояние сам да си произведе същите и др.

            Относно конкретните доводи за отказ на ДК - липса на данни за ДМА, позволяващи съхранение и транспорт на фуражите до РЛ ; липса на транспортни документи за доставчиците „***” ЕООД и „***” ЕООД и некредитиране на представени от РЛ документи за доставките от „Вайтех стил” ЕООД : Възразено е против възприетото в Решение № 119/06.03.2017г. за представените транспортни документи – същите не са кредитирани, тъй като в дневниците за покупки на „***” ЕООД и „***” ЕООД не фигурират покупки на транспортни услуги от доставчик „***” ЕООД, с аргумент от следните даннивъв фактурите, изд. от *** ЕООД на ***ЕООД /№ 2623 от 23.12.2015г./ и на *** ЕООД / №№ 100…2674 от 27.04.2016г., 100..2678/06.05.2016г.; 100..2691 от 11.05.2016г.; 100..2697 от 16.05.2016г.; 100..2702/21.05.2016г.; 100..2702 от 21.05.2016г. и 100..2715 от 01.06.2016г./ липсва начисляване на ДДС, тъй като са н.нар. опростени фактури, като в Дневник за покупките не е изискуемо точно описание на стоките, предмет на покупните фактури, с позоваване на чл.97а, чл.99 и чл.100 ал.2 ЗДДС противно на тезата на приходните органи за неспазена разпоредбата на чл.113 ал.3 ППЗДДС от доставчиците. По време на ревизията не е извършена проверка в счетоводствата на доставчиците, поради което и не може да се твърди от приходните органи нередовност на счетоводствата им, което от друга страна – не следва да бъде вменявано във вина на РЛ /с арг. и от чл.7 ал.3 ЗСч. – изискването за документална обоснованост на първичния счетоводен документ/. Мотивът за наличие на произход на фактурираните стоки е оспорен с позоваване на липса на изискване за установяване произхода на стоките и значимост само на пряката доставка.

            Твърди се, че не отговоря на истината твърдението на приходните органи, че в товарителниците, с които е превозен фуражът от ***ЕООД, като превозвач е посочен ЗП Л.И. : описани са товарителници от 06.06.2014г., 18.06.2014г., 20.06.2014г., 24.06.2014г., 28.06.2014г. – „в полето превозвач е вписано „Собствен превоз”, тоест на доставчика; в товарителници от 13.06.2014г., 17.06.2014г., 28.06.2014,12.07.2014г., 25.08.2014г., 23.09.2014г. – всички с ППС с рег. № ***, в полето превозвач е вписано „***ЕООД; в товарителници от 30.09.2014г., ППС ***, 210476/23.09.2014г. с ППС *** , от 17.11.2014г. с ППС ***КС, в полето превозвач е вписано „В.с.” ЕООД. В тази вр. е посочено, че на съда остава преценката относно основателността на мотива в РД, че превозът бил за сметка на РЛ и в товарителниците не били посочени рег.№ на ППС.

            По отношение мотивите за липса на приемо-предавателни протоколи е възразено с твърдение, че съставянето на подобни документи се съдържа единствено в чл.12 ал.2 ППЗДДС, чл.27 ал.2 т.1 ППЗДДС. Поддържа се омаловажаване на представените от РЛ и от доставчиците документи, като дори не е необходимо съставяне на приемо-предавателен протокол при наличието на надеждна одитна следа за доставките и при наличие на точно нормативно основание, регламентиращо случаите на съставянето им за целите на данъчното облагане, и при липса на задължение за съставянето им, неблагоприятния извод за РЛ не е правилен. В тази вр. се поддържа, че прехвърлянето на родово определени вещи по см. на чл.24 ал.2 ЗЗД е фактическо действие и става с предаване на стоките и няма значение по какъв начин ще се документира, като това може да стане и с „товарителница”, „складова разписка” или „стокова разписка”- и в този см. за факта на предаване на стоката са представени достатъчно доказателства.

            В писмено становище по същество се поддържат всички доводи от жалбата и се счита, че в хода на делото безспорно е установено следното : - всички спорни доставчици са били регистрирани за целите на ЗДДС към датите на извършените доставки /***ЕООД, ф-ри от м.12.2015г., с действаща регистрация до 04.02.2016г.; ***ЕООД, ф-ри от м.05 и м.11.2014г., с действаща регистрация до 19.11.2014г.; *** ЕООД, ф-ри от м.03 до м.05.2016г., с действаща регистрация до 11.11.2016г./; - всички доставчици са начислили дължимият от тях данък по фактурите по см. на чл.86 ал.1 ЗДДС; в сайта на НАП , раздел „длъжници и издирвани лица” - доставчиците не са в списъци с длъжници, тъй като съобщения за тях са от дати, следващи дати на спорните доставки, като публичните регистри и т.нар. списъци на НАП са единствената възможна информация за това, дали даден търговец е коректен или не – тоест, в случая правото на приспадане на ДК се отказва само по причини, следствие на поведението на преките доставчици. Отново е направено позоваване на Решение на СЕС от 21.06.2012г. – т.61 и т.62  - „Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчно задължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчно задължено лице. Следователно, като налага на данъчно задължените лица изброените по-горе изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане на ДДС, данъчната администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчно задължените лица”. Счита се, че при доставка на стока следва да бъде установено дали получателят разполага със същата или доказване на разпореждане със стоката или влагането й в продукция. С позоваване на данните от приета по делото ССч.Е /отговор на въпрос № 10/, се твърди, че е налице хипотезата на чл.123 ЗДДС, респект. на чл.242 от Директива 2006 на Съвета на Европа и в случая е налице достатъчна надеждна одитна следа за доставките от гл.т. на стойността и на фактическите им характеристики по см. на съображение 10 от Директива 2010/45/ЕС на Съвета, както и по см. на чл.233 §1 от консолидираната версия на Директивата. По отношение транспорта е изтъкнато, че още във възражението против РД са представени доказателства за изискани от доставчиците документи, като предоставените на РЛ от ***ЕООД и от *** ЕООД документи са представени веднага след получаването им на Д ОДОП-Пловдив. Представени са фактури за извършен и заплатен транспорт и товарителници, а в хода на делото тези доказателства са допълнени с пътни листи и осчетоводяване от превозвача *** ЕООД в отговор на молба по реда на чл.192 ГПК. Тези документи според жалбоподателя доказват макар чрез трето лице – превозвач - реално осъществили се търговски отношения. В допълнение на посоченото в жалбата за опростените фактури /включването им или не от доставчиците в дневниците за покупки не влияе на техните резултати по закона/ е посочено, че при стриктно спазване на задълженията си, произтичащи от ДОПК /служебно начало/ приходните органи „…щяха да установят със сигурност, мястото на натоварване на стоките, от кои лица и с какви ДМА е станало това, къде и от кого са били разтоварвани те”.

В допълнение относно липсата на приемо-предавателни протоколи е посочено, че действително е налице пропуск на земеделския производител да запази копие от товарителниците или да ги изиска своевременно, което не отрича, че още с  натоварването на стоките на камиона на превозвача *** ЕООД, собствеността върху тях е прехвърлена към купувача ЗП Л.И., тоест – извършено е нейното предаване по см. на чл.24 ал.2 ЗЗД.

Относно твърдението в РА – стоките са доставени на РЛ, но не от спорните доставчици, в писменото становище адв. Д. се позовава на данните от ССч.Е при отговор на въпрос № 6 /стр.9/ - за процесните периоди жалбоподателят няма собствено производство фуражи и са разграничени процентно доставките от преките доставчици спрямо останалите доставки при РЛ по години, като за 2016г. доставките от *** ЕООД са единствени за жалбоподателя, потвърдено с влагането в отглеждане на животни. Простото отричане и опровергаване на представени от РЛ документи, без аргументи за действителното състояние е прието за проява на необективизъм с позоваване и на Решения на ВАС №№ 11635/2008г., 15065:/2011г. – необходимост да бъде установено доколко изводът на приходните органи за липса на реална доставка е логически и правно издържан, щом не е отречено получаване на стоките. Не е заявено искане за присъждане на направените разноски по делото.

- Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител ст.юрисконсулт П.. Счита РА за законосъобразен и заяви искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в 14 дн.срок /потвърждение за получаване на електронно съобщение от 08.03.2017г., л.27; жалба с вх. номер от 17.03.2017г./ от страна с интерес от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.

            1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001616004514-020-001/01.07.2016г. /л. 502/, издадена от С.А. Г. на длъжност началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват : ДДС за периода от 01.01.2014г. до 31.05.2016г. и срок 3 месеца от дата на връчване. ЗВР е връчена по електронен път на 05.07.2016г., л.500. Във възлагащата заповед от 01.07.2016г. са определени лицата, които да извършат ревизията : К.П.Я. – гл. инспектор по приходи и ръководител на ревизията иБ.С.П., ст.инспектор по приходите. РД № Р-16001616004514-092-001/30.09.2016г. е изготвен и подписан от тези две длъжностни лица с електронни подписи / л.271-279/.

            За компетентност на органа, издал ЗВР, преписката съдържа Заповед № РД-09-456/04.04.2016г. с Приложения №№ 1 и 2, в които поименно е посочена С.Г. /точка 13, точка 9/.

В хода на делото са приети : Заповед № ЗЦУ-58/21.01.2016г. на ИД на НАП за оправомощаване на началник отдел „Обжалване” в Д ОДОП-Пловдив да изпълнява правомощията на директор на дирекция ОДОП Пловдив, вкл. и правомощията по чл.152 ал.2 ДОПК, при отсъствие /законоустановен отпуск, командировка и др./ на директора на дирекция ОДОП-Пловдив и Заповед № П-1650/02.03.2017г. на ИД на НАП за разрешен един работен ден полагаем отпуск на директор Д ОДОП – Пловдив – 06.03.2017г., на която дата е издадено Решение № 119/06.03.2017г.; Заповед № РД-09-1400 от 04.10.2016г., с която е отменена заповед № РД-09-456/04.04.2016г., ведно с Приложения №№ 1 и 2, в които отново поименно е посочена С.Г. /т.13, т.9/, л.514-518/. Ревизионното производство е спряно със Заповед от 24.11.2016г. /л.229/, връчена по електронен път на 25.11.2016г. и възобновено със Заповед от 21.12.2016г.  след постановяване на Т.Р. № 5/13.12.2016г. на ВАС.

РА № Р-16001616004514-091-001/22.12.2016г е издаден от С.Г. на длъжност началник сектор /възложил ревизията/ и К.Я. - гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/ при ТД на НАП-Пловдив, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан от тези лица с електронни подписи. Ревизионната преписка съдържа уведомления за удостоверения за електронен подпис на издателят на ЗВР, съставителите на РД и издателите на РА, л.197-л.200л.

1.1. Против Ревизионният доклад /РД/ е подадено възражение /л.236 и сл./, в което са изложени аргументи, повторени при административното оспорване и доразвити в жалбата до съда. Към възражението са приложени заверени копия на писма – искания от РЛ до доставчиците ***ЕООД, *** ЕООД и ***ЕООД /л.243 и сл./ - за представяне на поисканите от приходните органи документи, поради неоткриване на доставчиците на адресите им за кореспонденция с НАП.

            1.2. Фактическите основания и правни изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия. Възражение против доклада е взето под внимание, но е прието за неоснователно и затова няма неизпълнение на задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/.

1.3. Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен ред с възражения, повторени при съдебното оспорване /л.181 и сл./, ведно с приложените исканията от РЛ до доставчиците за представяне на поисканите от приходните органи документи. С допълнение към жалбата от 13.02.2017г. /л.34-154/ са представени постъпили от преките доставчици документи /по опис и с доказателства за получени от доставчиците молбите на РЛ/ и е заявено искане - решаващият орган да обсъди данните във вр. с представените при ревизията доказателства от РЛ относно дейността – животновъд и реализираните приходи от продажба на животни и мляко. От ***ЕООД са постъпили : фактура № 2623/23.12.2015г., изд. от *** ЕООД /л.45/ с предмет на доставката – транспортни услуги; товарителница № 317523/16.12.2015г. /комбиниран фураж, 21 т./ за транспорт по ф-ра № 378/16.12.2015г. В тази товарителница е посочен за изпращач ***ЕООД, за превозвач *** ЕООД, за получател Л.И.,***; натоварване – гр.Самоков на 16.12.2015г., разтоварване – с.Климент ул.I-ва № 42, на дата 16.12.2015г., пробег 178 км.; автомобил марка МАН рег.№ ***за 16.12.2015г., полуремарке, пътен лист. Поставени са печати и подписи на изпращач ***ЕООД, превозвач *** ЕООД и получател ЗП Л.И.. Товарителница № 317525/18.12.2015г. /л.47 комбиниран фураж, 21,6 т./ за транспорт по ф-ра № 386/18.12.2015г. – с идентични реквизити и пътен лист серия А № 268205; товарителница № 317528/22.12.2015г. за транспорт по ф-ра № 390/22.12.2015г. /л.46 – комбиниран фураж, 22.4 т./ - с идентични реквизити и пътен лист серия А № 268 208. *** ЕООД представило 35 бр. товарителници и 8 бр. фактури, удостоверяващи извършването на транспорта по доставките /отговор, л.52 / : ф-ра № 100…2665/25.03.2016г. с предмет – транспортни услуги с доставчик *** ЕООД с товарителница № 317562/25.03.2016г., л.54 – комб.фураж, 10 т. по фактура № 354/25.03.2016г., от *** ЕООД. В тази товарителница е посочен за изпращач *** ЕООД, за превозвач *** ЕООД, за получател Л.И.,***; натоварване – гр.София на 25.03.2016г., разтоварване –с.Климент ул.I-ва № 42, на дата 25.03.2016г., пробег 144,5 км.; автомобил марка МАН рег.№ ***за 25.03.2016г., полуремарке, пътен лист. Поставени са печати и подписи. Представена е фактура № 10..2674/27.04.2016г., изд. от *** ЕООД на *** ЕООД за транспортни услуги с товарителница № 317576/25.04.2016г., комб.фураж 15,5т. /като в допълнението към жалбата е посочено, че тази товарителница, както и за предходно описаните, е за транспорта по ф-ра 418 от 25.04.2016г., изд. от *** ЕООД/ – идентични реквизити и подписи като тези в предходно посочената товарителница с изпращач *** ЕООД. Идентични са реквизитите и в останалите товарителници от 26.04.2016г. за транспорта по ф-ра № 422/26.04.2016г., изд. от *** ЕООД и от 28.04.2016г. за транспорта по ф-ра № 432/28.04.2016г. и останалите, като както е посочено в описа на писмените доказателства – към конкретна фактура за транспорт, изд. от превозвача *** ЕООД са включени определен брой товарителници, които са с дати, предходни на дата на последващата фактура за транспорт /тоест, във фактурата за транспорт попадат определен обхват товарителници/. В допълнението към жалбата при административното оспорване е поддържано, че РЛ няма други доставчици на фураж през ревизираните периоди, а за 2016г. *** ЕООД е единствения доставчик на комбиниран фураж – като в подкрепа на твърдението е представен Аналитичен регистър за см. 401 Доставчици от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., л.96; Аналитичен регистър на см. 401 Доставчици от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., л.97 и сл.; Аналитичен регистър на с-ка 401 Доставчици от 01.01.2016г. до 31.05.2016г., л.133 и сл. ***ЕООД не е представило отговор с документация – не са приложени документи, изходящи от този доставчик по искане на РЛ.

1.4. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

2. С обжалвания РА /потвърден изцяло/ не е признат данъчен кредит в размер на 115 620.42 лв. и лихви в размер на 15 553.85 лв. на основание чл. 70 ал.5 вр. чл. 68 ал.1 т.1, чл. 69 ал.1 т.1, по фактури с предмет на доставката – фуражна смес и комбиниран фураж1 издадени от ***ЕООД, ***ЕООД и *** ЕООД.

А / По отношение прекия доставчик ***ЕООД : 21 бр. фактури от м.05.2014г., м.06.2014г., м.07.2014г. и м.11.2014г. общо на стойност 242 025,00 лв. и ДДС 48 405,00 лв.

Насрещната проверка на ***ЕООД е извършена по реда на чл.32 ДОПК без представени изисканите от прекия доставчик документи /искане от 07.07.2016г., л.254; ПИНП от 10.08.2016г., л.250 и сл.; л.389-400/. Установено било, че спорните фактури са отразени в дневник за продажби и СД за ДДС с получател Л.И.И., с изключение на фактури с № 88/01.07.2014г. и № 84/ 01.11.2014г. Регистрацията на доставчика по ЗДДС е прекратена на 19.11.2014г. от орган по приходите за установени обстоятелства по чл. 176 ЗДДС – след дати на издадените фактури.

С протокол № 1204281/14.09.2016г. /л.282 и сл.; л.291/ са приобщени като доказателства справки от информационните масиви на НАП относно ***ЕООД, от които се установило, че за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. няма регистрирани трудови договори; няма подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения; за 2014г. няма подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО, а в подадената за 2013г. ГДД дружеството е декларирало доходи от дейност „производство на метални конструкции“ с КИД 2511. В подаден в НСИ счетоводен баланс за 2013г. не са посочени налични дълготрайни материални активи /земи, сгради, машини и пр./ - л.297 и сл. За 2014г. няма подаден баланс.

Относно стоките от ***ЕООД, Л. И. представил 21 бр. фактури с фискални бонове и товарителници /л.411 и сл./ - в отговор на искане от 15.08.2016г. /л.474 и сл./, в което е посочено да се представят освен фактурите и съпътстващите фактурите документи, доказващи реалното осъществяване на доставките като : „описи, спесификации, приложения, покупко-изплащателни сметки, приемо-предавателни протоколи и др.“. Изискани са още – договори и анекси по повод на доставките по фактурите; отговор – откъде са взети стоките – с посочване на точното място – град, улица, склад; оригинал на складов/експедиционен документ за продадената и получена стока; да бъде посочен начина на транспортиране с представяне на заверени копия на пътните листове, приемо-предавателни протоколи, разрешителни, товарителници и да бъде посочено с какви транспортни средства са извършени превозите на стоките и лицето, извършило превоза – имена и ЕГН; отговор за това – кога и къде са натоварени стоките, кой е извършил физическото натоварване от търговския обект в транспортното средство; кой е приел физически стоките при покупката с представяне на трудов договор и къде са постъпили стоките и материалите след транспорта.

- РЛ не е представило двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, както и отговори по поставените от приходните органи въпроси, вкл. не е пояснен ориентировъчно механизма на доставката с данни за място-обект на натоварване на стоката – предмет на издадените от доставчика фактури и превозвач. В част от представените товарителници липсват вписани рег. № на МПС. Не са представени данни за транспортни средства, с които е осъществен транспортът на фуража.

Според приходните органи, в счетоводството на РЛ не е установено наличие на други съпроводителни документи, които разгледани в съвкупност да потвърждават категорично реалното доставяне на фураж.

При тези данни последвал извод - и двете страни по доставката не са представили документи за реалното изпълнение на процесните доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, при което липсва данъчно събитие и не възниква право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ***ЕООД, тъй като данъкът по тях се явява начислен без основание.

Б / За прекия доставчик ***ЕООД : 3 бр. фактури от м.12.2015г.,общо на стойност 32 500,00 лв. и ДДС 6 500,00 лв.

Насрещната проверка на ***ЕООД е извършена по реда на чл.32 ДОПК без представени изисканите от прекия доставчик документи /искане от 06.07.2016г., л.410; ПИНП от 22.08.2016г., л.401 и сл./. В дневник за продажби и СД за ДДС дружеството е отразило процесните фактури с получател Л. И.. Регистрацията на доставчика по ЗДДС е прекратена  на 04.02.2016 г. от орган по приходите за установени обстоятелства по чл. 176 ЗДДС – след данъчен период м.12.2015г. Посочено е, че в подадените дневници за покупки по ЗДДС лицето е получател на стоки и услуги от доставчици с рисков профил. Дружеството е с рисков профил по ЗДДС.

С протокол № 1204281/14.09.2016г. /л.282 и сл.; л.л.289/ били приобщени като доказателства справки от информационните масиви на НАП относно ***ЕООД, според данни от които : за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. има регистрирани 4 бр. трудови договори с длъжност общ работник строителство; няма подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения; в ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2015г. дружеството е декларирало доходи от дейност „други довършителни строителни работи“ с КИД 4339; в подадения в НСИ счетоводен баланс за 2015г. не са посочени налични дълготрайни материални активи /земи, сгради, машини и пр. - л.295 и сл./.

Относно стоките от ***ЕООД, РЛ представило 3 бр. фактури с фискални бонове /л.411 и сл./ в отговор на искане от 15.08.2016г. /л.474 и сл./, в което подробна са посочени изисканите документи и отговори /описани по-горе/.

- РЛ не е представило двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, както и отговори по поставените от приходните органи въпроси, вкл. не е пояснен ориентировъчно механизма на доставката с данни за място-обект на натоварване на стоката – предмет на издадените от доставчика фактури и превозвач. Липсват двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и товарителници.

Според приходните органи, в счетоводството на РЛ не е установено наличие на други съпроводителни документи, които разгледани в съвкупност да потвърждават категорично реалното доставяне на комбинирания фураж.

Последвал идентичен неблагоприятен извод и за доставките от ***ЕООД.

В / *** ЕООД : 35 бр. фактури от м.03.2016г., м.04.2016г., м.05.2016г. общо на стойност 277 995,00 лв. и ДДС 55 599,00 лв.

Искане от 07.07.2016г. /л.380/ било връчено на деклариран електронен адрес за кореспонденция, на 11.07.2016. След приключване на насрещната проверка - на 01.08.2016г. от доставчика били представени /л.304 и сл./ : хронологична ведомост на сметка 702 /Приходи от продажба на стоки/ от 01.03.2016г. до 31.05.2016г., хронологични ведомости на сметки 4532 /Начислен ДДС при продажбите/, 501 /Каса в лева/, 304 /Стоки/ за периода 01.03.2016г.-31.05.2016г., процесните фактури с получател ЗП Л.И., фактури за покупки от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, свидетелство за регистрация на ЕКАФП, дневни и месечни отчети от ЕКАФП.

- Доставчикът не е представил товарителници, данни за водачи на МПС, вкл. не е отговорено за чия сметка е извършен транспорта на стоките, като е цитиран номер на искането /л.304 – л.380/, в което подробно е описана изисканата информация – л.381.

С протокол № 1204281/14.09.2016г. /л.282 и сл.; л.293./ били приобщени като доказателства справки от информационните масиви на НАП относно доставчика, посредством които се установило : за периода от 25.11.2015г. до 01.09.2016г. има регистрирани 3 бр. трудови договори с длъжност общ работник строителство; няма подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения; в ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2015 г. дружеството е декларирало доходи от дейност „други довършителни строителни работи“ с КИД 4339. В подадения в НСИ счетоводен баланс за 2015г. не са посочени налични дълготрайни материални активи /земи, сгради, машини и пр./ - л.299 и сл.

- Относно стоките от *** ЕООД, И. представил 35 бр. фактури с фискални бонове /л.411 и сл./ в отговор на искане от 15.08.2016г. /л.474 и сл./, в което подробна са посочени изисканите документи и отговори /описани по-горе/. РЛ не е представило двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и товарителници, както и отговори по поставените от приходните органи въпроси, вкл. не е пояснен ориентировъчно механизма на доставката с данни за място-обект на натоварване на стоката – предмет на издадените от доставчика фактури и превозвач. Липсват двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и товарителници.

Според приходните органи, в счетоводството на РЛ не е установено наличие на други съпроводителни документи, които разгледани в съвкупност да потвърждават категорично реалното доставяне на комбинирания фураж.

Последвал идентичен неблагоприятен извод и за доставките от ***ЕООД.

Г / Относно деклариран в СД по ЗДДС „ДДС за внасяне”, невнесен от дружеството в законоустановения срок и начислени лихви, не са заявени конкретни оплаквания в жалбата до съда, макар РА да е оспорен изцяло. В хода на съдебното производство не за заявени доказателствени искания за опровергаване установеното при ревизията - не е преведен в приход на бюджета деклариран резултат за периода „ДДС за внасяне” в размер на 5 116,42 лв., който в процесния РА е вменен на лицето като задължение за внасяне. На основание чл. 175 ал. 1 ДОПК са начислени лихви в размер на 73,06 лв.

Правилно е позоваването на чл. 89 ал. 1 от ЗДДС, според текста на която разпоредба - когато за съответния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. В ал. 2 на цитираната правна норма е посочено, че данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1. В конкретния случай е установено, че декларираният от ревизираното лице „ДДС за внасяне” в подадената от него справка - декларация по ЗДДС за период м.12.2015г., не е преведен в приход на бюджета в указания в горната разпоредба срок. С оглед на това законосъобразно са начислени лихви на основание чл. 175 ал. 1 ДОПК.

В тази вр. е посоченото в потвърдителното решение : С РА са определени задължения за ДДС в размер на 115 620.42лв. и прилежащи лихви в размер на 15 553.85лв., а РА е потвърден в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в общ размер на 110 504 лв. /115 620.42 – 5 116.42/ с прилежащи лихви в размер на 15 480.79лв. / 15 553.85 – 73.06/, както и лихва за просрочие в размер на 73.06лв.

Д / В РД е посочено, че през ревизирания период лицето е извършвало продажби на розов цвят, разсад на рози и на краве мляко. За счетоводството на РЛ не са отразени пропуски – установено е, че стопанските операции се отразяват в хронологичен ред – синтетично и аналитично. Приходите и разходите от сделките и събитията се отразяват счетоводно в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване или плащане на парични средства. В края на всеки отчетен период въз основа на оборотите и салдата на синтетичните счетоводни сметки се приключва главна книга и е съставяна оборотна ведомост. Тоест, налице е съответствие с изискванията на ЗСч. и НСФОМСП.

- В хода на ревизията към фактурите, изд. от ***ЕООД са представени товарителници – л.454 гръб и сл., като в товарителница от 06.06. /без отразена година/ в клетката за Превозвач е вписано „собствен превоз” и не е отразено наименование на превозвач, а за Изпращач е вписано ***ЕООД, гр.София, Получател ЗП Л.И. ***, натоварване – гр.София, без адрес , като в клетката „разтоварване” липсват всякакви данни. В цитираната товарителница не е вписан автомобил, пътен лист, нито има отразен превозвач в последната част от документа, където липсва подпис и на получател. Единствената връзка с ф-ра № 71/06.06.2014г. е наименование на стоката – фуражна смес и количество – 24.800 кг., мерната единица на което е посочена само във фактурата. Към фактура № 74/18.06.2014г. – фуражна смес 24 500кг. е приложена товарителница от 18.06.2014г. /л.455 гръб/, с идентични данни /тоест липса на данни/ като в описаната предходна товарителница /превозвач – собствен превоз и останалите; изключение е посоченото място на разтоварване с.Климент и 18.06.2014г./, като е отразено само фуражна смес без количество, при липса на останалата информация за превозвач и получател в последната част от документа, както и липса на автомобил и пътен лист. По същия начин са представени данни за ф-ра № 75/20.06.2014г. /л.456/ - фуражна смес , 24 650 кг. – в товарителницата от 20.06.2014г. /л.456 гръб/ в кл. за превозвач е отразено „собствен превоз”, липсва информация в кл. разтоварване, макар за изпращач да е посочено ***ЕООД, а за получател ЗП Л.И. – липсват данни за автомобил и пътен лист, както и в последната част от документа липсват подписи и печати на превозвач и получател. Разлика има в количеството – във фактурата е 24 650 кг., а в товарителница е 24 600. Посоченото се отнася изцяло и за фактура № 76 от 24.06.2014г. – фуражна смес 24 800кг /л.457/ и товарителницата от 24.06. /л.457 гръб/ - в кл. за превозвач е отразено „собствен превоз”, липсва информация в кл. разтоварване, макар за изпращач да е посочено ***ЕООД, а за получател ЗП Л.И. – липсват данни за автомобил и пътен лист, както и в последната част от документа липсват подписи и печати на превозвач и получател. Към фактура № 84/27.06.2014г. /л.460/ е приложена товарителница от същата дата /л.460 с бледи нечетливи цифри на номер/, в която за превозвач е посочено ***ЕООД и са отразени адреси на натоварване и разтоварване на фуражна смес, но без количество и в последната част от документа липсват подпис и печат на получателя, който е ЗП Л.И.. Пътен лист не е вписан, но са отразени автомобил МАН, *** и „придружител на товара” – Ж.М.. Идентично е съдържанието на товарителница от 13.06.2014г. /бледи нечетливи цифри на номер/ към фактура № 73/13.06.2014г. : в която за превозвач е посочено ***ЕООД и са отразени адреси на натоварване и разтоварване на фуражна смес, но без количество и в последната част от документа липсват подпис и печат на получателя, който е ЗП Л.И.. Пътен лист не е вписан, но са отразени автомобил МАН, *** и „придружител на товара” – Ж.М.. Посоченото изцяло е относимо и за ф-ра № 89/12.07.2014г. с товарителница от същата дата /л.462/; така и за товарителница от 28.06.2014г., л.463. На товарителница от 30.09.2014г. /л.464 гръб/ е посочен получател Л.И. в последната част от документа – без подпис, като придружител на товара е лицето А.А., автомобил МАН с рег. № ***. На товарителница от същата дата /л.465/ - без четим номер на документа – идентично съдържание, само че придружител на товара е Ж.М. и автомобил ***. В товарителница от 17.11.2014г. към ф-ра 120/17.11.2014г. – фуражна смес 10000кг. /идентичност в количеството в двата документа/ са отразени адреси на натоварване и разтоварване, превозвач е ***ЕООД, придружител на товара Ж.М., автомобил МАН 92 21 /нечетливо/, без подпис на отразен получател ЗП Л.И.. По същия начин са вписани данни в товарителница от 23.09.2014г., л.467 с придружител на товара А.А., автомобил МАН с рег.№ ***, товарителници от 23.09.2014г. и от 25.08.2014г. с придружител на товара фуражна смес – Ж.М., без подпис на получателя.

- В писмени обяснения на РЛ /л.483, т.2/ е посочено, че земеделският производител Л.И. има постоянни доставчици и клиенти, с които работи от години. „Предприятието съставя писмени оферти, заявки и договори, приемо-предавателни протоколи, съхранявани от И.Л.И.., който ги съставя и подписва. При приемането, заприходяването, транспортирането и изписването на стоките се съставят стокови разписки, товарителници и пътни листове. Транспортирането на закупените и продадени стоки и материали е за собствена сметка”. Лицата свързани с получаването на стоките и материалите е ЗП, наетите работници и И.И.. /упълномощено лице с нот.заверено пълномощно/. Приложени са справки от м.07.2016г. – отглеждане на животни /след ревизираните периоди/; наети автомобили /товарни/ - 23.04.2016г., 19.05.2016г., нает лек автомобил – 20.04.2016г. /л.492, т.2/; м.07.2016г. – превоз на рози.

- Тези данни са възприети от решаващия орган поради липса на допълнително представена информация за доставчика ***ЕООД. За доставчиците ***ЕООД и *** ЕООД – допълнително представените документи са преценявани във вр. с всички събрани в хода на ревизията и при административното оспорване доказателства. В тази вр., не може да бъде пренебрегнат факта на липса на конкретика в писмените обяснения на РЛ относно оспорените от приходните органи доставки и представени само издадените от доставчиците фактури с фискален бон за плащане, вкл. товарителници за доставчика ***ЕООД с описаното по-горе съдържание. В хода на ревизията Л.И. не е пояснил механизма на доставките поотделно от всеки пряк доставчик, независимо, че в писмените обяснения е заявил, че има постоянни доставчици. ***ЕООД, ***ЕООД и *** ЕООД не са посочени от РЛ поименно с управителите си като постоянни доставчици, вкл. не е поддържано, че именно при доставките с тези доставчици не се съставят приемо-предавателни документи, при съпоставка със съдържанието на писмените обяснения в частта им за съставяните от РЛ документи при приемане на стоките /цитирани по-горе/. В реда на изложеното, правно аргументираните жалба и писмено становище по същество следва да бъдат съпоставени с изходящата от РЛ информация при ревизията, събраните писмени доказателства в ревизионното производство, вкл. при административното оспорване и доказателствата, приети в хода на делото.

Съобразява се също, че жалбоподателят и преките доставчици като контрагенти по твърдените доставки – не са поддържали писмено, че документацията, съставена за транспортиране на стоките е с предназначение – тяхното приемо-предаване. В тази вр., дори открития в хода на ревизията доставчик *** ЕООД – макар и по-късно, с представяне на описаната по-горе информация не е представил товарителници с данни за водач или превозвач, нито писмено е пояснил механизма на доставките във вр. с довода за приемо-предаване посредством товарителниците. С представяне на допълнителните писмени доказателства от *** ЕООД, приложени при административното оспорване – не е пояснена обективна причина /пречка/ препятствала представяне на товарителниците, и стояща извън волята на доставчика. Освен това, в хода на ревизията не са представени товарителници с изпращач – посочените две дружества, нито е поддържано или заявено изрично от страна на жалбоподателя, че превозвач е трето лице при транспорт за сметка на доставчика. В тази вр., действително получателят не е длъжен за знае кой точно е превозвачът при транспорт за сметка на доставчика, но следва да е осведомен за чия сметка ще е транспорта по доставките.

Е / По отношение допълнително представени при административното оспорване писмени доказателства, решаващият орган извършил проверка в информационен масив на НАП VAT 14 за подадени данни в дневници за покупки по ЗДДС от *** ЕООД и ***ЕООД, при които не се установили покупки на транспортни услуги от доставчик *** ЕООД.

Посочено е, че в приложените товарителници към фактурите няма вписани данни за адрес в полето „натоварване“ и пълни имена на водачи на МПС – обективно установимо при преглед в съдържанието /реквизити/ на товарителниците.

- Извършен е преглед на приложените фискални бонове към фактури от доставчик ***ЕООД, при който се установило, че в информационната система на НАП няма регистриран ЕКАФП с № DY093465 с ФП 227834564 /л.155 и сл.; л.292/. Според решаващият орган, данните за регистрационните номера на автомобилите, вписани в товарителниците към фактурите от посочения доставчик са нечетливи, няма данни за адрес в полето „натоварване“ и „превозвач“ и пълни имена на водачите на МПС. ***ЕООД и жалбоподателят не са представили данни, че разполагат с товарни автомобили - собствени или наети за извършване на транспорт на 361,45 тона фуражна смес.

- За посочените от *** ЕООД предходни доставчици „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД били извършени проверки в информационните масиви на НАП – установено било, че няма данни за назначени лица по трудови договори, няма данни за притежавани земи, сгради и транспортни средства. Дружествата са с прекратена регистрация по чл. 176 ЗДДС /л.165 и сл./.

Посоченото мотивирало решаващия орган да потвърди констатациите в РА, вкл. с позоваване на неустановена кадрова обезпеченост за извършване доставка на стоки, както и непредставени данни за произход на стоките - предходни доставки.

- С позоваване на чл.24 ЗЗД, е прието, че е необходимо наличието на доказателства за приемане-предаване на стоките, а предвид вида им – фуражи, от особено значение за прехвърляне на собствеността е наличието на годни доказателства за тяхното транспортиране, с което би се установило индивидуализирането на същите, претегляне, а също и за установяване място на товарене, от кое лице са предадени стоките, от кое лице са приети, от кого са транспортирани, къде са превозени и разтоварени. Изтъкнато е, че нормата на ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за получен документ – фактура поставя задължително условие да е налице извършена доставка и вписаната в съответната фактура операция да отразява реални факти и обективната действителност, т.е. вписаното като доставчик лице реално да е доставило стоките и услугите, отразени в издадения от него документ. В конкретния случай не е установено придобиване, заприхождаване на фуража в патримониума на предприятията, надлежното му изписване при продажбата на РЛ и отчитането на приходите от извършените продажби. Ведно с това, с проверки в масивите на НАП не се е установило дружествата, сочени за доставчици по процесните фактури, да притежават обекти – собствени или наети, от които да са осъществени доставките, нито наличие на персонал за това. Не са подали годишни данъчни декларации, което означава, че приходите от фактурите от тези лица, съответно дължимите данъци по тях не са отчетени и начислени и платени по надлежния ред.

Товарителниците не са приети за годни документи, удостоверяващи извършен превоз, респективно предаване на стоките, тъй като не съдържат конкретни четливи данни за регистрационните номера на МПС и пълни имена на водачите им, вкл. в част от тях няма вписан превозвач, а в останалите са вписани за превозвачи процесните доставчици, за които е установено, че нямат  ресурсна обезпеченост.

По отношение процесната стока - фуражна смес, е допълнено, че същата е специфична и регулирана от конкретен Закон за фуражите /ЗФ/. В тази вр. е извършена проверка в интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните, при която било установено, че ***ЕООД, ***ЕООД, *** ЕООД, както и посочените за предходни доставчици *** ЕООД, *** ЕООД и *** ЕООД, вкл. и *** ЕООД - не фигурират нито в подържания от агенцията публичен национален регистър на операторите на фуражи, нито в регистъра на превозвачите.

В обобщение се наложил извод за това, че ревизираното лице само се е снабдило с фактури без отразените в тях стопански операции да са реално осъществени. Посочено е, че според практиката на Съда на ЕС данъчният кредит е налице, когато е налице дължим и платен данък за получени стоки и услуги, а при ревизията е установено, че данък не е дължим, защото доставчиците не са доказали, че са притежавали и съответно са доставили фактурираните стоки. Жалбоподателят, като лице, което се сочи като получател и претендира данъчен кредит по фактурите, по които не е получил нищо от сочените за доставчици лица, не може да не знае този факт. В случая, с включване на процесните фактури в дневника за покупките и приспадането на данъчен кредит по тях, жалбоподателят се е опитал да реализира данъчно предимство, като приспадне данъчен кредит, който е неправомерно начислен /“Съдът на ЕО безспорно е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза /Решение от 3 март 2005г. по дело  Fini H, C-32/03, Recueil, стр. І -1599, точка 32, Решение по дело С-255/02 Halifax и др., точка 68 и Решение по обединени дела C-439/04 и C-440/04 Kittel  и Recolta Recycling, точка 54“/.

            3. Указания за доказателствената тежест са отправени към страните с р./28.03.2017г. /л.506, т.2/ при насрочване на делото. За жалбоподателя - да установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства наличие на предпоставките за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит по отношение оспорената от приходните органи реално осъществена доставка на фуражна смес и комбиниран фураж от преките доставчици ***ЕООД, гр.Самоков; ***ЕООД, гр.София; *** ЕООД, гр.София /установяване наличност на стоките към момента на продажбата; обект, където стоките са били съхранявани до момента на предаването им на получателя; допълнителни доказателства за транспорт с превоз на доставчика – посредством молби по реда на чл.192 ГПК; преки доказателства за приемо-предаване на стоките /приемо-предавателни документи, независимо от наименованието им/; с изискване по реда на чл.192 ГПК сч. регистри на см. 304 Стоки от преките доставчици; необходимост от ССч.Е за установяване на конкретен стоков поток – документално и фактическо движение на стоките от преките доставчици към жалбоподателя и наличност на стоки при преките доставчици /с експертизиране на счетоводни данни/; за установяване дали всеки от преките доставчици е заприходил стоката /предмет на спорните фактури/ по съответните материални сметки и изписал ли я е впоследствие, като се направи обвръзка с фактурираните продажби по количества и дати, с транспортни документи, както и с документи по чл.24 ал.2 ЗЗД, както и установяване по сч.данни на последваща реализация, с проверка в счетоводството на жалбоподателя и представяне на сч.данни за движение на фактурираните стоки /освен съдържащите се в ревизионната преписка/ със спорните фактури и проверка в счетоводствата на преките доставчици , а при невъзможност – проверка на всички счетоводни данни по делото; като експертът опише прегледаната документация, която не е приложена в преписката и по делото с цел – редовното й приобщаване към доказателствения материал и изготви таблици с данни за спорните фактури /наименование на стоката – количество – стойност / – транспорт на стоките с опис на документи за транспорта / реквизити – дата, количество стока, място на натоварване и разтоварване и т.н./, начин на разплащане с документ за осъществено разплащане на всяка от спорните фактури – данни за наличност на стоки при преките доставчици /сч.данни или др.информация/ - приемо-предаване; представяне на информация за всички доставчици на фураж спрямо ревизираното лице /фуражна смес; комбиниран фураж/ по счетоводни данни за ревизираните периоди, предвид твърденията в жалбата и при административното оспорване на РА.

            3.1. Жалбоподателят заяви доказателствени искания за : ССч.Е с обхват – молба, л.519 и сл.; за събиране на допълнителни писмени доказателства по реда на чл.192 ГПК /молби до *** – сектор Пътна полиция – София, ОД МВР – ***, сектор Пътна полиция, л.523 и сл.; до неучастващо по делото лице – *** ЕООД, л.527/.

***, сектор Пътна полиция представи Справка от регионалната база на АИС-КАТ относно история на регистрация на МПС с рег.№№ ***, ***, ***/л.545 и сл./ - ***е МПС модел Вартбург 353 Комби, лек автомобил /не МАН/ със собственик И.Г.Ч.с дата на първа регистрация през 1985г., промяна от 2006г. и промяна от 02.06.2014г.- СА 6654ХН, без допустима максимална маса, без други данни ; ***е МПС Мерцедес 1117, товарен автомобил, допустима максимална маса  21000 кг. и технически допустима максимална маса, кг. – 11 200 /л.551/ с последен собственик М.В.М.към 24.09.2014г. ОД МВР – *** представи отговор /л.559/, според който лек автомобил рег.№ ***АХ Мерцедес Ц 220 с дата на първа регистрация 02.04.2003г. е бил регистриран на името на Е.Б.В. на 09.12.2010г. и автомобилът е отчислен на 16.06.2011г. /тоест, автомобила не е в движение, считано от посочената дата – снет от отчет/движение/.

3.2. ССч.Е даде следното заключение /л.553 и сл., т.2/, основано на документацията по делото /вкл. ревизионната преписка/ и проверка в счетоводството на Л.И.. Посочени са проверени документи /счетоводни журнали в счетоводството на РЛ/, които не са налични по делото : оборотни ведомости; хронологичен и аналитичен регистър на с-ка 410 Доставчици; хронологичен регистър на с-ка 302/3, 6 материали : фураж; справка-формиране на СПЦ и изписване на СМЗ; инвентарна книга; аналитичен регистър на с-ка 501 каса в лева. В ССч.Е е посочено : „Счетоводствата на процесните доставчици не бяха установени и съответно проверени”.

А / По отношение доставчика ***ЕООД са съпоставени таблично данните за дати на издадени фактури с дати на товарителници и количество, с извод – количеството по товарителниците е идентично с количеството по фактурите. Превозвач на стоката – предмет на издадените от този доставчик фактури е *** ЕООД. За този доставчик не са представени и не са налични по делото счетоводни документи, поради което не може да бъде отговорено в цялост на поставените въпроси.

За доставчика ***ЕООД – за 9 бр. фактури липсват товарителници, за останалите 12 бр. са отразени товарителници от дати на издаване на фактурите /таблица, л. 554/, като в 6 товарителници /за фактури от 13.06.2014г., 18.06.2014г., 27.06.2014г., 26.06.2014г., 28.06.2014г., 12.07.2014г./ - в товарителниците не е посочено количество. Посоченото е установимо при преглед на съдържанието на товарителниците, съдържащи се в ревизионната преписка /описани по-горе/, вкл. в.л. потвърди констатираната разлика в количеството по ф-ра № 75/20.06.2014г. – 24 650 кг., а в товарителницата – 24 600кг. За превозвач информацията сочи – липса на такъв за 8 бр. фактури, за които не са приложени товарителници – всички, изд. през м.05.2014г. За останалите, е потвърдено посоченото вече – в част от товарителниците е вписано „собствен” превоз /4 бр./, а за 8 бр. – превозвач е Вайтех стил. За този доставчик не са представени и не са налични по делото счетоводни документи, поради което не може да бъде отговорено в цялост на поставените въпроси.

- В допълнение се отбелязва, че не бяха представени данни за вместимостта на МПС вр. с отразените в товарителниците количества, предвид официалната информация за вид МПС.

За *** ЕООД : За всички фактури са налице товарителници от дати-датите на издадените фактури и количеството комбиниран фураж е идентично в товарителниците и във фактурите. Превозвач е ***. При наличие на хронологична ведомост за с-ка 304 Стоки за този доставчик /л.324/, експертът е посочил, че журналът е заведен само стойностно и не са отразени количествата на закупената стока, както и вида на съответната стока. Последвал извод за невъзможност да бъдат проследени вида и количеството на стоковия поток.

Представени таблично са фактурите за закупени стоки /л.554 гръб/ от ***, Кей адванс и ***, които фактури били отразени в счетоводството на доставчика по с-ка 304 Стоки. Изписването на стоките е извършвано еднократно – в края на всеки месец, поради което не може да се разбере какво количество и каква стока е изписана.

Извършена е съпоставка между продаденото със закупеното количество, при която е установен недостиг от фураж в размер на 17, 787 тона. Същевременно, от наличните документи според в.л. – не може да бъде установено дали това са всички закупени количества фураж, както и дали той е продаден само на жалбоподателя. Посоченото е аргументирано със следното – от посочените доставчици /на прекия доставчик/, по Дт на с-ка 304 Стоки са осчетоводени общо 35 бр. фактури за покупки, без да е ясно за какви стоки.

Потвърдено е посоченото в РД за процесните фактури, изд. от този доставчик – отразени са в счетоводството му със сч.записвания : Дт с-ка 501 каса в лева, Кт с-ка 702 Приходи от продажби на стоки, Кт с-ка 4532-Начислен ДДС на продажбите.

Б / За ***ЕООД е потвърдено, че издадените фактури са данъчни, като данъкът е посочен на отделен ред и са отразени в дневника за продажби. Данъкът е начислен по см. на чл.86 ал.1 ЗДДС. Посоченото се отнася и за ***ЕООД, с изключение на фактури №№ 84 /27.04.2014г. и 88/27.04.2014г., които не са отразени в дневник продажби и не е изпълнено условието по чл.86 ал.1 т.2, т.3 ЗДДС и данъкът не е начислен по см. на чл.86 ал.1 ЗДДС. За изд. от *** ЕООД е относимо посоченото за ***ЕООД.

В / При проверка в счетоводството на Л.И. е установено отразяване на процесните фактури в счетоводството му, като за 2014г. със сч.записвания : Дт с-ка 3026 Материали : подсметка Фураж, Дт с-ка 4531 начислен ДДС на покупките и Кт с-ка 501 каса в лева /за фактурите, изд. от ***ЕООД/ и за 2015г., 2016г. : Дт с-ка 3023 Материали : подсметка Фураж, Дт с-ка 4531, Кт с-ка 401 доставчици,, за извършеното плащане – Ст с-ка 401 и Кт с-ка 501 /за изд. фактури от ***ЕООД и от *** ЕООД/ - тези сч.записвания според експерта са в съответствие с изискванията на СС 2 Стоково материални запаси.

Г / Фактурите изд. от ***ЕООД са разплатени в брой и към фактурите са налични прикрепени копия на фискални бонове. Това е относимо и за фактурите, изд. от ***ЕООД и от *** ЕООД.

Д / За изписване на стоките по процесните фактури и участието им в осъществяваната от жалбоподателя независима икономическа дейност, респект. осъществяване на последващи облагаеми доставки : Закупените по спорните фактури комбиниран фураж и фуражна смес са заведени като материали в счетоводството на жалбоподателя и впоследствие са изписани и отнесени на разход, отнесен към извършваната дейност. Изписването е извършено в края на съответната година. За 2014г. – начисляване на разхода, Дт с-ка 601 Разходи за материали, Кт с-ка 3026 материали : подсметка Фураж. С-ка 601 е приключила със с-ка 611 Разходи за основна дейност, а тя е приключила със с-ка 701 Приходи от продажби на продукция, с което процеса е завършен и формиран годишен резултат за 2014г. – печалба в размер на 15 315.66лв. За 2015г. – начисляване на разхода, Дт с-ка 610 Разходи за материали, Кт с-ка 3023 Материали : подсметка Фураж. С-ка 601 е приключила със с-ка 611 Разходи за основна дейност, която е приключена със с-ка 303 Продукция. Формираната продукция е изписана за сметка на 701 Приходи от продажба на продукция и процеса е завършен с формиран годишен резултат за 2015г. – печалба в размер на 16 783.80лв. За 2016г. – начисляване на разхода, с идентични сч.записвания като за 2015г. с годишен резултат – печалба в размер на 77 478.99лв.

Пояснено е, че по с-ка 701 Приходи от продажба на продукция се отчита реализацията на произведената продукция, като за документиране на продажбите са издавани данъчни фактури с начислен ДДС.

Е / През 2014г. жалбоподателят е разполагал с две лица на тр.правоотношения, 73 бр. крави и 88 бр. кози. През 2016г. – три лица на тр.правоотношения, 84 бр. крави и 116 бр. кози. През 2016г. е разполагал и с две стопански постройки и автомобил.

Ж / През 2014г. и 2016г. не е отразено счетоводно собствено производство на фураж при жалбоподателя. Заприходените количества фураж са изписани почти изцяло през 2014г., а през 2016г. – 100%. През 2014г. освен доставчика ***ЕООД, е имало 5 бр. покупки и от други доставчици – според хронологичен регистър; през 2015г. – освен ***ЕООД е имало покупки от други доставчици – 19 броя покупки. През 2016г. в хронологичен регистър на с-ка 3023 Материали, подсметка : фураж не е извършвана друга покупка на фураж от други доставчици, освен *** ЕООД.

З / По отношение окомплектоване на фактури със съпътстваща документация и счетоводното им отразяване с други доставчици, за които бил признат ДК, се отбелязва, че в РД няма данни за други доставчици и констатации за признаване правото на ДК.

И / Експертът потвърди факт на заведено редовно счетоводство при жалбоподателя, който не е спорен. В тази насока бяха цитирани констатации на приходните органи относно счетоводството на РЛ, отразени в доклада.

Експертизата не е оспорена и се цени като компетентно изготвена с приложени специални знания. Непълнотата в отговорите на част от въпросите се дължи на липса на счетоводна документация за преките доставчици, непредставена в хода на ревизията, както и в хода на съдебното производство и поради неизвършена проверка на място в счетоводствата им. Наличната документация е обсъдена от експерта с представени обективни данни при липса на спор в счетоводен аспект - потвърждава установените счетоводни данни в хода на ревизията, по отношение на които спор няма.

3.3. По делото са приети проверени от в.л. счетоводни документи в счетоводството на жалбоподателя, непредставени при ревизията с цел – обосноваване на заключението. Същите не са оспорени и са надлежно заверени от Л.И. /опис, л.565 и сл., т.3/.

3.4. *** ЕООД представи и по делото са приети писмени доказателства по опис /л.605 и сл./ – талон за камион № ***и талон за ремарке № *****;  фактури към ***ЕООД и към *** ЕООД; товарителници и пътни листове; данни за осчетоводяване на фактурите към ***ЕООД и от „С.”.

- В писмено обяснение от управителя на *** ЕООД /л.604, т.3/ е заявено следното : *** ЕООД е извършвало транспортни услуги на ***ЕООД и на *** ЕООД, без да са сключвани договори и правени заявки. За ***ЕООД е посочено, че са извършени три курса през м.12.2015г., уговаряни с управителя В.Т.А.. Мястото на уговаряне било в гр.София, кв.Врана. Това място било до склада за фуражи на фирма „***” – ул.***Всеки курс бил уговарян индивидуално. Стоката е натоварвана от склада и е превозвана до с.Климент, за което са приложените фактура, пътни листи и товарителници. Със същото лице – В.А.били уговаряни и курсовете с фирма *** ЕООД, тъй като А. Уведомил А.М.– управител на *** ЕООД, че е пълномощник на *** ЕООД и му показал пълномощно.

Превозваните стоки били фуражи, опаковани в чували по 50-55 кг. единия и натоварвани с персонал и мотокар на склада, а са разтоварвани с хора на получателя – Л.И..

Уточнено е, че *** ЕООД не е регистрирано по ЗДДС и не води дневници за покупки и продажби. Дейността се осъществява с камион рег.№ ***и ремарке рег.№ *****, за което са приложени копия от големите талони. Заявено е, че курсовете били осъществявани лично от Ат.М., управител на *** ЕООД.

- При преглед на приложените от превозвача *** ЕООД документи се установи несъответствие между писмени твърдения и съдържание на документация, което не бе преодоляно посредством допълнителни доказателства, вкл. изслушване на управителя М. в качество на свидетел : Относно ***ЕООД в товарителниците и пътните листове е отразено място на натоварване гр.Самоков /л.610 – 617/, а М. е посочил уговорка с управителя на ***ЕООД в гр.София, откъдето при неуточнен обект /“мястото е до склада на фирма „***“..“/ или от склада са товарени стоки. Несъответствието поставя под съмнение достоверността на писмените изявления на лицето М.. В съдебното производство не бе поддържана теза за място на натоварване – адрес в гр.София, нито е отречено посоченото в документите място на натоварване гр.Самоков. Както бе посочено по-горе, в хода на ревизията и при административното обжалване – Л.И. не е поддържал конкретен механизъм на доставките и не е заявено еднозначно, че в случая всички доставки се предават и приемат с транспортни документи – товарителници. Не е пояснен момент, както и място на съставяне на товарителниците. Не е посочено, че транспортът е за сметка на доставчиците ***ЕООД и *** ЕООД, за да може да бъде възприета тезата за по-късно представяне на данни за третото лице-превозвач като оправдана във вр. с вече заявен факт. Константно е възприето, че при превоз за сметка на доставчика не е необходимо РЛ да събира информация за наличие и осигуреност на транспорта /собствен МПС, водач и дали са наети/, но в конкретиката на случая – при административното оспорване не е посочено /л.181 и сл./ за чия сметка е транспорта, а в жалбата до съда и в становище по същество се изтъква приемо-предаване именно посредством транспортни документи. В тази вр., ако товарителниците са били съставени към дати, посочени в същите и подписани от изпращач, превозвач и получател – изпращач и получател биха упоменали този факт, след като са им изискани поименно посочени документи – информационна следа за доставките. Освен това, след като се твърди приемо-предаването да е осъществено именно посредством товарителниците поради липса на други съпътстващи доставката приемо-предавателни документи, дължима грижа за получателя е снабдяване със същите. Дори да е налице пропуск, то осъществилите се обективно факти биха били заявени от РЛ в хода на ревизията /вкл. с възражението против РД/, при което логично би се възприело поведението за снабдяване с документация от преките доставчици по искане на ревизирания субект, респект. обсъждане на представената по критериите за реалност на доставка. Не на последно място следва да бъде отбелязан и факта на посочено име на управителя на ***ЕООД в писмения отговор на Ат.М. - управител на *** ЕООД : „В.Т.А.”. Според данните от ревизионната преписка управител на ***ЕООД е лицето В.Б.М.. Името В.М. като управител на ***ЕООД е отразено и в отговора до жалбоподателя на поставените от него искания за представяне на данни за документалното отразяване на доставката, л.43.

По отношение *** ЕООД от писмените обяснения на управителя на *** ЕООД се установи, че с лицето С.Д.Р.не е осъществен контакт и договарянето е било сВ.Т.А., за който бе констатирано, че не е управител на ***ЕООД, поради което остава неизяснено кой е упълномощил лицетоА. от името на *** ЕООД. Посоченото несъответствие не се преодолява с представените от *** ЕООД доказателства /сч.данни/ в хода на ревизията и наличието на товарителници с фактури за превоз. Съмнението за достоверност на писмените обяснения на управителя на *** ЕООД не е отречено с допълнителни доказателства. В тази вр., при неубедителни писмени показания, няма основание да бъдат възприети за обективни фактите, посочени от лицето М. по отношение мястото на натоварване на стоката. Не е пояснено и защо ако е налице конкретен адрес и склад, в товарителниците не е посочен адреса на натоварване. В хода на делото не бе представена и индикираща информация за място на натоварване на големите количества фураж /тонове/, вкл. не бе изяснена връзката между посочения от Ат.М. склад на фирма „***” в гр.София с доставчика *** ЕООД или с ***ЕООД. В представените отговори от управителите на доставчиците ***ЕООД и от *** ЕООД не е заявена информация за механизма на доставката – конкретно място, откъдето да са натоварвани огромните количества фураж. Предвид несъответствието между имена на управителя на ***ЕООД, който според твърдението на Ат.М. представлява и *** ЕООД – остава неясно кой е подписал товарителниците за *** ЕООД. Преценката в случая произтича от характера на документите, макар при неоспорена автентичност на подписи, тъй като материална доказателствена сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приема, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документа. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда сила, прие което се преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото.

По отношение лицето Ат.М. не бе заявено доказателствено искане за изслушване като свидетел с цел – изясняване на установимите несъответствия между заявена писмено информация и представената документация. Относно заявеното за местонахождение на фуража – „стоката е натоварвана от склада” не бяха представени допълнителни доказателства, които да установят без съмнение фактическата наличност на конкретните фактурирани количества в склад.

По отношение приетите по делото доказателства за регистрация на МПС, отразени в товарителници към фактури, изд. от доставчика ***ЕООД следва да бъде отбелязано установимото несъответствие между отразеното в документите вид на МПС и видът на МПС според официалната информация от ОД МВР. Както бе посочено, в част от товарителниците, съдържащи се в ревизионната преписка – липсват данни за МПС и водач. В тези, в които са отразени МПС и водачи – само едно МПС е товарен автомобил : ***е МПС модел Вартбург 353 Комби е лек автомобил; ***е МПС Мерцедес 1117 е товарен автомобил, допустима максимална маса  21000 кг. и технически допустима максимална маса, кг. – 11 200 /л.551/; лек автомобил рег.№ ***АХ Мерцедес Ц 220 с дата на първа регистрация 02.04.2003г. е отчислен на 16.06.2011г. В реда на изложеното, остава недоказана вместимостта на МПС за установеновяване на обективен факт – превоз на големи количества фураж /тонове/, а лек автомобил рег.№ ***АХ Мерцедес Ц 220 е отчислен на 16.06.2011г. и обективно не би могъл да се обвърже с превоз през 2014г. При наличие на конкретно отразени водачи на МПС в товарителници, същите биха могли като свидетели да сведат конкретна информация относно превоза, която да допринесе за разкриване на обективната истина в съответствие с чл.171 ал.3 АПК: „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината”.

4. Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения /§ 2 от ДОПК във вр. с чл. 154 ал. 1 от ГПК/, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже безсъмнено наличие на основание за начисляване.

            В хода на съдебното производство жалбоподателят заяви доказателствено искане за ССч.Е; приети са писмени доказателства.

4.1. Фактическият състав за проявление правото на приспадане на ДК съдържа основен елемент – реално наличие на доставка, за пълно доказване на което е необходимо не само издаден първичен сч.документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или сч.регистри за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено установено извършване на доставките от конкретен доставчик. Разпоредбата на чл. 70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура.

            С оглед посоченото в решението на Д ОДОП - Пловдив – фактурите са отразени в дневници за продажби на доставчиците /с изключение на две фактури, изд. от ***ЕООД - №№ 84 от 27.04.2014г. и 88 от 27.04.2017г. според ССч.Е, а според РД - №№ 88 от 01.07.2014г. и 84 от 01.11.2014г./ и установеното от експертизата, следва да бъде отбелязано, че отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя /Решение № 8039 от 2016г., ВАС и др./ и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени - чрез доказателства с несъмнена достоверност.

Неоткриване на пряк доставчик само по себе си не е основание за отказ на правото на ДК. В хода на ревизионното производство няма процесуална пречка субекта на ревизията да представи документи, изисквани от преки доставчици /арг. от чл.37 ал.1 – възможност за инициатива на субекта и задължение за обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства ДОПК във вр. с чл.37 ал.2 и ал.3; чл.53, 54, 56 ДОПК с преценка на писмените обяснения на трети лица по см. на чл.57/. Те подлежат на анализ и преценка ведно с останалите събрани, вкл. с данните от информационния масив на НАП.

4.2. Разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗДДС изисква да се установи прехвърляне правото на собственост върху конкретната стока, но като се има предвид дефиницията на понятието доставка на стока в чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, в нея се изисква само реално предаване на стоката, без да се държи сметка дали доставчикът е собственик на стоката, което означава, че предаването й може да се осъществи и от несобственик.

В разпоредбите на ЗДДС относно правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на стоката, но липсата на това изискване не преодолява необходимостта от установяване наличието на стоката при прекия доставчик, независимо по какъв способ и откъде същият фактически разполага с нея. Доказано наличие на стоките при доставчиците обосновава възможността същите да предадат стоките - за да се осъществи фактическото разпореждане е необходимо доставчиците да разполагат със стоките и да ги предадат на получателя. Наличност на стока също означава установеност на съхранението й на конкретно място /обект/, вкл. натоварване и транспортирането й. В случая стоката – фураж е в обхвата на регулация и със специален закон – Закон за фуражите, който регламентира условията и реда, както и изискванията към всички етапи на производство, преработка, съхранение, транспортиране, пускане на пазара, включително употреба на фуражи /чл.1 ал.1 т.2 ЗФ; чл. 17б ал.1 /нов - ДВ, бр. 97 от 2012г./ - Транспортирането на фуражи се осъществява от превозвачи, регистрирани в областната дирекция по безопасност на храните по адреса на регистрация на превозвача.; специален регистър на обектите - чл. 14а ал.1 /нов - ДВ, бр. 54 от 2008г.; изм., бр. 88 от 2010г., в сила от 09.11.2010г.; изм., бр. 97 от 2012г./ - При производство, включително първично, преработка, съхранение, транспортиране, пускане на пазара на фуражи и хранене на животни се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 183/2005 и т.н./. Дори специфичните изисквания да не бъдат съобразявани в конкретния спор, значението на доказателства за наличието на стоката при прекия доставчик е съществено за целите на обосноваване правото на получателя.

Съдебният състав приема, че преки изводи във вреда на РЛ от неяснота за място и начин на съхранение на стоките и техния произход принципно не следва се правят, но в случая доказателствата за приемо-предаване като вид документ, заявен от РЛ /товарителниците, според поддържаната теза по същество/ - пряко обвързват мястото на предаване и приемане с място на съхранение на стоките, откъдето би следвало да бъдат натоварени. По същество се поддържа, че „предаването” като елемент на фактическия състав на ДК е фактически въпрос и би могло да стане и със самата фактура – голяма част от фактурите обаче не са подписани от получател /приложените в ревизионната преписка/, което в случая няма неблагоприятни последици, доколкото се поддържа, че „..още с натоварването на стоките на камиона на превозвача *** ЕООД, собствеността върху тях е прехвърлена към купувача ЗП Л.И., т.е. извършено е нейното предаване по смисъла на чл.24 , ал.2 от ЗЗД”. В тази вр. отново следва да бъде изтъкнато, че сам по себе си факта на натоварването изисква наличност на стока, която да бъде натоварена, дори при изключване необходимост от доказателства за трудов ресурс или технологична обезпеченост /мотокар по заявеното писмено от управителя на *** ЕООД/. В случая не е доказано местонахождение на тонове фактуриран фураж към дати на издаване на спорните фактури, дори без да е търсима правна или фактическа обвързаност между място /обект, склад/ на трето лице и съответния пряк доставчик. В тази вр. следва също да се отбележи, че *** ЕООД е посочило свои доставчици, поради което е изследвана възможност същите да доставят фактурираното впоследствие на Л.И. количество фураж. ССч.Е установи при съпоставка между покупните фактури и продажните към РЛ – недостиг в порядък на 17, 787 тона. Не бе пояснено останалото количество към кои от спорните фактури би могло да бъде отнесено и не бе проверено счетоводството на *** ЕООД, който единствен доставчик е представил счетоводни данни. За същите бе констатирано от експерта, че наличната хронологична ведомост за с-ка 304 Стоки за този доставчик е журнал, заведен само стойностно и не са отразени количествата на закупената стока, както и вида на съответната стока. Изводът за невъзможност да бъдат проследени вида и количеството на стоковия поток е обоснован. Аргумент за това е и установеното за изписването на стоките – извършвано е еднократно, в края на всеки месец, поради което не може да се разбере какво количество и каква стока е изписана.

Поради неосъществена връзка с преките доставчици /счетоводствата им не са били установени, л.553 гръб – ССч.Е/, експертизата не е могла да установи конкретен стоков поток и наличност на стоките към момента на продажбата/прехвърляне на фактическата власт. Няма информация дали преките доставчици са заприходили стоката – предмет на спорните фактури, респект. дали са я изписали впоследствие. Извън посоченото за *** ЕООД в счетоводен аспект, останалите доставчици не са представили сч.информация при ревизията, а в хода на съдебното производство не е събрана допълнителна счетоводна документация за тях. Не бяха установени данни за отчитане приходи от доставките по спорните фактури, тъй като не бяха проверени за редовност водените счетоводства на преките доставчици.

Описаните по-горе приети по делото писмени доказателства от ОД МВР – *** и *** София отричат възможност да бъде възприета доказателствена сила на представените товарителници към част от фактурите, изд. от ***ЕООД – тези, в които е посочено МПС. Съдържанието на същите не следва да бъде преповтаряно, но липсата на съществени реквизити не бе преодоляна в хода на съдебното оспорване - част от посочените МПС са леки автомобили и не е доказана вместимост във вр. с обективната възможност да бъдат превозени тонове фураж. Посочените в част от товарителниците лица – водачи на МПС не бяха разпитани като свидетели, за да пояснят конкретни факти и реално извършен превоз на фураж от доставчика ***ЕООД до получателя Л.И.. В останалите товарителници не са вписани МПС и водач. Не е необходимо да бъдат повтаряни и констатираните несъответствия между писмено заявените данни от страна на управителя на превозвача *** ЕООД и представените документи. Несъответствията и неяснотите не бяха преодолени посредством допълнителни доказателства и на практика не е доказано кой всъщност е предоставил фактурираните от ***ЕООД и *** ЕООД тонове комбиниран фураж. Тоест, липсват безсъмнени доказателства за обвръзка между фактурираните продажби по количества и дати с транспортни документи със значение на приемо-предавателни документи. В тази насока съставът се позовава на Решение № 13602/2016г. по адм.д.№ 9228/2015г.– „Предаването на тонове селскостопанска продукция /в случая царевица и пшеница/, следва да бъде безспорно доказана, за да не остава съмнение за префактуриране на нереални доставки, а доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което претендира право на приспадане на данъчен кредит за реално извършени доставки на стоки. Без значение за реалността на доставката е установяването на факта на последваща реализация на процесното количество земеделска продукция и счетоводното отразяване на стопанските операции при доставчика и ревизираното лице.”.

4.3. Съобразява се, че ако с фактурата се цели доказване на фактическо получаване на стоки, на нея се придава качеството на приемо-предавателен протокол, поради което същата следва да е двустранно подписана. В конкретния случай самото РЛ е заявило писмено в хода на ревизията /л.483, т.2/, че земеделският производител Л.И. има постоянни доставчици и клиенти, с които работи от години и съставя писмени оферти, заявки и договори, приемо-предавателни протоколи, съхранявани от И.Л.И.., който ги съставя и подписва. Това лице също би могло да допълни информация за спорните доставки, която да бъде съпоставена с приетите по делото доказателства. Независимо от липсата на посочени като постоянни доставчици – конкретните преки доставчици и липсата на приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и др., тезата за способ на приемо-предаване посредством товарителници не е заявена изначално от РЛ – при изискани документи с ясно наименование. В случая товарителниците би следвало да съдържат еднозначна информация за мястото на натоварване с оглед установяване без съмнение наличност на големите количества фураж /тонове/. В тази насока доказателства липсват и не бе постигната яснота за лицето, с което всъщност е договорен превоз от името на ***ЕООД и *** ЕООД. Това от своя страна, ведно с несъответствия между писмените твърдения и данните в пътните листове /***ЕООД/ разколебава в достатъчна степен доказателствената сила на товарителниците. Отново се отбелязва, че при всички случаи както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква установяване реалното предаване на стоките, а националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т.33-34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12; Решение № 16415/2013г., ВАС : „В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката на С. в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. От мотивите на решението на С. по дело С-643/11 може да се формулират и изводи за ирелевантността при преценката за реалност на доставката на фактите на начисляване на ДДС и на внасянето му от доставчика. Задължението на лицето начислило данъка да го плати е независимо от задължението за плащането му поради облагаема доставка (вж. т. 33 от решението по дело С-643/11 и т. 26 от С-566/07).”.

Съобразно чл. 24 ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. За доказване индивидуализирането на вещите не съществуват ограничения в доказателствените средства. Липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по сделките писмени актове /те обвързват съда само с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК за факта на авторството на документа/ - приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, стокови/складови разписки, други взаимно подписани документи от предал и приел стоката с описанието й, достатъчно за индивидуализиране на вещите. Доказателствената им стойност се определя при съвкупна преценка. Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК - съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Документите могат да бъдат истински или неистински: с оглед истинността на съдържанието им те са верни или неверни, а с оглед истинността на автора - автентични или неавтентични. Всеки автентичен подписан документ има формална доказателствена сила - установява, че материализираното в документа волеизявление е направено от лицето, подписало документа. Материална доказателствена сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приема, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документа. Спор за автентичност на подписи в товарителниците не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират действителни факти. Частните документи нямат обвързваща съда доказателствена сила, което не означава, че не следва да бъдат ценени при решаване на спора във връзка с останалите доказателства по делото. Съставените частни документи обаче следва да отразяват реален факт от обективната действителност, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В конкретния случай липсват други данни, доказателственото значение на които и обвръзка с товарителниците, да бъде преценено и зачетено. В тази насока са приети писмени обяснения на управителя на превозвача *** ЕООД, но същите не са с необходимото убедително въздействие по изложените по-горе съображения. Освен това, от значение за доказателствената сила на товарителниците не е моментът на представянето им, а липсата на безсъмнени доказателства за наличност на стоката, която по твърдение на жалбоподателя е предадена и приета именно въз основа на товарителниците, макар и при липса на доказателства за трайни търговски отношения между контрагентите, които биха били индиция за действително осъществени доставки, при документирането на които пропуските да бъдат възприети за несъществени. Както бе посочено, моментът на представяне на дадено писмено доказателство не винаги е от решаващо значение за отричане доказателствената му стойност. Всеки отделен случай изисква доказателството да бъде обсъдено във връзка с останалите, преди да бъде квалифицирано по последици. В случая управителят на *** ЕООД писмено е заявил данни за склад, от който е товарена стоката от ***ЕООД и от *** ЕООД. Връзка с този склад и посочените преки доставчици не бе установена, вкл. мястото на товарене по отношение ***ЕООД е компрометирано с отразеното в пътните листове. Непреодоляната неяснота във вр. с данни за управител, с който е договарял управителя на превозвача, поставя под съмнение стоката на кои доставчици в действителност е товарена. Тук отново се отбелязва, че нормите от националния закон се прилагат във връзка с тълкуването в решенията на Съда на ЕС на понятието "доставка на стоки", дефинирано в чл. 14 §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на ДДС - доставката на стоки не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Това тълкуване съответства на приетото в доктрината и в съдебната практика, че доставката на стока от несобственик, не я прави нищожна, поради което след като се установи по безспорен начин с всички допустими доказателствени средства, че доставчикът притежава стоката, то той може да се разпореди с нея и в случай на доказано предаване на стоката от него на получателя му, следва да се приеме, че за последния възниква правото да приспадне на начисления от доставчика му ДДС като данъчен кредит /в този смисъл решение № 4932/20.04.2017г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 6936/2016г. В този смисъл е и т.31 от решението на СЕС по дело С-285/11, според което за да се установи, че по доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право /т.32 от решението по С-285/11/. В случая съмненията относно факта на приемо-предаване посредством реално осъществен транспорт на налични стоки не бяха преодолени в съдебна фаза. Изложеното налага извод за липса на убедителни факти, осъществяването на които да е безсъмнено доказано, за да бъде възприета тезата на жалбоподателя, тъй като съставени частни документи следва да отразяват реална стопанска операция.

4.4. Съобразява се, че последваща реализация, за каквато данни има - не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на доставката и е само индиция за прехвърляне собствеността на стоката от ревизираното лице на трети лица, а не за придобиване на стоката именно от прекия доставчик. Тоест, с документи, свързани с последваща реализация, не може да се установява предхождащият факт на предаването им на жалбоподателя.

В тази вр., осчетоводяване на фактурите при ревизираното лице би могло да бъде само косвено доказателство за реално наличие на стоките по същите доставки, вкл. за използването им за независимата му икономическа дейност. Осчетоводяване на процесните доставки е от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за реалността им. Това не бе сторено в пълнота от жалбоподателя, върху когото е доказателствената тежест в процеса. С арг. от чл. 6 ал. 1 т. 3 от ЗСч. - счетоводните регистри са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи. В случая не бяха събрани допълнителни данни с посещение в счетоводството на преките доставчици, посредством проверка в които да се съобрази разпоредбата на чл. 182 ГПК, според която вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, която ги води. Съгласно чл. 55 ал. 1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и вписванията в тях се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговските сделки. Редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство бе потвърдено посредством ССч.Е, но заприходяване на стоката при получателя пряко не означава, че фактурираната стока е получена именно от посочените доставчици във фактурите / ”Фактът, че стоката е заприходена в счетоводството на получателя/ревизираното лице/ и че тя е участвала при извършването на последващи доставки при икономическата дейност на лицето не води до извод, че стоката действително е получена от издателите на фактурите, …” – Решение № 8253/2017г., ВАС/. Не бяха установени в счетоводството на преките доставчици данни за счетоводното отписване на стоките, които действия биха съставлявали изрично приемане на резултатите от сделката и фактическото предаване на стоката. ССч.Е е изготвена без проверка редовността на счетоводството на доставчиците, поради което данните от дневниците за продажби и СД по ЗДДС не доказват, че са от редовни счетоводства, а това е от значение за доказателственото им значение.

В съдебната практика е възприето, че случаят на фактури, които не отразяват реални данъчни събития, по които ревизираното лице е получател, е практика, която не може да се осъществи без знанието на получателя по фактурите, както е прието и в мотивите на решението на СЕС по дело С-18/13. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което „Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“.

Безспорно получателят не може да отговаря за действията на своя доставчик относно неосчетоводяване на доставки, но не и за реалното им изпълнение, тъй като при претенция на получателя за правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката - посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не въз основа на документално оформена доставка. Такива именно доказателства липсват и спорният момент - дали е доказано предаването на стоката между страните не е безсъмнено изяснен с потвърждаване тезата на жалбоподателя.

В реда на изложеното, съставът се позовава на Решение № 1149/2016г., ВАС : „Съставените частни документи обаче следва да отразяват реална стопанска операция, реален факт от обективната действителност. В случай, че е настъпило обективно разместване на материални блага, същото следва да е оставило следи не само в съставена между страните документация, но и по повод съхранение, превоз, натоварване и разтоварване, място на предаване, лица, между които е осъществено предаването на стоки, счетоводно отразяване на приходи и разходи по повод на стопанската операция в изпълнение на задължението на стопанските субекти по чл.242 от Директива 2006/112/ЕО. Не може само с наличието на фактури, договори и приемо-предавателни протоколи, без доказателства за натоварване, съответно разтоварване на стоките и превозването им от и до конкретен обект на получателя /с данни къде и как са натоварени../, за начина и мястото на отделянето им от родовите вещи, да се направи извод за реални облагаеми доставки, по които получателят може законосъобразно да упражни правото си на данъчен кредит .../. ..“. При различна фактическата установеност би бил мислим извод за това, че в хипотеза на представени безсъмнени доказателства за предаване на стоката, нередности в счетоводствата на преките доставчици, вкл. неустановен ЕКАФП относно ***ЕООД, не би следвало да имат неблагоприятни последици за получателя вр. с непосетено счетоводство /преценка на обстоятелството за нередности в счетоводството на прекия доставчик във връзка с тълкуването, дадено от СЕС в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 ; Решение № 2516/14г., ВАС/. Обсъжданите доставки обаче не попадат в тази хипотеза. Отказаното право на приспадане на ДК произтича от липса на обективни данни за приемо-предаване на съществуващи при доставчиците стоки, допълнителни доказателства за което значимо обстоятелство не бяха представени в съдебната фаза на спора.

4.5. По отношение плащането между контрагентите следва да се има предвид, че плащането не е законова предпоставка за възникване и упражняване право на данъчен кредит. Разплатената фактура не е достатъчно убедително доказателство за реално осъществяване на документираната доставка на стоки при положение, че съставените частни документи не отразяват реална стопанска операция поради липса на съществен елемент – приемо-предаване на налични при доставчика конкретни количества фураж. Тоест, плащането по фактурите остава изолирано доказателство и не може пряко да обоснове извод за реалност на доставките. Както бе посочено, правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема доставка.

В допълнение се отбелязва, че в гражданския процес се приема константно, че отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, поради което търговецът е обвързан от договора и дължи изпълнение. В административното производство обаче, в което се поддържа липса на реалност на доставките, въпросът се решава противоположно - наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките. Въпросът дали е извършено предаване и приемане на стоки, които са доказано налични към момента на издаване на фактурите и между конкретни лица, е от съществено значение за спора относно реалността на доставките. В тази вр. плащането по фактурите остава изолирано доказателство.

4.6. Действително, при транспорт за сметка на доставчика не се основава на закона очакването за наличие на информационна следа за транспорта при получателя /Решение № 5420 / 22.04.2014г. на ВАС и др./, а при транспорт за сметка на получателя, върху същия е тежестта да докаже действително осъществен транспорт от адрес до адрес / обект, конкретно МПС и индивидуализиращи данни за водача. Информацията за транспорт в случая не е достатъчно убедителна за целените от жалбоподателя последици на идентифициране товарителниците като приемо-предавателен документ. Както бе посочено, относно товарителниците към част от фактурите, изд. от ***ЕООД не е доказана товароносимост предвид официалната информация от ОД МВР-*** и ***-София за вид на автомобилите, отразени само в част от товарителниците. Посочените лица за водачи на МПС в част от товарителниците /останалите с липса на данни за МПС и водач/ не бяха разпитани в качеството на свидетели, за да внесат уточнение или допълнят липсваща информация. Това е от значение предвид придаденото на товарителниците предназначение – на приемо-предавателни документи, а според Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и по-конкретно чл.89 „Документи за извършване на обществен превоз на товари” - в предходни и действаща редакция товарителницата е изискуем документ, с който следва да разполага водачът при превоз, който не е собствен. Именно данни за наличност на стоката биха били потвърдени или пояснени със свидетелски показания на лицата, вписани като водачи на МПС в товарителниците. Посоченото е относимо и за товарителниците, представени от ***ЕООД и от *** ЕООД – водач е бил управителя на *** ЕООД според писмения отговор. Съобразява се, че пътните листи не доказват предаване на стоките по доставките, тъй като индивидуализирането на стоките по вид и количество не е необходимо съдържание на пътния лист. При доставките за сметка на доставчиците са представени пътни листове от превозвача, които по отношение ***ЕООД не съответстват по съдържание /маршрут/ на писмените обяснения на лицето, което твърди лично да е извършвало превоза. За превоза на доставки по издадените от *** ЕООД не бе доказана наличност на стоката /това е относимо и за другите доставчици/ при прекия доставчик, която именно е превозена според данните от товарителниците. Складът, посочен от управителя на *** ЕООД не е обвързан доказателствено с фактическа власт на *** ЕООД върху конкретни количества комбиниран фураж, без да се прилагат изискванията за съхранение и превоз, установени в Закона за фуражите. Не бе установено фактурираното количество комбиниран фураж и по счетоводни данни, вкл. посредством други документи – за претегляне, удостоверяващо действително количество комбиниран фураж, което е фактически натоварено и разтоварено при получателя. Преценката за достоверност на информацията, писмено заявена от управителя на *** ЕООД е обвързана с останалите факти и обстоятелства относно доставката на фураж и следва да се счита за силно разколебана поради извод за неустановена наличност на стоката и липса на еднозначни данни за лица-представители на дружествата-доставчици, които следва да са предали стока за натоварване и подписали товарителниците за изпращач.

Доказателствата определят възраженията в жалбата като неоснователни, макар принципно правно аргументирани. В случая приходните органи не са приложили изисквания, надхвърлящи необходимото, тъй като спецификата на стоката /фураж – комбиниран и фуражна смес/ имплицитно изисква необходимост от конкретно място на съхранение, предвид тоновете фактуриран фураж. Последното би ориентирало и за фактическа власт /при липса на доказателства за собственост/, въз основа на която да се приеме възможността за приемо-предаване посредством товарителниците. Липсата на посочените доказателства, които без съмнение да удостоверят действително извършена доставка не е преодолима със счетоводна информация за изписване на стоките при жалбоподателя и участието им в осъществяваната икономическа дейност, освен което няма конкретни данни за влагане на конкретно количество фураж към последващи дати спрямо тези от фактурите, в индивидуализирана дейност /като разходна норма за изхранване на конкретен брой животни и съответно количество краве мляко, за всеки данъчен период, които категорично да потвърдят тезата за вложени именно фактурираните количества фураж – кг./ден на брой животни/, предвид посоченото в РД и неоспорено за вид дейност в ревизираните периоди.

            Жалбата се приема за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 790 лв., съгл. разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съобразява се разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК в редакция при изм. с ДВ бр.8 от 24.01.2017г., но приложима е специалната норма на чл.161 ал.1 вр. чл.144 ДОПК и препратката към ЗАДв. и Наредба № 1 от 2004г./.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата против Ревизионен акт № Р-16001616004514-091-001/22.12.2016г., потвърден с Решение № 119/06.03.2017г. на Директор Д ОДОП – Пловдив.

Осъжда Л.И.И. ЕИК **********,*** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив сума в размер на 3 790 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                                                 Административен съдия :