РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - *

1111.jpg

РЕШЕНИЕ

№ 1402

гр. Пловдив,  01.08.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА  и прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 863 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.         

Образувано е по искова молба на Н.Г.В., ЕГН ********** ***, с процесуален представител  адв. М. ***, пл.“С“ 3, ет 3, офис 317, против Министерство на земеделието и храните.

Претенцията е да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на На­­каза­тел­но постановление /НП/ № 313/09.03.2016г., издадено от Директора на РДГ гр.* и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 1867/2016г. по описа на Пловдивския районен съд и КАНД № 2045/2016 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив разноски за: изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и мораторна лихва в размер на 23.21 лева за периода от 09.11.2016г. до деня на завеждане на молбата. Претендира направените по настоящото дело разноски в размер на 330 лв.

Ответникът Министерство на земеделието и храните, чрез  писмен отговор на процесуалния си представител гл. юрисконсулт З.М.изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения иск.

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е  ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С НП № 313 от 09.03.2016 г. на Директора на РДГ гр. *, на ищеца са били наложени следните наказания:глоба в размер на 100 лева на основание чл.066 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите (ЗГ) и глоба в размер на 100 лева на основание чл.266 ал.1 вр. чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ, и било постановено да заплати равностойността на липсващите вещи предмет на нарушението в общ размер на 737.25 лева. НП е обжалвано по съдебен ред. С решение № 968 от 02.06.2016 г., постановено по АНД № 1867/2016 г., състав на РС * е отменил наказателното постановление. Решението е обжалвано пред Административен съд Пловдив. С постановеното по КАНД № 2045/2016 г. решение № 2092/09.11.2016 г., първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила.

По делото са приложени заверени копия на 2 броя договор за правна защита и съдействие от 21.10.2016г. /лист 6/ и от 16.03.2016г. /лист 7/, сключен между ищеца и адвокат Т. Д. - М., на която е възложено да защитава и съдейства по съответно обжалване на процесното НП и обжалването на първоинстанционното решение пред Административен съд – Пловдив. И в двата договора уговореното възнаграждение е в размер на по 300 лева, като и в двата е отбелязано че сумата е платена в брой. По делото са приложени и преписите на решение № 968 от 02.06.2016 г., постановено по АНД № 1867/2016 г. на ПРС и решение № 2092/09.11.2016 г. по КАНД № 1867/2016 г. по описа на ПАС.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Министерство на земеделието и храните – София. По аргумент на чл.204 ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203 ал.1 от АПК, се обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния ред. В случаят всички тези тези обективни предпоставки са налице.

По своята същност предявеният иск следва да бъде съобразен с правната рамка, определена с Тълкувателно постановление №  2/2014 от 19 май 2015 год., издадено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС от Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Съгласно същото, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, по своя правен резултат е санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

Все в тази насока е необходимо да бъде съобразено още следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ  държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

Според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. А според ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Нещо повече ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП, отменено по съответния ред, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. От изложеното следва, че искът е доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.

Настоящия съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че адвокатската защита не са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление.  Правото на защита на гражданите е едно от основните конституционни права, което предполага задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Правото на гражданите да организират защитата на правата си с използване помощта на адвокат, придобива особено значение тогава, когато за гражданина е необходимо при защитата му познаване на законите, съдебната практика, правната теория и съдебните и административните процедури.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева  – направени разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции. Настоящият състав намира за основателно и направеното акцесорното искане за присъждане на лихви върху претендираната сума от, поради което и следва да бъдат присъдени такива, в размер на законната лихва, считано от 09.11.2016г.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (на лист 4), видно от който ищецът е заплатил на  адв. М., сумата 320,00лв. 

С оглед на изложеното, в полза на ищеца съдът присъжда направените по делото разноски общо в размер на 330,00лв., от които държавна такса - 10,00лв. и адвокатско възнаграждение - 320,00лв.   

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХXVІІІ състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА  Министерство на земеделието и храните да заплати на Н.Г.В., ЕГН ********** ***, сумата от 600 лв.- имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 313/09.03.2016г. , издадено от Директора на РД по горите- *.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на Н.Г.В., ЕГН ********** ***, сумата от сумата в размер на 330 лв. /триста и тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: