РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1841

 

 

гр. Пловдив, 30.10.2017 г.

 

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

при секретаря Марияна Георгиева разгледа докладваното от  съдията Л. Несторова административно дело № 866 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./

           Образувано е по жалба, предявена от Г.Д.К., ЕГН: **********, с ЕТ “У.– Г.К.“ с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен адрес: ***, чрез адв. К., против Ревизионен акт № Р-16001616003620-091-001 от 09.12.2016г., издаден от А.Д. – началник сектор, възложил ревизията и Д.Р.- главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 86 от 22.02.2017г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 19 888,34лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 8 460,59лв.

               С жалбата се навеждат доводи, обосноваващи материалноправна и процесуална незаконосъобразност на оспорения административния акт.          Претендира се отмяната на РА в оспорената и присъждане на разноските по делото.

            Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” –гр. Пловдив, чрез процесуалният си представител юрисконсулт С., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

               Ревизионният акт № Р-16001616003620-091-001 от 09.12.2016г.,  обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е намерил, че за данъчен период м. 09.2012г. са определени задължения по ЗДДС в по-голям размер, поради допусната аритметична грешка в общия размер на данъчния кредит по фактурите от доставчика „Д.“ ЕООД. Грешката е коригирана в решението на горестоящия административен орган, като общият размер на данъчния кредит е намален от 19 897,34лв. на 19 888,34лв. и общият размер на прилежащите лихви е намален от 8 464,39лв. на 8 460,59лв. 

             Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок /по делото не са представени доказателства за връчване на жалбоподателя на решение № 86 от 22.02.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив/, по повод на която е образувано  настоящото производство, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.        

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001616003620-020-001 от 27.05.2016г. /л. 176/ е сложено начало на ревизията на жалбоподателя. Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: данък върху добавена стойност от 01.02.2011г. до 30.09.2011г. и от 01.02.2016г. до 30.04.2016г. ЗВР е издадена от А.А.Д.– началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – гр. Пловдив на основание чл. 112  и  чл. 113 от ДОПК и на основание Заповед № РД-09-456 от 04.04.2016г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив и Приложение №1 към заповедта, с която на органите по  приходите е възложено да издават заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл. 112 и чл. 113 ал.3 от ДОПК.

              Със ЗВР са определени да извършат ревизията органите по приходите Д.Р.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията и Й.Х.– на длъжност инспектор по приходите.

             Определен е срок за завършване на ревизията - до три месеца от датата на връчване на заповедта, което е направено на упълномощено лице на 30.05.2016г., видно от разписката към нея (л. 177). Заповедта е подписана с валиден електронен подпис към датата на издаването й, установено от Удостоверение за електронен подпис /л. 206/.

             Първоначално издадената ЗВР е изменена със ЗВР за изменение на заповед за възлагане на ревизията № Р-16001616003620-020-02 от 29.08.2016г. /л. 172, с която е определен срок за завършване на ревизията до 30.09.2016г. Заповедта е подписана от издателя си с валиден електронен подпис (л. 206) и връчена надлежно по електронен път на 30.08.2016г. /л. 174/. Тази ЗВР е изменена със ЗВР Р-16001616003620-020-003 от 29.09.2016г., като е определен срок за завършване на ревизията до 30.10.2016г. Същата е подписана с валиден електронен подпис към датата на издаването й и връчена по ел. път на 29.09.2016г. /л. 170/.

               Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ДОПК определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Сроковете на ревизията са съобразени със законовите изисквания.  

              В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-16001616003620-092-001 от 14.11.2016г. (л. 38 – 57). Същият е подписан от ревизиращите органи по приходите Д.Р.и Й.Х.с ел. подписи, валидни към датата на подписване, установено от два броя удостоверения за ел. подпис /л. 207 и л.205/. РД е връчен редовно на 15.11.2016г., установено от разписка на л. 54 по делото.  На 25.11.2016г. е депозирана възражение от ревизираното лице против РД, без приложени към него писмени доказателства.

              В хода на производството, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт № Р-16001616003620-091-001 от 09.12.2016г. от А.Д. – началник сектор, възложил ревизията и Д.Р.- главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив. РА подписан от ревизиращите органи с електронен подпис, валиден към датата на издаване на РА, установено от приетите по делото удостоверения за електронен подпис (л. 205 – 207).

              Ревизията е с предмет данъчни задължения по ЗДДС, както се отбеляза по-горе, обхваща периодите относно данък върху добавената стойност от 01.03.2011г. до 30.09.2013г. и от 01.02.2016г. до 30.04.2016г.

             Приходните органи са установили, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС през ревизирания период. Икономическата дейност се осъществява в магазин за търговия на дребно с хранителни стоки в ***и обект за търговия на едро със зърно, семена и фуражи в ***. В обектите има регистрирани надлежно регистрирани фискални устройства (л. 38 гръб).

            На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС приходните органи не са признали данъчен кредит по фактурите, описани подробно в РД относно доставчиците: „В.М. 2012“ ЕООД, „Ф.Б.“ ЕООД  и „Д.“ ЕООД.

          Относно доставчика „В.М. 2012” ЕООД:

          Отказан е данъчен кредит в общ размер на 4 200лв. по 2 броя фактури, изчерпателно изброени в ревизионния доклад, издадени през данъчен период м. 09.2013г. Предмет на доставките е стоки „тор“ в различно количество.

          Извършена е насрещна проверка на посоченото дружество, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221016129619-141-001 от 29.08.2016г. Съгласно констатациите в протокола не са представени изисканите документи и писмени обяснения и дружеството не е открито на адреса за кореспонденция. Процесните фактури са включени в дневника за продажби и справката – декларация за съответния данъчен период.

         При извършена допълнителна служебна проверка е констатирано, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Лицето не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките, тъй като има регистриран само лек автомобил и има само едно назначено лице по трудово правоотношение на длъжност „секач“.

         С цел установяване реалността на доставката от ревизираното лице също са изискани документи и писмени обяснения. В отговор на искането са представени копия на издадените фактури, ведно с приложени към тях фискални бонове за разплащане в брой, стокови разписки и сертификат за стоката тор с посочен производител италианска фирма. При извършена проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че фискалните бонове към фактурите са издадени от ЕКАФП, регистрирано на доставчика, но оборотите от продажбите не са отчетени в системата за дистанционна връзка с НАП.

         При анализ на събраните доказателства ревизиращите органи по приходите са направили извод, че доставчикът не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките от вида на процесните, поради което не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 09.2013г. в общ размер на 4 200лв., ведно с прилежащите лихви.

          Относно доставчика „Ф.Б.” ЕООД:

          Отказан е данъчен кредит в общ размер на 3 355лв. по 4 броя фактури, изчерпателно изброени в ревизионния доклад, издадени през данъчен период м. 03.2011г. Предмет на доставките стоки: строителни материали газобетон, сатен – гипс, кнауф, лепило, керемиди.

          Извършена е насрещна проверка на посоченото дружество, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221016129619-141-001 от 29.08.2016г. Съгласно констатациите в протокола не са представени изисканите документи и писмени обяснения и дружеството не е открито на адреса за кореспонденция. Процесните фактури са включени в дневника за продажби и справката – декларация за съответния данъчен период.

         При извършена допълнителна служебна проверка е констатирано, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Лицето не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките, тъй като няма собствени МПС, не представя доказателства за наети МПС и няма назначени лица по трудови правоотношения.

         С цел установяване реалността на доставката от ревизираното лице също са изискани документи и писмени обяснения. В отговор на искането са представени копия на издадените фактури, ведно с приложени към тях фискални бонове за разплащане в брой, както и разрешения за строеж и удостоверение за въвеждане на строеж в експлоатация и счетоводни документи. Съгласно съдържанието на писмените обяснения стоките са предназначени за строителството на единият търговски обект на ревизираното лице – магазин за хранителни стоки в ***, ***, който е започнал дейност от месец март 2012г. и за извършено преустройство на другия търговски обект – от фурна и ресторант в магазин.

         След анализ на данните в представените документи и писмени обяснения ревизиращите органи по приходите са направили следните изводи: не е установен по несъмнен начин фактът не разплащане на доставките по фактурите, тъй като фискалните бонове са издадени от нерегистрирано на „Ф.Б.“ ЕООД фискално устройство. Липсват данни за търговския обект, от който са закупени, както и за извършения транспорт до обектите на жалбоподателя, в които се твърди да са вложени. Налице е и времево разминаване между разрешение за строеж № 33 от 26.04.2005г., издадено на името на лицето Д.К.за обект – магазин за хранителни стоки и удостоверението за въвеждане на експлоатация на строеж № 4 от 16.03.2009г. за същия обект. Процесните фактури, издадени през м. 03.2011г. евентуално могат да се обвържат с преустройството на обекта (видно от представените счетоводни документи разходите за строеж са отчитани по сметка 613/1 „Разходи за придобиване на ДМА по стопански начин“, като към 31.12.2012г. калкулираната стойност е отнесена по сметка 203 „Сгради“ – увеличение стойността на обект магазин).

         При анализ на събраните доказателства е направен извод, че доставчикът не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките от вида на процесните, поради което не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 03.2011г. в общ размер на 3 355лв., ведно с прилежащите лихви.

          Относно доставчика „Д.” ЕООД:

          Отказан е данъчен кредит в общ размер на 12 333,34лв. по 5 броя фактури, изчерпателно изброени в ревизионния доклад, издадени през данъчен период м. 09.2012г. Предмет на доставките стоки: препарати за растителна защита и рекламни материали и услуги: финансово – правна консултация и изработване на бизнесплан.

          Извършена е насрещна проверка на посоченото дружество, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221016129619-141-001 от 29.08.2016г. Съгласно констатациите в протокола не са представени изисканите документи и писмени обяснения и дружеството не е открито на адреса за кореспонденция. Процесните фактури са включени в дневника за продажби и справката – декларация за съответния данъчен период.

         При извършена допълнителна служебна проверка е констатирано, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Лицето не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за

изпълнение на доставките, тъй като няма собствени МПС, не представя доказателства за наети МПС и има назначени лица по трудови правоотношения, но на длъжности „автотенекеджия“, „нискоквалифициран работник в строителството“. Фискалните бонове към фактурите са издадени от ЕКАФП, регистрирано на доставчика, но оборотите от продажбите не са отчетени в системата за дистанционна връзка с НАП.

         С цел установяване реалността на доставката от ревизираното лице също са изискани документи и писмени обяснения. В отговор на искането са представени копия на издадените фактури, ведно с приложени към тях фискални бонове за разплащане в брой, както и стокова разписка към една от фактурите и сертификат за производител на тор италианско дружество. Съгласно съдържанието на писмените обяснения стоките са препарати за растителна защита по опис и рекламни материали по опис. Представен е само и единствено опис на рекламните материали, съгласно който се касае за изработване на рекламни химикалки – 1 500 броя, тефтери – 500 броя, часовници – 50 броя, тениски – 120 броя, якета – 40 броя и гащеризони – 25 броя. Рекламните материали са предназначени за популяризиране на дейността и са раздавани на клиенти в магазините под формата на бонуси при покупка на стоки над 20лв. и по време на коледни и великденски празници. Услугите по изработка на бизнесплана били свързани с намеренията на лицето да кандидатства по европейска програма за подпомагане на земеделски производители, но в последствие се оказало, че не отговаря на условията за подпомагане.

         При анализ на събраните доказателства е направен извод, че доставчикът не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките от вида на процесните, поради което не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 09.2012г. в общ размер на 12 333,34лв., ведно с прилежащите лихви.    

         В хода на съдебното производство са приети следните писмени доказателства: анкетна карта за регистрация на земеделски производител за 2013г. и 2014г. (л. 192 – 202); удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ  на едноличен търговец “У.– Г.К.“ (л. 203); удостоверение за декларирани площи/животни по схеми изх. № 02-161-6500/860#1 от 28.10.2014г. (л. 204); удостоверения за валиден електронен подпис (л. 205 – 207); договор от 10.03.1994г. за продажба чрез търг на ЕТ “У.– Г.К.“ на мотокар марка ДВ 1792, ведно с фактура и квитанция за извършено разплащане в брой (л. 244 – 246); уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 и 2012 (л. 247 – 259); счетоводни и други документи, анализирани от вещото лице при изготвяне на заключението по ССЕ, описани в молба на пълномощника на жалбоподателя (л. 263 – 303); оптичен носител (диск), съдържащ електронните документи РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР (л. 304). По отношение представения приемо – предавателен протокол на материали по фактури е направено изрично възражение от страна на процесуалния представител на ответника за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК.

         В хода на съдебното производство е изслушано и прието заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза, която Съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена и в съответствие с доказателствата по делото.

         След анализ на представените по делото доказателства и на допълнителни такива, предоставени в счетоводството на жалбоподателя (подробно описани в раздел ІІІ Проверени книжа и документи) вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

         Не е извършена проверка в счетоводството на доставчиците, тъй като с дружествата не е осъществен контакт. Към момента на издаване на процесните фактури доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, съответно издадените от тях фактури са включени в дневниците за продажби и справките – декларации за съответните данъчни периоди.

         За процесните данъчни периоди доставчикът „Ф.Б.“ ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения, а другите двама доставчици имат назначени лица по трудови правоотношения, както следва:

-„В.М. 2012“ ЕООД: три лица, назначени на длъжност „общ работник“: А.А.К., В.Г.Б., А.А.Х. и едно лице, назначено на длъжност „секач“: Х.Г.С..

-„Д.“ ЕООД: две лица, назначени на длъжност „общ работник строителство на сгради“: Т.А.О.и Й.И.Ч.и две лица, назначени на длъжности „автотенекеджия“: М.И.С.и С.В.Г..

         Издадените от доставчиците фактури са придружавани с приемо – предавателни протоколи и други съпътстващи документи, обобщени от вещото лице в табличен вид, както следва:

Д. ЕООД

 

 

 

 

фактура №

дата

дан. Основа

ДДС

предмет

съпътстващи документи

10…26

26.9.2012г.

12 500лв.

2 500лв.

препарати за растителна защита по опис

приложена обща стокова разписка

10…35

27.9.2012г.

12 500лв.

2 500лв.

препарати за растителна защита по опис

10…44

28.9.2012г.

12 500лв.

2 500лв.

препарати за растителна защита

10…45

28.9.2012г.

5 833.33лв.

1 166.66лв

финансово правна консултация

няма

10…56

29.9.2012г.

12 500лв.

2 500лв.

рекламни материали по опис

приложен опис по фактура № 10…56/29.09.2012г.

10…57

29.9.2012г.

5 833.33лв.

1 166.66лв

Изработка на бизнес план

няма

Об-ща стойност

 

 

12 333.34лв

 

 

 

            По фактура № 10…56/29.09.2012г. е приложен следния опис, издаден от фирма „Д.“ ЕООД от лицето А. Г./МОЛ с положен подпис и печат/:

 

 

наименование

кол-во

мярка

ед.цена в лв.

стойност с ДДС

изработване на рекламни химикали

1 500

бр

3

4 500лв.

изработване на рекламни тефтери

500

бр

5

2 500лв.

изработване на рекламни тениски

120

бр

24

2 880лв.

изработване на рекламни якета

40

бр

62

2 480лв.

изработване на рекламни часовници

50

бр

11

550лв.

изработване на рекламни гащеризони

25

бр

83.6

2 090лв.

общо

 

 

 

15 000лв.

 

            Към фактури №№ 10…26/26.09.2012г., 10…35/27.09.2012г. и 10…44/28.09.2012г. е издадена обща стокова разписка № 387/28.09.2012г., в която са конкретизирани закупените видове препарати и количества, както следва:

 

наименование

мярка

кол-во

стойност с ДДС

раундъп 20л

бр

45

15 000лв.

аксиал едно 1л

бр

115

15 000лв.

алегро СК - 50 5л

бр

28

15 000лв.

общо

 

 

 45 000лв.

 

            Стоковата разписка притежава следните реквизити: Изпълнител – „Д.“ ЕООД гр. София с МОЛ А.Г., ***и Получател – У.– Г. К.“***; дата на издаване – 28.09.2012г.; начин на плащане – 45 000лв. в брой; Предал: А.Г.– положен подпис и Приел: Г.К. – положен подпис.

 

„Ф.Б.“ ЕООД

ф-ра №

дата

дан. Основа

ДДС

предмет

съпъстващи документи

1398

01.03.2011

3 500лв.

700

газобетон 10 см пале - 14бр.

приемо-предавателен протокол на материали по фактури

1399

07.03.2011

3 200лв.

640

сатенгипс 25 кг - 320бр.

1404

22.03.2011

3 200лв.

672

кнауф - лист - 180бр   дълбочинен грунд 12кг - 32бр.

1405

23.03.2011

3 360лв.

661.5

лепило торба 5кг - 245 бр.

1407

24.03.2011

3 307.50лв.

681.5

керемиди - 1450бр.

общо

 

 

3355

 

 

 

         Към процесните фактури, издадени от посочения доставчик има издаден общ приемо - предавателен протокол, който съдържа следните данни: Изпълнител : „Ф.Б.“ ЕООД *** с МОЛ Г.П., Получател – “У.– Г.К.“*** с МОЛ Г.К. и текст „Строителните материали доставени на *** с превоз на доставчика“. Стоката е получена на 24.03.2013г.; състояние на стоката – добро; забележки – няма; получил стоката – Г.К. – положен подпис и предал стоката – Г.П.– положен подпис и печат.

 

„В.М. 2012“ ЕООД  

 

ф-ра №

дата

дан. Основа

ДДС

предмет

съпътстващи документи

1736

27.9.2013г

10 500лв.

2 100лв.

тор NPK - 15т

стокова разписка № 86/27.09.2013г. – 15 000кг тор NPK Биг Бег х 500кг

1753

30.9.2013г

10 500лв.

2 100лв.

тор NPK - 15т

стокова разписка № 91/30.09.2013г. – 15 000кг тор NPK Биг Бег х 500кг

общо

 

 

4 200лв.

 

 

 

         Към процесните фактури има издадени съпъстващи документи – стокови разписки № 86/27.09.2013г. и 91/30.09.2013г. Същите съдържат следните идентични реквизити: Изпълнител – „В.М. 2012“ ЕООД, *** МОЛ С.В.; Получател – ЕТ “У.– Г.К.“*** МОЛ Г.К.; наименование на стоката „тор NPK Биг Бег х 500кг“ – 15 000кг; стойност с ДДС – 12 600лв; начин на плащане в брой; Предал С. В.– положен подпис; Приел – Г. К..

         Към част от процесните фактури са издадени съпътстващи доставката документи. По фактури №№ 10…57/29.09.2012г. и 10…45/28.09.2012г., издадени от „Д.“ ЕООД с предмет на доставката услуги няма издадени съпътстващи документи. По фактура № 10…56/29.09.2012г. е приложен опис от 29.09.2012г., т.е. има съответствие между датата на приложения опис и датата на издадената фактура и стойностите на същите. По фактури №№ 10…26/26.09.2012г., 10…35/27.09.2012г. и 10…44/28.09.2012г. е издадена обща стокова разписка № 387/28.09.2012г. (л. 115), която съответства на дата на издаване на фактура № 10…44/28.09.2012г., а стойността по стоковата разписка е сборна в размер на 45 000лв. и съответства на сбора на стойностите на трите посочени фактури.

         Към процесните фактури, издадени от доставчик „Ф.Б.“ ЕООД има издаден общ приемо - предавателен протокол от дата 24.03.2013г., който съответства на дата на издаване на фактура № 1407/24.03.2013г. В приемо – предавателния протокол няма посочена стойност на предадените стоки.

         Към процесните фактури, издадени от доставчик „В.М. 2012“ ЕООД има издадени съпъстващи документи – стокови разписки № 86/27.09.2013г. и 91/30.09.2013г. (л. 113 – 114). Същите съответстват като дати и стойности на издадените спорни фактури.

         По отношение транспортирането на стоките в отговор на ИПДПО № Р-16001616003620-040-002/19.10.2016г. (л. 110) жалбоподателят депозира писмени обяснения, съгласно които транспортът по всички спорни фактури е извършен и е за сметка на доставчиците. Това означава, че в счетоводството на ревизираното лице няма данни с какви МПС-та е извършен. Поради невъзможност вещото лице да извърши проверка в счетоводствата на дружествата - доставчици, не може да се дадат отговори и на поставени въпроси чия собственост са транспортните средства, кои са техните шофьори, имат ли сключени трудови договори с конкретния доставчик, има ли начислени разходи за гориво, има ли издадени пътни листове, с какви реквизити са, от кой обект /в кой град/, до кой обект /в кой град/ са транспортирани стоките.

         Във връзка с осчетоводяването са взети следните счетоводни записвания при жалбоподателя:

- относно доставчик „Д.“ ЕООД

         Представена е счетоводна справка за сметка 401 Доставчици (л. 149), от която е видно, че:

         фактура № 10…44/28.09.2012г. е заведена в счетоводството, като са взети следните счетоводни записиДебит сметка 302 Материали партида № 496 препарати за растителна защита -  12 500лв., Дебит сметка 453/1 Начислен ДДС на покупките – 2 500лв., на Кредит сметка 401 Доставчици. Към фактурата има фискален бон за извършено плащане в брой от същата дата, за което са взети следните счетоводни статии – Дебит сметка 401 Доставчици на Кредит сметка 501 Каса в лева – 15 000лв.

         фактура № 10…56/29.09.2012г. е заведена в счетоводството, като са взети следните счетоводни записиДебит сметка 602 Разходи за външни услуги „разни рекламни материали“ – 12 500лв., Дебит сметка 453/1 Начислен ДДС на покупките – 2 500лв. на Кредит сметка 401 Доставчици. Към фактурата има фискален бон за извършено плащане в брой от същата дата, за което са взети следните счетоводни статии – Дебит сметка 401 Доставчици на Кредит сметка 501 Каса в лева – 15 000лв.

         фактура № 10…26/26.09.2012г. е заведена в счетоводството като са взети следните счетоводни записи - Дебит сметка 602 Разходи за външни услуги „препарат растителна защита“ – 12 500лв., Дебит сметка 453/1 Начислен ДДС на покупките – 2 500лв. на Кредит сметка 401 Доставчици. Към фактурата има фискален бон за извършено плащане в брой от същата дата, Дебит сметка 401 Доставчици на Кредит сметка 501 Каса в лева – 15 000лв.

         фактура № 10…35/27.09.2012г. е заведена в счетоводството като са взети следните счетоводни записи - Дебит сметка 602 Разходи за външни услуги „препарат растителна защита“ – 12 500лв., Дебит сметка 453/1 Начислен ДДС на покупките – 2 500лв. на Кредит сметка 401 Доставчици. Към фактурата има фискален бон за извършено плащане в брой от същата дата, Дебит сметка 401 Доставчици на Кредит сметка 501 Каса в лева – 15 000лв.

         фактура № 10…57/29.09.2012г. е заведена в счетоводството като са взети следните счетоводни записи - Дебит сметка 602 Разходи за външни услуги „изработка бизнес план“ – 5 833,33лв., Дебит сметка 453/1 Начислен ДДС на покупките – 1 166,67лв. на Кредит сметка 401 Доставчици. Към фактурата има фискален бон за извършено плащане в брой от същата дата, за което са взети следните счетоводни статии – Дебит сметка 401 Доставчици на Кредит сметка 501 Каса в лева – 7 000лв.

         фактура № 10…45/28.09.2012г. е заведена в счетоводството като са взети следните счетоводни записи - Дебит сметка 602 Разходи за външни услуги „финансово правна консултация“ – 5 833,33лв., Дебит сметка 453/1 Начислен ДДС на покупките – 1 166,67лв. на Кредит сметка 401 Доставчици. Към фактурата има фискален бон за извършено плащане в брой от същата дата, за което са взети следните счетоводни статии – Дебит сметка 401 Доставчици на Кредит сметка 501 Каса в лева – 7 000лв.

 

-относно доставчик „Ф.Б.“ ЕООД

         Фактури №№ 1398/01.03.2011г.,  1399/07.03.2011г., 1404/22.03.2011г., 1405/23.03.2011г., 1407/24.03.2011г. са заведени в счетоводството като са взети следните идентични счетоводни записи (л. 159) Дебит сметка 613/1 Разходи за придобиване на ДМА, Дебит сметка 453/1 Начислен ДДС на покупките, на Кредит сметка 401 Доставчици. Към всяка една фактура има издаден фискален бон от същата дата, за което са взети следните счетоводни статии относно извършеното разплащане – Дебит сметка 401 Доставчици на Кредит сметка 501 Каса в лева.

 

-относно доставчик „В.М. 2012“ ЕООД

         Торовете, закупени с фактури №№ 1736/27.09.2013г. и 1753/30.09.2013г. са осчетоводени като са взети следните счетоводни записи – Дебит сметка 302 Материали партида 11 торове NPK, Дебит сметка 453/1 Начислен ДДС на покупките на Кредит сметка 401 Доставчици. Към всяка една фактура има издаден фискален бон от същата дата, за което са взети следните счетоводни статии относно извършеното разплащане – Дебит сметка 401 Доставчици на Кредит сметка 501 Каса в лева. При допълнителен анализ на оборотна ведомост на сметка 302 Материали за периода 01.09.2013г. - 31.12.2013г. и констатира, че по партида 11 към 01.09.2013г. няма наличност на „тор“ и за периода 01.09.2013г. - 31.12.2013г. освен процесния тор, няма друг такъв закупен.

 

         Във връзка с последващата реализация на стоките вещото лице е направило следните констатации:

 

-относно доставчик „Д.“ ЕООД

         Препаратите, предмет на фактура № 10…44/28.09.2012г. са заприходени като материали на датата на покупката и са изписани като разход на 30.09.2013г. Взети са следните счетоводни статии – Дебит сметка 601/3 Разходи за материали „Разходи за селско стопанство“ на Кредит сметка 302.

         Препаратите, предмет на фактури №№ 10…26/26.09.2012г. и 10…35/27.09.2012г. са изписани директно като разход по Дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги „препарати за растителна защита“ на датата на издаване.

         Услугата по фактура № 10…45/28.09.2012г. финансово правна консултация е изписана директно като разход по Дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги на датата на издаване на фактурата.

         Услугата по фактура № 10…57/29.09.2012г. „Изработката на бизнес плана“ е изписана директно като разход по Дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги на датата на издаване на фактурата.

         Стоките по фактура № 10…56/29.09.2012г. „Рекламните материали“ са изписани директно като разход по Дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги на датата на издаване на фактурата.

 

-относно доставчик „Ф.Б.“ ЕООД

         Стоките строителни материали, предмет на фактури №№ 1398/01.03.2011г.,  1399/07.03.2011г., 1404/22.03.2011г., 1405/23.03.2011г., 1407/24.03.2011г. са отнесени като Разходи за придобиване на ДМА на датата на осчетоводяването им. На вещото лице е предоставена за анализ главна книга за периода 01.01.2012г. - 31.12.2012г. на сметка 613/1 Разходи за придобиване на ДМА, от която е видно че натрупаното салдо към 01.01.2012г. на всички разходи за придобиване на ДМА е в размер на 26 926,80лв. На дата 01.01.2012г. е взета счетоводна статия  - Дебит сметка 203 Сгради на Кредит сметка 613/1 Разходи за придобиване на ДМА – 26 926,80лв, с което е приключено салдото по сметка 613/1 и увеличена стойността на сметка 203 Сгради партида 1 кафе аперитив.

 

-относно доставчик „В.М. 2012“ ЕООД

         Стоките различни количества торове, предмет на фактури №№ 1736/27.09.2013г. и 1753/30.09.2013г. са заприходени по Дебита на сметка 302 Материали партида 11 „Тор NPK“ на датата на издаване на фактурите. Същите са изписани като разход като са взети следните счетоводни записи - Дебит сметка 601/3 Разходи за материали „Разходи за селско стопанство“ на Кредит сметка 302.

         Във връзка със закупените торове от доставчика „В.М. 2012“ ЕООД и препарати от доставчика „Д.“ ЕООД вещото лице е установило следните обстоятелства:

         -съгласно данните в допълнително представените за анализ оборотни ведомости за 2011г., 2012г. и 2013г. дружеството жалбоподател не разполага със собствена земя;

         -за 2013г. ЕТ “У.– Г. К.“ декларира по анкетна карта (л. 192), че обработва собствена земя в обща площ на 3,100 ха със засята култура „пшеница“.

         -за 2011г. е представен допълнително договор за наем от 01.09.2011г., сключен между „И.“ ЕООД и ЕТ “У.– Г.К.“ с предмет наем  на земеделска земя в общ размер на 177,028 дка съгласно Приложение 1. Посочен е срок на договора 1 (една) година. Уговорен е начин на плащане – левовата равностойност на 60кг пшеница годишно за 1 (един) декар. Издадена е фактура № 7158/25.09.2012г. на стойност 2 454,59лв. за наем по договор от 01.09.2011г., платена по банков път и осчетоводена по Дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги „Наем и плащане на рента“.

         -за 2011г. е представен допълнително договор за наем от 01.09.2011г., сключен между „Д.В.Т.“ и ЕТ “У.– Г.К.“ с предмет наем на земеделска земя за срок от една година в общ размер на 82,407 дка съгласно Приложение 1. Уговорен е начин на плащане – левовата равностойност на 60кг пшеница годишно за 1 (един) декар. Издадена е фактура № 200042/25.09.2012г. на стойност 1 730,55лв., платена по банков път и осчетоводена по Дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги „Наем и плащане на рента“.

         -за 2012г. е изплатена рента на физически лица в общ размер на 25 150,51лв. Същата е осчетоводена на 31.10.2012г. с протокол по Дебита на сметка 602/3 Разходи за външни услуги „Рента“. Издаден е протокол № 0…2/31.10.2012г. за „раздадена рента – пшеница“ на физически лица – 81 551,58кг. Начислен е ДДС в размер на 4 191,75лв. Протоколът е включен в дневника на продажбите за данъчен период месец октомври 2012г.

         -за стопанската 2013/2014 година са издадени фактури № 80…15/05.09.2014г. от „И.“ ЕООД за наем на 127,521 дка земеделска земя; фактура № 101132/01.09.2014г. от „Д.В.Т.“ ЕООД за наем на 82,407 дка земеделска земя; фактура № 37/01.09.2014г от „Е.Е.П.“ ЕООД за наем на земеделска земя 64,609 дка; фактура № 10…5/27.08.2014г. за наем на земеделска земя 16,799 дка и фактура № 100893/07.10.2013г. за наем съгласно договор.

         Във връзка с извършваната селскостопанска дейност дружеството - жалбоподател е получавало субсидии от ДФ „Земеделие“, както следва: за 2011г. - приходи от субсидии в общ размер на 40 469,53лв; за 2012г. – приходи от субсидии в общ размер на 35 800лв; за 2013г. - приходи от субсидии в общ размер на 42 415,54лв;

         Във връзка със закупените строителни материали от доставчика „Ф.Б.“ ЕООД вещото лице е установило следните обстоятелства:

съгласно данните в допълнително представен приемо - предавателен протокол всички строителни материали по процесните фактури са доставени на ***с превоз на доставчика. Няма данни, че строителните материали са доставени точно на адреса на хранителния магазин на жалбоподателя на ***. Съгласно представено писмено обяснение от дружеството - жалбоподател (л. 110 – 111) „материалите са използвани при строителството на магазин на ***. Същият е започнал дейност месец март 2012 година. Ремонтните дейности са извършени и в обект находящ са на ***, където е правено преустройство на сградата от ресторант и фурна в хранителен магазин.“ По делото няма доказателства, а в счетоводната отчетност на дружеството няма данни точно кои са лицата, извършили товаро - разтоварните дейности.          Жалбоподателят, по данни от счетоводния амортизационен план, разполага с мотокар марка ДВ 1792, придобит с фактура № 49/12.03.1994г., издадена от „Г.“ АД клон ЛЪКИ, който към 2011г. е напълно амортизиран. Същият е придобит съгласно представен договор за търг от 10.03.1994г.

         Съгласно данните в представения допълнително счетоводен амортизационен план са заведени следните активи, касаещи селскостопанската дейност на дружеството:

 

трактор ШАЕР 9190

водоструйна машина HD 5/1

косачка роторна 1.6м

тунер

брана дискова

култиватор

плуг ПХ 4х25

плуг ПХ3х35

сенокосачка

ел. агрегат

трактор ТК 800

трактор ЮМЗ рама 16046610

Мотокар ДВ 1792

сенник механичен

кантар 1 000кг

 

         Съгласно „справка за актуалното състояние на трудовите договори“ (л. 64) жалбоподателят декларира основна икономическа дейност по код 1581 – „производство на хляб, хлебни изделия и пресни сладкарски изделия“ /код по КИД 2003 – 1581 стар и код по КИД 2008 – 1071 нов/. За 2013г., съгласно ГДД чл. 50 ЗДДФЛ, е деклариран код 47111.2 – „търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“. За процесния период, ЕТ“ У.– Г.К.“ е разполагал със следният нает персонал по трудови правоотношения:

 

име

дата на сключване

дата на прекратяване

наименование

код на длъжността

Е.В.И.

31.8.2009г.

1.7.2011г.

продавач консултант

52202005

П.Н.Д.

4.1.2010г.

20.5.2013г.

продавач консултант

52202005

Д.Т.К.

1.1.2000г.

1.4.2012г.

 фактурист

4132

 

         Във връзка с доставката с предмет „рекламните материали“ по фактура № 10…56/29.09.2012г. на обща стойност 15 000лв. с ДДС, вещото лице е установило следното: съгласно данните в счетоводството стоките са изписани като разход на датата на фактурата като са осчетоводени по Дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги. В счетоводството на лицето липсва информация как точно и от кого е реализирана рекламата, както и кои лица са участвали и дали им е заплащано. Съгласно представено писмено обяснение на жалбоподателя (л. 111), рекламните материали са „раздавани на различни клиенти в магазините, като бонуси при покупка над 20лв и по време на празници коледни и великденски“.

         Във връзка с доставката на стоки препарати за растителна защита и торове, закупени от доставчиците „Д.“ ЕООД  и „В.М. 2012“ ЕООД вещото лице е направило следните констатации:

-относно доставчик „Д.“ ЕООД

         По счетоводни данни няма информация къде точно са съхранявани закупените препарати за растителна защита. Съгласно представено писмено обяснение на жалбоподателя (л. 110), закупените препарати са разтоварени от собственика Г.Д. „в бившия стопански двор на ТКЗС, съхранени са в бившата стая на администрацията, която се заключва“.

-относно доставчик „В.М. 2012“ ЕООД

         По счетоводни данни няма информация къде точно са съхранявани закупените торове. Съгласно представено писмено обяснение на жалбоподателя (л. 110), закупените торове съхранени „в бившия стопански двор на ТКЗС и съхранени под навес“. „Торът е разпръснат в следващите няколко дни по площите за есенниците, при разходна норма 35 - 38кг/дка.

         Жалбоподателят ЕТ “У.– Г.К.“ води двустранна форма на счетоводно записване. Внедрен е счетоводен софтуер  „Болеро“, който осигурява синхронизирано хронологично и систематично счетоводно отчитане. Счетоводството се извършва от фирма „Т.К.77“. При извършените осчетоводявания относно доставчик фирма „Д.“ ЕООД –експертизата установи, че една част от закупените препарати за растителна защита са заприходени като „Материали“ по Дебита на сметка 302 и изписани като вложени в селскостопанската дейност по дебита на сметка 601/3 Разходи за материали, а останалата част от препаратите са изписани директно като разход по сметка 602 Разходи за външни услуги т.е. няма еднаквост в подхода при осчетоводяване на материалите. Същите, на първо място, би следвало да бъдат отчетени по Дебита на сметка 302 Материали и в последствие изписани като разходи за материали по Дебита на сметка 6013, както е сторено по фактура № 10…44/28.09.2012г. Препаратите за растителна защита представляват стоки и нямат характер на „външна услуга“, което означава, че и осчетоводяванията по останалите фактури№  10…26/26.09.2012г. и № 10…35/27.09.2012г. не следва да бъдат отчетени като разход за външна услуга, а като разходи за материали по Дебита на сметка 601/3. На практика така извършеното осчетоводяване не води до промяна и фискален ефект, тъй като впоследствие всички разходи по икономически елементи, натрупани по Дебита на сметки от група 60 се приключват със сметка 611 Разходи за основната дейност. В резултат на гореизложеното, вещото лице е направило извод, че счетоводната отчетност е заведена редовно като са спазени изискванията на ЗДДС и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, както и основните счетоводни принципи заложени в ЗСч.

         В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е направило уточнения и пояснения (л. 260 гръб).

         С оглед установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

         Съдът съобрази приложимите за случая правни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие, и съответно като последица от изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне  на правото собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО/, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само ако се установи, че доставките на стоки /извършването на услуги/ са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки.

         Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО/ от СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките /извършени услугите) и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност), се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Т.е. данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките (реално извършените услуги) и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Следователно, за преценката, дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва, дали е налице предвиденият в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърляне правото на собственост върху стоката, респ. правото на разпореждане със стоката или извършването на услугата, при чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит.        Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС).

         От така цитираните законови разпоредби следва извода, че наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване правото на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка - декларация.

            Относно доставчика „Д.” ЕООД:

            Отказан е данъчен кредит в общ размер на 12 333,34лв. по 6бр. фактури, издадени през м. 09.2012г., описани подробно в ревизионния доклад и ревизионния акт, с предмет на доставките стоки: препарати за растителна защита по опис, рекламни материали и услуги: финансово – правна консултация и изработка на бизнес план.

         Съдът намира, че констатациите на приходния орган не се обориха в хода на съдебното производство, тъй като от събраните писмени доказателства и от приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ се установи, че единствените съпътстващи доставката документи са към процесните фактури с предмет препарати за растителна защита. Данни за количествата и видът на препаратите се съдържат единствено в описа и стоковата разписка, които представляват частни документи и тяхната доказателствена стойност следва да бъде преценявана в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. При ревизията органите по приходите са подложили на анализ възможността доставчикът да извърши доставка от вида на процесната, като са констатирали, че проверяваното лице не разполага с транспортни средства за транспортиране на количествата препарати за растителна защита на 28.09.2012г., както е посочено в стоковата разписка. Следва да бъде отбелязано, че се касае за родово определени вещи, собствеността върху които по правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля, щом бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая, не се представят никакви доказателства за транспортното средство, с което са транспортирани, лицата, извършили транспортирането, евентуалното им наемане от доставчика по трудови или извънтрудови правоотношения.

         По делото не са опровергани констатациите на ревизиращите органи по приходите, че доставчикът „Д.“ ЕООД разполага единствено с лек автомобил марка „ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЪР 150“, като не са представени доказателства да са ползвани услугите на транспортна фирма или транспортът да е извършен за негова сметка до търговския обект на жалбоподателя от него предходен доставчик. Не е спорно обстоятелството, че през м. 09.2012г. в дружеството – доставчик са назначени 6 лица по трудови правоотношения, които е възможно да са извършили транспорта на стоките (на няколко курса с лекия автомобил) и товаро – разтоварните дейности. Несъмнени доказателства в тази насока не са представени нито от доставчика, нито от получателя на доставката, като получателят единствено пояснява начин на съхранение на доставката (в ползвано от него помещение, което се заключва), но не и конкретното участие на персонал на доставчика в изпълнението на доставката. Следва да бъде направено уточнение, че не е налице спор относно необходимостта от закупуване на препарати за растителна защита предвид извършваната от жалбоподателя икономическа дейност, но спорен по делото е фактът дали именно издателят на фактурите е фактическият извършител на доставката.

         Именно липсата на кадрова и техническа обезпеченост при доставчика за изпълнение на доставка от вида на процесната и липсата на конкретни доказателства за извършен транспорт на стоките са обосновали изводът на ревизиращите органи по приходите за неизвършена фактически доставка на стоки от посочения в процесните фактури доставчик. Защитната теза на жалбоподателя се концентрира около обстоятелството, че е получил процесните стоки и ги е изразходвал за икономическата си дейност. Предвид тази му защитна теза следва да бъде посочено, че в заключението на ССчЕ, което се кредитира от настоящия съдебен състав като обосновано и даващо отговор на поставените задачи се съдържа изрична констатация за неправилно изписване като разход за външни услуги на част от закупените по процесните фактури препарати за растителна защита. Това неправилно осчетоводяване не оказва влияние върху размера на текущите разходи за 2012г., съответно върху счетоводния финансов резултат на ЕТ, но е индиция за неизвършена реална доставка на стоки.

         Същите аргументи са валидни и по отношение доставката на стоки с предмет рекламни материали от същия доставчик. Следва да бъде отбелязано, че касае за рекламни материали в значителни количества за някои от артикулите (напр. 500 броя химикали), които следва да бъдат разходвани до края на годината, тъй като според констатациите в заключението на вещото лице са осчетоводени като текущ разход за годината по сметка 602 Разходи за външни услуги. Единственото твърдение за разходване на рекламните материали се съдържа в депозираните писмени обяснения на жалбоподателя за предоставянето им на клиенти, но това не променя изводът на настоящия състав за липса на обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставка от вида на процесната. Не се представят както доказателства за закупуване на стоките, послужили за рекламни материали, така и за отпечатване върху тях на информация за жалбоподателя, дори чрез използване на подизпълнител, в случай, че прекият доставчик не разполага със съответната техника за това.

         Не се опровергават констатациите в обжалвания ревизионен акт за изпълнение на услугите финансово – правна консултация и изработка на бизнес план. В заключението се потвърждават установените при ревизията факти, а именно, че в „Д.“ ЕООД има назначени 6 лица по трудови правоотношения към м. 09.2012г., но са на длъжности, свързани със строителство и поддръжка на автомобили. Жалбоподателят също не представя доказателства за изпълнението на услугите именно от посочения доставчик, като дори пояснява в писмените си обяснения, че намерението му да кандидатства за финансиране по европейска програма за подпомагане на земеделските производители по мярка 121 не се е осъществило поради това, че не обработва 5 000дка площи. От представяните по делото доказателства е видно, че едноличният търговец не разполага със собствени земеделски земи, а от 2011г. обработва наети земи, предвид на което и следва да е бил наясно, че обработваните от него земи са с площ по-малка от 5 000дка. Единственото доказателство при жалбоподателя, че е „използвал“ услуги от доставчика е отразяването на две от издадените фактури като разход за външни услуги по сметка 602. Това, обаче, не е достатъчно да се установи по несъмнен начин, че именно посочения във фактурите доставчик фактически е извършил доставка на услуги с посочения предмет, тъй като не разполага с кадрова обезпеченост – персонал с необходимата квалификация за изпълнението им.

          Налага се изводът, че процесните фактури, издадени от „Д.” ЕООД не отразяват реални доставки на стоки и услуги.

          Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламенирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ, за преценката дали една доставка е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в унисон със спецификата на търговската дейност, са частни документи, тъй като за изключително малко факти и обстоятелства, относими към данъчното облагане, могат да бъдат съставени официални документи по чл. 179 от ГПК. Поради това съдът анализира събраните писмени доказателства в тяхната взаимовръзка и стигна до изводите, коментирани по-горе.

         След като от доказателствата по делото се установи, че липсва осъществена облагаема доставка, то данъкът по процесните фактури е неправомерно начислен, а съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

         В редица свои решения СЕС приема, че правото на приспадане следва да се признае не просто защото данъкът е вписан във фактурата. Това право се ограничава до действително дължимите данъци, т.е. тези отговарящи на облагаема сделка /т. 53 от решение с дата 19.09.2000г. на СЕО по дело № С-454/98г./. От друга страна в т. 37 от решението по делото „Боник”, съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба от самото данъчнозадължено лице. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т. 38/. Посоченото е възприето от СЕС и в решение от 13 февруари 2014г. по дело С-18/13 /т. 26/. Според т. 38 от същото решение по делото „Макс Пен”, след преценка на обективните данни, съдът, комуто е възложено да прецени законосъобразността на РА, може да откаже правото на приспадане при положение, че чл. 70, ал. 5 ЗДДС предвижда, че то не е налице за данък, който е начислен неправомерно.

         При липса на облагаема доставка, логически е изключена добросъвестността на получателя, защото той, като страна по договор, знае или би трябвало да знае, че не е получил определената стока реално. (аргументи в този смисъл са изложени и в Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело „Макс Пен” ЕООД, С-18/13). Нормалният стопански оборот и предвидимата икономическа логика на отношенията между добросъвестни търговци предполага сключването и изпълнението на договори с разпознаваеми и проследими търговци, с които да се поддържат постоянни или инцидентни търговски контакти, но при взаимно доверие и коректност, предполагат наличието на безпротиворечиви съпътстващи фактурите документи, което в случая не се доказа.        

          Съдът намира за недоказано реалното извършване на самата доставка, предмет на процесните фактури, следователно законосъобразно приходният орган, на основание чл. 70, ал.5 във вр. с чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС, е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 188 821.92лв по процесните фактури, издадени от „Бизнес Консулт 58” ЕООД.

         Относно доставчиците «В.М. 2012» ЕООД  и «Ф.Б.» в пълна степен са валидни изложените по-горе аргументи, доколкото се касае за доставка на различни видове и количества стоки, като всеки един от доставчиците не разполага с кадрова и техническа обезпеченост за изпълнението й.

         Тук следва да бъде съобразена само и единствено спецификата на стоките и да бъдат обсъдени писмените обяснения на жалбоподателя относно съхранението им и използването им за икономическата му дейност.

         По отношение доставката на стоки – торове през м. 09.2013г. следва да бъде съобразено следното: жалбоподателят възприема защитна теза за използваното количество тор в производствената си дейност, като представя доказателства, че обработва наета земя и произвежда земеделски култури. Според констатациите на вещото лице са налице счетоводни записвания, от които е видно, че за цялата 2013г. е осчетоводена само една покупка на стока от такъв вид и това е именно по двете процесни фактури.

         Настоящият съдебен състав намира, че предвид спецификата на стоката доставчикът следва да разполага най-малкото с транспортни средства за превозването й до мястото на съхранение и с наето по трудово правоотношение лице, което има съответната квалификация за управление на МПС. Видно от данните в придружаващите доставката документи е, че количеството тор е предадено на датите на издаване на фактурите, като към тези дати доставчикът не разполага с товарно МПС и персонал, посредством които да изпълни доставката. Не са представени доказателства транспортът да е извършен от предходен доставчик на прекия доставчик до мястото на складиране при жалбоподателя, нито доставчикът да е организирал транспорт за своя сметка от транспортна фирма.

         Предвид данните в представените доказателства, включително тези в хода на съдебното обжалване относно наличието на наета обработваема земя от едноличния търговец и съответния стопански инвентар за обработването й, съдебният състав намира, че жалбоподателят разполага с техническа обезпеченост за извършване на товаро – разтоварните дейности на стоката. Не е спорно и обстоятелството, че торовете са необходими при отглеждане на земеделски култури, каквато е извършваната икономическа дейност, но по делото не са представени доказателства, че именно дружеството – издател на фактурата фактически е извършило доставката на стоките и най-малкото транспортирането им до жалбоподателя. Счетоводното отразяване на покупката в счетоводството на жалбоподателя и обезпечеността при него за извършване на товаро – разтоварни дейности е доказателство, че е възможно да е придобита, съхранявана и използвана стока от вида и количествата тор, посочени в процесните фактури, но изпълнението на доставката не може по никакъв начин да се обвърже с доставчика.

         По отношение доставката на различни видове строителни материали от доставчика «Ф.Б.» ЕООД следва да бъде посочено, че самият жалбоподател не представя доказателства за обекта, на който са вложени. Не е спорно обстоятелството по делото, че едноличният търговец разполага с два обекта в с. Белозем, съответно на ул. «Теменуга» № 5 и на *** № 21, като излага твърдения, че строителните материали са вложени и в двата обекта. За преустройството на единия обект са представени разрешения за строеж и удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация, но за времеви период по-ранен спрямо данъчния период на издаване на процесните фактури. Това означава, че са използвани само за обекта, находящ се в с. Белозем, *** № 21, който е експлоатиран, считано от месец март 2012г., когато е регистрирано фискално устройство.

         В хода на съдебното производство производство е представен приемо – предавателен протокол за предаване на материали по фактури от изпълнителя «Ф.Б.» ЕООД на жалбоподателя ЕТ «У.– Г.К.», в който за място на доставката е посочено «***» с превоз на доставчика. В приемо – предавателния протокол е посочена дата на получаване на стоката – 24.03.2011г., като липсват данни за вида и количеството на стоките и транспортното средство, с което са транспортирани стоките. По отношение на новопредставеното доказателство е направено изрично възражение от процесуалния представител на ответника за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК, предвид непредставянето му в ревизионното производство.

         В този смисъл, съдът намира следното: в заключението на вещото лице е направена изрична констатация относно липса на конкретизация на предадените стоки, както и за транспортно средство при доставчика. Налице е само и единствено отразяване на фактурите в счетоводството на жалбоподателя като разход за придобиване на ДМА през 2011г., който е прехвърлен в следващата 2012г. в материална сметка 203. Това не е достатъчно, за да се приеме, че приемо – предавателният протокол е с достоверна дата и именно на тази дата на жалбоподателя са предадени стоките по процесните фактури. Отново не са представени каквито и да било доказателства фактическо изпълнение на доставката именно от посочения в процесните фактури доставчик, като предвид липсата на каквато и да било конкретизация приемо – предавателния протокол не може да се приеме за несъмнено доказателство за предаване на стоките от доставчика на жалбоподателя на посочената дата и на посоченото място на разтоварване. Дори да се приеме, че стоките са достигнали до посоченото в приемо – предавателния протокол място на разтоварване не се представят доказателства за транспортирането им до ***, където се намира обектът, при извършването на СМР на който да бъдат вложени, товаро – разтоварването им и съответно съхранението им до момента на влагането им в строителството.

         В допълнение, предвид направените констатации в заключението на вещото лице следва да бъде посочено, че по нито една от процесните доставки не е установен по несъмнен начин фактът на извършено разплащане. От една страна, от ревизиращите органи по приходите е направена изрична констатация, че са налице съмнения относно разплащанията по доставките, а от друга страна – вещото лице е установило взети счетоводни записвания само във вторичните счетоводни регистри, които не могат да се приемат за достоверни поради неистинността на първичните документи, въз основа на които са направени (напр. издадени фискални бонове от нерегистрирано фискално устройство и липса на данни за отразяване на извършени продажби във фискално устройство).

         Предвид изложените аргументи съдът намира жалбата за неоснователна, съответно обжалваният ревизионен акт за правилен и законосъобразен.

         На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се установиха в размер на 1 200,50лв. /хиляда и двеста лева и петдесет стотинки/, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към 26.10.2016г./

           Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът, ХV състав

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.К., ЕГН: **********, с ЕТ “У.– Г.К.“ с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен адрес: ***, чрез адв. К., против Ревизионен акт № Р-16001616003620-091-001 от 09.12.2016г., издаден от А.Д. – началник сектор, възложил ревизията и Д.Р.- главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 86 от 22.02.2017г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 19 888,34лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 8 460,59лв.  

         ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН: **********, с ЕТ “У.– Г.К.“ с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен адрес: *** да заплати в полза на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 200,50лв. /хиляда и двеста лева и петдесет стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.        

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

                               

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/