Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 2244

 

гр. Пловдив, 15 декември 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 873 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

        Образувано е по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК **против РА № Р-16002416002108-091-001/15.12.2016г.  на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 121/07.03.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“-Пловдив, при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 122250,90 лв. и е начислена лихва в размер на 32648,63лв. и начислени лихви в размер на 115,99лв. за начислен, но невнесен в срок ДДС.   

В жалбата се излагат доводи, че РА е незаконосъобразен. Твърди, че са налице достатъчно доказателства за изпълнение на услугите по фактурите от доставчиците на ревизираното лице, а евентуални  проблеми при последните не бива са се отразява върху претенцията за данъчен кредит. Все в тази връзка се релевират и обстоятелствата, че процесните доставки са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, налице са плащания по тях, както и материално-техническа обезпеченост за извършването им. Като допълнително възражение се релевира обстоятелството, че приходната администрация е направила разширително тълкуване на чл.  70, ал. 5 от ЗДДС. Претендира се отмяна на РА и присъждане на разноски.  

        Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения, в своя подкрепа, излага в приложени писмени бележки.  

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002416002108-020-001/28.03.2016г. на компетентния за това орган–на­чал­ник сектор при ТД на НАП – Пловдив.  Обра­зуваното ревизионно производство е насочено към установяване на публични за­дъл­жения за данък добавена стойност за пе­риода 01.09.2014г.–31.12.2014г.; 01.10.2012г. - 31.12.2012г.; 01.08.2012г. - 31.08.2012г.; 01.02.2015г.-31.12.2015г.; 01.05.2012г. - 31.05.2012г. и 01.05.2014г. - 31.07.2014г. на дружеството-жалбоподател, със срок за приключване на ревизията до 3 месеца от връчване на заповедта. Срокът на ревизията е бил продължен със ЗВР № Р-16002416002108-020-002/28.06.2016г. и ЗВР № Р-16002416002108-020-003/12.08.2016г.

 В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад /РД/ от прове­ряващите органи по приходите № Р-16002416002108-092-001/15.09.2016г. Със заповед № РД-09-456/04.04.2016г. на директора на ТД на НАП-Пловдив били делегирани правомощия на длъжностното лице, издало заповедите за възлагане на ревизия. Въз основа на посочения ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.2 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния Ревизионен акт № Р-16002416002108-091-001/15.12.2016г.   

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Ди­ректора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 121 от 07.03.2017г., с което го потвърдил изцяло. Така постановеният от контролния орган в структурата на НАП резултат от обжалването и подаването на жалбата от надлежна страна и в предвидения за това процесуален срок налагат извода за нейната процесуална допустимост.

 Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира за установено следното от фактическа страна:  

          Ревизията на дружеството-жалбоподател обхваща данъчни периоди м.05, м.08, м.10, м.11 и м.12.2012 г.; м.05, м.06, м.07, м.09, м.10, м.11 и м.12.2014 г. и от м.02 до м.12.2015 г., като извършваната дейност е била „товарен автомобилен транспорт“.

         На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК с ИПДПОЗЛ № Р-16002416002108-040-001/18.04.2016 г., № Р-16002416002108-040-002/28.07.2016 г. и № Р-16002416002108-040-003/19.08.2016г от „ *****“ ЕООД са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, банкови документи, договори и др., както и  конкретни документи, данни и писмени обяснения относно фактурите, издадени от следните доставчици на стоки, материали и услуги за ревизирания период: „**“ ЕООД,  **  ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД,  „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „*** ЕООД, „****“ ЕООД,**“ ЕАД, „ *****“ ЕООД, „**“ ООД, „**“ ЕООД и „****“ ООД.

         Органът по приходите е приел, че е налице липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 и услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на  основание чл. 68, ал.1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от следните доставчици:

 

Фактура №

дата

Доставчик

предмет на доставката

Дан. основа

ДДС

556

18.5.2012

** ЕАД

Аванс в натура /гориво/

65611,17

13122,23

54

31.5.2012

*** ЕООД

услуга

9557,12

1911,42

258

29.5.2012

** ООД

услуга

18902

3780,40

185

31.8.2012

** ООД

гориво

11352,93

2270,59

1054

20.8.2012

** ЕАД

Аванс в натура /гориво/

927,20

185,44

1064

22.8.2012

** ЕАД

Аванс в натура /гориво/

8807,30

1761,41

62

30.8.2012

*** ЕООД

услуга

10761,03

2152,21

418

30.8.2011

** ЕООД

услуга

52616,00

10523,20

197

31.10.2012

** ЕООД

гориво

10442,03

2088,41

68

31.10.2012

** ЕООД

услуга

2442,86

488,57

204

30.11.2012

**ЕООД

гориво

12670,22

2534,04

71

30.11.2012

*** ЕООД

услуга

670,17

134,03

210

31.12.2012

*** ЕООД

гориво

12315,53

2463,11

73

31.12.2012

*** ЕООД

услуга

10889,5

2177,90

21

27.5.2014

***

ЕООД

услуга

12198,00

2439,60

760

23.6.2014

***ЕООД

услуга

12208,33

2441,67

945

30.6.2014

***ЕООД

услуга

10000

2000

803

15.7.2014

*** ЕООД

услуга

10000

2000

814

31.7.2014

 *****ЕООД

услуга

10000

2000

281

29.9.2014

*****ЕООД

услуга

12000

2400

55

30.9.2014

 *****ЕООД

услуга

24000

4800

56

30.9.2014

 *****ЕООД

услуга

6000

1200

54

08.9.2014

 *****ЕООД

услуга

30000

6000

391

24.10.2014

 *****ЕООД

услуга

12250

2450

426

17.11.2014

 *****ЕООД

услуга

11450

2290

57

30.10.2014

 *****ЕООД

услуга

4160

832

58

30.10.2014

 *****ЕООД

услуга

8000

1600

59

30.10.2014

 *****ЕООД

услуга

10000

2000

60

30.11.2014

 *****ЕООД

услуга

34000

6800

61

30.11.2014

 *****ЕООД

услуга

27200

5440

62

30.11.2014

 *****ЕООД

услуга

4680

936

413

19.12.2014

 ***** ЕООД

услуга

10000

2000

606

28.2.2015

 ***** ЕООД

услуга

10983,33

2196,67

178

30.4.2015

 *****ЕООД

Рез. части

12200

2440

190

27.5.2015

 *****ЕООД

Рез. части

9166,67

1833,33

29

31.7.2015

 *****ЕООД

Рез. части

6666,67

1333,33

16

14.8.2015

 *****- БГ

Рез. части

10800

2160

227

25.8.2015

 *****ЕООД

Рез. части

12000

2400

406

27.8.2015

 *****ЕООД

Рез. части

11600

2320

238

28.9.2015

 *****ЕООД

Рез. части

11333,33

2266,67

351

28.10.2015

 *****ЕООД

инвентар

10833,33

2166,67

126

26.11.2015

 *****ЕООД

Рез. части

10500

2100

120

17.11.2015

 *****ЕООД

Рез. части

9010

1802

199

14.12.2015

 *****ЕООД

Рез. части

11000

2200

209

23.12.2015

 *****ЕООД

Рез. части

10500

2100

         Извършени са били насрещни проверки на всички доставчици. Изготвените искания за представяне на документи и писмени обяснения са връчени в хипотезата на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриването на представляващ или упълномощено лице за контакт, с изключение на: „ *****“ ЕООД, „ *****“ ЕООД, „**“ ЕАД и „**“ ООД, които са представили частично исканите документи. От проверяваните лица е изискано да бъдат представени всички доказателства и писмени обяснения, относно фактурираните доставки – фактури от предходни доставчици, договори, приемо-прадавателни протоколи, начин на транспортиране на стоките, конкретни извършители на услугите, начин на разплащане и т.н. От доставчиците, чиито искания са връчени по реда на чл.32 от ДОПК не са били представени документи в указания от органите по приходите срок.

 В хода на ревизията са били изискани от „ *****“ ЕООД заверени копия на фактурите, начина на осчетоводяването им в счетоводството на ревизираното лице, начин на плащане, лица, участващи при доставката, място на данъчно събитие и документи, удостоверяващи прехвърлянето на собствеността при извършване на доставката. Поискани са писмени обяснения за чия сметка е транспортът  на стоките, къде са съхранявани същите /обект, адрес/, къде е станало предаването на стоките /обект, адрес/, кой ги е предал от страна на доставчика  и кой ги е приел от страна на получателя, налице ли е последваща реализация. По отношение на фактурираните услуги са изискани конкретни доказателства, относно това къде и кой ги е извършвал, с какъв кадрови потенциал, за чия сметка са вложените материали.  Към писмените обяснения е изискано да се приложат всички съпътстващи ги документи, в т.ч. фактури, договори и анекси, протоколи, платежни, транспортни документи, сертификати и др.

От страна на дружеството-жалбоподателят са били представени заверени копия на фактурите, документи, справки и обяснения /Приложения № 2, 3 и 4 на РД/.

При проверка в счетоводството на ревизираното лице органите по приходите са установили, че всички резервни части били изписани на разход. Според писмените обяснения дадени от управителя А.Б., тези резервни части са вложени в собствените му транспортни средства – 5 броя. 

По отношение на транспортирането на стоките и материалите в обясненията е посочено, че са били извършени от доставчиците и че транспортните услуги са включени в стойността на доставките. В РД е отбелязано, че не са представени отделни фактури за транспорт, само  приемо-предавателни протоколи без подпис на получател. Не са представени документи за транспорт, не е представена информация за лицата, участвали в товаренето и разтоварването. Не е посочено мястото, от където стоките са товарени и къде са разтоварени, нито къде са съхранявани.  

Относно издадените фактури с предмет, свързан с горива, а именно: от „**“ ЕАД с предмет „аванс в натура-гориво“, от „ *****“ ООД с предмет „Дизелово гориво на едро от цистерна“  и от „**“ ООД с предмет „ДГ“/дизелово гориво/ органите по приходите са установили, че не са представени:

•сертификати/декларации за произход/ декларации за съответствие на качеството на течни горива/;

•акцизен данъчен документ по всяка фактура за покупка на горива;

•заявки/поръчки/разписки/проформа-фактури/приемо-предавателни протоколи, дата и час на предаване в обект на получателя/изпълнителя, МОЛ на предаване;

•лиценз за търговия с течни горива

•доказателства с какво транспортно средство е извършен превоза /рег.№ / и чия собственост е ;

•регистрационни талони на специализираните автомобили осъществили транспортирането на горивото;

•сертификат за вместимостта на специализираните автомобили и вида на превозваните горива.

Органите по приходите са изпратили искане за извършване на действия от други контролни органи до Областна дирекция на МВР – Хасково, с което е изискано да се предостави пълна информация относно притежаваните транспортни средства от доставчиците, фактурирали транспортните услуги.  От получения отговор става ясно, че никой от изброените доставчици, издали фактури за услуги, не е притежавал транспортни средства.

 От протоколите за извършени насрещни проверки е видно, че всички доставчици, /с изключение на „**“ ЕАД,  „**“ ООД и „ *****“ ЕООД/ са дерегистрирани по ЗДДС лица. Всички без изключение са носители на данъчни задължения в особено големи размери и са включени като „рискови“ доставчици в масивите на НАП. По отношение на кадровата и техническа обезпеченост е установено, че въпросните доставчици или изобщо нямат назначени лица на трудов договор, или ако имат такива, то те са малко на брой и на длъжности, които не съответстват на фактурираните дейности. От гореизложеното е видно, че доставчиците издали спорните фактури не притежават никакъв ресурс - материален, технически и кадрови за извършване на доставките.

         От направените справки в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците ревизиращите установили, че проблемните фактури са отразени от съответните издатели и получател е ревизираното лице, с изключение на фактура № 190/15.05.2015 г., издадена от  „ *****ДИ“ ЕООД, за която ревизираното лице твърди, че е допусната техническа грешка от страна на прекия доставчик.

Като е взел предвид факта, че както проверяваните дружества – доставчици, така и ревизираното лице не са представили никакви доказателства относно транспортирането на стоките и материалите, относно физическото им получаване и съхранение, както и факта, че не е налице необходимия кадрови и технически потенциал на въпросните доставчици, ревизиращият орган е направил извод, че няма реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и услуги по смисъла на чл. 9 от същия закон между „**” ЕООД и спорните доставчици, тъй като няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, описани в таблицата по-горе на основание чл. 70,  ал. 5 от ЗДДС и във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 1 , ал. 2 и чл. 69, ал. 1 т. 1 от ЗДДС.

По искане на жалбоподателя беше допусната съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на същата вещото лице М.Д. посочва, че описаните в таблица № 1 фактури от „ ******“ ЕООД,  *****ЕООД,  *****БГ,  *****ЕООД,  *****, са издадени „в брой“. Осчетоводени са като плащания в брой по кредита на сметка 401 /доставчици/, след което се закрива със сметка 501 /каса/. Към всяка фактура има приложен касов бон по делото. Налице е съответствие между отразената в превозните документи стока по вид и количество и тази, описана в процесните фактури, договори и съпътстващи документи. Закупените стоки са отразени счетоводно като разходи за материали за основна дейност с аналитично отчитане. Закупените стоки по фактурите  не са заприхождавани като стока по счетоводна сметка 304 /стоки/. За ф-ри с № 199/14.12.2015 и 209/23.12.2015 г. липсва информация за счетоводното им отразяване, поради изтриване на базата данни, вследствие на вирус. По фактури, издадени от  *****ЕООД, ** ЕООД,  *****ЕООД, ** ЕООД,  *****ЕООД,  *****ЕООД,  *****ЕООД,  ***** ЕООД вещото лице след подробно разглеждане на представените документи по делото и проверени на място установява, че има съответствие между издадените фактури и съпътстващите документи. Експертът подборно е разгледал наличните дълготрайни материални активи, след представен инвентарен опис и обороти на сметки от гр. 20 от дружеството жалбоподател за периода от:

01.09.2014 г. -  31.12.2014 г.

01.10.2012 г. – 31.12.2012 г.

01.08.2012 г. – 31.08.2012 г.

01.02.2015 г. – 31.12.2015 г.

01.05.2012 г. - 31.05.2012 г.

01.05.2014 г. – 31.07.2014 г.

Прието е, че всички описани активи са счетоводно отразявани по сметка 205 /транспортни средства/ в дружеството жалбоподател. Относно наетите транспортни средства е разгледан Договор за наем от 05.01.2015 г. сключен между дружеството жалбоподател - наемател и  *****- наемодател за отдаване под наем на  *****с рег. № СТ  *****ВА за сумата от 50 лв. без ДДС на месец. В договора е описано, че срокът за отдаване на МПС  под наем е до 05.01.2017 г. на следващо място вещото лице е изследвало въпроса за кадровата обезпеченост на дружеството-жалбоподател и е установило, че от представените от жалбоподателя справка за актуално състояние на всички трудови договори към 31.12.2015 г. и ведомости за заплати има назначени лица на трудови договори за процесния период на ревизията. От прегледаните разплащателни ведомости за процесния период на ревизията, се установява регистрирано самоосигуряващо се лице - А.А.Б.. Същият работи и като управител, съгл. Договор за възлагане на управление от 01.04.2013 г. и разплащателни ведомости. Съгласно Договор възлагане на управление от 06.01.2015 г. Р.Л.Б.е назначена  като управител в дружеството жалбоподател. От представените от жалбоподателя на вещото лице платежни ведомости за периода на ревизията се установява разплащане на заплати по ведомости на посочените наети лица. Разплащанията на заплатите са осчетоводявани от жалбоподателя, като разплащания в брой по дебита на сметка 421 / Персонал/ и кредита на 501 /каса/.

        По нататък в заключението е изследван и въпросът за плащането по проблемните фактури, като експертът е посочил кои са платени в брой и кои по банков път. Извършени са били и прихващания, които са отразени счетоводно от дружеството жалбоподател по съответните счетоводни сметки - по дебита на сметка 401 /доставчици/ и кредита на сметка 411/клиенти/ с посочени контрагенти. Съгласно представените от жалбоподателя на вещото лице дневници за покупки за процесния период е установено, че всички спорни фактури са включени в дневниците за покупки по ЗДДС. За съответният данъчен период дружеството жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС. Съгласно представена информация с изх.№ 74-00-137/11.10.2017 г.  от ТД на НАП-София за доставчика - дружество „ *****Ди“ ЕООД се установява, че фактура № 178/30.04.2015 г. е отразена в дневниците му за продажби по ЗДДС за м. 04.2015 г. под № 58. Фактура № 190/27.05.2015 г. не е отрзена в дневниците за продажби по ЗДДС. През периода на издадените фактури дружеството е било регистрирано по ЗДДС. Съгласно представена информация с изх.№ 45390-1/10.10.2017 г.  от ТД на НАП - Варна за доставчика - дружество „**“ ЕООД се установява, че фактури с № № 258/29.05.2012 г. и 418/30.08.2012 г. са отразена в дневниците му за продажби по ЗДДС в м. 05.2015 г. и 08.2012 г. През периода на издадените фактури дружеството е било регистрирано по ЗДДС. Съгласно представена информация с изх. № 74-00-133/11.10.2017 г.  от ТД на НАП-София за доставчика - дружество „**“ ЕООД се установява, че фактура с № 406/27.08.2015 г. не е отразена в дневниците му за продажби по ЗДДС. През периода на издадената фактура дружеството е било регистрирано по ЗДДС. Съгласно представена информация с изх. № 28077#1/13.10.2017 г.  от ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора за доставчика - дружество „**“ ЕАД се установява, че издадените 3 бр. фактури са отразени в дневниците му за продажби по ЗДДС. През периода на издадените фактури дружеството е било регистрирано по ЗДДС. По делото няма приложени дневници за продажби по ЗДДС на дружество „ *****“ ЕООД. Вещото лице не може да установи, дали фактура № 413/19.12. 2014 г. е отразена в дневниците му за продажби по ЗДДС. В ревизионния доклад са направени констатации от ревизиращите органи единствено за ф-ра № 606/28.02.2015 г., която е отразена в дневниците му за продажби по ЗДДС. През периода на издадените фактури дружеството е било регистрирано по ЗДДС. Съгласно констатациите, направени в ревизионния доклад за дружество „Палмера“ ЕООД се установява,че дружеството е отразило издадената от него фактура в дневниците си за продажби по ЗДДС. Няма данни по делото, а и в ревизионния доклад за деригистрация на дружествопо по ЗДДС, поради което не може да се направи констатация, дали същото е било регистрирано по ЗДДС към момонта на издадените фактури. Съгласно констатациите, направени в ревизионния доклад за дружество „ *****“ ЕООД се установява,че дружеството е отразило издадената от него фактура в дневниците си за продажби по ЗДДС. Няма данни по делото, а и в ревизионния доклад за деригистрация на дружествопо по ЗДДС, поради което не може да се направи констатация, дали същото е било регистрирано по ЗДДС към момонта на издадените фактури. Съгласно представена информация с изх. № 10-74-00-354/16.10.2017 г.  от ТД на НАП-София за доставчика - дружество „**“ ООД се установява, че четирите броя фактури, издадени от дружеството на „**“ ЕООД са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС и към момента на издаване на фактурите дружеството е било регистрирано по ЗДДС.

Относно процесните фактури, издадени от доставчика „ *****“ ЕООД вещото лице е установило, че има последваща реализация и жалбоподателят е използвал включените услуги в договорите за обект „Реконструкция и електрификация на железопътна отсечка Харманли – Свиленград“. В заключението подробно са изследвани документите, доказващи това. Фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 411 /клиенти/, кредита на сметка 703 /приходи от продажба на услуги/. Данъкът добавена стойност е начислен по кредита на сметка 4532 /ДДС за продажбите/. Остатъкът за плащане по фактурите е платен от ПОРР Градежниство ДООЕЛ на 20.06.2017 г. по банкова сметка *** „**“ АД.

Подробно е разгледано плащането по фактури №№ 556/18.05.2012 г. с основание „аванс в натура /гориво/ обект АМ **“ с дан. основа – 65 611,17 лв.; ДДС – 13 122,23 лв. и обща стойност – 78 733,40 лв.; 1054/20.08.2012 г. г. с основание „аванс в натура /гориво/ обект АМ Марица ЛОТ 2“ с дан. основа – 927,20 лв.; ДДС – 185,44 лв. и обща стойност – 1 112,64 лв.; 1064/22.08.2012 г. с основание „аванс в натура /гориво/ обект АМ **“ с дан. основа – 8 807,30 лв.; ДДС – 1 761,41 лв. и обща стойност – 10 568,71лв., издадени от „**“ ЕАД. Вещото лице е посочило, че В Протокол за дизелово гориво предадено под формата на „аванс в натура“  от „**“ ЕАД на „**“ ЕООД, приложен в том 3, лист 631 са описани зареденото гориво в литри с общо количество – 31 257 литра; единичната цена и общата стойност в размер на 65 611, 17 лв., съответстваща на стойността във фактура № 566/18.05.2012 г. В Протокол за дизелово гориво предадено под формата на „аванс в натура“ от „**“ ЕАД на „**“ ЕООД, приложен в том 3, лист 632 – гръб е описан периодът в дни, литрите с общо количество – 450 литра; единичната цена и общата стойност в размер на 927,20 лв., съответстваща на стойността във фактура № 1054/20.08.2012 г. В Протокол за дизелово гориво предадено под формата на „аванс в натура“ от „**“ ЕАД на „**“ ЕООД, приложен в том 3, лист 634 е описано зареденото количество в литри с общо количество – 4305 литра; единичната цена и общата стойност в размер на 8 807,03 лв., съответстваща на стойността във фактура № 1064/22.08.2012 г. За извършеното прихващане на насрещни вземания и задължения са  съставени протоколи, а именно:

Плащането, извършено от дружеството жалбоподател по Ф-ра № 556/18.05.2012 г. се е извършило, чрез прихващане на сумата, съгласно протокол за взаимно прихващане от 18.05.2012 г. Сумата по ф-ра № 556/18.05.2012 г. в размер на 78 733,40 лв. се е прихванала от сумата в същия размер по ф-ра № 45/18.05.2012 г. с основание „аванс наем механизация“, издадена от „**“ ЕООД на „**“ ЕАД.; 

Плащането, извършено от дружеството жалбоподател по Ф-ра № 1054/20.08.2012 г. се е извършило, чрез прихващане на сумата, съгласно протокол за взаимно прихващане от 20.08.2012 г. Сумата по ф-ра № 1054/20.08.2012 г. в размер на 1 112,64 лв. се е прихванала от сумата в същия размер по ф-ра № 85/20.08.2012 г. с основание „аванс за наем на механизация, съгл. договор на АМ **“, издадена от „**“ ЕООД на „**“ ЕАД.;

Плащането, извършено от дружеството жалбоподател по Ф-ра № 1064/22.08.2012 г. се е извършило, чрез прихващане на сумата, съгласно протокол за взаимно прихващане от 22.08.2012 г. Сумата по ф-ра № 1064/22.08.2012 г. в размер на 10 568,44 лв. се е прихванала от сумата в същия размер по ф-ра № 88/22.08.2012 г. с основание „аванс механизация“, издадена от „**“ ЕООД на „**“ ЕАД.;

Съгласно споразумение от 30.11.2012 г. между дружество „**“ АД и дружество „**“ ЕООД, което  урежда заплащането на задълженията, които „**“ ЕАД има към „**“ ЕООД да се извърши, като заплати задълженията на „**“ ЕООД към неговите кредитори директно. Съгласно протокола, остатъкът за плащане от „**“ ЕАД на „**“ ЕООД след прихващането възлиза в размер на 284,35 лв.

В табличен вид е даден опис на товарителници, издадени от „**“ ЕООД за извършен транспорт с РЕНО влекач с рег. № СТ ** АМ от „**“ ЕООД на „**“ ЕАД за периода от 01.05.2012 до 31.05.2012 и от 01.06.2012 г. до 30.06.2012 г. на обект АМ – ***– Ямбол – Карнобат.

Всички налични товарителници, издадени от дружествата наемодатели на механизацията, са описани от вещото лице, както и справки за заредено гориво с дати и литри по машини.

Съгласно представеното споразумение в том 4, лист 978 по делото от 30.11.2012 г. между дружество „**“ АД и дружество „**“ ЕООД, се урежда заплащанито на остатъка от задължението от „**“ ЕООД към „**“ ЕООД в размер на 37 678,25 лв. да се извърши от „**“ АД. Между „**“ ЕАД, в качеството му на наемател и „**“ ЕООД в качеството му на наемодател има сключен Договор за наем на механизация от 16.01.2012 г.,  представен по делото в т. 3, лист 620 по силата, на който се предоставя за временно и възмездно ползване на строителна механизация, описана в Приложение № 1, неразделна част от Договора. Описано е, че механизацията се предоставя с обслужващия я персонал и, че се използва от наемателя, съобразно общото й предназначение за изграждане на обект „АМ Тракия, ЛОТ 4 Ямбол – Карнобат“. Наемната цена се изчислява на база един отработен час и съобразно предвиденото в прил. № 1, като за целите на договора една машиносмяна се състои от 8 /осем/ часа. Описано е, че горивото за наетата механизация е за сметка на наемодателя. Към договора има приложение № 1 от 16.01.2012 г. с описаната механизация; Анекс от 17.01.2012 г. към договора; Допълнение № 1 към прил. № 1, №2; № 3; № 4; № 5, № 6приложени по делото в т. 3 от лист 625 до лист 627 – гръб, 629. На лист 629 – гръб има приложено Договорно споразумение между дружество „**“ АД и дружество „**“ ЕООД за съвместни мероприятия по осигуряване на безопасни условия на труд на територията на обект АМ „Тракия“ /А4/ „Оризово – Бургас“, участък ЛОТ 4 „Ямбол – Карнобат“ от км. 276 + 200 до км. 325+280 /съгл. чл. 16, т. 8 от ЗБУТ/. Към всяка фактура, издадена от „**“ ЕАД  има приложен двустранен протокол за предоставено гориво, подписан и подпечатан от двете страни.

От представените писмени обяснения от „**“ ЕАД, налични в т. 3, лист 1264 по делото се констатира, че по силата на Договор за наем на механизация, сключен между „** ЕАД – наемодател и „***“ АД – наемател в чл. 4, ал. 2 от договора е описано, че горивото на наетата механизация е за сметка на наемателя и неговата стойност се приспада от дължимата цена на отработените машиночасове. 

Обяснено е, че няма как всяко дружество в качеството си на наемодател да осигури начин за зареждане на обекта, а транспортирането на машините с цел зареждани бе довело до големи загуби на време и средства. „**“ ЕАД префактурирало горивото, получено от „***“ АД като издава на своите наемодатели ф-ри „аванс в натура“. От прегледаните документи /протоколи за заредено дизелово гориво/ може да се установи, че зареждането на стоителната механизация се е извършвало от склад ГСМ – база Деветак на „***“ АД.

Съгласно предоставена информация от ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора с изх. № 28077#1/13.10.2017 г., относно наличния кадрови персонал, се установява следното:

За периода на издадените фактури от „**“ ЕАД на дружеството жалбоподател са били назначени 11 работника на длъжности, както следва:

Шофьор на лек автомобил до 9 места, експерт, оперативен счетоводител, ръководител, отдел в строителството, оперативен счетоводител, шофьор на лек автомобил до 9 места, младши експерт, работник, проучвателни и измервателни работи – двама човека, младши експерт, правен съветник. За лицата има подавани декларации обр. 1 и обр. 6 за периода.

Разплащането па всички издадени фактури от „**“ ЕАД на „**“ ЕООД се е извършило, чрез прихващане на база протоколите, които са описани по-горе от вещото лице. Фактурите са осчетоводени, както следва:

По дебита на сметка 302 /материали/, дебита на сметка 4531 /начислен данък за покупките/ и кредита на сметка 401 /доставчици/ с посочен контрагент „**“ ЕАД. Взетите счетоводни операции за разплащанията по фактурите са следните: Дебита на сметка 401 /доставчици/ с посочения контрагент и кредита на сметка 411 /клиенти/ с посочения контрагент.Разплащанията са осчетоводени на датите на издадените фактури. 

По фактурите, издадени от „**“ ООД вещото лице е приело, че по делото има приложени товарителници с описание на  изпращач - дружество „**“ ЕООД, адрес на изпращача – с. Плодовитово, превозвач - „**“ ЕООД, Получател – „**“ ООД, с описана дата, описан товар – варовик, количество на товара, дата на натоварване и място - Каменец, място на разтоварване – „ТЕЦ – 2 Марица Изток“, превозно средство – Рено с рег. № СТ ** АМ с шофьор Б.Г.. От лист 1067 - гръб до лист 1124 има приложни и експедиционни бележки, издадени от „ТЕЦ **“ ЕАД с товар – варовик, с посочена дата на натоварване, склад – варовиково стопанство СОИ 5-6 и депо СОИ 5-6, номер на превозно средство – СТ ** АМ с водач Б.Г. и клиент „*/**“ ООД. Приложени са и кантарни бележки, издадени от „**“ АД за „**“ ООД с посочен номер, дата , дата и час на влязъл, дата и час на излязъл, продукт – скална маса, брутно количество, тара и нетно количество. Описан е номерът на транспортното средство – СТ 03 19 АМ. Разплащането на фактурите, както и тяхното осчетоводяване е описано от вещото лице в отговора, даден по въпрос № 5. 

Разгледана е и кадровата и ресурсна обезпеченост на доставчика „** *“ ЕООД като е прието, че за процесния период дружеството е имало 13 лица, назначени по трудови договори, както и назначено самоосигуряващо се лице. Има подавани декларации обр. 1 и обр. 6. Дружеството притежава МПС – та и строителни машини, описани подробно в заключението. Относно счетоводното отразяване е посочено, че съгласно оборотната ведомост с аналитичност, която беше представена на вещото лице от дружество „**“ ЕООД като салдо /остатък/ към 31.12.2012 г. по сметка 411 /клиенти/ с контрагент „**“ ЕООД е налична сумата от 37 678,25 лв., която сума е именно тази дължима от дружество „**“ АД на „**“ ЕООД, съгл. споразумение от 30.11.2012 г. между дружество „**“ АД и дружество „**“ ЕООД.  

Прието е и заключение по съдебно-автотехническа експертиза. В нея вещото лице С.М. е установил, че към момента на доставките „**“ ЕООД е имал 10 бр.ППС и закупените детайли, възли и агрегати съответстват на притежаваната техника и могат да се монтират на нея. Броят на закупените гуми отговаря на нуждите на използваните ППС. Вещото лице поддържа становище, че гумите могат да се монтират с ръчно преносими инструменти, като е възможно това да се извърши от шофьора. Едрогабаритните детайли, възли и агрегати могат да се вложат в автомобилите в сервизни условия, но може и дружеството да го извършва, стига да има пространство и условия и обучен персонал.

Съдът кредитира казаното от експертите и по двете експертизи като приема заключенията за изготвени професионално и отговарящи на задачите, за които са били допуснати съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа експертизи.   

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав, намира следното:

В случая, релевантните за разрешаването на административно-правния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия, осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.  

Както вече бе казано, органите по приходите са направили извод за липса на действително осъществени доставки по спорните фактури издадени от „ *****ДИ“ ЕООД,  **  ЕООД, „ *****БГ ЕООД, „**“ ЕООД,  „ *****“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „ ***** ЕООД, „**“ ЕООД,**“ ЕАД, „ *****“ ЕООД, „**“ ООД, „**“ ЕООД и „ *****“ ООД, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за процесните данъчни периоди, на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 122250,90 лв.

Спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените доставчици спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки и услуги. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани в  чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.

За разрешаването на текущия административноправен спор е необходимо да бъдат разгледани приложимите в настоящия случай правни норми. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство, а съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която  собствеността върху стоката е прехвърляне или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

За преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните данъчни фактури е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, съответно извършване на услугата, при чието проявление възникват съответните правни последици.

Във връзка със спорните доставки на услуги с предмет – транспортна услуга, услуга със земекопна техника, транспортни услуги, по фактури, издадени от ** ЕООД, ** ЕООД, Интер транс – 81 ЕООД, ** ЕООД,  *****ЕООД,  *****ЕООД, ** ЕООД, , е необходимо да се добави следното:

Общата формулировка на понятието за “услуга” в чл. 8 ЗДДС включва в себе си, не само сделките квалифицирани от гражданско-правна гледна точка, като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се определят като доставка и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение, като законно платежно средство.

В конкретния случай няма съмнение, че процесните първични счетоводни документи и представените по делото договори за наем, за превоз на материали, касаят не нещо друго, а договор за изработка. Според легалната дефиниция, възведена в чл. 258 от ЗЗД /във връзка с чл. 288 от ТЗ/, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да “изработи нещо” – един предмет на труда, един трудов резултат. Другото съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.

По отношение на доставките на стоки с предмет – гуми, скоростна кутия за Скания 124, деференциал за Скания 124, кабина за Скания, скоростна кутия, самосвален кош, кофа за багер, преден мост и задна стрела за комбиниран багер, кош с подшаси и хидравлична бутилка по фактури, издадени от  **ЕООД, ** ЕООД,  *****БГ,  *****ЕООД,  *****,, е необходимо да се посочи още следното:

Основният предмет на обсъждане в ревизионния доклад е именно фактическото получаване, както и материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за осъществяване на спорните доставки.

Действията на органите на приходна администрация в описаната насока, са имали за цел – да се установят несъмнени данни, за наличието на процесните стоки, като вещи – носители на правото на собственост, което пък е предмет на сделките, обективирани в процесните първични счетоводни документи.

Очевидно в случая става реч за търговски покупко-продажби на стоки, определени по техния род. Според чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. И тук съществено условие от съдържанието на договора е възнаграждението.

В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме по отношение на доставките извършени от посочените дружества, че констатациите на органите на проходна администрация не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. 

Доказателствата събраните в хода на ревизионното производство не са преценени от ревизиращите в тяхната съвкупност, което е довело до грешни изводи, необоснованост на фактическите констатации, съответно до незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, в частта относно липсата на доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС по процесните фактури издадени от посочения доставчик. Това, че документите са били представени на приходните органи още по време на ревизията, е видно и от заключението по ССчЕ, където вещото лице е работило по документи, приложени по делото.

От данните по делото и от заключението по ССчЕ се установява, че възнаграждението - паричните суми по процесните доставки на стоки и услуги са заплатени от жалбоподателя на дружествата – контрагенти в брой/за стоките/ и по банков път и в брой за услугите, за което към  фактурите за плащане в брой са приложени фискални бонове. Това обстоятелство, каза се, е установено и от приетата по делото ССчЕ (стр. 7, стр. 15 и 16 от заключението), която се възприема от съда. 

По фактурите с предмет „дизелово гориво”. В тази връзка следва да се посочи, че по фактурите, издадени от „**“ ЕООД , в заключението на вещото лице е посочено, че Съгласно договор за превоз от 11.07.2011 г., сключен между дружеството жалбоподател, в качеството на изпълнител и „**“ ЕООД в качеството на възложител се урежда изпълнителят да извърши срещу възнаграждение превоз на взривена скална маса за нуждите на обект Кариера „*“ с превозно/и средство/а описани в прил. 1, представляващо неразделна част от договора. В договора е описано, че възложителят се задължава да осигури на изпълнителя гориво за зареждане на превозните средства по негово искане и за негова сметка. Тук е мястото да се посочи, че по делото/л.1588/ се намират писмени обяснения от управителя на дружество „**“ ЕООД, в които обяснява, че осъществява своята дейност „Преработка на варовик във фракции“ в находище „**“, с. *** /общ. *, обл. */. Концесионер на находището било дружество „**“ АД. Поради спецификата на работа в зоната на концесията /ограничен достъп/, цялото количество гориво, което се изразходва при работата се доставяло от „**“ ООД, като клиент на „**“ ЕООД, който имал ангажимент да доставя гориво в кариерата, като ежедневно се зареждали резервоарите на транспортните средства и машините. Зареждането на горивото за камионите се документирало с лимитни карти. По делото/лист 220 до лист 253/ има представени лимитни карти за дизелово гориво, издадени от "**" ООД на "**" ЕООД.

По фактурите от „**“ ЕАД следва да се отбележи, че в Протокол за дизелово гориво, предадено под формата на „аванс в натура“  от „**“ ЕАД на „**“ ЕООД, приложен на лист 631 са описани зареденото гориво в литри с общо количество – 31 257 литра; единичната цена и общата стойност в размер на 65 611, 17 лв., съответстваща на стойността във фактура № 566/18.05.2012 г. В Протокол за дизелово гориво предадено под формата на „аванс в натура“ от „**“ ЕАД на „**“ ЕООД, приложен на лист 632 – гръб е описан периодът в дни, литрите с общо количество – 450 литра; единичната цена и общата стойност в размер на 927,20 лв., съответстваща на стойността във фактура № 1054/20.08.2012 г. В Протокол за дизелово гориво предадено под формата на „аванс в натура“ от „**“ ЕАД на „**“ ЕООД, приложен на лист 634 е описано зареденото количество в литри с общо количество – 4305 литра; единичната цена и общата стойност в размер на 8 807,03 лв., съответстваща на стойността във фактура № 1064/22.08.2012 г. За извършеното прихващане на насрещни вземания и задължения са били съставени протоколи, посочени и от вещото лице по ССчЕ, а именно: Плащането, извършено от дружеството жалбоподател по Ф-ра № 556/18.05.2012 г., чрез прихващане на сумата, съгласно протокол за взаимно прихващане от 18.05.2012 г. Сумата по ф-ра № 556/18.05.2012 г. в размер на 78 733,40 лв. се е прихванала от сумата в същия размер по ф-ра № 45/18.05.2012 г. с основание „аванс наем механизация“, издадена от „**“ ЕООД на „**“ ЕАД.; Плащането, извършено от дружеството жалбоподател по Ф-ра № 1054/20.08.2012 г. се е извършило, чрез прихващане на сумата, съгласно протокол за взаимно прихващане от 20.08.2012 г. Сумата по ф-ра № 1054/20.08.2012 г. в размер на 1 112,64 лв. се е прихванала от сумата в същия размер по ф-ра № 85/20.08.2012 г. с основание „аванс за наем на механизация, съгл. договор на АМ **“, издадена от „**“ ЕООД на „**“ ЕАД.; Плащането, извършено от дружеството жалбоподател по Ф-ра № 1064/22.08.2012 г. се е извършило, чрез прихващане на сумата, съгласно протокол за взаимно прихващане от 22.08.2012 г. Сумата по ф-ра № 1064/22.08.2012 г. в размер на 10 568,44 лв. се е прихванала от сумата в същия размер по ф-ра № 88/22.08.2012 г. с основание „аванс механизация“, издадена от „**“ ЕООД на „**“ ЕАД.

Съгласно споразумение от 30.11.2012 г. между дружество „**“ АД и дружество „**“ ЕООД, което  урежда заплащането на задълженията, които „**“ ЕАД има към „**“ ЕООД да се извърши, като заплати задълженията на „**“ ЕООД към неговите кредитори директно. Съгласно протокола, остатъкът за плащане от „**“ ЕАД на „**“ ЕООД след прихващането възлиза в размер на 284,35 лв.

Опис на товарителници, издадени от „**“ ЕООД за извършен транспорт с РЕНО влекачс рег. № СТ ** АМ от „**“ ЕООД на „**“ ЕАД за периода от 01.05.2012 до 31.05.2012 и от 01.06.2012 г. до 30.06.2012 г. на обект АМ – ***– Ямбол – Карнобат.

С оглед изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е извършил плащане по обсъжданите фактури.

В случая се установява и основният правопораждащ юридически факт, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоката, съответно извършването на услугите.

Представените от жалбоподателя и събрани в хода на производството в тази насока доказателства, включително и дадените от нея писмени обяснения, налагат следните констатации и изводи:

- Както доставчиците, така и жалбоподателят са регистрирани по реда на ЗДДС субекти. Спор и съмнение по отношение на тези обстоятелства не се формира между страните;

- Издадени са редовни, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС фактури – това обстоятелство също не е спорно между страните;

- Данъчната основа и дължимият косвен данък са разплатени между съконтрагентите.

        Процесните фактури, сами по себе си обективират, покриващите се по предмет /процесните стоки и услуги/, насрещни волеизявления на страните и като частни писмени документи, удостоверяват наличието на твърдяните от жалбоподателя търговски правоотношения с въпросните търговци. В тази връзка следва да се констатира, че всички фактури са подписани, както от жалбоподателката, така и от представител на дружествата-доставчици. Това обстоятелство напълно съответства с дадените в хода на ревизията писмени обяснения от управителя А.Б.;

        При проверка в информационната система на НАП органите на приходна администрация са установили, че дружествата доставчици са включили фактурите в дневника за продажби и в справката-декларация за съответния данъчен период, това се потвърждава и от заключението на ССчЕ;

        От данните по делото се установява, че през процесните периоди и в дружество „**“ ЕООД е имало лица назначени по трудово правоотношение, така и в неговите доставчици на услуги. 

        По делото са представени Договори за наем и превоз в процесните периоди, които като частни диспозитивни документи са доказателство, че представителите на доставчика от една страна и жалбоподателя от друга са направили обективираните в договора волеизявления;

        Правото на разпореждане с процесните стоки е било предоставено на жалбоподателя.

Основание за този извод дават представените лимитни карти за дизелово гориво. В заключението по ССчЕ са посочени таблици/л.55,56/ в които е вписано количеството заредено гориво, дата на зареждане, превозното средство.

- Ревизираното лице се е разпоредило с процесните количества дизелово гориво като собственик, посредством изразходването на това гориво за извършените от него транспортни услуги. В тази насока са приетата по делото САТЕ, които се възприема от съда като обективни и компетентно изготвени. Вещото лице М. е дал обоснован и изчерпателен отговор относно наличието на транспортни средства при жалбоподателя, като е констатирал, че закупените гуми, резервни части и агрегати съответстват на наличните автомобили.   

Тези фактури не са оспорени от приходна администрация, т.е. доставките, които те обективират са прието за реално извършени от ЮЛ. При това положение, макар и по делото да няма пътни листове за всички извършени от жалбоподателя транспортни услуги, съдът приема, че е налице последваща реализация на процесното количество гориво чрез изразходването му за извършените от него транспортни услуги. Фактът на последващата реализация на процесните количества дизелово гориво е косвено доказателство за придобиване собствеността върху стоките от страна на „**“ЕООД;

Спорните в процеса услуги също са били фактически извършени от доставчиците. В подкрепа на този извод са представените по делото договори, приемо-предавателни протоколи, товарителници, подписани от представители на жалбоподателя и другото дружество, които по своето естество представляват документи за фактически осъществените и приети услуги. Казано с други думи това са документи, с които извършената работа е отчетена от изпълнителя пред възложителя, като последният я е приел, със съответния акцепт за нейното заплащане. В тази насока са констатациите на вещото лице по ССчЕ. Органите по приходите не са установили други лица да са извършили процесните дейности, а не е спорно между страните, че същите са изпълнени, нито са установили техническата поддръжка на стопанисваните от жалбоподателя превозни средства през спорния период да е извършвана и от други сервизни фирми, напротив експертът по САТЕ говори в обратния смисъл. 

Не на последно място, следва да се констатира, че относно процесните доставки на стоки и услуги, в хода на ревизията от ревизираното лице са изискани единствено писмени обяснения, които са представени ведно с фактурите и издадените в тази връзка фискални касови бележки. Именно това обстоятелство е наложило допълнителното представяне на приложените към възражението срещу РД писмени доказателства, доколкото едва след издаването на РД на жалбоподателя е станало известно, че депозираните от негова страна документи не са били достатъчни за приходна администрация, за де приемат, че спорните в процеса доставки са били действително извършени.

Тези факти са необходими и достатъчни, за да се приеме, че доставките са установени юридически факти и съответно, като правна последица от това, за жалбоподателя се е породило правото на данъчен кредит, което той надлежно е упражнил.

Не на последно място, следва да бъде съобразена и относимата в случая практиката на Съда на Европейския съюз.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 267, ал. 1 ДФЕС, Съдът на Европейския Съюз може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.нар. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от тази гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Основание за този извод дава Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 "Макс Пен" ЕООД, с което е постановено, че: „Директива 2006/112, доколкото по-специално изисква в член 242 от всяко данъчнозадължено лице да води достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на прилагане на данъка върху добавената стойност и на неговия контрол от данъчните органи, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка, в предвидените в член 273 от същата директива граници, да изисква от всяко данъчнозадължено лице да съблюдава в това отношение съвкупността от националните счетоводни стандарти, съответстващи на международните счетоводни стандарти, стига приетите в този смисъл мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на целите да се осигури правилното събиране на данъка и предотвратяването на измамите. В това отношение Директива 2006/112 не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка."

Изложеното изключва необходимостта от обсъждане на условията за възникване на приход по процесните услуги, доколкото тези обстоятелства касаят доставчика, а не получателя на услугата. Както посочва СЕС в цитираното решение - съгласно  член 167 от Директива 2006/112 правото на приспадане възниква по времето, когато данъкът стане изискуем, а съгласно член 63 от тази директива ДДС става изискуем, когато услугите са доставени. „Ето защо, и извън визираните в членове 64 и 65 от споменатата директива особени положения, каквито не са налице в главното производство, моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството на доставчиците на разходите, които те са направили за доставката на техните услуги.";

На следващо място, необходимо е да се посочи, че по аналогичен казус с настоящия административноправен въпрос, е налице произнасяне на Съда на ЕС с Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11, в което ясно и точно е постановено : “...1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.....”.

Даденото разрешение от Съда на Европейския съюз следва да бъде съобразено изцяло в конкретния казус, с оглед неговия задължителен характер.

При тези обстоятелства, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата - така т. 45 от Решение на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11. По нататък в т. 47 - 49 е посочено, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на. Всъщност, установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище. Доколкото отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от коментираното решение, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

Такива обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки, с които обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, не са установени в хода на настоящото ревизионно производство от страна на органите на приходна администрация.

В този смисъл е и Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 година по дело С-324/11. В диспозитива на разглежданото решение ясно е постановено: „... 2) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 3) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък дърху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. ...”.

Освен цитираните вече решения на Съда на Европейския съюз, полезно би било да се съобрази и Решение на СЕС /седми състав/ от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, според което – “.....Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато въпреки, че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия  — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама ...”.

Условия, които каза се не са налице в настоящия случая.

Указанията в решенията на Съда на Европейския съюз са ясни и конкретни.

Правото на данъчен кредит е налице, когато една материална вещ е прехвърлена от определено данъчно задължено лице, което е овластило друг данъчно регистриран субект да се разпорежда фактически с нея като собственик, съответно когато услугите са доставени, независимо от това дали веща е била предоставена или услугата е била извършена от посочения във фактурата пряк или предходен нему доставчик, дали е налице точно и коректно счетоводно отразяване, дали са съставени товарителници, пътни листи, приемо-предавателни протоколи и прочее, съпътстващи сделката документи, дали е установено лицето, което е извършило превоза на стоката и с какво точно МПС е извършен транспортът, освен в случаите на установена данъчна измама, за която получателя по доставката е знаел или е трябвало да знае.

В случая подходът на органа по приходите е напълно различен. Извършването на насрещни проверки на прекия доставчик на жалбоподателя и въвеждането на констатации относно липсата на кадрова и материална обезпеченост на същите за изпълнение на доставки от вида на процесните са използвани като основания за внасяне на съмнения относно фактическото осъществяване на доставките. Тези действия на администрацията, явно не са били насочени към установяване на наличие на данъчна измама, за която жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае. Това нито се твърди, нито се установява в хода на производството.

Ето защо, внасянето на съмнения относно фактическото извършване на доставката, обосновано с действия на преки и предходни доставчици, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от жалбоподателя право на данъчен кредит.

Този подход на административния орган е в явно противоречие с установените в процесуалния закон принципи за “обективност” и “служебно начало” /чл. 3 и чл. 5 от ДОПК/, според които органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по кодекса се основават на действителните факти от значение за случая.

Съответно, органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­­­­тури удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.6, ал. 1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС, надлежно документи­ра­ни с първичен сче­то­во­де­н до­ку­мент, и осчетоводени на база същия, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда отменен.

С обжалвания РА са установени лихви в размер на 115,99лв. за деклариран, но невнесен в срок ДДС. В тази част обжалваният акт е законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли.

По разноските съдът намира, че не може да се приложи хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени, съобразно уважената част от жалбата. Те се установиха в размер на 5049лв. На ответника ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сума в размер на 297 лева. В последното съдебно заседание съдът е задължил жалбоподателя да внесе допълнителни 400лв. за изплащане на пълното възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, но до настоящия момент това не е сторено. Това води до необходимостта страната да бъде осъдена да заплати на ПАдС посочената сума. 

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд-Пловдив,      I отделение, XVIII състав на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,

 

                                   Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК **РА № Р-16002416002108-091-001/15.12.2016г.  на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 121/07.03.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“-Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 122250,90 лв. и е начислена лихва в размер на 32648,63лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.    

ОСЪЖДА ДирекцияОбжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК **сумата в размер на 5049 /пет хиляди четиридесет  и девет/ лева разноски по водене на делото.

ОСЪЖДА  „**“ ЕООД, ЕИК **да заплати на ДирекцияОбжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 297/двеста деветдесет и седем/ лева юрисконсултско възнаграждение. 

ОСЪЖДА  „**“ ЕООД, ЕИК **да заплати на Административен съд-Пловдив сумата от 400/четиристотин/лева за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза.  

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/