Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  1935

 

 

гр. Пловдив ,  десети ноември 2017 година

           

                      В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д  А

 

Административен съд - Пловдив, І отделение, ІХ състав, в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

     Председател: Велизар Русинов

 

при секретар Диана Караиванова, като разгледа докладваното от Председателе административно дело № 881 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ******, представлявано от С.Д.Д., против ревизионен акт /РА/ № Р-16001616005892-091-001/23.12.2016 г., издаден от Г.Н.Ч.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Р.Б.М.на длъжност главен инспектор по приходите -  ръководител на ревизията, при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 124 от 07.03.2017 г. на Директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ гр. Пловдив, с който  допълнително е начислен ДДС в размер на 14 861,37 лв. с прилежащи лихви 4 532,35 лв., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 54,50 лв. и лихва 20,67 лв., за 2013 г. в размер на 469,95 лв. и лихва 130,48 лв. и за 2014 г. в размер на 85,42 лв. и лихва 15,04 лв.Излагат се съображения за нищожност на обжалвания ревизионен акт, поради нищожност на ЗВР № Р-16001616005892-020-001/26.08.2016 г.  От друга страна жалбоподателят счита издадения РА за изцяло незаконосъобразен, тъй като изводите, изложени в него, са неподкрепени с доказателства, като същите са несъобразени с изискванията на правната уредба. Твърди се, че в обжалвания РА са допуснати съществени нарушения и непълнота при изследване на материалноправните въпроси, относими към проверявания период и видове задължения. Иска се прогласяване нищожност на РА. Прави се алтернативно искане на основание чл. 160 от ДОПК да се отмени изцяло обжалвания РА като неправилен и незаконосъобразен, с присъждане на направените по делото разноски, съобразно приложен списък. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът счи­та жалбата за неоснователна, поради което моли тя да бъде отхвърлена. Пре­тенди­ра при­съждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото са изложени в  писмена защита.

Окръжна прокуратура - Пловдив не встъпва.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт за дружеството се създават нови публични задължения. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:Ревизията е повторна, възложена е във връзка с решение № 508/01.08.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № Р-16002415008768-091-001/11.05.2016 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия.През ревизирания период задълженото лице е извършвало „дейност на питейни заведения“ с код по НКИД 5630, упражнявана в нает търговски обект кафе-аперитив, находящ се в ******, в който от 04.01.2012 г. е регистрирано 1 бр. фискално устройство, а от 04.03.2014 г. обектът е регистриран като ресторант ****Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 16.09.2014 г. по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.В хода на ревизията от жалбоподателя  са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, инвентаризационни описи, доказателства за дата и място на предаване на стоките от доставчиците, за лицата, предали и съответно приели стоките в търговския обект на дружеството, за начина на тяхното транспортиране, данни и обяснения относно установените разлики и др. В отговор на връчените ИПДПОЗЛ от ревизираното дружество са представени документи, обяснения и справки, от които органите по приходите са установили, че „Д.С.“ ЕООД не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на алкохолни и безалкохолни напитки, кафе, чай, сокове, хранителни стоки и други, издадени от доставчиците „**“ ЕООД, „**“ ООД и ******ООД, подробно описани в РД.На тези доставчици са извършени насрещни проверки, които в отговор на отправени им ИПДПОЗЛ, са представили копия на фактури, описани в исканията, представили са доказателства за наличието на кадрова и материална обезпеченост, посочили са предмета на доставките и са представили обяснения за транспорта на стоките. В представените от тях писмени обяснения е посочено, че фактурите са платени в брой. Доставчиците „**“ ООД и ******ООД сочат, че стоките са превозени с техен транспорт до обекта на клиента, а доставчикът „**“ ЕООД посочва, че стоките са закупени от техни обекти и са превозени с транспорт на купувача, както и потвърждават осъществяването на доставките по издадените от тях фактури, с уточнения, че разплащанията са извършени в брой, а стоките са получени от „Д.С.“ ЕООД. Видно от представени извлечения на счетоводни сметки 304, 411, 501, 702, 4532, приходите от продажби по изследваните фактури са осчетоводени от доставчиците. В същото време в счетоводството на „Д.С.“ ЕООД  не се установява да са записани материални запаси и стоки без първичен документ. От представената счетоводна и търговска документация от ревизираното дружество, органите по приходите са установили, че към края на всеки един от проверяваните периоди не са налице излишъци или липси на активи и такива не са осчетоводени от ревизирания данъчен субект.В изпълнение на указанията на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, дадени в отменителното решение, в хода на повторната ревизия, на дружествата „**“ ООД и ******ООД и на лицата, извършили транспорта на стоките, са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица. В отговор ******ООД е представил 55 бр. експедиционни бележки за изписани материали и стоки, както и обяснения, „**“ ООД е представил 48 бр. стокови разписки, копия на пътни листи, копие от регистрационен талон на автомобил модел „Ситроен Немо“ и копие от трудов договор, а лицата Г.Й.Г. (шофьор по доставки от ******ООД), П. Белев Ганчев и М.С. (шофьори по доставки на стоки от „**“ ООД) потвърждават, че са зареждали със стоки обекта на дружеството-жалбоподател.Предвид така установените обстоятелства, събраните доказателства и направените на база на тях констатации, органът по приходите е формирал извод, че въпросните фактури са издадени от доставчици - регистрирани по ЗДДС лица и доставките по тях са реално извършени, но същите не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице, не са заведени в патримониума на предприятието и търговецът не е отчел както разходите при покупката, така и приходите от извършени продажби на съответните стоки. Въз основа на това, органът по приходите е констатирал, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи не са отчетени като такива, съответно са укрити - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В резултат на този извод, ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. На лицето е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, в което е посочено, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. От негова страна са представени декларации по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, както и становище с приложени доказателства. Извършен е анализ на обстоятелствата, изброени в чл. 122, ал. 2, т. 1 до т. 16 от ДОПК. Ревизиращият орган е приел, че декларираните от доставчиците фактури за продажби на стоки са закупени от „Д.С.“ ЕООД, но стоките не са намерили отражение в счетоводните регистри на лицето. Констатирано е, че стоките са реално доставени, от което следва, че придобитите от ревизираното лице стоки са реализирани на клиенти, но не са осчетоводени през отчетните периоди, а приходът от продажби на тези стоки не е отразен в счетоводните регистри, извършваните продажби представляват облагаеми доставки и същите формират облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС. Установеният размер на неотчетените покупки на стоки е определен въз основа на фактурите, издадени от гореописаните доставчици. При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК са взети предвид декларираните от лицето продажби, като към тях е прибавена стойността на неотчетените приходи от продажби. При определяне на размера на неотчетените приходи, ревизиращите органи са приели, че тя е равна на покупната стойност на стоките по неосчетоводените фактури, увеличена с търговска надценка за хранителните и други стоки с 50 %.От анализа на събраните доказателства при ревизията, е определен облагаем с ДДС оборот по месеци, въз основа на който е установено, че ревизираното дружество към 31.12.2012 г. е надхвърлило задължителния оборот за регистрация по ЗДДС –  51 999,44 лв. Установено е, че след като отговаря на изискванията за задължителна регистрация с достигнат облагаем оборот 51 999,44 лв. към 31.12.2012 г., най-късно до 14.01.2013 г. е следвало да се подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, което не е било сторено. Дружеството е било регистрирано по ЗДДС на 16.09.2014 г.При определяне на данъчната основа за облагане с ДДС за всеки отчетен период са взети предвид отчетените от дружеството приходи от продажби по ЕКАФП и банка и стойността на неотчетените покупки, установени при извършените насрещни проверки на доставчиците, увеличена с декларирания среден коефициент на надценка 1,5. За  периода от 29.01.2013 г. до 15.09.2014 г. органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС /изм. ДВ, бр. 94 от 2012 г./ за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, като са приели, че лицето дължи данък в размер на 14 799,26 лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок до датата, когато „Д.С.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС. За периода от 16.09.2014 г. до 31.12.2014 г. „Д.С.“ ЕООД е регистрирано лице по ЗДДС, поради което допълнително установеният с ревизията ДДС в размер на 62,11 лв. е начислен на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Органите по приходите са приели, че получените стоки по фактурите, неотразени в счетоводството на ревизираното дружество, са реализирани към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г., като приходите от продажбата им не е отчетена в търговската документация. Реализацията на закупените от „Д.С.“ ЕООД стоки - алкохолни и безалкохолни напитки, кафе, чай, сокове, хранителни стоки и др. под., представлява доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, която е облагаема съгласно чл. 12, ал. 1 от с.з. и за дружеството възниква задължение за начисляване на ДДС. Като са взели предвид, че дейността му (на дружеството) е ресторантьорство, органите по приходите са приложили нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и са приели, че данъкът се смята за включен в цената. Въз основа на всичко изложено по-горе, с РА е установен дължим ДДС за извършените облагаеми доставки от „Д.С.“ ЕООД за периоди от 29.01.2013 г. до 31.12.2014 г. в общ размер на 14 861,37 лв. За закъснението при внасянето на данъка е определена прилежаща лихва в размер на 4 532,35 лв., съгласно чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.Ревизията на дружеството-жалбоподател обхваща и задължения по ЗКПО за периода 2012 г. - 2014 г., каквито органите по приходите допълнително са установили общо в размер на 609,87 лв. и са начислили дължими лихви в размер на 166,19 лв., въз основа на констатираните неотразени в счетоводството получени стоки по фактури, които е прието да са реализирани към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г., както и че приходите от продажбата им не е отчетена в търговската документация, в резултат на което не е начислен прекият данък за тяхната реализация. Констатирано е, че стойността на неотчетените покупки по години е както следва: за 2012 г. общо в размер на 5 414,47 лв., за 2013 г. общо в размер на 11 114,23 лв. и за 2014 г. общо в размер на 2 519,50 лв. Ревизиращият екип е приел, че стоките са реализирани с надценка от 50 %, определена въз основа на декларираните от лицето данни. Констатирано е, че не са отчетени приходи от последващите продажби на алкохолни и безалкохолни напитки, кафе, чай, сокове, хранителни стоки и други стоки по години както следва: за 2012 г. неотчетени приходи общо за 8 121,71 лв., за 2013 г. неотчетени приходи общо за 16 671,35 лв. и за 2014 г. неотчетени приходи общо за 3 779,25 лв. В резултат на гореизложеното и предвид констатираното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК органът по приходите е определил основата за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, след анализ на обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва: за 2012 г. в размер на 2 583,27 лв. и дължим корпоративен данък /10%/ за 2012 г. в размер на 258,33 лв. Внесен данък 203,83 лв. Допълнително установен с ревизията корпоративен данък за внасяне 54,50 лв.;  за 2013 г. в размер на 6 723,61 лв. и дължим корпоративен данък /10%/ за 2013 г. в размер на 672,36 лв. Внесен данък 202,41 лв. Допълнително установен с ревизията корпоративен данък за внасяне 469,95 лв.; за 2014 г. в размер на 2 162,96 лв. и дължим корпоративен данък /10%/ за 2014 г. в размер на 216,30 лв. Внесен данък 130,88 лв. Допълнително установен с ревизията корпоративен данък за внасяне 85,42 лв. Определена е и прилежаща лихва, съгласно чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, съответно за 2012 г. в размер на 20,67 лв., за 2013 г. в размер на 130,48 лв. и за 2014 г. в размер на 15,04 лв.Тези  задължения по ЗДДС и ЗКПО са предмет на разглеждане в настоящото производство.В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице, след като е извършило проверка на документите по делото, в заключение посочва, че в описаните в РА фактури, издадени от „**“ ЕООД няма такива, които да са осчетоводени от дружеството-жалбоподател. Освен това, в същите тези описани в РА фактури, издадени от трите дружества-доставчици, има такива, които са издадени в един и същи ден, както и две фактури от тези, издадени в един и същи ден, които съдържат еднакви продукти. За всички продукти, за които е установено, че са издадени от един и същи доставчик в един и същи ден, тях е посочено в РА, че са неосчетоводени и измежду тях няма включени в счетоводството на жалбоподателя и най-сетне вещото лице заключава, че прагът на задължителна регистрация по ЗДДС, действащ през 2012 г. е 50 000 лв., а облагаемият оборот на „Д.С.“ ЕООД за календарната 2012 г. е 43 877,70 лв. и в този смисъл вещото лице посочва, че не е налице основание за задължителна регистрация на дружеството по ЗДДС за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. В съдебно заседание обаче вещото лице посочва, че проверката е извършена на база счетоводни справки на дружеството-жалбоподател, оборотна ведомост и счетоводна справка за сметка 702-приходи от продажба на стоки, които са сравнени с ГДД и сумата на приходите на всички счетоводни записвания и подадената декларация е една и съща, както и че само на база на това е описан оборотът по декларациите по ЗДДС. Заключението на вещото лице е оспорено от процесуалния представител на ответника, с аргумента, че при определяне размера на облагаемия оборот на дружеството, не са включени продажбите на стоките по неосчетоводените фактури. Съдът кредитира заключението на вещото лице като изготвено професионално и съобразно задачите, за които е била допусната експертизата. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя беше допуснат разпит на свидетели, чиито показания съдът кредитира, като същите, както и заключението на вещото лице ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.При така установените факти, съдът намира, че ревизионният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна или изменение - издаден е от компетентни органи, предвид приложени по делото упълномощителни заповеди, в предвидената от закона форма, без съществено нарушение на процесуалния закон и в съответствие с  материалния закон. От приобщените по делото доказателства, се установява, също така и че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, РА и РД са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.Във връзка с наведените възражения за нищожност, съдът намира, че нищожност на РА, свързан с ревизирания период, би била налице само, ако са определени данъчни задължения за период извън обхвата на ревизията, очертан от заповедта по чл. 113 от ДОПК. Видно от ЗВР № Р-16001616005892-020-001/26.08.2016 г. ревизията е с обхват задължения за корпоративен данък и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., този именно е и ревизираният период, въпреки че с РА са определени задължения по ЗДДС за периода м. 01.2013 г. – м. 12.2014 г., който е бил и първоначално определеният такъв за този вид задължения. Следва да се посочи също така, че отмяната на РА с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, възстановява висящността на ревизионното производство, т.е., повторната ревизия следва да се счита продължение на първата. Възможността пък за промяна в обхвата на ревизията произтича от разпоредбата на чл. 113, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК и няма пречка това да бъде сторено на всеки един етап от ревизионното производство до неговото приключване. При положение, че висящността на ревизионното производство е възстановено с отменителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, то няма пречка на основание чл. 113, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК органът, възложил ревизията, да промени ревизирания период. В този смисъл, съдът намира възраженията на жалбоподателя за нищожност на РА, поради нищожност на ЗВР (дала начало на повторното ревизионно производство), с която е променен ревизирания период, за неоснователни.Относно възраженията, че не би били според жалбоподателя налице основания за извършване на ревизия по особения ред, съдът намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, което е сторено, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, с което жалбоподателят не успя да се справи. Закупените стоки и  неосчетовяването им по надлежен ред по категоричен начин установяват наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. В този смисъл, презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт, остана необорена. Ето защо съдът намира, че в случая органите по приходите са направили законосъобразен и обоснован извод, че следва да бъде начислен ДДС и корпоративен данък за процесните периоди и по доводи, които съставът споделя /подробно описани в РД/РА и решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив/ . Относно фактурите, издадени от „**“ ООД и ******ООД, се установява, че същите са включени в счетоводните регистри, в дневниците за продажби и в подадените справки-декларации за съответния данъчен период на доставчиците. Тези обстоятелства са установени от извършените проверки в информационния масив на НАП и въз основа на представените от доставчиците фактури, дневници, разпечатки на счетоводни сметки, счетоводни регистри, трудови договори, доказателства за материалната им обезпеченост за извършване на спорните доставки, писмени обяснения, в т.ч. и такива от техните служители М.С., П.Г. и Г.Г., като двама от тях (М.С. и Г.Г.) са разпитани в хода на съдебното производството и потвърждават заявеното в хода на ревизионното такова. Фактурите, издадени от ******ООД са придружени с експедиционни бележки и депозитни разписки, а тези от „**“ ООД – със стокови разписки. Стоките, предмет на спорните фактури, са обичайни за дейността на жалбоподателя. По категоричен начин се установява и плащането по доставките от „**“ ООД - всяка една от фактурите е придружена с фискален бон-копие. Изключение от казаното правят двете фактури, издадени от ******ООД, за които изрично от страна на дружеството е заявено, че са платени в брой, но поради естеството на хартията на дублиращите касови бонове /термохартия/ същите не могат да служат като доказателство за извършеното плащане, а касовият апарат, който е модел „Датекс DP-25 KL“, както и други модели, няма контролна лента. Установен е по безспорен начин и механизмът на приемо-предаване на стоките, предмет на процесните фактури. Представени са в тази връзка обяснения от лицата, които са доставяли стоките на място в обекта на дружеството-жалбоподател, както и свидетелства за регистрация на МПС, договори за наем, пътни листове, трудови договори и др. под.Във връзка с липсата на подписи за получател в спорните фактури е необходимо да се посочи, че действително, само наличието на издадени фактури не е безспорно доказателство, че обективираните в тях доставки са осъществени. Това означава, че следва да са налице доказателства, установяващи реалното предаване на стоките от доставчика на получателя и едва тогава възниква задължението и за двамата да осчетоводят процесните фактури. Фактът, че са налице неподписани фактури, сам по себе си не означава, че те не са получени от жалбоподателя. В съдебната практика, след приемането на ТР № 5/14.07.2004 г. по тълк. дело № 7/2004 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, се прие, че при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от данъчния субект, т.е. реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано, а в тяхната съвкупност и при прилагане на принципа на предимство на съдържанието пред формата, залегнал в чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч от 2001 г. (отм.), според който сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. В процесния случай в хода на ревизионното производство е установено от насрещни проверки на доставчиците, че те са осчетоводили издадените на ревизирания субект фактури, налице е изписване на процесните стоки от съответната материална сметка и е отчетен приход от реализирана продажба. Доставчиците са потвърдили пред ревизиращите органи за осъществените към „Д.С.“ ЕООД доставки. Както е посочено по-горе фактурираните стоки са свързани с неговата основна дейност, приходните органи правилно са изследвали и механизма на предаване на стоките – съответните стоки са предавани в обекта на дружеството-жалбоподател, като поименно са посочени лицата, предали стоките по конкретните фактури и са превозвани с транспорт на доставчиците, по отношение на които не е спорно, че през ревизирания период са разполагали с транспортно средство. Въз основа на така събраните доказателства обосновано органите по приходите са приели, че фактурите са заплатени на доставчиците и стоките са получени от страна на дружеството. Доказателства, които да подложат на съмнение така възприетите факти и обстоятелства и формираните въз основа на тях правни изводи, не се ангажираха от страна на жалбоподателя.Относно фактурите, издадени от “**” ЕООД и във връзка с изложените възражения в тази връзка, следва да бъде съобразено на първо място, че видно от Общите условия за покупка в магазините на “**” ЕООД (л. 1059) и по-конкретно от т. 2, единствено упълномощените представители на Клиента, наричани Картодържател/и имат право на достъп до МЕТРО магазините след представяне на валидна клиентска идентификационна карта. От наличните по делото доказателства се установява, че на „Д.С.“ ЕООД са издадени повече от една клиентска карта за пазаруване от магазините на „МЕТРО“, а картодържатели по смисъла на цитираната т. 2 от Общите условия в случая са С.Д.Д., Т.Х.П.и Е.Л.З.. При това положение и съобразявайки т. 10 от същите Общи условия на Метро, съгласно която чрез заплащане на фактурираната стока Картодържателят потвърждава получаването й, съдът намира, че фактическото предаване на стоките е станало на датите на извършване на продажбите на приносителя на клиентската карта на търговеца, който с плащането на фактурираната стойност е потвърдил получаването на стоките. Т.е., независимо, че обсъжданите фактури не съдържат подпис за „получател“, след като „Д.С.“ ЕООД като притежател на клиентска карта се е съгласил с Общите условия за покупка в магазините на „МЕТРО“, същият е получил стоките на датата, на която те са били закупени посредством неговата карта, макар и издадена на друго лице – преносител, освен това между страните не се спори, че всички фактури са били платени, в този смисъл следва да се приеме, че дружеството е станало собственик на тези стоки, които разбира се е следвало да бъдат осчетоводени, както при придобиването им, така и при реализацията им чрез осчетоводяване на приходите от тяхната продажба. В подкрепа на изложеното е и характерът на стоките по спорните фактурите, тяхното количество, обстоятелството, че между „**“ ЕООД и жалбоподателя са установени трайни търговски взаимоотношения (с оглед наличието на множество осчетоводени фактури при жалбоподателя от този доставчик), наличието на търговски обект, от който жалбоподателят може да реализира закупените стоки на трети лица. Впрочем, именно значителните по вид и количество стоки и тяхната цена, изключват възможността те да са предназначени за лична консумация и употреба от жалбоподателя и домакинството му, и/или от други лица. Действително, видът, количеството и стойността на част от стоките по някои от фактурите не са значителни, това обаче не може да обоснове извод в желаната от жалбоподателя насока, тъй като закупуването на стоки от определен артикул в малки количества (обикновено такива, които са търсени по-рядко) е честа практика сред търговците, с цел поддържане на по-богат асортимент в стопанисваните от тях търговски обекти, освен това и в дадените обяснения в отговор на оправено ИПДПОЗЛ (л. 365) сам управителят на „Д.С.“ ЕООД заявява, че „…до услугите на МЕТРО прибягваме само когато сме изпуснали да направим някоя заявка, или сме изчерпали даден продукт, който ни трябва по спешност…“, т.е. зареждат се малки количества от даден артикул, докато се даде заявка на съответния доставчик. До различен извод не водят и очевидно дадените противоречиви обяснения от самия управител на дружеството-жалбоподател, т. напр. в жалбата на л. 12 по делото се посочва, че „…ревизиращият екип включва като неосчетоводени фактури, съдържащи покупка на риби и рибни консерви /отново единични бройки/ без да съобрази факта, че заведението, дори и след преобразуването му в такова за обществено хранене, не притежава разрешение за предоставяне на рибни продукти…“, докато в жалбата по административен ред срещу отменения РА (л. 870) се заявява, че „…правихме опити да пуснем в нашето меню „суши“…. Основният ни доставчик на хранителни продукти *******не предлага продукти за суши, които са много специфични. Тези продукти се предлагат в „**“, което също обяснява честото ни пътуване до там…“.Във връзка с твърденията, че трети лица са ползвали издадени клиентски карти на жалбоподателя от „**” ЕООД, закупувайки стоки за себе си, в хода на съдебното производство не се ангажираха доказателства, разпитани като свидетели бивши служители на ревизираното дружество заявяват, че са закупували стоки за лична употреба, но от техните показания не се установява, че именно стоките по спорните фактури или част от тях са закупени от тези лица за лично потребление. При това положение, процесните фактури, издадени от “**” ЕООД, следва да бъдат съобразени при формиране на данъчните основи за облагане с преки и косвени данъци .Следва да се посочи също ,че ревизиращите  правилно са приели, че част от стоките по процесните фактури, издадени от този доставчик не са свързани с дейността на дружеството и поради тази причина не са осчетоводени и заприходени, като например прахосмукачка, козметични продукти, мобилен таблет, тостер, мъжки б е р м у ди и др. подо б н и . В този смисъл, възраженията на жалбоподателя и в тази насока, ставът намира също за неоснователни.Във връзка с констатацията на вещото лице и твърдението на жалбоподателя, че за календарната 2012 г. облагаемият оборот бил43 877,70лв. и в този смисъл, не било налице основание за задължителна регистрация по ЗДДС за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., следва да се има предвид, че този размер (43 877,70 лв.) е декларираният от самия жалбоподател, но след установеното по-горе, а именно, че не са осчетоводени покупки на стоки, които в този период се констатира, че са на стойност 5414,47 лв. (от доставчиците „**“ ООД и „**“ ЕООД) които след продажбата им със средна надценка 50 % водят до приходи на стойност 8121,71 лв., то размерът на облагаемия оборот за 2012 г. е 51 999,41 лв. (43 877,70 лв. + 8121,71 лв.), т.е., ще са налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС в съответствие с разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Мотивиран таке, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответника сумата 1135,09/хиляда сто тридесет и пет лева и девет стотинки/ лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.007.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК Административен съд Пловдив, в този състав,

 

Р        Е        Ш         И :

 

Отхвърля жалбата на „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ******, представлявано от С.Д.Д., против ревизионен акт № Р-16001616005892-091-001/23.12.2016 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 124 от 07.03.2017 г. на Директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.                                                                 Осъжда „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ******, представлявано от С.Д.Д., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на1135,09/хиляда сто тридесет и пет лева и девет стотинки/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.Препис от акта да бъде изпратен на страните.

Решението може да бъде оспорено пред Върховния административен съд  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                        Съдия:/П/