Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1420

 

Гр. Пловдив, 3 август 2017 год.

 

 

        

         Административен съд – гр. ПЛОВДИВ, XI състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ДИЧЕВА 

 

         при секретаря Д. Й. като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 885 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.

         Образувано е по жалба от „М.к. 5“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „***, срещу Ревизионен акт № Р-16-1401358-091-02/21.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 12/09.01.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/– гр. П. при ЦУ на НАП, с който на търговеца са устаноВ.задължения за ДДС във връзка с отказан данъчен кредит в размер на 300 592.67 лв. и начислени лихви 30 935.77 лв.

         В жалбата се твърди незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на РА, като се излагат подробни доводи. Сочи се практика на ЕСПЧ и се твърди, че несъобразяването с дадени от Съда разрешения относно прилагането на общностната система на данъка върху добавената стойност има за последица незаконосъобразност на постановения административен акт. Иска се отмяна на ревизионния акт и се претендират разноски по делото.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ш., който поддържа жалбата и моли съда да отмени РА, като неправилен и незаконосъобразен.

Ответникът в производството – Директорът дирекция „ОДОП” – гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. К., в представената по делото писмена защита излага доводи за неоснователност на жалбата. Моли съда, същата да бъде оставена без уважение и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес – адресат на обжалвания ревизионен акт и е допустима.

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № 1401358/27.03.2014 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП, гр. П., надлежно упълномощен със Заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г. и Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на териториалния директор на ТД на НАП - гр. П..  Ревизията е следвало да обхване задълженията по  данък върху добавената стойност за периода 01.07.2013 г. – 28.02.2014 г., като е определен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчването, което е сторено на 03.04.2014 г. на упълномощено от дружеството лице. Въз основа на направено искане, със ЗВР № 1402899/03.07.2014 г. и ЗВР № 1403448/04.08.2014 г., срокът за завършване на ревизията е продължен до 03.09.2014 г. Заповедите са връчени на ревизираното дружество по електронен път, съответно на 03.07. и 04.08.2014 г. 

В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК е бил съставен РД № Р-16-1401358-092-01/17.09.2014 г. По така изготвения, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, РД, е депозирано възражение вх. № 70-00-15317/13.10.2014 г.  

В законоустановения срок е бил издаден РА № Р-16-1401358-091-02/21.10.2014 г, който в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК е бил обжалван пред директора на дирекция “ОДОП ” – П. при ЦУ на НАП.

В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, директор дирекция “ОДОП” - гр. П.,  е постановил  решението си под № 12/00.01.2015 г., като е потвърдил РА в обжалваната част за отказан данъчен кредит.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган, при спазени административно-процесуални правила за това, а РА е издаден в предписаната от закона форма.

         От фактическа страна съдът намира за установено следното:

         „М.к. -5“ ЕООД е вписано в ТР в ПОС по ф. д. от 19.03.2013 г. Регистрирано е по ДОПК в ТД на НАП – П. на 19.03.2013 г., а по реда на ЗДДС от 17.04.2013 г. по избор – по инициатива на лицето.

         Основна дейност на дружеството за ревизирания период, установено от представените първични документи, е търговия на едро с олио и захар.

            Предходна ревизия по ЗДДС на „М. к.-5“ ЕООД е извършена за периода с РД и РА № 161400788/13.05.2014 г. с устаноВ.задължения към бюджета ДДС в размер на 53 916.66 лв. и лихва 4 546.52 лв.

            Дружеството няма декларирани обекти, както и регистрирани ЕКАФП.

         Ревизираният период по ЗДДС е от 01.07.2013 г. до 28.02.2014 г.

         Във връзка с ревизията е издаден РД № 16-1401358-092-01/17.09.2014 г., представляващ мотиви и неразделна част от обжалвания РА.

         На основание чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1 и във връзка с чл.70 ал.5 от ЗДДС, с мотив – липса на доказателства за реално осъщестВ.доставки на наливно рафинирано и нерафинирано олио и захар, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните дружества:

1.     – 18 227.49 лв. по три броя фактури и едно кредитно известие от

м.07.и м.08.2013 г., с предмет на сделки – захар, издадени от „ВРР т.“ ЕООД – гр. С., Булстат ***.

         При извършена насрещна проверка на посоченото дружество, документирана с протокол № 16-04-1401358-01/08.05.2014 г. е констатирано, че във връзка с връчване на ИПДПОЗЛ се е явило упълномощено лице, на което е връчено искането. Съгласно представена декларация, на 27.02.2014 г. в офиса на дружеството в гр.С. е извършена полицейска проверка, при която са иззети всички търговски и счетоводни документи, включително компютрите с текущата информация за дейността на дружеството. Приложено е копие на протокол за претърсване и изземване. Поради тази причина не се представят изисканите доказателства във връзка с издадените фактури на ревизираното дружество.

          При извършени служебни проверки в регистрите на НАП относно „ВРР т.” ЕООД е установено, че дружеството има просрочени задължения, към момента на насрещната проверка, за данъци, осигуровки и лихви към тях в размер на 39 417.82 лв. За периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. има данни за подавани уведомления по чл.62 от КТ за три лица – управител, технически секретар и мениджър покупки/продажби. Към 29.05.2014 г. е прекратен договорът с управителя. В тази връзка е направена констатация, че липсва кадрова обезпеченост за извършване на декларираните доставки към „М.к. - 5” ЕООД. Няма информация за регистрирани ЕКАФП и обекти на дружеството. От „ВРР т.” ЕООД е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013 г. с декларирана основна дейност код 4636 – Търговия на едро със захар и шоколадови изделия. В ГДД са декларирани общо приходи по ОПР - 86 515 326.65 лв. и общо разходи по ОПР - 87 013 768.91 лв. и счетоводна и данъчна загуба в размер на 498 442.26 лв. В Справки 2 – Амортизируеми активи няма посочени и декларирани собстВ.дълготрайни активи. Т.е. прието е от органите по приходи, че дружеството не притежава материално-техническа обезпеченост за извършване на декларираните доставки към „М.к. - 5” ЕООД. Предвид липсата на кадрова и материално-техническа обезпеченост счетено е, че в случая е налице префактуриране, без реално физическо движение на стоки от обект - склад на доставчика, товарене, Т.портиране и предаване, разтоварване и приемане на стоките в обект - склад на получателя, като въпросните фактури са издавани с цел регулиране на данъчните резултати за периода по ЗДДС между определени фирми и липсва реално извършване на доставки по смисъла на чл.6 и чл.8 от ЗДДС. 

         Във връзка с фактурите, издадени от „ВРР т.” ЕООД, от страна на ревизираното дружество са предстаВ.документи, подробно описани в РД: - издадените фактури с платежни нареждания за извършени плащания по банков път; приемо-предавателни протоколи, подписани между „М.к. - 5” ЕООД и „ВРР т.” ЕООД с посочено място на прехвърляне на собствеността в гр. П.. Приложени са и международни товарителници – ЧМР към всяка фактура, от които е установено, че стоките са изпратени и товарени от различни дружества от Г. и Кипър. Като получател в ЧМР е вписан „ВРР т.” ЕООД, разтоварен пункт „ВРР т.” ЕООД – С., бул. „***.

         По отношение доставките от това дружество е констатирано следното:

-         Фактура № 101598/02.07.2013 г. – захар 23 000 кг с ДО 31 241.66 лв.,

ДДС 6 248.33 лв. (сума за плащане – 37 489.99 лв.). ППП от 03.07.2013 г. към фактура № 101598/02.07.2013 г. с доставчик „ВРР т.“ ЕООД и клиент „М.к. – 5“ ЕООД с посочено място на прехвърляне на собствеността – гр. П.. ЧМР от 02.07.2013 г. с превозвач K.T. EOOD 160071375, изпращач Гaia A.Е.В.В. – С., Г., получател Н.SA С.-К., Г., с VAT ***EL, товарен пункт Sarantidis SA VAT ***EL, С. – К., разтоварен пункт „ВРР т.“ ЕООД – С., ул. „***Същевременно е констатирано в кл.24 на ЧМР „Стоката получена“ – печат на „М.к. – 5“ ЕООД, като няма посочено място и дата на получаване на стоката, както и подпис на лицето получило стоката. ПредстаВ.са непреведени документи: - документи№ 249/02.07.2013 г. – Г., сертификати за анализ R13-3494 – Н. с.– С.от 29.03.2013 г.

-         Фактура № 101943/21.08.2013 г. захар 23 000 кг с ДО – 30 091.66 лв.,

ДДС 6 018.33 лв. (сума за плащане 36 109.99 лв.). ППП от 23.08.2013 г. към фактура № 101943/21.08.2013 г. с доставчик“ВРР т.“ ЕООД и клиент „М.к. – 5“ ЕООД, с посочено място на прехвърляне на собствеността – гр. П.. ЧМР от 22.08.2013 г. с превозвач K. S. LTD ***, изпращач ГAIA Sugar Ciprus limited – Limasol Ciprus, получател „ВРР т.“ ЕООД – С., ул. ***, товарен пункт Expres-Interfracht Hellas S. A. VAT ***EL, С., разтоварен пункт „ВРР т.“ ЕООД – С., ул. *** В кл.24 на чМР „стоката получена“ – няма място и дата на получаване на стоката, както и печат и подпис на фирма, получател на стоката. На ЧМР на свободно място в кл.19 е записано на ръка: „по нареждане на „ВРР т.“ ЕООД, разтоварване в гр. П., „***, „М.к. – 5“ ЕООД.  Непреведени документи: - документ № 340/22.08.2013 г. – Г., сертификати за анализ R13-3494 – Н. с.– С. от 19 и 29.03.2013 г.

-         Фактура № 101958/23.08.2013 г. захар 23 000 кг, ДО  30 091.66 лв.,

ДДС 6 018.33 лв. (сума за плащане 36 109.99 лв.). ППП от 29.08.2013 г. към фактура № 101958/23.08.2013 г. с доставчик“ВРР т.“ ЕООД и клиент „М.к. – 5“ ЕООД, с посочено място на прехвърляне на собствеността – гр. П.. КИ 101993/28.08.2013 г. към ф-ра № 101958/23.08.2013 г. с ДО – 287.50 лв. и дДС 57.50. ЧМР от 28.08.2013 г. с превозвач Gotmar LTD Saedinenie, изпращач Kavala goninig Faktories S.A. –K. – K. – T., получател „ВРР т.“ ЕООД – С., ул. ***, товарен пункт К.– Т., разтоварен пункт „ВРР т.“ ЕООД – С., ул. *** В кл.24 на чМР „стоката получена“ – няма място на получаване на стоката, с дата 29.08.2013 г., печат и подпис на фирма, получател на стоката „М.к. – 5“ ЕООД. На ЧМР на свободно място в кл.19 е записано на ръка: „по нареждане на „ВРР т.“ ЕООД, разтоварване в гр. П., „М.к. – 5“ ЕООД.  Непреведени документи: - декларация за анализ – Н. с.– С.от 30.05.2013 г. Платежни документи: платежно нареждане и банково извлечение от 21.08.2013 г. – 35 850.00 лв. по ф-ра № 101598/02.07.22013 г., от 21.08.2013 г. – 36 109.99 лв. по ф-ра № 101943/21.08.2013 г., от 28.08.2013 г. – 29 000.00 лв. и от 29.08.2013 г. – 6 764.99 лв. по ф-ра № 101958/23.08.2013 г.

         Или, в обобщение може да се каже, че от страна на приходната администрация е установено, че в първата товарителница има подпис и печат на „М.к. - 5” ЕООД в кл.24, но не е попълнено място и дата на получаване на стоките. Във втората товарителница, в кл.24, няма място и дата на получаване на стоките и подпис и печат на фирмата-получател. В третата товарителница, в кл.24, не е попълнено място на получаване на стоките, положен е печат на „М.к. - 5” ЕООД. В последните две товарителници, в кл.19, ръкописно е попълнено - по нареждане на „ВРР т.” ЕООД разтоварване в гр. П. „***„М.К.-5” ЕООД. Същевременно в хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество няма обект - склад на този или на друг адрес.  Освен това вписаното е в противоречие с отбелязаното в същите ЧМР, че стоките са разтоварени в гр. С. за „ВРР т.” ЕООД.

         Наред с това са констатирани различия и разминавания по документооборота и движение на стоките с краен получател „М.к. – 5“ ЕООД  по посочените три броя фактури от доставчик „ВРР т.“ ЕООД Сертификатите за качество на захарта да от Н. с.– С.от 19 и 29.03.2013 г. и 23.05.2013 г., като според органите по приходите, не става ясно за коя партида и за същата захар ли се отнасят съответните сертификати. Констатирано е, че стоките са експортирани съответно на 02.07., 22.08. и 28.08.2013 г. По ППП между „М.к. 5“ ЕООД /купувач/ и „ВРР т.“ ЕООД /продавач/ стоката е получена на 03.07., 23.08. и 28.09.2013 г. в П.. От представените ЧМР е установено, че стоката пристига директно от Г. в разтоварен пункт С.. В същото време е констатирано, че стоката е прехвърлена с ППП от „ВРР т.“ ЕООД на „М.к. – 5“ ЕООД, като съгласно фактурите, движението на стоките от „ВРР т.“ ЕООД на „М.к. – 5“ ЕООД. Съгласно предоставените ЧМР стоката пристига директно от Г. в С., което е в разрез с информацията за движението на стоките по фактурите и ППП към тях.

         2. - 18595.20лв. по две фактури от м. 07.2013г., издадени от „А. с.г.” ЕООД гр. С., с предмет на доставка рафинирано олио.

         3. - 67581.48лв. по 11 фактури и три кредитни известия от м.07., м. 08., м.09. и м.11. 2013г., с предмет на доставки рафинирано олио, издадени от „Д.Е.” ЕООД гр. С.. Към три фактури с номера 4, 7 и 10 са издадени кредитни известия от м.11.2013г. за пълната стойност и ДДС. Кредитните известия са отразени в дневник за покупки на „М.к. - 5” ЕООД в периода на издаването и в дневник за продажби на „Д.Е.” ЕООД за м.12.2013г.

         4. - 193265.20лв. по 26бр. фактури от м.09., м.10., м. 11. и м. 12.2013г., с предмет на сделки рафинирано олио, издадени от „В.Е.” ЕООД гр. С. с адрес на управление гр. П..

         На посочените дружества са извършени насрещни проверки, при които, изготвените ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като след извършени две проверки на декларираните адреси, не са открити представляващи лица. Не са предстаВ.изисканите доказателства. При извършени служебни проверки е установено, че фактурите са отразени в Дневници за продажби. Извършени са служебни проверки в базите данни на НАП, при които е установено, че посочените дружества са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Дружествата нямат декларирана основна дейност. Няма данни за обекти за осъществяване на дейност. Не са регистрирани трудови договори за наети лица по трудови правоотношения. Няма информация за регистрирани ЕКАФП. Няма данни за подавани ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013 г.; няма данни за наличие на ДМА.

         Във връзка с констатираните факти при извършените служебни проверки в регистрите на НАП, е формиран извод, че посочените дружества не притежават материално-техническа обезпеченост и трудов ресурс за изпълнение на доставките към ревизираното лице.

         Констатирано е следното:

         По отношение на „А. с.г.“ ЕООД е установено, че няма декларирани приходи в ГДД по чл.92 от зКПОза 2013 г. и общият размер на данъчните основи за облагане с ДДС в СД по ЗДДС, в т. ч. и по процесните фактури: № 97/04.07.2013 г. и №98/10.07.2013 г. Няма данни от счетоводството на дружеството, че по фактурите е начислен съгласно чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС , в счетоводните регистри на дружеството.

         Пред приходната администрация са предстаВ.следните заверени документи: 

-         Договор от 03.06.2013 г. за продажба на рафинирано слънчогледово

олио между „А. с.г.“ ЕООД , като продавач, и „М.к. – 5“ ЕООД, като купувач, с предмет на доставка – 250 тона рафинирано слънчогледово олио, произведено в Румъния;

-         ППП от 04.07.2013 г. за предаване на 23.940 кг по фактура №

97/04.07.2013 г. с доставчик „А. с.г.“ ЕООД и клиент, приел – „М.к. – 5“ ЕООД – в протокола липсва място на предаване на стоката, съответно, къде е приета, измерена, претеглена стоката

-         ЧМР – без дата, с превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, изпращач

Helianthus oil SRL Tecuci, R., с получател „А. с.г.“ ЕООД – С., товарен пункт P., R., разтоварен пункт „А. с.г.“ ЕООД – С.. В кл.24 на ЧМР-то „стоката получена“ – няма посочено място и дата на получаване на стоката, само печат на „А. с.г.“ ЕООД , без подпис на лицето, получило стоката.

-         Непреведени документи: фактура № 4486/03.07.2013 г. и документ

№ 2636/03.07.2013 г. S.C.Helianthus oil S.R.L., RO 4789218, бел. № 29/03.07.2013 г., декларация от 23.07.2013 г., сертификати от 13.06.2013 г.

-         ППП от 10.07.2013 г. за предаване на стоката – 23.470 т. по ф-ра №

98/10.07.2013 г. с доставчик – предал „А. с.г.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД. В ППП не е посочено място, където е предадена стоката, съответно, приета, измерена, претеглена;

-         ЧМР – без дата, с превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, изпращач  

Helianthus oil SRL Tecuci, R., получател „А. с.г.“ С., товарен пункт  P., R., разтоварен пункт „А. с.г.“ ЕООД – С.. В кл.24 на ЧМР-то „стоката получена“ – няма посочено място и дата на получаване на стоката, няма печат на „А. с.г.“ ЕООД, без подпис на лицето, получило стоката.

-          Непреведени документи: - фактура № 4487/08.07.2013 г. и документ

№ 2638/08.07.2013 г. S.C.Helianthus oil S.R.L., RO 4789218, бел. № 30/08.07.2013 г., декларация от 06.07.2013 г., сертификати от 14.06.2013 г.

         По отношение на доставките от „Д.Е.“ ЕООД са устаноВ.следните документи:

-         Договор от 16.07.2013 г. да продажба на рафинирано слънчогледово

олио между „Д.Е.“ ЕООД, като подавач, и „М.к. – 5 „ ЕООД, като купувач, с предмет на доставка 150 т. рафинирано олио, произведено в Румъния;

-         Договор от 16.07.2013 г. за продажба на нерафинирано олио между

„Д.Е.“ ЕООД, като продавач, и „М.к. – 5“ ЕООД, като купувач, с предмет на доставка на 150 т. рафинирано слънчогледово олио, произведено в Румъния.

-         ППП от 18.07.2013 г. за предаване на стоката – 23.740 т. по фактура

№ 1/18.07.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

-         ЧМР - без дата, с превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, изпращач 

Helianthus oil SRL Tecuci, R., получател „Д.Е.“ - С., товарен пункт  P., R., разтоварен пункт С.. В кл.24 на ЧМР-то „стоката получена“ – няма посочено място и дата на получаване на стоката, има печат на „Д.Е.“ ЕООД и подпис;

         - Непреведени документни: - документ № 39/17.07.2013 г., сертификати за анализ 018041 – Румъния от 14.06.2013 г.

         -        ППП от 20.07.2013 г. за предаване на стоката – 23.740 т. по фактура № 2/20.07.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

         -        ЧМР – датата не се чете, с превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, изпращач 

S.C.Balkan drinks SRL, R., получател „Д.Е.“ - С., товарен пункт Slobodia, R., разтоварен пункт С.З.. В кл.24 на ЧМР-то „стоката получена“ – няма посочено място и дата на получаване на стоката, има печат на „Д.Е.“ ЕООД и подпис;

         -        ППП от 30.07.2013 г. за предаване на стоката – 24.330 т. по фактура № 3/30.07.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

         -        ЧМР – датата не се чете, с превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, изпращач S.C.Balkan drinks SRL, R., получател „Д.Е.“ - С., товарен пункт Slobodia, R., разтоварен пункт С.З.. В кл.24 на ЧМР-то „стоката получена“ – няма посочено място и дата на получаване на стоката, има печат на „Д.Е.“ ЕООД и подпис;

         -        ППП от 31.07.2013 г. за предаване на стоката – 24.210 т. по фактура № 4/31.07.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

         По тази пратка е представено КИ № 12/01.11.2013 г. към ф-ра № 4/31.07.2013 г. нерафинирано олио, търговски документ № 251/31.07.- от „Гайтек оливо“ ЕООД. Не е предстаевно ЧМР.

         -        ППП от 01.08.2013 г. за предаване на стоката – 24.480 т. по фактура № 5/01.08.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

         -        ППП от 07.082013 г. за предаване на стоката – 24.010 т. по фактура № 6/30.07.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

         -        ЧМР – от 06.08.2013 г., с превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, изпращач Mandra SA, R., получател „Д.Е.“ - С., товарен пункт Barlad, R., разтоварен пункт С.З.. В кл.24 на ЧМР-то „стоката получена“ – няма посочено място и дата на получаване на стоката, няма печат на получателя „Д.Е.“ ЕООД;

         -        ППП от 08.08.2013 г. за предаване на стоката – 24.060 т. по фактура № 7/08.08.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

         Липсва ЧМР.

         -        ППП от 10.08.2013 г. за предаване на стоката – 24.250 т. по фактура № 8/10.08.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

         -        ЧМР – от 09.08.2013 г., с превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, изпращач Mandra SA, R., получател „Д.Е.“ - С., товарен пункт Barlad, R., разтоварен пункт С.З.. В кл.24 на ЧМР-то „стоката получена“ – няма посочено място и дата на получаване на стоката, подпис и печат на получател „Дин ескспорт“ ЕООД не се чете.

         - Непреведи документи: - документ – Мандра, СА, сертификат № 154/09.08.2013 г., Р.

         -        ППП от 20.08.2013 г. за предаване на стоката – 24.390 т. по фактура № 9/20.08.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

         -        ЧМР – от 18.08.2013 г., с превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, изпращач S.C.Balkan drinks SRL, R., получател „Д.Е.“ - С., товарен пункт Slobodia, R., разтоварен пункт С.З.. В кл.24 на ЧМР-то „стоката получена“ – няма посочено място и дата на получаване на стоката, има печат на „Д.Е.“ ЕООД и подпис; в кл.13 на ЧМР е написано ръчно „по нареждане на „Д.Е.“ ЕООД стоката разтоварена да „М.к. – 5“ ЕООД;

         -        ППП от 05.09.2013 г. за предаване на стоката – 24.060 т. по фактура № 10/05.09.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

         -        ЧМР – от 04.09.2013 г. , с превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, изпращач S.C.Balkan drinks SRL, R., получател „Д.Е.“ - С., товарен пункт Slobodia, R., разтоварен пункт Нова Загора. В кл.24 на ЧМР-то „стоката получена“ – няма посочено място и дата на получаване на стоката, има печат на „Д.Е.“ ЕООД и подпис; в кл.13 на ЧМР е написано ръчно „по нареждане на „Д.Е.“ ЕООД стоката разтоварена да „М.к. – 5“ ЕООД;

         -        ППП от 13.09.2013 г. за предаване на стоката – 23.640 т. по фактура № 11/13.09.2013 г. с доставчик – предал „Д.Е.“ ЕООД и клиент – приел „М.к. – 5“ ЕООД, като в същия не е посочено място на приемо-предаване на стоката, теглене, измерване.

         -        ЧМР – от 12.09.2013 г. , с превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, изпращач S.C.Balkan drinks SRL, R., получател „Д.Е.“ - С., товарен пункт Rosiori de vede, R., разтоварен пункт Нова Загора. В кл.24 на ЧМР-то „стоката получена“ – 13.09.2013 г., място на получаване на стоката - не се чете, има печат на „Д.Е.“ ЕООД и подпис; в кл.13 на ЧМР е написано ръчно „по нареждане на „Д.Е.“ ЕООД стоката разтоварена да „М.к. – 5“ ЕООД;

         Относно представените от страна на ревизираното дружество документи по сделките с „В.Е.“ ЕООД, са предстаВ.заверени копия на:

-         Договор от 10.09.2013 г. за продажба на рафинирано слънчогледово

олио между „В.Е.“ ЕООД, като продавач, и „М.к. – 5“ ЕООД, като купувач, с предмет на доставка – 450 т. рафинирано слънчогледово олио, произведено в Румъния;

-          Договор от 22.10.2013 г. за продажба на нерафинирано

слънчогледово олио между „В.Е.“ ЕООД, като продавач, и „М.к. – 5“ ЕООД, като купувач, с предмет на доставка – 24 т. нерафинирано слънчогледово олио, произведено в Р.

-         Договор от 01.11.2013 г. за продажба на рафинирано слънчогледово

олио между „В.Е.“ ЕООД, като продавач, и „М.к. – 5“ ЕООД, като купувач, с предмет на доставка – 200 т. рафинирано слънчогледово олио, произведено в Румъния;

-         26 бр. ППП, като към два от тях липсват ЧМР. Констатациите по

всички тях са аналогични като тези на „Д.Е.“ ЕООД  - липса на място на приемо-предаване на стоката, а в ЧМР – на една част, липсва дата и място на получаване на стоката, на друга част – не е посочен товарени  разтоварен пункт, на трета част – разтоварният пункт е Нова и С.З., липсва печат и подпис на лице получило стоката.

-         Към някои фактури липсват приложени сертификати за качество, а

за тези, към които са приложени, не може да се установи за коя партида иде речи за същото олио ли се отнасят.  

         В обобщение може да се каже, че във връзка с фактурите, издадени от „А. с.г.“ ЕООД, „Д.Е.“ ЕООД и „В.Е.“ ЕООД, от страна на „М.к. – 5“ ЕООД са предстаВ.следните документи:

-         Договори, подписани с всяко едно от посочените дружества, за

доставка на рафинирано и нерафинирано наливно олио, произведено в Румъния;

-         Приемо-предавателни протоколи /ППП/ към всяка една издадена

фактура. В протоколите не е отразено място на предаване на стоките;

-         Платежни нареждания за извършени плащания по банков път. По

фактурите, издадени от „Д.Е.“ ЕООД, са предстаВ.платежни нареждания и банкови извлечения само за три фактури (от № 1 до № 3). По пет фактури от м.11 и м.12.2013 г., издадени от „В.Е.“ ЕООД, не са предстаВ.доказателства за извършено плащане;

-         ПредстаВ.са международни товарителници – ЧМР към фактурите.

В РД подробно са описани документите, придружаващи всяка фактура. Описани са и фактурите, по които не са предстаВ.ЧМР. Подробно са посочени данните, съдържащи се във всяко ЧМР. Констатирано е, че в последните не са попълнени същестВ.реквизити, налице са редица разминавания.

         Органите по приходите са установили, че според ЧМР, превозвач на стоките се явява дружество „ВНВ Т.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управляващ – Владимир Златанов Владимиров, собственик и  представляващ на РЛ – „М.к. – 5“ ЕООД.

         Формиран е и извод, че доставчиците не са представили доказателства и данни за осъществяване на доставките към ревизираното дружество. Последното, от своя страна пък, не е доказало с надлежни документи, че е придобило собствеността върху процесните фактури.    

         5. „М.к. -5“ ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит по фактура № 9/01.07.2013 г. с ДО 14 616.50 лв. и ДДС 2 923.30 лв., издадена от „В.– Н т.“ ЕООД – П., Булстат ***.

         На посоченото дружество е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № 16-04-1401358-04/28.04.2014 г. Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ на упълномощеното лице, са представени: - издадената фактура, счетоводна справка за извършеното осчетоводяване на същата, оборотна ведомост и главна книга за 2013 г., счетоводна справка и банково извлечение за извършено плащане по фактурата, дневник за продажби, фактура за предходна доставка - № 89/05.06.2013 г., сертификат и ЧМР, банково извлечение за извършено плащане.

         Съгласно обяснителна записка по фактура № 9/01.07.2013 г. е извършена доставка на рафинирано олио на „М.к. – 5“ ЕООД. С фактура № 89/05.06.2013 г. е извършена покупка на рафинираното олио от „А. с.г.“ ЕООД.

         „В.– Н т.“ ЕООД няма регистриран ЕКАФП, не притежава материално-техническа и кадрова обезпеченост, няма недвижими имоти, машини и съоръжения, Т.портни средства, стопански инвентар и др. Дружеството няма нает персонал.

         Органите по приходите са констатирали, че в дневника за продажби на това дружество е отразена фактура № 9/01.07.2013 г. с посочената стойност и ДДС, издадена на ревизираното дружество. „В.– Н т.“ ЕООД и „М.к. – 5“ ЕООД са свързани лица – управител и на двете е Владимир Златанов Владимиров.

         Във връзка с предходната доставка – фактура № 89/05.06.2013 г., издадена от „А. с.г.“ ЕООД на „В.– Н т.“ ЕООД е установено, че същата е с предмет  24 080 кг рафинирано олио на стойност 49 123.20 лв. и ДДС 9 824.64 лв. е и еизвършено плащане по нея по банков път от „В.– Н т.“ ЕООД в размер на 15 000.00 лв. към „А. с.г.“ ЕООД.

         Установено е, че приложеният Т.портен документи – ЧМР е от 04.06.2013 г. с печат на превозвач „ВНВ Т.“ ЕООД, печат на изпращач Mandra S.A., RO. Приложен е сертификат № 99/04.06.2013 г. на румънски език с бенефициар „А. с.г.“ ЕООД – 24 080 кг, инвойс 6547, авт. РВ 53 19 РР, печат на  Mandra S.A., RO.

         Предвид горното, органът по приходите е констатирал, че представените документи не удостоверяват прехвърляне на собствеността на посочените количества олио, отразени във фактурата, издадена от „В.– Н т.“ ЕООД, тъй като не са налице ППП с посочено място на предаване на стоката, съответно – приемане, измерване и претегляне на същата, имена и подписи на МОЛ, осъществили съответните операции. „В.– Н т.“ ЕООД няма декларирани обекти – складове за разтоварване, съдове за съхранение и съответно товарене на стоката – рафинирано олио.

         Установено е също така, че е налице значителен период от време между предходната доставка по покупката на олио от „А. с.г.“ ЕООД, която според предоставените документи, е осъществена на 05.06.2013 г., и продажбата на РЛ – 01.07.2013 г. Не са предстаВ.документи и доказателства за получаване и съхраняване на стоките за периода от „В.–Н т.“ ЕООД и къде и как са предостаВ.те на „М.к. – 5“ ЕООД, предвид обстоятелството, че и ревизираното дружество не разполага с обекти и складове за съхранение и продажба на подобен род стоки и изобщо разполага с бази.

         За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната база, уреждаща този вид отношения.

         Посочил е още и, че, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право именно между лицата, сочени като продавач и купувач по сделките.

         Според директора, в случая се касае за стоки – захар и олио- наливно, които по своя характер са вещи, определени по своя род, чието прехвърляне на собствеността следва да се осъществяван съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД. За удостоверяване на тези обстоятелства е необходимо наличието на доказателства за приемане-предаване на стоките, а предвид същността им, от особено значение за прехвърляне на собствеността е наличието на годни доказателства за тяхното Т.портиране, с което би се установило и индивидуализирането на същите. Посочено е също така, че всички документи, установяващи прехвърлянето на право на собственост върху процесните стоки следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и да установяват по един категоричен начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурите, издадени от посочените дружества, по които претендира данъчен кредит, а също и кой и къде е предал стоките, на кого са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кого са Т.портирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.

         Според решаващия орган, в хода на ревизията на „М.к. - 5” ЕООД от посочените като доставчици „А. с.г.” ЕООД, „Д.Е.” ЕООД и „В.Е.” ЕООД не са предстаВ.доказателства, въпреки че са били изискани по установения ред. Предвид това не може да се установи придобиването на процесните стоки от тези лица и доказателства за това, заприхождаването в патримониума на предприятията, изписването при продажбата на ревизираното дружество, съответно превоз до обект на ревизираното лице, редовно водена счетоводна отчетност и в частност – отчетност относно конкретно изследваните сделки по издадените фактури от тях.

         Установено е също така, че от страна на ревизираното лице са предстаВ.приемо-предавателни протоколи и международни товарителници – ЧМР. Същите обаче основателно не се приемат от органите по приходи като годни доказателства, съпътстващи доставките и свидетелстващи прехвърляне на собствеността върху изследваните стоки именно по посочените фактури.

         Констатирано е от горестоящия административне орган, че между двата вида документи органите по приходи установяват същестВ.противоречия-според първите движението на стоките е осъществено директно между „ВРР т.” ЕООД, „А. с.г.” ЕООД, „Д.Е.” ЕООД, „В.Е.” ЕООД, от една страна, и ревизираното лице – от друга, а според вторите – стоките са товарени от Г., Кипър и Румъния и са разтоварени в С., Ст. Загора, Н. Загора, Подслон. Т.е.  двата вида документи не кореспондират помежду си. Освен това по пет фактури от „Вилан експрот” ЕООД между датите на превозите съгласно ЧМР и датите на предаване на стоките съгласно приемо-предавателните протоколи има няколкодневен период от време, през което време не се установява къде е съхранявана и престояла процесната стока. По определени фактури, описани в РД, липсват превозни документи.

         Решаващият орган е посочил, че самите приемо-предавателни протоколи не следва да се кредитират като годни доказателства, защото не удостоверяват реално приемане-предаване на стоките, в тях липсват данни за мястото на предаване, съответно приемане на стоките. Към три от фактурите, издадени от „В.Е.” ЕООД, са издадени кредитни известия за пълния размер – данъчна основа и ДДС, т.е. не са осъщестВ.доставки по тях, а същевременно към тези фактури се прилагат приемо-предавателни протоколи, идентични с тези по останалите фактури. В случай, че стоките са достаВ.директно от съответното дружество, посочено като доставчик за „М.к. - 5” ЕООД, не са налице доказателства за превоз на стоките от обект на съответното дружество до обект на ревизираното лице.

         Според директора на Д „ОДОП“, е установено едно много важно обстоятелство - в хода на ревизията е установено, че нито дружествата – доставчици, нито получателят притежават обекти и бази, материално-техническа обезпеченост и трудов ресурс за осъществяване на такава дейност и въобще не се установяват данни за осъществявана дейност от първите лица.

         Посочено е, че представените при ревизията международни товарителници – ЧМР не могат да бъдат обвързани с ревизираното дружество като получател на превозените стоки, вписани в тези ЧМР. Във всички товарителници се посочват като получатели „ВРР т.” ЕООД, „А. с.г.” ЕООД, „Д.Е.” ЕООД, „В.Е.” ЕООД. Органът по приходи подробно, по всяка една товарителница – ЧМР е посочил пропуските при попълването на документите като установява, че тези пропуски са същестВ.- в голяма част от документите липсва отбелязване на мястото и датата на получаването на стоките и от кой са получени.

         Така, според решаващия орган, от положените печати на съответното дружество в клетката може да се направи заключение, че стоките са получени от „ВРР т.” ЕООД, „А. с.г.” ЕООД, „Д.Е.” ЕООД или „В.Е.” ЕООД, без да се установява обаче, точно кой е обектът на получаване. В множество товарителници, подробно описани от органите по приходи, изобщо не се посочва мястото и обект на разтоварване на стоките. В част от ЧМР, относно доставките на олио се посочва място на разтоварване С.З., Нова Загора, с. Подслон, но няма данни получател по тях да е ревизираното дружество. В три ЧМР /приложени към три фактури от „Д.Е.” ЕООД /се установява ръкописно вписан текст – по нареждане на „Д.Е.” ЕООД, стоката разтоварена за „М.к. - 5” ЕООД. Същевременно, поради липсата на предстаВ.доказателства от „Д.Е.” ЕООД и от „В.Е.” ЕООД не се установява наличие на договореност между третите лица от Румъния, евентуални доставчици на олио за тези две дружества, че стоките следва да се доставят и разтоварят директно за „М.к. - 5” ЕООД. Липсват също изрични документи – издадени писмени нареждания, заявки или други подобни, подписани от представители на тези две дружества, съгласно които изрично да се посочва, че стоките по тези ЧМР следва да се извозят и доставят за ревизираното дружество. Така според решаващия орган, поради липсата на посочените документи не могат да се приемат за достоверни доказателства и приложените заявки-договори, изготВ.от ревизираното лице към „ВНВ Т.” ЕООД. Същите следва да се приемат за състаВ.за целите на ревизионното производство. Не може да се установи и от кое лице е вписан ръкописния текст в някои ЧМР. Като се има предвид, че посоченият превозвач „ВНВ Т.” ЕООД и ревизираното лице имат за управител едно и също лице, то те могат за съставят и попълват всякакви документи и с вписване в тях на текстове, удостоверяващи изгодни за „М.к. - 5” ЕООД обстоятелства.

         Предвид отразеното от органите по приходите, че към двете фактури от „А. с.г.” ЕООД са приложени ЧМР, в които изрично е отбелязано – разтоварен пункт „А. с.г.” ЕООД – С., а към фактурите, издадени от „ВРР т.” ЕООД с предмет на доставки захар е вписано – разтоварен пункт „ВРР т.“ ЕООД - С., и в тях има печати на тези две дружества, не следва да се приеме, че тези ЧМР удостоверяват превоз на стоки с получател „М.к. - 5” ЕООД.  

         Констатациите на горестоящия орган са и в насока липса на достоверни документи за превоз на стоките по процесните фактури. В случая, представените ЧМР, не могат да послужат като такива доказателства за Т.порт. Същите могат да бъдат приложени и да се отнесат към който и да е краен получател по верига от доставки.

         Според директора на Д „ОДОП“ липсата на доставка е отрицателен факт, и доказването му може да се извърши единствено въз основа на логически анализ и съпоставка на документите и фактите. В случая органът  по приходи е извършил точно това, чрез съпоставка и анализ на доказателствата, е достигал до правилния извод, че те не обективират реално осъщестВ.доставки от посочените дружества за ревизираното лице.

         Според решаващия орган, следва да се приеме и заключението на органите по приходи, че ревизираното лице е било наясно с факта, че посочените дружества са само издатели на фактурите и фактически не са осъществили доставките, вписани в тях. В случая то е допуснало да се съставят и подпишат документи – приемо-предавателни протоколи, които не отразяват обективната действителност. Посочено е още, че освен това, не се е снабдило с надлежни Т.портни документи, с които да докаже, че е получило процесните стоки, и тези стоки са достаВ.именно от сочените като доставчици лица.

          В решението на директора е посочен и механизмът на ДДС при  извършването на облагаеми доставки на стоки и услуги, както и актове на ЕС в тази насока - чл.17, ал.1 от Шеста Директива, и съответстващият му чл.167 от Директива 2006/112/ЕО, като подробно са изложени аргументи, одкрепящи изводите на ревизиращия екип.

         В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - писмени доказателства от трети, неучастващи лица – „Готмар“ ЕООД, „ВНВ Т.“ ЕООД, „Хъс Т.“ ЕООД, „Г и С комерс“ ЕООД, писмени доказателства от жалбоподателя, приложени с молба – л. 2361 от делото.

         В хода на съдебното производство са изслушани и приети без възражения от страните основна и допълнителна ССчЕ, за изготвянето на които вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, както и допълнително представените в хода на съдебното производство такива. Вещото лице е проследило по документи движението на стоките, описало е подробно процесните фактури, ведно със всички съпътстващи документи – ППП, складови разписки, кантарни бележки, ЧМР, пътни листове за извършени Т.портни ,услуги, разходи за тези Т.портни услуги, последващите доставки на захарта и олиото, както и отразяването на тези стопански операции в счетоводствата, както на РЛ, така и на неговите доставчици и клиенти. Цялата информация в тази насока е подробно изследвана и анализирана, включително с представяне на цялата информация в табличен вид в двете заключение по ССчЕ – л. 2 324 и следв. и л. 2 469 и следв.

         При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

         На съдебно обжалване съгласно чл.156 ДОПК подлежи РА в частта, която не е отменена с решение по чл.155 ДОПК. В случая, с решението си по чл.155 от ДОПК, решаващият орган е потвърди РА изцяло.

         На първо място, относно възражението на жалбоподателя за необоснованост на РА, съдът намира същото за неоснователно. Вяр­но е, че издаването на ревизионен акт е една възможност, един от начини­те, по които може да приключи реви­зион­ното производство. Вярно е също, че органът по приходите е длъжен да изложи мотиви за издаване на ревизионния акт, а в настоящия случай, издалият ревизионния акт началник сектор е посо­чил изрично на страница 1: „… и за резултатите, от която е съставен Ревизионен доклад Р-16-1401358-092-01/17.09.2014 г., неразделна част от настоящия ревизионен акт.“, което не е нарушение на процедурата. Както правната тео­рия, така и съдебната практика константно приемат, че мотивите за издаване на административен акт може да се съдър­жат и в други актове, състаВ.и издадени в хода на съответното администра­тив­но производство.

           Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ревизион­ният акт е обоснован и мо­тивиран, като мотивите му се съдържат в ревизионния док­лад, както и, че тези действия на приходната администрация не предс­тавляват съществено наруше­ние на процедурните правила, конкретно на изискванията за форма на реви­зион­ния акт, което на­ру­шение да прави оспорения ревизионен акт незаконо­съобра­зен.

           На второ място, относно твърдените нарушения на процесуалните правила, за които не се твърди нищо конкретно в жалбата, настоящият състав намира за неоснователно и това твърде­ние, тъй като установеният от чл.114 ал.1 от ДОПК тримесечен срок за извършване на ревизията може да бъде удъл­жен, на основание ал.2 на същия член само със Заповед за удължаване на срока, а не и със Заповед да възлагане на ревизия по чл.113 ал. 3 от ДОПК.

           Нормата на чл.113 ал.3 от ДОПК изрично гласи, че "...запо­вед­та по ал.1 мо­же да бъде изменяна от органа, възложил ревизия­та, с нова заповед за въз­ла­гане, която се връчва на ревизираното лице". А алинея 1, т.4 на чл.113 от ДОПК изисква в заповедта да се определи срокът за извършването на ревизия­та.

Така, че като е изменил с две нови заповеди за възлагане на ревизия, из­да­дени на основание чл.113, ал.3 от ДОПК, срокът за из­вършване на ревизия­та, органът, възложил ревизията не е нарушил ни най-малко закона, още пове­че, че формално се е вместил в мак­симално допустимият по чл.114 ал.1 и 2 ДОПК четиримесечен срок.

В тази връзка следва да се отбележи също така, че съгласно чл.117 ал.1 и ал.4 от ДОПК, административният орган съставя реви­зионния доклад не по-късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията и той следва да бъде връчен в тридневен срок от съставянето му. Тези разпоредби са предвидени с цел да не се продължава изкуствено и безконтролно срокът за извършването на ревизията и съставянето на актовете след нея и да се дис­цип­­линира администрацията към бързо, точно и срочно изпълнение на задъл­же­нията си, така, както тя особено стриктно изисква от данъч­но­задължените лица.

В настоящия случай ревизионният доклад е трябвало по закон да бъде съставен най-късно до 17.09.2014 г. Той е датиран с дата 17.09.2014 г.,т. е. издаден е в определения срок. Връчването му, обаче, е станало едва на 30.09.2014 г., т. е. след изтичането на тридневния срок по чл.117 ал.4 от ДОПК, като по де­лото е приложен Протокол № 0499801/23.09.2014 г., от който се установява, че на адреса за кореспонденция на РЛ са извършени две посещения с цел връчване РД, но не е осъществен контакт с представляващ дружеството или негово упълномощено лице.

В този смисъл, не може да се говори за нарушение на процесуалните правила, но дори и да се приеме, че има такова, то не е съществено и не води до незаконосъобразност на издадения ревизио­нен акт, или до неговата нищожност, тъй като сро­ко­вете по чл.117 ал.1 и ал.4 от ДОПК са само инструктивни, и тях­ното неспазване не може да доведе до резул­тати, различни от констатираните в акта, а само би могло да повлече дисцип­линарна отговорност на съответния служител за неспазването им.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя и предвид факта, че всички цитирани по-горе съобщения, връчени по реда на чл.32 от ДОПК, са надлежно оформени, подписани от съответните длъжностни лица и представляват годни доказателстВ.средства. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, поради което не може да се приеме, че същият е нищожен поради материална некомпетентност. Издаден е и в задължителната писмена форма. Мотивите на акта са изложени в съставения и редовно връчен на „М.к. – 5“ ЕООД ревизионен доклад, който е приложен и е неразделна част от него, като в същия са конкретно посочени, както заповедта за възлагане на ревизията, така и двете последващи за продължаване срока на ревизионното производство, както се посочи по-горе, което е и съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно Решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, в каквато връзка е трайната и последователна съдебна практика.

Налице са надлежно оформени протоколи от насрещни проверки и от извършени действия на органите по приходите, както и протоколи за присъединяване на доказателства, като същите се ползват с доказателствена сила, съгласно чл.50 ал.1 от ДОП, според който, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице нарушения и на процесуалните правила при изготвянето на административния акт. Дори обаче, да беше налице нарушение на процесуалните норми, следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът при съдебното обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

Горното е изцяло в съответствие и с Тълкувателно решение № 5/2016 г. на ВАС.

На следващо място, разрешаването на административноправния спор по същество, на­ла­га да се констатира, че противоположните становища на страните по спора с пред­­мет, декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит, се кон­центрира по отношение на наличието на съответните доставки като прояВ.юридически факти, последица от които е възникването на съответните данъчни права и задължения за страните по тях.

Според органите на приходна администрация, изводът за липсата на въпросни юридически факти, се основава на констатацията, че дружествата - изпълнител по доставките на процесните стоки – захар и олио, не притежават материално-техническа и кадрова обезпеченост за фактическото осъществяване на стопанските операции така, както те са отразени в процес­ните първични счетоводни документи.

Спорният момент по делото се концентрира върху обособяването/отделянето на процесните стоки поради характеристиката им на родово-определени вещи, съответно проследяването и обвързването на конкретни доставки с конкретни фактури. В тази връзка установяването по безспорен и категоричен начин на приемо-предаване и/или Т.портиране по конкретните доставки е от особена важност с оглед индивидуализацията на доставените стоки и съотнасянето им към конкретна фактура. Дотолкова доколкото доказването на въпросното обстоятелство е в доказателствена тежест на жалбоподателя, за когото възникват благоприятните последици от признаването на правото на данъчен кредит, съдът намира, че същото не бе доказано по безспорен и категоричен начин нито в хода на ревизията, нито в хода на настоящото съдебно оспорване.

Първо, необходимо е да се отбележи, че на дружество „ВРР т.“ ЕООД е извършена полицейска проверка, при която са иззети всички счетоводни и търговски документи, включително и компютърната техника, поради което същото не е в състояние да представи никакви документи, удостоверяващи реалното изпълнение по сделките. Съдът намира, че горното е индиция за некоректно изпълнение на задълженията на дружеството към бюджета.

Второ, плащането е неспорен факт по делото. Спорен е въпросът относно насрещната престация, като същностен елемент от доставките, като от данните по делото, не се установява основният елемент от фактическия състав на доставката по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, а именно прехвърляне правото на собственост върху стоките.

Според жалбоподателя са налице реално извършени доставки на стоки по процесните фактури, издадени от доставчиците „ВРР т.” ЕООД, „А. с.г.“ ЕООД, „Д.Е.“ ЕООД, „В.Е.“ ЕООД и „В.– Н Т.“ ЕООД по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС.

Данните по делото обаче, сочат друго:

На първо място, прави впечатление, че изпратените до доставчиците: „А. с.г.“ ЕООД, „Д.Е.“ ЕООД, „В.Е.“ ЕООД, искания за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл.32 от ДОПК, като и тримата доставчици, в указаните срокове не са представили никакви документи и обяснения.

Прави впечатление и обстоятелството, че и тези доставчици, след извършване на процесните сделки са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите.

Всичко това ги квалифицира като „липсващ търговец“ и това е така, тъй като невъзможността, представител на дружеството доставчик да бъди открит на декларирания адрес, с оглед извършване на ревизия на  „М.к. - 5“ ЕООД, по принцип е пряка индиция за наличието на противоправно поведение от страна на данъчните субект

Достатъчно в тази насока е да се съобрази, че в чл.2 т.1 от Регламент (ЕО) № 1925/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност е посочено, че - „липсващ търговец“ означава търговец, регистриран като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган.

Не би било неприемливо, ако само за пълнота се добави, че в пункт 15 от Резолюция на Европейския парламент от 2 септември 2008 г., относно координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами (2008/2033(INI)(2009/C 295 E/04) е посочено, че – “Отбелязва все по-честите измами с липсващ търговец и преднамерената злоупотреба със системата на ДДС от страна на престъпни групи, създали такива схеми, за да се възползват от слабостите в системата; подчертава също така разследването на Евроюст във връзка с верижните измами с ДДС, което включва 18 държави-членки и се отнася до данъчни измами, възлизащи приблизително на 2,1 млрд. евро.”.

Сиреч, невъзможността търговецът да бъде открит на обявения от него адрес /липсващ търговец/ и липсата на факти за ефективно разчитане на дължимия ДДС с бюджета е пряка индиция за наличието на данни за измама и злоупотреби със системата на ДДС, която следва да бъде разглеждана в светлината на всички събрани по делото доказателства и за което съдът ще изложи мотиви по-надолу в настоящото решение.

На второ място, нито едно от цитираните по-горе дружества доставчици не разполага с материално-техническа база. Нито едно от дружествата не е декларирано ДМА, включително собстВ.складови помещения или други площи, Т.портни средства. Нито едно от тези дружества не е представило и договори за наети такива, както складови помещения, така и Т.портни средства.

На трето място, прави впечатление, че „ВРР т.“ ЕООД е декларирало в ГДД за 2013 г. общо приходи по ОПР 86 515 326.65 лв. и общо разходи по ОПР 87 013 768.91 лв. и счетоводна данъчна загуба в размер на 498 442.26 лв., а останалите четири дружества изобщо не са подавали ГДД по чл.92 от ЗКПО, от което може да се изведе единствен извод, че тези дружества, през 2013 г., не са осъществявали никаква дейност.

На четвърто място, нито едно от дружествата доставчици не разполага с кадрови ресурс за изпълнение на доставките – така „ВРР т.“ ЕООД разполага с три лица на трудов договор – управител, технически секретар и мениджър покупки/продажби, като управителят е освободен от длъжност на 29.05.2014 г., а останалите трима доставчици изобщо нямат назначени лица по трудов договор, както и по отношение на всички тях липсват данни за сключени извънтрудови правоотношения – такива по граждански договор.

Последно цитираните две обстоятелства няма как да не направят силно впечатление, още повече, че в случая се касае за изключително големи количества доставки на захар  и олио – рафинирано и нерафинирано, които стоки са предоставяни и за ишлеме, а това изисква, както наличието на големи складови площи със съответните съоръжения и съдове, Т.портни средства, с оглед Т.портирането им за допълнителна обработка, както и наличието на работна ръка. 

На следващо място, нито едно от дружествата-доставчици не разполага в ЕКАФП изобщо, още по-малко, регистрирано по надлежния ред. Няма спор, че всички плащания са извършени по банков път.

 Не може да остане неотбелязано и обстоятелството, че горе посочените факти се отнасят с пълна сила и самият жалбоподател, което прави впечатление, а именно: – 1./ жалбоподателят е регистриран по ЗДДС от 17.04.2013 г. – по избор – по инициатива на лицето, т.е. непосредствено преди осъществяването на процесните сделки; 2./ на дружеството е извършена ревизия по ЗДДС за периода, приключила с РА № 161400788/13.05.2014 г. с устаноВ.задължения към бюджета в големи размери, за което са и начислени лихви; 3./ основна дейност на дружеството не е декларирана, а от органите по приходите е установено от първичните счетоводни документи, че  това е търговия на едро със захар и олио, т.е. тук отново прави впечатление, че дружеството е създадено с една –единствена цел – не търговия със стоки на едро изобщо, било то хранителни, промишлени или пр., не за някакви услуги, а конкретно за търговия със захар и олио. Съдът намира, че това обстоятелство е индиция за неправомерно поведение на дружеството; 4./ дружеството няма декларирани обекти – офиси, складове, собстВ.или наети. Предвид големите количества захар и олио, и последващата им преработка, съвсем логично, би следвало да се поставя въпросът – къде точно съхранява дружеството тези достаВ.стоки? 5./ дружеството не разполага и с никакви ДМА, включително и Т.портни средства; 6./ дружеството няма регистриран ЕКАФП, което обстоятелство също не може да бъде отминато незабелязано, тъй като всяко лице е задължено да регистри а и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги с издаването на фискална касова бележка, издадено от фискално устройство или издадена от ИАСУДТ. В Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални касови устройства са посочени и лицата, за които не е задължително да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез ФУ лице, а това са: - продажби във или от търговски обекти, специализирани само за вестници и списания; - продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни; -    продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги (квитанция, талон и др.), които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата, и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г.; - продажби на самолетни билети; - продажбата на вещи и извършването на услуги, свързани с осъществяването на религиозна, социална, образователна и здравна дейност от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията; - дейност на наемодатели - физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително отдаващите под наем складови помещения; - упражняване на занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон; - дейност на лица, упражняващи свободна професия; - продажби във или от търговски обекти, намиращи се в населени места с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположени във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите. В случая е очевидно, че „М.к. – 5“ ЕООД не отговаря на нито едно от цитираните по-горе условия, и предвид факта, че е търговско дружество с основна дейност търговия на едро с олио и захар, то, то е задължено да притежава надлежно регистриран касов апарат, с оглед надлежно регистриране на продажби в по-малки количества на едро, което е не е необичайна практика, а това е още една индиция за сделки, извършени с цел заобикаляне на данъчното законодателство от страна на РЛ; 7./ дружеството-жалбоподател не разполага с кадрови ресурс за изпълнението на доставките – няма регистрирани нито трудови договори, нито граждански, липсват данни за платени каквито и да било осигуровки или данъци за работници и служители.  

На следващо място, по отношение изложените твърдения от страна на жалбоподателя, че в конкретния случай той разполага с всички обстоятелства, които ЗДДС поставя за ползването на данъчен кредит – облагаема реална доставка, надлежно документиране и начисляване на данъка в предвидените в закона срокове, както и, че са налице и последващи доставки на процесните стоки. Твърди също така, че в хода на ревизията, независимо, че са изследвани Т.портните фирми, неправилно е твърдението, че доставките не са реални.

Тук е необходимо да се отбележи следното: - предвид констатираните пропуски в ППП – липса на място на приемо-предаване на стоките, липса на място на получаване на стоките в ЧМР, липсата на дата в тях, подпис и печат на получателя, наличието на различни градове като пунктове на разтоварване и място на получаване на стоките, както и непреведени документи и сертификати за качество с много различни дати, некореспондиращи с процесните фактури и Т.портни документи, съдът намира, че по никакъв начин не е доказано Т.портирането на стоките. Отделно от това, няма данни, а и не се твърди, че са налице транзитни продажби по смисъла на чл.329, ал.1 от ТЗ. При този вид продажба следва да са налице отношения между три страни - между продавача и купувача (продажбено правоотношение), в което страните се договарят продавачът да престира не на купувача, а на посочено от него трето лице, договор между купувача и третото лице, по който купувачът по първия договор е продавач, а третото лице е купувач; транзитното изпълнение се произвежда между лица, които не са в правоотношение помежду си, но то води до изпълнение и по двата договора. В конкретния случай не са предстаВ.документи-договори, Т.портни документи и заявки, документи за разплащане, доказващи наличието на транзитни продажби.

Отделно от това, буди недоумение как са Т.портирани стоките от разтоварни пунктове – С., С.З. и Нова Загора до П., при положение, че Т.портни средства, наети или собствени, липсват, както и жалбоподателя, така и у неговите доставчици. Липсва и кадрови ресурс за изпълнението на доставките – наличието на работна ръка за товарене и разтоварване, а отделно от това, по отношение доставките на олио и последващата му преработка от нерафинираното в рафинирано изисква наличието на специални съдове.

В този смисъл съдът намира, че е излишно преповтарянето на така констатираните в тези документи противоречия и липси на същестВ.реквизити в тях, но следва да се отбележи, че наличието на сочените реквизити е изключително важно за установяване на фактическото предаване на стоките.

С оглед на тези констатации, следва да се посочи, че в действащото право, относно понятието подпис е налице една-единствена дефиниция, съдържаща се в §1, т.82 от ДР на НАРЕДБА № 69 от 16.05.2006 г. за изискванията за добрата производствена практика при производство на ветеринарномедицински продукти и активни субстанции (Загл. доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г.), според която – “Подписан (подпис) е писменото удостоверяване на лицето, което е извършило определено действие или преглед. Това удостоверяване може да бъде под формата на инициали, пълно ръкописно изписан подпис, персонален печат или автентичен и обезопасен електронен подпис.

Съответно, според дефиницията, възведена в чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис – „Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.“.

Тези два текста са достатъчни, за да се направи извод, че функцията на подписа е да удостовери авторството на волеизявлението на конкретно физическо лице, съдържащо се в един документ, независимо дали той е частен или официален.

На следващо място, с оглед цитираните два нормативни текста и съобразно трайно сложилата се практика, подписът представлява саморъчно, стилизирано изписване на името на лицето или на съответна част от него, така че да е възможно неговото индивидуализиране. При това само положение, подписът може да осъществи своята функция, а именно да удостовери, че съответното волеизявление обективирано в един документ е именно на лицето, което го е подписало.

Парафът, при който липсват каквито и да е букВ.елементи, очевидно не може да индивидуализира лицето, което го е положило и съответно, не може да удостовери, че то именно е направило волеизявлението, което е обективирано в документа. При това положение, наличието не само на печат на съответното дружество, но и на подпис на лицето, приело стоката,  върху товарителниците, е достатъчно, за да се приеме, че конкретно лице, и то легитимиран представител на дружеството получател, е приело стоката по съответната СМR в мястото на нейното направление – Република Румъния.

В този смисъл следва да се отбележи също така, че правната уредба на международната товарителница е установена в КОНВЕНЦИЯ за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ /Ратифицирана с Указ №1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. - ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г. в сила за България от 18.01.1978 г./.

В приложното поле на Конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна /чл.1 от Конвенцията/.

Съобразно чл.4 от Конвенцията, договорът за превоз на товари се установява с товарителница. Според чл.9 от същата, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача. Съотнасянето на тези две разпоредби налага извода, че товарителницата удостоверява единствено облигаторното, превозно правоотношение и предаването на стоката на превозвача, но не и доставката на тази стока и предаването и на крайният получател. Ето защо, в чл.6 от Конвенцията, като необходим реквизит на CMR е посочено наличието на отбелязани – дата, място, подпис и печат на получателя. Казано с други думи, CMR сама по себе си, при липса на изрично напраВ.волеизявления в тази насока /дата, място и подпис на получателя/ не може да удостовери, предаването на конкретна стока на получател по ВОД в друга страна членка. За да се квалифицира един документ, като „Т.портен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка“ по смисъла на чл.45 т.2 б.„а“ от ДОПК, той следва да обективира  удостоверително волеизявление на неговия издател (скрепено с полагане на подпис), което пряко да свидетелства, че към момента на съставяне на документа (посочване на датата), стоката е вече получена на територията на другата държава (мястото, където стоката е приета в разпореждане). Казано с други думи, удостоверителното волеизявление трябва да свидетелства за факт, който е вече проявен. Ясно при това положение е, че една международна товарителница, може да е съставена в съответствие с изискванията на чл.6 от Конвенцията и да е редовно доказателство за сключването на договора за превоз на товари и за предаването на стоката на превозвача, но това следва да бъде при наличието на позитивно волеизявление от получателя за приемане на стоката, авторството, на което е да скрепено с неговия подпис, и с посочване на датата и мястото, на което това е станало, за да съставлява годно доказателство по смисъла на чл.45, т.2, б.„а“ от ППЗДДС, относно удостоверяване на факта, че стоките са получени в друга държава членка.

В конкретния случай, наред с всички останали реквизити на ЧМР, изричното изявление на търговците, посочени в товарителниците като превозвачи на стоката по процесните фактури, с  липсата на подпис на лицето, което е получило стоките, липсата на дата и място на получаване на стоката, както и печат на дружеството( което е констатирано на някои ЧМР, а на други – е наличен само печат на фирма), не дават основание да се приеме, че международните товарителници съставляват Т.портен документ, съдържащ удостоверително волеизявление, че стоките са получени на територията на друга държава членка, по смисъла на чл.45 т.2 б.„а“ от ППЗДДС.

Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като коректно и безпристрастно изготвено, на с него не се променят изводите на приходната администрация и това е така, тъй като от експерта е констатирано относно: 1./ доставките на „ВРР т.“ ЕООД, че в някои от ЧМР като получател е вписано „ВРР т.“ ЕООД и стоката е разтоверане в обект на това дружество в гр. Сфоия, но такъв няма регистриран, а от друга страна, стоката е получена в П., бул. „Брезовско шосе“ № 170 от „М.к. – 5“ ЕООД – това дружество също няма регистриран обект, още по-малко на Брезовско шосе. Каза се относно липсата на подпис в ЧМР на лицето получило стоката, както и остава отворен въпросът как е съставен ППП в гр. П.; 2./ относно доставки на „А. с.г.“ ЕООД, „Д.Е.“ ЕООД и „В.Е.“ ЕООД, предвид представените от РЛ документи, експертизата е установила несъответствия и разминавания в ЧМР и ППП, т.е.- както и органите по приходите. Повтарянето на същите, съдът намира за излишно. Така или иначе в хода на ревизията тези констатации не са опровергани и не са предстаВ.доказателства, подкрепящи твърденията на жалбоподателя за реалност на доставките.

Не може да бъде подминато и обстоятелството, че четвъртият доставчик „В.– Н т.“ ЕООД е свързано лице с дружеството-жалбоподател, както и дружеството превозвач – „ВНВ Т.“ ЕООД е свързано такова– собственик на капитала и управител на трите дружества е Владимир Златанов Владимиров.

На следващо място, предвид наличието на непреведени документи и сертификати за качество с различни дати, които изобщо не кореспондират с така издадените фактури, ППП и ЧМР, съдът споделя изводите на приходната администрация, че по никакъв начин не може да се извърши обвръзка на доставките с тези документи. Същите са общо посочени, с дати достатъчно по-рано издадени за съответните доставки, освен това същите са с произход С.– гр. Нови Сад, а самите доставки са осъществявани от Г. и Румъния.  Това противоречие също не е преодоляно в хода на съдебното производство.

Що се отнася до заключението на вещото лице по ССчЕ, че са налице последващи доставки, съдът намира, че чрез така поставените задачи на вещото лице жалбоподателя се стреми да докаже съответствие на стоките, но в случая не се касае до липсата на стоки, а до това, дали тези стоки са достаВ.именно от тези доставчици, за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Освен това, експертизата не дава отговор, че пакетираните стоки са именно тези, достаВ.от „ВРР т.“ ЕООД, „А. с.г.“ ЕООД, „Д.Е.“ ЕООД и „Вилан експрот“ ЕООД.   

Предвид посоченото, настоящият състав на АС-П. счита, че приходната администрация е процедирала правилно като е отказала правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Съгласно разпоредбите на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, едно регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.  С тази законова разпоредба законодателят е регламентирал като основно условие за наличието на право на данъчен кредит фактът на реалност на доставката и възникване на данъчното събитие.

ЗДДС регламентира изискване, според което това право е неразделно свързано с „получени стоки и услуги по облагаеми доставки”. Тълкуването на тази норма налага извода, че реалното извършване на облагаема доставка е задължително условие, абсолютна предпоставка за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. При липсата на тази предпоставка данъкът е начислен без основание или неправомерно, което съставлява хипотезата на чл.70 ал.5 от ЗДДС.

Наличието на реална доставка следва да бъде доказано, независимо че от формална страна са изпълнени останалите изисквания на чл.68 ал.1 от ЗДДС. Фактурата представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите, по които е отказан данъчен кредит, са издадени от посочените доставчици и, че са изпълнени формалните изисквания за отразяването им в дневниците им за продажби и в справките-декларации, тези фактури не доказват, че удостоверените с тях доставки на стоки са действително осъщестВ.и то конкретно от тези доставчици, т.е. съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност.

Именно поради това, при извършената ревизия органите по приходите са изискали документи и писмени обяснения не само от доставчиците, но и от самото ревизирано лице, което следва да притежава съответните документи и да представи съответните обяснения, тъй като то се явява получател по доставки на стоки, по които претендира данъчен кредит. Той обаче не е представил достатъчно и съответстващи  такива, за Т.портирането на стоките и тяхното предаване.

Анализът на всички събрани доказателства налага извода, че обосновано и правилно ревизиращият екип е приел, че процесните фактури не документират реално осъщестВ.доставки на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Това означава, че не е доказано настъпило данъчно събитие и основание за издаване на тези фактура. То, от своя страна, прави данъкът, отразен в тях, начислен неправомерно, и представлява изпълнен фактически състав на нормата на чл.70 ал.5 от ЗДДС.

Каза се, тези изводи не бяха опровергани и пред тази съдебна инстанция. Каза се също, че ангажираната ССчЕ – основна и допълнителна, не може да наведе съда на друг извод - същата почива единствено на документална проверка, а осчетоводяването на фактурите не може да формира извод за реалното осъществяване на процесните доставки.

След като по делото не е доказано фактурираните стоки да са достаВ.от издателите на фактурите, то правилно органите на приходната администрация са приложили  чл.70 ал.5 ЗДДС, който обхваща и процесния случай на издадени фактури без основание – без да е настъпило данъчно събитие по чл.25 ЗДДС като възраженията на жалбоподателя в тази насока не са основателни. Непредставянето на категорични доказателства за осъществяването на Т.порта/предаването на процесните стоки навежда на извод за липсата на действително осъществяване на разглежданите доставки.

Съгласно чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит и неговото упражняване има изискване получателят по доставката да разполага с фактура за доставката и доставката да е осъществена. Изводът следва от редакцията на текстовете. В този смисъл няма противоречие между уредбата на правото на приспадане на данъчен кредит в Директивата и ЗДДС. По чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която данъчно задълженото лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги. По чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС получателят, регистрирано по закона лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. Фактурите не са авансови, поради което втората хипотеза не е приложима в случая. И двете разпоредби изискват да е налице осъществена доставка, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Доводите  в насока на прилагане практиката на ЕСПЧ са неоснователни.

По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност, СЕО, в решение по дело С-152/02 г. приема, че, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура,  а и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11. Позоваването на решението на ЕСПЧ от 22.01.2009 г. постановено по д. № 3991/2003 г. по описа на същия съд неоснователно, тъй като в случая не се касаае до констатиране на неизрядност на доставчиците, по веригата, а до липсата на доставка изобщо.

В тази връзка е необходимо да се отбележи следното: - позоваването на практиката на ЕСПЧ, както и на тази на СЕС, не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС, да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е, осъществяване на доставката на стоки – така, както е в процесния случай. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице.

Предвид посоченото жалбата следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна предвид липсата на реалност на доставките по фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици.

При този изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 845.29 (пет хиляди осемстотин четиридесет и пет и 0.29) лв., определено съобразно чл.7 и чл.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.160 ал. 1 от ДОПК, П.ският административен съд, XI състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.к. 5“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „***, срещу Ревизионен акт № Р-16-1401358-091-02/21.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 12/09.01.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/– гр. П. при ЦУ на НАП, с който на търговеца са устаноВ.задължения за ДДС във връзка с отказан данъчен кредит в размер на 300 592.67 лв. и начислени лихви 30 935.77 лв.

         ОСЪЖДА „М.к. 5“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „***, да заплати на  Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.П. при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 5 845.29 лева, представляваща  възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд – С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                             Председател: