РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

   РЕШЕНИЕ

 

 

  № 1581

 

         гр. Пловдив, 05.10. 2017 год.

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 890 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.с чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на Д.З.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.С.В. против Заповед №ЗСП/Д-РВ/548/25.01.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ - Пловдив, потвърдена с Решение №16-РД04-0127/27.02.2017г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” /РДСП/ - Пловдив, с която му е отказано отпускане на еднократна помощ при инцидентно възникнали потребности, съгласно чл.16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, считано от 01.01.2017г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от съда и отпускане на социална помощ в искания смисъл. Твърденията са, че в случая са налице законоустановените предпоставки за отпускане на претендираната еднократна помощ, която незаконосъобразно му е отказана с процесния административен акт. Сочи, че от мотивната част на заповедта не става ясно как административния орган е преценил и определил, че спрямо жалбоподателя не са налице законовите предпоставки за предоставяне на заявената еднократна помощ при инцидентни нужди, което органът е следвало да извърши по разумен начин, добросъвестно и справедливо съобразно целта на закона, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Посочено е, че с молбата си за отпускане на еднократна помощ, жалбоподателят е посочил, както предстояща операция на окото, така и нужда от социално битов характер, включително и закупуване на лекарства ежемесечно, по което няма произнасяне.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с назначения служебен защитник адв.В.. Поддържа жалбата си. Моли да бъде отменена оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция “Социално подпомагане“  - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, като се присъди и следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от административния орган при постановяване на оспорения административен акт.

Административен съд – Пловдив, като прецени доказателствата по делото,  приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление - декларация вх.№ЗСП/Д-РВ/548/16.01.2017г., подадено до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив, жалбоподателя Д.З.Д. е поискал отпускане на еднократна помощ за „операция на лявото окото” и „нужда от социално битов характер, включително и закупуване на лекарства ежемесечно“, като е декларирал  индивидуализиращите го данни и данните относно жилището, което обитава, собственост на „жилфонд“. Посочил е, че е пенсионер, неженен, вписал е брутните си доходи на семейството през предходния месец в размер на 137 лв., а в графа „здравословно състояние” е декларирал, че е с 50 % трайно намалена работоспособност, съгласно ЕР на ТЕЛК. Приложил е медицински документи и фактури от закупени лекарствени средства.

По постъпилото заявление-декларация от социални работници при Дирекция „Социално подпомагане” - Пловдив е изготвен Социален доклад с дата 25.01.2017 г., в който е направено предложение за отказ за отпускане на поисканата еднократна помощ, като е посочено, че заявителят не отговаря на условията на чл.16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане/ППЗСП/ - няма инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства.

С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСП/Д-РВ/548/25.01.2017г., издадена на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - Пловдив е отказал на Д.З.Д. отпускането на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, с мотив, че еднократната помощ по чл.16 от ППЗСП не е право, а правна възможност, която се отпуска при непредвидени, инцидентни събития, възникнали към момента на подаване на заявлението – декларация, но не и ежегодно подпомагане с финансови средства за едно и също събитие. Посочено е още, че смисълът на чл.16 от ППЗСП не е да възстановява направени ежемесечни разходи за лекарствени продукти, а подпомагане на лица при инцидентна необходимост.

Заповедта е връчена на оспорващия срещу подпис на 01.02.2017 г. и обжалвана по административен ред с депозирана на 06.02.2017 г. жалба вх.№1604-94Д-00-1054 от същата дата.

С Решение №16-РД04-0127/27.02.2017г. Директорът на РДСП – Пловдив е потвърдил обжалваната пред него заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив, излагайки фактически и правни съображения, аналогични на изложените в оспорената заповед. Видно от приложеното по делото известие за доставяне (лист 51) решението е връчено на неговия адресат на 16.03.2017г.

По делото е приложен лист за изследване на болен за очна операция (лист 42 гръб); служебна бележка от „МБАЛ Тримонциум” ООД от 09.12.2016г., гр.Пловдив, в която е посочено, че Д.З.Д. е планиран за операция на 23.01.2017г. с диагноза: „Начална старческа катаракта“ (лист 44), както и че вътреочната леща, която ще му бъде имплантирана е на стойност 850 лв.; касови бележки за закупени лекарства; експертно решение на ТЕЛК № 1284/063 от 11.04.2014г., видно от което лицето е с 50% трайно намалена работоспособност със срок до 01.04.2015г.

Жалбата срещу оспорената в настоящото производство заповед е депозирана директно в съда, а не чрез административния орган, на 30.03.2017г., т.е. при спазване срока за обжалване по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Изчерпан е задължителният ред за административно обжалване на заповедта пред Директора на РДСП – Пловдив.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

В случая на първо място следва да се констатира, че оспореният административен акт, е постановен от компетентен орган – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Пловдив, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл.13, ал.2 и 3 от ЗСП, като е издаден в изискуемата от закона форма, съгласно чл.59 от АПК. Процесната заповед, е издадена в хода на проведено административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 13, ал.3 от ЗСП, административен акт – отказ за отпускане на еднократна помощ на Директора на Д ”СП” - гр.Пловдив. Не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на Д „СП“ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията в тази насока.

По делото не съществува спор относно фактите, като спорът е от правен характер, и се свежда до законосъобразността на постановения отказ за отпускане на еднократна помощ при инцидентно възникнали потребности, с оглед липсата респективно наличието на законоустановените предпоставки, съгласно чл.16 от ППЗСП.

В случая, с оглед правилното разрешаване на текущия административноправен спор, следва на първо място да се съобразят разпоредбите на следните нормативни текстове :

В разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП са изброени видовете социални помощи - месечни, целеви и еднократни. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗСП предвижда, че социални помощи ce отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние З. семейното пoложение: 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Съответно, размерът на еднократната помощ е предоставен на оперативната самостоятелност на  административния орган и се преценява във всеки отделен случай, но не може да надвишава петкратния размер на гарантирания минимален доход, определен от Министерския съвет.

Няма спор между страните по делото, и то е видно от самото заявление-декларация, че в случая, жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната еднократна помощ, за „предстояща операция на лявото окото”,  която без всякакво съмнение съставлява здравна потребност на лицето по смисъла на чл.16,ал.1 от ППЗСП, като същевременно в заявлението-декларация е посочено и „нужда от социално битов характер, включително и закупуване на лекарства ежемесечно“.

Видно от разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗСП, предпоставка за възникване на правото на еднократна социална помощ по смисъла на посочения нормативен текст, е всяка жизненоважна потребност на лицето, включително здравна такава, но такава потребност, която е възникнала „инцидентно”. Като инцидентно възникнали могат да се охарактеризират онези потребности, които настъпват внезапно и неочаквано, в резултат на непредвидими обстоятелства и които са в отклонение от обичайния начин на живот и бит на човека. Казано с други думи, за да бъдат изпълнени условията на чл.16, ал.1 от ППЗСП, е необходимо към момента на подаване на заявлението-декларация да са налице обстоятелства, които лицето не е очаквало или не е могло да предвиди.

В настоящия случай такива обстоятелства не се установяват от събраните по делото доказателства. Не може да се приеме, че диагностицираното заболяване на жалбоподателя – „Начална старческа катаракта”, съгласно Служебна бележка от „МБАЛ Тримонциум“ ООД(лист 44) се характеризира с внезапност и инцидентност, както по отношение на неговото възникване, така и по отношение необходимостта от оперативното му лечение, което не се извършва неочаквано за пациента, а след предварително заявено негово желание. В случая видно от въпросната служебна бележка заболяването е установено през годината, предхождаща годината на подаване на заявлението - декларация, за което е планирана операция на 23.01.2017г., като към момента на подаване на заявлението за отпускане на социалната помощ(16.01.2017г.) операцията, както е посочено в и самата декларация е предстояща.

Както правилно е приел административния орган, в разпоредбата на чл.16 от ППЗСП е предвидено не право, а правна възможност за еднократна помощ, която се отпуска при непредвиден събития от инцидентен характер, възникнали към момента на подаване на заявлението – декларация, както и че смисълът на чл.16 от ППЗСП е подпомагане на лица при инцидентна необходимост.

Сочените от оспорващия обстоятелства за отпускане на исканата помощ както бе посочено по-горе в настоящото решение, не настъпват нито внезапно, нито неочаквано, нито пък са резултат на непредвидими обстоятелства.

Доколкото доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е върху оспорващия, с оглед общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, а в настоящия случай същият не доказа по безспорен начин, че настъпилата потребност от оперативно лечение е внезапна, непредвидима, неочаквана или извънредна за него, то не може да се приеме, че същата попада в приложното поле на чл.16, ал.1 от ППЗСП. В този смисъл правилно решаващия орган в своето решение е посочил, че в хипотезата на цитираната правна норма е визирано инцидентното възникване на посочените потребности, а не инцидентната липса на средства за тяхното посрещане.

Изложеното по - горе е относимо в пълнота и по отношение на заявените потребности от социално битов характер, включително и закупуване на лекарства ежемесечно. В случая от естеството на потребностите, за чието покриване е поискана помощта е видно, че се касае за постоянни ежемесечни потребности и съответно - постоянно необходими разходи за покриването им, но не и за инцидентни, внезапни и непредвидими такива по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.16,ал.1 от ППЗСП.

Настоящия съдебен състав не поставя под съмнение обстоятелството, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, включително и за лекарствени средства, но намира, че тази потребност не е с инцидентен характер по смисъла на чл.16,ал.1 от ППЗСП.

Изложеното по - горе обосновава извода на този съд, че за жалбоподателя не са налице законоустановените предпоставки за отпускане на еднократна помощ при инцидентно възникнали потребности,  съгласно чл.16 от ППЗСП, и като е постановил резултат в тази насока Директорът на Дирекция „СП“ - гр.Пловдив е издал оспорената заповед в  съответствие със закона, и е постановил законосъобразен акт, който следва да остане в сила, а жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на Дирекция “Социално подпомагане” Пловдив се дължи възнаграждение за юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт се изчерпва със становище по съществото на спора, както и казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.З.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.С.В. против Заповед №ЗСП/Д-РВ/548/25.01.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ - Пловдив, потвърдена с Решение №16-РД04-0127/27.02.2017г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” /РДСП/ - Пловдив, с която му е отказано отпускане на еднократна помощ при инцидентно възникнали потребности, съгласно чл.16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, считано от 01.01.2017г.

ОСЪЖДА Д.З.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция “Социално подпомагане” Пловдив, сумата в размер на 100лв. /сто лева/, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: