Р Е Ш Е Н И Е

№ 1265

гр. Пловдив, 14.07. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, V-ти състав в публично заседание на 21.06.2017 година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ БОТЕВ                                                                                                  

при секретаря В. Комитова, като разгледа докладваното адм. дело № 951 по описа за 2017 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 160 от ДОПК.

Жалбоподателят  “***” ЕООД, ЕИК по ЗТР - БУЛСТАТ ***, адрес за кореспонденция: гр. ***, представлявано от С.Д. обжалва РА № Р-16001316004168-091-001/09.01.2017 г. частично потвърден в обжалваната част с Решение № 131/15.03.2017 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив за установено данъчно задължение по ЗДДС на стойност 88 898.03 лв., ведно с начислените прилежащи лихви в размер на 9 078.97 лв. Твърди се, че издадения РА е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, като същия не държи сметка за множеството събрани в хода на ревизията и относими писмени доказателства, както и за доказаната последваща реализация, а е мотивирал извода за липса на доставка с общи и формални аргументи. Обсъдени са детайлно доставките извършени от „***” ЕООД, от „***” ***”, от „*** ***” ЕООД, от „***” ЕООД. Твърди се, че оспорения РА е напълно необоснован и в частта за приетата „абсолютна симулация”, както и че същият е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се незаконосъобразност и необоснованост на изводите на ревизиращия орган във връзка с доставките, извършени към „Морски дарове – 2009” ЕООД, като ревизиращия орган не е признал издадените кредитни известия и е признал, че данъка по процесните фактури от 03.12.2015 г. и 17.12.2015 г. е дължим. Излагат се подробни съображения в този смисъл в представени по делото писмени бележки. Цитира се и практика на СЕС, като в крайна сметка се иска отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът - Дирекция “ОДОП” гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юк. Д.   в представената писмена защита / л. 632/ оспорва  жалбата като неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспореното решение на контролния административен орган, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил и частично отменил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства  и изложеното в Решение № 131/15.03.2017г.  на Директора на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив намира за установено следното от фактическа  страна:

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК.

Ревизията е възложена със ЗВР № 16001316004168-020-001 от 21.06.2016 г., изменена със ЗВР № 16001316004168-020-002 от 26.09.2016 г. за установяване задълженията на дружеството за корпоративен данък за период 01.01.2015г. до 31.12.2015г., както и по ЗДДС за периода 01.09.2015г. до 31.05.2016г.

Ревизионният доклад / л. 238, том 2/ и ревизионният акт  / л. 220/ са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119 ал.3 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.118, ал.2 ДОПК във връзка с чл.7, ал.1, т.4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, само на това основание.

Извършената на „***” ЕООД ревизия, относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща данъчните периоди от 01.09.2015 г. до 31.05.2016 г.

Спрямо „***“ ЕООД е извършена е Проверка за установяване на факти и обстоятелства, резултатите от която са  обективирани в Протокол № П-16001316024177-073 001/27.05.2016 г., присъединен с Протокол №Р-16001316004168-ППД-001/20.09.2016г.(л.322, том 2).

В констативната част на Протокол № П-16001316024177-073 001/27.05.2016 г. е описано, че извършваната дейност на РЛ, съгласно обяснения на управителя на дружеството е производство на ел.енергия, рибовъдство, РАС система и предприятие за преработка на риба. Дейността се упражнява в обекти в с. Баня. При извършена справка е констатирано, че ЗЛ притежава 3 регистрирани фискални у***ства, както и че към момента на проверката„***“ ЕООД има регистрирани 17 броя действащи трудови договори с КИД 0322, „Развъждане и отглеждане на риба и други водни организми в сладководни басейни“ и 3511 „Производство на електрическа енергия“.

С жалбата срещу РД от РЛ е представен трудов договор № 9/08.10.2013 г. за назначаване на  Вълко Радков на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“. Представен е и договор за наем от 01.09.2014, сключен между „СОЛАР ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД и „***“ ЕООД на автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СА4429ХС за срок от 3 год. Уговорената  месечна наемна цена е 960,00 лв. Представено е също удостоверение за регистрация на обект за производство на храни № 6045/19.12.2013 г. за обект „предприятие за преработка на риба“.. От РЛ са представени също виза на обект „стопански двор“ ; свидетелство за регистрация на товарен автомобил ИВЕКО 180, с рег. **, собственост на „***“ ЕООД, както и дневник за продажби на дружеството.

В хода на ревизионното производство е установено, че е извършена корекция в размера на ползвания от дружеството данъчен кредит по документи, издадени от следните доставчици:

От доставчика „***“ ЕООД, гр. Панагюрище, с ЕИК по ЗТР/Булстат 112532389, а именно:

-  фактура №  1000001256/30.09.2015 г. с данъчна основа - 50 760,70 лв. и начислен ДДС в размер на 10 152,14 лв. с предмет на доставката „Материали съгласно приложен опис“;

-  фактура №  1000001258/13.11.2015 г. с данъчна основа - 8 470,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 694,00 лв. с предмет на доставката 770 бр. дъски;

-  фактура №  1000001259/07.12.2015 г. с данъчна основа - 312 500,00 лв. и начислен ДДС в размер на 62 500,00 лв. с предмет на доставката „Стоки съгласно опис“;

-  кредитно известие № 1000001260/01.02.2016 г. с данъчна основа /-/ 116 766,54 лв. и сторниран ДДС /-/ 23 353,31 лв., издадено към фактура № 1000001259/07.12.2015 г. с посочено основание „Стоки по приложен опис“.

От приходната администрация е констатирано, че „***" ЕООД е регистриран по реда на ДОПК на 09.03.2001г. и по 3ДДС, считано от 29.05.2001 г.  При проверка в информационната система на НАП, е установено че „***' ЕООД има деклариран следния обект: Производствен обект в с. Долно Сахаре, общ. Павел Баня, обл.Стара Загора. РЛ  е декларирало и наличие на склад в сграда: гр. Панагюрище, ул. ** №1.

При извършена справка в ПП "Фискални у***ства с дистанционна връзка" е установено, че „***“ ЕООД е притежавало регистрирано с дистанционна връзка фискално у***ствo/дерегистрирано на 26.06.2012 г.  в обект: друг обект за настаняване" в гр. Царево, общ. Царево, К.К. Нестинарка, ПБ Копривщица.

При проверка в информационния масив на НАП е установено също, че дружеството е декларирало основен предмет на дейност КИД 2712 "Производство на апарати за управление и разпределение на електрическа енергия", като е посочено, че информация е взета от подадена от лицето ГДД за 2015 г.

Във връзка с Искане с № П-16001316035026-040-001/25.02.2016 г. с писмо с вх. № 7529/24.03.2016 г.  от „***“ ЕООД са представени:  копия на фактури „за предходен доставчик на продадените стоки“ (л.300),, както и договор от 11.06.2004 г., сключен между „Енергоинвестинжинеринг“ ЕООД и „***“ ЕООД с предмет продажба и прехвърляне на собствеността на задбалансови актив (транспортни средства), описани в договора.

Във връзка с изпратено ИПДПОЗЛ № 16001316039800-040-001 от 09.03.2016 г (л. 341, т. 2), връчено наА.К., с писмо с вх. № 7160.21.03.2016 г. са представени следните документи: Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за периода м.септември-м.декември 2015г.; Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за м.септември 2015г..; Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за м.октомври 2015г.; Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за м.ноември 2015г. ; Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за м.декември 2015г.; Хронологичен опис на счетоводна сметка 702, 703 и 707; Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка 302 „Материали" за периода от м. януари до м.декември 2015г.; Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка 304 „Стоки" за периода за м.декември 2015г.; Дневник на сметка 601, с аналитични сметки с движение за периода месец септември до месец декември 2015г.; Съставен е Протокол за извършена насрещна проверка № 16001316039800-041-001 от 30.03.2016 г. (л.344).

Представени са също копия на 4 бр. фактури издадени на „***" ЕООД ЕИК ***, както следва:

-  ф-ра №1000001255/30.09.2015 г.,  предмет на доставките „Ел.енергия" с ДО 579.45лв. и ДДС 115.89лв.; ф-ра № 1000001258/13.11.2015г., предмет на доставките „Дъски" с ДО 8470.00лв. и ДДС 1694.00лв.; ф-ра №1000001259/07.12.2015г., копие на опис към фактурата на стойност 312 500 лв. Предмет на доставките са стоки по опис с ДО 312500,00лв. и ДДС 62500,00лв.

Представени са също копие на Договор № 06/07.12.2015 г. между „***-инвест“ ЕООД и „***“ ЕООД с предмет доставка на материали и оборудване по приложена оферта – спецификация, със срок на доставката 31.01.2016 г. Общата стойност на доставката, съгласно чл. 7, ал.2 от договора е 312500,00 лв. Представен е и Анекс към договора от 07.12.2015 г., в който е описано, че тъй като предоставянето на стоките по договора не е извършено в срок, страните се споразумяват договора да бъде прекратен, без страните да си дължат неустойка. Описано в Анекса е, да се издаде кредитно известие към фактурата за доставка на недоставени стоки, с което се слага край на отношенията на страните по договора, като плащането

-  ф-ра №1000001256/30.09.2015 г., копие на опис към фактурата и копие на приемо-предавателен протокол на стойност 50 760,70 лв., подписан от двете страни. Относно ППП е констатирано от органите по приходите, че същият е без дата. Предмет на доставките са материали съгласно опис с ДО 50760,70лв, и ДДС 10152,14лв.;

Представени са и писмени обяснения от управителя на „***“ ЕООД , в които е посочено, че по представените фактури все още няма разплащане, „..тъй като „***“ ЕООД не е предоставил сметка. Транспорта на стоките е за сметка и с превозно средство на купувача. Стоките са натоварени от склад на „**“ № 1 в гр. Панагюрище. Стоките са закупени от предишен доставчик през 2002 г.-2003 г….“. Описано е, че се представя приемо-предавателен протокол за предадените на купувача стоки за периода 09.2015 г. до 12.2015 г. Относно наличната база и техника е писано, че „***“ ЕООД притежава сграда в гр. Панагюрище, ул. „**“ № 1, където има склад и част от материалите са в тази сграда. Превозните средства са бракувани, като номерата са в счетоводството. Същите не могат да се отпишат в КАТ, понеже са запорирани от НАП. Декларирано е също, че при продажбата на стоки „***“ не се ангажира с превоз на товарачи.

Представени по преписката са също:

- Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за периода м. септември-м. декември 2015г

- Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за м.септември 2015г.

- Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за м.октомври 2015г.

- Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за М.ноември 2015г.

- Оборотна ведомост за синтетични сметки и подсметки за м.декември 2015г.

- Хронологичен опис на счетоводна сметка 702, 703 и 707.

- Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка З02 "Материали" за периода от м.януари до м.декември 2015г.;

- Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка 304 "Стоки" за периода за м.декември 2015г.;

- Дневник на сметка 601, с аналитични Сметки с движение за периода месец септември до месец декември 2015г.

В хода на ревизията е констатирано, че „***' ЕООД е включил в дневника за продажби и в СД за м.02.2016г. кредитно известие с получател „***' ЕООД, както следва: ф-ра № 100001260/01.02.2016г. КИ                ДО - 116766,54 и ДДС -23353,31лв. Констатирано е също, че заварено копие на КИ № 1000001260/01,02.2016г. не е представено за целите на извършената на „***“ ЕООД ревизия.  Прието е за установено, че в известието не са отразени съществени реквизити, включително не е отбелязано основанието, наложило неговото издаване.

Възприето е още, че само по ф-ра №1000001256/30.09.2015 г. е представен приемо-предавателен протокол, като по другите фактури не са представени допълнителни документи за тяхното предаване на купувача. В представеното писмено обяснение не става ясно, кои стоки/материали се съхраняват при доставчика.

С жалбата срещу РД от РЛ е представен и Приемо-предавателен протокол към фактура № 100001260/01.02.2016 г. и пътен лист от същата дата, които не са описани от приходната администрация. ( 49).

Представени от РЛ са също и фактури, с получател „***“ ЕООД за доставка на стоки, както и договор за продажба от 04.03.2004 г., сключен между „Енергоинвестинжинеринг“ ЕООД и „***инвест“ ЕООД с предмет продажба и прехвърляне на собствеността върху описани в договора краткотрайни материални активи. (л.55 и сл.).

   Представен е още и пътен лист № 086617/30.09.2015 г. с маршрут с. Баня-Панагюрище-Копривщица; Копривщица- с. Баня.

На следващо място от приходната администрация е установено, че не става ясно кои стоки/материали се съхраняват при доставчика. Направен е извод, че видно от представената оборотна ведомост „***" ЕООД не е отразило задбалансово стоки/материали на отговорно пазене, както и че дружеството не е дало отговор и каква е цената за отговорното пазене. Не са представени и доказателства за извършени разплащания между страните.

При извършена инвентаризация на активите на „***“ ЕООД, документирана с протокол № 697483 от 24.03.2016 г., не са установени наличности на стоки след съставеното кредитно известие № 100001260/01.02.2016 г., издадено към фактура № 1000001259/07.12.2015 г. от „***“ ЕООД. В тази връзка са съставени Протоколи за извършена проверка № АА138331/12.04.2016 г. и АА 138335 /14.04.2016 г.; №0193605/28.03.2016 г. (409).

Приложена по делото е и Декларация от С.Д.-управител на „***“ ЕООД относно получените доставки от „***“ ЕООД, в която са декларирани следните обстоятелства:

-По фактура № 1000001256/30.09.2015 г. материалите по опис са доставени и от тях се произвеждат прекъсвачи за бормашини, находящи се в Копривщица, ул. Х.Н. Палавеев“ №139;

- По фактура № 1000001258 – дъски са получени и се намират в с. Баня, стопански двор, цялата част от тях са вложени в подпокривното пространство на цех за преработка.

-По фактура № 1000001259-стъклена мозайка е получена и се намира в **.Транспортирани са от Панагюрище, с транспорт Форд – транзит  на „***“ ЕООД с шофьор С.Д.. Фордът е под наем от „Солар инвест груп“ ЕООД.

Декларирано е, че „…Останалата стока не е получена и сделката е развалена, за което има издадено кредитно известие….“

С възражението срещу РД от РЛ е представен ППП от 13.11.2015 г., с предмет „дъски“, на стойност 8470 лв. и пътен лист № 0866637/13.11.2015 г., с маршрут „Панагюрище-с. Баня“(л.128).

В хода на ревизията, при проверка в Търговския регистър от приходната администрация е установено, чеР.Г.Д.е собственик на ***" ЕООД до 28.11.201Зг., когато прехвърля фирмата на т.х.х.с ЕГН: **********- управител при него на същата фирма от 2012г., а той от своя страна я прехвърля на 24.04.2015г. на.

С Протокол № Р-16001316004168-П73-001 от 22.11.2016 г. е присъединено досието на „***“ ЕООД във връзка с извършена ревизия на „Фишбон“ ЕООД (л.261).

В тази посока е приложен Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001316035026-141-001/25.03.2016 г. на „***“ ЕООД във връзка с извършена ревизия на „Фишбон“ ЕООД. (л.263)

Видно от представените документи е сключен договор № 01/05.08.2015 г. между „***-инвест“ ЕООД и „Енерго метал-2000“ ЕООД с предмет доставка на материали и оборудване по приложена оферта - спецификация.

Съгласно чл. 5.1. от договора договорените материали и оборудване се предават и приемат на Възложителя в срок не по късно от 31.08.2015 г. Към договора е подписан и Анекс от 05.10.2015 г. към Договор № 01 от 05.08.2015 г., съгласно който страните се споразумяват да прекратят подписания между тях договор, тъй като разплащането по договора не е извършено в срок, като страните не си дължат неустойка.

Изрично е уговорено, че следва да се издаде кредитно известие към фактурата за доставка, „ ..с което се слага край на отношенията на страните по този Договор..“.

От приходната администрация е прието, че „…„*** Инввст"ЕООД е фактурирал същата стока на „Енерго Метал 2000"ЕООД и след като я сторнира е фактурирана на „***"ЕООД…..“

В Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001316035026-141-001/25.03.2016 г. на „***“ ЕООД е отразено, че съгласно представено писмено обяснение от представител на дружеството, при продажбата на стоки „***“ ЕООД не се ангажира с превоз и товарачи. Описано е, че с придружителното писмо за представяне на документи е посочено, че няма осчетоводяване на плащанията и няма извършено плащане.

   Налични по преписката са и инвентарна книга на „***“ ЕООД, дневник сметки 411, 303 и 304 ,704.

Във връзка с  изпратено  ИПДПОТЛ № Р-16001316004168-041-001/18.10.2016г. до  А.Г.К. (л.518) по ел. поща са получени: Ф-ра №10..0615/31.08.2009г. получател:"***"ЕООД с доставчик „Миксера" ЕООД; Ф-ра №10..0364/18.12.2008г, получател:"***"ЕООД с доставчик „Миксера" ЕООД;Ф-ра №10..0372/29.12.2008г. получател:"***"ЕООД с доставчик „Миксера" ЕООД; Ф-ра №10..0378/10.01.2009г. получател:"***"ЕООД с доставчик „Миксера" ЕООД;Ф-ра №10..0386/20.01,2009г. получател:"***"ЕООД с доставчик „Миксера" ЕООД;Ф-ра №10..0396/16.02.2009г. получател:"***"ЕООД с доставчик „Миксера" ЕООД;Ф-ра №10.0436/01.04.2009г. получател:"***' ЕООД с доставчик „Миксера" ЕООД;Ф-ра №10..0580/17.07.2009г. получател:"***"ЕООД с доставчик „Миксера" ЕООД; Ф-ра №10..0373/06.01.2009г. получател:"***"ЕООД с доставчик „Миксера" ЕООД;Ф-ра №10..0585/24.07.2009г. получател:"***"ЕООД с доставчик „Миксера" ЕООД; ***"ЕООД е с МОЛ собственикР.Г.Д.- син на С.Д.; Ф-ра №10..0030/07.01,2010г. получател:"***"ЕООД с доставчик „*** ***" ЕООД с МОЛ собственикР.Г.Д.- син на С.Д.; Ф-ра №10.. 1259/07.12.2015г. и ф-ра № 1258/13.11.2015 г., ф-ра № 1260/01.02.2016 г., с описи към тях, с получател: „***"ЕООД с доставчик „***"ЕООД със собственик Р.С.; Ф-ра №10.. 1256/30.09.2015г. получател: „***"ЕООД с доставчик „***"ЕООД със собственик Р.С.; Ф-ра №0..01405/17.09.2012г. получател: "***"ЕООД с доставчик „Р.К.П" ООД; Ф-ра №0..01490/06.12..2012г. получател: "***"ЕООД с доставчик „Р.К.П" ООД Ф-ра №070..04868/10.09.2007г. получател: "***"ЕООД с МОЛ Г.Д., с доставчик „**" АД; Ф-ра №0..01939/28.11.2007г. получател:"***"ЕООДс доставчик „**" ЕООД; Ф-ра №0..03662/31.07.2006г. получател:"***"ЕООД с доставчик „**" АД; Ф-ра №0.,00163/30.07.2007г получател:"***'ЕООД с доставчик „**" АД; Ф-ра №0..00179/17.08.2007г. получател:"***"ЕООДс доставчик „**" АД; Ф-ра №0..00219/28.09.2007г. получател:"***"ЕООД с доставчик „**" АД; Ф-ра №0. 00117/31.05.2007г. получател:"***"ЕООД с доставчик „**" АД; Ф-ра №0..02078/21.04.2015г. получател:"***"ЕООД с доставчик „**" АД; Ф-ра №0..01483/19.09.2012г. получател:"***"ЕООД с доставчик „**" АД; Ф-ра №0..04125/19.02.2004г, получател:"***"ЕООД с доставчик „**" АД; Ф-ра №0..04127/20.02.2004г. получател: "***"ЕООД с доставчик „**" АД; Ф-ра №0..00332/01.12.2004г. получател: "***"ЕООД с доставчик „**" ЕООД; Ф-ра №10..1774/11.12.2007г. получател: "***"ЕООД с доставчик „**"ЕООД; Ф-ра №00.0035/28.02.2007г. получател:"***" ЕООД с доставчик „***"АД;  Ф-ра №4..149442/10.08.2012. получател:"***"ЕООД с доставчик „“**“ ООД" ЕООД Изпратени са платежни документи и описи (л. 518 и сл., т. 2)

В хода на ревизията е констатирано, че  фирма :"***"ЕООД е прехвърлена на Р.С., а лицето заявява, че дори не знае с какво се занимава тази фирма.

Прието е, че „…Издават се фактури, КИ, договори и се осчетоводяват. Подават се справки декларации по ЗДДС, представят се документи и обяснения от името на Р.С., който е неграмотно лице от ромски произход.

Представено е също писмено обяснение от А.Г.К., подписано от нея и собственика на "***" ЕООД - С.Д. - "Във връзка с покупките по Ф-РИ № 1000001256/30.09.2015г. № 1000001258/13.11.2015г. и 1000001259/07.12.2015г. предходните доставчици на фирма "***" ЕООД, не мога да представя поради това, че нямам документи за на тази Фирма. Мога да Ви направя само исканата от Вас справка по фактурите. Счетоводител на "***" ЕООД за този период съм аз." Представени са и две справки: Справка по количество и стойност на всички фактури, касаещи ф- ра № 100...0615 от 31.08.2009г. и Справка по количество и стойност на ф-ра №10..01259/07.12.2015г.и КИ№10..01260/01.02.2016 г. (л. 549).

В отговор на изпратено ИПДПОЗЛ №П-16001316171227-040-001/27.09.2016г.,(л.586) от „***“ ЕООД е представена една фактура за предходен доставчик № 100...0615 от 31.08.2009г., като в нея е описано стъклена мозайка, мрежа, лепило, инструменти за мозайка и са сторнирани фактури от 2008г. и 2009г., като общата сума на тази фактура е със стойност 0.00лв. Фактурата е окончателна и е издадена по 8 бр . фактури за извършено авансово плащане. От органите по приходите е прието, че  за другите доставки към „***" ЕООД не са представени доказателства за произхода на стоките.

Съставен е Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001316171227-141-001/06.10.2016 г. (л. 584) Представено е също и писмено обяснение от Р.М.С., който е заявил следното:  „дал съм личната карта на някакъв човек и са ми прехвърлили фирмата, нямам документи. Търсят ме и други от НАП. Тази фирма от Панагюрище не я знам с какво се занимава." (л.587).

Във връзка с ИПДПОЗЛ № 16001316024177-040-001/ 15.02.2016 г. (л.474) от РЛ са изпратени копия на фактури за получени доставки, договор за доставка, разпечатка на счетоводна сметка, оборотни ведомости за синтетични сметки и подсметки за периода 01.10.2015 г.-31.10.2015 г.,  и договор за наем. Посочено е, че по издадените фактури няма разплащане, стоката се съхранява от „***“ ЕООД до извършване на превоза от „***“ ЕООД, не са извършвани транспортни услуги. Посочено е също, че превозът ще се извърши от „***“ ЕООД. (л.443), както и че не е извършено товарене на стоките.

От РЛ е депозирано и писмено обяснение от 29.02.2016 г. от С.Д.-Управител на РЛ, в което е заявено, че дейността на фирмата през 2015 г. е производство на ел. енергия, рибовъдство в РАС система и предприятие за преработка на риба. Дружеството притежава обекти в с. Баня и гр. Панагюрище, във връзка с което са приложени Нотариални актове. (л.473).

При анализ на документите от приходната администрация е прието, че е налице противоречие между представените писмени обяснения и осчетоводяването на ф-ра №1000001258/13.11.2015г. издадена от „***" ЕООД, а именно: „

-  …В представените писмените обяснения проверяваното лице декларира, че стоките се съхраняват при доставчика - „***' ЕООД.

-  КИ е с предмет на доставката „Стоки по опис", с ДО 116766.54ЛВ. и ДДС в размер на 23353.00лв. При извършен преглед на представена оборотна ведомост е видно, че по дебита на счетоводна сметка 304 „Стоки" кредитното известие е осчетоводено със знак минус, но стойността е в размер на 142303,14лв. Налице е разминаване в стойностите на представеното КИ и взетите счетоводни справки, което води до по-ниска стокова наличност по счетоводни данни.

-  От представените счетоводни справки - дневник на сметка 401 „Доставчици", „***" ЕООД е извършил следната счетоводна операция: Д-т 601 на К-т 401, т.е. материалите са предадени за употреба. Видно от представената оборотна ведомост към 30.11.2015г., сметка 601 „Материали" в края на периода 30.11.2015г. е с нулеви салда, т.е. материалите са вложени в производството.….“

Прието е също, че не са представени съпътстващите доставките документи: -товарителница с данни за изпращач и превозвач, адрес на натоварване и адрес на разтоварване, количество и наименование на товара, превозващ автомобил, дата и час на натоварване и разтоварване, както и задължителните към товарителницата известия за доставка, нито приемо-предавателни протоколи за предадените от страна на доставчика стоки.

Ревизиращият екип е направил обсъждане на представените от страна на „***“ ЕООД документи, в резултат на което на основание на чл.71, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.114 от същия закон и на основание чл.6 и чл.9 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ап.2, чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл.69, ап.1, т.1 от ЗДДС е направен извод, че не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „***" ЕООД включени в дневник за покупки за ревизираните периоди по следните фактури: ф-ра № 100001256/30.09.2015г. материали ДО 50760,70 и ДДС 10152,14лв.; ф-ра № 100001258/13.11.2015г. дъски ДО 8470,00 и ДДС 1694,00лв.; ф-ра № 100001259/07.12.2015г. стоки ДО 312500,00 и ДДС 62500,00лв.

Прието е също, че липсва основание по чл.115 от ЗДДС за издаване на кредитно известие към ф-ра №10..01259/07.12.2015г. така като и фактурата, КИ с приложения опис също са подписани от А.К.и Р.С.. Освен това в начин на плащане е записано прихващане. Не са представени документа за прихващане, нито извършени взаимоотношения между двете фирми.

Във връзка с допълнително представените доказателства от РЛ, решаващият орган е приел следното:

-  липсват съставени приемо-предавателни протокол и документ за извършен превоз на стоките, които са посочени като предмет на доставката във фактура № 1000001259/07.12.2015 г., издадена от доставчика „***“ ЕООД;

-  в кредитно известие № 1000001260/01.02.2016 г. не е посочено основанието за неговото издаване, с което е нарушена разпоредбата на чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС. В приложения към КИ  приемо-предавателен протокол е отразено, че същото е съставен „към фактура № 1000001260/01.02.2016 г.“, което не отговаря на обективната истина и още веднъж потвърждава факта за издаване на този протокол единствено и само за целите на настоящото административно обжалване. Освен това следва да бъде отбелязана и липсата на съществени реквизити в този протокол като - дата и място на извършеното прехвърляне, идентифициращи данни за лицата, участвали в съответната стопанска операция и други;

-  в представения екземпляр на пътен лист № 0866614 не е отбелязан вида на превозвания товар, което навежда на довода, че въпросният документ би могъл да бъде приложен към всеки един съставен документ от дата 01.02.2016 г.;

-  относно приложените фактури от множество предходни доставчици следва да бъде посочено, че както нееднократно е посочвано в решения на директора на дирекция ОДОП Пловдив, а това е и постоянната съдебна практика „произходът на стоките“ не представлява елемент от фактическия състав, който следва да е налице, за да бъде признат данъчния кредит при наличието на достатъчно други доказателства за установяване реалността на пряката доставка. С оглед на това приложените от страна на жалбоподателят фактури, издадени от предшестващи доставчици се явяват безпредметни;

-  представените разпечатки на определени счетоводни сметки също не могат да обосновават извод за изпълнени условия и предпоставки, които следва да са налице, за да бъде упражнено правото на данъчен кредит по определен данъчен документ;

-  в приложения протокол към фактура № 1000001256/ 30.09.2015 г. не е отбелязана датата на която е извършено предаването, респ. приемането на стоките, данни за мястото където е извършено това действие, идентифициращи данни за двете страни по доставката и др. В приложения транспортен документ не е отбелязан вида на превозвания товар - обстоятелство, което по никакъв начин не може да удостовери осъществен транспорт на стоката, посочена като предмет на доставката в конкретно съставения данъчен документ;

-  от представените документи, касаещи фактура № 1000001258/13.11.2015 г. с предмет „дъски“ е очевидно извършеното на тази стока префактуриране между няколко фирми, които се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК;

Изпратено е искане за извършване на НП №Р-16001316004168-141-001/14.09.2016г. на "Миксера" ЕООД с Булстат 160076594, предходен доставчик на "***" ЕООД за стъклената мозайка. Констатирано е от приходната администрация, че съгласно справка в търговския регистър Фирма "Миксера" ЕООД  е преименуван на "Биневски трейд"ЕООД. Искането е връчено по реда на чл. 32 ДОПК, като в срока не са постъпили документи.

От доставчика „**“ ЕООД, гр. Панагюрище, с ЕИК по ЗТР/Булстат **, а именно:

-  фактура №  0000000245/31.05.2016 г. с данъчна основа - 20 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4 000,00 лв. с предмет на доставката 250бр. ТСМ;

-  фактура №  0000000237/29.02.2016 г. с данъчна основа - 510,00 лв. и начислен ДДС в размер на 102,00 лв. с предмет на доставката стоки.

Спрямо доставчика е предприета насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка№ П-16001316121876-040-001/22.07.2016 г. (л. 565). В отговор на изготвено ИПДПОЗЛ № П-16001316121876-040-001/13.07.2016 г. са представени копия на фактури, счетоводна справка на сметка 4532, оборотна сметка гр. 20, с-ка гр. 30, с-ка гр. 70, инвентарна книга на ДА (л. 566).

Съгласно представените писмени обяснения основната дейност на доставчика е производство на ел. енергия от ФтЕц и изработване на автоматни детайли, пласмасови и бакелитови детайли и изработка на изделия от тях. На този етап не е извършено плащане по фактурите. Описано е, че част от стоките се съхраняват в Панагюрище, на, където е офиса на счетоводството на фирмата, а другите стоки са в склад на фирма „ **“ ЕООД. Заявено е, че стоката е превозена с превоз на „***“ ЕООД, както и че „ТСМ са готов продукт, който трябва да се провери и настрои, което ще се извърши от „***“ ЕООД тъй като има техническа възможност за това и персонал, който да го направи..“(л. 567).

С жалбата срещу РД  към фактура №  0000000245/31.05.2016 г. е представен пътен лист от същата дата с маршрут с. Баня-Копривщица; Копривщица-с. Баня и ППП за предаване на ТСМ-250 бр. , за обща стойност 20 000 лв.; дневник на см. 302.

От органите по приходите е прието, че има префактуриране на стока с недоказан произход, непредставен транспорт и липса на разплащане между страните, които са свързани лица - съпруг и съпруга по смисъла на &1 от допълнителните разпоредби на ДОПК.

Според мотивите в РД „:…В резултат на доказано префактуриране на стока с недоказан произход, не е ясно място на натоварване и място на разтоварване, не е доказано по безспорен начин наличие на стока и следователно доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС…..Дружеството се е възползвало от ДК по описаните фактури издадени от „***"ЕООД, *** ***"ЕООД, „***"***,  **"ЕООД, описани в дневник за покупки и продажби, като по този начин е извършено регулиране на ДК в различни данъчни периоди, поради факти - подробно описани при извършените проверки на тези доставчици.….. Фактурите са съставени и подписани от счетоводителкатаА.К.,А.К.е с прекратен договор, като счетоводител на 01.11.2016г. на фирма „***"ЕООД, но така нар. собственик Р.С. категорично отрича да познава тази фирма. Стоката или услугата, фактурирана като предмет на доставката, за която се претендира приспадане на данъчен кредит, може и да не липсва но тя е с недоказан произход по много стари доставки от фирми с големи несъбираеми вземания към бюджета и прехвърлени на други лица, няма извършени разплащания по страните. Налице е т.нар. абсолютна симулация. В този случай е фактурирана доставка, която не е извършвана въобще, а не само между страните, сочени като доставчик и получател по фактурата. Данъчното третиране в този случай е отказ на приспадане на данъчния кредит по фактурата на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

С оглед така установените обстоятелства и факти, органът по приходите е формирал заключение за липса на доказателства относно извършени от„***"ЕООД, *** ***"ЕООД, „***"***,  **"ЕООД и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.70, ал.5 от закона не е признато  право на приспадане на данъчен кредит за ревизираните периоди.

От доставчика *** ***“ ЕООД, гр. Панагюрище, с ЕИК по ЗТР/Булстат **фактура № 0000000335/30.11.2015 г. с данъчна основа – 21 516,00 лв. и начислен ДДС в размер на 4 303,20 лв. с предмет на доставката 978 м. тръба НСТ 304 50х50х3.

От приходната администрация е установено, че към датата на издаване на РД „*** ***" ЕООД има задължения към бюджета в особено големи размери. Установено в хода на ревизията е също, че от 03.02.2012г. фирмата е прехвърлена на "***СНАБ" ООД, ЕООД, ЕИК: 175082311 с управител: С.С.У.. На това лице се водят множество фирми с големи задължения към бюджета. Счетоводител на фирмата еА.К., от която е подписана издадената фактура. Плащане има само частично в размер на 9980.00лв.. Възприето е, че  не е ясна кой е издал фактурата и къде се е намирала стоката.

С възражението срещу РД е представен ППП от 30.11.2015 г. с описание „тръба НСТ 304“  и пътен лист от 31.11.2015 г. с маршрут с. Баня- м. Г. Бърдо. (л.151)

До РЛ е изпратено е ИПДПОЗЛ № Р-16001316004168-040-001 от 24.06.2016 г.  (л.493), в отговор на което са изпратени писмени обяснения по е-майл, изпратени от С.Б.до А.Б.в които е посочено, че материалите са купени от „*** АД“-метална конструкция по фактура № 174 от 06.06.2015 г. -19413 лв.- квадратни тръби и фактура № 175/09.10.2015 г. –метална конструкция за 14 500 лв.; *** – фактура № 100001258/13.11.2015 г. – дъски за 8470 лв.; „*** ***“ –фактура № 335/30.11.2015 г.-квадратни тръби – 21 516 лв.

В писмените обяснения е посочено следното „…Делчев ми каза, че  от „Прибой ***“ сме взели само материали, а самото строителство е направено от нашите работници. Строителството се състои от метална конструкция, покрита с ламарина.(л.495).

На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, органът по приходите е отказал на „***“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 064,24 лв. по съответните фактури, издадени от „*** ***“ ЕООД с аргумента, че същите не документират реално осъществени доставки на стоки поради липсата на представени на доказателства, както от страна на вписаният в тях „доставчик“, така и от страна на ревизираното дружество.

От доставчика „***“ ***, гр. Копривщица, с ЕИК по ЗТР/Булстат 122046122, а именно: фактура № 0000000175/09.10.2015 г. с данъчна основа - 14 500,00 лв. и начислен ДДС в размер на 2 900,00 лв. с предмет на доставката „**“. (л.507).

В хода на ревизията е установено, че  С.Р.Д.е ликвидатор. Във връзка с фактурата са представени пътни листове.

От РЛ са представени изпратени по е-мейл писма от С.Д. до А.Б., в които е описано, че има частично плащане по фактура № 175 към „***“ АД в размер на 9980,00 лв., както и че „…и двата пътни листа не е специално за стоката, а след закарване на продукцията като обратен курс е качен материал…“(л.501) .

С възражението срещу РД от РЛ е представен Протокол за получени материали от 09.10.2015 г. , описание на извършените СМР-метална конструкция 1 бр. ед. цена 14 500 лв.(л. 138) и ППП от 09.10.2015 г. за предаване на метална конструкция от разглобена столова кухня в Царево- 1 бр. (л. 143).

Представени са също счетоводен амортизационен план и инвентарна книга, дневник за сметка 302, 203 и 613, 401, както и инвентарна книга.

Прието е от органите по приходите, че приложения към фактура № 0000000175/ 09.10.2015 г., издадена от „***“ *** приемо-предавателен протокол е видно, че същият е подписан като „предал“ и като „приел“ от едно и също лице - С.Д., тъй като същата се явява ликвидатор на дружеството-доставчик  и  управител на „***“ ЕООД.

С оглед така установените в хода на ревизията обстоятелства, органът по приходите при е направил извод, че за „***" ЕООД не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „***"*** включени в дневник за покупки за данъчен период м.10/2015г с ДДС в размер на 2900.00лв.

При анализ на доказателствата е прието е, че издадените от „***“ ЕООД, „*** ***“ ЕООД, „***“ АД и „**“ ЕООД фактури не документират реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки, съобразно легалното определение за доставка, дадено в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Поради това на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и   чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „***“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в съответния размер. Ревизията е извършила и съответната корекция в размер на декларирания от дружеството размер на сделките с право на данъчен кредит за м.02.2016 г., като не е признала издаденото от „***“ ЕООД кредитно известие поради неспазване  разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС.

В хода на ревизията е констатирано, че „***“ ЕООД е издало на „**“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат **следните кредитни известия:

-  № 0000002242/01.02.2016 г. с данъчна основа /-/ 68 000,00 лв. и сторниран ДДС в размер на /-/ 13 600,00 лв. към фактура № 0000000154/03.12.2015 г. с данъчна основа 13 600,00 лв. и начислен косвен данък от 13 600,00 лв. за продажба на замразена риба;

-  № 0000002243/02.02.2016 г. с данъчна основа  /-/ 50 000,00 лв. и сторниран ДДС в размер на /-/ 10 000,00 лв. към фактура    № 0000000159/17.12.2015 г. с данъчна основа 65 000,00 лв. и начислен косвен данък от 13 000,00 лв. за продажба на замразена риба;

-  № 0000002070/08.01.2016 г. с данъчна основа /-/ 15 000,00 лв. и сторниран ДДС в размер на /-/ 3 000,00 лв. към фактура № 0000000159/17.12.2015 г. за продажба на замразена риба.

-  В хода на ревизията е установено, че съгласно фактури с № 0000000154/03.12.2015 г. и № 0000000159/17.12.2015 г.  „***“ ЕООД е продало на „**“ ЕООД 26 600 кг. х 5,00 лв./кг. замразена риба, като същото количество е сторнирано с издаването на 3 бр. кредитни известия. Съгласно издадените на гръцкия контрагент фактури от м.02.2016 г. „***“ ЕООД продава 16 000 кг. х 0,08 лв./кг. замразена риба като отпадък. Прието е от приходната администрация, че от страна на „***“ ЕООД не са представени доказателства относно извършено прехвърляне на собственост и превоза на 26 600 кг. замразена риба по издадените през м.12.2015 г. фактури с отразен в тях получател – „**“ ЕООД,. Установено е също, че в съставените от ревизираната фирма 3 бр. кредитни известия не е посочено основанието, наложило издаването им, както и, че както спорните фактури, така и известията към тях не съдържат подписи на лицата, отговорни за стопанската операция. Не са представени и документи, удостоверяващи срокът на годност на съответната партида замразена риба, за която се твърди, че е реализирана като отпадък в Гърция.

Установено е от приходната администрация, че съставените известия са отразени от ревизираното дружество в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС - дневник за продажби и справка-декларация, касаещи данъчните периоди м.01.2016 г., респ. м.02.2016 г.

До РЛ са изпратени ИПДПОЗЛ №  Р-16001316004168-040-001/15.02.2016 г. (л.474)  и ИПДПОЗЛ с № Р-16001316004168-040-002/11.11.2016 г. (л.477). във връзка с издадени фактури на „**“ ЕООД.(л.477), в отговор на което от страна на „***“ ЕООД са представени копия на двете данъчни фактури и трите кредитни известия с получател „**“ ЕООД, както и писмени обяснения.

Представени са също и копие фактура № 1…3179/25.02.2016 г., с предмет fish bones-6000 kg.,  на стойност 240 евро (469,40 лв.)  и копие фактура № 1…3149/11.02.2016 г., с предмет fish bones-10000 kg.,  на стойност 400 евро (782,33 лв.)  (л 484).

Съгласно представените писмени обяснения по издадените фактури на фирма „**“ ЕООД за продажба на замразена риба, няма разплащане. Транспортът е извършен с камион, собственост на „***“ ЕООД. Описано е, че се наложило сторниране на доставките, тъй като фирмата получател е върнала стоката, поради изтекъл срок на годност, Описано в писмените обяснения е, че тъй като срокът на годност не е бил голям стоката е била върната на „***“ ЕООД. Посочено е също така, че впоследствие същата риба е продадена като отпадък на гръцкия контрагент „MABIS“ SA с VIN № EL099222513 по фактури с № 1000003149/11.02.2016 г. и № 1000003179/25.02.2016 г., издадени от „***“ ЕООД. Заявено е, че фактурите са заведени в дневниците по ЗДДС, като във връзка с доставката са приложени см. 303 и 704. (л.485). Представено от РЛ е обяснение, в което е описан „Цикъл на угояване и план за наличното количество риби“; Хранене и видове риби; (л. 486). В писмени обяснения от Делчева е посочено, че продаденият отпадък е 80 400 лв, а останалият отпадък- 55701 кг. е изгорен.

Изпратено е  искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица с № Р-16001316004168-041-003/11.11.2016 г., с което от управителя на „МОРСКИ ДАРОВЕ 09“ ЕООД е изискано да бъдат представени конкретни доказателства за реално извършеното връщане на стоки и издаването на кредитните известия, в които е вписан като „получател“.(л.489).

В отговор от  Х.В.Р.в качеството си на управител на „**“ ЕООД е представил писмено обяснение, в което е посочено, че фактури с № 154/03.12.2015 г. и № 159/17.12.2015 г., както и кредитни известия  № 2242/01.02.2016 г., № 2243/02.02.2016 г. и № 2070/31.01.2016 г. не са получавани и не са осчетоводявани в представляваното от него дружество, тъй като по посочените фактури никога не са осъществявани реални доставки на стоки. (л. 492).

Изпратено е искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р016001316004168-041-002/08.11.2016 г. до Столично предприятие за третиране на отпадъци(л.509), в отговор на което  е получено писмо от 07.12.2016 г., в което  е посочено следното: „….Съдържанието на приложените потвърдителни бележки с № 0001252/21.12.2015 г. и № 0001256/23.12.2015 г. не отговаря на бележките със същите номера издадени от служители на ОП СПТО…..В предприятието не са постъпвали посочените от фирмата количества…Приемането на хранителните отпадъци, представляващи СЖП кат 3 се удостоверява със съпровождаща доставката търговски документ. На база на измереното количество биоотпадъци  се издават също: потвърдителна бележка, кантарна бележка и фактура за съответното количество..“ (л.512).

Като приложение са представени фактура № 9610002335 от 23.12.2015 г., издадена от ОП „СПТО“ на РЛ с предмет „преработка на хранителни биоотпадъци-9380 кг. и фактура № 9610002318 от 21.12.2015 г. с предмет „преработка на хранителни биоотпадъци-1060, търговски документ, потвърдителна бележка № 0001256 от 25.12.2015 г. за 9400 кг. , потвърдителна бележка № 0001252 от 21.12.2015 г. – за 1000 кг.

От РЛ са представени потвърдителна бележка № 0001256 от 23.12.2015 г. за 49 400 кг. ( ТД № 16/23.12.2015 г.) и потвърдителна бележка № 0001252 от 21.12.2015 г. – за 21000 кг.(ТД № 15/2015).(л. 517).

Приложени по преписката са още фактура № 1…3225 от 24.03.2016 г., издадени от РЛ на „Метро Кеш енд Кери България“ с предмет доставка на стоки-„американски сом филе охладено-100 кг; африкански сом-котлет- 5 кг.; африкански сом-чистен охладен:-80, 96 кг., на стойност 2047,61 лв . с ДДС (л. 434); пътен лист от 26.01.2016 г. за с маршрут „Панагюрище- Бургас - Панагюрище“; оборотна ведомост от м. януари- до м. март 2016; аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка за периода м. януари- до м. март 2016.

Ревизиращият екип е подложил на анализ информацията и данните, съдържащи се в приложените от доставчика документи, в резултат на което е установил, че съгласно посочените по-горе  2бр.  фактури „***“ ЕООД е продало на „**“ ЕООД 26 600 кг. х 5,00 лв./кг. замразена риба, като същото количество е сторнирано с издаването на 3 бр. кредитни известия. Съгласно издадените на гръцкия контрагент фактури от м.02.2016 г. „***“ ЕООД продава 16 000 кг. х 0,08 лв./кг. замразена риба като отпадък.

Прието е, че от страна на „***“ ЕООД не са представени доказателства относно извършено прехвърляне на собственост и превоза на 26 600 кг. замразена риба по издадените през м.12.2015 г. фактури с отразен в тях получател – „**“ ЕООД, който от своя страна отрича получаването на такива първични счетоводни документи. Направен е извод, че в съставените от ревизираната фирма 3 бр. кредитни известия не е посочено основанието, наложило издаването им, което с явява нарушение на чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС.

Установено от органите по приходите е също,, че „ има разминаване в преработената и продадена риба/количеството на преработената е по-голямо от продадената и налична стока /,което се потвърждава от изпратено обяснение на г-жа Делчева/….“

При анализ на доказателствата е възприето, че процесните фактури, така и известията към тях не съдържат подписи на лицата, отговорни за стопанската операция, не са представени и документи, удостоверяващи срокът на годност на съответната партида замразена риба, за която се твърди, че е реализирана като отпадък в Гърция.

Възприето е, че за издадените фактури и КИ към „Морски дарове 09“ ЕООД се установява липса на реализация по фактури № 154/03.12.2015 г. и фактура №159/17.12.2015 г.

При така установената фактическа обстановка и с оглед чл. 85 от ЗДДС,  органът по приходите не е извършил корекция в размера на начисления косвен данък в размер на 26 600,00 лв. по издадените от „***“ ЕООД фактури с № 0000000154/03.12.2015 г. и № 0000000159/17.12.2015 г. Ревизията обаче не е признала направеното от дружеството намаление в размера на начисления косвен данък от 26 600,00 лв. по издадените 3 бр. КИ, отразени от задълженото лице в дневника за продажби, касаещ м.01.2016 г. / 3000,00 лв./  и  м.02.2016 г. /23 600,00 лв./. Посочено в тази връзка в РД е, че „…Причината за това е, че в хода на ревизията по несъмнен начин са констатирани обстоятелствата относно липсата на реално осъществена доставка на стока /замразена риба/ по горепосочените две фактури, както и липсата на правно основание за издаване на обследваните 3 бр. кредитни известия…“

Като не е признал на „***“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 85 651,34 лв. и е извършил корекции както в размер на начисления от дружеството данък за продажбите за м.01.2016 г. и за м.02.2016 г. /по 2 бр. КИ от „***“ ЕООД/, така и в стойността на декларирания данъчен кредит за м.02.2016 г. /по 1 бр. КИ от „***“ ЕООД/, органът по приходите е установил с обжалвания акт дължима сума по ЗДДС на стойност 88 898,03 лв. За несвоевременното разчитане с бюджета на допълнително определеното данъчно задължение, на основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ и чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислени прилежащи лихви в размер на 9 078,97 лв.

В съдебното производство  жалбоподателят е поискал допускането на ССЕ при която в.л. след като направи преглед на документите по делото на всеки един от доставчиците, по фактурите, от които е отказан данъчен кредит е дал следното заключение:

Според експерта заведените жалбоподателя и от посочените дружества доставчици счетоводства,са  редовни. Същите са заведени систематично, в аналитичен и хронологичен порядък. Извършени са правилни счетоводни записвания. Спазени са счетоводните принципи и изискванията на приложимите счетоводни стандарти.

Относно придружаващите документи към фактурите и тяхното счетоводно отразяване вещото лице е достигнало до следните изводи:

-  Фактури издадени от „***" ЕООД.

Извършено е правилно счетоводно отчитане по коректни счетоводни сметки.  Към фактурите са приложени: Приемо-предавателен протокол и  Пътен лист; Отчетена е реализация и е начислен ДДС по процесните фактури

Продадените с процесните фактура материали и стоки, са изписани във връзка с документираните продажби. Според журнал дневник на с/ка 302 Материали и с/ка 304 Стоки, са извършени коректни счетоводни записвания:

С КИ 1260 е сторнирано изписването на част от стоките, предмет на продажба с ф/ра 1259. Извършени са коректни счетоводни записвания:

-  Фактури издадени от „***" АД/в ликвидация;

Извършено е правилно счетоводно отчитане по коректни счетоводни сметки. Заведено е придобиването на ДМА.  Отчетена е реализация и е начислен ДДС по процесните фактури

Продадените с процесиите фактура материали, са изписани във връзка с документираните продажби. Според журнал дневник на с/ка 302 Материали, са извършени коректни счетоводни записвания:

-  Фактури издадени от „*** ***" ЕООД;

е извършено правилно счетоводно отчитане по коректни счетоводни сметки. Заведено е придобиването на ДМА. Отчетена е реализация и е начислен ДДС по процесиите фактури. Продадените с процесиите фактура материали, са изписани във връзка с документираните продажби. Според журнал дневник на с/ка 302 Материали, са извършени коректни счетоводни записвания:

-  Фактури издадени от „ **" ЕООД;

Според експерта е извършено е правилно счетоводно отчитане по коректни счетоводни сметки. Заведено е придобиването на материали. Отчетена е реализация и е начислен ДДС по процесиите фактури. Продадените с процесните фактура материали, са изписани във връзка с документираните продажби. Според журнал дневник на с/ка 302 Материали, са извършени коректни счетоводни записвания:

Вещото лице е посочило, че при жалбоподателя и при доставчика „***"ЕООД осчетоводяването на издаденото кредитно известие № 1260/01.02.2016 г.  е извършено правилно. Намалени са документираните с ф/ра 1259 стоковите наличности. Намалено е задължението по ф/ра 1259 издадена от „***"ЕООД. При доставчика „***"ЕООД е намалено вземането от клиента.

На въпроса „Дали доставчиците „***"ЕООД; „***"АД /в ликвидация/; „*** ***"ЕООД и „ **" ЕООД са разполагали с необходимите количества стоки, за да извършат процесиите доставки, съобразно счетоводните им регистри, респ. счетоводното завеждане на процесиите стоки“, експертът е посочил следното:

Относно доставчика „***"ЕООД според експерта се установява за налични материали и стоки, предмет на доставка по процесиите фактури. Материалите и стоките, по счетоводни данни са в количество, достатъчно да се извършат процесните доставки.

Относно доставчика „***" АД /в ликвидация/ е констатирано в експертизата, че са придобити от демонтаж на ДМА-Клуб станция Царево. Същите са отчетени по с/ка 302 Материали: подсметка 03 Метална конструкция.

Относно доставчика „*** ***" ЕООД е установено, че според журнал дневник на с/ка 302 Материали: подсметка 010 Тръба НСТ 304 50х50хЗ-наличното количество от материала към 30.11.2015г. е 978м. Това е количеството предмет на продажба по процесната фактура. Към датата на продажбата, по счетоводни данни доставчика е разполагал с количество, достатъчно да се извърши процесната доставка.

Относно доставчика „ **" ЕООД експертът е констатирал, че според журнал дневник на с/ка 302 Материали: подсметка 100007 ТСМ, наличното количество от материала, към 31.05.2016г. е 250бр. Това е количеството предмет на продажба по процесната фактура. Към датата на продажбата, според заключението на експерта „..по счетоводни данни доставчика е разполагал с количество, достатъчно да се извърши процесната доставка..“

По въпроса: „Процесните стоки, доставени от „***"ЕООД; „***"АД /в ликвидация/; „*** ***"ЕООД и „ **" ЕООД, по които е отказано правото на данъчен кредит, били ли се обект на последващи счетоводни операции по повод отписването им от счетоводните регистри на жалбоподателя (продажба на стоки) и какви счетоводни записвания са взети, включително да се посочат търговците, към които е извършено последващото разпореждане; ако не е налице продажба на стоки, да се посочи как счетоводно са заведени, респ. в какво са вложени, експертът е посочил следното:

Относно стоките придобити от „***"ЕООД е констатирано, че  част от закупените по фактура 1256 материали, са изписани на разход по с/ка 601 Материали. Материалите са използване за производство на продукция. Произведената продукция е продадена. Според вещото лице за изписване на вложените материали са извършени правилни счетоводни записвания: Извършените продажби са отчетени, като са взети правилни счетоводни записвания.

Във връзка с процесната фактура Ф/ра 1258 е посочено, че „…По счетоводни данни придобитите материали са вложени в изграждането на навес в с.Баня. Навеса е заведен като ДМА, а относно Ф/ра 1259 експертът е заявил, че по счетоводни данни придобитите стоки/коригирани с КИ 1260/ са налични.

Относно стоките придобити от „*** ***" ЕООД според експерта „..по счетоводни данни придобитите материали са налични..“

Относно стоките придобити от „***" АД/в ликвидация вещото лице е посочило, че  „…по счетоводни данни придобити материали са вложени в изграждането на навес в с. Баня. Навеса е заведен като ДМА…“

Относно стоките придобити от „ **" ЕООД е описано от вещото лице, че по счетоводни данни придобитите материали са налични.

Относно обстоятелството дали е ползвано по процесните фактури № 154/03.12.2015 г. и № 159/17.12.2015 г., издадени от „***" ЕООД, правото на данъчен кредит от страна на получателя „Морски дарове 2009"ЕООД, и дали фактурите са включени ли са в неговата справка-декларация и дневника му за продажби/покупки/, експертът е констатирал, че в подадените от „Морски дарове 2009"ЕООД дневници за покупки за м.12.2015 и следващите, не са отразени покупки по ф/ри № 154/03.12.2015 г. и № 159/17.12.2015 г., издадени от „***"ЕООД.

Посочено от експерта е също, че „Морски дарове 2009"ЕООД не е ползвало данъчен кредит по тези фактури, и същите не са участвали при формиране на месечния резултат в СД.

Според експерта транспортните документи във връзка с превоза за доставките по фактури № 154/03.12.2015 г. и № 159/17.12.2015 г. са

Пътен лист.№/дата              Товар                     Маршрут                             Документи за превоза

0866628/03.12.2015г.         Замразена риба                Баня-София склад-Баня   Търг.док. и ф/ра 154

0866625/17.12.2015г.         Замразена риба                Баня-София склад-Баня   Търг.док. и ф/ра 159

Във връзка с оспорване на Заключението от страна на ответника, в о.з. на 21.06.2017 г. вещото лице П. е посочил, че е бил на место при  доставчиците. Заявил е, че „…четирите доставчика съм ги посетил на место в гр.Панагюрище  в кантората където се води счетоводството. Представиха ми се всички документи, включително и една подробна справка, която отразява всички фактури, вложените материали, изписаните материали и съответните клиенти на които е продадено..“.

   В тази посока следва да се каже, че от страна на жалбоподателя не бяха представени допълнителни документи във връзка с констатациите на експерта.

Съгласно събраните в административно-ревизионното производство и в съдебната фаза доказателства, както и съобразно становищата на страните по същество на спора,  съдът следва да изложи следното от правна страна:

Съдът установи , че въз основа на събраните доказателства и констатираните факти, ревизиращият орган е отказал правото на данъчен кредит по фактурите от изброените доставчици, като е направил обоснован извод, че фактурите не отразяват реални стопански операции, не са осъществени доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, поради което не е възникнал данъчен кредит по смисъла на чл.68 от ЗДДС и не е налице право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Според чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Една от хипотезите, при които може да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 71, т. 1 от ЗДДС, е притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Следователно, предпоставките, които следва да бъдат налице, за да се признае на получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит в цитираната хипотеза, са осъществяването на реална облагаема доставка, по която жалбоподателят да е получател, и същият да притежава данъчен документ, съдържащ реквизитите по чл. 114 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред.

Според легалното определение доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуги, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи, а според чл. 25, предл. 1, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчно задължени по този закон лица. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Основното условие да бъде налице правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е наличието на доставка. Щом не е налице доставка, която да е облагаема съгласно чл. 12 от ЗДДС и не е настъпило данъчно събитие, за което на основание чл. 25 от същия закон да е изискуем ДДС, не би могло да е налице правото на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури от цитираните доставчици към „***“  ЕООД

Издавайки данъчен документ с посочен ДДС без да е налице облагаема доставка и данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, доставчикът неправомерно е начислил данък.

В тази посока следва да се посочи и  решенията на СЕО по дело С-342/87 и С-454/98 - т. 53, при тълкуване на чл. 17, § 2 и чл. 21, § 1 от Шеста директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавена стойност е посочено, че „упражняването от данъчнозадължено лице на правото на приспадане на данък върху добавената стойност във връзка с доставката на стоки или услуги от друго данъчнозадължено лице може да бъде упражнявано само по отношение на действително дължимите данъци, т.е. данъци, съответстващи на сделките, върху които е начислен данък добавена стойност или който е изплатен, доколко е бил дължим. Според т. 34 и т. 38 от решение по дело С-152/02 г., „приспадането на платения данък трябва да бъде направено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени и двете условия, изисквани по силата на    чл. 18, § 2, ал.1 от Директивата - стоките следва да са доставени или услугите извършени и данъчно задълженото лице трябва да притежава фактура”.

Цитираните решения на СЕС, тълкуващи разпоредби на Шеста директива, които се покриват с нормите на действащата Директива 2006/112/ЕО сочат, че начисляването на ДДС и приспадането на данъчния кредит са в корелативна връзка с наличието на реално осъществена облагаема доставка от данъчнозадължено лице.

Съобразявайки се с конкретиката на описаните в процесните фактури стопански операции, следва да се посочи, че установяването на наличието на осъществени облагаеми доставки между посочените доставчици и дружеството – жалбоподател, налагаше в случая да се установи фактически състав включващ – прехвърляне на фактическото разпореждане с конкретна материална вещ от продавача на купувача и съответното насрещно престиране на стойностния еквивалент на така добитото право.

Относно издадените от „***” ЕООД, от „***” ***”, от „*** ***” ЕООД, от „***” ЕООД, направените проверки в информационните масиви на НАП и допълнително представените от ревизираното лице документи,  се установява липсата на доказателства относно наличието на  стоките и материалите към датите на издаване на спорните фактури.

От представените от съответните доставчици счетоводни документи не може да се установи разполагаемостта със стоките, предмет на доставките. Представените множество фактури, за които жалбоподателят твърди, че доказват произхода на стоките, не доказват предаване на стоката от конкретния доставчик на ревизираното лице. Отделно от това част от фактурите, които според жалбоподателя доказват произхода на стоката, са издадени през   2004 г., 2005 г, 2006 г., без да са представени доказателства за съхранение на стоките.

От жалбоподателя не се ангажираха доказателства кога, къде и как е получил правото на разпореждане със стоките. Този факт е от съществено значение, за да се направи извод, че такава доставка е поначало осъществена между двамата търговци и съответно да се определи момента, в който е настъпило данъчното събитие и съответно са възникнали правата и задълженията за страните по него.

По делото не се доказа и наличие на кадрова обезпеченост на посочените доставчици за извършването на реална доставка на стоки и към РЛ. Описаните  фирми  не разполагат с персонал за извършване на посочените във фактурите доставки.

На следващо място следва да се каже, че представените приемо-предвателни протоколи не е отбелязана дата. Приемо-предавателният протокол към фактурата за доставка на стоки, като частни свидетелстващи документи, се ползват само с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК. Съдът не е обвързан да приеме закрепените в частните документи факти /арг. чл. 180 ГПК/, а следва да ги кредитира при съпоставянето с другите доказателствени средства в съответствие с правилата на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

Действително плащането по доставките е индиция за осъществяването на насрещната престация на продавача, но от установения факт на плащането не следва единствено възможният извод за изпълнено задължение на продавача да прехвърли собствеността и да предаде владението върху вещите.

Представените от доставчиците и от ревизираното лице обяснения, че транспортът е извършен от  РЛ не се подкрепят с годни доказателства. Въпреки обяснението на дружеството за използване на нает транспорт, не са представени фактури за платен наем по договора за наем на превозно средство, нито разходи за поддръжка на автомобила. Относно приложените бланки на пътни листове е установено, че същите са с номера № 0866617 от 30.09.2015 г.; № 0866614 от 01.02.2016 г. и № 0866637 от .13.11.2015 г. (т.е. по малък номер, от по-късна дата)

   Във връзка с твърдяната последваща реализация от РЛ не са представени никакви доказателства за наета техника, нито транспортни документи за превозване на конкретните стоки, предмет на спорните фактури. 

Водената от дружеството счетоводна отчетност не дава възможност да се проследи обвързването на заведените стоки с конкретните фактури и доставчици и съответно изписването им по номер на фактури и клиенти.

Съгласно представения стоков поток част от материалите се продават в рамките на няколко месеца, което предполага място за съхранение.  Заедно с това се констатира, че за част от фактурите за последваща реализация не е отбелязана дата, което също обосновава извода, че ревизираното лице не е доказало твърденията си за последваща реализация на стоките по процесните фактури.

Представените от лицето обяснения и документи не доказват възможността за съхранение на фактурираните материали. Същевременно стоките, предмет на фактурите са големи по количества и обем и разнородни по вид и изискват различни условия за съхранение.

Правото на приспадане възниква и се упражнява незабавно, само въз основа на действително осъществени доставки. В конкретния случай, с оглед представените доказателства и съобразно националните правила за доказване /арг. от решението по дело С-285/11/, не се установява осъществяването на доставките.

Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит.

Данъчно събитие е налице при предаване, индивидуализация и реално прехвърляне на права на собственост върху стоки, поради което единствено и само при наличие на издадена и осчетоводена фактура, не може да се приеме, че данъчното събитие е настъпило, съответно данъкът е правомерно начислен и оттам, че са налице предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит.

В случая въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, не може да се направи ползващият ревизираното лице извод, че доставките, по които му е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са реално извършени. За да се приеме, че една доставка на стоки е реална, то РЛ следва да докаже по безсъмнен начин произхода, начина на съхранение, транспорта и предаването на стоката. В този смисъл следва да се прецени доказателствената сила на представените частни документи – пътни листа, някои от тях с липсващи реквизити. В случая, в представените по делото пътни листове, не е посочена конкретна стока, която е превозвана. От друга страна, само въз основа на тях, при липса на данни за натоварване и индивидуализиране на стоката, не може да се направи извод, че фактурираната стока е предадена в уговорения вид, а оттам не може да се направи извод, че е прехвърлено правото на собственост.

Не е установено по делото при условията на пълно насрещно доказване предаването, съответно приемането на процесните стоки. Липсата на доставка е отрицателен факт, доказването на който може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа на доказателствени изводи за отрицателния факт – Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГК на ВКС.

В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. Основание за този извод се намира, както в общата процесуална разпоредба на чл.154, ал.1 ГПК, така и в практиката на СЕС - т.37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 „Евита-К“: лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, включително наличието на реална доставка като материалноправна предпоставка за възникване на правото на ДК. Цитирането на откъси от практика на СЕС, често пъти при различни фактически установявания (както в случая, цитираните в касационната жалба решения на СЕС касаят реално извършени доставки) не може да обоснове извод за реалност на доставките поради неизпълнение на задълженията на приходните органи в областта на доказването. Следва да се отбележи, че именно националният съд въз основа на националните правила за доказването в съответствие в принципа на процесуална автономия извършва обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да отговори на спорния материалноправен въпрос относно законосъобразното упражняване на правото на ДК (т.32 от решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 [фирма] и т.37 и т.43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 „Евита-К“).

Счетоводните записвания, извършени от РЛ по повод доставките /описани от ССЕ/ закрепват факти благоприятни за него, поради което извлеченията от счетоводните му регистри са с нисък интензитет на убеждаващо въздействие.

Настоящата инстанция счита, че данните в представените от ревизираното лице фактури, договори и приемо - предавателни са недостатъчни, за да се конкретизаира вида на фактурираните доставки на стоки и услуги, респективно начина на определяне на цената на същите. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, тъй като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за приспадане право на данъчен кредит, поради което и негово е задължение да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими от ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Каза се, че в случая не е достатъчно само издаването на фактури. Действително наличието на договор може да бъде заместено само от фактурите, но това не означава, че те обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните в него, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Затова и нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи становище, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния ѝ аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. Следва да се разграничи дефиницията на понятието "доставка на стока" по чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14 от Директивата, тъй като последната за доказването не изисква прехвърляне правото на собственост на вещта, каквото е изискването по българския закон, а прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава стоката като собственик, а е достатъчно да се установи, че той я е предал на получателя. В ЗДДС и в Директивата понятието е доставка на стока, а правото на данъчен кредит е обвързано с реалността на доставката с оглед изискването за прехвърляне правото на разпореждане на съответната стока, поради което само документалното фактуриране на стоките и отразяването на тези документи в счетоводствата на получателя не установява реално предаване на родовоопределени вещи и извършване на услуги.

Неоснователни са доводите в жалбата, че представените по делото договори и премо-предавателни протоколи доказват реалност на фактурираните доставки на стоки. В случая към част от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи и договори, но тези данни са недостатъчни, за да се определи конкретния вид дейности, т.е. в същите липсва конкретизация на вида на стоките.

Относно издадената фактура № 1259/2015 г. от доставчика „***“ ЕООД следва да се посочи, че от настоящият състав споделя доводите на решаващия орган за липса на реална доставка. Заедно с горепосоченото следва да се каже, че без да е предадена стока или да е извършена услугата с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури /вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, като неправомерно и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В същото време съставянето на данъчен документ с невярно съдържание може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09/ и своенето му да не осигурява претендираното данъчно предимство.

След като посочената доставка не е извършена, то фактурите за нея са издадени без основание (а и съответно КИ към ф-ра №10..01259/07.12.2015г. е издадено без основание) и като такова не подлежи на осчетоводяване както при доставчика по него, така и при получателя му. Отказът на органа по приходите е обоснован с довода за издаване на КИ в нарушение на чл. 115, ал. 1 до ал. 4 от ЗДДС, съответно за отсъствието на основания за издаването им предвид липсата на документи и доказателства, че доставките са осъществени. Няма доказателства по делото, че волята на страните по сключения договор е променена от една страна с изменение на данъчната основа в посока на намаление, а от друга страна за разваляне на договорните взаимоотношения, за да са налице основания за прилагане на чл. 115 ЗДДС и издаване на кредитно известие към фактура.

Относно доставките на метални конструкции и тръби следва да се посочи, че по делото са представени ППП и пътни листове, но в случая липсват доказателства за предаване/доставяне и получаване на стоките от прекия доставчик до склада на РЛ.

Както се посочи, наличието на фактури, отразяването им в дневниците за продажби на доставчиците, счетоводните записвания при получателя на стоките не доказват спорният по делото факт за доставяне/предаване и получаване на стоките.

С оглед събраните доказателства в хода на ревизията е установено, че липсват реални доставки на стоки, поради което не е възникнало данъчно събитие и неоснователно е начислен данък от цитираните доставчици. Наличието на издадена фактура не е достатъчно доказателство за реално извършване на доставка. 

От своя страна цитираните доставчици, за да извършат доставки по смисъла на ЗДДС към „***“ ЕООД трябва да притежава предмета на доставката. От изложеното е видно, че реална стопанска операция по прехвърляне собственост на стоки и материали не е осъществена.

Фактът, че „***“ ЕООД разполага с първичен документ /фактура/ не означава, че същият автоматично доказва отразените в него обстоятелства, а е необходимо обвързването им с останалите събрани в хода на ревизията доказателства. Фактурата сама по себе си замества договора между страните и е доказателство за облигационни отношения между тях, но не и за реално предаване на стоката. В случая се касае за родово определени вещи, собствеността, върху които съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД преминава с фактическото им предаване на купувача. ЗДДС признава правото на данъчен кредит  само по реално извършени доставки.

В допълнение следва да се посочи, че ирелевантен спрямо правото на приспадане е и произходът на стоките, който не е елемент от законоустановения фактически състав за възникване и упражняване на претендираното данъчно предимство. Действително, разполагаемостта със стоките при доставчиците е в корелация със заключението за възможността те да транслират правото на разпореждане с тях като собственик, но неустановеността й не сочи към хипотеза на абсолютна симулация на доставка, а към случаите, при които доставки са извършени, но не е установено, че престацията е осъществена именно от издателя на фактурите. Съобразно т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган" /т. 53/. Това разбиране е застъпено и в т. 61 и т. 62 от Решението на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11, съобразно които "данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. (Решение № 4056 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева).

Установените обстоятелства не потвърждават наличието на посочените във фактурите доставки и възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Едни от съществените доказателства за установяването на извършена доставка на родово определени вещи, каквито са настоящите стоки и материали, освен доказателства по отделянето на стоките, са и документите за извършване на превозът им  до обект на получателя и тяхното фактическо предаване. С това обстоятелство се удостоверява реалното получаване на стоките. В случая не се откриват такива документи. Поради това не може да се приеме за доказано, че ревизираното лице е получило посочените количества стоки и материали, въпреки наличието на издадени фактури за тях.

С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че доставчиците „***” ЕООД, от „***” ***”, от „*** ***” ЕООД, от „***” ЕООД не са осъществили реално отделяне на процесното количество стоки и материали и тяхното предаване на ревизирания субект, поради което не може да се приеме, че между тях има реални доставки на съответните стоки и материали.

В случая са налице само издадени фактури, но изпълнението на доставката не е доказано, поради което не е доказано настъпило данъчно събитие и данъкът по фактурите се явява начислен без основание. Недоказаният факт е неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка, нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка От една страна само правилното осчетоводяване на процесните стоки не обосновава извод за реалност на доставките, а от друга страна изводите на експерта не се подкрепят от  наличните по делото доказателства.

   Относно е издадените от „***“ ЕООД на „**“ ЕООД кредитни известия:

с № 0000002242/01.02.2016 г.; № 0000002243/02.02.2016 г. ;№ 0000002070/08.01.2016 г. следва да се посочи, че в хода на производството не се представиха доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, както за реалност на доставките, така и относно законосъобразността на издадените кредитни известия.

Както се посочи, съгласно чл. 115, ал. 4 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата и то не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство, като то следва да съдържа основанието за издаване на известието. Съгласно императивната норма на чл.115, ал.4, т.1 и т.2 от ЗДДС, известието задължително следва да съдържа номера и датата на фактурата, към която е издадено известието и основанието за издаването му. В конкретния случай при издаването на кредитните известия не е спазена разпоредбата на чл. 115, ал. 4, т. 2 ЗДДС доколкото не е вписано основанието за тяхното издаване, не може да се прецени и съответствието им с изискванията по чл. 115, ал. 2 ЗДДС.

Заедно с това, видно от представените писмените обяснения на Х.В.Р.в качеството си на управител на „**“ ЕООД, фактури с № 154/03.12.2015 г. и № 159/17.12.2015 г., както и кредитни известия  № 2242/01.02.2016 г., № 2243/02.02.2016 г. и № 2070/08.01.2016 г. не са получавани и не са осчетоводявани в представляваното от него дружество, тъй като по посочените фактури никога не са осъществявани реални доставки на стоки.

В писмото от Столично предприятие за третиране на отпадъци е посочено, че съдържанието на приложените потвърдителни бележки с № 0001252/21.12.2015 г. и № 0001256/23.12.2015 г. не отговаря на бележките със същите номера издадени от служители на ОП СПТО…..В предприятието не са постъпвали посочените от фирмата количества…Приемането на хранителните отпадъци, представляващи СЖП кат 3 се удостоверява със съпровождаща доставката търговски документ. На база на измереното количество биоотпадъци  се издават също: потвърдителна бележка, кантарна бележка и фактура за съответното количество..“

   В конкретния случай се установява, че са налице различия в количеството на стоката, посочена от РЛ и описаната в приемателните бележки, представени от Столично предприятие за третиране на отпадъци.

В този смисъл, доколкото предмет на процесните фактури са родово определени вещи, правото на собственост върху които се прехвърля с индивидуализацията им чрез отделяне от рода, по аргумент от разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗЗД, то именно установяването на положителни факти за реално движение, транспортиране, предаване и приемане на стоките са от съществено значение за настоящия случай и доказване на реалността на доставката и възникването на данъчно събитие, съобразено с разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДДС. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т.е. не е налице осъществено от продавача задължение по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява всъщност изпълнението на сключената сделка, т.е. предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Поради това в случая, безспорното установяване на факта на предаване на стоките от продавача на купувача, е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а подлежат на фактуриране по ЗДДС само реално извършените доставки.

Легалната дефиниция на "рибни продукти" се съдържа в § 1, т.51 от Наредба № 36 от 23.03.2006г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход и това са всички морски или сладководни животни (с изключение на живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги, водни бозайници, рептилии и жаби). По отношение рибните продукти освен специален режим за добиването, транспортирането и продажбата, с Наредба № 35/23.03.2005г. са предвидени и специални изисквания за официален контрол върху суровини и храни от животински произход, като по отношение на процесните доставки на рибни продукти не са представени доказателства такъв контрол да е извършен и документиран по надлежния ред, което е друго основание да се приеме, че не е доказано реалното извършване на доставките.

От друга страна в хода на съдебното производство, жалбоподателят не е представил акт за брак, според който поради изтекъл срок на годност са бракувани рибни продукти. Не е доказано и обстоятелството, че част рибните продукти са предадени за унищожаване. Както се твърди в представените писмени обяснения от Делчева, че 55 701 кг. отпадък е изгорен.

Дейността по унищожаване на животински трупове и животински суровини се осъществява под контрола на съответната РВМС. Унищожаването се извършва в присъствието на комисия назначена със заповед на директора на РВМС, за което се съставят протоколи, които се подписват от членовете на комисията и собственика - чл. 61 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

На следващо място следва да се каже, че КИ № 0000002242/01.02.2016 г. към фактура № 0000000154/03.12.2015 г.; КИ № 0000002243/02.02.2016 г. към фактура № 0000000159/17.12.2015 г. и КИ № 0000002070/08.01.2016 г. към фактура № 0000000159/17.12.2015 г., не съдържат, основанието, на което са издадени, което е задължителен реквизит, при липса на който не би могло да се извърши проверка във връзка с какъв начислен данък, и в какъв размер се извършва корекция на данъчната основа и начисления ДДС. Освен това, съгласно чл.115, ал.1 от ЗДДС, основанието за издаване на кредитно известие може да бъде изменение на данъчната основа на доставка или развалянето на доставка, за която е издадена фактура. В случая, нито едно от тези основания не е посочено в издадените КИ и не би могло да се изведе от посочения текст „риба филе“, поради което правилно приходните органи са приели, че издадените КИ са без посочено основание. При липса на задължителните реквизити на КИ, проверката на предпоставките по чл.115, ал.1 от ЗДДС е невъзможна. Липсата на посочено основание в издадените КИ води до невъзможността да се прецени дали същите са законосъобразно издадени и във връзка с кое правно основание.

Горното налага да се приеме че установеното от ревизиращите не е оборено в настоящото съдебно производство и РА следва да се остави в сила , а жалбата да се отхвърли.

На ответника следва да се присъдят и претендираните съдебни разноски за дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер 3469,31 лева/ три хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и 31 ст./

Водим от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, Пловдивският административен съд

Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “***” ЕООД, ЕИК по ЗТР - БУЛСТАТ ***, адрес за кореспонденция: гр. ***, представлявано от С.Д., срещу Ревизионен акт № Р-16001316004168-091-001/09.01.2017 г., частично потвърден в обжалваната част с Решение № 131/15.03.2017 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив, за установено данъчно задължение по ЗДДС на стойност 88 898.03 лв., ведно с начислените прилежащи лихви в размер на 9 078.97 лв.

ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК по ЗТР - БУЛСТАТ ***, адрес за кореспонденция: гр. Пещера, ул. “Шипка” № 15, да заплати на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП съдебни разноски в размер на 3469,31 лева./ три хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и 31 ст./

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :