Р Е Ш Е Н И Е

1577

 

Град Пловдив, 04 октомври 2017 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от съдията административно  дело № 963 по описа на съда за 2017 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.54, ал.6 ЗКИР.           

Образувано е по жалба на ***********против заповед № КД-14-16-1499 от 15.07.2010 г. на началника на СГКК Пловдив и във връзка с решение № 4222 от 05.04.2017 г. по адм. дело № 11534/2016 г. на ВАС, ІІ о., с което е отменено решение № 1577 от 03.08.2016 г., постановено по адм. дело № 3428/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, и делото е върнато за ново разглеждане.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на ЗКИР. При липса на законови предпоставки административният орган е извършил промени в поземления имот, собственост на Бачковския манастир, без заповедта с извършеното изменение да е съобщена и връчена на представляващия манастира, нито му е бил връчен за подпис акт за непълноти и грешки, поради което процесната заповед е издадена при съществено нарушение на процедурата, регламентирана в чл.53, ал.3 ЗКИР, в редакцията, действала към момента на издаване на заповедта. Твърди се също, че между страните е налице материалноправен спор за собственост за процесния имот. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и присъждане на направените съдебни разноски.

            Ответникът не взема становище по жалбата.

            Заинтересованото лице ***********чрез процесуалния си представител при първоначалното разглеждане на делото счита, че жалбата е недопустима като подадена от лице без правен интерес, а  по същество твърди, че жалбата е неоснователна.

Заинтересованата страна Г.А.П. не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна ***********чрез процесуалния си представител поддържа становище, че жалбата е недопустима, а по същество е неоснователна и недоказана, поради което се иска нейното отхвърляне.   

            Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото по административната преписка липсват данни дали и кога заповедта е връчвана на жалбоподателя. Уведомителното писмо, чрез което жалбоподателят е узнал за съществуването на заповедта, е от 09.12.2014 г. (л.13 от първоначалното дело), т.е., подадената на 15.12.2014 г. жалба е в рамките на преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Съдът намира, че жалбата е подадена от правосубектно лице – ***********е самостоятелно юридическо лице съгласно чл.161, ал.2 от Устава на Българската православна църква, видно и от удостоверенията от Регистър БУЛСТАТ при Агенцията по вписванията (л.121 от първоначалното дело и л.25 от настоящото дело), и се представлява от игумена на манастира архимандрит ***(***). Неотносимо към въпроса за допустимостта на жалбата е възражението на заинтересованите страни, че тя е подадена без доказателства за наличие на одобрение от Светия синод съгласно изискването на чл.171, т.23 от Устава на Българската православна църква.  Липсата на такова одобрение според настоящия съдебен състав не представлява такова съществено процесуално нарушение, което да обосновава недопустимост на жалбата само на това основание, доколкото Уставът на Българската православна църква не е част от действащото право в Република България, от една страна, а от друга страна, жалбата е подадена от представляващия Бачковския манастир игумен и след решение на манастирския събор (протокол № 42а от 12.12.2014 г. – л.24 от настоящото дело).    

Жалбата е подадена от страна, за която е налице правен интерес от оспорването като собственик на поземлен имот с идентификатор 02974.12.31, отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бачково, одобрени със заповед № 300-5-67 от 08.11.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър (л.83 от първоначалното дело), която заповед предвид отмяната на заповед № КД-14-16-408 от 24.06.2009 г. на началника на СГКК Пловдив с решение № 701 от 03.04.2015 г. по адм. дело № 3429/2014 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение № 12992 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 6671/2015 г. на ВАС, ІІ о., следва да се счита, че не е претърпяла други изменения в годините (съответно не са претърпели изменение и кадастралната карта, и кадастралните регистри на с. Бачково) от издаването й до подаването на заявлението, по повод на което е образувано административното производство по издаване на оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

В този смисъл неотносимо към предмета на настоящия спор е възражението на заинтересованите страни, че Бачковската света обител не е доказала правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 02974.12.31. Материалноправният спор за собственост е ирелевантен за настоящото съдебно производство с оглед на направените отразявания и записвания в кадастралната карта и кадастралните регистри, където имотът е записан като собственост именно на Бачковската света обител, които факти са достатъчно основание, за да се направи извод за наличие на правен интерес у жалбоподателя от настоящото оспорване. От друга страна, макар и извън обсега на настоящия правен спор, следва да бъде обърнато внимание на заинтересованата страна община Асеновград, че записаният като собственик на новонанесените с оспорената заповед имоти и сгради Г.П. също не е представил доказателства, които да го легитимират като собственик на тези нови обекти, както и самата община, за която също липсва информация относно основанието за възникването на правото на собственост.

С оглед всичко изложено съдът намира, че жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна и в преклузивния срок, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с предходна заповед № КД-14-16-408 от 24.06.2009 г. на началника на СГКК Пловдив е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бачково по отношение на поземлен имот с идентификатор 02974.12.31, състоящо се в заличаване на същия  и нанасяне на нови поземлени имоти с идентификатори 02974.12.52 и 02974.12.53, с начин на трайно ползване „за местен път“, като вторият имот се записва в собственост на община Асеновград.

С процесната заповед – предмет на настоящото съдебно производство, заповед № КД-14-16-1499 от 15.07.2010 г. на началника на СГКК Пловдив, е одобрено ново изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, като са нанасяне на нови обекти – 1) поземлен имот с идентификатор 02974.11.653, с площ 1377 кв. м, начин на трайно ползване „за друг обществен обект, комплекс“, собственост на ****въз основа на нотариален акт № 158, том 15, рег. 4537, дело 3262 от 12.12.2005 г. на Службата по вписванията Асеновград; 2) поземлен имот с идентификатор 02974.11.654, с площ 567 кв. м, начин на трайно ползване „за местен път“, собственост на ***********въз основа на документ: липсва информация; 3) сграда с идентификатор 02974.11.576.1, с площ 9 кв. м, предназначение „складова база, склад“, собственост на Г.А.П. въз основа на документ: липсва информация; 4) сграда с идентификатор 02974.11.576.2, с площ 4 кв. м, предназначение „складова база, склад“, собственост на Г.А.П. въз основа на документ: липсва информация; 5) сграда с идентификатор 02974.11.653.1, с площ 390 кв. м, предназначение „сграда за обществено хранене“, собственост на ****въз основа на нотариален акт № 158, том 15, рег. 4537, дело 3262 от 12.12.2005 г. на Служба по вписванията Асеновград; 6) сграда с идентификатор 02974.11.653.2, с площ 45 кв. м, предназначение „сграда за обществено хранене“, собственост на ****въз основа на нотариален акт 158, том 15, рег. 4537, дело 3262 от 12.12.2005 г. на Служба по вписванията Асеновград; 7) сграда с идентификатор 02974.11.653.3, с площ 49 кв. м, предназначение „сграда за обществено хранене“, собственост на ****въз основа на нотариален акт 158, том 15, рег. 4537, дело 3262 от 12.12.2005 г. на Служба по вписвания Асеновград; извършена е промяна в границите на съществуващите обекти и са заличени обекти: поземлен имот с идентификатор 02974.11.571, поземлен имот с идентификатор 02974.11.575, поземлен имот с идентификатор 02974.11.53, сграда с идентификатор 02974.11.571.1, сграда с идентификатор 02974.11.571.2, сграда с идентификатор 02974.11.571.3.

Именно от заличаването на поземлен имот с идентификатор 02974.12.53, който въз основа на предходната заповед № КД-14-16-408 от 24.06.2009 г. на началника на СГКК Пловдив (отменена при съдебното обжалване) е образуван като нов, в резултат на изменение на поземлен имот с идентификатор 02974.12.31, собственост на жалбоподателя, произтича правния интерес от оспорването на процесната заповед, както се каза по-горе.

Процесната заповед е издадена на 15.07.2010 г. в процедурата по изменение на кадастралната карта при действието на старата редакция на нормата на чл. 53 ЗКИР, преди изменението от бр. 49 от 13.06.2014 г. Съгласно тогава действащата норма одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, като неподписването на акта от засегнатите от исканото изменение лица е индиция за спор за материално право и съставлява пречка за допускане на изменението до решаване на спора по съдебен ред.

            В конкретния случай исканото изменение касае нанасяне на нови поземлени, заличаване на старите, като е налице засягане на площта на заличения поземлен имот с идентификатор 02974.12.31, чийто собственик според записванията в кадастралния регистър – Бачковски манастир „Света Богородица“ – не е подписал акта за непълноти или грешки и възразява срещу изменението. Предвид действалата към момента на издаване на оспорената заповед правна регламентация неподписването на акта за непълноти или грешки е абсолютна пречка за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и е основание за постановяване на отказ от страна на административния орган, който няма правомощия за преценка на титулите за собственост, възраженията по придобивните основания и обема на претендираните права, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика на ВАС – решение № 2900 от 16.03.2016 г. по адм. дело № 9198/2015 г., ВАС, ІІ о., решение № 13633 от 14.12.2015 г. по адм. дело № 7075/2015 г., ВАС, ІІ о.,  решение № 62 от 05.01.2015 г. по адм. дело № 14038/2014 г., ВАС, ІІ о., решение № 14873 от 10.12.2014 г. по адм. дело № 11677/2014 г., ВАС, ІІ о. Именно поради тази причина ЗКИР е въвел като абсолютно основание за незаконосъобразност на изменението на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър собственик чрез неподписване на акта за непълноти и грешки.

Единственото изключение от тази процедура е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, която норма предвижда, че актът не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тази изключителна хипотеза не е налице в конкретния случай, за който е било абсолютно необходимо съставянето на акт за непълноти и грешки и неговото подписване от всички заинтересовани лица, включително и от жалбоподателя.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата е основателна, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото деловодни разноски общо в размер на 1950 лева (50 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 963/2017 г. на АС Пловдив, 600 лева за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 11534/2016 г. на ВАС, 700 лева за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 3428/2014 г. на АС Пловдив). Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на ************ с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: с. *********, представлявана от игумен ***,  заповед № КД-14-16-1499 от 15.07.2010 г. на началника на СГКК Пловдив.

ОСЪЖДА СГКК Пловдив да заплати на ************ с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: с. *********, представлявана от игумен ***, сумата 1950 (хиляда деветстотин и петдесет) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването. 

 

Административен съдия:  /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

АХ