РЕШЕНИЕ

 

  2294

 

гр. Пловдив,  20.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                  

при секретаря ПЛАМЕНА КАМЕНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 967 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 86 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.

2. Образувано е по жалба на Министерство на правосъдието, представлявано от Д. А. – М. – за министър на правосъдието, съгласно Заповед №  ЛС-04-461/15.03.2017г. на Министъра на правосъдието, и Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието, представлявана от Васил Миладинов – за главен директор, съгласно Заповед №  З-600/15.03.2017г. на Главния директор на ГДО, срещу Заповед № 60/30.01.2017г. на Административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик, с която е отменена Заповед № 487/12.10.2009г. на Административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик и е наредено ОЗ „Охрана“ Пазарджик към ГД „Охрана“ при Министерство на правосъдието, да бъде настанено в стаи № 1,2,3 и 4 от сутерен, в сградата на Съдебната палата – Пазарджик, както и е разпредено преместването да се извърши в едномесечен срок от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и нищожност на административния акт. Поддържа се, че ответникът не притежава необходимата материална компетентност да извършва действия по управление и стопанисване на процесните помещения. Твърди се също така, че при издаването на заповедта не са спазени процесуалните правила, не е осигурено участие на заинтересованите лица в производството, нарушени са материалноправните разпоредби и не е съобразена целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски по производството, включително възнаграждение за юрисконсулт.

3. Ответникът - Административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик, в отговор на жалбата и чрез процесуалния си представител  е на становище, че същата е недопустима, а по същество неоснователна. Поддържа се, че издадената заповед не разкрива белезите на административен акт, същата е вътрешноведомствена, издадена е по целесъобразност и с нея не се засягат права и законни интереси на оспорващите, поради което не подлежи на съдебен контрол. Иска се присъждане на съдебни разноски.

4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

5. Настоящия състав, по искане на оспорващите, с определение № 1640/17.08.2017г. е спрял предварителното изпълнение на Заповед № 60/30.01.2017г. на административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик, до приключване на съдебното производство по нейното обжалване.

 

ІІ. За допустимостта:

6. Процесната заповед е издадена на основание чл. 86 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и т. 27.1 по Протокол № 24/09.06.2016г. на Пленума на Висшия съдебен съвет. Посочената правна норма, регламентира правомощията на председателят на окръжния съд, свързани с общо организационно и административно ръководство на съда, сред които и представителството на съда като юридическо лице и орган на съдебната власт. Според ал. 2 на същия текст разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.

Пленумът на Висшия съдебен съвет, по т. 27.1 по Протокол № 24/09.06.2016г. е упълномощил административните ръководители на органите на съдебна власт, на които е възложено стопанисването на недвижимите имоти от Министерство на правосъдието, предоставени за управление на Пленума на ВСС /чл. 387 от ЗСВ/ за нуждите на органите на съдебната власт, да организират и провеждат процедури за отдаване под наем на предоставеното държавно имущество, както и да сключват, изменят или развалят договори за наем със спечелилите търговете участници.

Съгласно § 83, ал. 1 – ал. 2   от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г.),  в тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. Предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на Министерството на правосъдието за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието.  

Нормата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ определя за публична държавна собственост имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им. Ведомства по смисъла на §2 от ДР на същия закон са Народното събрание, администрацията на президента на Република България, Конституционният съд, Министерският съвет, министерствата и други държавни органи и организации на бюджетна издръжка, на които е възложено управление на държавната собственост.

Управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност /чл. 14, ал. 3 от ЗДС/.

Когато нуждата от имот - публична държавна собственост, отпадне, или когато същият се ползва не по предназначение или не по установения ред, правото на управление се отнема с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след становище от министъра или от ръководителя на ведомството, който управлява имота.

6.1. Съгласно чл. 8 от Конституцията на Република България /КРБ/ държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство /чл. 25 от Закона за администрацията/ като в дейността си е пряко подчинен на Министерския съвет, който има правомощието да отменя негови незаконосъобразни или неправилни актове.

Администрацията е организирана в дирекции, а дирекциите, които имат териториални звена, се наричат главни дирекции /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдм./.

Според чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК разпоредбите на този кодекс не се прилагат спрямо актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

6.2. При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че издадената от ответника заповед, по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, макар и да е насочена към организация на работата в ръководения от него орган на съдебна власт, не представлява вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, който да е изключен от обхвата на съдебния контрол по реда на АПК, тъй като с нея се засягат права и законни интереси на органи/организации, които не са подчинени на органа издал акта и са извън системата на съдебната власт /в този смисъл Решение № 123 от 06.01.2016 г. по адм. д. № 3047/2015 на ВАС; Решение № 9171/25.07.2016г. по адм. д. № 11913/2015г. на ВАС; Решение № 11418/27.10.2016г. по адм. д. № 9913/2016г. на ВАС/.

6.3. Възражението на ответника, че Заповед № ЛС-04-461/15.03.2017г. е издадена по целесъобразност не е относимо към допустимостта на съдебния контрол. По аргумент от чл. 4, чл. 6, чл. 13 и чл. 83 във вр. чл. 145 от АПК всеки административен акт следва да отговаря както на изискванията за целесъобразност, така и на тези за законосъобразност. Тоест административният акт, респ. приравнят на него акт (в хипотезата на изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК), не може да бъде издаден само по целесъобразност и контролът върху същия да е ограничен само по целесъобразност. Според чл. 120, ал. 2 от КРБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. В случая, освен неприложимата хипотеза на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, няма друго ограничение, което да изключва процесния административен акт от обхвата на съдебния контрол.

6.4. По делото не е спорно, че Министерство на правосъдието респ. Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието ползва помещения в сградата на Съдебната палата – Пазарджик, които за да бъде изпълнена обжалваната заповед следва да бъдат освободени. Това обстоятелство е достатъчно да обоснове правния интерес от оспорване на акта.

6.5. Видно от представеното съпроводително писмо вх. № 171/10.02.2017г. на ГД „Охрана“, Областно звено – Пазарджик, Заповед № 60/30.01.2017г. е съобщена на оспорващите на 10.02.2017г., а жалбата срещу същата е регистрирана в Административен съд – Пазарджик на 17.03.2017г.

Според чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Това изключение ще намери приложение в настоящия случай, тъй като оспорената заповед не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, поради което жалбата се явява подадена в срок и допустима за разглеждане. Отделно, доколкото в жалбата се навеждат и доводи за нищожност на административния акт, в тази си част оспорването може да бъде  предявено без ограничение във времето  /чл. 149, ал. 5 от АПК/.

6.6. В хода на съдебното оспорване, от страна на ответника бе представена Заповед № 534 от 14.08.2017г., с която Административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик е наредил ново разпределение на помещения, за нуждите на ОЗ „Охрана“ - Пазарджик към ГД „Охрана“ при Министерство на правосъдието. Същевременно ответникът, чрез процесуалния си представител изрично заяви, че Заповед № 60/30.01.2017г. не е отменена и/или оттеглена. При това положение съдът намира, че правният интерес на оспорващите за водене на настоящото производство не е отпаднал, а процесната заповед, доколкото все още е част от правния мир, е годен предмет на съдебен контрол.

 

ІІІ. За фактите:

7. ОЗ „Охрана“ - Пазарджик към ГД „Охрана“ при Министерство на правосъдието, на основание Заповед № 10-04-18/10.01.2004г. на Министъра на правосъдието, Заповед № 487/12.10.2009г. Административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик, Споразумение № 10/12.10.2009 г., Споразумение № 12/26.01.2015г. и Споразумение № РД-03-609/01.10.2015г., ползват четири броя помещения с площ 69,29 кв.м., находящи се в сградата на Съдебната палата – Пазарджик, които именно помещения са предмет на обжалваната заповед. Между страните няма спор относно предназначението на помещенията и наличието на изградената в тях инфраструктура, както и за това, че Главна дирекция "Охрана" е извършила разходи за оборудването и поддръжката им.

8. За поземлен имот с к.и. № 55155.501.657, с площ 2129 кв.м., по КККР на гр. Пазарджик, ведно с разположените в него шест сгради на Съдебната палата – Пазарджик, находяща се на административен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Хан Крум“ № 3, е съставен Акт за публична държавна собственост № 6550/13.10.2016г., според който имотът е предоставен на Пленума на Висшия съдебен съвет за нуждите на Окръжен съд – Пазарджик. Като собственик на имота е посочена Държавата, съгласно предходно съставени АДС № 369/03.10.1950г., 4118/17.10.2002г.; 4849/22.11.2005г. и 5526/02.07.2009г.

9. Пленумът на Висшия съдебен съвет, по т. 38 от Протокол № 39/27.10.2016г., е определил принципите за възлагане правото на стопанисване на административните ръководители на органите на съдебната власт като за съдебните палати и/или сгради, ползвани съвместно от няколко съдилища и прокуратури правото на стопанисване следва да се предостави на административния ръководител на съответния съд от най-висока инстанция. При констатирано неефективно стопанисване в съдебните палати и/или в сгради, ползвани от органите на съдебната власт, правото на стопанисване може да се отнема и възложи, по решение на Пленума на ВСС, на съответния административен ръководител на съда или прокуратура от по-ниска инстанция, като се спазва описания принцип.

Съгласно Протокол № 9 от 09.03.2017г., Пленумът на Висшия съдебен съвет, на основание чл. 130а, ал. 2, т. 6 от КРБ, чл. 387 и чл. 388, ал. 1 от ЗСВ във вр. § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, е възложил стопанисването на представените му за управление недвижими имоти – публична/частна държавна собственост в Апелативен район – Пловдив, в частност на Административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик, недвижимия имот, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. „Хан Крум“ № 3

10. Административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик с оспорената в настоящото производство Заповед № 60/30.01.2017г. е отменена Заповед № 487/12.10.2009г. и на основание чл. 86 от ЗСВ, т. 38 по Протокол № 39/27.10.2016г. и т. 27.1 по Протокол № 24/09.06.2016г., е наредил ОЗ „Охрана“ Пазарджик към ГД „Охрана“ при Министерство на правосъдието, да бъде настанено в стаи № 1,2,3 и 4 от сутерен, в сградата на Съдебната палата – Пазарджик, както и е разпоредено преместването да се извърши в едномесечен срок от датата на връчване на заповедта.

 

IV. За правото:

11. Между страните не се формира спор относно факта, че процсените помещения са част от надлежно актувано държавно недвижимо имущество с публичен характер, спорен е въпросът под чие управление е същото, с оглед настъпилите законодателни промени.

Каза се, според § 83, ал. 1 - ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г.) в тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. Предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на Министерството на правосъдието за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието. 

12. Видно от съдържанието на Споразумение №10/12.10.2009г. /л.22/, Споразумение №12/26.01.2015г. /л.26/ и Споразумение №РД-03-609/01.10.2015г. /л.17/, към съответните релевантни моменти процесните помещения са управлявани и стопанисвани от Министерството на правосъдието и именно в изпълнение на нареждане на Министъра на правосъдието е извършено разпределение на ползването им между органите на съдебната и изпълнителната власт. Липсата на отбелязване на заварени права в Акта за публична държавна собственост № 6550/13.10.2016г. не променя този извод, тъй като актовете за държавна собственост нямат правопораждащ, а единствено констативен ефект и в този смисъл непълнотите в тези актове не могат да заличат вече установени правоотношения. Прочие, именно предоставеното управление на Министерството на правосъдието, в случая, е довело до актуването на имота като публична държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗДС, респ. и до приложимост на хипотезата на § 83, ал. 1 на ЗИД на ЗСВ, при която съответни недвижими имоти и движими вещи, в тримесечен срок считано от влизане в сила на закона, са преминали към Висшия съдебен съвет. Да се подлага под съмнение този факт би означавало предоставеният на Министерство на правосъдието и актуван с АДС № 369/03.10.1950г., 4118/17.10.2002г.; 4849/22.11.2005г. и 5526/02.07.2009г. недвижим имоти изначално да не е бил предназначен за задоволяване нуждите на съответно ведомство, в частност на съдебната власт, което нито се твърди, нито се установява от доказателствата по делото.

От друга страна не може да се приеме, че със Заповед № 487/12.10.2009г. Административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик е преотстъпил право на ползване върху процесните помещения на ОЗ „Охрана“ – Пазарджик, в качеството на орган, на който е възложено управлението на същите, тъй като по правилото на чл. 5, т. 5 от действащия към онзи момент Устройствен правилник на Министерството на правосъдието /обн., ДВ, бр. 34 от 2008 г./, управлението на имуществото на съдебната власт е предоставено единствено в правомощията на министъра на правосъдието. Този ред е бил приложим и при извършване на разпределенията през 2015г., по силата на чл. 5, т. 4 от сега действащия Правилник /обн., ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г.,в сила от 27.02.2015 г./. Едва след влизане в сила на § 83, ал. 1 на ЗИД на ЗСВ управлението на това имущество е могло да премине към органите на съдебната власт.

Както правилото на § 83, ал. 2 от ЗИД на ЗСВ, така и приетите с т. 38 по Протокол № 39/27.10.2016г. от Пленума на ВСС критерии са ясни и не може да има съмнение, че правомощията на съответните административни ръководители се разпростират единствено до управление на повереното на Висшия съдебен съвет държавно имущество, респ. нарежданията им по правило са обвързващи и задължителни за органите на съдебната власт. Задължение да изпълнят такива разпореждания ще имат органи извън съдебната власт, единствено ако ползването на предоставеното им имущество  не се опира на собствено основание.

По смисъла на чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“ /обн., ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г./ дирекцията е юридическо лице със седалище в гр. София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието. Според чл. 8, ал. 2 от Правилника, министърът на правосъдието отговаря за управлението на предоставените държавни имоти на ГД "Охрана" и на териториалните й звена.

12. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира за основателно възражението на оспорващите, че ответникът не притежава необходимата материална компетентност да извършва действия по управление на процесните помещения, в частност да нарежда освобождаването им, тъй като до влизане в сила на посочените законодателни промени същите са били предоставени за нуждите на второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието и за чието управление отговоря именно министърът на правосъдието. Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност. В случая нареждането за освобождаване на помещенията е залегнало в т. 4 от заповедта, поради което оспореният административен акт следва да бъде частично обявен за нищожен.

13. Относно разпоредените по т. 1, т. 2 и т. 3 - отмяна на Заповед № 487/12.10.2009г.; предоставяне на нови помещения на ОЗ „Охрана“ – Пазарджик и уреждане на разходите за ползването им, съдът намира, че актът е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма и съдържание, както и при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Оспорената заповед не съдържа фактическите основания, които са наложили издаването й, не се представиха и доказателства за спазване изискването на чл. 35 от АПК -  индивидуалният административен акт да е издаден, след като се изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите лица.

Според Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Съдът намира, че в случая тази хипотеза дори и при разширително тълкуване не е налице, тъй като в акта не е извършена препратка и/или обвръзка с конкретен документ с изх. номер и дата, от който мотивите на органа наложил мярката да се считат законосъобразно допълнени, нито такива са изложени в съпроводителен документ. Действително по делото са представени доклади и разпореждания, даващи индиция че реорганизацията е необходима с оглед нуждите на съдебното деловодство, но съдът не може да допълва мотивите на административния акт, още по малко въз основа на предположения и тълкуване.

Не е осигурено и правото на оспорващите да вземат участие в производството по издаване на акта, при което да се гарантира, че засягането на права и/или създаването на задължения ще се извърши с най-благоприятния за тях мерки, ако и по този начин се постига целта на закона.

Така допуснатите нарушения са довели до издаване на административен акт, който е в противоречи с целите на закона и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, а предприетите действия по управления не са годни да постигнат ефективен резултат и поставят в затруднено положение органите на съдебната охрана като възпрепятстват изпълнението на законово вменените им задължения в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

 

V. За разноските

13. Предвид изхода на делото, претенцията на жалбоподателя - Министерство на правосъдието, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Искането на Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй като процесуално представителство и защита от юрисконсулт за този оспорващ в настоящото производство не бе извършено.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА за нищожна точка четвърта от Заповед № 60/30.01.2017г. на Административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик.

ОТМЕНЯ Заповед № 60/30.01.2017г. на Административен ръководител – председател на Окръжен съд – гр. Пазарджик в останалата част.

ОСЪЖДА Окръжен съд – гр. Пазарджик, да заплати на Министерство на правосъдието, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: