РЕШЕНИЕ

№ 1178

гр. Пловдив,  21 .05.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря К.Р. и прокурор Димитрия Дърмонска, като разгледа докладваното от съдия  Вълчев Административно дело № 27 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от адв. Д.К., процесуален представител на К.Л.Б., ЕГН **********,*** срещу ОД на МВР - гр.Пловдив за обезщетение за претърпени имуществени вреди, дължащи се на отменен административен акт. С нея се претендира да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на На­­каза­тел­но постановление /НП/ № 14-1030-009597, издадено на 10.10.2014г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 941/2015г. по описа на Пловдивския районен съд) разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Редовно призован, същият в съдебно заседание се представлява от адв.К., който ангажира доказателства. По същество на спора дава становище, че искът е основателен и доказан по размер, поради което моли съдът да се произнесе в посочения смисъл. Претендира направените по настоящото дело разноски в размер на 350 лв., като представя списък за тях.

Ответникът Областна Дирекция на МВР – град Пловдив, оспорва предявеният иск. Редовно призован, същият се представлява от юрисконсулт И.П., която в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството пред ПРС и настоящото производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалият в производството прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Пловдив изразява становище за основателност на исковата молба и счита, че тя следва да бъде уважена.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Наказателно постановление № 14-1030-009597  на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ****, с което на ищеца в настоящото производство на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет/ за нарушение по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП. НП е обжалвано по съдебен ред. С решение № 1183 от 29.05.2015 г., постановено по АНД № 941/2015 г., състав на РС Пловдив е отменил наказателното постановление. Решението е влязло в законна сила на 23.06.2015г. (видно от отбелязване в писмо на ПРС до **** на лист 21 от АНД 491/2015г.). По делото пред ПРС е приложен договор за правна защита и съдействие от 25.03.2015г. (лист 10 от АНД 491/2015), сключен между ищеца и адвокат Д.К., на който е възложено да окаже правна защита и съдейства по АНД 941/2015 пред Районен съд Пловдив, като в договора уговореното възнаграждение е в размер на 300 лева и е отбелязано, че сумата е изплатена изцяло и в брой при подписването на договора.

Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното производство доказателства- материали от приобщеното АНД №941/2015 по описа на Районен съд Пловдив. Разписка за паричен превод на ДТ.

При така изяснената фактическа обстановка, след анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства и като изслуша становищата на страните по делото, съдът намира за установено следното от правна страна:

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е  основателен поради следните съображения :

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – ОД на МВР - Пловдив, към което юридическо лице принадлежи издалият отмененото НП административен орган. По аргумент на чл.204 ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203 ал.1 от АПК, се обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния ред. В случая тези предпоставки са налице.

На първо място следва да бъде съобразено Тълкувателно постановление №  2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

Съдът съобрази още, че съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Така разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ определя, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За да възникне обаче правото на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В конкретният случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка съдът съобрази и задължителната за правоприлагането съдебна практика съгласно ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Няма съмнение, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищцата са настъпили претендираните имуществени вреди. От изложеното следва, че искът е доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.

Настоящия съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че адвокатската защита не са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление.  Правото на защита на гражданите е едно от основните конституционни права, което предполага задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Правото на гражданите да организират защитата на правата си чрез адвокат, придобива особено значение тогава, когато за гражданина е необходимо при защитата му познаване на законите, съдебната практика, и съдебните и административните процедури.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева  – направени разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за основателно и направеното акцесорното искане за присъждане на лихви върху претендираната сума от 300 лв., поради което и следва да бъдат присъдени такива, в размер на законната лихва, считано от 04.01.2018г.  - предявяване на исковата молба в съда – до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. По делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита същото за основателно. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.  Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие на лист 5 от делото, ищецът е заплатил на  адв. К., сумата 350,00лв. Същата следва съобразена с минимума от 300,00лв. по чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата, доколкото съдът приема, че възнаграждението е съобразено и с фактическата и правна сложност на делото, като съобразно приложената разписка  от 04.01.2018г. те включват и заплатена държавна такса. С оглед на изложеното, в полза на ищеца съдът присъжда направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172 от АПК Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА  Областна Дирекция на МВР- град Пловдив, гр.***да заплати на К.Л.Б., ЕГН **********,*** сумата в размер на 300 лв./триста лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  04.01.2018г. до нейното окончателно изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив, гр.***да заплати на К.Л.Б., ЕГН **********,*** сумата в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

СЪДИЯ: