Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 215

 

гр. Пловдив, 02 февруари 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №69 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Й.Н.Й.,***, обжалва Заповед №17-0239-000354 от 21.11.2017г. на началника на Районно управление (РУ), гр. Асеновград, при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо автомобил марка “Ситроен Берлинго”, собственост на “*****” ООД, ЕИК ****, за срок от 365 дни”; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №******.

Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност. Алтернативно се поддържа искане за намаляване срока, за който е наложена оспорената ПАМ на 6 месеца.

Ответникът- началник на РУ- Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 5, 18, 19) е връчена на 03.01.2018г. лично на жалбоподателя Й., според нарочна разписка (лист 5, 18). От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена в съда на 08.01.2018г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2017г., около 14:30ч. е извършена проверка от служители в РУ- Асеновград, при ОД на ”МВР”- Пловдив, в ****до №50 (гробищен парк), в рамките на която проверка е установено, че К.К.Д., ЕГН **********, управлява лек автомобил “Ситроен Берлинго”, с рег.№******, собственост на “*****” ООД, ЕИК ****. В рамките на проверката е установено също така, след извършена проверка в ОДЧ (оперативна дежурна част), чеД.управлява автомобила, след като притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), с №*****, издадено на 20.02.2003г., е с изтекъл срок на валидност на 10.01.2013г. Прието е за установено също, чеД.не представя СУМПС на проверяващите. За установеното в рамките на проверката К.И.С.- младши автоконтрольор в РУ- Асеновград при ОД на ”МВР”- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Д, бланков №034497 от 18.11.2017г. (лист 27), с който деянията на Д., изразяващи се в управление на лекия автомобил, след като срокът на валидност на притежаваното отД.СУМПС е изтекъл на 10.01.2013г., както и неносенето на СУМПС, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.150а и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според посочения АУАН, при съставянето на същия са иззети като доказателства свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ (малък талон), с №800159191, както и два броя регистрационни табели с рег.№******.

Вероятно на същата дата (30.08.2017г.) е изготвена справка за собствеността на автомобила с рег.№****** (лист 28), според която справка автомобилът е собственост на “*****” ООД, ЕИК ****; изготвена е нарочна справка за нарушител/водач (листи 24-25), според която справка К.К.Д. притежава СУМПС №***** от 20.02.2003г. (валидно до 10.01.2013г.), контролен талон (КТ) №2522646, придобити категории В М АМ; след което е издадена оспорената в настоящето производство заповед.

            При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 23) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 21-22) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на РУ (районни управления) на МВР при ОД на “МВР”- Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Разбира се, по делото не са ангажирани доказателства, че С.В.М.действително заема длъжността началник на РУ- Асеновград към ОД на “МВР”- Пловдив към 21.11.2017г., но тъй като по отношение на това обстоятелство между страните няма формиран спор, то следва да се приеме за установено, че това е така.

Освен това, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена в съответствие с изискванията за форма на административните актове по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното в същата посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването на заповедта, както и редът за нейното оспорване.

На следващо място, според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП, в приложима редакция, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС), без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

В случая, обстоятелството, че на 18.11.2017г. К.Д.е управлявал МПС (лек автомобил), с рег.№******, собственост на “*****” ООД, след като срокът на валидност на издаденото му СУМПС с №***** от 20.02.2003г. е изтекъл на 10.01.2013г. се подкрепя от приетата по делото нарочна справка за нарушител/водач (листи 24-25) и не е спорно между страните.

Съответно, на 18.11.2017г. е налице управление на МПС, от лице, непритежаващо съответно СУМПС, поради което е налице хипотезата на чл.171, т.2а, пр.6 от ЗДвП.

Независимо от посоченото обаче, субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

Собственикът на процесното МПС, представляващо лек автомобил “Ситроен Берлинго”, с рег.№******, е “*****” ООД, което обстоятелство не е спорно между страните; изрично е посочено в оспорената заповед и се потвърждава, както от доказателствата, събрани в рамките на административното производство, така и от приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон) Част І (лист 6, 14, 15, 16).

Поради изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че оспорената по делото заповед се явява издадена при неправилно определяне на адресата на заповедта, тъй като вместо срещу собственика на процесния автомобил (“*****” ООД), заповедта е издадена, съответно ПАМ е приложена, по отношение на единия от управителите на “*****” ООД (всъщност другият управител е К.К.Д., по данни от страницата на Търговския регистър в интернет). Неправилното определяне на адресата на заповедта представлява нарушение на материалноправни разпоредби, което обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и предпоставя нейната отмяна.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №17-0239-000354 от 21.11.2017г. на началника на Районно управление, гр. Асеновград, при Областна дирекция на “МВР”, гр. Пловдив, за прилагане на ПАМ по отношение на Й.Н.Й., ЕГН **********,***, представляваща “прекратяване на регистрацията на ППС- лек автомобил марка “Ситроен Берлинго”, собственост на “*****” ООД, ЕИК ****, за срок от 365 дни”; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №******.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:...../П/....................

/Н.Бекиров/