Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 634

гр. Пловдив, 20.03.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ДИЧО ДИЧЕВ

при секретар Стефка Костадинова като разгледа докладва­но­то от Председателя адм.д. № 86 по описа на съда за 2018 г.,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на  А.С.В. *** против Решение № 2153-15-265/ 13.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни жалби с вх. № 1030-15-3517/ 15.11.2017 г. и № 1030-15-3619/ 24.11.2017 г. против  разпореждане № 151-00-7835-2 от 13.11.2017 г. на ръководителя на осигуряването и безработица при ТП на НОИ – Пловдив за спиране на производството по изплащане  на парично обезщетение за безработица. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на административнопроизводствените правила, издадено в нарушение на материалноправни разпоредби и необосновано. Моли се съда да отмени  атакувания акт. В СЗ се поддържа жалбата и се претендират разноски.

Ответникът по жалбата  не се представлява в СЗ, в писмени бележки процесуален представител оспорва жалбата и претендира разноски.

Жалбата е подадена в срок /известие за доставяне на л.18/ и от лице, имащо право на жалба, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.54г, ал.4 от КСО “Длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна.“  В конкретният случай с цитираното разпореждане е спряно   производството по изплащане  на парично обезщетение за безработица с мотив извършване на проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив при осигурител /последният е погрешно посочен, което представлява ОФГ по смисъла на чл.62 от АПК, която не е поправена, но което според настоящия състав на съда е без значение, тъй като от доказателствата по преписката и от обжалваното решение безспорно става ясно кой е проверяваният осигурител – „Лайф 85“ ЕООД/.

От доказателствата по делото е видно, че при въпросният осигурител има 194 лица, работещи по трудов договор от основаването на дружеството през 2015 г. до 2017 г., като за същите няма отразени внесени осигурителни вноски за фондовете на ДОО, общо в размер на 83 521, 99 лв. Осигурителните органи са посетили адреса на управление на дружеството  - с.Дъбене, общ.Карлово,  като е установено, че на адресът няма офис на дружеството, а кметът на селото е декларирал, че на този адрес не съществува и никаго не е имало такава фирма, като по сведение на кмета управителят не пребивава в България, а по сведения ан близки излежава присъда в друга държава. Осигурителните органи са посетили и настоящия адрес на управителя, като на същия адрес открили група лица, които също заявили, че управителят не живее отдавна на адреса и излежава присъда в затвор в Австрия. Във връзка с това   е издадена заповед за възлагане на пълна ревизия по разходите на ДОО на осигурителя. Следва да се отбележи още, че жалбодателката е подала заявление за отпускане на ПОБ поради прекратяване на трудово правоотношение с друг осигурител /Заповед от 09.08.2017 г./, на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, като трудовият договор е бил сключен на 07.08.2017 г., поради което може да се заключи с голяма вероятност, че този трудов договор е бил сключен и прекратен непосредствено след това именно с цел получаване на обезщетение за безработица.

Очевидно е налице необходимост от една страна да се установи истиността на подаваните данни от осигурителя Лайф 85“ ЕООД в регистрите на НАП и сключените трудови договори. Това от своя страна безспорно е необходимо, за да се отговори на въпроса има  ли въобще жалбодателката право на ПОБ, съответно какъв трябва да е неговия размер. От друга страна, макар и формално жалбодателката да има правен интерес за подаване на жалба, спирането на изплащането на ПОБ безспорно охранява и нейните интереси, доколкото ако се установи, че ПОБ е отпуснато неправомерно може да се стигне до връщане на това обезщетение, ведно със съответни лихви, тъй като очевидно са налице достатъчно данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Поради това правилно е било спряно   производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, съответно решението, с което е потвърдено разпореждането за спиране е законосъобразно, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Неоснователно е искането на процесуален представител на ТП на НОИ – Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото е направено несвоевременно, в писмени бележки, постъпили след края на устните състезания.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.В. *** против Решение № 2153-15-265/ 13.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуален представител на Тп на НОИ – Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му. 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: