Р Е Ш Е Н И Е

 1443

Гр.Пловдив, 20 юни 2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в публично заседание на тринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: Стоил Ботев

при участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 166 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 ЗОС.

Жалбоподателите -  С.Ц.Г., Ч.Ц.Г., А.П.Ч., А.Т.Ч., В.К.С. и П.К.К., всички със съдебен адрес *** , чрез адв. Г.  обжалват заповед № 17-ОА-3140 от 19.12.2017 г. на кмета на община Пловдив с която е отчужден ПИ с идентификатор 56784.532.116 по КК и КР на гр.Пловдив, в частта, с която за горния поземлен имот, целият с площ 535 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, която част се отчуждава поради попадането й в уличната регулация на улица „Модър“ от о.т. 72 до о.т. 87, е определено равностойно парично обезщетение съобразно чл.22 ЗОС и § 1 ДР ЗОС в размер на 23 782,02 лв. без ДДС, разпределено между съсобствениците В.К.С., П.К.К., Ч.Ц.Г., С.Ц.Г., А.П.Ч. и А.Т.Ч. в съответствие с притежаваната от всеки от тях по 1/6 ид.част по 3963.67лв. за всеки.

В жалбата , както и в приложената писмена защита на адв. Г. се оспорва заповедта само в частта й относно размера на обезщетението. Твърди се , че заповедта е неправилна и незаконосъобразна в тази й част, тъй като  размерът на обезщетението не е съобразен с индивидуалните характеристики на имота и при определянето му са нарушени правилата на чл.22 ЗОС. От съда се иска отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В представената писмена защита / л. 217/ се излагат доводи за правилност на оспорената заповед, като приложимите в случая норми са тези на ЗОС и съответствието на заповедта с тях определя нейната законосъобразност.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лица, адресати на оспорената заповед, които са пряко засегнати от действието на заповедта, доколкото с нея се разпорежда отчуждаване на техен имот и изплащане на обезщетение.

Жалбата е подадена преди изтичането на 14-дневния срок от съобщаването на заповедта на който и да е от жалбоподателите , по реда на АПК, поради което е процесуално  допустима, а разгледана по същество е и  основателна предвид следното:

Съдът въз основа на приложените по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна на следното:

С процесната Заповед № 17-ОА-3140/19.12.2017 г. на Кмета на Община Пловдив е отчужден ПИ с идентификатор 56784.532.116 по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Пловдив, Софийска ЖП линия, целият с площ от 535 кв.м. трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 116/532/, при граници по КК: 56784.532.149. 56784.532.51, 56784.532.9503, който съгласно действащия регулационен план на кв.”Модър” – гр.Пловдив, попада в улична регулация на ул. “Модър” от № 72 до № 87.

Посочено е, че гореописаният имот се отчуждава от В.К.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, П.К.К.,ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Ч.Ц.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, С.Ц.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, А.П.Ч., ЕГН **********,***, А.Т.Ч., ЕГН **********,***, в режим на СИО.

В т.2 органът е определил е равностойно парично обезщетение за поземления имот с площ 535 кв.м., описан в т.1 на процесната заповед, съобразно разпоредбите на чл.22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС, в размер на 23 782.02 лв. /двадесет и три хиляди седемстотин осемдесет и два лева и две стотинки/ без ДДС, което да се разпредели между съсобствениците в съответствие с притежаваната от тях собственост, както следва:

2.1. За В.К.С., ЕГН **********, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв.

2.2. За П.К.К., собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв.

2.3. За Ч.Ц.Г., ЕГН **********, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв.

2.4. За С. Петков Г., ЕГН **********, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв.

2.5. За А.П.Ч., ЕГН **********, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв.

2.6. За А.Т.Ч., ЕГН **********, в режим на СИО, собственик на 1/6 ид.части, равностойното парично обезщетение е в размер на 3 963.67 лв.

В заповедта по т.З е посочено, че  обезщетението определено в т.2 се внася в “Инвестбанк” АД, по сметка на правоимащите собственици или в посочена от тях банкова сметка, ***е се изплаща, след влизане в сила на настоящата заповед или съдебно решение.

По делото няма спор, а и от събраните в хода на процеса доказателства се установява, че жалбоподателите са съсобственици в равни права на поземлен имот с идентификатор 56784.532.116 по наследство от Петър А.И. /решение № П941 от 25.08.1999 г. на ПК Пловдив/ и въз основа на покупко-продажба по нот.акт вх.рег.№ 32481 от 28.11.2005 г., акт № 49, том 111, дело № 25252/2005 г. на СВ-Пловдив. Придобитите със сделката права се съпритежават в режим на СИО между жалбоподателите А. и А. Чакалови.

Безспорно е, че за територията, в която се намира отчуждавания имот 56784.532.53, има влязъл в сила ПУП-ПРЗ на кв. Модър, одобрен с решение № 292, взето с протокол № 14 от 02.08.2012 г. на Общински съвет Пловдив. Този план предвижда разширение на улица „Модър“ от о.т. 72 до о.т. 87.

Отчуждителното производство по чл.21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка на предвидения за отчуждаване имот с идентификатор 56784.532.116 по реда на чл.22, ал.3 ЗОС на оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, видно от декларацията по чл.21 ЗНО. Определеното от последния равностойно парично обезщетение е в размер на 23782 лева. При определяне на обезщетението е ползвана информация от СВ-Пловдив за сделки, сключени за периода 12 месеца преди възлагането на оценката, като оценителят е открил 1 бр. нот.акт, отговарящ на изискванията за сравнимост на чл.22 ЗОС /л.8 от Доклад за оценка, л.37 от делото/. На база данните по този нот.акт оценителят е определил равностойно парично обезщетение по реда на чл.22, във връзка с пар.1 от ДР на ЗОС в размер на 23782 лв.

Въз основа на тази оценка Кметът на община Пловдив е издал заповед № 17-ОА-3140 от 19.12.2017 г., която се оспорва по настоящото дело.

В съдебното производство по искане на страните съдът е приел  заключение / л. 128/ на комплексна съдебно-оценителна експертиза, в което подробно е изследван кадастрално-регулационният статут на имота и въз основа на информация от СВ-Пловдив за сключени и вписани 4 сделки и от частни съдебни изпълнители за извършени и вписани в СВ-Пловдив 2 публични продажби е определен размерът на равностойното парично обезщетение за поземлен имот с идентификатор 56784.532.116 в размер на 76355 лв.

В това заключение е предоставен втори вариант за размера на обезщетението /81695 лв./, който съдът не разглежда, доколкото изследваният период от време излиза извън законоустановения 12-месечен период преди датата на възлагане на оценката. Даден е и трети вариант относно средно-пазарна оценка на процесния имот /85000 лв./, който съдът не кредитира, както поради обстоятелството, че се основава само на една посочена във заключението оферта, така и поради принципната му неотносимост към спора.

По делото е прието  / л. 183/ и допълнително заключение на комплексната съдебно-оценителна експертиза. В него вещите лица са извършили нова справка в СВ-Пловдив за сключени и вписани сделки за периода от 18.07.2016 г. до 18.07.2017 г. /12-месеца преди възлагането на оценката по оспорената заповед 17-ОА-3140/ и са установили значително повече – 10 продажби, които могат да служат за съпоставка при определяне на размера на обезщетението.

 При разпита  в о.з. на  вещите лица, те  изразяват разбирането си, че използваните от тях сделки и имоти са такива със сходни на процесния имот характеристики. Съдът кредитира обясненията на вещите лица за местоположението на тези имоти /в близост до отчуждавания имот; принадлежността на имотите към един и същ адм.район на града не е определяща/, застроителния им режим, фактическото им ползване. Заключението на вещите лица е подкрепено и от информацията, съдържаща се в изследваните нот.актове /преписи от тях са представени от вещите лица/. Въз основа на извършения анализ на сделките вещите лица депозират заключение, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот от 535 кв.м. е в размер на 82230 лв. /при изследвани 10 вписани сделки/ или 75103 лв. /при изскледвани само 2 сделки/.

Изхождайки от гореизложеното съдът намира за незаконосъобразна заповед 17-ОА-3140 в оспорената й част. Размерът на обезщетението за отчуждавания имот е определен само въз основа данните по 1 сделка, което по дефиниция означава, че пазарът не е изследван. Това се установява и от всички приети от съда заключения, които са констатирали наличието на значително повече вписани в СВ-Пловдив сделки, чийто предмет са съпоставими с процесния имоти /преписи от тези сделки вещите лица са представили по делото/.

Съдът приема , че в случая е нарушена нормата на  чл.22, ал.5 ЗОС, като е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, т.е.  независимият оценител не е взел предвид данните по сделки /посочените в таблица 1 от допълнителното заключение/, отговарящи на критериите на чл.22, ал.5 ЗОС и на § 1, т.2 ДР ЗОС, което е довело до определянето на незаконосъобразно обезщетение за собствениците на отчуждавания имот.

Според съда размерът на обезщетението следва да се определи съобразно вариант първи от допълнителното заключение на комплексната съдебно-оценъчна експертиза. Този вариант е изготвен въз основа на всестранен анализ на информацията, добита от СВ-Пловдив, и след преценка на конкретните характеристики на процесния имот и имотите, предмет на посочените от вещите лица сделки. Вариант втори от същото заключение не може да бъде възприет, тъй като е изготвен след анализ  само на две сделки, а данните по тях съществено се различават и очевидно не следват някаква логична пазарна тенденция.

Допълнителното заключение на комплексната съдебно-оценъчна експертиза съответства на изискванията по чл.22, ал.5 ЗОС. Съдът не споделя виждането на жалбоподателите за неприложимост на този законов текст, защото каквото и да е възможно негово противоречие с Конституцията на РБ трябва да бъде прогласено от КС, за да бъде зачетено.

Жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде изменена съобразно първия вариант от допълнителното заключение на комплексната съдебно-оценителна експертиза, като  обезщетението по заповедта следва да бъде увеличено до размер от 82230 лв., респ. за всеки от жалбоподателите, притежаващи по 1/6 ид.част, обезщетението следва да бъде в размер на 13705 лв.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите общо сумата от 2563.50 лв. , представляващи съдебни разноски , съобразно приложените по делото доказателства / л.5, 7-11,52,54,92,179,209-213/  е доказано да са направени в хода на процеса, а възражението за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, доколкото хонорарът (по всички представени договори за правна помощ) е съобразен с разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения и чл. 36 от ЗА.

Водим от  горното и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ заповед № 17-ОА-3140 от 19.12.2017 г. на кмета на община Пловдив в частта, с която за поземлен имот с идентификатор 56784.532.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Пловдив, Софийска ЖП линия, целият с площ 535 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, номер по предходен план: 116/532/, който имот се отчуждава поради попадането му в уличната регулация на улица „Модър“ от о.т. 72 до о.т. 87, е определено равностойно парично обезщетение съобразно чл.22 ЗОС и § 1 ДР ЗОС в размер на 23782,02 лв. без ДДС, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 23782,02 лв. на 82230 /осемдесет и две хиляди двеста и тридесет/ лв., разпределено между съсобствениците С.Ц.Г., ЕГН ********** ***, Ч.Ц.Г., ЕГН ********** ***, А.П.Ч., ЕГН **********,***, А.Т.Ч., ЕГН **********,***, В.К.С., ЕГН **********,*** и П.К.К., ЕГН **********,***, по равно – по 13705 /тринадесет хиляди седемстотин и пет/ лв. – в съответствие с притежаваната от тях по 1/6 идеална част от процесния имот.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на жалбоподателите С.Ц.Г., ЕГН ********** ***, Ч.Ц.Г., ЕГН ********** ***, А.П.Ч., ЕГН **********,***, А.Т.Ч., ЕГН **********,***, В.К.С., ЕГН **********,*** и П.К.К., ЕГН **********,*** съдебни разноски в размер на 2563.50 / две хиляди петстотин шестдесет и три лева и 50 стотинки/  лв.

Решението е окончателно.                                                                                                                                          Административен съдия: