РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1296

 

11.06.2018г., гр.Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                  Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на седемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря Марияна Георгиева.

Като разгледа докладваното АД № 167 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс  / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./

                  Образувано е по жалба на З.Е.А. с ЕГН **********, с адрес:с***, депозирана чрез адвокат Н.П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1030-002580 от 22.12.2017г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с която на основание чл. 171, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл. 22 от ЗАНН, е наложена принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство  на водач; изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП. Отнето е СУ на МПС № 242126660.

                  Жалбоподателят намира Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1030-002580 от 22.12.2017г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив за неправилна и незаконосъобразна.

                 Твърди, че визираните в административния акт наказателни постановления не са му били връчвани по надлежния ред и не са влезли в сила.

                 Не е ясно защо процесната заповед се издава чак сега, при положение, че свидетелството за управление на МПС на водача е било отнето още през 2009г. и З.А. от 2009г въобще не е получавал своето СУМПС, тъй като визираното в заповедта нарушение по чл. 157 ал.4 от ЗДвП, основание на тази разпоредба е невърнато от нарушителя свидетелство за управление на МПС, но няма как да го върне, тъй като въобще не го е получавал от полицията от 2009г.

                Претендира отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.

                Ответникът по жалбата –  Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив, в писмо с вх. № 2974 от 09.02.2018г намира, че административното производство по издаването на процесната заповед е проведено законосъобразно и се иска съдът да остави в сила Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1030-002580 от 22.12.2017г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив.

                Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят е получил препис от атакуваната заповед на 04.01.2018г. (лист 18 гръб), а жалбата е депозирана в деловодството на Административен съд-Пловдив на 16.01.2018г., следователно е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.             

               В хода на административното производство е извършена служебна справка и е установено следното: влезли са в сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, извършени от З.Е.А., за които е предвидено отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на СУМПС, както следва: 1. с Наказателно постановление /НП/ № 4682/12.05.2009 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив , влязло в сила на 23.06.2009 г., са отнети 4 /четири/ контролни точки; 2. с НП №1561/16.11.2009 г., издадено от РУ Чирпан, влязло в сила на 29.01.2010 г., с отнети 8 контролни точки; 3. с НП № 9195/05.08.2011 г. издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, влязло в сила на 26.09.2011 г., с отнети 8 контролни точки; 4. с НП № 6125/26.06.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, влязло в сила на 07.08.2012 г., с отнети 6 контролни точки; 5. с НП № 7010/27.07.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, влязло в сила на 15.09.2012 г, с отнети 14 контролни точки и 6. с НП № 9031/03.09.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, влязло в сила на 11.11.2012 г,. с отнети 6 контролни точки.

               На водача З.Е.А. са отнети всички контролни точки и същият е загубил придобитата правоспособност на водач на МПС.

               СУМПС на водача е отнето на 18.09.2011 г. със ЗППАМ № 9195/ 11.07.2011 г,. издадена от сектор "Пътна полиция" - Пловдив по чл.171, т.1, б. Д от ЗДвП.

               Административният орган е посочил, че шест месечният срок на настоящата ЗППАМ, след изтичането на които водачът може да предприеме действия за възстановяване на правоспособност, се зачита считано от 22.12.2017 г. - дата на заплащане на всички глоби и отпадане основанията на ЗППАМ № 9195/ 2011 г.

               Прието е, че е нарушена виновно нормата на  чл.157 ал.4 от ЗДвП , тъй като водачът на когото са отнети всички контролни точки, не е върнал свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

              На основание чл. 22 от ЗАНН е наложена на З.Е.А.

принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач; изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са му отнети всички контролни точки и не изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

                 В хода на съдебното производство се установи, че относно /НП/ № 4682/12.05.2009 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив , за което се твърди в административния акт, че е влязло в сила на 23.06.2009 г. и са отнети 4 /четири/ контролни точки, че същото не се съхранява и не се представя по делото, тъй като всички НП от 2009г са унищожени, поради изтекъл срок на съхранение, видно от приетия по делото Протокол за брак с УРИ №1030р-6072 от 13.03.2017.

                От представената справка за нарушител на водач –л.30-гръб се установи, че НП е връчено на 15.06.2009г и е влязло в сила на 23.06.2009г. Отнети са 4 контролни точки.

               Жалбоподателят не представя доказателства / съдебно решение, влязло в сила или др. документи/ опровергаващи тези факти, отразени в  справката за нарушител на водач, ето защо Съдът приема, че цитираното НП е влязло в сила на 23.06.2009г. и са отнети 4 к. точки.

               Относно НП №1561/16.11.2009 г., издадено от РУ Чирпан, влязло в сила на 29.01.2010 г., с отнети 8 контролни точки, се установи от писмо с изх. № УРИ349000-8154/11.05.2018г на ОД на МВР-Стара Загора, с приложено НП, дата на връчване и дата на влизане в сила, че действително НП №1561/16.11.2009 г. е влязло в сила на 29.01.2010г. и са отнети 8 контролни точки.

                Относно НП № 9195/05.08.2011г. издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, влязло в сила на 26.09.2011 г., с отнети 8 контролни точки:

                Установи се от приетото по делото НП № 9195/05.08.2011г. /л. 45 по делото/, че същото е връчено на 18.09.2011г на З.А.. Не се ангажираха доказателства от жалбоподателя, че е обжалвано по съдебен ред, че има постановени съдебни актове влезли в сила, с които да е отменено това НП.

                От приетата справка за нарушител се установи, че НП е влязло в сила на 26.09.2011г, точно така както е приел и административният орган. Отнети са 8 контролни точки.

                Относно НП №6125/26.06.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, за което се сочи в административния акт, че е влязло в сила на 07.08.2012 г. и са отнети 6 контролни точки:

               От приетото по делото НП № 6125/26.06.2012 г. /л. 27 по делото/ се установи, че същото е връчено на жалбоподателя на 30.07.2012г., влязло е в сила на 07.08.2012г. като са отнети 6 контролни точки. Същите факти са отразени и в приетата по делото справка за нарушител.

               Жалбоподателят не ангажира доказателства опровергаващи посоченото в НП и в процесната заповед.

               При това положение Съдът намира, че административният орган правилно е установил и приел, че НП №6125/26.06.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, е влязло в сила на 07.08.2012 г. и са отнети 6 контролни точки.

               Относно НП № 7010/27.07.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив,  за което се твърди от административния орган, че е влязло в сила на 15.09.2012 г,  и са отнети 14 контролни точки:

                От приетото по делото НП 7010/27.07.2012 г. се установи от разписка за връчване, че същото не е връчено на З.А., следователно не е влязло в сила и не може да се приеме, че са отнети 14 контролни точки.

                Съдът в съдебно заседание, проведено на 22.03.2018г, е задължил ответника да представи заверен препис от НП с отбелязване на датата на връчване.

                 В отговор, с писмо с вх. № 6415 от 28.03.2018г., ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ –Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, сочи, че се представя копие от  НП № 7010/27.07.2012 г, на което не е отбелязана дата за връчване и дата на влизане в сила на същото. В системата на АНД има отразена дата на връчване на НП на 07.09.2012г и дата на влизане в сила на 15.09.2012г.

                Съдът намира, че ответника не ангажира безпротиворечиви доказателства за връчване на коментираното НП, респективно за влизането му в сила.

                Относно НП №9031/03.09.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, влязло в сила на 11.11.2012 г,. с отнети 6 контролни точки Съдът установи следното:

                От приетото по делото НП №9031/03.09.2012 г /л. 29 по делото/ и от разписка за връчване се установи, че същото е връчено на А. на 03.11.2012г. Влязло е в сила на 11.11.2012г.

                Жалбоподателят не ангажира доказателства опровергаващи тези факти, следователно НП №9031/03.09.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив,  е влязло в сила на 11.11.2012 г.  и са отнети 6 контролни точки.

                СУМПС на водача е отнето на 18.09.2011 г. със ЗППАМ № 9195/ 11.07.2011 г. /л. 26 по делото/, издадена от сектор "Пътна полиция" - Пловдив по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП. От приетата по делото ЗППАМ от 11.07.2011г. се установи, че същата е връчена на 18.09.2011г. СУМПС е предадено на 18.09.2011г.

               ЗППАМ е влязла в сила, което се установи от справка за нарушител, приета по делото. В същата не е отразено, че е отнето СУМПС.

               При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

               Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.

                Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма. Издадена е от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, в приложимата му към датата на издаване на акта редакция, принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Законът за движението по пътищата регламентира правата и задълженията на определени от Министъра на вътрешните работи служби за контрол, като според чл. 165, ал.2, т.2 от ЗДвП същите имат правомощия да изземват и задържат документи, включително свидетелството за управление на водача. Към административната преписка е приложена и Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР Пловдив (л.19), с която последният, в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и на основание чл. 43, ал.4, във връзка с чл. 43, ал.3, т.1 от ЗМВР е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Пловдив, между които и (т.4 от заповедта) Началниците на сектор "Пътна полиция", да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки, включително по чл. 171, т.4 от ЗДвП. С това е доказана компетентността на издателя на ЗППАМ.

               Оспорената заповед е мотивирана, доколкото в същата са посочени както правни, така и фактически основания. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз основа на които те са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

               При преценка законосъобразността на обжалвания акт съдът намира, че в случая е налице основанието по чл. 146, т.4 от АПК за отмяна на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби.

               Приложимата хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага като принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата правоспособност. Тоест отнемането на свидетелството за управление на МПС, на основание чл. 171, т.4, във вр. с чл. 157, ал.4 от ЗДвП, може да се приложи при установяване, че за допуснати нарушения на правилата за движение на водача са отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не е върнато в съответната служба на МВР.

              Съгласно чл. 157 ал.1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство съгласно ал.2 когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя. Съгласно ал.3 от цитираната правна норма Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

              По делото е установено и не е спорно, че З.А. не е "нов водач" по смисъла на  чл. 157, ал.1, изр.последно от ЗДвП, тъй като първоначално СУМПС на същия е издадено на 05.02.2008г.

              Съгласно последователно издаваните на основание чл. 157, ал.3 от ЗДвП наредби на Министъра на вътрешните работи /отменената Наредба №Iз-1959 от 27.12.2007 г./, както и сега действащата Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г.), първоначалният максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство е 39.

              Издаването на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача, извършено с изброени с номерата си 6 броя наказателни постановления. Едно от тези наказателни постановления, обаче, не е връчено на жалбоподателя. НП № 7010/27.07.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив,  за което се твърди от административния орган, че е влязло в сила на 15.09.2012 г,  и са отнети 14 контролни точки, не  е връчено на А., следователно не е влязло в сила и не са отнети 14 контролни точки, което се установи от приетото по делото НП.

              С представените: НП № 4682/12.05.2009 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив , влязло в сила на 23.06.2009 г., са отнети 4 /четири/ контролни точки; с НП №1561/16.11.2009 г., издадено от РУ Чирпан, влязло в сила на 29.01.2010 г., с отнети 8 контролни точки; с НП № 9195/05.08.2011 г. издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, влязло в сила на 26.09.2011 г., с отнети 8 контролни точки; с НП № 6125/26.06.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, влязло в сила на 07.08.2012 г., с отнети 6 контролни точки; с НП № 9031/03.09.2012 г., издадено от сектор "Пътна полиция" - Пловдив, влязло в сила на 11.11.2012 г,. с отнети 6 контролни точки, се удостоверява отнемане от жалбоподателя А. на общо 32 контролни точки, което не обосновава направеното в ЗППАМ заключение за отнемане на всички 39 контролни точки на водача.

              Според регламентираната в чл. 170, ал.1 от АПК тежест на доказване в процеса, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая ответникът не доказва по несъмнен начин обстоятелството относно отнемането на всички контролни точки на водача А., а с това и наличието на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ. Същественото в случая е, че броят на доказано отнетите от водача А. контролни точки не е равен или по-голям от 39, при което за оспорващия не е възникнало задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Поради липсата на установените в закона предпоставки за издаването й, процесната заповед следва за бъде отменена като незаконосъобразна.

               Законосъобразното развитие на производството е изисквало административният орган да извърши проверка на всички НП и дали същите са връчени надлежно на нарушителя и кога са влезли в сила. Освен това административният орган не е коментирал в мотивите на процесната заповед дали СУМПС, което е отнето със ЗППАМ № 9195/11.07.2011г. е върнато и кога на водача, за да може същият  да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

               Като не е сторил това, административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което може да се определи като съществено, тъй като недопускането му би могло да доведе органа до различен от постановения правен резултат.

                След като към момента на издаването на акта не са били налице предпоставките на чл. 171, т.4 от ЗДвП, издадената на това основание заповед следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна и постановена при съществено нарушаване на административно-производствените правила.

                При този изход на спора, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително извършени разноски за производството, платими от ответника, в размер на 10 лв. внесена държавна такса и 600 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие /л. 10 по делото/ или общо 610лв. /шестстотин и десет лева/. Не се дължат два лева разноски за комисионна на банката по представения списък на разноските, тъй като това не са разноски дължими по делото.

               Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав

 

Р Е Ш И :

 

               ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1030-002580 от 22.12.2017г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“-Пловдив.

               ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати в полза на З.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 610лв. /шестстотин и десет лева/.

              Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

 

 

 

Административен съдия: /П/