Р Е Ш Е Н И Е

 

  № 401

 

  гр. Пловдив, 21 февруари 2018 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

         при секретаря Р. А. като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дела № 173 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.147 и сл. от АПК вр.чл.172 ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на А.В.К., ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002564 от 19.12.2017г. на Началник група, Сектор “ПП” при ОД на МВР-Пловдив, с която на осн.чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди липса на мотиви в оспорения акт, сочи, че АУАН № 0285630/19.12.2017г., на което се е позовал административният орган е недостатъчен, за да обоснове налагането на принудителната мярка. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като основните доводи, които се развиват са свързани с твърдението, че в момента на проверката, жалбоподателят не е управлявал автомобила, поради което не е имал задължението да се подложи на тест за употреба на алкохол. В съдебно заседание по делото адв. И.С.- пълномощник на жалбоподателя по същество поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена. Претендират се разноски.   

Ответната страна- Началник група, Сектор “ПП” при ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не взема становище по жалбата.   

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима. Заповедта е връчена на адресата й на 05.01.2018 г., след което в срок - на 16.01.2018 г. е обжалвана пред съда. Като фактически основания, наложили издаването на оспорената заповед, са отразени следните обстоятелства: На 19.12.2017 г. около 01,30 часа в община Родопи, път Втори клас II-86-11+400км.А.К. като водач на МПС-Т., Л.К.150 серия, рег. № ***, собственост на „Т.К.“ ООД го управлява в посока изток-запад като не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Също така отказва проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за медицинско изследване. Тези установености били квалифицирани като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за първото и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за второто. Описаните последици настъпили в резултат от несъобразяване с пътните условия, мократа и хлъзгава пътна настилка, излизане в дясно от пътното платно за движение и допускане на ПТП с материални щети.   

В представената относима преписка се съдържат : Акт за установяване на административно нарушение фабр. № 0285630 от 19.12.2017 г.; Справка за нарушител/водач; Талон за изследване № 0034377. Горната фактическа обстановка не се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели Х.И.Б.и Петър Георгиев Костадинов. Прекият свидетел на станалото ПТП  Хр.Б.категорично заяви, че той е управлявал автомобила във въпросната вечер и произшествието е настъпило понеже в отсрещното платно имало кола, която изпреварвала и пътят бил хлъзгав и това довело до поднасяне и спиране в канавката. С друг автомобил се придвижил до бензиностанция, отстояща на 2 км. от мястото и собственост на К., но не успял да запали друг автомобил, с който се надявал да извади закъсалия в канавката. Извикана била пожарната. Другият свидетел П.Костадинов е един от отишлите на мястото пожарникари и заяви, че било 19.12.2017г. около 2,20ч. когато се получил сигналът. Разпознава жалбоподателя като човека, който заварил вън до авариралия автомобил. Качил същия в пожарната кола и изтеглили авариралата кола. След това св.Костадинов шофирал автомобила до бензиностанцията, където ги чакал св. Борисов, след което си тръгнал.   

Безспорно, за да се приложи разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, съгласно която се налага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, е необходимо лицето, което отказва проба за алкохол да има качеството „водач", тоест да управлявало превозно средство непосредствено преди проверката на контролните органи. От установените по делото факти се налага изводът, че не е доказано по безспорен начин жалбоподателят да е нарушил ЗДвП като участник в ПТП, поради което не може да се приеме, че е изпълнена хипотезата на нормата по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП. В случая освен св. Костадинов липсва друг пряк свидетел на това, че жалбоподателят е управлявал автомобила, а последният под страх от наказателна отговорност заяви в показанията си, че той е управлявал МПС, поради което към момента на проверката от полицейските служители не е изследван докрай въпросът К. ли е бил водач, от което следва, че не е имал задължението да се подложи на проба за алкохол.

Съгласно чл.170, ал.1 от АПК в хода на производството административният орган следва да установи съществуването на фактическите обстоятелства, на които се е позовал при издаване на оспорения си акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съдът намира, че в конкретния казус дължимото доказване не е проведено. Както вече беше посочено, единственият документ, на който се е позовал административният орган в случая е АУАН № 0285630 от 19.12.2017година. При това, независимо от липсата на изрично посочване в акта, очевидно изводът за наличието на основанието на чл.171, ал.1, б.”б” от ЗДвП, досежно К., е мотивиран със субективната преценка на автоконтрольора, който го е видял до авариралото МПС. Тази преценка не може да има стойност като доказателство, относно възприетия от административния орган основен правен извод - поради това и настоящият съдебен състав не може да съобразява правните си изводи с него. В нарушение на изискването на чл.35 и чл.36 от АПК в хода на производството пред административния орган не са събрани никакви други доказателства относно централния подлежащ на доказване факт – възприетото управление от А.К., а това е съществено нарушение на процесуалните правила, резултирало в неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съответно –  и в постановяване на заповедта за ПАМ при фактическа липса на доказателства за това, че спрямо жалбоподателя е налице правното основание по см.чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че в хода на съдебното дирене не са представени и не са събрани доказателства относно възприетото от административния орган наличие на основанието на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП спрямо А.К.. Изложеното обосновава извод за неправилно приложение на материалния закон по см.чл.146, т.4 от АПК при постановяване на оспорения акт, респективно – и за основателност на жалбата, което налага уважаването й чрез отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.

При този изход на делото претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна. Те се констатираха в размер на 610 лв. – 10 лв. заплатена ДТ и 600лв. адвокатски хонорар. Същите следва да бъдат заплатени от бюджета на администрацията- ОД на МВР-Пловдив в структурата, на която се явява и административният орган, издал обжалваната заповед. 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът,

                                          Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.В.К., ЕГН **********, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002564 от 19.12.2017г. на Началник група, Сектор “ПП” при ОД на МВР-Пловдив, с която на осн.чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на А.В.К., ЕГН ********** сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева разноски по делото. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :