Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 633

гр. Пловдив, 20.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в открито заседание на двадесети февруари,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар  Стефка Костадинова като разгледа докладва­но­то адм.д. № 174 по описа на съда за 2018 г.,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „*” ЕООД с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление  ***, представлявано от В.В.Б., против Заповед № ЗО3637-FF62772/ 01.12.2017 г. на Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП -Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект ”***”, находящ се в ***, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на осн.чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на съставения АУАН и издаденото НП. Твърди се нарушение на принципа на съразмерност. Изтъква се липса на конкретни мотиви, от които можел да се обоснове извод, че е възможно нарушителят да извърши друго нарушение.  Моли се съда да отмени наложената принудителна административна мярка. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата  и претендира деловодни разноски.

Ответникът чрез процесуален представител и в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. От доказателствата по делото се установява, че на 07.11.2017г. в 13.00 ч. е извършена проверка на цитирания търговски обект,  при която е констатирано, че „*” ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговски обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведено в експлоатация фискално устройство, с което е допуснато нарушение на същата наредба. За извършена контролна покупка на стойност 3,50 лв., платени в брой, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на наредбата.  Извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касовата разлика в размер на 3,50 лв. между наличните парични средства на касата, съгласно приложен опис, и тези маркирани във фискалното устройство. За резултатите от проверката е съставен протокол, ведно със събраните доказателства към него. Направен е извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на документ за продажба п о установения ред, с което е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. На осн. чл.186 , ал.1 , т.1 , б.”а” от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект ”***”, находящ се в ***, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на осн.чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.  В заповедта са изложени подробни мотиви относно продължителността на срока, а именно: тежестта на нарушението и последиците от същото, големината на търговския обект, местоположението му в центъра на областен град,  а също и относно необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността на извършване на други нарушения. Посочена е целта на мярката - промяна в начина на дейността в конкретния обект, като целеният резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността към относимите към ФУ документи  и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреди за фиска.

Противно на твърденията на жалбата, административния орган е обсъдил доказателствата към преписката и е издал заповедта при изяснена фактическа обстановка. В заповедта изрично  е посочен текста на чл.186, ал.1,т.1, б.”а”, като на посоченото правно основание съответстват изложените в заповедта фактически основания за налагане на мярката. Както беше обсъдено и по–горе в заповедта са изложени достатъчно и подробни мотиви във връзка с наложената мярка, като в случая е без значение дали нарушителят има и други нарушения на данъчното законодателство, тъй като в нормата липсва такова изискване, без значение са и причините за извършеното нарушение. Без всякакво значение за настоящото производство са и евентуално допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до евентуална порочност на съставения АУАН и издаденото НП. Не е налице нарушение на принципа на съразмерност, тъй като административният акт не  засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, съответно липсва възможност за прилагане на други мерки, които са по-благоприятни за лицето, нито пък актът може да причини вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, която в случая е защита на фискалните интереси на държавата и безспорно е съизмерима с предприетата мярка. Що се отнася до оплакването за липса на конкретни мотиви, от които можел да се обоснове извод, че е възможно нарушителят да извърши друго нарушение, излагането на такива не е необходимо, тъй като не е предвидено в ЗДДС като предпоставка за налагане на ПАМ.

В заключение на изложеното - в конкретния случай при извършената проверка органите по приходите са установили, че за извършена контролна покупка на обща стойност 3,50 лева, платени в брой, не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация в обекта ФУ, свързано дистационно с НАП или касова бележка. Дружеството не е оспорило така описаната фактическа обстановка. При тези факти безспорно са били налице предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал.1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Неспазването на нормативното изискване за издаване на фискален бон за конкретната контролна продажба е доказано и не се оспорва от жалбоподателя. При констатиране на нарушението органът по приходите налага ПАМ като в случая действа при условията на обвързана компетентност. За определянето на срока за запечатване на обекта, който в случая е доста по-кратък от максималния предвиден, в заповедта са изложени подробни мотиви, които мотиви следва да бъдат споделени, тъй като една от преследваните с налагането на ПАМ цели по аргумент на чл.22 ЗАНН е превантивна. При извършената служебна проверка по чл.146 от АПК, съдът установи, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материално-правните и процесуалните изисквания при спазване на установената форма и в съответствие с целта на закона. Поради изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на  ответника разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС вр. чл.78, ал.8 от ГПК.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „*” ЕООД с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление  ***, представлявано от В.В.Б., против Заповед № ЗО3637-FF62772/ 01.12.2017 г. на Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП -Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект ”***”, находящ се в ***, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на осн.чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА  „*” ЕООД с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление  ***, представлявано от В.В.Б. да заплати на ТД на НАП –Пловдив разноски в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: