Р Е Ш Е Н И Е

№ 707

 

Град Пловдив, 27 март 2018 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 189 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ж.Т.В. *** против отказ, обективиран в писмо с изх.№ 17 П 11121 от 28.11.2017 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с писмо с изх. № 17 СГ 442 от 05.01.2018 г. на кмета на община Пловдив.

Според жалбоподателката отказът е незаконосъобразен, тъй като е в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на обжалвания отказ и претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде отхвърлена като недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чийто правен интерес е пряко и непосредствено засегнат от отказа на общинската администрация да извърши исканата административна услуга, и в срока по чл.149, ал.3 АПК, поради което е допустима.

Съгласно чл.21, ал.4 АПК индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. В случая жалбата е срещу отказ да се извърши административна услуга по смисъла на § 1, т.1, б.“в“ от Допълнителната разпоредба на Закона за администрацията (извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице). Определено исканото от жалбоподателката заличаване на партидата й за притежаваната ½ идеална част от процесния лек автомобил по своята правна същност е именно такава административна услуга. Следователно противно на застъпеното от ответника становище, жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.4 АПК и има предмет, т.е., жалбата е процесуално допустима.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с на 21.07.2016 г. Аспарух Вълчанов подал корегираща декларация по чл.54, ал.4 ЗМДТ и е декларирал притежаваните от него и от Ж.В. по ½ идеална част от лек автомобил марка БМВ, модел 318И, обем на двигателя 1895 куб. см, № на шаси WBACD520X0NA37957, без номер на двигател, рег. № РВ7143МА, придобит на 24.07.2009 г. Вероятно декларацията е подадена във връзка с развода между Аспарух и Ж. Вълчанови, постановен с решение № 2001 от 14.06.2016 г. по гр.д. № 16451/2015 г. по описа на Пловдивския районен съд, І бр.с., влязло в законна сила на 07.07.2015 г. (л.28-31 от делото).

С молба от 28.09.2017 г. (л.37-38 от делото) Ж.В. е поискала от директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив да закрие партидата й за притежаваната от нея ½ идеална част от лекия автомобил поради отказ от право на собственост. Към молбата е приложен самият отказ, направен на 27.10.2017 г. в писмена форма с нотариална заверка на подписа (л.39 от делото).

По искането директорът на дирекция МДТ е отговорил с оспореното писмо с изх.№ 17 П 11121 от 28.11.2017 г., с което е констатирал фактите относно подаването на декларация и корегираща декларация по чл.54, ал.4 ЗМДТ и е цитирал нормите на чл.54, ал.4 ЗМДТ и чл.144, ал.1 и 2 ЗДвП, т.е., по същество не е отговорил на направеното искане за закриване на партидата на жалбоподателката. Писмото е получено от пълномощника на Ж.В. на 29.11.2017 г. (л.58 от делото) и срещу отказа е подадена жалба на 06.12.2017 г. (л.59 от делото) до кмета на община Пловдив. С писмо с изх. № 17 СГ 442 от 05.01.2018 г. (л.64-65 от делото), получено от пълномощника на жалбоподателката на 10.01.2018 г. (л.62 от делото), кметът на общината е указал на жалбоподателката, че писмото на директора има единствено уведомителен характер и не притежава характеристиките на индивидуален административен акт, поради което жалбата до кмета се явява подадена при липса на годен акт за оспорване.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства.

При тези факти съдът намира, че жалбата е основателна, оспореният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съгласно чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. В настоящия случай е налице отказ от право на собственост върху притежаваната от Ж.В. ½ идеална част от процесния лек автомобил, за което е налице безспорно писмено доказателство. Доколкото отказът от право на собственост е едностранно правно действие (едностранна правна сделка) на собственика, което по правило не се нуждае от получаване и приемане, и в случая, макар за отказа от право на собственост върху движими вещи законът да не изисква специална форма, е спазена най-тежката форма, изискуема за отказа от право на собственост върху недвижими имоти – писмена с нотариална заверка на подписа, с извършването на отказа той поражда целеното правно действие – загубване на правото на собственост. От друга страна, по правило вещните права са абсолютни субективни права, имащи действие по отношение на всички лица, съответно всички лица са длъжни да се съобразят с ефекта на отказа от право на собственост, а именно, че отказалото се лице вече не е собственик на вещта.

Съгласно чл.53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. С оглед направения на 27.10.2017 г. отказ от правото на собственост Ж.В. не е собственик на процесния лек автомобил и не е данъчно задължено по смисъла на чл.53 ЗМДТ лице, считано от 27.10.2017 г. Затова искането й за заличаване на партидата й относно притежаваната ½ идеална част от автомобила е основателно, а отказът на директора да извърши това заличаване е незаконосъобразен поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и следва да бъде отменен.

Следва изрично да бъде отбелязано, че позоваването на ответника на нормите на чл.54, ал.4 ЗМДТ и чл.144, ал.1 и 2 ЗДвП е неправилно и неотносимо към настоящия казус, тъй като изобщо не става въпрос за прехвърляне на право на собственост или за прекратяване на регистрация на МПС, а за отказ от право на собственост върху притежаваната идеална част от МПС, който отказ поражда действие незабавно, както вече се каза, защото не изисква приемане, а отказалият се собственик не е задължен да извършва никакви други правни действия във връзка с дерегистрация на МПС, защото законът не е предвидил такова задължение, от една страна, а от друга страна, отказът означава дезинтересиране на лицето от субективно признатата възможност да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта, съответно на този дезинтересиран собственик е нелогично и правно неиздържано да се възлагат нови задължения във връзка със същата вещ, от правото на собственост върху която той вече се е отказал.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за недоказаност на искането за заличаване поради различие в номера на рамата на процесния автомобил, посочена в декларацията за отказ. Действително в нея са посочени два пъти знаците Х0Х0, което очевидно е техническа правописна грешка, която не променя по никакъв начин волята на жалбоподателката. От друга страна, обаче, в декларацията са налице достатъчно други индивидуализиращи процесния лек автомобил белези, които по несъмнен начин установяват, че отказът от право на собственост касае именно този автомобил.

Водим от всичко изложено съдът намира, че оспореният отказ като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Тъй като исканото заличаване може да бъде извършено единствено от общинската администрация, делото следва да бъде върнато като преписка на ответника за извършване на поисканото заличаване при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката за заплащане на разноските по делото същото като основателно и доказано в размер на 610 лева (10 лева за държавна такса – л.19, и 600 лева за адвокатско възнаграждение – л.75 и 79) следва да бъде уважено и да бъде осъдена ответната община да заплати тази сума на жалбоподателката. Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Т.В., ЕГН **********,***, отказ, обективиран в писмо с изх.№ 17 П 11121 от 28.11.2017 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с писмо с изх. № 17 СГ 442 от 05.01.2018 г. на кмета на община Пловдив.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Ж.Т.В., ЕГН **********,***, сумата 610 (шестстотин и десет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: