РЕШЕНИЕ

 

830

 

гр. Пловдив,  17.04.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXV състав в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                   

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело261 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „*********, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция *********, представлявано от управителя К.М.Е., чрез адв.Гецова, срещу решение № 7/04.01.2018 на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № РД-16-4331/28.12.2017 год., срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170024-023-0004195/30.11.2017 год., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-гр.Пловдив, с което са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, за сумата от 510 510,00 лева.

Жалбоподателят „*********, ЕИК ********* навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и иска неговата отмяна. Твърди, че наложената обезпечителна мярка е наложена в нарушение на чл.121 ал.1 и ал.3 от ДОПК. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Енева, оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на доказателствата към приложената административна преписка, намери за установено следното:

 

По допустимостта :

Оспорваното решение е постановено в производство по обжалване на постановление по чл.121,ал.1 от ДОПК, обжалвано в предвидения за това срок. Ето защо жалбата е допустима.

 

По същество:

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С170024-023-0004195/30.11.2017 год. на публичен изпълнител в ТД на НАП - Пловдив, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.200 вр. с чл.195,ал.1-3 от ДОПК и с мотив, че ще се затрудни събирането на очакван размер на задължения по възложена ревизия за определяне на задължения за ДДС в размер  510 510,00 лева.

Допуснатото обезпечение е обжалвано от задълженото лице пред Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, който с решението си е потвърдил така издаденото постановление.

За да постанови процесното решение горестоящият в йерархията административен орган е приел, че са налице законовите предпоставки на чл.195 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки, а избраната обезпечителна мярка е съответна на правата на жалбоподателя.

 Оспорва се от жалбоподателя, че не са налице предпоставки за налагане на спорните обезпечителни мерки, тъй като не са спазени процесуалните правила, касаещи издаването на акта и предварителните обезпечителни мерки са наложени при нарушаване на чл.121 ал.1 от ДОПК. Навеждат се доводи, че органът по приходите не е изпълнил задълженията си при налагане на предварителната обезпечителна мярка да направи анализ на имуществото на ревизираното дружество, в това число и на вземания от трети лица, от бюджета, както и че е нарушена разпоредбата на чл.121 ал.3 от ДОПК обезпечителната мярка да бъде наложена върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване дейността на дружеството.

В хода на съдебното производство не се установи нещо по-различно от установеното от приходната администрация.

В случая, преди всичко следва да се отбележи, че оспорения административен акт е постановен от надлежно оправомощен за това, материално компетентен административен орган. Не се констатират нарушения, нито на процесуалния, нито на материалния закон.  В пълнота е спазена и целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

Разрешаването на административноправния спор по същество налага да се приеме, че предприемането на мерки за обезпечение по реда на чл.121, ал.1 ДОПК от страна на компетентния за това публичен изпълнител налага да бъде установено проявлението на някое от обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 121, ал. 1 и 3 ДОПК, като при всички случаи следва да бъдат спазени и общите правила за налагане на обезпечителните мерки.  Така, разпоредбата чл. 121, ал.1 от ДОПК определя това да стане въз основа на мотивирано искане от страна на компетентния за това орган по приходите. Мотивираното искане на първо място следва да сочи конкретния размер на очакваното публично задължение, но така също, то определя и обхвата на налаганата мярка по отношение на субекта, спрямо когото тя се налага. Наличието на искане с посочените реквизити обвързва компетентния по чл.121, ал. 1 от ДОПК орган да разгледа и да се произнесе по него именно при посочените рамки, както по отношение на субекта, така и относно размера на очакваните публични задължения, като прецени, с оглед на тези данни, дали е на лице необходимост от налагане на предварително обезпечение. С други думи казано, обхватът на мотивираното искане, очертава и обхватът на произнасянето на публичния изпълнител с налагане на съответната мярка по чл.121, ал.1 от ДОПК.

В процесния случай това изискване е спазено в необходимата пълнота. Налице е валидно отправено искане за предварително обезпечаване на публично вземане в очакван размер от    510 510,00 лв. по отношение на жалбоподателя, в което са изложени съображенията, поради които се налага предприемането на такива мерки, и точно в искания размер и по отношение на посочения субект публичния изпълнител е наложил обезпечение по чл.121, ал.1 от ДОПК, съобразно очертания обхват в самото искане, преценявайки наличието на предпоставките по чл.121, ал.1 от ДОПК. 

Следва да се посочи и това, че материално правните предпоставки за налагане на предварителните обезпечителни мерки са регламентирани в разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК. Така, съгласно посочената норма, предварителните обезпечителни мерки се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки или действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В настоящия случай, тези предпоставки са били налице при налагане на обезпечителните мерки, като публичния изпълнител е извършил преценка на въпросните обстоятелства, и като е взел предвид очаквания размер на публичните задължения, и наличните активи на лицето, е формирал обоснован извод за наличие на предпоставките на чл.121, ал.1 от ДОПК, като в случая следва да се посочи, че се касае за мерки, в защита на публичния интерес, предприемани с цел гарантиране на Държавата като бъдещ кредитор с публични вземания. Видно от данните по приложената по делото административна преписка, задълженото лице не притежава и други активи, освен тези върху които е наложено обезпечението, които да послужат за налагане на обезпечения. Това обстоятелство, без всякакво съмнение обосновава извод за наличието на обезпечителна нужда по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, тъй като е очевидно, че лицето не е разполагало с имущество в съответния размер, което евентуално да послужи за удовлетворяване на публичните задължения. Казано иначе, липсата на активи в подходящи размери, от които да бъдат  удовлетворени публичните задължения на лицето, не само би затруднило, но в случай на отчуждаването им, дори би направило невъзможно удовлетворяването на публичните задължения, които се очаква да бъдат установени при ревизията на лицето, в предполагаем размер на  510 510,00  лв. Ето защо по изложените съображения, съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че не са били налице изискванията на чл.121, ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки.

          В случая, във връзка с оплакванията на жалбоподателя, следва да се посочи и това, че разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, регламентира случаите на налагане на обезпечителни мерки на неустановено по размер, или установено по размер, но неизискуемо публично вземане. В случая се касае за обезпечителни мерки, наложени в първата хипотеза, в хода на възложено и неприключило ревизионно производство - преди издаване на ревизионния акт, когато конкретния размер на публичните задължения все още не е окончателно установен и не е настъпила неговата изискуемост. Въпросните мерки имат привременен характер/така чл.121, ал.4 и 5  от ДОПК/, като предназначението им е да дадат обезпечителна защита на този именно етап от ревизионното производство, като по този начин гарантират събирането на публичните вземания, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци, които ще бъдат установени с ревизионнен акт.

  Във връзка с оплакванията на жалбоподателя, следва да се посочи още и това, че в разпоредбата на чл.121, ал.3 от ДОПК са въведени допълнителни изисквания за законосъобразност при налагане на предварителните обезпечителни мерки, наред с предпоставките, предвидени в нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК. Така, съгласно новелата на ал.3 предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените мерки следва да не спират извършваната дейност от ревизираното лице. В случая това изискване е спазено, като не могат да се приемат за основателни оплакванията на жалбоподателя, че наложения запор върху банковите сметки значително затруднява дейността на лицето във връзка с извършване на текущи плащания. Във връзка с това оплакване на жалбоподателя, следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.229, ал.1 от ДОПК е предвидена възможността публичния изпълнител с разпореждане до банката да разреши определена част от постъпилите или постъпващите суми по cметките на длъжника, да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. По този начин, се обезпечава нормалното осъществяване на дейността на лицето, независимо от наложените обезпечения, като предвидената в чл.229, ал.1 от ДОПК възможност, гарантира спазването на изискването на чл.121, ал.3 от ДОПК. Наред с изложеното, в случая несъмнено следва да се съобрази и разпоредбата на чл.199 от ДОПК, в която норма е предвидена възможност за замяна на наложените обезпечителни мерки с друг вид равностойно обезпечение, като съгласно ал.2 без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, и която възможност за замяна б и могла да бъде реализирана по искане на длъжника във всеки един етап от производството, в случай, че конкретно наложените мерки, възпрепятстват или затрудняват в една или друга степен осъществяваната дейност.

  С оглед гореизложеното, Съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради липса на предпоставките за налагане на обезпечителни мерки, предвидени в разпоредбите на чл.121, ал.1 и 3 от ДОПК, като  обжалваното постановление не е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК и на принципа на съразмерност, регламентиран в разпоредбата на чл.6 от АПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК.

     Предвид гореизложеното, като е потвърдил обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, Директорът на ТД на НАП – Пловдив е постановил решението си в съответствие със закона. То ще следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция, а жалбата отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

За разноските:

При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответната администрация се следва присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.

Водим от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „*********, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция *********, представлявано от управителя К.М. E., против решение № 7/04.01.2018 на Директора на ТД на НАП - Пловдив , с което е оставена без уважение жалба вх. № РД-16-4331/28.12.2017 год., срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С170024-023-0004195/30.11.2017 год., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-гр.Пловдив, с което са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, за сумата от 510 510,00 лева.

ОСЪЖДА „*********, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция *********, представлявано от управителя К.М. E. да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, сумата от 500/петстотин/лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                   

 

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ