Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     723          Година  2018, 29, Март            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав

 

   на 14.03.2018 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

                                                                                     ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА и при присъствието на прокурора СВЕТ­ЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСА­ЛОВА КАНД но­­­мер 302 по описа за 2018 годи­на и като обсъди :

            Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:  **, представлявано от управителя Н.Д., чрез адв. Н. срещу Решение № 2180/ 29.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 4545/2017 г. на Районен съд гр. Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 620/03.07.2017 г. на началника на Митница – Пловдив, с което на дружеството са наложени админи­стративни наказания – имуществена санкция в размер, съответно на 1 000.00 лв., 4 000.00 лв. и 2 000.00 лв. за нарушение по чл.126 от ЗАДС, чл.123 ал.6 от ЗАДС и чл.123 ал.2 от ЗАДС и е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението: - 1.234 кг тютюн, 2 стека с по 10 кутии по 20 къса (400 къса) цигари „Merilyn pink slims“ с надпис „Duty Free Sales Only“, 3 стека с по 10 кутии по 20 къса (600 къса) цигари с марка „ Derby“, без бандерол, на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка № 4900298399/18.04.2017 г. на М П и е наложено административно наказание – лишаване от правото да упражнява търговска дейност за срок от 1 месец в търговски обект – магазин за хранителни стоки в ***.

В жалбата против наказателното постановление са наведени основания за незаконосъобразнос на последното – липса на доказателства за извършване на претендираното нарушение, събрани по установения от закона  ред и допуснати съществени процесуални нарушения в процеса на издаване на обжалваното постановление. Жалбоподателят счита, че районният съд е дал катогеричен превес на показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност, подкрепени от писмени доказателства и лишени от субективна оценка. Не е отчетено обстоятелството, че липсва лично обективно възприятие на излаганите обстоятелст­ва, а актосъставителят само  възпроизвежда констатациите в документи по препис­ката за бързо производство № 912/2016 г., прекратена с постановление на РП – Пловдив № 11123/2016 г. Според жалбоподателя районният съд е приел, че при ус­тановяване на факта на държане на акцизна стока в служебно помещение на търго­веца, не е необходимо установяване на целта – продажба на същата. Твърди се, че съдът не е обсъдил показанията на св. И., от които се установява, че тютю­невите изделия са за лична употреба. Твърди се, че са налице съществени различия при отразяване на фактическата обстановка в акта за установяване на нарушения, с тези в приемо-предавателния протокол, оттам и с диспозитива на обжалваното наказателно постановление – разминаване по количество и видове цигари, намерени в дружеството-жалбоподател – по АУАН и НП. Твърди се също така, че админи­стративният орган не е изложил мотиви относно неприлагането на нормата на чл.28 от ЗАНН, а това е станало едва с решението на РС – Пловдив, а този факт не санира незаконосъобразността на обжалваното постановление. Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно постановление. 

             В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, не се предс­тавлява. Постъпила е молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с ко­ято заявява, че поддържа касационната жалба, няма да сочи други доказателства и моли да се даде ход по същество.

            Ответникът по касационната жалба – М П, чрез процесуалния се представител юрисконсулт С. оспорва жалбата. Намира постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно с искане за оставянето му в сила.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение с искане за оставянето му в сила.

Административен съд - Пловдив, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211 ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В атакуваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 15.12.2016 г. във връзка с анонимен сигнал, от служители на Първо РУ – ОДМВР - Пловдив, е установено, че в търговски обект  на дружеството – магазин за хранителни стоки, находящ се в ***, се намират 1.234 кг тютюн за пушене без данъчен документ или фактура или митническа декларация, 2 стека с по 10 кутии по 20 къса цигари „Merilyn pink slims  с надпис „Duty free sales only“,  и  три стека по 10 кутии по 20 къса цигари „Derby“, без бандерол.

За констатираното деяние срещу жалбоподателя е бил съставен АУАН № 33615/15.05.2017 г. по описа на М П. За извършеното нарушение, административно-наказващият орган е преценил, че „**“ ООД следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.126, чл.123 ал.6 и чл.123 ал.2 от ЗАДС.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.123 ал.2 и ал.6, с чл.124, ал.1, чл.124а ал.1, чл.126 от ЗАДС, на жалбоподателката е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер, съответно на 1 000.00 лв., 4000.00  лева и 2 000.00 лв., постановено е отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението и дружеството е лишено от правото да упражнява търговска дейност за срок от 1 месец.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил въз основа на събраните и допустими по смисъла на НПК и ЗАНН писмени и гласни доказа­телства. Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да се явяват основание за отмяна на наказателното постановление. Приел е, че НП е издадено от компетентен орган, по ред и във форма, предвидени в закона. Съдът е приел също, че извършеното нару­шение е безспорно доказано, правилно и ясно е описано в АУАН и в НП, както и, че наложеното наказание е в размер, определен от закона. Съдът е изложил и мотиви в насока защо не кредитира показанията на свид. И.. Съдът е дал отговор и е отхвърлил направените от жалбоподателя възражения, като наред с това е посочил, че не е налице “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съдът е обосновал този свой извод, съобразявайки вида на нарушението - държането на значително количество акцизни стоки от неизвестно време и, че е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с държането на стоки, за които са заплатени всички необходими такси и акцизи, и извършеното се характеризира с висока степен на накърняване на обществените отношения. По отношение размера на наложените наказания глоба, съдът е посо­чил, че те са в минимален размер, съгласно санкционните норми на ЗАДС. Приел е също така, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При съставяне на АУАН и НП.    

Настоящият състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказа­телства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя из­цяло и правните изводи на първоинстанционния съд, че административно-наказа­ното лице е осъществило, както от обективна, така и от субективна страна състава на административно нарушение, посочено в оспорваното наказателно постановле­ние. Безспорно в случая е също така, че с оглед количеството на държаните от каса­тора тютюневи изделия, деянието не представлява маловажен случай. Както, пра­вилно е посочил районния съд, при преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол и същият е изложил подробни мотиви в тази насока, които се споделят изцяло.

В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че едва съдът, в своето решение е обсъдил въпросът за маловажност на случая. Видно от НП, АНО е посочил, че процесните нарушения не попадат в обхвата на чл.126б ал.2 от ЗАДС (действаща редакция, ДВ, бр.54 от 17.07.2012 г.) според който, маловажни случаи по ал.1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. В случая е посочено, че дължимият акциз за 400 къса цигари с надпис „Dute Free sales only“ е 85 лв., за 400 къса цигари без бандерол – 127.50 лв. и за 1.234 кг тютюн . 187.57 лв., т.е. двойният размер на акциза  многократно надвишава сумата от 50 лв. Разбира се АНО не обсъждал приложе­нието на чл.28 от ЗАНН, като очевидно е приел че тази хипотеза не е на лице.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя и по отношение размина­вания във фактическата обстановка при описанието на броя на цигарите. Очевидно е, че се касае до техническа грешка, тъй като на стр.3 от НП, трети абзац, т. т.1, 2 и 3 съвсем точно и ясно са определени видовете и количества тютюневи изделия, които изцяло съвпадат, както с диспозитива на същото по всяка една точка, с посочените в АУАН, така и с тези, посочени в: служебна бележка рег. индекс № 32-154068 от 06.06.2017 г. на началник сектор „АНТИ“, писмо индекс № 32-153898 от 06.06.2017 г. на началник сектор „АНДРО“, писмо рег. № 432000-4831 от 12.04.2017 на главен инспектор от Първо РУ – ОДМВР – Пловдив до началника ТМУ – Пловдив, докладна записка № 32-144683/29.05.2017 г. от младши инспектор в сектор „РИА“, отдел „МРР“ при Митница – Пловдив до началника на Митница – Пловдив, в протокол за доб­роволно предаване от 15.12.2016 г., където е извършена поправка на количествата цигари, заверена със съответния подпис на предал и приел, складова разписка № 4900298399 от 18.04.2017 г., заключение за извършена съдебно-финансова експер­тиза, ППП рег. индекс № 32-357901 от 21.12.2016 г и писмено мнение за прекра­тяване на наказателно производство, поради което по никакъв начин не би могло да се приеме, че допуснатата техническа грешка е нарушила правото на защита на дружеството по изложените от жалбоподателя доводи.             

            Предвид горното, настоящия състав при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

            По направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски – определяне на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното: В чл.84 от ЗАНН се предвижда субсидиарно приложение на НПК за неуредените въпроси в производството по ЗАНН. В мотивите на ТР № 2/03.06.2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, издадено при дейст­ващият НПК е изложено, че при разглеждане на касационните жалби редът на АПК относно правилата на касационното производство следва да се прилага ограничи­телно. Препращането в разпоредбата на чл.63 ал.1 ЗАНН към глава ХІІ АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред адми­нистративния съд и доколкото не противоречи на НПК. Изрично в мотивите е от­белязано, че в производството пред РС по обжалване на НП по ЗАНН не се заплаща държавна такса, поради което и при подаване на касационна жалба срещу реше­нието не се дължи държавна такса. Освен това в касационното производство по чл.63 ал.1 ЗАНН не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоин­станционното производство по ЗАНН, защото и в двата случая не се прилага пре­пращането по чл.228 АПК към първоинстанционното производство по АПК. Поради това касационният състав намира, че искането следва да се остави без уважение, тъй като в касационното производство по ЗАНН разноски не следва да се присъждат, както за въззивната, така и за касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав

 

Р Е Ш И

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2180/ 29.11.2017 г., постановено по АНД № 4545/2017 г. на Районен съд гр. Пловдив,XXIII н.с.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                                                                                              2.