Р Е Ш Е Н И E

 

№ 727

 

      гр. Пловдив, 29, март  2018г.

 

                                            В       ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

 Пловдивският административен  съд,  ХХ  касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ДИЧО ДИЧЕВ

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ :       ТАНЯ  КОМСАЛОВА

                                                                                                                                                 ЙОРДАН  РУСЕВ

 

           при участието на секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА и прокурора СВЕТЛОЗАР  ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от чл.съдията Й. Русев КАНД № 305 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.63, ал.1 пр.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.А.Д., ЕГН **********, чрез адв. Сл.Н., против Решение № 2360/21.12.2017г. на Пловдивски районен съд, III-ти наказателен състав, постановено по АНД № 7543/2017г., с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0273-000172/10.05.2017 г., издадено от Началника на РУ Х. при ОД на МВР-Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и 10 лева – за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Искането е обжалваното решение да бъде отменено и с това отменено изцяло и наказателното постановление.поддържа се теза, че деянието покрива състава на маловажен случай.   

Ответникът по касационната жалба- Началникът РУП-Труд при  ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба.

 Прокурорът от Окръжна прокуратура-Пловдив по съществото на спора изразява становище за неоснователност на жалбата, като предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания  и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. 

Решението на ПРС е правилно и законосъобразно.  Районният съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до правилния извод, че касаторът на 15.04.2017г. около 15.00 ч. в с.**, **като водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел“Голф“, го управлява без да е регистриран по надлежен ред и без водачът да носи в себе си СУМПС и Контролен талон към него, поради което бил съставен и предявен АУАН № 857850 от 15.04.2017г.

 Настоящата съдебна инстанция счита, че становището на районния съд, че наложеното наказание следва да бъде потвърдено е подкрепено от фактическата обстановка по делото и след задълбочен анализ на обстоятелствата, формиращи административнонаказателната отговорност. Касационната инстанция счита, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, като по делото са налични данни, че лицето е управлявало посоченото МПС без регистрация от органите на Пътна полиция. Текстът на чл. 140, ал.1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места въвежда императивно правило за поведение на водачите на моторни превозни средства и тяхното неизпълнение винаги е въздигнато в административно нарушение без значение от формата на вината. Правилно в мотивната част на обжалваното решение районният съд е счел, че при определяне размера на наложеното наказание трябва да се вземе предвид  доброто досие на касатора на пътя и наложените глоба и лишаване от право да се управлява МПС са в минимално предвидения им размер – съответно 200 лева и 6 месец. 

С нормата на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП  е въведено императивно задължение за водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление от съответната категория и контролния талон към него. В процесния случай със събраните писмени и гласни доказателства е било безспорно установено, че към датата на проверката касаторът не е представил Свидетелството за управление на МПС и Контролен талон към СУМПС .

 Касационната инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд по отношение на законосъобразността на наказателното постановление както от фактическа, така и от правна страна. Въззивната инстанция е изградила вътрешното си убеждение въз основа на събрани доказателства по предвидения за това процесуален ред. Следва да се отбележи, че Районен съд-Пловдив  е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства и по този начин е изпълнил задължението, визирано в чл. 13 от НПК, а именно, че съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по делото. Във връзка с направените констатации и разсъждения,  настоящият съдебен състав намира, че извършването на административното нарушение по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т. 1 от Закон за движение по пътищата от Н.Д. е доказано по категоричен и безспорен начин. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и при свеждането им до знанието на наказания не са допуснати пороци, касаещи административнопроизводствените правила при издаването им и които да засягат тяхната законосъобразност.

По отношение и на последния довод за незаконосъобразност на НП, изтъкнат в жалбата, а именно, че процесното деяние съставлявало маловажен случай, предвид установените по делото факти подобно заключение не би могло да бъде направено. Критериите за отграничаването на маловажните случаи по см. на чл. 28 от ЗАНН, се извеждат от определението на този институт в чл. 93 т. 9 то НК, която се явява приложима на основание чл. 11 от ЗАНН, предвид липсата на дефиниция на коментираното понятие в основния административнонаказателен закон. Съгласно посочената дефиниция, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от съответния вид. В случая коментираното противоправно деяние не съставлява маловажен случай именно предвид липсата на основание за приемане на по- ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т. 1 от Закон за движение по пътищата.

По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение.

Водим от горното Административен съд-Пловдив, ХХ касационен състав,

                                                      Р Е Ш И: 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2360/21.12.2017г. на Пловдивски районен съд, III-ти наказателен състав, постановено по АНД № 7543/2017г.

Решението е окончателно.

     

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

          

                                                                             ЧЛЕНОВЕ :