Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 754

 

гр. Пловдив, 03 април 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на шестнадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                          АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

ЗДРАВКА ДИЕВА,

при секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Георги Пенев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №472 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.123а, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Митница Пловдив, представлявана от юрисконсулт Невена Кънчева- пълномощник, обжалва Решение №2150 от 24.11.2017г. по Н.А.Х дело №1258 по описа на Районен съд- Пловдив за 2017г., ХХVІ-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №958/16/2017г. от 03.02.2017г., издадено от началника на Митница Пловдив, с което на “******” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. *******(на територията на ****), ЕИК ******, е наложена имуществена санкция в размер от 2 000,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон, и необоснованост и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП.  

Ответникът- “******” ЕООД, чрез адвокат Е.М.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Георги Пенев, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 22.06.2016г., около 19,00ч. е извършена проверка от митнически служители на ГКПП- Силистра, на товарен автомобил с рег.№***** и ремарке с рег.№****, водач на автомобила- С.Д.И., ЕГН **********. Според представените на проверяващите документи, с автомобила се превозват общо 1641 кг. ацетилен (ациклени въглеводороди- ненаситени), с код по Комбинираната номенклатура (КН) 29012900. Изпращач на стоката е S. C. LINDE GAZ ROMANIA SRL, VІN RO ******, Румъния, а получател е ответникът “******” ЕООД. Прието е за установено, че превозваният ацетилен е “енергиен продукт” п смисъла на чл.2, т.3 и чл.13, ал.1, т.3 от ЗАДС и като такъв подлежи на облагане с акциз. Дължимият акциз се определя на основание чл.32, ал.1, т.5 от ЗАДС в размер от 340,00 лв. за 1000,00 кг. Стоката е освободена за потребление на територията на Република Румъния- държава членка на Европейския съюз (ЕС). Според чл.76в, ал.4, т.т.1 и 2 от ЗАДС, лицето, което получава на територията на страната (България) акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка (Румъния), е длъжно да: 1) уведоми писмено преди изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да получи акцизни стоки; 2) представи обезпечение или да заплати размера на дължимия акциз пред компетентното митническо учреждение, преди акцизните стоки да са изпратени от другата държава членка, с изключение на случаите на освобождаване от акциз по този закон. Според чл.76в, ал.3 от ЗАДС, при движението акцизните стоки се придружават и с документа по чл.83з, ал.1 от закона, удостоверяващ, че размерът на акциза за стоките, които ще бъдат получени, е заплатен, обезпечен или че стоките са освободени от заплащане на акциз.

В рамките на проверката е изискано от водача на процесния товарен автомобил С.И.да представи документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза на превозваната стока, съгласно разпоредбите на ЗАДС, но такива не са представени до приключване на проверката. За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) с №16BG4014D028358 от 22.06.2016г.

На 23.06.2016г. в Митница Пловдив постъпва Уведомление за получаване на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка с Вх.№32-173776 от страна на “******” ЕООД, съгласно изискването на чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС. Заявена е стока ацетилен с код по КН 2901 2900, тегло от 1641 кг. С Решение №1027 от 23.06.2016г. на началника на Митница Пловдив е определен размерът на дължимия акциз по подаденото от ”******” ЕООД уведомление от 557,94 лв. (340,00 лв. за 1000,00 кг.), съгласно акцизната ставка, предвидена в чл.32, ал.1, т.5 от ЗАДС. Като приложение към писмо с Рег.индекс 32-175310 от 24.06.2016г. на началника на Митница Пловдив Решение №1027 от 23.06.2016г. е изпратено на “******” ЕООД. Определеният акциз е внесен от ответника в настоящето производство и на 24.06.2016г. е издадено Удостоверение №BG003000/161425 от началника на Митница Пловдив, на основание чл.83з от ЗАДС. Според посоченото удостоверение “******” ЕООД плаща акциз в размер от 557,94 лв. за 1641,00 кг. “ациклени въглеводороди- ненаситени”, с код по КН 29012900.

Като приложение към писмо с Рег.индекс 32176179 от 24.06.2016г. Удостоверение №BG003000/161425 от 24.06.2016г. е изпратено на ответника в производството, като посоченото писмо е получено “на ръка” на 24.06.2016г. от Радина Огнянова Йорданова- упълномощено лице.

С писмо Рег.№32-182263 от 30.06.2016г. началникът на Митница Русе изисква от началника на Митница Пловдив информация относно обстоятелството, дали “******” ЕООД към 22.06.2016г. е предприело действия по уведомяването на компетентното митническо учреждение за получаване на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, съгласно чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС.

Като приложение към писмо с Рег.индекс 37-190055 от 07.07.2016г. на началника на Митница Пловдив на началника на Митница Русе са изпратени наличните по преписката актове в Митница Пловдив.

Изготвена е покана за съставяне на 12.09.2016г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с Рег.№32-235825 от 23.08.2016г. от С.Д.- старши митнически инспектор в Митница Русе, Митнически пункт (МП)- Силистра. Като приложение към писмо с Рег.№32-235825 от 23.08.2016г. на началника на МП- Силистра посочената покана е изпратена на “******” ЕООД. Според приетото по преписката заверено копие на известие за доставяне, поканата с Рег.№32-235825 от 23.08.2016г. е получена от ответника на 24.08.2016г. на

            На 08.09.2016г. С.К.Д.- старши митнически инспектор в МП- Силистра при Митница Русе, съставя АУАН с №192, с който деянията на “******” ЕООД, изразяващо се в неизвършване на действията по чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС (неуведомяване писмено преди изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да получи акцизни стоки), както и непредставянето на обезпечение или заплащане на размера на дължимия акциз за конкретната доставка, се квалифицират като административни нарушения. Определен е двойният размер на стоката, предмет на нарушението (1641,00 кг. ацетилен) от 1 115,88 лв.

Според нарочно отбелязване върху съставения АУАН, същият е получен на 08.09.2016г. от Л.И.- упълномощено лице от “******” ЕООД.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН. Като приложение към писмо с Рег.№32-263337 от 20.09.2016г. на изпълняващия длъжността (и.д.) началник на Митница Русе цялата преписка е изпратена на началника на Митница Пловдив, след което е издадено процесното НП, в което е посочено, че ответникът е нарушил разпоредбата на чл.76в, ал.4, т.2 от ЗАДС.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като отменя оспореното пред него НП, предвид издаването на същото при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на ответника в настоящето производство. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е нужно да бъдат повторно излагани.

Наред с това следва да се посочи и следното:

Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

            В случая, обстоятелствата, че дружеството ответник е подало уведомление по смисъла на чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС още на 23.06.2016г.; че е заплатило дължимия акциз на 24.06.2016г.; че вмененото на ответника нарушение е извършено за първи път; както и че липсват доказателства процесното нарушение да е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от този вид, предпоставят извод за наличието на маловажен случай на административно нарушение. От своя страна, наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН обуславя незаконосъобразността на процесното НП и предпоставя неговата отмяна.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2150 от 24.11.2017г. по Н.А.Х дело №1258 по описа на Районен съд- Пловдив за 2017г., ХХVІ-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №958/16/2017г. от 03.02.2017г. на началника на Митница Пловдив, с което на “******” ЕООД, ЕИК ******, е наложена имуществена санкция в размер от 2 000,00 лева

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:    1…/П/……………

 

2…/П/……………