Р Е Ш Е Н И Е

 

  №1113

 

  гр. Пловдив, 17 май 2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в състав

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

 

         при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД № 497 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С.А.П. с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административен мярка № 17-1030-002461/01.12.2017 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца и са снети два броя регистрационни табели № РВ***ВРи СРМПС № ***.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до издаването й в нарушение на материалния закон и неговата цел. Твърди се, че в действителност П. има СУМПС, издадено от Литва и то е безсрочно. В съдебно заседание жалбата се подържа от адв. Т.М., по изложените съображения, като ги доразвива. Претендират се разноски.  

Ответникът - Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, редовно призован, не се явява.

Пловдивският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1030-002461/01.12.2017 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца и са снети два броя регистрационни табели № РВ***ВРи СРМПС № ***. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че жалбоподателката на 01.12.2017г. около 16,40ч. в община-Садово на път Първи клас № I-8 246км посока Пловдив управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № РВ8656ВР, лична собственост, като не представя СУМПС-неправоспособен водач, квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Посочено е, че на П. е съставен АУАН Д-146861 от 01.12.2017 г. Запознавайки се с констатациите в акта, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т.2а от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на притежавания от настоящата жалбоподателка автомобил за срок от шест месеца до една година, а именно за шест месеца, за това, че автомобилът е бил управляван от лице което е неправоспособен водач.  Заповедта е връчена на оспорващата на 28.12.2017 г., видно от отразената в същата дата на връчването й.

Несъгласен с посочения административен акт, С.П. е оспорила пред Административен съд-гр.Пловдив с жалба, депозирана в деловодството на ОДМВР-Пловдив на 11.01.2018 г.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед.

От жалбоподателката  е представено заверено копие от СУМПС № КА074867 от 18.05.1993г., издадено от Република Литва, Министерство на вътрешните работи, Вилнюско управление на пътната полиция, придружено с легализиран превод. Документът  удостоверява, че водачът на автомобила е правоспособен водач на МПС от категории "А", "В", "С", „D“ и E“.       

При така установените факти, съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал.1 от АПК, приложим съгласно чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена в предвидената в чл. 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава задължителните реквизити, визирани в чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заповедта е посочена нарушената правна норма, както и датата на извършване на нарушението.

Заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване на целта на закона, поради следните съображения:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху подателя на жалбата. Установи се от представеното СУМПС на жалбоподателката, че тя е управлявала МПС с Литовско СУМПС и не е неправоспособен водач.

Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на - " 2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.)/ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;". В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение, административният орган е приел наличието на първата хипотеза на законовата разпоредба – управление на МПС от лице, което е неправоспособно. Деянието в АУАН е квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП, който изисква всяко МПС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. Тази норма е посочена и в процесната заповед, но се установява, че всъщност е нарушена разпоредбата на чл. 150а, а не чл. 150 от ЗДвП.

Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 17, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.

Спорът е по фактите, установени по делото и относно квалифицирането на установеното неправомерно поведение.

Приетото по делото литовско СУМПС е от значение за определянето на жалбоподателката като правоспособен или не, водач на пътно превозно средство по смисъла на ЗДвП. Не може да се подмине и фактът, че липсва безспорно доказателство, че въпросният документ е безсрочен. В представения превод срещу срок на валидност липсва изписване, копието също не дава отговор на този въпрос. Но от този документ настоящият състав на съда прави извод, че П. не може да бъде квалифицирана като неправоспособен водач.  Дори и да се приеме, че е с изтекло СУМПС на валидност, само по себе си изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС. / изрично законодателят след промените от 03.01.2018 г. е разграничил "срок на валидност " и " неправоспособен водач" – виж. чл. 150а и чл. 171, т.2а от ЗДвП/. Това е така, тъй като свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство - чл. 2, ал.1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тази наредба е издадена на основание чл. 159, ал.1 от ЗДвП, с която е делегирано правомощието на Министъра на вътрешните работи да определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство; за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства; за отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление и за служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни средства. Следователно свидетелството за управление на МПС има единствено и само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите по чл. 149 от ЗДвП, са регламентирани подробно в Наредба № 31 от 26.07.1999г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, в която е предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл. 159 от ЗДвП, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория - чл. 2, ал.3. Следователно изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата му правоспособност.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП. От изложеното е видно, че визираната в чл. 171, т.2а от ЗДвП ПАМ е насочена само спрямо неправоспособните водачи, т.е. спрямо тези, които изобщо не притежават правоспособност да управляват МПС от съответната категория, а не и срещу правоспособни водачи, чиито СУМПС са с изтекъл срок на валидност.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото ще следва да се присъдят на жалбоподателя и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 340 лв. – 330 лв. изплатен адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса. 

Мотивиран от гореизложеното Съдът,

 

 

                                                Р Е Ш И:

 

        ОТМЕНЯ по жалба на С.А.П. с ЕГН ********** Заповед за прилагане на принудителна административен мярка № 17-1030-002461/01.12.2017 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция.

        ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на С.А.П. с ЕГН ********** сумата от 340/триста и четиридесет/лева разноски по делото.                               

        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният  административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/