РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

1111.jpg

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

  ……….

 

гр. Пловдив, 02.05. 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ

              

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 498 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от М.Т.П., ЕГН **********, адрес: *** – в лично качество и като управител на „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, чрез адвокат П.Б.К. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002515/10.12.2017 г. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на М.Т.П. е наложена санкция по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил Шевролет „Нубира“ с рег. № РВ***РА, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че процесният автомобил е собственост на „***“ ЕООД и оспорващата нито в лично качество, нито като управител на дружеството е допуснала нарушение, за което да й бъде прилагана принудителна административна мярка, поради което неправомерно се ограничават правота и законните и интереси.

3. Ответникът - Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

 

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

5. Съставен е АУАН № Д365541/10.12.2017 г. от Васил Петров Стоилов, на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 10.12.2017 г., около 00:19 часа, в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“, лицето А.Н.У. управлява лек автомобил Шевролет „Нубира“ с рег. № РВ***РА, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК **: 1) под въздействието на алкохол, изпробван с техническо средство – дрегерАлкотест“ 7510 с фабричен № ARDM – 0246, на скалата на който е отчетено 2,19 промила в издишания от водача въздух; 2) не представя СУМПС –неправоспособен; 3) не представя СРМПС; 4) автомобилът не е представен на технически преглед за 2017г. За посоченото нарушение е издадено наказателно постановление № 17-1030-008911/28.12.2017 г., с което на А.Н.У., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, са наложени три броя административни наказания – глоба, в общ размер на 330 лева.

6. Въз основа на така установеното, за това че А.Н.У. е управлявал посочения по-горе автомобил на съответната дата и място, след като му е отнето СУМПС, административният орган е издал Заповед № 17-1030-002515/10.12.2017 г., с която, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е приложил спрямо М.Т.П. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС Шевролет „Нубира“ с рег. № РВ***РА, за срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е отразено, че МПС – то е собственост на „***“ ЕООД, представлявано от П..

7. Според писмо рег. № 103000-4810/21.03.2018г. от ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“ на водача А.Н.У. е било отнето СУМПС с АУАН № Г/319915/11.04.2016г. и Заповед за прилагане на ПАМ № 16-1030-000692/11.04.2016г., която мярка е действала до дата 11.11.2016г. Към дата 10.12.2017г. СУМПС на водача не било върнато, тъй като не е заплатил дължимите глоби.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Представена е също Заповед № 8121К-902/30.03.2015г. за преназначаване на длъжностното лице издало оспорения административен акт на ръководна длъжност – началник на група  „Администрация, отчет на пътно-транспортните произшествия и информационно – аналитична дейност“ на сектор „Пътна полиция“.

 

 

IV. За правото:

9. Описаните в АУАН № Д365541/10.12.2017 г. обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

10. Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от новоприетите такива мерки по т.2 "а" /редакция към ДВ, бр. 77 от 26.09.2017г./ е: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година; ".

Съгласно чл. 172 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез:  1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2 и др.

Принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

11. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

12. Според чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

13. При горната законова регламентация необходимата в случая материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС без съответното свидетелство за управление. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което паралелното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда налагането на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция – наказателно постановление. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

14. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че

процесната ПАМ е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно- производствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби.

Страните не спорят, че процесното МПС е собственост на търговско дружество „***“ ЕООД. В тази насока по делото е представено копие от СРМПС част I № 005658224, същото обстоятелство изрично е посочено и в мотивите на оспорената заповед. Според Удостоверение за актуално състояние изх. № 20140115095232/15.01.2014г. собственик и управител на дружеството „***“ ЕООД е  М.Т.П.. По данни от Търговския регистър при Агенция по вписванията /виж. https://public.brra.bg/checkups/default.ra?0/  се установява, че промяна във вписаните обстоятелства към момент на издаване на обжалвания административен акт не е настъпила. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена именно срещу това лице. Следователно процесната принудителна административна мярка не е наложена на собственика на автомобила - „***“ ЕООД, не е наложена и на водача, извършил нарушението, а е наложена на М.Т.П. като физическо лице. Мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП, в хипотезата на предложение първо, обаче не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на П., тъй като тя не е собственик на пътното превозно средство. По същата причина, мярката не би могла да му бъде наложена и при наличие на последната хипотеза на чл.171, т.2а от ЗДвП - когато превозното средство се управлява от несобственик, който не притежава СУМПС, тъй като и в този случай адресатът й следва да е собственикът. При това положение процесната принудителна административна мярка се явява незаконосъобразно наложена на лице, който не е собственик на превозното средство и следователно не може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт по чл.171, т.2а от ЗДвП. Констатираното противоречие с материалноправните разпоредби налага издадената заповед да бъде отменен поради незаконосъобразност.

 

V. За разноските:

15. В хода на настоящото производство оспорващите не са заявили претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-002515/10.12.2017 г. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния  административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

Административен съдия: /п/