Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   720            Година  2018, 29 Март            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав

 

   на 14.03.2018 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

                                                                    ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА и при присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСА­ЛОВА КАНД но­­­мер 628 по описа за 2018 годи­на и като обсъди :

            

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на адв. Л., като пълномощник на Х.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 2218 от 30.11.2017 год., постановено по АНД № 1736 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-1030-006336/10.10.2016г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което за нарушение на чл.150 ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на лицето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

В жалбата твърди, че решението на Районен съд - Пловдив е необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събрания по делото доказателствен ма­териал. Твърди се, че е оспорено авторството на вмененото на И. нарушение по чл.150 от ЗДвП, тъй като от показанията на лицата безспорно е установено, че не той е управлявал МПС-то на въпросната дата. На следващо място се твърди, че нито в АУАН, нито в НП извършеното нарушение е описано и не са посочени обсто­ятелствата, при които самото нарушение е извършено, съгласно разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на РС Пловдив.

            Ответникът - ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не изразява ста­новище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище за неос­нователност на жалбата и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на ПРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка, съдът на­мира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Пловдив, с Решение № 2218 от 30.11.2017 год., постановено по НАХД № 1736 по описа за 2017 г. на съда, е потвърдил процесното НП, с което за нарушение чл.150 ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че  описаното в акта и наказателното постановление нарушение е действително осъществено и безспорно доказано. На следващо място, съдебният състав е констатирал, че актът и наказателното постановление са издадени при спазване на производствените правила, поради което е потвърдил същото.

Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.

С процесното наказателно постановление Х.Д.И. е санк­циониран за това, че на 24.09.2016 г., около 03:50 ч., в гр. Пловдив, на бул. „**“ и бул.„***“, като неправоспособен водач, след като СУМПС му е отнето по реда на чл.171 т.4 от ЗДвП, е управлявал л. а. „Волво В 40“ с рег. № РВ ***СМ, собственост на Н.М., с което е нарушил чл.150 от ЗДвП.        

При извършване на проверка е установена самоличността на И. по лична карта, но същият не е представил СУМПС, и след извършена справка в ОДЧ на сектор „ПП“, е установено, че СУМПС му е било отнето по реда чл.171 т.4 от ЗДвП, заради множество административни нарушения на ЗДвП, за което и на място е съставен АУАН на лицето, който водачът отказал да подпише.

Въз основа АУАН от 29.10.2016 г. е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Възраженията на касационния жалбоподател, с които обосновава наличието на касационни основания, се свеждат до това, че Х.И. не е извършител на деянието и съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите.

Квалификацията по чл.150 от ЗДвП е правилна, защото именно тази норма предвижда задължение всяко пътно превозно средство, което участва в движение­то по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспосо­бен водач. След като СУМПС на касатора е било иззето /това е точния термин в за­кона/ по реда на чл.171 т.4 от ЗДвП с влязла в сила Заповед за прилагане на прину­дителна административна мярка, то обоснован е и изводът за неговата неправоспо­собност. Принудителната административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП се прилага при неизпълнение задължението по чл.157 ал.4 от ЗДвП. От своя страна чл.157 ал. 4 от ЗДвП е категоричен, че „водач, на когото са отнети всички контролни точки, гу­би придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управле­ние в съответната служба на Министерството на вътрешните работи“. Загубата на контролните точки е видна и от приложената по делото справка. Или и към настоя­щия момент касаторът е неправоспособен водач, поради което и при възприетата фактическа обстановка е допуснал нарушение именно на правилото на на чл.150 от ЗДвП. Санкцията за това нарушение е предвидена в  чл.177 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП, предвиждащ налагане на глоба от 100 до 300 лв. за лице което управлява МПС, чието свидетелство е отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 от ЗДвП.

Ще се касае до останалите възражения, то от събрания по делото доказател­ствен материал безспорно се установява, че на посочената дата и час, Х. Ива­нов, като водач на автомобил, е извършил вмененото му с НП нарушение. Деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, поради което правилно е анга­жирана административнонаказателната му отговорност. Съдът споделя мотивите в оспореното решение относно показанията на свидетелите, още повече, че съгласно чл.62 ал.5 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и органи­зацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, провер­ката задължително започва с извършването на справка чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ по регистрационен номер на МПС и данни за водача и пътуващите лица, поради ко­ето и не би могло да се случи твърдяното от св.М. и св. а., а оста­налите свидетели категорично сочат, че не са констатирали проблеми при устано­вяване самоличността на водача на МПС-то. В този смисъл, абсолютно неоснова­телни са твърденията на касационния жалбоподател, че той не е управлявал лекия автомобил.

Съдът споделя мотивите ПРС и относно размера на наложената му глоба по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, като намира, че същият е съобразен с тежестта на извър­шеното на­рушение и определен в максималния установен от закона размер, съоб­разно изискванията на чл.27 ал.2 ЗАНН и с оглед постигане целите на наказанието, установени в чл.12 ЗАНН, както и констатациите за липса на съществени наруше­ния на процесуалните правила.

В този смисъл неоснователно е възражението и, че са нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – както в АУАН, така и в НП, са отразени: нарушението – „1. Водачът е неправоспособен и управлява лек автомобил … ,който управлява МПС, след като СУМПС е отнето но реда на чл.171 т.4“;  датата и мястото, където е извършено – 24.09.2016 г. около 03:50 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „**“ и бул. „Освобождение“, обстоятелствата, при които е извършено – управлява МПС „Волво В 40“ с рег. № РВ ***СМ, както и на дока­зателствата, които го потвърждават – Справка за нарушител/водач.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. І-во АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Пловдив, ХХ състав,

 

Р  Е  Ш  И

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2218 от 30.11.2017 год., постановено по АНД № 1736 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Пловдив, XXII н.с.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:             1.

    

  

 

 

 

 

                                                                                                          2.