Р Е Ш Е Н И Е

№ 1093

 

Град Пловдив, 16 май 2018 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 688 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „фирма“ ЕООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0298026 от 02.02.2018 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 1 ден.

Според дружеството-жалбоподател заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон, превратно упражняване на власт и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по същество са изложени в депозираните на 30.04.2017 г. писмени бележки.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 08.02.2018 г. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна обезпечителна мярка запечатване на обект, която съгласно нормата на чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че при извършена оперативна проверка на 21.01.2018 г. на хотелски комплекс *****“ – рецепция, находящ се в *****, стопанисван от „фирма” ЕООД, за която е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0298026 от 21.01.2018 г. Констатирано е, че дружеството не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от въведените в експлоатация в рецепцията на хотелския комплекс фискално устройство да съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Контролните органи са извършили контролна покупка на жетон за билярд на стойност 2 лева, за която е издаден фискален касов бон (л.27 от делото), в който е отразено като вид на закупената стока или услуга само „туристическа услуга“. По същия начин са били издадени и още два фискални касови бона (л.29 от делото) за закупени от клиенти нощувки на стойност 546,02 лева и 2 броя джапанки на стойност 4 лева, а посоченият вид на закупените стоки и услуги отново е само „туристическа услуга“. Контролните органи са проверили също наличността на паричните средства в касата, при която не е установена разлика между фактическата наличност и разчетената касова наличност от фискалното устройство.

На 29.01.2017 г. на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение № F370959 за констатирано нарушение на чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС.

Въз основа на констатациите от проверката и съставения акт за установяване на административно нарушение е издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0298026 от 02.02.2018 г.  – предмет на настоящото съдебно производство, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – хотелски комплекс ****“ – рецепция, находящ се в ******“, стопанисван от „фирма” ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 1 ден.

Представените в хода на съдебното производство с молба от 23.03.2018 г. писмени доказателства не са нови и са част от административната преписка, приложение към протокола за извършената оперативна проверка, поради което няма да бъдат коментирани.

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Спорът между страните не е по фактите, а  по правото.

Чл. 118, ал. 1 и 3 ЗДДС въвеждат задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, и задължение за получателя да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта (ал.1); фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, като в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал.4 (ал.3).

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Редът и начинът за издаване на документ за продажба са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.3, ал.1 от наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. А съгласно чл.26, ал.1 от наредбата фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължителните 16 реквизита, изчерпателно изброени в 16 точки, като точка 7 изисква фискалната касова бележка да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

При така дадената правна регламентация и с оглед наличните касови бележки, приложени към протокола за извършената оперативна проверка, доколкото правнорелевантният факт е липсата на определено съдържание, императивно изискуемо от закона, следва да се приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект.

Обстоятелството, че дружеството е издало фискални бонове за всички покупки, не е спорно, но това не е основанието за издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Тя е издадена за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – издадените касови бонове не съдържат изискуема информация относно коректното наименование на стоката или услугата, която се продава, и осъществяването на това нарушение по същество не се оспорва от дружеството, като основните възражения са съсредоточени върху факта, че регистрирането на всички продажби и правилното посочване на кода на данъчната група прави възможно установяването на облагаемия оборот и правилното определяне на данъчната ставка. Тези обстоятелства обаче са ирелевантни за настоящия казус.

Макар по същество да е основателно възражението на дружеството-жалбоподател, че с поведението си не е ощетило фиска, защото регистрирането на всички продажби като туристическа услуга в конкретния случай не води до прилагане на привилегирования състав чл.66, ал.2 ЗДДС  и данъчна ставка в размер на 9 на сто, защото в издаваните касови бонове правилно е отбелязан кода на данъчна група, всичко това не променя по никакъв начин факта, че е извършено административно нарушение.

Действително в дневните финансови отчети, които за деня на проверката (21.01.2018 г.) са четири, не са констатирани отклонения в данъчното облагане, нито неотразяване на приходи, а кодът на данъчната група за част от продажбите е Б, т.е., продажби, които се облагат със ставка 20 на сто, но това обстоятелство е било съобразено от административния орган при определяне на продължителността на принудителната административна мярка. Именно защото приходите са отразени и в издаваните касови бонове правилно е посочен кода на данъчната група, срокът на принудителната административна мярка в случая е определен само на един ден, в който според административния орган дружеството ще може да направи промяна в организацията на дейността си в конкретния обект, така че да се спазва закона и издаваните касови бонове да съответстват по съдържание на императивното изискване на чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В този смисъл са и мотивите на цитираното в жалбата съдебно решение № 4445 от 10.04.2017 г. по адм. дело № 14566/2016 г. на ВАС, VІІІ о., където съдът набляга именно на облекчаващото обстоятелство, което трябва да бъде взето предвид от органа при определяне на тежестта на принудителната административна мярка, което в настоящия казус е сторено.

Вярно е твърдението на дружеството-жалбоподател, че в мотивите при определяне на срока на мярката административният орган е коментирал и други административни нарушения, установени в други обекти, стопанисвани от „фирма“ ЕООД, но по същество това не се отразява на законосъобразността на извода, че на рецепцията на хотелския комплекс е допуснато административно нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което само по себе си е достатъчно основание за налагането на принудителната административна мярка. В този смисъл решение № 6234 от 14.05.2018 г. по адм. дело № 13387/2017 г. на ВАС, І о.

Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да извърши други противоправни деяния, не представлява административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл при налагане на настоящата мярка административният орган е спазил целта на закона, която, противно на застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, не е да мотивира нарушителя за заплати имуществена санкция, каквато е възможно никога да не му бъде наложена въпреки установеното административно нарушение. Целта на всяка, включително и на настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от чл.22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона, за да преустанови дружеството незаконосъобразната си практика да не посочва коректно наименованието на стоката или услугата, процесната мярка се явява съответна на този законодателен приоритет. 

Налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна административна мярка по чл.187, ал.1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от законодателя и затова при наличие на хипотезата – т.е., при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 – следва да наложи и мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на ТД Пловдив на НАП сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „фирма“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Б.Т.Б., против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0298026 от 02.02.2018 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 1 ден.

ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Б.Т.Б., да заплати на Националната агенция по приходите, Териториална дирекция Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: