РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 1180

 

гр. Пловдив,  22 май 2018 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 793 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството по делото е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба предявена от “И.А.Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Главен изпълнителен директор А.Ц. и Изпълнителен директор Р.С., чрез пълномощника си юрисконсулт И.Г., против Решение № 72/23.02.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството, срещу Отказ за отмяна на обезпечителни мерки с изх. № С180016-026-0001478/26.01.2018 г., издаден от И.Ш.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна.

3. Ответникът по жалбата - Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

4. Процесното постановление е обжалвано, в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. С молба вх. № 70-00-15092/18.12.2017 г. жалбоподателят е поискал от публичният изпълнител да разпореди да бъде заличена наложената и вписана възбрана върху собствения на “И.А.Б.” АД недвижим имот с идентификатор 80371.244.158.1.73, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. Чепеларе, к.к. Пампорово, сграда № 1, вх. Б, ет. 6. Уточнено е, че възбраните са наложени с ПНОМ от НАП по повод неплатени задължения към бюджета на “Б.П.“ ЕООД с ЕИК ***.

Искането е мотивирано със следните съображения:

По отношение на гореописания недвижим имот “И.А.Б.” АД е бил ипотекарен кредитор по силата на НА за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията – гр. Чепеларе под № от дв. вх. рег.: 97/01.03.2011 г., акт 4, том 1. Напрактика наложените от НАП възбрани са вписани след учредяване на цитираната договорна ипотека.

Към настоящия момент, “И.А.Б.” АД е пълноправен собственик на процесния имот по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.11.2012 г., издадено от М.Б. – ДСИ при РС гр. Чепеларе  по изпълнително дело № 175/2011 г., което постановление е влязло в законна сила и е вписано по надлежния ред в Служба по вписванията – гр. Чепеларе под № от дв. вх. рег.: 748/03.12.2013 г., акт 91, том 3.

Към искането е приложено Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.11.2012 г., издадено от М.Б. – ДСИ при РС гр. Чепеларе.

6. В тази връзка е издаден процесния Отказ за отмяна на обезпечителни мерки с изх. № С180016-026-0001478/26.01.2018 г., издаден от И.Ш.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП Пловдив.

7. Този резултат е обжалван от “И.А.Б.” АД пред Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, който с Решение № 72/23.02.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, е оставил без разглеждане жалба на дружеството, срещу оспорения отказ. За да постанови процесното решение горестоящият в йерархията административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 208, ал. 2 от ДОПК отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му. Жалбата е подадена на 08.02.2018 г. чрез пощенски оператор и следва да се приеме, че е депозирана в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити, но се явява процесуално недопустима за разглеждане по същество поради липса на активна процесуална легитимация за жалбоподателя.

На основание чл. 197, ал. 5, приложима съгласно изричната препратка на чл. 208, ал. 2 от ДОПК, трети лица могат да обжалват отказа за отмяна на обезпечителната мярка, само когато публичният изпълнител я е наложил върху вещи, които в деня на възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на възбраната.

В конкретният случаи, обаче е възбранен единствено имот, който към датата на налагане па възбраната е бил собственост на длъжника по съответното изпълнително дело – “Б.п.” ЕООД - в ликвидация и се е намирал във владение на същия /което не се отрича и в настоящата жалба/. Доколкото “И.А.Б.” АД не е страна по изпълнителното дело - не е длъжник, нито трето лице по смисъла на чл. 197, ал. 5 от ДОПК, то жалбоподателят не притежава процесуалното право да подава жалба срещу отказа да се отменят наложените обезпечителни мерки. Направеният извод досежно липсата на процесуална легитимация намира подкрепа и в аналогичната разпоредба в ГПК па чл. 435 (4) “Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена па длъжника при налагане на шпора или възбраната.” В този смисъл е цитирана и съдебната практика /Определение от 02.11.2015 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 235/2015 г./

За пълнота е добавено, че съгласно чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията „Вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.” Доколкото законосъобразно и правилно е наложена обезпечителна мярка, която е послужила за обезпечаване вземаният на Държавата при проведена публична продан, и предвид изричните и изчерпателно изброени възможности, които ДОПК регламентира за отмяна на наложеното обезпечение, публичният изпълнител е приел и разгледал искането на “И.А.Б” АД като такова по чл. 208 от ДОПК и съответно отказът му да отмени възбраната подлежи па обжалване по реда па чл. 197 от ДОПК.

ІV. За правото :

7. Оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, но при издавеното му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

8. Както вече бе казано, производството е започнало по молба на трето лице до публичния изпълнител за отмяна на наложена възбрана върху процесния недвижим имот. При това положение, постановеният в тази връзка отказ на публичния изпълнител представлява действие на публичния изпълнител, за чието обжалване са приложими разпоредбите на чл. 266 и сл. ДОПК, съответно разглеждането на жалбата е следвало да стане по реда на чл. 267 ДОПК, а не по реда на чл. 197, ал. 1 във връзка с ал. 5 във връзка с чл. 208, ал. 2 от кодекса, както неправилно е приел решаващият орган. Конкретните съображения за този извод са следните:

9. Според разпоредбата на чл. 208, ал. 1 ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. Фактическият състав, при чието проявление намира приложение цитираната разпоредба включва или погасяване на публичното задължение, или наличието на някоя от хипотезите на чл. 225 и по-конкретно тези по ал. 1, т. 2 и 5 от същия член на ДОПК (цитираният чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК предвижда, че производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител: 2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; 5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението, като в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството)

10. Очевидно в случая не е налице нито една от предпоставките за отмяна на наложеното обезпечение по реда на чл. 208 от кодекса. Освен това, правоимащо лице в случая е единствено длъжника, но не и трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение.

11. При това положение, изначално би била недопустима молбата за отмяна на наложеното обезпечение по реда на чл. 208 от кодекса, подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, съответно недопустима ще бъде и жалбата му срещу отказ по ал. 2 на същия член (разбира се, ако последният е постановен по молба на длъжника, а не по искане на третото лице). Все в тази насока следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 208 ДОПК касае отмяна не на конкретна обезпечителна мярка, а на всички наложени такива, поради отпадане на основанието за тяхното налагане, а именно: 1. погасяване на публичното задължение; 2. обявяване за нищожен, обезсилване или отмяна по установения ред на акта, с който е установено публичното вземане, или 3. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението.

Ето защо защитата на трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, може да бъде реализирана единствено по реда на чл. 266 и сл. ДОПК (арг. чл. 266, ал. 4 от кодекса).

12. Това налага оспореният административен акт като незаконосъобразен да бъде отменен, като на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Директора на ТД на НАП – Пловдив за ново произнасяне по жалбата на „И.А.Б АД срещу действие на публичен изпълнител, изразяващо се в Отказ за отмяна на обезпечителни мерки с изх. № С180016-026-0001478/26.01.2018 г., издаден от И.Ш.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП Пловдив, при съб­лю­даване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и при­лагането на закона.

V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на жалбоподателя се следва присъждане на сторените разноски в производството и съответното юрисконсултско възнаграждение. Те се констатираха в размер на 550 лв. - заплатена държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав,

 

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 72/23.02.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба на “И.А.Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Главен изпълнителен директор А.Ц. и Изпълнителен директор Р.С., срещу Отказ за отмяна на обезпечителни мерки с изх. № С180016-026-0001478/26.01.2018 г., издаден от И.Ш.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП Пловдив.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, за произнасяне по същество на жалбата на „И.А.Б АД срещу действие на публичен изпълнител, изразяващо се в Отказ за отмяна на обезпечителни мерки с изх. № С180016-026-0001478/26.01.2018 г., издаден от И.Ш.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП Пловдив, при съб­лю­даване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и при­лагането на закона.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив да заплати на “И.А.Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Главен изпълнителен директор А.Ц. и Изпълнителен директор Р.С., сумата от 550 лева, представляваща заплатената държавна такса и съответно юрисконсултско възнаградени.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                           

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: