Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1164

 

 

гр. Пловдив, 18.05. 2018 год.

 

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, II отделение,  ХІІ-ти състав, в  публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

          при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 806 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

           Областна дирекция на ”МВР” (ОД на ”МВР”), гр.Пловдив, представлявана от юрисконсулт  И. И. П. - пълномощник, обжалва Решение № 69 от 21.02.2018г. на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което са оставени без уважение жалбите на ОД на “МВР” – Пловдив против Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#2/30.01.2018г. на М. З. Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по направено искане от ОД на “МВР” - Пловдив за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 134 броя изпълнителни листи, подробно индивидуализирани в разпореждането и Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#4/30.01.2018г. на М. З. Т.– старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по направено искане от ОД на “МВР”- Пловдив за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 158 броя изпълнителни листи, подробно индивидуализирани в разпореждането.

           Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и отмяна на оставените в сила разпореждания на публичния изпълнител, както и изпращане преписката на публичния изпълнител за образуване на изпълнителни производства по посочените в разпорежданията изпълнителни листи. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът - Директор на ТД - Пловдив на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), съгласно приетия по делото списък с разноски (лист 55).

Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Оспореното решение (листи 50 - 52 и 59-60) е изпратено до жалбоподателя по пощата като приложение към писмо с Изх.№13-00-170#3 и 13-00-171#3  от 21.02.2018г. (листи 49 и 58) на ИД директор на ТД - Пловдив на НАП, получено на 28.02.2018г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 57). От своя страна, жалбата (листи 4-6) е подадена чрез ответната дирекция на 01.03.2018г., или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение се явява издадено от компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, която в случая е ТД- Пловдив на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, и по отношение на това обстоятелство между страните липсва формиран спор.

В полза на ОД на “МВР” - Пловдив са издадени 134 изпълнителни листове, подробно индивидуализирани в Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#2/30.01.2018г. на М. З. Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП и 158 броя изпълнителни листове, подробно индивидуализирани в Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#4/30.01.2018г. на М. З. Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП против различни физически лица,  за суми, съставляващи разноски в полза на ОД на „МВР“ - Пловдив, по влязли в сила присъди, решения и определения на съдилищата по съответните Н.О.Х.Д и Н.А.Х.Д, подробно индивидуализирани в изпълнителните листове.

Като приложение към писмо с Рег.№ 317000-13484 от 19.12.2017г. (листи 22 и 87) на директора на ОД на “МВР”-  Пловдив на публичен изпълнител при ТД - Пловдив,  на НАП са изпратени  232 броя изпълнителни листове в оригинал, подробно индивидуализирани в приемо- предавателен протокол Рег. № 317р-12427 от 18.12.2017г. (листи 8-21 и 88-101). По делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на писмото от публичния изпълнител.

На 30.01.2018г. е издадено процесното Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#4/30.01.2018г. (листи 36 - 42 и 80-86) на М. З. Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по направено искане от ОД на “МВР” - Пловдив за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 158 броя изпълнителни листи, подробно индивидуализирани в разпореждането. Останалите 74 броя изпълнителни листове приложени към писмо с Рег.№ 317000-13484 от 19.12.2017г. (листи 22 и 87) на директора на ОД на “МВР” -  Пловдив и индивидуализирани в приемо - предавателен протокол Рег. № 317р-12427 от 18.12.2017г. (листи 8-21 и 88-101), са обект на друго производство пред директора на ТД на НАП гр.Пловдив, и не са предмет на настоящия административноправен спор.

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 74), на 06.02.2018г. от страна на ОД на “МВР”- Пловдив е получена пощенска пратка, съдържаща Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#4/30.01.2018г.

Като приложение към писмо с Рег.№ 317000-298 от 09.01.2018г. (листи 31 и 110) на директора на ОД на “МВР”-  Пловдив на публичен изпълнител при ТД - Пловдив,  на НАП са изпратени 134 броя изпълнителни листове в оригинал, подробно индивидуализирани в приемо - предавателен протокол Рег. № 317000-187 от 8.01.2018г. (листи 23-30 и 102-109). По делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на писмото от публичния изпълнител.

На 30.01.2018г. е издадено процесното Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#2/30.01.2018г.(листи 32 - 35 и 75-78) на М. З. Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по направено искане от ОД на “МВР” - Пловдив за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 134 броя изпълнителни листи, подробно индивидуализирани в разпореждането.

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 79), на 07.02.2018г. от страна на ОД на “МВР”- Пловдив е получена пощенска пратка, съдържаща Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#2/30.01.2018г.

Против Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#2/30.01.2018г. на М.З.Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП е подадена жалба от Директор на ОД на “МВР”- Пловдив с Рег.№317000-1456 от 05.02.2018г. (листи 43-45).

Според поставения върху жалбата Вх.№13-00-170, същата е постъпила в ТД- Пловдив на НАП на 07.02.2018г.

Против Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#4/30.01.2018г. на М.З.Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП е подадена жалба от Директор на ОД на “МВР”- Пловдив с Рег.№317000-1457 от 05.02.2018г. (листи 46-48).

Според поставения върху жалбата Вх.№13-00-171, същата е постъпила в ТД- Пловдив на НАП на 07.02.2018г.

          При тази фактическа обстановка е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 69 от 21.02.2018г. на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което са оставени без уважение жалбите на ОД на “МВР” – Пловдив против Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#2/30.01.2018г. на М.З.Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по  направено искане от ОД на “МВР” - Пловдив за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 134 броя изпълнителни листи, подробно индивидуализирани в разпореждането и Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#4/30.01.2018г. на М.З.Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по направено искане от ОД на “МВР”- Пловдив за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 158 броя изпълнителни листи, подробно индивидуализирани в разпореждането.

За да постанови посочения резултата, ответникът в настоящето производство е приел за установено, че вземанията, по отношение на които е поискано образуване на производство за принудителното им събиране, не са публични, а частни такива. Изложени са съображения, че вземанията за разноски по съдебни дела не могат да се определят като публични, тъй като не са изрично предвидени в разпоредбите на чл.162, ал.2 от ДОПК, а съгласно чл.162, ал.4 от кодекса, всички вземания, извън изрично изброените, са частни вземания. Според ответника в производството, присъдените в полза на ОД на “МВР” - Пловдив разноски не са публични вземания, най-вече с оглед на естеството им. Касае се за суми, които възникват по повод възлагането на експертизи, назначаването на преводачи и тълковници и др. в рамките на развило се наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и по своята същност това са частноправни отношения, в които държавата участва като равнопоставен субект и възлага изпълнението на определена услуга на съответните лица. Това, че се касае до дейност, свързана със значителни разходи за бюджета на МВР, не прави вземането за възстановяването им публично. Вземането е публично, само когато произтича от финансовоправна или от санкционна норма. Частни са и вземанията по възстановяване на всички останали разноски, направени от държавни или общински органи. Всички те са вземания на държавата, свързани до голяма степен с публичните и функции, но следва да се определят като частни държавни вземания, поради частноправния им характер. В противен случай ще се окаже, че всички държавни и общински вземания са публични, което обезсмисля съществуването на чл.162, ал.4 от ДОПК.

Изпълнителните основания, въз основа на които са издадени процесните 292 броя изпълнителни листа и е поискано започване на принудителни изпълнения представляват влезли в сила присъди,решения и определения на съдилищата по отношение на съответните физически лица, с които същите са осъдени да заплатят в полза на ОД на “МВР”- Пловдив съответните суми, индивидуализирани в изпълнителните листове.

Спорът по делото е от правен характер и се концентрира във въпроса дали посочените вземания на ОД на “МВР” - Пловдив попадат в кръга на изброените по чл.162, ал.2 от ДОПК вземания и съответно подлежат на събиране по реда на ДОПК, с оглед нормата на чл.163, ал.1 от ДОПК.

В нормите на чл.162, ал.2 от ДОПК са изброени видовете публични вземания. Изброяването обаче не е изчерпателно, противно на приетото за установено от страна на публичния изпълнител и ответника в настоящето производство. В чл.162, ал.2, т.1 от ДОК се посочват за публични вземания такива за данъци, включително акцизи, както и за мита, за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), както и други вноски за бюджета. В нормата на чл.162, ал.2, т.2 от ДОПК е използван изразът други вноски, установени по основание и размер със закон. А в нормата на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК като публични са определени вземанията за държавни и общински такси, но не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон. Тоест, за да се оредели изчерпателно кои вземания са публични, нормата трябва да се тълкува.  Видно е, че в разглежданата норма на чл.162, ал.2 от ДОПК са заложени няколко критерия, на чиято основа едно вземане следва да се определи като публично такова. Първият критерий е субектът на вземането. В кодекса се говори за държавни и общински вземания. Следователно, субект на такова вземане следва и може да бъде само държавата, в лицето на различните държавни органи, институции, включително и органи на Европейския съюз, или община. Вторият критерий е правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. Видно от изброените в чл.162, ал.2, т.т.1-8 от ДОПК възможни хипотези е, че става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това. В рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия.

            Как се съотнася посоченото към настоящия случай.

Субект на спорните вземания е ОД на “МВР”- Пловдив, която несъмнено попада в кръга на възможните публични взискатели, тъй като е част от системата на държавната (в частност изпълнителната) власт, респективно - държавно учреждение.

Правоотношенията, по повод на които са възникнали вземанията, видно от процесните изпълнителни листи, са процесуални, доколкото става въпрос за разноски, направени в рамките на производства по реда на НПК. Процесуалните правоотношения по правило са държавноправни, тъй като са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт, и страните, които са подчинени на тази власт. Не може да се сподели становището на ответника, че процесуалните действия в рамките на производства по реда на НПК за назначаване на експертизи или на преводачи, или за призоваване на свидетели и съответното определяне на дължим за това депозит от страните или от бюджета на съда, респ. съответното държавно учреждение, се извършват в качеството му на равнопоставен субект в рамките на частноправни отношения. Да се сподели становището на ответника би трябвало да се приеме, че производствата, регулирани от нормите на НПК, не са част от упражняването на държавна власт, което е в противоречие с принципа за разделение на властите и във формата на държавно управление, заложени с конституцията на Република България (КРБ).

Нещо повече, извършването на процесуални действия по реда на НПК, свързани с разноски пряко от бюджета на МВР (в частност на ОД на “МВР”-Пловдив) се свързва с обезпечаване на равнопоставеността между останалите участници в процеса и е проявление на изпълнението на задължението на държавата да осигури правораздаване по наказателни дела. Проявление е и на почти всички принципи на процесуалното право - за социална справедливост; за равенство на страните; за служебно начало, изразяващо се в задължението на съда и на органите на досъдебното производство да обезпечават чрез активен свой почин правилно развитие на процеса, както и да дирят обективната истина.

Предвид посоченото, се налага извод, че спорните вземания отговарят на зададените критерии. Остава въпросът по коя именно точка от нормата на чл.162, ал.2 от ДОПК следва да се квалифицират като публични вземанията. Очевидно е, че същите не може да се квалифицират като такива по чл.162, ал.2, т.т.1, 4, 5, 7, 8 и 9 от ДОПК.

Според настоящия състав на съда, вземанията за разноски попадат в хипотезата на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, според която норма за публични вземания се определят и такива по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции.

Кодексът е непрецизен и не конкретизира кои са тези публични вземания, дали изброените в другите точки от законовата разпоредба или и други такива, които по естеството си са публични с оглед на установените по-горе критерии за субект и правоотношения. Ако се приеме, че в т.6 на чл.162, ал.2 от ДОПК се препраща към другите точки на чл.162, ал.2 от ДОПК, то би било безсмислено съществуването на този подвид публични вземания. Ненужно е да се приема, че вземанията за такси, акцизи, данъци и прочее, но по влезли в сила съдебни актове, са публични вземания. Та те са такива и без наличието на влязъл в сила съдебен акт. А и наличието на влязъл в сила съдебен акт (в случая присъди, решения и определения), по-скоро касае проблем с изпълнителното основание, предмет на разпоредбата на чл.165 от ДОПК, а не вида на вземането. Очевидно е, че смисълът на нормата налага по-различно тълкуване и по-разширен обхват на понятието. Така се постига и в по-голяма степен конституционносъобразност на законодателното решение, защото в по-висока степен се гарантират финансовата стабилност на държавата и общините. Разбира се, не всички присъдени в полза на държавата (включително и в лицето на структури на МВР) и общините по водени с тяхно участие съдебни и досъдебни производства ще са публични. Защото по правило тези субекти се дефинират и като юридически лица с двойствено положение, които могат да участват и в гражданския оборот като равнопоставени гражданскоправни субекти. Но това не е правило, а изключение и не е типично за обичайната им публична дейност. И в това е смисълът на чл.162, ал.4 от ДОПК.

Нещо повече, водещо и като допълнителен критерий за това, дали вземането е публично или не, следва да е фискалният интерес на държавата. Държавните учреждения са бюджетно финансирани, предоставените им средства са планирани и управлението им се извършва по правила, предвидени в специални нормативни актове: бюджетните закони, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС), както и множеството приложими подзаконови нормативни актове. В пълен смисъл горното се отнася до органите на МВР. И след като става въпрос за средства, включени отнапред в бюджета на съответния публичен субект, защото разноските за производства по реда на НПК се правят от и в рамките на бюджета за съответната година, когато тези средства са изразходвани за осъществяване на конституционно регламентирани правомощия и задължения, в рамките на публичноправни отношения, като основанието за извършването им е установено със закон, няма как да се приеме за законосъобразно отделянето им от останалите публични вземания и поставянето им за събиране по друг ред, несъмнено по - неудобен и по-неблагоприятен и то без законово обосновано основание за това.

Ето защо, настоящият състав на съда намира, че процесните разпореждания на публичния изпълнител са незаконосъобразни актове и като е оставил жалбите против тях без уважение, изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП) е постановил акта си при неправилно прилагане на закона. Респективно, оспореното в настоящето производство решение на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП) е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, както и оставените с него в сила разпореждания на публичния изпълнител. От своя страна, предвид естеството на въпроса, който не позволява разрешаването му по същество от съда преписката следва да се изпрати на публичния изпълнител с указание за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземанията по приложените изпълнителни листове, при съблюдаване на дадените с настоящето решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя е основателно и такова следва да му се присъди в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде  уважено.

Предвид изричната регламентация на чл.268, ал.2 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, II отделение,  ХІІ-ти състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 69 от 21.02.2018г. на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставени без уважение жалбите на ОД на “МВР” – Пловдив против Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#2/30.01.2018г. на М.З.Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по  направено искане от ОД на “МВР” - Пловдив за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 134 броя изпълнителни листи, подробно индивидуализирани в разпореждането и Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#4/30.01.2018г. на М.З.Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по направено искане от ОД на “МВР”- Пловдив за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 158 броя изпълнителни листи, подробно индивидуализирани в разпореждането, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#2/30.01.2018г. на М.З.Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по  направено искане от ОД на “МВР” - Пловдив за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 134 броя изпълнителни листи, подробно индивидуализирани в разпореждането и Разпореждане с Изх.№ РД-13-4#4/30.01.2018г. на М.З.Т. – старши публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнителни производства по направено искане от ОД на “МВР”- Пловдив за образуване на изпълнителни производства за събиране на вземания по 158 броя изпълнителни листи, подробно индивидуализирани в разпореждането.

ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител при ТД - Пловдив, на НАП за произнасяне по исканията на ОД на „МВР“ - Пловдив, направени с писмо с Рег.№ 317000-13484 от 19.12.2017г. на директора на ОД на “МВР”-  Пловдив и писмо с Рег.№ 317000-298 от 09.01.2018г. на директора на ОД на “МВР”-  Пловдив, в съответствие с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТД - Пловдив на НАП да заплати на ОД на “МВР” -  Пловдив сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :