РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1205

 

                                           гр.Пловдив,  28.05.2018г.             

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

      Председател : Недялко Бекиров

                                                                                       Членове : Александър Митрев

                                                                                                       Здравка Диева

     

при секретаря Р.А. и с участието на прокурор М.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 851/2018г., взе предвид следното :

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Трето РУ при ОД МВР – Пловдив, представлявано от Началника с пълномощник гл.юрисконсулт И.П. обжалва Решение № 200/08.02.2018г., постановено по АНД № 6302/2017г. на Районен съд – Пловдив /с техническа грешка в годината – посочена 2018г./, с което е отменено НП № 851/13.09.2017г. на Началника на Трето РУ на ОД МВР - Пловдив за наложено административно наказание на Р.К.П. – глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.64 ал.2 вр ал.4 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 от с.з.

Оспорен е извода на ПРС за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Поддържа се изяснена фактическа обстановка посредством свидетелските показания на актосъставителя и св.Д. – служители на Трето РУ на ОД МВР-Пловдив. Характерът на неизпълненото разпореждане е безсъмнен /чл.64 ал.2 вр. ал.4 ЗМВР, устно/ и адм.нак.преписка съдържа доказателства, установяващи вината на нарушителя. Счита се, че е дадено пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение. Поискана е отмяна на решението и с произнасяне по същество – потвърждаване на НП. Заявено е възражение за размера на разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение при евентуално оставяне на жалбата без уважение.

Ответникът Р.К.П.,*** с пълномощник адв.Н.Т.оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на решението на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Тодорова предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок, от страна по първоинстанционно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима.

1. Районен съд – Пловдив е съобразил всички съдържащи се в адм.нак.преписка писмени доказателства и показанията на разпитания актосъставител в качеството на свидетел и на св.Д.Приобщени към доказателствения материал са : Заповед № 317з-3249/01.09.2017г. за заместване на началника на Трето РУ – Пловдив поради ползване на платен годишен отпуск, с определен заместник - издателя на НП гл.инспектор Г.М. /в НП изрично е вписано, че се издава от Г.М. в качество – „на длъжност За Началник на Трето РУ – Пловдив/; Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на МВР, с която на основание чл.267 ал.2 вр. с чл.33 т.9 ЗМВР, са оправомощени длъжностни лица за издаване на НП по ЗМВР, в обхвата на които – I, 1.14. Началниците на районни управления в ОД МВР. В НП е посочена Заповед № 317з-3249/2017г. на Директора на ОД МВР – Пловдив и съдът служебно е изискал представянето й.

РС-Пловдив приел, че в хода на адм.нак.производство са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и при издаване на НП, обуславящи незаконосъобразност на оспореното НП – чл.42 т.4 и т.5, чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН. При преценка на събраните доказателства съдът достигнал до извод за извършено от П. вмененото му административно нарушение на чл.64 ал.2 вр. с ал.4 ЗМВР – с бездействието си жалбоподателя да изпълни задължително разпореждане на полицейски орган, същия е извършил нарушение на разпоредбата на чл.64 ал.4 ЗМВР.

Анализирайки текста на чл.64 ЗМВР, районният съд правилно е посочил, че устните разпореждания са задължителни, но при издаването им при условията на чл.64 ал.2 ЗМВР – при невъзможност да се издадат писмени.

2. В ТР № 4 / 2004г., ВАС са разграничени хипотезите на оправомощаване или делегиране на правомощия и заместване. Заместващото лице поема изцяло функциите, произтичащи от длъжността на замествания - “Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.”. Посочената заповед за заместване е стабилен административен акт с обвързващо правно действие и легитимираща компетентност на посочения орган. Характерът на НП не отрича качеството на издателя му – административен орган. Административнонаказателната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за налагане на административни наказания и издаване на НП и при липса на представени в тази насока доказателства е налице съществено процесуално нарушение. Данните по делото обосновават извод за доказана материалноправната компетентност на длъжностното лице - издател на НП.

Съгласно чл. 64 ал.2, ал.4 ЗМВР в действаща редакция към дата на издаване на НП : При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.; Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“.

Нарушената разпоредба е посочена в НП : чл.64 ал.2 вр. ал.4 ЗМВР. Изводът за липса на описано обстоятелство по см. на ал.2 от чл.64 ЗМВР във вр. със свидетелските показания, е верен. Точен е и последвалия извод за нарушение на чл.42 т.4 и т.5, чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН.

Според обстоятелствената част на НП : „На 16.08.2017г. около 10:30ч. в ********* пред портал на депо на фирма „Градски транспорт“, находящо се зад Автогара „Север“ при извършване на проверка от ПИ М.М. и ПИ Б. К. – служители на Трето РУ при ОД МВР - Пловдив на основание чл.70 ал.1 т.3 от ЗМВР, лицето отказва да изпълни направено устно разпореждане съобразно чл.64 ал.2 от ЗМВР за това да се представи установъчни данни с цел установяване на самоличността във връзка с извършваща се на лицето проверка по чл.70 ал.1 т.3 от ЗМВР. Като с това осуетява изпълнението на функциите на униформен полицейски служител, легитимирал се по съответния ред – със звание, име, фамилия, полицейска карта и полицейски знак“.

Както правилно е приел ПРС, в обстоятелствената част на НП и в АУАН не е отразен факт, според който именно на основание чл.64 ал.2 ЗМВР, в случая не е било възможно да бъде издадено писмено разпореждане. Разпоредбата на чл.64 ал.2 ЗМВР е вписана в обстоятелствената част на НП, но без конкретика на факти, за да бъде възприета за доказана. В тази насока са и данните от свидетелските показания – разпореждането към П. за представяне на установъчни данни е дадено при портала на депото и в този момент е било налице неизпълнение от страна на адресата на разпореждането. На това място действително не е било невъзможно издаване на писмено разпореждане, но обстоятелството не е отразено в НП в словесното описание на нарушението. Освен това, актосъставителят е пояснил, че П. е бил отведен в районното управление, където повторно му е дадено идентично разпореждане, което повторно не е било изпълнено, но към този момент са били налице условия за издаване на писмено разпореждане.

За целите на ЗАНН следва между описание на твърдяно нарушение и правната му квалификация да има пълен идентитет. Това не е постигнато цялостно в съдържанието на НП. Съдържанието на НП е дефинирано по закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно описание на посочените в чл.57 ЗАНН реквизити. Правилна е преценката на съда, основана на критериите за същественост на нарушението. Непълно описание на обстоятелствата, въз основа на които е прието извършеното административно нарушение, ограничава практически възможност от пълноценна защита. Съответствието между обстоятелствена част и правна квалификация на деянието е съществено изискване на ЗАНН, поради което допусната непрецизност води до съществено процесуално нарушение.

Вярна е и констатацията за липса на посочен в НП орган, устното разпореждане на който не е изпълнено в случая. В тази вр. съгл. чл.64 ал.1 ЗМВР : „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. „. Вярно е, че в НП е посочено извършване на проверка от ПИ М. и ПИ К., което обаче непълно отразява възложените им функции според свидетелските показания на М. – задължение за съдействие на разследващ полицай, за намиране на лица за извършване на процесуално-следствени действия по определено досъдебно производство в Трето РУ при ОД МВР-Пловдив. Посочените обстоятелства също е следвало да бъдат отразени в описанието на нарушението и както правилно е посочил ПРС – недопустимо е да бъдат допълвани доказателства в хода на съдебното следствие.

В хипотеза на нарушение, осъществено в Трето РУ на ОД МВР – Пловдив, от една страна е било възможно издаване на писмено разпореждане, което е основно положение според нормата на чл.64 ал.1 ЗМВР, тъй като за осъществяване на установеното в ал.2 от чл.64 ЗМВР се изисква невъзможност от издаване на писмено разпореждане. От друга страна, в тази хипотеза биха били приложими нормите на чл.6 ал.1 т.7 вр. с чл.30 ал.1 т.2 ЗМВР – относно правомощие за проверка на документи при осъществяване на контролна дейност от страна на органите на МВР.

Пълномощникът на ответника е заявил претенция за присъждане на разноски, която не следва да бъде уважена поради задължително прилагане на Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008г.: Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Жалбата се приема за неоснователна, а решението се оставя в сила.

Мотивиран с изложеното, АС-Пловдив, XXIII състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

Оставя в сила Решение № 200/08.02.2018г., постановено по АНД № 6302/2017г. на Районен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                   Председател :

 

                                                                           Членове :